07-03-2015 | 20:23 ч.
Стоян Мавродиев: КФН е предложила още 2012-та промените в КСО, които ЕК изисква 2015-та
Стоян Мавродиев: КФН е предложила още 2012-та промените в КСО, които ЕК изисква 2015-та
Стоян Мавродиев, председател на КФН, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-ия ден" в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Поредният национален доклад за България за 2015 г. на Европейската комисия, изготвен след процедура по преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
Стоян Мавродиев заяви, че липсата на медиен шум около оценката за работата на КФН в доклада показва, че очевидно не е имало нищо, което да е скандално или проблематично, което да бъде използвано за създаване на скандали или интриги, защото има медийни групи, които обичат да се занимават с подобни неща. „Важното за България е, че в доклада на ЕК не само няма никакви критики относно надзора върху небанковия финансов сектор, а всъщност е изключително положителен и с много сериозни суперлативи за упражнявания от нас надзор!", категоричен беше председателят на КФН. Той продължи, че в доклада се подчертава, че упражняваният от КФН надзор върху застрахователния пазар, пенсионните фондове и капиталовия пазар е изключително строг, което, казано по този начин от ЕК, недвусмислено обяснява, че всъщност всички тези на критиците на КФН са несъстоятелни. „ЕК не констатира никакви негативни аспекти в работата на КФН, което мен силно ме радва, даже отправя препоръки държавата да подпомогне допълнително КФН в изграждането на нейния капацитет, тоест в създаване на допълнителни правомощия, респективно на подходящо бюджетно финансиране, за да може да има качествени информационни системи например, добър тренинг на хора и други неща, които са важни за административния ни капацитет", подчерта Стоян Мавродиев.
Предложенията на КФН по дебатите за пенсионната реформа и промените в КСО.
Стоян Мавродиев подчерта, че предложенията на КФН са направени още през 2012 година. Той продължи, че слабостите, които ЕК констатира в доклада си по отношение на небанковия сектор, не са свързани с надзора, има критични думи обаче за законодателната рамка. „Там се изброяват проблемите, които почти едно към едно отразяват нашите предложения за законодателни промени, направени още през 2012 година", обясни той. „Най-важните промени в КСО са по отношение на размера на заплащаните такси за обслужване от пенсионните фондове, както и работата на пенсионните фондове със свързани лица. Какви са били предложените от КФН промени в КСО и защо те не са били приети?", попита водещата Илиана Беновска, на което събеседникът й отговори, че през 2012 година КФН е предложила своя законопроект на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, а защо той не е бил внесен в парламента не може да отговори. Законопроектът е бил гледан и в Консултативния съвет за финансова стабилност, много работа се е свършила по него, но така и не е бил приет. Попитан дали ЕК препоръчва конкретни действия, Стоян Мавродиев отговори, че ЕК препоръчва именно предложените от КФН законодателни промени, които са насочени към преодоляване на слабости, свързани с дефиницията за „Свързани лица", както и допълнителни гаранции по отношение на изплащането на пенсии и въобще да има много по-сериозен механизъм за установяване на крайните собственици на пенсионните дружества. Стоян Мавродиев обясни, че в предложения от КФН законопроект има няколко неща, които са добри за осигурените лица и за държавата, като например създаването на т.нар. Гаранционен фонд, който да гарантира номиналния размер на пенсиите в базата на изплащане, така че ако се окаже, че парите, внасяни по партидата, се окажат по-малко поради например негативни тенденции на капиталовия пазар, те да бъдат компенсирани от този гаранционен механизъм, така че всеки да получи поне толкова пари, колкото са внесени по неговата партида. Предлага се също въвеждането на директивата „Платежоспособност II", която е с изключително стриктни изисквания към управляващите пенсионните фондове и техните собственици за добро корпоративно управление, за експертиза на хората, които управляват средства на осигурените лица. Въвеждане на много тежка дефиниция за „Свързани лица" и за контрола върху тях. Предлага се също така намаляване на събираните такси и удръжки за мениджмънт с 40%, което ще увеличи парите по всяка една партида. „Как конкретно ще се реализират вашите предложения?", попита водещата Илиана Беновска, на което Стоян Мавродиев отговори, че КФН работи в добър синхрон с финансовия министър Владислав Горанов, както и с председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, така че този път има сериозен екип и подкрепа за промените, за да се случат. Той изрази и убеждението си, че парламентарното мнозинство ще подкрепи предложенията на КФН. На въпроса дали ще успее КФН да преодолее това, че вероятно ще засегне позиционирани от 15-20 години интереси на пенсионните фондове, с промените в КСО, Стоян Мавродиев отговори, че се надява водещо в решението на българския парламент да бъде интересът на осигурените лица и на българските граждани. „Затова вярвам, че не интересите на определени лобита са важни, а интересът на хората, който трябва да бъде постигнат чрез качествена защита на техните права и интереси със съответното качествено законодателство и затова съм оптимист!", категоричен беше председателят на КФН.
Исканите от Реформаторския блок промени в състава на КФН, аргументирани с проблеми в надзора над КТБ и пенсионните фондове.
Стоян Мавродиев заяви, че тези искания са много странни, предвид оценката на ЕК, която е меродавният измерител за работата на една българска институция. Той продължи, че нито една банка с български собственици не отговаря на изискванията за кредитен рейтинг, съответно не може да бъде банка - попечител на пенсионни фондове и КТБ никога не е била банка - попечител, а КФН други отговорности, свързани с банки или банков надзор просто няма съгласно закона. Това, че КФН няма никакви отговорности по отношение на КТБ се е видяло по време на изслушванията в Комисията по бюджет и финанси. В нейния доклад се казва, че КФН е упражнила законосъобразен надзор и съответно в пълния обем по отношение на дейността на КТБ, като инвестиционен посредник, публична компания и дружество за управление на активи. По същия начин по отношение на пенсионните фондове в същия този доклад на Комисията по бюджет и финанси ясно се казва, че КФН е упражнила в пълен обем своите законови правомощия, същото се посочва и в доклада на ЕК. Много е важно да се подчертае също така, че КФН е била обект на 17 проверки от страна на европейските регулаторни органи и всички са преминали успешно със същите констатации. На въпроса какви са целите на Реформаторския блок тогава той отговори, че когато се правят критики, които по никакъв начин не кореспондират със законовите правомощия на КФН, единственият извод е опит за кадрово овладяване, за кадруване и назначаване на хора. „Толкова ли е сладка Вашата длъжност, много ли екстри получавате, много ли кражби извършвате, извинявайте, че Ви питам така направо?", попита водещата Илиана Беновска, на което събеседникът й отговори, че това е невъзможно, защото КФН е подложена на изключително строг контрол от страна на Сметната палата и други институции. Освен това хората в КФН работят отговорно за обществения интерес и дори през ум не им минават мисли за кражби. „Аз виждам КФН като една сериозна и важна институция с ключово значение за българската държава, но свързана с много работа, с много лишения и с денонощно напрежение, това е, което аз виждам от кухнята вече 4 години, бидейки председател на институцията!", категоричен беше Стоян Мавродиев.
Конфликтът му с медиите от „Икономедиа".
Стоян Мавродиев подчерта, че КФН санкционира закононарушенията, когато ги констатира. В случая с „Икономедиа" са приложени европейските директиви, както и българският закон за пазарни манипулации и съответно европейската практика е спазена изцяло. Той продължи, че има много идентични случаи с подобни глоби и в други европейски държави. Председателят на КФН подчерта, че няма лична разправия с никого и това, че някой се опитва да представи резултатите от работата на КФН като личен конфликт е защитна теза на въпросната медийна група, тъй като те нямат никакви други правни аргументи. „Очевидно истината е, че ние сме регулатор и надзорен орган, който глобява нарушителите. В случая тази медийна група е нарушител и е глобена като такъв, а не за това, че е медийна група или заради фалшивата теза, че някой се намесва в свободата на словото или цензурира. Такова нещо не се е случило и няма в нашите актове, още повече, че тези актове подлежат на съдебен контрол и аз не виждам никаква причина да дебатираме повече с тези хора. За смисъла и значението на нашите актове ще се произнесе българският съд!", завърши Стоян Мавродиев разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-ия ден" в ефира на „Радио К2".
Можете да чуете цялото интервю ТУК
