24-01-2015 | 15:55 ч.

Министър Лиляна Павлова: Четири са приоритетите в сферата на регионалното развитие

Министър Лиляна Павлова: Четири са приоритетите в сферата на регионалното развитие

Належащи са довършването на започнати обекти в пътната инфраструктура, реформата във водния сектор, мерките за енергийна ефективност и подкрепата за бедните региони

Четири са приоритетите в моя ресор, в чието направление ще работим и ще инвестираме - завършването на пътната и водна инфраструктура, прилагане на мерките за енергийна ефективност и подобряване на общинска инфраструктура, за да подкрепим развитието на най-бедните региони. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за радио К2.

Обхванали сме всички сектори в управленската програма на правителството. Тя дава ясно разпределение и послание какво планираме за цял мандат управление, но основното в сферата на регионалното развитие е да разработим мерки, проекти и програми, с които да подкрепим най-бедните и изостанали райони, каза още министър Павлова.

За да се случи това, според нея са необходими не само пари, по-добро планиране и конкретни стимули за икономиката. Като възможности регионалния министър посочи ползването на облекчения за разкриване на работни места и осигуряване на довеждаща инфраструктура от страна на държавата при създаване на предприятие.

Важна задача до края на тази година е завършването на 130 км магистрални участъци и рехабилитацията на 350 км първокласни и второкласни пътища, каза министър Павлова. Това са АМ „Марица" и участъците Дупница-Благоевград и Сандански-Кулата от АМ „Струма", рехабилитацията на пътя през Искърското дефиле, и Петрохан, на няколко пътя в Силистренско, завършването на обходите на Габрово и Монтана. Това са ключовите за нас проекти, подчерта министър Павлова.

Тя информира, че в средносрочен план предстои избора на изпълнител на два участъка с обща дължина и завършването на 8-километровия участък Шумен-Белокопитово от АМ „Хемус". В ход е процедурата за избор на изпълнител на два участъка Благоевград-Кресна и Крупник-Сандански от Лот 3 на АМ „Струма".

Разработваме рамката за финансиране до 2020 г. и прецизираме проектите, които ще включим за изпълнение по Оперативна програма „Региони в растеж", водим преговори за осигуряване на средства и по Плана Юнкер за останалите проекти, за които в момента нямаме финансиране, като АМ „София-Калотина" и оставащите участъци от АМ „Хемус", каза още Лиляна Павлова. Тя поясни, че 300 млн. лв. са средствата по ОП „Региони в растеж" за рехабилитацията на пътища първи и втори клас. Малко над 1 млрд. лв. е предвидената в ОП „Транспорт" сума за завършването на АМ „Струма" и частично за АМ „Хемус", както и за тунела под Шипка. За финансиране на останалите проекти са подадени формуляри по Плана Юнкер, допълни тя. Предстои през 2016 г. да проведем преговори с Европейската инвестиционна банка за дългосрочно кредитиране при добри условия, за да осигурим още средства за тези проекти.

По отношение на Националната програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради министър Павлова каза, че тя е важна по три причини: лошото състояние и външен облик на сградите, липсата на инвестиции за поддръжката им и високият процент на частна собственост в страната. Регионалният министър отчете ползите от реализиран демонстрационен проект и обърна внимание, че дори осигуреното финансиране от ОП „Регионално развитие" в размер на 75% за обновяване на жилищни сгради не е успяло да мотивира хората да регистрират сдружения. Затова правихме малки сгради с по един или два входа, допълни тя. По тази причина стартираме Националната програма с най-големите и най-тежките сгради, където е най-трудно, каза още министър Павлова. Тя посочи, че малките сгради също няма да бъдат пренебрегнати. Те ще могат да бъдат финансирани по ОП „Региони в растеж" от 2016 г.

В отговор на въпрос регионалният министър заяви, че никой няма да допусне отнемане на частната собственост след изпълнение на обновителните дейности по сградите. Сдружението на собствениците се създава единствено и само с цел то да получи безвъзмездно финансиране от страна на държавата по програмата, подчерта тя.

Няколко са стъпките, за да бъде реформиран ВиК отрасълът, каза Лиляна Павлова. На първо място тя посочи управлението на ресурсите. В момента се прави опис на активите, предоставени на ВиК-дружествата, за да се изясни актуалното им състояние. Те ще бъдат върнати на държавата и общините, които ще ги предоставят за управление на асоциациите по ВиК на регионален принцип. Изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания ще покажат къде какви нужди от инвестиции има, посочи регионалният министър. Следващата стъпка е приоритизиране проектите и определяне на варианти на финансиране. Като трета стъпка тя посочи изграждането на язовири.

През тази година ще започне строителството на язовир „Пловдивци", който ще осигури нормално водоснабдяване на 44 000 души в цялата област Смолян, съобщи министър Павлова. Тече тръжната процедура и до есента трябва да бъде избран изпълнителят на яз. „Луда Яна". Той ще водоснабдява над 50 хил. души, които в момента са подложени на режим на водата в района на Панагюрище, допълни тя. Това е само началото, но са ни необходими още язовири, каза още министър Павлова и се обоснова факта, че в момента в различни населени места в 20 области в страната има режим на водоснабдяването.

 

Можете да чуете цялото интрвю ТУК