14-04-2011 | 14:22 ч.

Юрий Асланов: Над половината българи нямат определени политически убеждения

Юрий Асланов: Над половината българи нямат определени политически убеждения

 

„Най-голямата група от пълнолетни граждани  у нас не определят своите политически убеждения нито в ляво, нито в дясно, нито в центъра. Около 48% са тези, които твърдят, че имат някакви политически убеждения, но най-масовата група е трайно отблъсната от политиката. Повече от половината граждани обявяват, че нямат определени политически убеждения", коментира предизборната обстановка в ефира на „Радио К2" социологът Юрий Асланов.

 

По време на изборите има „надхитряване на народната любов", смята той. Най-вече на местните избори, които според Асланов са „парад на популизма". Докато при президентските избори ситуацията е по-сложна. „При избирането на президент хората са твърде мнителни. Изборът е подчертано мажоритарен. Претоварен с очакванията на хората, които не винаги президентската институция може да изпълни и уплътни", анализира социологът. Все пак гласоподавателите са доста по-взискателни, когато избират държавен глава и много трудно „върви играта на популизъм", подчерта Асланов.

 

Социологът заяви, че не е сигурен как ще се отрази съчетаването на два различни избора в един ден на общата избирателна активнотс. „Аз по-скоро смятам, че характерът на президентската кампания ще окаже влияние на местните избори, отколкото обратното", каза Асланов.

 

Той бе категоричен, че у нас от доста време има „криза на лидерството". „Няма нито един безспорен, ярък авторитет. Ако са се появявали такива, то е било за малко - при завръщането на Симеон Сакскобурготски, при Бойко Борисов в началото. Има едно изтощаване общо по тази тема, една ерозия на доверието към всички и към всичко", констатира Асланов. Това според него е причината политическите централи да не избързват с издигането на кандидати още отсега.

 

„Винаги кандидатите до последно са тънели в догадки. Имало е случаи, в които 5 минути преди затварянето на регистрацията за кандидатите се е регистрирал кандидат, който в крайна сметка спечели изборите - така беше през 2001 година", коментира социологът. Той предполага, че кампаниите ще стартират евентуално през лятото, когато ще са ясни вече кандидатурите на водещите политически партии. Асланов е на мнение, че датата на провеждането на изборите не е толкова важна и заблуда, че ще е в изгода на една или друга политическа сила.

 

Директорът на социологическа агенция „Афис" съобщи, че напрежението в обществото ни е свързано с обедняването и страха от загубата на работни места, отколкото директно с политиката. „Засега хората не свързват проблемите си с действията на правителството. Няма центрирано мнение с една причина, която да се изтъква над останалите. Преобладава мнението, че икономическата криза се задълбочава, че тя се развива не според прогнозите. И очакванията за бъдещето са по-скоро песимистични", подчерта Асланов в разговор с водещата Клара Маринова.

 

Най-засегнати в България, заяви той, са безработните и нископлатените служители. Като дял от общата безработица преобладават временно безработните. По данни на „Афис" те са около 10%. „В анкетите те твърдят, че са временно безработни, тоест - имат надежда, че биха могли да си намерят работа. Но има и 6%, които са обезкуражени. Те са трайно безработните", посочи социологът.

 

Нископлатените категории работещи, които са на второ място, признават, че очакват в близко време да загубят работата си, уточни Юрий Асланов. „Почти в половината от българските домакинства има най-малко по един член на семейството, който или е загубил през последната година работното си място, или очаква в скоро време да го загуби. Това не означава, че е вярно или че ще се случи, но създава доста песимистична картина", допълни социологът.

 

По данни на агенция „Афис" пенсионерите са от групата на най-засегнатите от кризата - заради замразеното увеличение на пенсиите. „Инфлацията не стои на едно място, цените се покачват. Пенсионерите са засегнати заради поскъпването на стоки от първа необходимост. Те са потребители на хранителни стоки и на битови услуги, които поскъпват заради ръст на цените на горивата и другите енергоносители", обясни Асланов.

 

Източник: „Радио К2"