16-05-2015 | 16:29 ч.

Пламен Димитров: Освен за КТБ останаха въпросителни и за други банки

Пламен Димитров: Освен за КТБ останаха въпросителни и за други банки

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска, в предаването „На 6-ия ден", в ефира на Радио К2, коментира:

Корпоративна търговска банка

Президентът на КНСБ, счита, че колкото повече прозрачност има около аферата КТБ, толкова повече обществото и държавата ще получат удовлетворение за справедливостта за случващото се там и случилото се във времето назад там. КНСБ подкрепя предложението на министър-председателя Бойко Борисов за отваряне на банковата тайна.

„Имам притеснение, че и в други банки има въпросителни", заяви Пламен Димитров. И КНСБ, като ЕЦБ, иска стрес-тест за всички български банки, не само за тези с български собственици. Според Пламен Димитров, това е далеч по-важно от отварянето на банковата тайна около КТБ, защото ще даде яснота доколко нашите банки и банките, опериращи в България, са в състоятелни и могат да оправдаят доверието на гражданите. Президентът на КНСБ подчерта, че не иска да създава паника, но колкото повече прозрачност има, толкова по-малко въпросителни ще има около подобни случаи като КТБ.

 

„Не го ли казвате всичко това с огорчението, че не се прие Вашата версия - на КНСБ и работодателите, да се създаде един обществен съвет, който независимо от всякакви органи да даде своето становище за състоянието на КТБ?", попита Беновска.

Пламен Димитров отговори, че тук не става дума за огорчение, а за принципно различно решение. „Ако кажем, че парите във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) не са банките, а на хората, можем да кажем, че хората задлъжняха с около 3 млрд.лв. през вътрешния заем, който беше взет", допълни синдикалистът. Решението, което експертите са предлагали е „банковата система да плати масрафа", а не хората през вътрешен заем, осребряване на несъстоятелността.

Пенсионната реформа

Пламен Димитров счита, че се продължава усъвършенстването, подобряването, модернизирането на пенсионната система. Не може да се твърди, че има радикално нова реформа, защото не се сменя модела на пенсионната система, създаден през 2000 г., коментира президентът на КНСБ.

„Вие си давате сметка, че на сцената отдавна нямаме силна лява партия, която да защитава правата на работещите, и у Вас, синдикатите, остава това исконно задължение. Как ще защитите правата на работещите, на фона на казаното от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, че реформата, която планирате ще пести по милиард и половина лева на година?", попита Беновска.

„Става дума за 1,8 млрд.лв, които на нетна основа ще станат 1,5 млрд.лв., но не всяка година, а в края на периода, след около 20 години, когато се приложат всичките мерки", поясни Пламен Димитров. „Първо, кой защитава правата на работещите в България легитимен въпрос и аз мисля, че на политическо ниво има сериозни дупки", каза президентът на КНСБ. Според него защита на правата на работниците не трябва да се осъществява само и единствено от синдикатите.

 

„Откъде накъде жените и мъжете ще се пенсионират на една и съща възраст, когато жените раждат децата, грижат се за тях и за семейството, кариерното им развитие не е така безпрепятствено и гарантирано, като това на мъжете, възнаграждението им е в пъти по-ниско?", попита Беновска.

С 18 % е по-ниско възнаграждението на жените спрямо мъжете, средно в България, съгласи се Пламен Димитров. Не можем да не мислим дали хората ще понесат радикално увеличение на пенсионната възраст, каквито предложения е имало от бизнеса. Компромисът лежи в плавното увеличение, по месец, по два, за мъже и жени, с хоризонт за 16 г. възрастта за мъжете да стигне 65г., а за жените - 25 и повече години, коментира президентът на КНСБ.

Криминализирането на неплащането на вноски ще има фискален ефект, затова синдикатите настояват за плавно повишаване на осигурителните вноски и заедно с това да има допълнителни мерки за събираемост.

КНСБ настоява за запазването на редица придобивки на категорийните работници. Затварянето на опасните мини да бъде съпътствано с една възможност миньорите да се пенсионират на 45 години.

Пламен Димитров заяви, че в сектор сигурност трябва да се направи един преглед на работещите в МВР, МО, МП и тези, които нямат рисков характер, работят в канцелария на бюро, независимо, че носят шапка и пагон, да понесат допълнително тежестта на реформата и да бъдат разпределени към втора, трета категория труд. „Хората не приемат усещането, че някой е тарикат и на техния груб се опитва да си запази нещо, което не му се полага", коментира Димитров. Той заяви, че не бива  една категория да се натоварва за сметка на друга.

 

Пламен Димитров заяви пред Беновска, в предаването „На 6-ия ден", в ефира на Радио К2, че е умерен оптимист и предвижда, че се постигне консенсус и баланс на интересите по пенсионните въпроси.

 

Можете да чуете цялото инетрвю ТУК