04-05-2011 | 09:04 ч.

Пламен Димитров: ВАС трябва да осъде МС заради заплатите и пенсиите

Пламен Димитров: ВАС трябва да осъде МС заради заплатите и пенсиите

 

Заплатите в бюджетният сектор и пенсиите се замразяват до 2013 год. Едва след това правителството прогнозира увеличение на доходите - веднъж през 2013 год. И още един път през 2014 год. Схемата е заложена в тригодишната бюджетна прогноза на Министерство на финансите. Отговорът на синдикатите в ефира на Радио К2 от Пламен Димитров, председател на КНСБ:

 

„Бюджетната прогноза не е обсъдена в Националният Съвет за тристранно сътрудничество, което е нарушение на Кодекса на труда и съобразно законодателството ние сме завели дело във Върховният Администраивен съд, с което искаме да бъде отменено решението на Министерски съвет, приел този свой акт в нарушение на процедурата". Съдържателните аргументи защо това е невъзможно и не трябва да се допуска са на базата на изследвания и анализи от изследователските организации. Те са били изложени пред правителството при срещите в Националният съвет, представящи и предложението на двата синдиката на КНСБ и КТ „Подкрепа" за компесаторни мерки, които да бъдат възприети с оглед ценовите равнища инфлационни удари, както и необходимостта от подкрепа на вътрешното търсене и потребление, което е и техният основен стимул, наред с възможността на хората да посрещнат нарастващите цени.

 

След регистрираният ръст в края на миналата година от 6,4 %, издръжката на живота продължава своят постъпателен ход нагоре. С нови 3,3 % са нараснали необходимите средства за нормално съществуване в страната за първото тримесечие на 2011 година. „Необходимата сума е 528,14 лв., което означава, че за едно 4-членно домакинство са нужни 2112 лв., за да си плаща сметките, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти" - изложи данните Димитров, като допълни, че само 10% от българските домакинства разполагат с тези средства. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 8,0 % спрямо миналата година, а в стойностно изражение за едногодишен период увеличението е със 156 лв. за 4-членно семейство.

 

„Няма как в същото време да имаме политика по доходите, която за трета поредна година да замразява основните плащания" - категоричен беше Пламен Димитров. „Това, което очакваме да се случи преди 1 юли е пакет от мерки, с които да се стигне до увеличение на минималната работна заплата до ръст на всички минимални доходи, договорени в отделните сектори и браншове. В металургията е договорена 400 лв. Минимална работна заплата, а в пивоварната индустрия - 407 лв." - подчерта той.

 

КНСБ настоява за ръст на реалните работни заплати. В много от производствата като дърводобив, хранителна индустрия, металургия, компютърни технологии и др. Като цяло има ръст на промишленото производство, но невинаги има работна заплата, която реално да следва подобряващите икономически резултати. Но трябва да се прави паралел между икономическите и социалните резултати. „Социалните резултати са все още драматични. За миналата година 300 000 души загубиха своята работа. По-малкото наети лица формират един измамен ръст на средната работна заплата. За миналата година фонд Работна заплата е намалял с 1 200 000 000 лв. Не може да се говори за ръст в тази ситуация" - лаконичен беше Димитров.

 

„Нашите искания се обуславят от една страна от социалните нужди заради ръста на цените, от втора страна - спада на доходите и от трета страна - ръстът, макар и слаб на икономиката, което позволява умерено увеличаване на доходите. Ако това не стане, виждайки как ще приключат продължилите вече 4-5 месеца преговори ще предложим на колегите от КТ „Подкрепа" съвместни протестни действия" - категорично продължи председателят на КНСБ. „Това е единственият изход, с който да убедим тези, които ни чуват, част от министрите все още не са убедени, че това е необходимо и икономически нужно. Надявам се, че това ще стане факт с разума, на масата на преговорите, а не чрез стачки и протести" - сподели в ефира на Радио К2 Пламен Димитров.

 

Той коментира притеснено последните изследвания, които показват, че всеки 5-ти българин получава различна заплата от тази по договор и че има категории, в които до 50% от хората работят без договори и без осигуровки.  „Доброволната работа на непълно работно време, което дава елементите на гъвкавост на пазара на труда е доста ограничена като доброволност. Сигурността е доминиращо предпочитание на заетите хора, а не гъвкавостта."

 

„Пазара на труда е ужасяващ. Това тласка индустрията и трудовите взаимоотношения към посивяване. Все повече хора без работа стават лесна плячка на възможността да бъдат нарушени правата им." Коментарът на Димитров продължи със загриженост за безопасността и здравето на работещите, условията, при които полагат своят труд, начинът, по който той се заплаща, сигурността на договора като цяло, работното време. „За това ние от другата седмица започваме кампания за законово гарантиране на основните права на хората - на труд, на заплащане, на свободно сдружаване в синдикати."

 

В заключение Пламен Димитров заяви: „Не може в 21 век думата „синдикат" да бъде забранена дума. Това е констутиционно право."