14-02-2016 | 22:05 ч.

Лиляна Павлова: В рамките на правителството имаме добра координация с Реформаторския блок

Лиляна Павлова: В рамките на правителството имаме добра координация с Реформаторския блок

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството от ГЕРБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Съвместната работа на ГЕРБ с Реформаторския блок и анекса към коалиционното споразумение, който предстои да се подпише.

   Лиляна Павлова заяви, че тя лично не участва в разговорите за подписване на анекса, но знае от колегите си, че в тях се говори за ускоряване на реформите, фокусът е върху продължаване на съдебната реформа и оттам нататък на реформите в други належащи сектори - здравеопазване и образование. Регионалният министър добави, че винаги е хубаво да има срокове, които да следим. „Ефективна ли е работата между този Реформаторски блок, който сам не знае от кого е съставен, и ГЕРБ, която има ясна идентичност?", попита водещата Илиана Беновска, Лиляна Павлова отговори, че едно нещо е дебатът в парламента, който е сложен и трудно се получава, но в рамките на правителството от гледна точка на реформите има добра координация. Тя даде пример с образованието - „Ние подкрепяме реформата в професионалното образование и даваме 160 милиона за образователна инфраструктура в професионалните гимназии, но е само пари срещу реформи", обясни тя. По същия начин стоят нещата и в сферата на здравеопазването, в програмата са предвидени средства са спешната помощ, но само ако тя се реформира, линейките да стигат за 7 минути и т.н. „Това е една инвестиция от над 160 милиона, която аз бих могла да предоставя в подкрепа на реформата, ако Министерството извърши определен набор от действия. Аз имам прекрасен диалог с министър Москов, работим много добре!", сподели министърът на регионалното развитие. Тя добави, че срокът Министерство на здравеопазването да си напише проекта е септември. „От 7 ноември 2014 година този кабинет съществува, 15 месеца малко или много са?", попита водещата Илиана Беновска, Лиляна Павлова отговори, че това време е и малко и много, когато става дума за едни реформи, които са били отлагани 25 години.

Свършеното в нейния ресор.

    Що се отнася до реформите в нейния ресор Лиляна Павлова заяви: „Иначе ние си изпълняваме програмата. Вървим в правилна посока!". Тя обясни, че са постигнали 5 основни неща, размразяване на средствата от европейските програми, финансиране по новата оперативна програма, довършване на  300 километра нови магистрали, разработване на целенасочена програма за развитие и на слаборазвитите райони, както и водната реформа, която е на финал.

АМ „Струма".

   Лиляна Павлова обясни, че вече проектът е на финалната си права, подписани са последните 2 договора - за отсечките Благоевград - Крупник и Кресна - Сандански. Остават буквално 20 километра от дефилето. Вече имаме цялата пълна документация, която показва кой е най-добрият вариант. Лиляна Павлова беше категорична, че един тунел с дължина от 15 километра е неприложим и не е изгодно за България. Причините са няколко, има радиация, открит е радон, което е опасно. Освен това районът е земетръсен. При прокопаването на такъв тунел ще е необходимо да се извозят 6 милиона тона скална маса, което би отнело  минимум 7 години, а това излиза извън мандата на европейското финансиране. Не на последно място е цената от 1 млрд. лева.

    Лиляна Павлова обясни, че ще бъде изградена комбинация от тунели и виадукти. Трябва да имаме положителна оценка за въздействие върху околнна среда, да се осигури сигурност и трасето трябва да бъде завършено до 2022 г., защото тогава приключва европесйкото финансиране.

Реформата във ВиК сектора.

   Лиляна Павлова обясни, че целта е да се изгради водна инфраструктура за осигуряване на чиста питейна вода и за опазване на околната среда,  водите, които се излиават в природата, да бадат чисти. Тя продъли, че след 1989 г. водният сектор се е управлявал хаотично, в момента имаме много общински и смесени ВиК дружества, те нямат необходимия капацитет, имаме течове и загуби на вода. Средно водозагубите са около 50% за страната. Ние целим по-добро управление на ресурса. Регионалният министър обясни, че целта е държавата, като собственик на инфраструктурата, тръбите и пречиствателните съоръжания, да ги предостави в управление на областно ниво на един оператор, който е избран, който по новите критерии за качесво да управлява, да реинвестира и да осигури добро качество на водата и на услугата.  Условието, което Брюксел поставя, за да имаме тези 2 млрд. с които страната ни разполага по програмата за околна среда, е реформи в сектора. „Реформата вече приключва, имаме 28 области, приравнени на 28 водни територии, от общо 265 общини 242 са минали етапа на реформата, което означава, че имаме дружества за всяка една от областите, само в 4 от областите всъщност имаме проблем, защото има малки общински ВиК, които не искат да се окрупняват, по този начин обричат своята община и гражданите да не получат безвъзмездното европейско финансиране, но аз се надяавм, че и това ще преодолеем и до лятото тази реформа ще е приключила и това, което ще остане като работа да свършим, е да се направят предпроектни проучвания, да се изготвят добри проекти, с които да кандидатстваме за това европейско финансиране!", обясни Лиляна Павлова.

Националната програма за саниране на многофамилни жилищни сгради.

   Лиляна Павлова обясни, че миналата година е била последната с програма с еврофинансиране за саниране, средствата са усвоени в максимална степен и 156 сгради вече са готови. По националната програма за енергийна ефективност за 1 година има над 2000 сгради, които желаят да се включат, интересът е толкова голям, че се въведе приоритизация, ще се започне с най-високите сгарди, които са в най-лошо състояние. На въпроса защо са намалени референтните стойности регионалният министър отговори, че това е така, защото трябва общественият ресурс да се харчи разумно и програмата да бъде в руслото на това сградата да бъде наистина енергийно ефективна, защото много проекти се опитват да предложат мерки, които вече не са ефективни. На въпроса има ли вече разчети каква е икономията на енергия при санираните сгради Лиляна Павлова обясни, че първо трябва да се изчака да свърши отоплителният сезон, но засега разчетите показват, че средно с 50% са намалени сметките на домакинствата за енергия в санираните сгради.

Стопанисването на плажовете.

    Лиляна Павлова заяви, че и волята на МРРБ е била плажовете вече да не бъдат под неговата юрисдикция, да се създаде Министерство на туризма, което да поеме управлението и да предложи нова концепция, с кято да се подкрепи туризма. „Отървавате се от един горещ картоф, какъв опит ще прехвърлите?", попита водещата Илиана Беновска, регионалният министър отговори, че се надява още следващия месец законът да бъде приет. „Очаквам бързо да разработят новата концепция, пожелавам го максимално бързо да стане. Трябва да имаме строг контрол, но най-важното е да опазим плажовете от бетон и те да бъдат максимално достъпни и за тези, които не желаят да плащат!", заяви Лиляна Павлова и добави, че е хубаво да останат и незастроени и диви места, като „Иракли", „Корал" и „Карадере".

Блокадата на границата с Гърция.

    Лиляна Павлова заяви, че е крайно възмутена от позицията на Гърция, която си решава вътрешни проблеми за сметка на своите съседи. Тя поздрави министрите Московски и Митов, които са преминали границата и са отишли да преговарят с протестиращите, докато в същото време гръцкият премиер е обяснявал по телефона на Бойко Борисов, че не може да направи нищо.  Регионалният министър беше категорична, че Гърция си позволява да ощетява българската икономика и превозвачи с унизително отношение и ние трябва да си търсим обезщетенията.

Кризата с бежанците.

     Лиляна Павлова заяви, че личното й мнение е, че трябва да се затворят границите, за да се направи равносметка колко човека има на европейска територия и къде са разположени. След това трябва да се види кои са икономически имигранти, които трябва да бъдат върнати обратно и тогава да се преценява какви ще са действията. Тя изрази мнение, че Гърция трябва да бъде извадена от Шенген, защото не се спрява с охраната на външните граници на ЕС, а страната ни трябва да продъли да изгражда предпазните съоръжения.

Участието й в молитвената закуска във Вашингтон.

    Лиляна Павлова заяви, че най-много е била впечатлена от това, че на тази закуска не се е говорило за политика. На масата са седяли хора от различни религии, опоненти с различни гледни точки, но се е говорело за общочовешки ценности. Тя разказа, че през 2017 година страната ни ще е домакин на балканската закуска. На въпроса на водещата Илиана Беновска дали ще успеем с президента на Турция Ердоган да разговаряме по този начин регионалният министър отговори, че ще можем и трябва да можем. „Беше и един турски валия, с който имахме прекрасен диалог и наистина споделяхме общи проблеми, които има между България и Турция, стига да има желание и воля, така че трябва да бъдем по-смирени и да си говорим повече, мисля, че проблемът е, че не си говорим достатъчно и не търсим сходното, различното е ясно!", завърши Лиляна Павлова разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2".