22-01-2015 | 12:51 ч.

Георги Гьоков: Ако искаме да има консенсус, работодателите трябва да разберат, че вдигането на осигуровките е неизбежно

Георги Гьоков: Ако искаме да има консенсус, работодателите трябва да разберат, че вдигането на осигуровките е неизбежно

Георги Гьоков, народен представител от ПГ на „БСП-лява България", заместник-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Отношението на БСП към предложението на Ивайло Калфин за промени в пенсионната система.

    Георги Гьоков заяви, че няма нищо ново в предложенията, по тях е работено много години, включително и при правителството на Пламен Орешарски. „Така че ние сме изключително дълбоко запознати с тези промени и вчера наистина бяха първите предложения - повишаване на осигурителните вноски, там се предлага едно плавно повишаване с 0,5%, което ние по принцип подкрепяме", обясни народният представител от „БСП-лява България", а коментарите дали скоростта на увеличаване ще бъде по-сериозна или по-плавна са въпрос на виждания и дебати. Той подчерта, че при предишните действия за  намаляване на пенсионната тежест се е очаквало в работодателите да остават около 20 милиарда лева, които да се превърнат в инвестиции и работни места, но това не се е случило, а в същото време е довело до дестабилизация на пенсионната система. Георги Гьоков припомни, че при въвеждането на тристълбовия модел в пенсионната система през 2000 година целите са били повишаване на общото равнище на пенсионната защита, осигуряване на по-добро материално състояние на сегашните и бъдещите пенсионери, постигането на по-голяма справедливост в пенсионното осигуряване, финансово стабилизиране на системата и обогатяване на архитектурата й. В момента обаче може да се направи равносметка, че нито една от поставените цели не е била изпълнена в цялост. Относно увеличаването на възрастта за пенсиониране и изискуемия трудов стаж Георги Гьоков категорично заяви, че БСП е твърдо против. „Това е така, защото тежестта я понася все едно и също поколение - това, което построи България с цената на лишения по времето на социализма, сега същите тези хора плащат неудачите на пенсионната система на прехода", категорично заяви народният представител от ПГ на „БСП-лява България" и добави, че му се ще да се залага на такива механизми за стабилизиране на пенсионната система, като повишаването на доверието в нея. Георги Гьоков обясни също така, че в други държави от Централна и Източна Европа, където е бил въведен тристълбовият модел, се вижда, че нещата не вървят добре и например Полша е направила сериозни нормативни промени. На забележката на Клара Маринова, че в предложението на Ивайло Калфин за повишаване на възрастта за пенсиониране това нещо ще става постепенно с по два месеца на година, събеседникът й отговори, че когато се заговори за застаряването на населението, обикновено първото предложение винаги е увеличаването на възрастта за пенсиониране или увеличаването на изискуемия стаж, но увеличаването на възрастта за пенсиониране според редица водещи икономисти задълбочава разликата между бедните и богатите. Това е така, защото бедните хора учат по-малко, работят по-дълго, живеят по-кратко, което означава, че ползват по-малко пенсионната система. Георги Гьоков обясни също така, че увеличаването на възрастта за пенсиониране с по 2 месеца на година привидно е малко, но когато прибавим към него и увеличаването на трудовия стаж, нещата стават по-трудно поносими. „Този стремеж да се стигне 40 години изискуем трудов стаж за пенсиониране малко в повече идва на българите, при тази продължителност на живота идва малко множко", обясни своята позиция народният представител от ПГ на „БСП-лява България. Той изказа и своето притеснение от заявеното желание да се достигне до 65 години пенсиониране при мъжете и жените и след това да се въведе коефициент, с който да продължи да нараства възрастта, базирайки се на продължителността на живота. „Затова нашето предложение е такова - заковаваме възрастта на сегашното й положение и въвеждаме механизъм, например от 1-ви януари 2016 година, с който установяваме например, че през предходната година възрастта се е увеличила с 3 месеца - съответно вдигаме възрастта за пенсиониране с 3 месеца", заяви Георги Гьоков.

Как може да бъде преодоляна съпротивата на работодателите, които категорично се противопоставят на увеличаването на пенсионните вноски?

    Георги Гьоков обясни, че в момента осигуровките се плащат от работодателите и работниците в съотношение 60:40, така че то засяга и работодателите, и работещите. Той беше категоричен, че ако искаме да се постигне някакъв консенсус, работодателите трябва да разберат, че вдигането на осигуровките е неизбежно. Освен това трябва да се има предвид и факта, че в България се плащат едни от най-ниските осигуровки за пенсии.

Приетата от кабинета Програма за стабилно развитие на Република България (2014-2018), адекватна и реалистична ли е тя?

    Георги Гьоков заяви, че не е запознат в детайли с програмата, но предполага, че тя е дясна, защото форматът, в който е управляващата коалиция, е от десни партии. На въпроса дали е реалистично в нея да има 191 приоритета, народният представител от ПГ на „БСП-лява България" отговори, че всичко, което води до подобряване на живота на хората, трябва да бъде реалистично, но от разговорите си с хората е останал с впечатлението, че те не очакват 191 промени, те очакват няколко промени, но които са съществени и водят до промяна на тяхното съществуване.

Срещата правителство-бизнес и отказът на КРИБ да участва в нея.

    Георги Гьоков заяви, че при предходното управление на ГЕРБ са били закрити много фирми и се надява това да не се случи и сега. Той продължи, че част от работодателските организации бойкотират подобни срещи и от друга гледна точка, защото сериозни промени се правят без тяхното участие. „Колкото и да не са ни удобни работодателите или синдикатите, с техните лобита и техните искания, те са част от обществото и го представляват и трябва да се правят консултации с тях", категоричен беше Георги Гьоков.

Идеята на зравния министър да се премахнат ТЕЛК-овете.

    Георги Гьоков заяви, бе без съмнение системата се нуждае от реформа, но замахът, с който я прави министър Москов и без дебат, не трябва да се допуска. Той продължи, че трябва да бъде взето и мнение на социалния министър, защото голяма част от решенията на ТЕЛК-овете засягат и МТСП. „Не можем да правим промени, които засягат голям кръг от хора, без обсъждане и само с идеята за реформи", категоричен беше депутатът от „БСП-лява България".

Предложението на Георги Първанов към БСП за общи листи на местните избори.

    Георги Гьоков подчерта, че изказването на Георги Първанов не говори за обединение между БСП и АБВ, а единствено за сътрудничество на местните избори. Той продължи, че БСП има програма, по която се движи, до края на април ще е ясна общата формула за явяване на местните избори, но отсега е ясно, че първо ще се водят разговори с партньорите от коалицията. Депутатът от „БСП-лява България" категорично заяви, че никой от НС на БСП не е забранявал на местните структури да водят разговори, защото на местните избори могат да се обединяват по-необичайни формации. Той обясни също така, че без ясно разграничаване на АБВ от дясното е трудно да се водят разговори за съвместни действия. „Лява политика в дясно управление ми звучи, колкото и силна да е думата, шизофренично, моето чувство е, че не става дума за подадена ръка, а по-скоро за създаване на напрежение, защото хората по места в БСП още не са се отърсили от чувството, че е откъснато живо месо от тях с това разделение. Първанов наистина не говори за обединение, а за общи действия, но тези общи действия ще се състоят и без неговото изказване", завърши Георги Гьоков разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2". 

 

Можете да чуете цялото интрвю ТУК