24-01-2015 | 18:08 ч.

Лиляна Павлова:Никой няма да вземе жилището на някого при сдружаване за саниране

Лиляна Павлова:Никой няма да вземе жилището на някого при сдружаване за саниране

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".

Национална програма за енергийна ефективност

Министърът на регионалното развитие и благоустройството разсея спекулациите, че хората могат да загубят жилищата си при сдружаването на собствениците за саниране. Лиляна Павлова успокои гражданите, като заяви, че е категорично невъзможно по закон, регистрирайки сдружение на собствениците, някой да им вземе апартамента, и държавата няма да допусне такова нещо.

„Създаването на етажната собственост, в изпълнение на Закона за етажната собственост, го правим по чл.25, ал.1. Тя предполага създаването на целево сдружение, което се създава единствено и само с цел да бъде формирано все пак едно юридическо лице, което да е получател на финансирането и то безвъзмездното финансиране от държавата. Това сдружение нито има правомощия, нито има възможност да се разпорежда с нечия лична, неприкосновена частна собственост", заяви министърът.

 

Павлова призовани политическите си опоненти да не спекулират по тази тема, защото това поведение е недостойно спрямо българските граждани и избиратели.

Националната програма за саниране на панелните сгради е много важна поради три основни причини: сградният фонд е в лошо състояние, сгради на вид са грозни, а жилища, които са студени и енергийно неефективни.

България е единствената държава от бившия социалистически блок, която не е инвестирала в това да подобри вида, облика и енергийната ефективност на панелните блокове. Ние сме единствената държава в ЕС, която има 98% частна собственост, но в същия момент, за съжаление, няма добра практика и култура за добро управление на етажната собственост, общите части, да се инвестира в ремонт на покрив, вход и всичко това.

По първата програма за саниране, която е започнала през 2008-2009 година, има ремонтирани около 50 сгради. По предишната програма за саниране на панелките се е изисквало 25% собствено финансиране, а останалите 75% са били европейско. По тази програма са участвали малки сгради, където има един-два входа и хората са готови са инвестират.

По новата програма за саниране на кабинета „Борисов 2" финансирането ще бъде 100% безвъзмездно, 75% ще бъдат финансирани по линия на европейските програми, а останалите 25% са ангажимент на държавата, която ще ги осигури чрез Българската банка за развитие. Приоритет са сградите с над 36 апартамента да бъдат санирани през настоящата година. Жилищните кооперации, които по-малко от 36 апартамента, също ще могат да кандидатстват по програмата, но по програмата през 2016 година.

Програма на правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018. Какво е най-важното в ресор на МРРБ?

Лиляна Павлова е убедена, че Програма на правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018 дава  много ясни послания за плановете в рамките на цял мандат на управлението. Според нея, управленската програма на кабинета „Борисов 2" е стабилна, дългосрочна визия за управлението, в която са обхвани всички сектори и ресори. Стабилното развитие на държавата е важно за икономиката. Част от ключовите направления в сектор регионално развитие са подкрепа за най-бедните и слабо развити региони - Северозапада, Странджа, Северен централен регион, чрез подкрепа за предприятия и частни инвеститори, които да вложат средства в тези региони, като за разкриването на определен брой места им се предоставят данъчни облекчения през корпоративен данък или социални осигуровки, отговорност на държавата е да се осигури довеждащата инфраструктура дотам.

 

„Магистралите са не само средство за придвижване, за съживяване на икономиката, за установяване на по-добра комуникация, защо не и за развлечение и почивки, а те някак се превърнаха в метафора на управлението на Бойко Борисов - „кабинет 1", и сега продължава той да ги развива, като метафора на своята политическа кариера?", попита Беновска.

Лиляна Павлова категорично заяви, че това не е единственият приоритет на управляващите. Тя заяви: „Магистралите нито в предишния, нито в настоящия кабинет на Борисов не са единствената тема, по която се работи, но тъй като те са нещо, което можеш да видиш и да пипнеш, те са нещо, което касае всеки български гражданин". Приоритет е развитието на пътната, водната и общинската инфраструктура. Републиканските пътища в държавата са около 20 000 км., почти толкова са и общинските, четвъртокласната мрежа има нужда от подкрепа и финансиране.

В краткосрочен план предстои до края на 2015 година да се завършат 130 км. магистрали и 350 км. рехабилитация на първокласна и второкласна пътна мрежа, изцяло ще бъде завършена АМ „Марица" до лятото на тази година, АМ „Струма" от Дупница до Благоевград до октомври месец, Сандански - Кулата отново участък от АМ „Струма", Юндола - Разлог, Искърското дефиле, Петрохан, обхода на Габрово и Монтана.

В средносрочен план - продължава изграждането на пътища от магистрален тип, първи, втори и трети клас. Лиляна Павлова заяви, че най-големият приоритет, в средносрочен план, е АМ „Хемус". През лятото трябва да бъдат избрани изпълнители за изграждането на 60 км. от тази магистрала, участъка от Ябланица до разклона Плевен - Ловеч в два лота. Ще бъде завършен участъкът Шумен - Белокопитово. В момента тече процедура за избор на изпълнители на два от участъците на АМ „Струма", като продължение на участъка от Благоевград до Кресна, Крупник - Сандански.

В дългосрочен план до 2020 година в момента се разработва окончателната рамка и приоритизиране на проекти, които да се финансират по програмата „Региона в растеж", това са второкласни и третокласни пътища. Водят се преговори с международни финансови институции, и по линия на плана „Юнкер" за оставащите стратегически, важни, пътни направления, за които за съжаление до момента няма финансиране. Това са София - Калотина, София - Видин, Велико Търново - Русе, АМ „Хемус" от Ловеч до Шумен.

Финансирането за част от тези обекти вече е осигурено. 300 млн. са предвидени по програмата „Региони в растеж", които ще бъдат инвестирани в първокласни и второкласни пътища по линия на тази програма. По програма „Транспорт" има предвидени 1 млрд. за изграждането на АМ „Струма" и за първите участъци на АМ „Хемус", както и за тунела под Шипка. За другите проекти ще търси финансиране по плана „Юнкер". Планът „Юнкер" има за задача да помогне на малките и новите членове на ЕС. Той си поставя амбициозната задача - ЕК предоставя ресурс от 20 млрд. евро, които да бъдат мултиплицирани, чрез мобилизиране на ресурс от международни финансови институции, в размер на 300 млрд. евро.

Водната реформа

Няколко са стъпките, за да бъде реформиран ВиК отрасълът, каза Лиляна Павлова. На първо място тя посочи управлението на ресурсите. В момента се прави опис на активите, предоставени на ВиК-дружествата, за да се изясни актуалното им състояние. Те ще бъдат върнати на държавата и общините, които ще ги предоставят за управление на асоциациите по ВиК на регионален принцип. Изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания ще покажат къде какви нужди от инвестиции има, посочи регионалният министър. Следващата стъпка е приоритизиране проектите и определяне на варианти на финансиране. Като трета стъпка тя посочи изграждането на язовири. 
През тази година ще започне строителството на язовир „Пловдивци", който ще осигури нормално водоснабдяване на 44 000 души в цялата област Смолян, съобщи министър Павлова. Тече тръжната процедура и до есента трябва да бъде избран изпълнителят на яз. „Луда Яна". Той ще водоснабдява над 50 хил. души, които в момента са подложени на режим на водата в района на Панагюрище, допълни тя. Това е само началото, но са ни необходими още язовири, каза още министър Павлова и се обоснова факта, че в момента в различни населени места в 20 области в страната има режим на водоснабдяването.

Можете да чуете цялото интрвю ТУК