10-01-2015 | 13:01 ч.

Ивайло Калфин: НС и МС да не са финансови консултанти къде да се осигуряват хората

Ивайло Калфин: НС и МС да не са финансови консултанти къде да се осигуряват хората

Ивайло Калфин, заместник-министър председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Предстоящите консултации за изясняване на същността на пенсионната реформа.

    Ивайло Калфин заяви, че до 31-ви март трябва да приключат консултациите за измененията в пенсионната система. Те целят да създадат една система, която да осигурява по-добри пенсии и да е по-независима от бюджета. Освен ролята на частните фондове и на НОИ, в консултациите се включват и въпросите за категориите работници, възрастта за пенсиониране, осигурителните вноски, като тези въпроси още от съставянето на правителството са били обект на обсъждане със социалните партньори. „Амбицирани сме да приключим с обсъждането до края на март, всичко, което трябва да се знае, е на масата и всеки трябва да поеме отговорност, ако искаме да извадим пенсионната система от тази мизерия, която е в момента, трябва да се предприемат стъпки", категоричен беше Ивайло Калфин. На въпроса кой ще участва в тези консултации той отговори, че те вече се водят от два месеца със социалните партньори - работодателите и синдикатите. Вицепремиерът продължи, че през следващата седмица смята да проведе един разговор с министъра на финансите, за да се координират позициите и след това ще бъдат съставени работни експертни групи, които да продължат разговорите. Ще бъдат включени и представители на парламентарно представените политически сили. Попитан дали тези разговори ще бъдат публични, Ивайло Калфин отговори, че те ще бъдат такива от гледна точка на резултатите от тях, а експертните разговори е хубаво да бъдат между експерти, а не трибуна за политически речи. „Аз много разчитам на медиите, защото е много важно обществото да знае какви са фактите и логиката, за да си направи изводите. Ще се опитам, знам, че „Радио К2" вече е запазена марка с излъчванията си на живо, но максимално ще предоставяме информация, разберете, че не може всички преговори да се водят в ефира", добави той.

Има ли информация доколко е ефективна и капиталово доходна работата на пенсионните фондове?

    „Това е дискусия в Народното събрание и аз не виждам основание да се създава допълнително напрежение там", заяви Ивайло Калфин и продължи, че трябва да се оценят обективно фактите. Доходността на фондовете е публикувана на страницата на КФН, тя е средно 5% - 6% годишно и е по-висока от доходността, която дава един депозит в банка. „Така че не бих казал, че фондовете са някаква машина за губене на пари и затова е важен изборът на всеки един човек", категоричен беше вицепремиерът. На въпроса на Илиана Беновска дали са машина за увеличаване на средствата на осигуряващите се, събеседникът й отговори, че средствата се увеличават доколкото има доходност, въпросът е колко се увеличават и дали солидарната система не дава по-добри гаранции за пенсиониране, отколкото капиталовата система. Затова идеята е да се създаде конкуренция, защото в момента няма конкуренция между двете, така че всеки да избира. Помолен да коментира изказването на Диана Йорданова, че НОИ е по-сигурната институция, Ивайло Калфин отговори, че например партидите в частните фондове са индивидуални и могат да се наследяват, така че има аргументи и в двете посоки. „Затова не мисля, че е добре водещи представители в парламента и правителството да дават съвети на хората какво да си правят с парите. Нашата работа е да дадем информация и анализ и всеки след това да си реши", категоричен беше вицепремиерът. Той продължи, че и в частните фондове, и в НОИ има една много висока компетентност, просто са различен тип фондове, НОИ е солидарна система, която гарантира стабилността на цялата пенсионна система, а частните фондове дават възможност за натрупване на лични сметки.

Има ли данни доколко пенсионноосигурителните дружества инвестират в свързани лица?

     Ивайло Калфин категорично заяви, че това нещо е недопустимо и е работа на КФН. Ако това действително се е случвало, то КФН трябва да понесе отговорността за това нещо. „От случая с КТБ видяхме, че там се отпускат кредити, които не може да се разбере дали са на свързани лица, минава се през няколко кухи фирми, докато парите отидат в някаква друга инвестиция, надявам се това да не се случва и при пенсионните фондове", обясни вицепремиерът. Той подчерта, че иска да създаде една достатъчно балансирана, прозрачна и отворена система, а как се управляват фондовете би трябвало парламентът да поиска тази информация, защото той избира КФН. „Дотук сякаш чувам във Вашия тон, г-н Калфин, голяма доза несъгласие с възгледите на ГЕРБ, както за пенсионните фондове и избора между НОИ и тях, така и по отношение на философията на говоренето", отбеляза водещата Илиана Беновска, на което събеседникът й отговори, че няма разлика и продължи, че от самото начало повтаря, че трябва да има широко съгласие, защото няма смисъл да се прави някаква промяна, която следващото правителство ще отмени. По отношение на възможността за избор, позицията и на АБВ е, че е хубаво да има повече възможности за избор на инвестицията, но не е бил добър начинът, по който е било направено в края на миналата година и това е било признато и от ГЕРБ.  

Предстоящото стартиране от Министерството на труда и социалната политика на работата по ОП „Развитие на човешките ресурси".

    Ивайло Калфин съобщи, че следващия четвъртък предстои събитие в Пловдив, на което в присъствието на високопоставени членове на ЕК ще бъде дадено началото на тези програми - това са ОП „Развитие на човешките ресурси" и фонда за подпомагане на най-бедните. На въпроса защо е бил избран точно Пловдив той обясни, че не е необходимо всички мероприятия, и то с високо присъствие от ЕК, да се концентрират в София. Вицепремиерът обясни, че ще бъдат очертани приоритетите през следващия период. В най-общи линии приоритетите ще бъдат свързани с няколко неща, ще има особено внимание по отношение на безработицата сред младежите и сред тези, които са трайно изключени от пазара на труда, има идеи за създаване на ваучерна система за почасова работа. Ще се търсят по-ефективни мерки в борбата с бедността, трябва да има показатели, които да казват не само колко пари са се похарчили, но и какво се е получило срещу тях. Помолен да обясни по-подробно какви мерки ще се предприемат, за да се пребори младежката безработица и младите хора да не напускат България, вицепремиерът обясни, че първата програма, която започва, е насочена именно към младежката безработица с една хубава мярка - това са 8 000 млади българи, които ще започнат стажове или чиракуване в предприятия, като програмата е така направена, че да стимулира работодателите да наемат трайно тези младежи. Предвиждат се и програми, свързани с предприемачество, подпомагане на инициативността, обучение, което обаче не е самоцелно, а е свързано с интереса на производителите. „Проблемът е с тези млади хора в региони, където за съжаление няма работодатели или те са много малко, там ще трябва да направим по-сложни мерки, които да им дадат възможност ако трябва и да се преместят, но да си намерят работа", завърши Ивайло Калфин разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".

 

Можете да чуете цялото интрвю ТУК