09-05-2015 | 17:10 ч.

Пламен Димитров: Борисов-2 е по-зрял, а между 3 и 4 е оценката ми за кабинета му на 6-ия месец

Пламен Димитров: Борисов-2 е по-зрял, а между 3 и 4 е оценката ми за кабинета му на 6-ия месец

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-ия ден" в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Оценката му за кабинета „Борисов 2".

    Пламен Димитров подчерта, че КНСБ се придържа към прагматичността в своята оценка без да залита към никакви идеологически отклонения. От тази гледна точка, особено през първите два месеца, кабинетът е извършил сериозни стабилизационни действия във финансовата, икономическата, а и политическата област. Направени са били редица разплащания, без които е имало опасност да „гръмнат" различни системи, успешно се е действало и при решаването на проблема с КТБ, съставянето на самото правителство също е било предизвикателство. „6 месеца по-късно аз мисля, че правителството има живот и перспектива, естествено имам и своите критики, така че ако трябва да обобщя една оценка - между среден и добър на 6-ия месец аз бих дал оценка на втория кабинет на г-н Борисов.", обобщи президентът на КНСБ. Той добави, че поведението на премиера е доста по-зряло и обиграно в сравнение с първото му управление. Пламен Димитров обясни, че критиките на КНСБ се отнасят до икономическата политика на кабинета, инвестиционната рамка, създаването на работни места, възраждането на индустриалната база, една нова дългова стратегия, която да адресира нуждите на България от оздравяване и стабилизация на стратегическата инфраструктура. Става въпрос не само за магистралите, но и за железопътния транспорт, ВиК сектора, енергетиката. Според президента на КНСБ над 20 милиарда лева са нуждите за базовата стратегическа инфраструктура на страната ни, която трябва да се стабилизира през следващите десетина година. „Трябва да започне от днес този дебат и целеполагането на дългови емисии, които да направят възможно това.", подчерта той. Самите реформи, с които се е заел кабинетът, са важни и неотложни, като например реформата в здравеопазването, към която обаче КНСБ има сериозни критики, включително и към самия министър на здравеопазването, в този сектор реформата се провежда без никакъв диалог, за разлика например от сферата на образованието, където има сериозен диалог и напредък. По отношение на пенсионната реформа социалният министър също успява да движи напред нещата, въпреки че КНСБ не са съгласни с много от предлаганите неща. Самите работещи, според Пламен Димитров, не могат да приемат увеличение на пенсионната възраст повече от това, което са поели през последните 15 години. Трябва да се отбележи, че през последните 15 години възрастта за пенсиониране е скочила драматично и за мъже, и за жени. Стажът също се е вдигнал, така че изискванията за пенсиониране са се увеличили многократно и са се стоварили върху гърба на едно или две поколения. Не бива да се забравя, че в същото време осигурителната вноска е била намалена драматично, като по този начин системата е била декапитализирана. Така че ако говорим как да се върне балансът, първото изискване е да се вземат мерки не на изхода, а на входа на системата. В този смисъл ефектът от криминализирането на укриването на вноски е мигновен, за първото тримесечие на настоящата година са събрани с 250 милиона лева повече осигуровки спрямо първото тримесечие на миналата година. Заедно с плавното увеличение на вноските може да се говори за рекапитализиране на системата със стотици милиони

Разрешаването на случая „КТБ".

     „Чрез случая „КТБ" се разкрива как една държава може да бъде клатена и дестабилизирана чрез управлението в лична полза на пари на вложители и държавни предприятия. Как ще се излезе от тази ситуация, виждате, може би ще излезе списък с над 1000 физически и юридически лица, които са се опитали да преоформят своите договори за депозит и по този начин държавата е ощетена с над 100 милиона неправомерно върнати средства?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че още през лятото на миналата година КНСБ, заедно с работодателите, са били много активни по тази тема и са лансирали конкретни предложения за справяне с проблема. За съжаление някои от предложенията не са били чути и възприети, като например да се накара банковата система сама за плати за това, което е допуснала, а не данъкоплатците през бюджета, със заема, който е бил изтеглен, всъщност да финансират плащането на гарантираните депозити. Към октомври месец миналата година обаче този вариант вече е бил невъзможен. „От гледна на точка на криминалното естество, за което говорите Вие, аз мисля, че правораздавателните органи имат доста работа, трябва да бъде разследвано докрай и там, където има злоупотреба и престъпление, да се получи възмездие. 25 години по-късно най-накрая трябва да има някъде възмездие, ако искаме хората най-накрая да повярват, че този преход не е някакъв камуфлаж на прехвърляне на собствеността от държавата на определени лица, както много хора мислят за цялата приватизация, в това число и в банковия сектор, и някой трябва да покаже и докаже, че това не е така!", категоричен бе президентът на КНСБ. Всичко това е огромно предизвикателство към правителството.

Преговорите между ЕС и САЩ за сключването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и позицията на КНСБ.

    „Синдикална работа ли е да се занимавате Вие с това?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че на всички сериозни организации в икономическата област и на пазара на труда би трябвало да им е изключително важно да се занимават с този проблем. Той уточни, че самият текст на споразумението все още не е предоставен, така че коментарите се базират на това, което изтича в публичното пространство. Става ясно обаче, че няма асиметричност, и това е основният проблем, за да може да бъде балансирана основната сила. „Няма как да има взаимоизгодно споразумение за свободна търговия между Давид и Голиат!", категоричен беше президентът на КНСБ. Според него когато една малка България трябва да търгува свободно с огромна Америка, трябва да има механизми, които да защитават нас, за да може нашите производство и услуги да влязат на американския пазар повече, отколкото американските на българския. Точно от такъв вид са търговските споразумения между ЕС и Африка. Пламен Димитров беше категоричен, че либералните икономисти, които твърдят, че е добре да паднат всякакви ограничения и защити, всъщност вредят много на българската икономика, която е най-неконкурентноспособната в ЕС. Не става въпрос за използването на някакви модели на протекция от 19 век, защото съществуват модерни такива. На второ място синдикатите се вълнуват от това, че в тези преговори няма закрила на трудовите и социалните права на работниците, така както ЕС го прави далеч по-успешно, отколкото САЩ. Трябва да се гарантира, че всички американски инвеститори, които дойдат, ще спазват местното законодателство по отношение на трудови и осигурителни права. Важен е и въпросът къде се отнасят търговските спорове. „Това са сериозни спорове, които ако не бъдат адресирани и българското правителство ако няма ясна позиция заедно с останалите държави-членки от ЕС, това споразумение ще ни отнесе като ураган или торнадо във всички области! Тогава за какви работни места и положителни ефекти говорим и как българският потребител ще купува евтините и качествени американски стоки, като няма да има заплата и работно място?", обобщи президентът на КНСБ.

Развитието на КНСБ през 25-годишната му история.

    „Какъв качествен растеж отчитате за тези 25 години?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че КНСБ наистина е на 25 години, но синдикалното движение в България е на 111 години, тази традиция и история дават гаранциите за сигурността на работника, че той има организация, която да го представлява и защитава. „Независимо от различните сценарии през последните 25 години, адресирани към нашата организация, в началото на прехода някои анализатори не й даваха живот, казваха, че тя не може да се модернизира, времето ги опроверга, сега това е най-голямата организация в страната. 300 000 синдикални членове всеки месец плащат своя членски внос и по този начин гласуват за нас, ние всеки месец сме на избори, за разлика от политиците!", завърши Пламен Димитров разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-ия ден" в ефира на „Радио К2".

Можете да чуете цялото интервю ТУК