17-04-2011 | 15:04 ч.
Кирил Вътев: Хранителните банки са истинска изява на корпоративната социална отговорност
Кирил Вътев: Хранителните банки са истинска изява на корпоративната социална отговорност
„Създаването на хранителни банки у нас ще имат изключително висок икономически ефект. На първо място за социалното министерство, което отделя средства и подпомага социално-слабите. От друга страна - защо продукт, в който са вложени толкова средства, трябва да бъде унищожен и изхвърлен, след като може да бъде оползотворен?", коментира в ефира на „Радио К2" Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България и собственик на фирма „Тандем". Вътев бе гост на обзорното предаване „На шестия ден" с водещ Илиана Беновска.
Хранителни банки се появяват още преди 40 години в САЩ, информира Кирил Вътев. Вече съществували и в много други държави по света в Европа, Азия и в арабския свят. Той съобщи, че контролните органи към Министерството на земеделието и храните, както и министерствата на икономиката, финансите и на труда и социалната политика, съвместно с Асоциацията на месопреработвателите и неправителствени организации вече работят за реализацията на идеята и у нас. Съгласен е с тезата, че хранителните банки са проява на социална, но и на корпоративна отговорност.
„Проектът се води от фондация „Фора". Има едно момиче - Марина Бракалова. Тя от доста години полага усилия за създаването на хранителните банки в България", разкри Вътев. „Не съм чул за срок, в който ще се осъществи, но след като всички подопечни ведомства и браншови организации от хранително-вкусовата промишленост работят по него, не виждам причина до края на годината да не се реализира, и то не само на документи", допълни той.
„Храната, която предстои да й изтече срокът на годност, но не е изтекъл, е годна и безопасна за консумация. Не е ли по-добре тя да бъде насочена към съсловия в обществото, които нямат средства? Към безпомощните и социално-слаби хора, за да бъдат нахранени?", попита Вътев. „Винаги има и резерв след обявения срок на годност и при правилно съхранение на продуктите защо тази храна да бъде бракувана", коментира председателят на Асоциацията на месопреработвателите. Кирил Вътев смята, че така биха намалели и криминалните случаи, битовата престъпност, кражбите.
Обикновено става дума за храни, които или им изтичал срокът на годност, или им били повредени опаковките и нямало шанс да бъдат продадени на реалната цена в търговските вериги и магазините. Вместо да залежават по складовете, по-добре те да бъдат дарени, смята Вътев. „В тази организация ключова работа имат общините и социалните служби. Останалото е предмет на нормативна уредба и на логистика. Всеки производител или търговец ще съобщава на съответната служба за такива храни. Ще се издава надлежен документ. Контролните органи ще проверят, че всичко е безопасно, и продуктите ще се разпределят в домове за сираци, за стари хора. Или за хора в неравностойно положение, трудноподвижни", посочи той.
Кирил Вътев изключи да има масово злоупотреби с по-старите продукти с появата на хранителните банки. По-скоро сега се наблюдавали такива, защото понякога търговци и производители преетекират продуктите, разчитайки на резерв от срока на годност, за да ги продадат в мрежата. „Когато обаче има къде да отидат тези продукти, никой няма да има стимул да го прави. Защото вероятността да бъде хванат и санкциониран, е много по-голяма. От това ще спечелят и контролните органи, ще спечелят и гражданите, които пазаруват, защото ще бъдат спокойни, че всички стоки с изтичащ срок на годност ще има къде да се реализират", подчерта Вътев.
Дарителите на продукти за хранителните банки би трябвало да бъдат данъчно-облекчени, смята той. Достатъчно е върху дарените храни да не се плаща ДДС. Това би елиминирало и стимул за злоупотреба с ДДС, категоричен бе Кирил Вътев. „Всеки производител или търговец трябва да има лимит за дарение за не повече от 2% от продукцията", предлага председателят на Асоциацията на месопреработвателите. „Проблемът е, ако някой служител от социалните служби реши после, че от дарените стоки може да изкара пари и да започне да ги продава. От това се притеснявам", заключи той.
Източник: „Радио К2"
