02-07-2015 | 21:53 ч.

Десислава Атанасова: Радвам се, че министър-председателят се намеси и предложението за приватизация на болници ще бъде оттеглено

Десислава Атанасова: Радвам се, че министър-председателят се намеси и предложението за приватизация на болници ще бъде оттеглено

Десислава Атанасова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Временната парламентарна комисия за КТБ, заместник-председател на Комисията по правни въпроси, член на Комисията по външна политика, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Пенсионната реформа.

    Десислава Атанасова обясни, че внесеният от Министерски съвет законопроект за Кодекса на труда всъщност урежда дългоочакваната пенсионна реформа и вече е подкрепен на първо четене от 115 народни представители. Тя продължи, че този законопроект има за цел да създаде правна рамка на усъвършенствания пенсионен модел. Въвеждат се краткосрочни и дългосрочни мерки за финансовата стабилност на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите. Предлагат се промени, които ще водят до увеличение на приходите в осигурителната система и намаляване на разходите, което трябва да доведе до намаляване на зависимостта от държавния бюджет. В тази връзка е предложението за увеличение на осигурителните вноски с 2% за фонд „Пенсии", като увеличението е за 2017 и 2018 с по 1%. Целта е да се намали недостига от средства за финансирането на държавните пенсии и субсидирането на фонда на ДОО от държавния бюджет. С оглед да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест се отменя увеличението на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд от 5% на 7% от януари 2017. В законопроекта се предлагат и мерки за оптимизиране на разходите в осигурителната система по отношение на прилагане на по-строги и справедливи условия за достъп до пенсиите. Предвижда се плавно увеличение и изравняване на пенсионната възраст за жените и мъжете до 2037 година на 65 годишна възраст. Възрастта за пенсиониране на жените нараства с 2 месеца за всяка календарна година до 2029 година, а от 2030 година с 3 месеца. За мъжете предложението е възрастта да нараства следващите 2 години с по 2 месеца, а след това с 1 месец за всяка календарна година до 2029 година. След достигане на 65 годишна възраст ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране спрямо промените в продължителността на живота. Законопроектът предполага и изискуемият осигурителен стаж за работещите при 3-та категория труд също да нараства с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените. Плавно ще се увеличава и възрастта за пенсиониране при мъжете и жените при недостатъчен осигурителен стаж. „Надявам се всеки от нас да оцени възможността и отговорността, която имаме сега не само пред хората, на които им предстои да се пенсионират, но и пред по-младите хора, които ще на пенсионна възраст през периода 2029 - 2037 година. Това е една дългосрочна пенсионна реформа, която се радвам, че получи подкрепата на 115 народни представители.", завърши Десислава Атанасова.

Здравната реформа.

    „Защо и здравната, и съдебната реформа не се приемат много радушно от професионалните състави? Днес слушах министъра на здравеопазването, той говори с изключителен хъс за реформата си, но не така се говори сред пациентите, сред медицинските кадри?", попита водещата Клара Маринова, Десислава Атанасова обясни, че самата тя умишлено се дистанцира от темата за здравеопазването, защото смята, че когато някой е заел този пост и има визия за промяна и реформа, той трябва да я анализира, систематизира и завърши без да се отчита мнението на хора, които са били вече на този пост и биха го натоварили с друга концепция. Народният представител от ГЕРБ продължи, че що се отнася до предложенията на министър Москов те могат да се разделят на няколко групи. Първата засяга Закона за здравното осигуряване в частта за събираемостта на осигуровките. Десислава Атанасова подчерта, че винаги е смятала, че само с рестриктивни мерки не може да се постигне това хазната да е пълна, защото трябва да се отчитат някои обективни критерии по отношение на хората, които са социално слаби, както и да не се пренебрегват критериите за тези, които могат да си плащат, но не го правят, защото са недоволни от предоставената услуга. Тя обясни, че министър Москов се опитва да предложи промени и в двете посоки, вече са били завишени санкциите по отношение на неплащащите и е даден гратисен период до края на годината за хората, които са с прекъснати права, да го направят, иначе ще трябва да заплатят за периода от 5 години назад. Десислава Атанасова подчерта, че е доволна от това, че не е била приета първоначалната идея да се плаща 15 години назад, това е щяло да влезе в тежко противопоставяне с други закони и вероятно тази норма щеше да бъде обявена за противоконституционна. „Смятам, че сега е моментът да се работи за това да се повиши доверието в системата, така че тези около 300 000 граждани, които имат финансова възможност да си плащат здравните осигуровки, но не го правят, да се върнат в системата и в този смисъл мерките за удовлетворяемостта на пациентите, които да са ангажирани и в един друг процес по спирането на средствата на болниците от НЗОК, мисля, че е добра стъпка! Важно е да се чуе мнението на пациента, който трябва да бъде в фокуса на цялата система!", категорична беше Десислава Атанасова. По отношение на разделянето на пакетите на основен и допълнителен, тя изрази притеснение от това, че още не се знае в тези основен и допълнителен пакет какви заболявания ще влязат, ще е важно да се изясни какво гражданите, които си плащат здравната осигуровка, могат да ползват. Притесненията на доста хора са свързани и с това дали ще има равнопоставеност между здравноосигурените в едната и в другата група, защото при заплащането на 8% на първата група, която страда от хронични заболявания или онкологични заболявания ще бъдат предоставени услуги в пълен обем, така както твърди министърът, а на втората група ще се налага или да чака, или да плаща допълнително. Това поставя въпроса за равнопоставеност между здравноосигурените граждани. „Що се отнася до въвеждането на задължителна национална здравна карта, националната карта ще определи кои болници ще сключат със НЗОК договори и кои ще получават плащане, но се включва и приватизация на лечебните заведения. Аз се радвам, че министър-председателят се намеси и това предложение ще бъде оттеглено, защото аз в лично качество и много от моите колеги от ГЕРБ не го подкрепяме!", завърши Десислава Атанасова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2".

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК