12-09-2015 | 11:13 ч.

Беновска: Политиците трябва да бъдат питани с безпощадни въпроси

Предаването "Беновска пита" вече и в събота и в неделя

.

- Здравейте госпожо Беновска, какви са новите моменти около предаването по Канал 3 "Беновска пита"?

- Беновска ще пита вече и в събота, и в неделя. Предаването ще върви след 5 часа следобед и в двата дни.

- Кои ще са гостите в предаването в новия сезон, на какво ще наблегнете?

- Когато започнах като журналист с голямото предаване "Кой кой е" по Българската национална телевизия аз започнах да представям новите лица в политиката тогава  и първите ми гости бяха председателят на Народното събрание Стефан Савов и министър-председателят Димитър Попов. От там нататък останалите хора по вертикалата. Това бяха моите гости тогава и такива ще каня и сега. Това са хората, които безмилостно трябва да бъдат разпитвани с безпощадни въпроси и да не крият отговорите, защото ние сме техни избиратели.

Хващам се за вашите думи, че безмилостно трябва да бъдат разпитвани подобни хора, какви спомени имате за онова предаване с Димитър Попов и Стефан Савов, какво ви казаха те тогава и сега когато разпитвате новите власт имащи какви разлики се очертават в разговора

- Приликите ще ви кажа какви са - много трудно първите хора в България отговорят ясно , пряко, конкретно и категорично на важните за обществото въпроси. 

- Кой е най-важният за обществото въпрос сега?

- Националното самосъзнание и националната доктрина. Националното самосъзнание все повече престава да е на горда нация, а що се отнася до доктрината, ние сме единствената страна на Балканския полуостров, които нямаме. Националната доктрина на една Турция е направена от българския възпитаник Кемал Ататюрк през 1923 година и гласи "Мир у нас, мир по света". Румъния, пет пъти си е променяла националната доктрина. Албания - също има национална доктрина. Ние сме единствените, които нямат такова нещо. Това е важно - една доктрина е нещо надпартийно, това е да се определят националните приоритети и така всяка политическа сила, която е на власт, трябва да изпълнява приетото вече, а не всеки, който дойде на власт да започва отначало.

- Смятате ли, че хората, които сега с а в парламента имат капацитета и могат да превъзмогнат егото си в името на това да постигнат обединение и да гласуват подобен документ?

- Капацитет имат. Дали искат да се обединят, това е спорно, защото целите им са най-различни. Разликите са не толкова в насочеността на политиката била тя лява, дясна, либерална или центристка, отколкото в други задкулисни цели. А обединението трябва да настъпи под наш натиск. Това рани или късно ще се случи. България ще има национална доктрина, която ще е надпартийна.

- С колко телефонни номера разполагате във вашия репортерски тефтер? 

- 6000.

- Колко от тези 6000 души, на които са телефоните ви вдигат?

- Всичките.

- А това, че ви вдигат телефоните, означава ли, че ви отговарят и на въпросите?

- При поставяне на конкретен въпрос много от политиците са се опитвали да избягат от директния отговор. Особено когато ги питаш "вие каква отговорност носите". Тогава обикновено ме заливат с много думи, но аз продължавам да питам. Известна съм с това, че мога да питам да безкрай по пет, по десет пъти докато не получа отговори. Може и да не получа верния отговор, но когато се пита системно, не само от мен, нещата започват да се изясняват и политиците разбират, че носят отговорност, че не са избрани просто да преживеят опиянението, че са на върха, а че работят за нас. 

- Колко отговора може да има един въпрос?

- Може да има много отговори, но важен е верният. 

Напоследък все се говори за задкулисие, тази дума стана клише, в един театър онова, което се случват зад кулисите е нещо много важно. Как разбирате вие тази дума?

- Често етимологията на тази дума се бърка и всеки влага свои смисъл. Лично за мен задкулисие е всичко, което някои хора ги е страх да стане публичен факт, страх на някои хора да се говори и пише за нещо. От практика знам, че ако някой те залива с много думи и бяга от отговора, иска да те "замъгли" и това пък е неговото задкулисие. А как то се създава за всяка отделна персона и партия е друг въпрос. Никой в този живот не е безгрешен и се притеснява от нещо, но някои хора явно са податливи на натиск.

- Слушах ви внимателно - ключовата дума в онова, което казахте е "страх". Според Аристотел обаче, страхът се свързва и с една друга дума - "катарзис", или изчистване. Къде в нашата действителност е мястото на катарзиса?

- Ще ви отговоря с една друга теория. Маерхолд, един велик руски режисьор от немско-еврейски произход е създател на теорията за биомеханиката в театъра. Другият полюс е Станиславски с Теорията на преживяването. Как обяснява Маерхолд своята теория - той казва, че действията предхождат чувствата, състоянията. Според него - действието предизвиква психологическата реакция. И примерът му е "аз побягнах и се уплаших". Станиславски казва обратното, че психологическите процеси предизвикват действията, той казва "аз се уплаших и побягнах". До ден-днешен тези теории имат последователи и не само в театъра - теориите им се експонират в различни сфери в живота ни. Това може да се пренесе и в политиката. Много от тези хора инстинктивно побягват, а после се уплашват, страхът е заложен в тях. И по този повод те не трябва да стават политици. Политикът трябва да е смел, не безразсъдно смел, но да има адреналин.

Преди известно време на една пресконференция на БСП по повод референдума за Белене, аз влизам и заставам на микрофона и виждам 19 души мъже и една жена, Ана Янева, седнали. Бях си приготвила въпроси, но ги видях леко прегърбени на масата, свлечени рамене, леко налети и аз ги попитах "Господа, имате ли политически тестостерон, за да можете вие да постигнете своите идеи". Цялата редица се изправи, глътна коремите и смени физиономиите и се опитаха да отговорят. Но само двама от тях след време дойдоха и ми казаха "да, аз имам политически тестостерон". Това стана хит.

- Социалните медии, каква е ролята им в съвременния ни живот - информират ли или дезинформират, социални ли са или не?

- Аз не мисля, че някой трябва да разчита на някакви медии - били те социални, политически, криминални. Избирателят, човекът, трябва да има сетива и да има смелост и той да носи отговорност за своята съдба и тази на родината си. Всеки от нас трябва да има своята преценка. Медиите, добре, ние сме трансмисия, но всеки сам трябва да си изгради представата за нещата. Иначе, ако има човек, който разчита на внушения отвън, да не се оплаква, че го управлява този или онзи или, че живее при тези или онези условия.