25-06-2015 | 18:53 ч.
Бетина Жотева: Истерията около разполагането на бойна техника на НАТО в България е политически обоснована и търси политически дивиденти
Бетина Жотева: Истерията около разполагането на бойна техника на НАТО в България е политически обоснована и търси политически дивиденти
Бетина Жотева, говорител на МВнР, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Разполагането на американска военна техника на територията на България за съвместни учения с българската армия.
Бетина Жотева беше категорична, че няма нищо драматично в това, което се случва. Тя продължи, че американската военна техника идва по линия на двустранното ни споразумение със САЩ, което е подписано през 2006 година и по линия на решенията от срещана на върха на лидерите от НАТО в Уелс през 2014. Според тези решения ученията се провеждат с цел да се гарантира сигурността на съюзниците чрез съществено увеличаване на провежданите военни учения на НАТО на територията на страните-членки от Източна Европа. Говорителят на МВнР обясни, че тази информация е публична, например на сайта на Министерството на отбраната се съобщава, че през настоящата година предстоят съвместни учения на българската армия с американски подразделения и с военни от други страни-членки на НАТО. Тя продължи, че между 2011 и 2014 българските въоръжени сили са участвали в 211 съвместни учения. „Тоест това, което следва, е поредното съвместно учение, то е по линия на подписаното двустранно споразумение от 2006 година със САЩ, ратифицирано е от Народното събрание и е обнародвано в Държавен вестник още през същата година.", обясни още веднъж Бетина Жотева. „Сигурни ли сме, че тази техника, която идва, след това ще си тръгне?", попита водещата Клара Маринова, говорителят на МВнР отговори, че техниката ще си тръгне, защото такова е споразумението, което сме подписали. Тя продължи, че това е техника, която ще се мести на територията на различните държави членки в зависимост от необходимостта и от провежданите учения. Бетина Жотева подчерта, че не е възможно без решения на България на наша територия да влязат оръжия на чужди държави. Освен това по силата на Българската конституция това не са чужди сили, щом са на страни-членки на НАТО, има изрично решение на Конституционния съд по този въпрос. „Истерията, която се създава сега, е изцяло политически обоснована и се търсят политически дивиденти!", категорична беше Бетина Жотева.
Има ли опасност България да стане мишена при предстоящи бойни действия?
Бетина Жотева заяви, че това не е така, защото на първо място оръжията, които се разполагат в България, са за учения и не са нападателни. „Никой не може да си помисли, че ще нападаме Русия с танкове, това е нелепо и е елементарна пропаганда!", категорична бе тя. Говорителят на МВнР обясни, че Русия развива своите бойни способности в рамките на Програмата за превъоръжаването на руската армия до 2020 година, така че те също следват някакви свои планове.
Гаранциите за националната сигурност на България при наличието на тежки конфликти в близост до границите ни.
„За нашата национална сигурност, като страна членка на НАТО, имаме абсолютните гаранции от нашите съюзници, че мирът в нашите държави ще бъде запазен!", заяви Бетина Жотева. Тя продължи, че страната ни освен на НАТО е член и на ЕС, а европейските политики от много години са правени именно с цел да се гарантира стабилност на държавите членки. Именно затова страната ни е провела реформи, за да отговори на изискванията за членство в ЕС, това е бил наш осъзнат избор. Говорителят на МВнР обясни, че е нормално страната ни да бъде търсена от хора, в чиито държави няма мир и спокойствие, защото например за едни изстрадали сирийци България е страна с просперитет, спокойствие и мир, която би им дала някакво убежище. „Вие знаете, шефът на Института за стратегически изследвания „Стратфорд" Джордж Фридман напоследък все по-често говори за опасността ЕС да се разпадне на 4 части, германските държави Германия и Австрия, Северна Европа, доминирана от Великобритания, Средиземноморието и Източна Европа. Според Вас толкова ли са големи различията между тези 4 региона и толкова ли са взаимоизключващи се интересите на държавите и хората в тези региони, че е дошло времето да се спусне шалтерът на ЕС, кой и кога трябва да се захване с проблемите и да намери верните решения?, попита водещата Клара Маринова, събеседникът й отговори, че още от създаването на ЕС той има своите критици. Естествено всички държави членки имат своите вътрешни проблеми, своите различни политически и икономически индикатори и само на масата на преговорите може да се постигне някакво разумно решение. „Когато 28 глави мислят е различно, отколкото когато мисли една и аз съм сигурна, че тези 28 глави могат да произведат нещо, което е добро за всички граждани на ЕС. Доколкото знам само правилата за общата селскостопанска политика са 80 000 страници, те са измислени от хора, които са отишли там не да мислят само за себе си, а за всички. Точно затова казвам, че няма да спрат критиците да търсят разликите между държавите членки, а ние сме там, за да търсим приликите!", завърши Бетина Жотева разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2".
