06-06-2015 | 14:22 ч.
Теменужка Петкова: Комисията "България - Русия" как работи ще обсъдим на икономическия форум в Санкт Петербург
Теменужка Петкова: Комисията "България - Русия" как работи ще обсъдим на икономическия форум в Санкт Петербург
ТЕМА: КОЙ и на какво основание иска и може да управлява България?
Теменужка Петкова, министър на енергетиката, ГЕРБ в разговор с Илиана Беновска в предаването „На 6-я ден" в ефира на Радио К2, заяви позиция по следните теми:
Световният икономически форум в Санкт Петербург, Русия и позицията на България
„Г-жо Петкова, енергетиката е един от най-важните стълбове на стабилността на всяка държава и управление. Да ви попитам за това, което предстои следващия месец, Вие, с финансовия министър Владислав Горанов, и Вие като министър на енергетиката, ще отидете на голям икономически форум в Санкт Петербург, който ще бъде под егидата на руския президент Владимир Путин. Там се заговори, сега ще го чуя от Вас, че ще представите на форума, Вие лично, изграждането на междусистемните газови връзки между България и съседните страни, кажете малко повече по този въпрос.", пита Беновска. Министър Петкова потвърди, че има покана от зам.-председателя на правителството на Руската федерация за участие на такъв форум, който ще се проведе от 18 до 20 юни. Тя уточни, че на този форум ще има възможност за осъществяване на контакт с руските партньори на България и обсъждане на много теми, като една от тях е приоритетът за удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй". Министърът не енергетиката коментира в разговора си с водещата Илиана Беновска, че на форума ще бъде обсъдена и работата на медуправителствения комитет между България и Русия. „Казахте, че на икономическия форум в Санкт Петербург, който ще бъде между 18 и 20 юни под егидата на руския президент Путин, ще поставите с министър Владислав Горанов, въпроса за работата на смесената българо-руска комсиия, какво точно ще поискате?" , пита Беновска. „Това е въпрос, който беше поставен от моя колега министър Новак. В рамките на един диалог ще изясним позициите си всяка една от страните и ще видим какво можем да направим тази комисия да работи наистина добре и да има резултати, реални, от нейната работа." „Вие, някакви конкретни предложения от България с Горанов, ще занесете ли?", пита Беновска. На което Петкова отговори, че в момента се изготвя позицията по тази тема и след форума ще има възможност да информира за това какво са успели да постигнат.
Петкова заяви още, че на този форум се надява да имаме възможност и че ще представи концепцията за газов хъб на територията на България. „Газов хъб с кого последно, г-жо Петкова?", пита Беновска. Петкова разясни, че концепцията за газов хъб е била одобрена от Международната организация на европейските газопреносни оператори и включена в нейния десетгодишен план. Относно концепцията министърът обясни, че тя включва няколко основни обекта - изграждането на нов газопровод „Варна - Оряхово"; модернизация на съществуващата мрежа за транзит и пренос, изграждане на лупинг, който е 50 км. от Провадия до с. Рупча; и модернизация на северния пръстен на националната газопреносна мрежа. Като основен проект във връзка с концепцията за газов хъб на територията на България, Теменужка Петкова определи изграждането на интерконектора с Гърция, който ще даде възможност за осигуряване на доставка на газ от каспийския регион. „Нали се оказа, че в каспийския регион няма много газ?", пита Беновска. Петкова отговори, че за сега няма подобни индикатори от азербайджанска страна. Петкова коментира, че трябва да се работи много активно за междусистемна свързаност между България и съседните на нас страни. Тя добави, че се работи по интерконектора с Турция, и че България е кандидатствала и получила от ЕК грант от 180 000 евро, които ще послужат за избиране на изпълнител, който да направи предпроектното проучване, за който избор е стартирана обществена поръчка.
Южен поток
„Не си ли правим ние малко сметките без кръчмаря? Вие отивате с Владислав Горанов, между 18 и 20 юни в Санкт Петербург на голям икономически форум, и там ще се срещнете с кръчмаря - Путин. Дали всичките тези планове, които си правим, за газови хъбове, диверсификация, излизане извън патримониума на големия властелин на газа - Русия, могат да се осъществят?", пита Беновска. Министър Петкова коментира, че веднага след изявлението на президента Владимир Путин за спирането на „Южен поток" е поискала и разговаряла с руския й колега, министър Новак. В този разговор тя е споделила за концепцията на България във връзка с възможността за изграждане на газов хъб на територията на страна, на което Новак е отговорил, че е добре една такава идея да бъде представена официално. „Аз смятам, че в рамките на един такъв форум и в рамките на една такава съвместна среща е добре ние да представим тази наша идея и да чуем какво е мнението на нашите потенциални партньори." „Най-накрая, получихме ли от Русия, от „Газпром", от някого, ясна индикация, спрян ли е „Южен поток", документ някакъв получихме ли?", пита Беновска. Петкова отговори, че не е получаван официлен документ, от който да става ясно каква е позицията на „Газпром" във връзка с изграждането на проекта „Южен поток". „И в момента продължава да се поддържа този проект и финансово от наша страна, нали така?", пита Беновска. „Нашето съвместно акционерно дружество продължава да функционира, то е факт. Сега предстои да бъде одобрен неговия отчет за 2014 г.", заяви Петкова. „Ще попитате ли Вие, ясно, в Санкт Петербург, както се изразих - „кръчмаря" Путин, дали този „Южен поток" се строи или не се строи, ще се строи ли или няма да се строи, през България ли ще минава или няма да минава, имате ли кураж да го направите?", пита Беновска. „Аз смятам, че в рамките на този форум ние трябва да споделим каква е нашата визия по този въпрос, да чуем нашите партньори и в рамките на един диалог, да можем да изясним и своите позиции по някои надявам се основни въпроси.", коментира Петкова. „Дипломатично ми отговаряте, приемам това, но хората, които сега стоят и ни слушат си казват, защо не ги попитат пряко, какво има пречи, защо не ги попитат: г-н Путин, другарю Путин, ще строим ли „Южен поток" през България или няма да строим?" , пита Беновска. „Ами нека да изчакаме още малко.", отвръща Петкова. „Докога да изчакаме , какво ни кара да чакаме?", настоява водещата Илиана Беновска. „Кара ни да чакаме това , че имаме едно съвместно акционерно дружество, то е създадено с една определена цел, има определен предмет на дейност и той трябва да бъде изпълняваню. Ако една от страните няма волята това да се случи, трябва да уведоми другата по съответния нормативно установен ред.", отговаря Петкова.
„Как обаче, говорихме преди малко за интерконекторна връзка с Гърция, с каспийски, азербайджански газ, обаче Медведев съобщи тези дни, че Русия е готова да обмисли въпроса за свързването на газопреносната система на „Ийст ринг" с „Турски поток"? Това го е казал на среща със словашкия си колега Роберто Фицо." , пита Беновска. Петкова обясни, че България е заявила своето участие и политическа подкрепа в проекта „Ийст ринг". Тя допълни, че страната ни използва всяка една възможност за диверсификация на марширутите и източниците за доставка на природен газ.
„Няма ли пак Русия да ни отхвърли така мълчаливо и пренебрежително, както с „Южен поток" засега изглежда, че е мълчаливо и пренебрежително отношението към нас, и то да е очевидно ясно защо - затова, че ние спазихме европейските правила на Съюза, на който сме равноправен член и осуетихме така желанието на Русия да използва трасето на България, като вход към нова хегемония в Европа?", пита Беновска. Министърът на енергетиката отговори, че за всички трябва да ясно, че България, като страна членка на ЕС, няма как да не спазва европейското законодателство и да не следва европейската политика. „Нека да не си мислим, че сме голям фактор в техните очи, обаче за съжаление, бихме могли да бъдем нали?, пита Беновска. „Вероятно!", отговаря Петкова и допълни, че България трябва да следва своята политика и да полага всички усилия да защитава своите интереси, да гарантира своята сигурност на енергийните доставки, като според нея правителството работи в правилната посока и изрази надежда за успех.
„Но публична тайна е, че един друг, но от големите в Европа - Германия, продължава да поддържа не само икономически отношения с Русия, в най-висок мащаб внос и износ, но и да е един от най-големите консуматори на руски газ при специални условия, каква е разликата, Германия нали също е член на ЕС?", пита Беновска. Министър Петкова заяви, че се надява на предстоящия икономически форум в Санкт Петербург заедно с министър Горанов да имат възможност в разговорите си с министъра на енергетиката на Русия, Александър Новак, да обсъдят работата на смесената междуправителствена комисия между България и Русия, която е създадена с икономическите контакти и с диалога, който трябва да се осъществява в тази сфера. „Така че, надявам се там да можем да направим коментар и по този въпрос". „И като направите коментари, ще искате ли нещо?", пита Беновска. „Ами нека да чуем нашите партньори, нека в рамките на един диалог всяка една от страните да изложи своята теза и съответно да продължим да работим.", отговори Петкова.
Цената на тока и дефицитът в Националната електрическа компания
„Защо ще се вдига цената на тока и с колко? И помощен въпрос - Това не е ли бомба със закъснител - подскачащата, натисната от правителството „Орешарски" , БСП и ДПС, пружина - на понижаването на цената на тока и сега, рикошетно, трябва да се вдигне?", пита Беновска. Министърът на енергетиката обясни, че органът, който трябва да каже каква трябва да бъде цената на тока е Комисията за енергийно и водно регулиране, а работата на правителството е да създаде нормални условия за функциониране на енергийната система и да работи за нейното стабилизиране. Министър Петкова посочи, че стабилизиране е необходимо във финансовата сфера и посочи като успех на правителството в тази област, промяната в закона за енергетиката, свързана именно с дейността на КЕВР, която трябва разсее всякакви съмнения за намеса от страна на изпълнителната власт в работата на този „толкова важен за енергийната ни система орган". „По отношение на цената на тока, изцяло разчитам и вярвам на компетентността на КЕВР", заяви Петкова.
„Така е, но тази комисия глоби електроразпределителните дружества с различни суми, трите мастодонта. И сега се оказва, че те си набавят липсващите средства чрез промяна на размера на таксата за балансиране - вчера една жена изчисляваше, че ако 2 млн. души платят средно по 50 ст. месечно един вид, тя визираше ЧЕЗ в случая, ще получат 1 млн. лв. отгоре като приход?", пита Беновска. Петкова отговори, че това са елементи, които са свързани с лицензионната дейност на електроразпределителните предприятия, които са изцяло в рамките на компетентността на КЕВР. Тя изрази убеждение, че КЕВР ще проверят този сигнал, който беше излъчен в една от емисията новини по медиите. Водещата Илиана Беновска пита и за подробности по споменатата от министър Петкова такса задължения към обществото. Теменужка Петкова обясни, че в доклада на КЕВР става ясно, че тази такса бележи увеличение. „Това е таксата, която всички трябва да понесат към обществото, свързана с дългосрочните договори, свързана с договорите за изкупуване на енергията от възобновяемите енергийни източници, това е таксата, която всъщност трябва да плати индустрията и бизнеса."
„Вярно ли е, че дефицитът в Национална електрическа компания през следващия регулаторен период, сумарно, от всички натрупани, непризнати разходи, ще достигне почти 2 млрд лв. , ако бъде приложен ценовия модел използван от работна група на КЕВР?", пита Илиана Беновска. Министър Петкова обясни, че тарифният дефицит на НЕК в момента е 1 млрд и 400 млн. лв. , като той е натрупан в резултат на това, че НЕК е буферът, който обира всички негативи и всички загуби във връзка с енергийната ни система. „НЕК изкупува електрическата енергия на едни цени, които са по-високи от тези, на които продава електрическата енергия." „НЕК изкупува скъп ток и продава евтино, това е, да го кажем просто." , коментира Илиана Беновска. Петкова допълни, че НЕК изкупува на 400 лв. електрическа енергия и я продава на 125 лв.
„НЕК продължава да изкупува, а и да плаща също за непроизведена, но планирана енергия от ТЕЦ „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3", там също търпи загуби, нали?" , пита Беновска. Петкова разясни, че НЕК е страна по дългосрочните договори с двете американски централи, като цените са определени по два компонента - цена за разполагаемост и цена за енергия. „Това, което ние успяхме да направим, с предоговарянето на тези условия по двата дългосрочни договора, е да намалим цената за разполагаемост. Това е цената, която НЕК плаща, за да не работят централите, сами разбирате, че ситуацията е нелогична." „Тя е заварена, нека да напомним на нашите слушатели, че тя е заварена от правителството на Иван Костов.", коментира Беновска. „Да, те са сключени през 2001г. съответно през 2005 г. са извършени много сериозни промени в условията на тези дългосрочни договори, ние ги наследваме, те са факт.", допълва Петкова и коментира, че с постигнатото предоговаряне НЕК за следващите 10 години ще спести близо 1 млрд. лв. от плащания, но за да влезе това намаление в сила тя трябва да изпълни своя ангажимент и да плати просрочените си задължения, които са малко над 700 млн. лв.
„Как ще се покрие дефицитът в НЕК?", пита Беновска. Петкова отговаря, че дефицитът може да се покрие по няколко начина, като вече правителството е предприело стъпки това да се случи. Тя отбеляза направените промени в закона за енергетиката, насочени към това да бъде свит дефицитът в НЕК. „Една много сериозна мярка от наша страна е това, да изключим от енергийния микс топлоелектрическите централи и заводските централи, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Само от изкупуването на енергията от този вид централи, с тази преференциална цена, НЕК генерира загуба за 2014 г. от 231 млн. лв.". Като друга важна стъпка, която е била предприета министър Петкова отбеляза преустановяването на изкупуването и възможността да се присъединяват, и включват към мрежата, производители на енергия от възобновяеми енергийни източници на преференциални цени, което може би ще спести около 100 млн. лв. Също така и въвеждането на ежегоден контрол от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция във всички енергийни предприятия, които участват в енергийния микс. Петкова уточни, че това е мярка, която се предприема за първи път. Като важна следваща стъпка, министър Петкова определи либерализацията на пазара, която трябва да бъде факт в началото на 2016 г. „В момента водим преговори със Световна банка за сключването на консултантски договор, съгласно който те да ни дадат рамката и да изберем възможно най-добрия модел за България.", заяви Теменужка Петкова, министър на енергетиката, ГЕРБ в разговор с Илиана Беновска в предаването „На 6-я ден" в ефира на Радио К2.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
