01-04-2011 | 13:56 ч.
Светослав Глосов: България влиза в топ 5 на ЕС с най-голям спад в новото строителство
Светослав Глосов: България влиза в топ 5 на ЕС с най-голям спад в новото строителство
Светослав Глосов: България влиза в топ 5 на ЕС с най-голям спад в новото строителство
„Строителният сектор в България е един от най-тежко засегнатите от икономическата криза. Намира се все още в застой. По данни на „Евростат" през последното тримесечие на 2010 г. се намираме в топ 5 на държавите от ЕС с най-голям спад в новото строителство. Единствено инфраструктурното строителство запазва някакви положителни стойности", обяви в ефира на „Радио К2" Светослав Глосов - председател на Камарата на строителите.
Страната ни заема 22 място в Евросъюза по спад на строителна продукция, съобщи още Глосов. След нас остават Латвия, Словения, Португалия и Испания. През 2010 г. в Еврозоната имало спад от 7,9% в строителния бранш, и съответно 3,3% в ЕС, в сравнение с 2009 г. Гражданското строителство пък е отбелязало спад от 14,4% в Еврозоната, и съответно - 9% в Европейския съюз.
„2008 година беше върхова в жилищното и курортното строителство, но вече никога няма да се повтори. Допусна се свръхзастрояване. Имаше еуфория от добро кредитиране на жилищното строителство, покупки на имоти в морските и планински курорти. Но няма как да постигнем вече същите резултати. Това ще се усеща в бранша още дълги години", коментира председателят на Строителната камара.
Оборотът в строителния сектор през 2008 г. е бил 13 милиарда лева, докато през 2010 г. е около 6,5 млрд. лв., допълни той. Тенденцията обаче е за увеличаване на цените в бранша. „Това е нещо нормално. Цените на строителните материали пълзят нагоре. Енергоносителите и горивата - също. Трудът започва да намира своята стойност. Все повече строителлни предприемачи излизат на светло. Плащат осигуровки върху реални работни заплати", посочи Глосов.
Той отрече да се държат непазарно високи цени на жилищата в момента. „Правят се спекулации. Коментира се, че цената на жилището на квадратен метър е 300-400 евро, а се продава на 800-1000 евро. Но нека уточним, че ако 400 евро е себестойността на чистата строителна продукция, то към нея трябва да се прибавят цените на проекта, на земята, на кредита, на строителния надзор, на таксите и разрешителните. Тогава себестойността излиза над 600-700 евро цена на квадрат към днешна дата", заяви председателят на Камарата.
Светослав Глосов коментира и санкцията от 175 хиляди лева, която беше наложена от КЗК на Строителната камара през 2010 г. - по подозрение за картелно споразумение. По искане на общини и на министерства, както и на Европейската комисия, Камарата на строителите обаче направила проучване между своите членове, статистика на изпълнени обекти. Изготвили ориентировъчни цени на строителната продукция. Целта била да се остойностява реално един проект, когато се кандидатства по него. „Допитването беше направено с малки и големи фирми. Но няма как да има картелно споразумение между 4500 фирми, да им наложиш цени", подчерта Глосов.
„Референтните цени са полезни, защото насочват възложителите към реална цена. Иначе могат да се появят предложения на ниски или дъмпингови цени", обясни той. „И ако имате проект, който е спечелен по европейска програма на ниска цена, а впоследствие се окаже, че средствата са недостатъчни и трябва да се доплатят, то тогава парите ще са за сметка на държавата и на данъкоплатците", аргументира се председателят на Камарата.
Те обжалвали решението на КЗК, а преди два дни от ВАС потвърдили санкцията, съобщи Глосов. Преди месец от МОСВ пък им поискали референтни цени, за да могат да се ориентират в стойността на проектите, за които кандидатстват, разкри в ефира на „Радио К2" той. „Имаме договор с фонд „Земеделие". Около 70 от 80 проекти бяха консултирани от наши специалисти и бяха пуснати за одобряване от управляващите органи. Ние не можем да намерим работа на нашите фирми, но можем да помогнем на общини и министерства за осъществяването на техните проекти", каза Глосов.
Председателят на Строителната камара се обяви за реализирането на проекта АЕЦ „Белене", защото в него биха участвали около 80 български фирми. Близо 2,5 милиарда евро биха се влели в икономиката ни, сочат предварителните проучвания на Камарата.
Източник: „Радио К2"