05-11-2014 | 22:53 ч.

Филип Попов: Бъдещият кабинет няма ясни приоритети и политики и животът му няма да е дълъг

Филип Попов: Бъдещият кабинет няма ясни приоритети и политики и животът му няма да е дълъг

Филип Попов, народен представител от КП „БСП-лява България", в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Връчването на мандат за съставяне на правителство на Бойко Борисов и позицията на БСП.

   Филип Попов заяви, че БСП остава в опозиция, която ще бъде конструктивна. Самото съставяне на правителство си е приоритет на първата политическа сила, очертава се дясно-центристко управление, в което БСП не може да участва. Филип Попов продължи, че с тези кадри, с които се спекулира, че ще бъдат министри, силно се съмнява, че ще има стабилно правителство, защото в изпълнителната власт личностите са много важни. На въпроса каква ще бъде ролята на ДПС, народният представител от „БСП-лява България" заяви, че ДПС е поставена в тази роля от българския избирател, като вечен балансьор, до който в крайна сметка всички опират. Явно ще има подкрепа от страна на ДПС за правителството. Филип Попов подчерта, че позициите на БСП и ДПС са коренно различни, независимо дали ще бъдат заедно в опозиция, защото БСП не са давали определен срок на подкрепа на правителството. Позицията на ДПС е по-скоро дясно-центристка. Той не се съгласи, че в миналото Народно събрание БСП са се отклонили от лявата политика и продължи, че в действията на правителството на Пламен Орешарски са били застъпени доста леви политики, така че БСП по отношение на лявата политика е най-последователната партия.

Прозрачността на преговорите за съставяне на правителство.

    Филип Попов заяви, че преговорите между ГЕРБ и Реформаторския блок в никакъв случай не са били прозрачни. Опозиционните партии не знаят какво се е случило по време на преговорите. Той продължи, че бъдещата коалиция няма ясни приоритети и политики, липсва и ясна отговорност. Това навежда на мисълта, че продължителността на живота на правителството няма да е много дълга. Единственият шанс правителството да издържи са предстоящите евросубсидии, но това реализиране трябва да е достатъчно прозрачно. Ако евросубсидиите бъдат прозрачно разпределени, това може да осигури някаква стабилност. На въпроса кога са възможни предсрочни избори, Филип Попов отговори, че не е добре през зимата да се правят избори, но те могат да се проведат заедно с местните следващата година.

Бъдещата работа на 43-то Народно събрание.

    Филип Попов заяви, че Народното събрание доста е закъсняло своето конституиране и затова не очаква в близкия един месец да има кой знае какви законодателни инициативи. „БСП-лява България" вече са внесли два законопроекта, които са важни - за данък върху дохода на физическите лица и пенсионната реформа. Те са еманация на социалните виждания на БСП. Филип Попов продължи, че от БСП ще разчитат на разума и държавническото мислене на останалите партии.

Състоянието на БСП.

    Филип Попов заяви, че сме свидетели на борба за овладяване на управлението на БСП. В крайна сметка обаче партията си има председател, който е избран и той трябва да реши как да се извършат промените в партията. В петък той ще предложи своята визия за промените. Депутатът от „БСП-лява България" беше категоричен, че лошият резултат на изборите не се дължи на кадровите проблеми, има много по-дълбоки анализи, които са свързани както с организационното състояние на партията, така и с политиката, водена през последната година и половина. На въпроса има ли шанс заедно с АБВ да се направи нов ляв блок, Филип Попов заяви, че не вижда такава възможност, защото АБВ да се обособили като дясно-център.

Провеждането на важните реформи в България.

    Филип Попов заяви, че реформи могат да се постигнат тогава, когато има стабилно управление. При един шарен парламент и нестабилно правителство реформите няма как да се случат. Той се съгласи, че липсата на доверие към политическата класа става вече системен проблем, но той не е характерен само за България, а и за по-голямата част от Европа. Освен това в България липсата на доверие към институциите не е от вчера. Депутатът от „БСП-лява България" се съгласи, че в такъв момент гражданските сдружения могат да се активизират, дори сегашният премиер Близнашки от изразител на граждански упреци към властта се е превърнал в консуматор на властта и е доказал това с хилядите уволнения, извършени от служебния кабинет. Затова е важно да се постави въпроса колко са искрени тези граждански протести, защото хората, които са били по улиците, в момента са във властта, но не са донесли някакъв нов морал.

Предложенията за превръщането на България в президентска република.

     Филип Попов заяви, че е против президентска република, защото тогава властта ще бъде силно съсредоточена в ръцете на един човек, какъвто и да е той, а това не е добре за една демокрация. Той продължи, че не могат да бъдат правени аналогии със САЩ, защото там има Сенат, горна камара, не всичко зависи само от президента. „На България не й е нужда президентска република, още повече, че имаме близки примери, пък и настоящи, с поведението на държавни глави", завърши Филип Попов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2".