08-04-2011 | 17:11 ч.
Евгений Михайлов: Питах министър Рашидов как би се почувствал, ако пипа глина веднъж на 18 години
Евгений Михайлов: Питах министър Рашидов как би се почувствал, ако пипа глина веднъж на 18 години
„Конституционният съд обяви за противоконституционни промените в закона за бюджета, извършени от мнозинството през декември 2010 г. Това решение предполага изпълнение на Закона за филмовата индустрия. Появиха се обаче отделни публикации, че хора от мнозинството са обявили, че въпреки отмяната на Конституционния съд ще направят каквото са си решили и ще орежат парите за кино. Моят съвет е да не го правят", каза в ефира на „Радио К2" Евгений Михайлов - кинорежисьор и член на работната група за преговори с правителството.
Преди промените в Закона за киното от 2004 г., у нас са се снимали по 7-8 продукции годишно. Сега обаче има реална опасност да не се стартират снимките на нито един филм, ако не се гарантират субсидиите, които държавата по закон е длъжна да осигури, заявяват от работната група. Михайлов предлага в диалог с премиера, с МК и министъра на финансите да се включи и ръководството на парламентарното мнозинство. „Да се помисли за дългосрочната визия за българското кино. И за това как дребни грешки сега, ще ни костват големи бели в близко бъдеще", посочи кинодеецът.
„За да се подобри качеството на киното ни, трябва да има по-голямо производство. Когато се правят по един-два филма годишно, се получава така, че българският режисьор или оператор снимат по един филм на 18 години", коментира Михайлов. „При срещите в МК попитах министър Вежди Рашидов как би се почувствал, ако на него като на скулптор му се даде възможност веднъж на 18 години да пипа глина и да прави своите пластики. Защото киното не е нещо, което можеш да си правиш вкъщи. То е скъпо изкуство. Плаща се по време на снимки за наем апартамент, за транспорт, за декор", подчерта режисьорът в разговор с водещата на „Радио К2" Нора Стоичкова.
Една от точките в подписаното с правителството споразумение през декември миналата година гласяла, че от 2012 г. културата трябва да бъде сред приоритетите на държавната политика на България, припомни той. „Също така записахме, че ще трябва да се направи стратегия за развитие на българската култура с участието на хората, които правят културата, но и представители неправителствения сектор. Записахме още, че ще се създаде Фонд за българско кино - нещо, което присъстваше в предизборната програма на ГЕРБ", разказа Евгений Михайлов.
Фонд за кино имали редица европейски страни, обясни Михайлов. В него се натрупват средства, които влизат от „ползвателите на кинопродукта". „Показваш кинопроизведението и процент от всеки продаден билет - било то за американски, европейски или български филм, влиза във фонда. Прост механизъм. Тези, които показват филми и излъчват реклами по време на филмите на телевизионния екран, също трябва да заделят проценти от рекламите", смята режисьорът.
Георги Чолаков от Асоциацията на процудентите бе на мнение, че е необходима политическа воля, за да се стигне до създаването на Фонд за българското кино. Той е убеден, че има откъде държавата да намери начин за събиране на средства за фонда.
„За миналата година приходите в държавния бюджет от ДДС от аудивизуалната сфера са 220 милиона лева. От тях са дадени 10 млн. лв. за кино и 60 млн. лв. за телевизията. Останалите са кяр за държавата. Трябва да има откровен диалог на високо ниво. И ако наистина се търси решение на проблемите, то ще се намери", подчерта Чолаков. „Всички досегашни правителства нямаха отношение към културата като цяло. Тя за съжаление винаги се финансира на остатъчен принцип. Министър Рашидов е творец, но управлението не е творчество", допълни той.
„Малко наужким сме страна в ЕС. В повечето страни-членки има диференцирана ставка на ДДС за култура, а ние отнасяме към всички нормативни документи по андрешковски", посочи Чолаков. Той информира, че през 2008 г. за филмовата индустрия в ЕС от държавните бюджети на страните са отделени над 2 милиарда евро. Франция е дала около 600 млн. евро и създава по 200 филма годишно, Германия - около 200 млн. евро.
„Погрешно се лъже обществеността, че едва ли не 100% се финансира българското кино. За последните 6 години държавата е отпуснала 54% от средствата, останалите са намерени от продуцентите. А това са пари, които са вкарани в нашата икономика. Около 70%. Те отиват в други отрасли", подчерта Чолаков. Българските продукции, някои от които вече хитове, били пуснати като проекти преди 4-5 години, уточни той.
„За последните години у нас на практика неизпълнението на закона е за над 25 млн. лева. Към момента дефицитът на Националния филмов център е около 19 милиона. Може би 1 милион е погасен от началото на тази година. Това означава, че две години не могат да се пускат нови проекти", обясни Чолаков.
„Културата не може да се самоиздържа в малки държави като нашата, където и публиката за театър, кино и музика съответно е по-малка. Навсякъде по света, където има страни с малко население, те получават държавна субсидия. Така е в скандинавските страни", каза Михайлов.
„В българската киноиндустрия преди 1989 г. работиха около 6000 души, които в началото на прехода излязоха на улицата. Без да получават заплати. На свободния пазар. Без нито един ден стачка. Беше ни казано, че тези пари вместо да се дават за заплати, ще се дават за проекти. Така че ще може да се правят повече филми. Сега в Националния филмов център на държавна заплата работят само 14 човека", уточни режисьорът.
„В Европа киното се приема не просто като търговски продукт, а като културен продукт. В Щатите, в Холивуд има значение единествено печалбата. Там се правят около 700 филма годишно, но от тях се говори за 3-4 филма. Голяма част от тях се правят от европейски режисьори", поясни Михайлов. „Киното не лапа пари. Не седи на гърба на държавата. Не усвоява средства за капитално строителство и не отклонява средства за фалшиви ремонти и фалшиви наеми", коментира още кинодеецът.
Източник: „Радио К2"
