27-09-2014 | 13:24 ч.

Седемнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. ТЕМА: Регионално развитие и инвестиционното проектиране

Седемнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. ТЕМА: Регионално развитие и инвестиционното проектиране

Участници:

ПП ГЕРБ - Николай Нанков, 2-ри в листата за 11 МИР Ловеч

КП БСП - лява България - Десислава Терзиева, 3-та в листата за 24 МИР София-град

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Стефан Кенов, водач на листата за 2 МИР Бургас

КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Венцислав Тоцев, водач на листата за 5 МИР Видин

КП Коалиция АБВ - Иван Аспарухов, водач на листата за 6 МИР Враца

Клара Маринова: Здравейте, уважаеми слушатели на „Радио К2", днес седемнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година, темата е изключително важна и за нас като общество, и за държавата, и за всеки един от нас, гражданите на Република България. Регионално развитие и инвестиционно проектиране, това е темата, а участниците в дебата - ПП ГЕРБ - Николай Нанков, 2-ри в листата за 11 МИР Ловеч, КП БСП - лява България - Десислава Терзиева, 3-та в листата за 24 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Стефан Кенов, водач на листата за 2 МИР Бургас, очакваме го всеки момент да дойде в студиото, пътува в момента, КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Венцислав Тоцев, водач на листата за 5 МИР Видин, очакваме да се включи в дебата и Иван Аспарухов, КП Коалиция АБВ, водач на листата за 6 МИР Враца. И така, здравейте, пожелавам Ви успех в дебата на всички Вас, Николай Нанков на телефона, Десислава Терзиева и Венцислав Тоцев в студиото. Радвам се, че ще бъдем заедно следващите два часа, дано нашите слушатели останат доволни от Вашия диалог, от Вашето участие. Предлагам Ви един съвсем елементарен начин на провеждане на дебата, на всеки въпрос от 3 до 5 минути изложение, неповече, защото нека да имаме възможност повече въпроси да обсъдим и да имате възможност помежду си да си зададете въпроси, да изложите своите реплики, дуплики. И така за регламент от 3 до 5 минути на въпрос, около 3 минути реплики и дуплики, ако не възразявате, така да процедираме. Благодаря Ви за Вашето съгласие. И така, започваме, един малко метафоричен въпрос в началото - в Европа ли е България или е на ръка разстояние в политиките за регионите, инфраструктурата и инвестиционното проектиране? Започвам с Николай Нанков, ПП ГЕРБ, 2-ри в листата за 11 МИР Ловеч, здравейте, г-н Нанков.

Николай Нанков: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели. България от 13 века е в Европа, известна истина. Факт е обаче, че в последните 25 години диспропорции в развитието на страната нараснаха неимоверно, именно поради воденето на една може би непоследователна, нецеленасочена политика за намаляване на диспропорции, както в отделни региони, така и вътре в самите тях и се задълбочава център-периферия, т.е. едни градове, едни области се развиват за сметка на други.

Клара Маринова: Да, приключихте ли, г-н Нанков?

Николай Нанков: Може ли още две изречения?

Клара Маринова: Да, слушам Ви.

Николай Нанков: Две изречения в анонс. Именно затова в нашата програма, трябва да подчертая, че сме единствената партия, която има ясна програма с конкретни мерки, не просто платформа с пожелания за добри идеи, сме разработили и сме дали точно конкретни мерки за преодоляване на тези диспропорции, както в отделните секторни политики, които имат регионално измерение, така и в преодоляването на диспропорциите в областта на най-изостаналия северозападен регион, той е най-изостаналият не само в България, а в целия ЕС и предвиждаме целенасочени мерки с програма, инвестиционна на годишна база, която ще надхвърля над един милиард лева на годишна база, пак казвам, да се насочат всички в северозападния регион, а и несамо, в изоставените планински, полупланински гранични региони.

Клара Маринова: Приключихте ли?

Николай Нанков: Да, благодаря Ви.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Следва Десислава Терзиева, КП „БСП - лява България", 3-та в листата за 24 МИР София-град, здравейте, добре дошли, заповядайте.

Десислава Терзиева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. За съжаление сме на повече от една ръка разстояние, докато България с БВП под 75% от средния на ЕС, не можем да говорим за съпоставимост между нас и старите страни членки в икономически и социален аспект. От гледна точка на ЕК, България е един регион, който се нуждае от подкрепа, за да намали разликата в своето социално и икономическо развитие спрямо другите страни членки. Браво, радвам се, че г-н Нанков и ГЕРБ най-накрая са разбрали, че има големи диспропорции между регионите. Ние започнахме в програмата на БСП още миналата година и кабинетът на Орешарски започна да въвежда определени политики, именно за намаляването на тези диспропорции. Години наред вярно, не е свършена достатъчно работа от много правителства, но особено по времето на ГЕРБ диспропорциите са се задълбочили грандиозно. Разпределянето на средствата, паричните, между шест и седем града, не е решение за намаляване на различията между регионите и сега е много хубаво, че са ги предвидили в програмата, подобряване на някои параметри, за да можели да намалят различията между регионите. Северозападна България там диспропорциите наистина са много големи и ние, БСП ,и правителството на Орешарски, предприехме необходими мерки, за да започнем нещо в тази насока. Това е, което искам да кажа засега.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Продължаваме с Венцислав Тоцев, КП „Патриотиен фронт-НФСБ и ВМРО", водач на листата за 5 МИР Видин.

Венцислав Тоцев: Северозападналият регион.

Клара Маринова: Да. Вие сега от първа ръка ще ни разкажете какво се случва в този регион.

 

Венцислав Тоцев: Истината е, че аз се занимавам със Северозападна България доста преди да оглавя листата и това е едно решение, което аз осъзнавам, че наистина във Видин много трудно можем да говорим на хората, за каквато и да е политика най-малкото, защото те вече са отчаяни. Те се умориха да слушат и ГЕРБ, и БСП, които обещават различни неща. Сега чух за пореден път, не за първи път, за тези един милиард, за които ГЕРБ обещават. В последствие разбрахме, че не били само за Северозападна България, а те били за различни региони в цялата страна, Странджа и изобщо всякакви такива проекти. Аз мисля, че с подобно обещаване нищо няма да се получи, най-много да заприличат на ББЦ и обещанието за един милион работни места, поне на мен така ми звучи, изключително метафорично. Колкото до програмата на правителството, което управляваше до сега, кабинетът Орешарски, за развитие на регионите, аз мисля, че всички видяхме, че това е неработещ модел и ще дам пример с отделените пари за Якоруда, там се дадоха около два милиона, за да се проектира спортна зала, при положение, че в Якоруда не е имало никога професионален спорт, нали, горе-долу за това отидоха, разбира се, това е с цел да се обслужи електоратът на ДПС и никой друг, за огромно мое съжаление, управляващата партия на България през последните 10-15 години. Какво трябва да се направи. Трябва да се направи цялостна политика, това е истината, за никого не е изгодно да се наливат пари само в София, Пловдив, Варна и Бургас. Това концентриране на населението в тези големи градове не е полезно нито за хората, които живеят в тях, нито за останалите, които да в малките населени места. Истината е, че едно огромно богатство е това, да разполагаме с толкова много възможности за българско земеделие, селата могат да бъдат пълни, а всъщност ние какво правим, правим всичко възможно държавата да отсъства от там и съответно да насочват тези хора към големите градове. Приключвам, само още няколко изречения. Истината е, че работата на България е не само да проектира пътища, не само да осигуряваме транспорти и да говорим за това, ами присъствието на държавата във всички региони трябва да бъде масово, като започнем от битовата престъпност, продължите с бизнес климата, възможностите, които предоставя като администрация държавата, затова хора, които не са достатъчно образовани, за да усвояват еврофондове, но пък са изключително добри земеделци или животновъди, да го правят. Ето това са основните неща и аз мисля, че партията, която представлявам, НФСБ, от там респективно коалицията Патриотичен фронт, сме доказали къде е българщината, а тя е в цялата страна, не само в София и Бургас.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Имате възможност сега помежду си да си зададете въпроси, да се репликирате. Г-н Нанков, Вие ще репликирате ли?

Николай Нанков: Аз искам да, може би да изкажа добър жест на г-жа Терзиева. Какво да кажа? Коментираме неща, които по същество не са истина. На първо място, какъв беше този фонд, създаден от предходното министерство от кабинета Орешарски, а именно фонд „Растеж и развитие на регионите", фонд, който се създаде, за да компенсира спрените еврофондове, основните инструменти правене на регионалната политика, знаете по кое време и в предходни мандати бяха спирани. Отново наблюдаваме същия процес след края, даже и по времето на кабинета Орешарски, та какво имам предвид. Правителството създаде един фонд на база, на който видите ли за ден, два, година ще оправим диспропорциите и регионалното развитие в страната. 500 милиона бюджет, разпределен по грубо партизиран политизиран начин, при население на страната, живеещо в общини с кметове от 75% от ГЕРБ, ресурсът, който беше насочен в тези общини, беше по-малък от 30% от тези 500 милиона, а точно обратното, ресурсът беше даден в общини, управлявани от кметове на ДСП и на БСП, и това, което колегата от Видинския регион, от НФСБ, спомена, именно изграждане на спортни площадки в населени места с 60, 70, 80 души застаряващо население, спортна зала там, където никога не е развиван, дай Боже, някога да бъде развиван, активен професионален, а не само масов спорт. Безброй други примери за грубо, пак казвам, политизирано разпределение на този финансов ресурс. Имайте предвид, че регионална политика не се прави само с финансов ресурс и ние даваме празни обещания за един милиард, който ще насочим целенасочено в северозападния регион. Ние ще предприемем и набор от институционални, и законодателни мерки.

Клара Маринова: Ще имате възможност за тях да говорите, когато Ви задам следващите въпроси. В студиото, Венцислав Тоцев.

Венцислав Тоцев: Исках само, нали, в никакъв случай не бих защитавал БСП и не съм техен адвокат, но много ми е интересно от ГЕРБ да обяснят, защо парите по ОП „Транспорт", свързани именно с развитието на Видин, където аз трябваше ще бъда кандидат и конкретно Е79, бяха пренасочени за столичното метро и това именно не е ли насочване на пари по партиен признак, защото по това време Видин се управляваше от БСП, а тук в София от ГЕРБ?

Клара Маринова: Г-жо Терзиева?

Десислава Терзиева: Аз искам първо да кажа, че фондовете не бяха спрени, нали, пореден път да кажа, че не бяха спрени, а просто бяха спрени плащанията по ОП, а по ОП „Регионално развитие" бяха спрени плащанията по ос 1 и 3 и отново да напомня защо бяха спрени. Заради абсолютно незаконосъобразни действия, свързани с провеждането на обществените поръчки, както казаха от ЕК - груби нарушения на обществените поръчки от общини на ГЕРБ, за ОП"Регионално развитие" това е Бургас и Пловдив, а за ОП „Околна среда" бяха около 40 такива общини. А по отношение на програмата „Растеж и развитие на регионите", тя е необходима и беше направена, и тези средства бяха заделени, разбира се, от 500 милиона лева, защото все пак се съобразявахме с дефицита и общия бюджет на държавата, а не просто така да хвърлим едни пари, те бяха отделени, именно с цел да покажем на ЕК, и крайно време беше да покажем, че България също ще заделя средства за инфраструктура. Всички говорим за дисбаланс, но в основата на намаляване на развитие между регионите е подобряването на инфраструктурата и досега ние все забравяме, че европейските пари трябва да са допълващи, а не основни пари за разходване на средства, и в тази насока самата програма беше много добра, и разпределението, разбира се, на средствата, аз статистика с мен в момента нямам, но ако някой си направи труда да направи една статистика,  ще види, че има много герберски общини вътре, защото тук се разказа, че едва ли не само от ДСП и БСП били общините, това не е вярно. Има герберски, има други общини, не сме се съобразявали към коя политическа партия принадлежат съответните кметове и общини. Сега, по отношение на конкретни спортни обекти, значи конкретният спортен обект може да се менажира правилно и той също на донесе съответни проходи за общината, така че не мога да се съглася с това твърдение, че нищо, че били 60-70 човека. А пък няма да давам примери за такива спортни обекти, правени по времето на ГЕРБ.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Преминаваме към един от най-същностните въпроси, що се отнася до регионална политика, регионално развитие и инвестиционно проектиране. Това е въпросът, каква е сегашната ситуация, какво е състоянието на регионалната политика в България, какви са проблемите, най-важните, най-големите, най-непреодолимите? Какво Вие ще направите като бъдещи народни представители, наши в 43-тото НС на България, за да се преодолеят, ако не ударно всички, то поне част от тези проблеми, каква ще бъде Вашата законодателна дейност, под ваша имам предвид на Вас, на партиите и коалициите, които представлявате? Бихте ли споделили, какво ще направите като цяла, като политика, за да стигнем до едно балансирано и устойчиво  интегрирано развитие на регионите и общините в България? Започваме с Николай Нанков, 2-ри в листата за 11 МИР Ловеч, ПП ГЕРБ. Слушаме Ви, г-н Нанков.

 

Николай Нанков: Трябва да започна оттам, че регионалното развитие и това трябва да го осъзнаем, че не е секторна хоризонтална политика, тя пречупва всички секторни политики - икономическа, енергийна, социална, здравна, образователна и т.н., спрямо проекцията на националната територия, т.е. къде трябва да бъде насочена една конкретна инвестиция, един конкретен ресурс, за да се намали, пак казвам, за да намалим диспропорцията на съответни региони, вътре в самите тях. В момента в България се наблюдава един доста остарял и неработещ закон за регионалното развитие, закон, който през 2010-2011 година беше подложен на оценка на въздействието му и бяха подготвени конкретни нормативни промени, свързани с развитието на правомощия, компетенции, и съответно насочването на конкретен финансов ресурс към конкретни общини, и конкретни райони в страната. Какво имам предвид - децентрализацията в България е един процес, който започна преди повече от 15 години, който за съжаление не е доведен до своя успешен край, колкото и той да е един постоянен процес, но ние държим и ще работим за засилване на правомощията на местните органи на самоуправление, а именно общините. На второ място пак казвам, да имаме целенасочена регионална политика, задължително е, пак казвам, насочването на ресурс в изостаналите региони, регионите с БВП под средния за страната, а и икономически, социални показатели като коефициент на безработица по нисък от средната за страната, това става на база на целенасочена политика. Доказан подход от всички икономически регионални школи в света. За съжаление, пак повтарям, без навременни, реални действия насочени към северозападния регион, нещо, което пак повтарям, ние сме единствените, които са включили това в нашата програма и ние не даваме напразни обещания, точно обратното. Знаем какво трябва да направим и то несамо с насочен ресурс в инфраструктура, пак го казвам, институционални и законодателни мерки за подобряване, както качеството на живот, така и инвестиционния климат, а така и инфраструктурната изграденост на северозападния регион. Не само северозападният регион обаче е проблем за България. Без пътища като започнем от автомагистрали, минем през втори, трети и четвърти клас общински пътища, няма да имаме транспортна свързаност. Най-добре е да държим едно населено място е да го лишим от транспортна достъпност и качествени услуги, здравни, образователни, социални. Не трябва да забравяме, че инфраструктурното развитие е предпоставка за привличане на адекватни инвеститори, за създаване на качествена и устойчива заетост, за подобряване качеството на живот, не само жизнения стандарт, а и социалната и жизнената среда. Спирам дотук.

Клара Маринова: Да, благодаря Ви. От студиото Десислава Терзиева, КП „БСП - лява България", 3-та в листата за 24 МИР София-град.

 

Десислава Терзиева: БСП ясно е разчертала основните направления, в които ще продължи регионалното развитие и транспорта, но аз само искам да кажа, че в мандата на правителството на Орешарски успяхме да започнем да реализираме точно такива политики, свързани с развитието, т.е. развитието на регионите, защото това беше забравено последните 4 години и Министерството на регионалното развитие беше министерството на магистралите. Браво, че ГЕРБ най-накрая осъзнават, че магистралите не са единственото нещо, макар и основен фактор за свързаността ни с Европа,  и не водят те сами по себе си към икономически растеж, така че може би ние сме успели да допринесем в тяхното мислене те да стигнат до най-накрая заключения, и да разпишат една такава програма, в която вече да видим социални неща, да видим, че са се загрижили за безработицата и за регионите като втори, трети, четвърти клас пътища. Ние ясно сме начертали, в смисъл, че задължително трябва да продължим политиката за публична инвестиционна програма, защото това е, пак казвам, от страна на държавата трябва да се покаже, че имаме воля, имаме и възможност да инвестираме и ние в инфраструктура. Естествено трябва да направим и ефективни  инвестиции и във водоснабдяването на населените места, с намаляване на тези, които имат проблеми с водоснабдяването и канализацията. Знаете, че приехме една стратегия за ВиК сектора, тя беше много важна, за да може ОП „Околна среда" да започне да действа през следващия програмен период. Тук искам да обърна внимание на споразумението на партньорство, което разработихме, което заварихме писано недописано и го разработихме така, че да има икономическа насоченост, да води до икономически растеж и развитие на регионите, и в тази насока се наложи да приемем над 11 стратегии с други стратегически документи, които години наред, т.е. 4 години назад не бяха разработени от ГЕРБ, за да може служебното правителство да се похвали, че ще подпише споразумението за партньорство, което разбирам, че то нямало да го подписва, ще го оставят за ноември месец. Извинявайте, че така се отклонявам, но вчера чух това нещо, че споразумението за партньорство видите ли, служебното правителство щели да го оставят за ноември месец. Тогава незабавно да спрат и оперативните програми да движат, щом не искат да носят никаква отговорност, защото това означава, че те обричат наистина нашата държава на нулева година. Ние бяхме създали определени условия, да може оперативните програми да бъдат уговорени сега през септември месец и реално да започне да се откриват определени схеми по новите програми. Дори за младежката безработица бяхме предвидили 20 милиона в бюджета, които не знам къде отидоха. Но да се върна на основните...

Клара Маринова: На състоянията на проблемите и какво имате намерение да правите в следващото НС?

Десислава Терзиева: Естествено, че ние искаме също и смятаме да работим над създаване на специален механизъм за целенасочена подкрепа за северозапада, като един най-беден регион в страната и в европейския съюз, там наистина трябва да се работи целенасочено и в тази насока сме разработили стратегия за Северозападна България, именно във връзка със споразумението за партньорство. Тази стратегия оставих на сегашния ни служебен министър, просто не е зле да започне да се придвижва, за да може да бъде приета, тя е добре разписана стратегия, правена от Софийския университет, участвали са много хора в разработването й, преминала е през всички общини и области на северозапада, така че трябва тази стратегия да се приеме възможно най-скоро като време. И да отворя пак една скоба, защото казаха, че споразумението на партньорство ние видите ли, сме изпуснали северозапада. Не, не сме го изпуснали, просто имахме два начина да привлечем европейските пари - единият начин беше, като направим една специализирана оперативна програма за Северозападна България, но тъй като при предварителните обсъждания с общините и областите на северозапада, се оказа, че се искат повече спешни мерки - селско стопанство, безработица, се реши да се разпише стратегията и след като тя бъде приета, всяка една оперативна програма да дава привилегия на определен, нека така да го нарека, привилегировано да третира тези общини, които ще кандидатстват по оперативната програма, именно защото те идват от този северозападен регион и именно във връзка с тази стратегия. И още едно нещо, много е важно, и това е политика на БСП - лява България, инвестициите в тази държава да бъдат интегрирани, т.е. стига сме работили на парче, трябва интегрирано да инвестираме, планувано интегрирано, и Закон за регионалното развитие може да има нужда от някои промени, но той не е толкова лош закон, той е съобразен изцяло с европейските изисквания, имаме си стратегия за регионалното развитие, имаме си регионални планове, общински планове, областни планове, стига сме писали, дайте да работим, да започнем да ги прилагаме, имаме условия да правим това. Благодаря.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Терзиева. В студиото е вече и Стефан Кенов, КП „България без цензура", водач на листата за 2 МИР Бургас. Г-н Кенов, в момента обсъждаме, най-общо казано, проблемите, състоянието на регионалната политика и инвестиционното проектиране, и какво ще направите Вие като народни представители в следващия български парламент, и законодателно, и като действия за преодоляване на тези проблеми? Слушаме Ви.

Стефан Кенов: Първо, извинявайте, че се забавих.

Клара Маринова: Да, аз съобщих, че сте на път, така че...

Стефан Кенов: Аз слушах досега дебата в колата и горе-долу виждам какви са позициите на двете предходни управляващи партии. Какви са проблемите в момента и в общините, и какво следва да се направи - ние от ББЦ смятаме, че никой по-добре от самите региони не познава проблемите на региона и никой по-добре от тях не може да даде насоките на регионалното развитие в съответната област. За жалост или не, още българският регион на територията на планов регион не съществува, съществуват обаче областите и институционално в тези области има създадени Областни съвети за развитие. Ние от ББЦ смятаме, че регионалната политика може да се прави от тези Областни съвети за развитие, там са представени кметовете на общините, председателите на общинските съвети, там могат да бъдат включени и много неправителствени организации. Ние смятаме, че децентрализация не може да има, докато не стигнат финансови средства до именно тези органи, които са най-запознати с моментното състояние на съответната област. Ние сме предложили създаването на един фонд 2020, който не е много по0скъп от това, което направи кабинетът Орешарски, не 500, а се падат 560 милиона, по 20 милиона на всяка област, които областните съвети да разпределят по пера там, където смятат, че има нужда. Ето колегата води във Видин, примерно във Видин защо да не си направят едни геотермални сондажи, да се подпомогнат частници да създадат едни оранжерийни стопанства, да се дофинансира здравеопазването и образованието в региона, защото заради стандарти по-малко население, по-малко ученици, по-малко болни, персонал с една и съща квалификация в тези области получават различни възнаграждения спрямо столицата. Може някой да каже, че 20 милиона в София не са това, което са 20 милиона във Видин, но по-малките области бяха изоставени през тези години, въпреки че водя в Бургас, аз на няколко пъти казах, че дори в областите имаме диспропорции. Една област като Бургас е област на три скорости, има три различни вида общини. Разликата между община Бургас, морските общини и общините във вътрешността, все повече са такива общини като вътрешните бургаски общини, голяма безработица, липса на перспектива, нулеви инвестиции през последните години и напротив, оттеглящи се производства, които се изтеглят или в чужбина, или преминават към някои по-големи областни градове в близост. Няма силна държава със слаби региони и няма силен регион със слаби общини. Не трябва да се спира с развитието на големите общини за сметка на малките, но и на малките трябва да се помага достатъчно, за да се изравни стандартът, и за да няма обезлюдяване, защото освен демографската гриза, която удари малките общини, в момента малките общини са ударени от вътрешната емиграция, при която хората мигрират към по-големите центрове, за да намерят по-нормална работа, по-добре платена и да си повишат доходите.

Клара Маринова: Благодаря Ви, приключихте, нали? КП „Патриотиен фронт-НФСБ и ВМРО" - Венцислав Тоцев, водач на листата за 5 МИР Видин.

Венцислав Тоцев: Аз ще си позволя отново да се опра на реалните примери, Видин много се споменава, много е подходящо да го използваме за пример. Каква област всъщност е Видин- това е граничен район с две държави, не с една, от едната страна е Сърбия, а от другата е Румъния, членка на ЕС. Оттам минава единствената плавателна река в България, същевременно 75% от територията на Видинска област е изключително подходяща за развитие на земеделие. И тук идва логичният въпрос, как може такава област с такъв огромен потенциал, добавете към това и туризма, там можем да изброим във всяка една община страхотни забележителни архитектурни обекти, които някои са разработени, други не са, нали Белоградчишките скали, Баба Вида, в община Кула отбранителната крепост и много още римски остатъци от онази велика история, хайде, искам някой сега да ми обясни, защо това е част от най-бедния регион на България? Такъв потенциал трудно може да се забележи в по-голямата част от областите в България, за Европа важи абсолютно същото, защото...

Клара Маринова: Вие как си го обяснявате, след като сте там?

Венцислав Тоцев: Ще Ви кажа - с корупция и несправедливост, това е истината. За огромно съжаление проблемът първо на по-ниското ниво, на областното ниво е свързан с начина на предоставяне на услугите, аз пак казвам, държавата там отсъства тотално, като започнете от полицията, следователите, които трябва да установят реда, да прекратят битовата престъпност, като продължите с образованието, нещо, което не чувам въобще никъде да се коментира - делегираните бюджети. Това е една глупост, която доведе до именно тези диспропорции, които бяха вече споменати, т.е. за да получават учителите по-високи заплати, трябва да има повече деца. Е, да, ама в области като Видин, като Враца, като Монтана, като Ловеч, ако щете, децата намаляват, там наистина започва демографската катастрофа за страната и няма как да очакваме, виждате ли, учителите да имат по-високи заплати, защото там има деца, които да обучават. И ние какво правим, намаляваме заплатите на тези учители, и на практика те губят стимул да останат там, и това засилва вътрешната миграция, и посока запад разбира се, както каза и колегата Кенов. Това е един изключителен проблем на този фон, вижте държавната политика вместо да се съсредоточи да се справя с тези проблеми, да подпомогне точно такива области, ние какво правим. Особено типично за управлението на партия ГЕРБ - построиха магистрала „Тракия" от София до Бургас, не от Калотина, както би трябвало да бъде, а забележете от София до Бургас, след това започнаха рехабилитация на същата линия, само че жп трасето, т.е. вместо да се помисли успоредно на едното да върви като автомагистрала, а жп транспортът да се заложи някъде другаде, вместо да се помисли, че като приоритет, въобще за цялата държава, би трябвало да бъде свързването на трите европейски държави, именно с транспортни коридори, транспортен коридор 4, това е главен път Е79 плюс Румъния, България и Гърция, да привлечем онзи поток на стоки, който в момента минава през Сърбия и Македония, които дори не са членки на ЕС и стигат до пристанището в Солун. Това е един естествен ресурс не само за тези области, през които ще мине пътят, това е естествен ресурс за цялата държава. Ние обаче наистина залагаме на парче, най-голямата емблема е Дунав мост 2. Всички, които управляваха, най-вече ГЕРБ и БСП, убеждаваха, че виждате ли, строи се Дунав мост 2 и нещата там ще тръгнат. Какво се случи - увеличи се с 35% трафикът по главен път Е79 и нищо друго, това не само че не подпомага засега, а и то в момента пречи, това е нормално, защото това наистина е политика на парче, добавете обещанията, които винаги вървят, включително и в тази изборна кампания, да кажем във Видин обещават университет, сам по себе си един университет няма да промени абсолютно нищо, ще е просто една емблема като Дунав мост 2 и нищо повече. Затова трябва наистина цялостен подход за развитие и трябва най-после да си дадем ясна сметка, че всъщност България няма как да се развива по този модел, по който сме тръгнали - няколко големи областни центрове и всичко да се върти около тях. Просто трябва да създадем условия, хората там на място да могат да развиват собствения си бизнес. Това е свързано с правораздавателната ни система, с охранителните органи и определено можем да кажем най-големия проблем - корупцията, която просто изяжда всичко

 

Клара Маринова: Благодаря! Сега имате възможност по този кръг въпроси да зададете допълнителни въпроси един към друг, реплики един към друг. Г-н Нанков, Вие, имате ли реплики и въпроси?

Николай Нанков: Аз бих желал да репликирам г-жа Терзиева. Споразумението за партньорство беше готово на 90% към месец март и не беше нито йота разработено за последната година и половина, редакторска работа, смяна на приоритети. Загуба на година и половина време. Спомняте си 2006-2007 година, отново стартирахме с година и половина закъснение заради забавяне на договореностите в ЕК. Спомнете си тогава кой управлява страната. Когато трябваше да се поучим от грешките, ние повторихме същото с безхаберие на правителството на Орешарски в програмния процес. Стратегията за ВиК сектора, разработена на 100% от правителството на ПП ГЕРБ. Правителството на Орешарски успя да я приеме, разработения документ, стратегия за ВиК с осигурено европейско финансиране. Всички пътища са важни, и АМ „Хемус" е важна за цяла Северозападна България. Важен е и скоростният път София-Видин. Изградените проекти бяха заложени като интелигентно развитие на конкретната община, бяха заложени в ОП „Регионално развитие" и нашата стратегия за многофондови проекти, многофондови инвестици при създаването на интегрираните планове за развитие в градските ареалии на база, на които ние ще отстоява ресурс с градовете на България през новия програмен период. Трябва да решаваме комплексно проблеми, а не проблеми на парче. Не мога да не се съглася с това, което каза г-н Кенов, но трябва да си дадем ясна сметка, че регионалната политика е национална политика. Факт е, че са дадени не малки правомощия на регионалните съвети за развитие, но правомощия без конкретно финансово измерение, са по-скоро задължения и са лишени от смисъл. Регионалното развитие се нуждае от кардинална промяна. Г-жо Терзиева, областните документи за регионално развитие са стратегии не планове. Това като кратка бележка. Мисля да спра дотук.

Клара Маринова: Да, благодаря. Други реплики, дуплики?

Десислава Терзиева: Само искам да отговоря на г-н Нанков. По уточнение на интегрираните инвестиции аз имах предвид на регионално ниво. От гледна точка на АМ „Хемус", понеже ГЕРБ непрекъснато тръби, че ако те днес са на власт щели да започнат да я строят. Като искат да я строят, защо не са я проектирали. Когато станах министър, възложих да се направи трасето откъде да минава. Сега е възложен идейният проект за проектиране на участниците, които са разделени на 8 части. Чувам, че служебният министър по транспорт нещо пак някакви такива лъжи ли, как да го нарека точно, че видите ли „Хемус" щяла да се строи със средства от ЕК и те го слагали като приоритетен проект. Ние също бяхме заложили „Хемус" като приоритетен проект в ОП „Транспорт" и като най-приоритетен след „Струма" бяхме сложили скоростния път Видин-Монтана. За жалост, транспортният министър в момента е в ЕК, доколкото разбирам е извадил от там, не знам точно как са решили да извадят този проект. По отношение на Видин-Монтана ние започнахме проектирането, за да има готовност да започне да се строи през 2015 година. Трябва да на всяка цена служебният министър на транспорта да спре тези свои действия, не знам кой го е упълномощил. Ако не е упълномощен, толкова по-зле, защото служебното правителство не може да решава, макар да е едно истинско правителство, то не може да решава занапред пет години какви ще бъдат приоритетните проекти. Мисля, че всички присъстващи сме съгласни, че този проект е от голямо значение и трябва да остане приоритетен по ОП „Транспорт".

 

Клара Маринова: Благодаря Ви! Други въпроси?

Стефан Кенов: За мен това, което колегата отчита като причини са следствия. Тези региони са изостанали, не защото днес нямат учителите работа, не защото получават по-ниски заплати медицински персонал и хората в образованието. Там просто липса индустрия. Там няма производство. Ако искаме да възраждаме тези региони, ние трябва да създадем производство и работни места. Днес това се случва, но причините за това са довели унищожаване на всяко производство в област Видин и съседните области. Имиграцията и миграцията на хора към столицата. Имаше една статистика 2,5 пъти и половина е разликата в средната работна заплата между област Видин и област София. Като следствие от всичко това за миналата година бройката мисля бяха 498 родени деца в област Видин. Това като раждаемост за една българска област е нищожно. Друга бележка за тази област и следствието, което идва от това, че липсват работни места в област Видин е, че в примерно една община Белоградчик, която е втората по големина община в област Видин, мисля, че бяха 7 паралелки с ромчета и 1 с българчета първокласници. Това значи, че след 7 години, ще има само една паралелка осмокласници, защото децата от ромски произход отпадат от образователната система до 8-ми клас. Изначално трябва да се промени мисленето за тези региони. На първо място, трябва да се създаде производство, трябва да се създадат мощности, които произвеждат, да се създадат работни места, колкото и невероятно да ви звучи, че трябва да се създадат през следващите 8 години 1 милион работни места. Трябва, защото друг начин няма. Просто тези хора трябва да им бъде намерена работа, да им бъде създаден някакъв поминък и да имат някакви нормални доходи, за да имат стабилност. Кой създава семейство и кой отглежда деца, когато няма сигурност в утрешния ден?

Венцислав Тоцев: Аз на няколко пъти казвах, че наистина съм съгласен, че икономиката седи в основата на абсолютно всичко. Без да развиваме икономика, няма как да очакваме да се продължат нещата. Това, което аз изброих, всъщност формира бизнес средата. Това определя дали там да се развие икономика или не. Съгласете ако, ще ви дам един конкретен пример, в община Макреш съвсем наскоро е имало огромен обир на всички производители на мед, т.е. пчеларите там са били ограбени от съседна община от компактно циганско население, което е безнаказано. Става въпрос за констатирани загуби на тези пчелари, които са обединени в едно пчеларско дружество в порядъка 13-14 хиляди лева. Представете си за тази малко българска община колко много пари значат това. След като дори е установено къде са техните материали, техните пчели, прокуратурата отказва да продължи следствието, което се води срещу неизвестен извършител и вече е прекратено. Тези хора, които дори и да не са давали работни места, най-малкото са стимулирали икономиката, защото това е вид производство. Как да продължат да го правят, когато няма полиция, прокуратура, която да си свърши работата и да влезе на място и да ги защити. Няма как да очакваме да има среда за развитие на икономиката. Ще дам още един пример. Понеже изтъкнах като приоритет две неща, възможността земеделие и туризъм, изключително очебийни за област Видин, там има един техникум, който е по туризъм и информационни технологии. С това се изчерпва образованието. Като не създаваме кадри, които да има възможност да се развиват на това място, да очакваме да има икономика.

Клара Маринова: Г-жа Терзиева.

Десислава Терзиева: Аз се извинявам, но изпуснах само още една реплика към г-н Нанков във връзка със споразумението за партньорство. Споразумението за партньорство беше заварено, може да смята г-н Ненков, че е било 90% свършено, но онези 10%, които останаха ни отнеха, трябваше за два месеца така да ги направим, че да отговарят на изискванията на ЕК. Бележките бяха много. И наистина да го насочим към икономически растеж. Второ, съответните стратегии, и водната и други, се правят от няколко правителства. Аз не искам да си накича тук медала, че аз съм приела нали лично министъра стратегията. Ние поработихме доста по тази стратегия, която беше възложена по времето на ГЕРБ. Ние поработихме на нея. Доста усилия хвърлихме, за да придобие тя добър вид и да може ЕК да я приеме. Така, че в тази насока споразумението за партньорство беше одобрено от ЕК, защото то още не е сключено, съвсем навреме. Ние бяхме една от първите държави, първите 10 ако не се лъжа, която внесохме това споразумение. Да се говори, че преди една година ние едва ли не е трябвало да сключим това споразумение, сме изпуснали цяла година и затова тази година ще бъде нулева, е абсолютен популизъм.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Вие, засегнахте малко или много в досегашните отговори една много важна тема, която просто искам да продължим оттук-нататък, защото не е само Видинският регион в неравностойно положение. Целите на регионалната политика на ЕС е постигане на пълния потенциал на всеки регион. Подобряване на конкурентоспособността и заетостта чрез инвестиране чрез инвестиране на регионално равнище. Допринасяне на възможно най-бързо изравняване и повишаване на жизнения стандарт в самия ЕК като цяло, в отделните държави и в отделните региони в държавите. Как ще се постигне сближаване и солидарност между страните от ЕС, регионите в страните, за да може регионите в ЕС да бъдат балансирани като развитие, да може и регионите в България да бъдат балансирани? Тук е връзката между България и ЕС, поне аз така я виждам. Вашето мнение?

Николай Нанков: Благодаря Ви. Това, което казахте е една от основните цели на регионалното развитие. Именно сближаването в социален, икономически, демографски аспект между отделните региони на националната територия и между отделните страни членски на ЕС. Използването на мерки за регионалния потенциал е една възможностите, които ние трябва да използваме в максимална степен, за да идентифицираме веднъж икономическите и стопанските отрасли, втори път, за да задържаме населението в конкретния регион, в конкретната община, защото освен устойчива заетост, която води до добри доходи, до повишаване на жизнения стандарт, за да остане в населеното място Х и да капитализира тези доходи в качествени социални, транспортни, комунални услуги. За качествената заетост и за създаването на добра бизнес среда е необходима инфраструктура, необходима е работеща администрация, необходимо е качествено законодателство и ниски нива на корупция. Трябва един комплексен набор и  мерки от политики. Основана цел на ЕС за регионално планиране и развитие и правене на устойчива регионална политика, е използването на мерки за потенциал, както в правенето на бизнес, така и в инвестирането в инфраструктура, защото трудно ще развиваме бизнес в Югозападна България. Там, където сме далеч от големите доставчици и транспортни коридори. Трябва да използваме планинския потенциал на Югозападния регион за развитието на един дългогодишен и устойчив туризъм. Трябва да използваме потенциална в пъти повече на транспортен коридор номер 4. Той е основната връзка между Балканските страни, членки на ЕС, Гърция, България, Румъния. Тази връзка е жизненоважно, максимално бързо да бъде завършена магистрала „Струма" и скоростният път до Видин. Без инфраструктура „Дунав мост" 2, огромната инвестиция и нашата гордост на всички нас като българи, е лишено от смисъл без довеждаща инфраструктура. Само с добра инфраструктура, с квалифицирана работна ръка, ние ще имаме качествена заетост и по-високи доходи в големите градове, а и периферията на страната. В периферията в голямата си част, казвам не като географско положение, а като изостаналост на регионите, в Западна Европа примерно между Белгия, Франция, Холандия, Германия, границите между тези европейски страни, това са най-развитите региони. За съжаление, нашите граници бяха не свързващо звено между отделните държави, а по-скоро разделително. Не е случаен дългогодишният процес на изоставане на регионите на своето развитие. Целенасочени инвестиции, създаване на условия за правене на бизнес, данъчни облекчения и задържане на квалифицирана, качествена работна ръка.

Клара Маринова: Десислава Терзиева, слушаме Ви.

Десислава Терзиева: Мисля, че всички участващи в дебата се обединява, че имаме в страната доста голям дисбаланс, резултат от лоша или пълна липса на инфраструктура в комбинация с обезлюдаването на отделните региони. Напускането за Северозападния регион, това е един голям пример. Това е най-бедният регион в Европа. Държавата, което в партньорство с общините, трябва да прецизира националните и европейски инвестиции, които трябва да се правят в регионите. Трябва да е ясно на всички, че трябва оттук-нататък тези инвестиции да се интегрирани, да са добре обосновани и всичко това да бъде извършено при голяма прозрачност и публичност. Приоритетите, които трябва да си поставим и си поставя БСП лява България са свързани и с образованието. Образование, което да е свързано с бизнеса, т.е. да образоваме хора, които са нужни за бизнеса, т.е. нужни са за определени производства в държавата, защото знаем за липсата на кадри и то квалифицирани. Трябва да се започне оттам. Доста пари ще бъдат заделени през следващия програмен период за образование и иновации. Затова трябва да се възползваме точно от тези европейски средства, които ще са доста голяма сума, някъде около 900 млн.евро, ако не ме лъже паметта. Трябва да ги изразходваме целесъобразно до всеки един цент, защото тук е въпрос как целесъобразно разходваме тези средства. Един от нашите приоритети е свързан с реиндустриализацията в държавата, което не означава да връщаме онези стари заводи. Всеки регион, според нуждите на региона, да започнем да инвестираме, да търсим инвеститори точно в развитието на региона, според неговите специфики. Ето, Северозападен регион - туризъм, дори поклоннически туризъм, защо не. Това са приоритети, които трябва да си поставят всяко едно правителство и всяка една политическа партия, за да може да тръгнем по пътя на икономическия растеж, иначе всички млади хора ще напуснат държавата. Трябва да върнем държавата по пътя на икономическия растеж. Със заеми само не се решават проблематиките. Трябва да привлечем инвеститорите в България. За да ги привлечем трябва да имаме добре квалифицирани кадри, добра здравна система, стабилност, сигурност, за да могат инвеститорите да се чувстват тук спокойно, отделно от всички привилегии, които могат да се дадат на всички определени инвеститори, затова, че инвестират в такива региони като Северозападния.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви! Стефан Кенов, слушаме Ви.

Стефан Кенов: Позволете ми да използвам това, което каза колегата Нанков по отношение на граничните региони. Пет от нашите шест региона са външна граница на ЕС. Ако не се лъжа, въпросът беше как ще се изравни стандартът на регионите  с тези в ЕС. Трябва да се използва положението на тези региони. На първо място, трябва да има добре работеща администрация, за което при всички положения трябва административна реформа. Трябва да има сигурност и стабилност, но при положение, че в България има финансов ресурс, който не се инвестира, ние на първо място трябва да обърнем поглед към българския инвеститор и след това да търсим и чужди такива. Има нещо сгрешено в планирането на развитие на регионите. Никой не мисли за планирането в съответния регион, какви дейност трябва да се стимулират, какво трябва да се извършва. За Видин казаха за пчеларите. Пчеларство, животновъдство в България, в кои райони е подходящо. Ето, колегата е кандидат в Ловеч, планинско земеделие ли ще се развива, планинско животновъдство. Тези неща трябва да се планират и държавата да осигурява подкрепа за такъв вид бизнес, за такъв вид дейност в съответния регион. Това е част от регионалната политика. Много е важно като част от тая политика да е квалификацията и преквалификацията на кадри. Образованието. Поддържане и изграждане на инфраструктурата на здравеопазването. Няма как да искам да се засели някой в населено място, което е на 40 минути или 1 част от най-близкия център за бърза помощ. Регионалното развитие е сбор от всички други политики на държавата. За мен на първо място трябва да има планиране, къде какво се развива. Ние имаме идеалните дадености. Имаме пристанищата Варна и Бургас. Пристанище Бургас и най-югоизточното пристанище на ЕС. Защо това да не е един от най-важните транспортни и търговски връзки на съюза? Говорихме за релсовия транспорт. Трябва да се довърши идеята да може да има частни превозвачи. В момента има нов превозвач, който си е купил вагоните и в момента чака да му издадат лиценз, за да може да тръгне. Всичко минава през планирането и подпомагането на определени видове дейности в съответните региони. Тогава може да търсим някакво сравнение и регионите в другите страни от ЕС.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Венцислав Тоцев, слушаме Ви.

Венцислав Тоцев: България е регионален лидер в производството на аксесоари за автомобили и трафопостове, електрически трансформатори. Нещо, което малко хора знаят. Това е така, защото политиците не са обявили това като приоритети, не са се занимавали с тези отделни сектори. Истината е, че поглеждайки цялата държава, икономиката в нея, с какво може да привлечем, каквито и да е инвестиции, било то чужди, било вътрешни. Ние имаме евтина работна ръка и ниски данъци. Мога да ви изброя още много държави, които предлагат абсолютно същото. Докато продължаваме да развиваме този модел той ще бъде грешен. Ние трябва да заложим на нещо, което другаде го няма. Една такава възможност е образованието. Ще ви дам един  пример. Всички знаем, че в момента се изпитва сериозен недостиг на кадри, свързани с информационните технологии. Защо това да не стане приоритет на някой от регионите, без значение кой, там, където има традиции, възможност, за да може да създаваме обучени кадри, които впоследствие да привлекат чуждите инвестиции. Имам чувството, че повечето хора не знаят, каква е идеята на ЕС и защо има такива фондове за държави като България, защото май се насажда усещането, че германците са много добри хора и дават едни пари, които после се разпределят между държави, които са сравнително бедни. Държави като Германия произвеждат огромно количество стоки и услуги. Тези стоки и услуги трябва да бъдат пласирани някъде. ЕС е едно чудесно място, но за да може ние да ги потребяваме, имаме нужда от определено развитие, затова са създадени европейските фондове. Нямам предвид само Германия, а всички държави. От това трябва да възползваме. През последните може би 5-6 години не спирам да слушам взаимни нападки между ГЕРБ и БСП. Но не чух по никакъв начин коя от двете политически сили формира някакъв възглед какво трябва да се развива в България, по какъв начин тези фондове не на парче, могат да повишат целия стандарт на живот на българските граждани. Призовавам хората ако искат да продължават да гледат този сапунен сериал, в който се нападат ГЕРБ и БСП, гласувайте за тях, ако не, доверете се на партия като нашата, защото ние предлагаме национални приоритети, зад които да застанем всички, които ще бъдем част от 43 НС и не само. Защото това е пътя. Всичко, което говорим, остава някак си на парче, не е цялостна политика.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към Иван Аспарухов.

Иван Аспарухов: Благодаря на всички, които споменаха Северозападния регион. Има нещо тотално сгрешено в регионалното планиране, ние нямаме областно планиране, за да отидем оттам на регионалното планиране. Помъчих се през този период, освен 16 година да работя за една община, мога да покажа много резултати, мъчих се да повлияя на този процес. Ако покажем стратегията за развитие на Северозападния регион, доста хора с добро образование ще се смеят откровено. Аз чух някои от колегите от малките политически партии, аз съм убеден, че ако успеят да влязат в парламента, това ще бъдат партии непреодолим политически субект, който трябва да раздвижи и да прави ефективни големите партии. Водачът на листата на най-голямата партия казва, че ще вкарат 3,7 милиарда за Северозапада. Той самият е бил 4 години на власт и не е докарал една кофа с асфалт в Северозапада. Е79 е спряно за изпълнение. За какви политики говорим. Да изберем най-важните неща за всеки регион, за работим. Не става въпрос за коалиции, а за обединяване върху големи, ефективни неща, които трябва да се направят за регионите. Убеден съм, че ще бъдем 4-та политическа сила в този регион.

Клара Маринова: Добре. Благодаря Ви! А сега имате възможност въпроси и реплики да отправяте помежду си, г-н Нанков, имате ли въпрос?

Николай Нанков: Да, благодаря Ви, ще направя и реплика, но искам да задам и въпрос, може да ги комбинирам. Аз искам да кажа, че хората преценяват кой какво е направил, суверенът, и това ще го направят на 5-ти. Не преценяваме ние, политиците, а народът. На второ място ние всички се убедихме тук дебатиращите относно необходимостта от инвестиции в изостаналите райони, без значение дали те са в публична инфраструктура, или частни такива, за създаване на работни места и устойчива заетост. Но търсенето на инвеститори не е като да търсиш гъби в гората, не става с политика, насочена към, помните преди година - ще приватизираме, по-скоро ще нацинализираме, прощавайте, частни субекти, ще възраждаме, реиндустриализираме предприятието х. Тези послания за национализацията се четат доста негативно от сериозните инвеститори, без значение дали са от запад или от изток. Поглеждайки кредитния рейтинг в страната и климата в държавната администрация през последната година, нормално е чуждестранните инвестиции да намалеят. Проблемът е, че намалява потокът не само от чуждестранни, но и от вътрешни инвестиции. Това говори за проблеми, хайде само да спомена, че квалифицираната работна ръка е един от основните фактори за съживяването на всеки един регион, но пак казвам, квалифицираната работна ръка, която е пригодена към нуждите на пазара на труда. Един от основните проблеми е и образованието, затова сме заложили като мярка за решаването на този проблем промяната в Закона за средното образование, нуждата от синхрон между нуждите на работодателя, на бизнеса, на пазара на труда и съответно образователния процес и професионалното образование, което се предлага в дадения регион. Аз мога да дам пример от родната ми община Априлци, една планинска община от подножието на Стара планина със средноразвит туризъм, но със създадена професионална гимназия по туризъм, нещо изключително важно за развитието на региона. Давам пример с община Ловеч, една от сериозните инвестиции в нашата страна, а именно създаването на завода за автомобили „Грейт уол" в Ловеч предизвика и създаването на специалности в Техническия колеж в Ловеч, насочени към машиностроителните профили и отрасли.

Клара Маринова: Г-н Нанков, само че Вие не отправяте в момента реплика или въпрос, а просто излагате своя теза! Можехте това да го направите по време на изложението си.

Николай Нанков: Не, сега ще кажа каква е репликата и към кого, аз затова казах, че търсенето на инвеститори не е като търсенето на гъби, тъй като г-жа Терзиева каза, че ще търсим инвеститори, кой инвеститор намерихме през тази една година, година и половина? Но мисълта ми е, че и качествената работна ръка, квалифицираната работна ръка, когато се сблъска с некачествен мениджмънт в съответното образователно заведение, е като да се сблъска вода в сериозен бент. В тази връзка търсенето на инвестиции, без значение дали са публични, дали са частни, повтарям, е сложен и труден процес. Ние сме доказали, че европейски инвестиции в публична инфраструктура, тоест еврофондовете, и не само в инфраструктура, в програмите за бизнеса, програмите за заетост, като конкурентноспособност, ние създаваме реален ефект от тях и добавена стойност. В момента по тези програми са спрени плащания.

Клара Маринова: Аз Ви благодаря за новото изложение, което направихте, преди да дам думата на другите Десислава Терзиева с отговор на въпроса или репликата.

Десислава Терзиева: Много хубаво говори г-н Нанков, звучи много добре, убедително, само че 4 години не видяхме това да се плилага на практика от ГЕРБ. С риск тук да стана досадна за останалите колеги, които казват, че ние само си разменяме реплики ...

Клара Маринова: Ами да, така се случва на практика!

Десислава Терзиева: Да, така се случва на практика, но не видяхме това нещо, само миналата година сме намалили административните режими със 140, това може също да се провери. Бяхме предвидили да ги намалим с 300, но не ни стигна времето, смятаме, че намаляването на административните режими също е много важно за развитието на бизнеса в държавата ни. А по отношението на администрацията, която през миналата година не работела, по времето на г-н Дянков Законът за държавния служител беше толкова осакатен, че той не е необходимо да съществува.  Държавните служители по времето на ГЕРБ бяха доста демотивирани да работят и неслучайно те сега са се снишили и по време на служебното правителство, заради всички тези кадрови промени, които вървят на високо ниво, така че администрацията трябва да бъде работеща администрация, но за да бъде работеща трябва да създадем условия за нейната квалификация също, за нейното постоянно обучение през целия й живот, трябва да създадем правилните условия за администрацята, за да може тя да се чувства също сигурна и хората да не се страхуват, че ще бъдат уволнени от едно служебно правителство, а след това да чакат да видят новите като дойдат, дали ще сложат нов директор там.

Клара Маринова: Останалите, господата Кенов, Тоцев и Аспарухов, имате ли реплики или въпроси?

Стефан Кенов: Ако мога да направя една бележка само по отношение на инвеститорите, от 2009 година до днес ние не сме видяли голям нов инвеститор, който да дойде в страната. Виждате масовата психоза на хората, които имат средства, да си държат парите в банките, след кризата с КТБ вече и в банки не ги държат. Но основният проблем с инвеститорите в страната дойде именно след управлението на ГЕРБ, липсата на стабилност, липсата на сигурност, глупостите с национализацията на предприятия, но и правителството на бившия премиер Борисов имаше голяма тежест в този процес, много фирми бяха натискани, много хора бяха принуждавани да се отказват от бизнес, да прехвърлят бизнес, ние не трябва да ги забравяме тези неща. Другото, когато говорим за администрацията, само защото си партиен функционер на ГЕРБ напълнихме администрацията си с непрофесионални кадри, с хора със средно образование напълнихме Общинските служби по земеделие и гори. Това не е толкова важна служба, но един неподготвен служител в една елементарна, аз го дадох за пример, защото това е може би най-ниската държавна служба, за която се сещам в момента, ами той може да унищожи земеделските производители на територията на една цяла община. Административна реформа преди малко казах, имах предвид точно това, пазене на държавния служител, който си върши работата, нека да се сменят ръководствата на съответните служби. Нима е нужно всяко правителство да сменя готови, подготвени кадри, само защото трябва да си назначи партийния апарат?

Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-н Венцислав Тоцев, след това Иван Аспарухов.

Венцислав Тоцев: Аз искам да обърна внимание на административната реформа, защото заговорихме за нея, това всъщност е неизбежно, ние предлагаме окрупняване на българските общини, мисля, че това трябва да бъде най-спешната административна реформа, която ще се направи, защото в момента ставаме свидетели на модел, в който една наистина малка община, без значение къде се намира тя, ако искате може да дадем пример с община Сатовча, формирана от 3 села, има една огромна администрация, както една по-голяма община и тези места се запълват именно с партийни кадри, и ГЕРБ, и ДПС се справят много добре и показват как могат да ги напълнят и аз бих попитал г-н Нанков, понеже няколко пъти спомена за разбиване на централизацията, за децентрализация, като преместим едно министерство в някой друг български град, така ли ще правим децентрализация, извинявайте, но това е повече от несериозно, с такава политика ГЕРБ няма как да развива нормална държава.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Иван Аспарухов.

Иван Аспарухов: Имах възможност да чуя колегите, честно казано две трети от тях не познават същността на проблема, за каква административна реформа говорим, като България е на второ място в ЕС по големина на общините. Всяко окрупняване на общини ще бъде куха реформа, какво като обединим 3 общини, като намалим администрацията, напротив, ще увеличим проблемите. Вместо да кажем следното, защо през 2007 година бяха национализирани подоходните данъци и не се връщат на общините, защо вече 15 години не въвеждаме поземлена такса и тя да бъде местна такса, защото малките общини имат големи землища, 250 000 лева за община като Хайредин, като Лъки знаете какъв ресурс е. Това за административната реформа. Относно инвеститорите, имал съм възможност за 4 мандата да възстановя 3 предприятия и в тях работят в момента над 2 500 души, но ще Ви кажа колко е трудно да привличаш инвеститор само с общинска програма за инвестиции, защото Законът за инвестициите няма никакъв ангажимент от държавата, защото когато дойдат чужди инвеститори, имал съм опит с „Фолксваген", около тях вървят 7-8 юнаци, които му казват, че едно строително разрешение за реконструкция на халето ще му струва 30 000 лева, едно удостоверение за ползване след изпълняването на ремонта ще му струва 50 000 евро, което струва 30 лева в общината ...

Клара Маринова: Г-н Аспарухов, искате ли да приключите с репликата, защото ни предстои един много сериозен кръг от въпроси, който ще обсъждаме, релацията България - ЕС, усвояването на европейски средства. Да приключим с този въпрос на този етап и да отидем на по-същностните! Право на дуплика, Венцислав Тоцев.

Венцислав Тоцев: Относно административната реформа, искам само да напомня на колегата от АБВ, той може би не знае, едно от условията на тричленката, която отпускаше на Гърция огромното финансиране, след като фалира държавата, беше именно това, да бъдат окрупнени общините, за да се намали този административен апарат и аз бих го попитал Хайредин, който той даде за пример, колко са специалистите, които знаят например как се усвояват европейски субсидии и колко от тях са подходящи за поземлената комисия. Така че това е целта на тази реформа, да можем да намерим специалисти и да я направим по-ефективна.

Иван Аспарухов: Административната реформа в Гърция, колега, имах възможност да бъда там, когато се окрупняваха общините и местното самоуправление в Гърция е далеч по-централизирано от моментното в България и тази куха реформа не беше приета изобщо и в крайна сметка се оказа, че трябва да им отпускат огромни милиарди за една куха реформа.

Клара Маринова: Напредваме във времето, искам да отидем към много големия кръг от въпроси, свързани със средствата за регионална политика, които се разпределят и инвестират в региони от ЕС. За периода 2007-2013 година на регионалното финансиране се пада една трета от бюджета на ЕС или около 347 милиарда евро. Какви са перспективите за новата програма 2014-2020 година, как ще се разпределят средствата и как България ще разпределя средствата, защото повече от ясно е, че това е една живителна сила за нашата държава и за нашите региони. Нека всеки от Вас каже това, което смята, че трябва да се направи, започваме с Николай Нанков, ПП ГЕРБ, 2-ри в листата на 11 МИР Ловеч, слушаме Ви!

Николай Нанков: Благодаря Ви, връщам се само за една минута на това, което каза г-н Тоцев в предишния въпрос за местенето на министерства, той бърка понятията концентрация и децентрализация, преместването на административни структури на територията на страната е деконцентрация, децентрализацията е съвсем друг процес.

Клара Маринова: Добре, нека да поговорим сега за парите от Европа.

Николай Нанков: Парите от Европа са изключително важни, аз неслучайно казах, че над 70% от публичните инвестиции в последните 7 години, първия планов период, минаха по линията на еврофондовете в нашата страна. В тази връзка първото и основно условие е плащанията по оперативните програми от стария период да бъдат възстановени и да не бъдат спирани през новия такъв. Европа трябва да има доверие на правителството, което ще ръководи, ще управлява страната през следващите години и на базата на това доверие ние ще имаме възможността да усвояваме тези средства. Относно ОП „Регионално развитие" или „Региони в растеж" както е новото й име. Имайте предвид, че това не е единствената програма с регионална насоченост, тъй като всяка оперативна програма насочва дадени инвестиции дали в инфраструктура, дали в увеличаване на квалификацията на определена група хора, дали в промишлено предприятие за модернизация и технологично оборудване, тя ги извършва на територията на определена община, на определено населено място. Така че регионално измерение има всяка една оперативна програма. „Региони в растеж" не е типичната регионална програма, тоест тя не следва единствено и само логиката на регионалното развитие, на регионалната политика. Радващото в случая е, че програмният процес, който ние стартирахме, колегите от кабинета „Орешарски" успяха да довършат и може би не допуснаха, моето скромно мнение е това, грешка именно в програмирането на програма „Региони в растеж" беше това, че оставихме интегрирания подход при насочването на инвестиции. А интегрираният подход води до комплексно решаване на проблеми. Тоест няма да повтаряме грешките от настоящия такъв когато подменяме пътната настилка на улицата х в населеното място у, а подземната инфраструктура, водопровод и канализация не са подменени с подобен проект. Примери може да се дават много, но пак казвам, интегрираният подход при определянето на инвестициите в новия програмен период е много важен. На второ място не можем да не засегнем една болна тема, темата за българската енергетика. Защо казвам българската енергетика и я пречупвам през регионалното развитие, а именно защото едни от основните инвестиции в нашата енергетика, в тях проличават определени политически пристрастия и лобистки инетреси в последната година, година и половина, би трябвало да бъдат оставени на заден план на фона на инвестициите, които трябва да насочим към подобряване на енергийната ефективност, както на жилищните, така и на публичните сгради. Процес, който стартирахме през стария програмен период, но фокусът и през новия трябва да бъде насочен именно към подобряване на енергийните характеристики на сградите. Фокусът на този фокус, ако мога така да се изразя, трябва да бъде насочен към жилищните сгради. Защото спестеният ресурс, повишеното качество на жизнената среда, намалените сметки на потребителите на топлоенергия и електроенергия са реално решаване на енергийните проблеми.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-жа Десислава Терзиева, КП „БСП-лява България", 3-та в листата на 24 МИР София-град.

Десислава Терзиева: Въпросът, който трябва да си поставим винаги при разходването на европейски средства, пък и на средствата на нашите данъкоплатци, е дали тези средства са били ефективн и ефикасни. Досега го говорихме това нещо, но то е много важно. През следващия програмен период ние трябва да положим усилия да усвояваме така европейските средства, че наистина да не ни бъдат спирани плащанията по програмите, сиреч да спазване правилата за обществените поръчки, така че тук не само държавата трябва да участва, но и общините и другите бенефициенти по програмите трябва да разберат, че трябва да осъществяват правилно обществените поръчки и да не ги нарушават. Така както се случи преди една година, за да ни спрат плащанията и да има някакви съмнение в ЕК, че в тези програми не се усвояват правилно средствата. Освен това системите за контрол, управление трябва да се подобрят, върху това трябва да се работи активно и нашето правителство, тоест правителството на г-н Орешарски прие една нова стратегия за нов Закон за обществените поръчки, който трябва да бъде приет до 2015 година, защото това е условие да реализираме правилно оперативните програми.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Стефан Кенов, водач на листата за 2-ри МИР Бургас, КП „България без цензура".

Стефан Кенов: При всички положения средствата от еврофондовете са важни, за нас обаче държавата не може да абдикира от своето задължение да подпомага регионалното си развитие, ние смятаме, че трябва да бъдат заделяни и средства от републиканския бюджет, казах Ви за този фонд, който искаме да създадем, 2020. По отношение на обществените поръчки, да, през годините бяха правени много експерименти, дали на всяка цена от корупция, дали заради некомпетентност в повечето случаи или заради интересите на участниците в някои обществени поръчки, но много големи проекти бяха прекратени и не беше възможно да бъдат изпълнение. Може би тези проекти не са големи на територията на страната, но един воден цикъл, една пречиствателна станция за отпадни води за една община е нещо голямо, което те не могат да мислят как да го направят по друг начин. Тук смятам, че държавата трябва да влезе в своята роля и постепенно да поеме своя ангажимент към регионалната си политика. За проекти, които бяха спрени по политическа окраска, сега мога да кажа няколко, за мен всички еврофондове, както каза колегата от ГЕРБ, са жизненоважни за регионалното развитие, но проектите за пречиствателни станции за отпадни води по Черноморието, пречиствателните станции за отпадни води в чашите на язовирите, защото в момента има питейни язовири, които са в непосредствена близост, има такива населени места, бяха започнати още по времето на кабинет „Станишев" изграждане на отвеждащи колектори, на пречиствателни станции за отпадни води и в момента, когато дойде ГЕРБ казва, че тези проекти не са приоритетни и в момента имаме довеждащ колектор на отпадна вода, който стига примерно до язовир „Камчия". Политическата окраска не трябва да играе роля върху дългосрочното регионално планиране на съответния регион и трябва да се довършва започнатото, защото това, че кмет или областен управител не са от твоята политическа сила, не значи, че трябва до обричаш хората на едно такова наследство.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Венцислав Тоцев, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" водач на листата в 5 МИР Видин.

Венцислав Тоцев: За огромно съжаление договарянето на новото финансиране за новия програмен период 2014-2020 премина по начина, по който досега се усвояваха средствата. Тоест ние, обществото, не разбрахме какво договориха политиците, какво договори сегашният евродепутат Томислав Дончев, какво продължи да договаря следващия кабинет на Пламен Орешарски и плодовете на това нещо ще берем сега от 2014 до 2020 година. Аз призовавам за подкрепа за една наша идея за играждане на структури, които да подпомогнат европейското усовяване на пари в различни краища на страната. Какво имам предвид, нещо, което вече споменах, г-н Нанков отрече, пренасочването на пари по ОП „Транспорт" от Видин към столичното метро беше направено с аргумента, че ще изгубим пари, защото там няма достатъчен адиминстративен капацитет, ако това наистина е така, крайно време е държавата да заложи като приоритет именно усвояването на тези средства чрез една компетентна администрация и това може да се случи по регионите.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Иван Аспарухов, КП Коалиция АБВ, водач на листата за 6 МИР Враца.

Иван Аспарухов: Благодаря много! Аз съм работил по 88 проекта успешни и ще Ви кажа следното нещо, ние трябва да си оправим отбора на България, който усвоява средствата, този отбор се състои от министерство ресорно, от управляващ орган, от междинно звено и бенефициент. Това е отборът на България. Проблемът идва от отбора на България, защото политиците ги оставихме да влияят по два начина, единият начин е когато класират проектите и вторият начин когато налагат санкциите, защото като дойдат следващите проверяват проектите и там, където техните хора не са се класирали, налагат невероятни корекции уж за някакви нередности и то за регламенти, които изобщо не са приети на национално ниво. Проблемът е не толкова в липсата на капацитет, не знам как ще ми отговори примерно колегата от ГЕРБ, които 4 години имаха възможност да създадат тези регламенти. Разбира се и за година и половина г-жа Терзиева може да има опит, но аз не знам как ще ми отговорят на въпроса как онзи ден ми проверяват един инфраструктурен проект четвърта година за устойчивост и идва да ме проверява инженер и когато го попитах какъв инженер е, той ми отговори, че е зооинженер. Докато зооинженери проверяват инфраструктурни проекти, нередностите ще са само български, а няма да са европейски. На второ място трябва да разберем, че еврофондовете няма да ни решат всички проблеми. Позитивна беше публичната инвестиционна програма на правителството на Орешарски, въпреки обструкциите на някои политически сили, но без национален инвестиционен фонд няма да стигнем до селата, които са останали все още да живуркат, защото тази инфраструктура не може да бъде уплътнена с европейски средства. Сега „Региони в растеж" отново ще ограничи инвестициите в селата, селските райони намаляват близо с милиард и половина като ресурс. И не мога да разбера докога няма да се седне по този въпрос. И къде е отговорността на управляващия орган. Затова усвояването на средствата е национален въпрос и трябва да се подходи към него като към изключително национален въпрос, за да може тези средства в крайна сметка да ги усетят нашите граждани.

Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Аспарухов?

Иван Аспарухов: Да, само да питам има ли още въпроси, защото трябва да влизам на една среща.

Клара Маринова: Имам още въпроси, но Вие ако имате среща, ще си влезете на срещата.

Иван Аспарухов: Ами аз пожелавам на колегите да се срещнем в парламента, имаме какво да си кажем там и какво да свършим, пожелавам успех на всички колеги в дебата!

Клара Маринова: Благодаря Ви, успех и на Вас! Межудвременно и Десислава Терзиева от КП „БСП-лява България" отиде на среща с избиратели, така че в дебата остават Николай Нанков, Стефан Кенов и Венцислав Тоцев. Реплики и въпроси един към друг?

Николай Нанков: Имаше зададен въпрос, тъй като той е кмет и познава много добре системата и с уговорката, че това е последната част от участието ми, защото ме чака среща. Много накратко, съгласен съм с него, че трябва да бъде ограничен до минимум субективния фактор, както при класирането, така и при извършването на последващите проверки на проектите. Имайте предвид, че в последната година, година и половина субективният фактор при налагането на корекции, например в една програма като „Околна среда" беше фрапиращ, финансови корекции само на кметове на ГЕРБ, и то 25% от стойността на обществената поръчка. За този субективен фактор не спомена г-н Аспарухов, а той е изключително опасен, когато искаме да компенсираме нечии липси и дефицити в системата от бюджета на местната власт, било то виновна или невиновна, ощетяваме българските граждани. От друга страна не мога да не спомена, че конкурентният подбор, който беше въведен на етап програмиране през 2007 година между публични институции, тоест за 100 милиона безвъзмездна помощ се конкурират 89 общини. Този подход изключително задълбочи диспропорциите в регионалното развитие и между отделните общини, тъй като говорим за адекватен мениджмънт на една община, неадекватен на друга, а не за реални нужди. Така че новият програмен период, предложеното от нас програмиране, конкурентният подбор между публични институции беше премахнат. Реален финансов ресурс ще получават общините според доказани реални нужди. Завършвам с това, че подобряването на ситемата за управление и контрол на еврофондовете и ограничаване на субективния фактор би могло да се реши със закон за управление на еврофондовете. Такъв закон нашите експерти имат подготвен, така че това ще е един от основните ни приоритети в дай Боже бъдещ управленски мандат. Пожелавам успех на всички колеги в дебата, благодаря и на Вас!

Клара Маринова: Благодаря Ви, на Вас успешна вечер и успех в изборната кампания и в изборния ден! От студиото продължаваме със Стефан Кенов и Венцислав Тоцев, имам един много човешки въпрос към Вас, Вие ставате народни представители, поели сте определени ангажименти към Вашите избиратели, къде е гаранцията, че ще ги изпълните и подвъпрос, кои са първите 3 законопроекта, с които ще се захванете, влизайки в Народното събрание, защото не само регионалната политика е важна, важни са още много въпроси, затова Ви питам кои са първите 3 законодателни мерки, с които ще се захванете. И така, Стефан Кенов, водач на листата за 2-ри МИР Бургас, КП „България без цензура".

Стефан Кенов: През последните няколко години аз участвах в изпълнителната власт, като заместник-областен управител на Бургаска област, смятам, че през тези години, като общински съветник преди това и като заместник-областен управител, съм изпълнявал винаги ангажиментите си. Много голяма рядкост в България е да си бил в местната власт, да си бил в изпълнителната власт и да си излязъл с добро име. Смятам, че това, което съм запазил на тази възраст, бях най-младият заместник-областен управител в страната и все пак бях един от малкото, срещу когото нямаше приказки за злоупотреби и т.н.н Тук си говорехме досега за програми, в паузата го казах и на Вас, програмите и политическите стратегии на различните партии вече са много близки. По отношение на регионалното развитие аз мисля, че няма партия, която да няма ясна визия какво трябва да се случи, за да върви страната нагоре. Но днес, според мен, става въпрос за доверие. И ако на политическия пазар, така да се каже, имаш две партии, които социолозите напомпват и казват, че те са реалният изход и хората ги подкрепят, ако направиш една проста сметка ще видиш, че по-малко от 20% биха подкрепили най-голямата партия в страната. Аз смятам, че ние от „България без цензура" показахме на европейските избори, че можем да променим нагласите на социолозите и някои политически анализатори и смятам, че ще ги изненадаме, въпреки лошите социологии, които излязоха вчера, онзи ден, защото на хората им е писнало да имат контролиран избор, не можеш да кажеш на хората, че трябва да изберат между ГЕРБ и БСП. Аз участвам в „България без цензура", защото смятам, че има и трети път, има и трети избор, не е далеч 2001 година, когато социолозите даваха сигурна победа на г-н Костов, но в 12 без 5 Симеон Саксгуборгготски спечели 45% от вота, и то при още две партии с по 2%, които имитираха името му. Искам да се обърна към Вашите слушатели с нещо много важно, според мен българинът е изпаднал в апатия по отношение на политичесата система и не ходи да гласува. Най-важното послание, което искам да отправя към тях, е че следващата неделя на 5-ти октомври има избори. Има избори за парламент, от този парламент в една парламентарна република, каквато е България, зависят повечето неща във Вашия живот. Моята искрена молба, като 33 годишен младеж от България, с висше обарзование, останал да живее тук, отглеждащ дете, 6 годишен син, който също искам да остане да живее и да учи в България и искам и той да създаде семейство, е да отидете да гласувате. Не смятам, че партиите, които са управлявали досега, партиите в Реформаторския блок попадат под същия знаменател, като ГЕРБ и БСП, могат да покажат нещо повече. Доверете се на нас от „България без цензура", защото ние можем да покажем един по-нравствен, по-честен, по-морален начин на управление на страната и Ви моля да гласувате с бюлетина номер 13 на 5-ти октомври. Благодаря!

Клара Маринова: Благодаря Ви! Венцислав Тоцев, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" водач на листата в 5 МИР Видин.

Венцислав Тоцев: Аз мисля, че това, което предлага нашата коалиция от партии, основно двете големи - НФСБ и ВМРО, е достатъчно добре познати лица, които са станали известни на обществото много преди да се захванат с политика. Именно това е гаранцията, смея да твърдя, че няма да подведем никой. Ако говоря лично за себе си, аз повече от 6 години вече водя сутрешен блок, мисля, че ако досега съм имал някакви користни цели, те са щели да проличат по някакъв начин. Смея да твърдя, че когато говорим за нашата коалиция от партии, доверието определено не е проблем. Напротив, ние доказахме със своите действия през последните години, дори един пример ще дам, първата подписка, която беше събрана за народно допитване, референдум, по Закона на Янаки Стоилов, беше нашата подписка с ВМРО, тогава НФСБ още не съществуваше като партия, беше за членството на Турция в ЕС, която по една или друга причина, в лицето на управлявалите след това, най-вече председателите на парламента, Цецка Цачева и Михаил Миков, не беше допускана. Успехите, които имаме като обединение, без досега да сме били реално представени в Българския парламент или изпълнителната власт, мисля, че са достатъчно показателни. Оттук нататък в самия парламент работата ни ще бъде много по-ясна и отчетлива. Ние от Патриотичния фронт сме гаранция, че светът не е черно-бял и изборът не се свежда само до ГЕРБ или БСП, които виждаме, че нямат разлика в политиката, единственото, за което спорят, не само в тези дебати, в които участваме в момента, а и по всички, които се провеждат по радиа и телевизии, е да се нападат едни други кой, виждате ли, е бил по-корумпиран и кой е изпълнил по-зле дадена обществена поръчка. Истината е, че хората трябва да се сбогуват с този модел на управление и да изберат истинска алтернатива, а не такава, която само заблуждава. И понеже попитахте кои са първите законопроекти, с които ще се захванем, аз мисля, че не само ние от Националния фронт, а и всички депутати в 43-то Народно събрание, първото нещо, което трябва да направят, е да погледнат Закона за държавния бюджет, защото това е най-големият въпросителен знак пред следващото управление. Истината е, че никой не може да каже какво е реалното състояние на държавата в момента, ние нямаме информация, кабинетът „Орешарски" водеше една политика, сега служебният кабинет изкарва съвсем различни данни какво се случва с държавните финанси, ние не знаем. И на второ място бих поставил Закона за енергетиката, защото това е другата язва, това облагодетелстване на производителите на електроенергия, понеже много говорихме за инвестициите в България, именно инвестициите във ВЕИ-та са изключително показателни за това как не трябва да се привличат инвестиции, как когато държавата гарантира изкупуването на някого на това, което ще произведе, в случая електроенергия, произведена от фотоволтаици, това променя цялата политика, променя се с трайни последствия бъдещето на едно общество, на едни граждани, които се задължават да плащат за дълго време напред и буквално мога да твърдя, че сме обречени, защото учеличаването на цените на тока е акт, който след себе си води до много последствия на принципа на доминото.

Клара Маринова: Благодаря Ви за Вашето участие в днешния дебат! С това приключва седемнайстия дебат за избор на  народни представители  в 43-то Народно събрание на  05. 10. 2014 година. Темата е: Регионално развитие и инвестиционното проектиране. в спудиото и на телефонните линии бяха ПП ГЕРБ - Николай Нанков, 2-ри в листата за 11 МИР Ловеч, КП „БСП - лява България" - Десислава Терзиева, 3-та в листата за  24 МИР София-град, КП „България без цензура" - Стефан Кенов, водач на листата за 2 МИР Бургас, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - Венцислав Тоцев,  водач на листата за  5 МИР Видин и КП Коалиция АБВ - Иван Аспарухов, водач на листата за 6 МИР Враца. На всички пожелавам успех, не забравяйте, че ние ще Ви припомним, Вашите избиратели за ангажиментите и обещанията, които сте поемали пред нас и сте ни давали. Успех Ви пожелавам в предизборната кампания и в деня на изборите!

 

 

Можете да чуете целия дебат ТУК