25-04-2015 | 15:28 ч.
Лиляна Павлова: Магистрала Букурещ-София-Белград е възможна като трансевропейска транспортна мрежа
Лиляна Павлова: Магистрала Букурещ-София-Белград е възможна като трансевропейска транспортна мрежа
Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройство, ГЕРБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване на Радио К2 „На 6-ия ден"
„Г-жо Павлова, връщам се към вчерашния ден. Може ли да се каже, че Вие бяхте участник, а ние, журналистите бяхме свидетели и ще бъдем анализатори на едно историческо събитие, което се състоя в румънския град Крайова, където се създаде „Крайовската тройка" между министър-председателите на България - Борисов, на Румъния - Понта и на Сърбия - Вучич?", попита Беновска
Министър Лиляна Павлова определи вчерашното събитие като една много важна стъпка за стабилността на Балканите. Павлова добави, че се надява след поканата на Борисов, следващата среща да се проведе в България.
По думите на Павлова обединението на България, Румъния и Сърбия на фона на разклатената стабилност в региона, се явява изключително важна стъпка за постигането на сигурност, развитие и политическо сътрудничество.
„Направи впечатление, че десният Борисов е по-близък с левия Понта, отколкото ГЕРБ и БСП...", каза Беновска
Според Павлова отношенията между Борисов и Понта и преди са били много добри, въпреки идеологическите си различия.
„Посоката на всяка партия е важна, но оттам нататък държавническото поведение е много важно особено в условията на този миграционен натиск", каза Павлова.
„Аз си позволих да задам този въпрос и вчера - дали с „Крайовската тройка" министър-председателите ще пренесат модела на технократско обединение на целите, съчетан с надполитическо и хуманитарно отношение към проблемите в ЕС? Вие как мислите?", попита Беновска
„България е първата страна която поема тежестта на тази бежанска вълна, на този миграционен натиск и е важно в страната нещата да са стабилни и спокойни", смята Лиляна Павлова. Според нея България трябва да си свърши работата добре, за да покаже, че не е редно да бъде пренебрегвана като част от периферията и проблемите тук не са по-малко значими.
„Усилията ни трябва да бъдат обединени, а не да се делим на Централна Европа и Балкани", каза още министър Павлова.
„Вчера стана отново дума за любимите на Вашия лидер, министър-председателя Борисов, магистрали. Той вероятно има право, защото това е „кръвоносната система", която поддържа един организъм в кондиция и осигурява развитие. Борисов каза, че вижда на пътната карта на България, Румъния и Сърбия една магистрала - Букурещ-Русе-София-Белград - реалистично ли е това според Вас и с какви пари?", попита Беновска
„Транспортна инфраструктура, газова инфраструктура и енергетика - това бяха трите основни теми вчера", каза Павлова и отчете, че без наличието на добри магистрали в региона, всичко останало би било много трудно.
По думите на министър Павлова, стратегически проекти за България са отсечките София - Калотина, София-Видин, Русе - Велико Търново, и магистрала Хемус.
„Ако трите държави се обединим и определим тези пътища като стратегически, ще бъдем много по-убедителни пред европейските партньори", смята Павлова. По думите на министъра на регионалното развитие ако се действа поотделно, споменатите отсечки биха излезли много скъпо и за това според Павлова е необходимо да се мисли върху общ проект, с който да бъде възможна реализацията на Букурещ-София-Белград като трансевропейска транспортна мрежа.
„Ще си призная един грях - по Великденските празници се прибрах от Бургас до София за два часа и половина, независимо от големия поток от коли - очевидно съм си пошофирала доста...", пошегува се Беновска и попита: „Какво се случва с ремонтите по магистралите Тракия и Хемус?"
Лиляна Павлова разкри, че ремонтите са започнали и ще се извършват поетапно, с върхови темпове през месеците май и юни, за да може всичко да бъде готово за летния сезон. По думите на министър Павлова с ускорената работа по ремонтните дейности не само, че няма да се пречи на пътуващите през лятото, но и ще се улесни и стимулира летуването по българското черноморие.
„Единственото, което няма да можем да направим, не защото нямаме желание, а защото е много сложно като строителна техника - това са т. нар. виадукти и мостове.", призна Павлова и допълни, че тази инфраструктура е строена през 1979-82 г. и от тогава не са извършени никакви ремонти. По думите й ситуацията в момента е такава, че се налага подмяна в основата на много от тези виадукти и мостове, което е изключително сложна ремотна дейност, която изисква много време и средства. Министърът даде пример с големия виадукт на Дебреш, чийто ремонт е започнал преди две години и трябва да бъде завършен до края на тази година. Павлова допълни, че се очаква да бъдат завършени и двата големи виадукта на 67-ми км. на магистрала „Тракия", започнати през миналия мандат на Борисов.
По отношение на проблемите по виадукта на Елешница по магистрала „Хемус", министър Павлова разкри, че ремонтите по отворилите се големи дупки няма да бъдат готови за лятото, но изрази надежда, че до края на годината тези отсечки ще бъдат завършени. Лиляна Павлова добави, че отсечката Шумен-Варна предстои да бъде ремонтирана през септември.
„Магистрала „Марица" кога ще бъде готова?", попита Беновска
Лиляна Павлова разкри, че ако всичко е наред до края на месец май Лот 2 от магистрала „Марица" трябва да бъде готов. По отношение на Лот 1, Павлова сподели, че може да се очаква неговото пускане през октомври ако дейностите вървят по план.
„И сега темата за енергийната ефективност и санирането. Облекчихте законовите условия по отношение на съгласието за саниране на сгради, но има ли статистика за броя на желаещите и колко са договорите с Банката за развитие вече?", попита Беновска
„Въпреки проблемите и негативната кампания има динамика - 755 са подадените вече готови сгради за финансиране от Банката за развитие, като от тях 550 са вече сключените договори", каза Павлова и изрази надежда, че през следващите месеци могат да започнат реалните дейности по саниране на сградите.
Министър Павлова разкри, че регистрираните сдружения, които искат да се включат в санирането, са вече над 2000, а от общините са отправили апел към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързан с молба за някои облекчения по отношение на кандидатстването за саниране.
По думите на Лиляна Павлова първото облекчение са свързани с това, че вече няма да е необходимо 100% от собствениците в една сграда да изразят съгласие със санирането, за да не се спира работата, заради 1-2 апартамента, които или са вече са санирани, или собствениците им не могат да бъдат открити. Второто облекчение касае най-вече големите панелни блокове, които имат няколко части. По думите на Павлова вече няма да е необходимо всички части на блока да са изразили съгласие и готовност за санирането, а това ще може да става поетапно, за да не се спира работата и тези части от блока, които са готови, да могат да подадат своите документи.
„И накрая - фонд „Солидарност". България подаде фиша за поредното бедствие по този фонд. Имаме ли шанс този път да бъдем подпомогнати - до сега получихме ли някакви пари и сега за каква сума кандидатстваме?", попита Беновска
Лиляна Павлова каза, че България до сега е подала три такива заявления по фонд „Солидарност". Първото от тях е бил за големите бедствия от лятото на 2011 г., когато заявлението е било за близо 620 млн. лв, от които са получени около 21 млн. лв. Павлова поясни, че този фонд има функция да съфинансира държавното финансиране по бедствията, което означава, че получените средства обикновено са между 2,5 и 6% от сумата, която се подава в заявлението.
Второто заявление, което България е подала е от 2014 г. от бедствията в Мизия, когато сумата е била 150 млн. лв, от които са получени близо 4 млн. лв., а за последно през януари и февруари тази година в заявлението са посочени 500 млн. лв. По думите на Павлова могат да се очакват максимум 12 млн. лв., които министърът изрази надежда, че през лятото ще бъдат одобрени, за да могат общините да реализират своите проекти.
„Кое е най-важното от вчерашната Ви среща с министъра на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния Ливиу Драгня и с министъра по европейските фондове Мариус Ника", попита Беновска
Министър Павлова разкри, че за програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния важни са сроковете - юни и септември - по различните проекти, които са стартирани. Лиляна Павлова изрази надежда, че с оглед на научените уроци от миналите два периода, сега действията могат да бъдат по-бързи и правилни.
По думите на Павлова важни са въпросите по отношение на Дунавската стратегия - подготовката на новите мостове Силистра-Кълъраш и Оряхово-Бекет, подобряване на сигурността по брега на р. Дунав, създаването на общ туристически продукт, както и създаване на общ буферен фонд, по отношение на който предстои обсъждане с Министерството на финансите. Павлова разкри, че са планирани двустранни срещи с румънската страна през месец май и юни.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
