26-09-2014 | 18:11 ч.

Шестнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. ТЕМА: Земеделие и храни – България как да стане участник на световния пазар със своя продукция и да не е територия за продажба на нискокачествени

Шестнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. ТЕМА: Земеделие и храни – България как да стане участник на световния пазар със своя продукция и да не е територия за продажба на нискокачествени храни и стоки

Участници:

ПП ГЕРБ - Владимир Иванов, 9-ти в листата за 23 МИР София-град  

КП БСП - лява България - проф. Методи Теохаров, 8-ми в листата за  25 МИР София-град

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Борил Панайотов, ЗНС, 3-ти в листата за 19 МИР Русе

КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - д-р Султанка Петрова,  лидер на женската организация на ВМРО, 3-та в листата за 24 МИР София-град

КП Коалиция АБВ - Васил Калинов , 2-ри в листата за 26 МИР София-област

 

Клара Маринова: Здравейте, уважаеми слушатели на „Радио К2", аз съм Клара Маринова, днес Шестнадесети дебат за избор на народни представители в 43 НС на 5 октомври 2014 година, тема на дебата -Земеделие и  храни - България как да стане участник на световния пазар със своя продукция и да не е територия за продажба на нискокачествени  храни и стоки. Голяма тема, тема с огромно значение за нас, българите. Участници в дебата ПП ГЕРБ - Владимир Иванов, 9-ти в листата за 23 МИР София-град, КП БСП - лява България - проф. Методи Теохаров, 8-ми в листата за 25 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Борил Панайотов, ЗНС, 3-ти в листата за 19 МИР Русе, КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - д-р Султанка Петрова ,  лидер на женската организация на ВМРО, 3-та в листата за 24 МИР София-град, КП Коалиция АБВ - Васил Калинов, 2-ри в листата за 26 МИР София-област. Здравейте на участници в студиото, здравейте и на участниците на телефоните. Пожелавам успех в дебата на всички и един много елементарен регламент да си въведем - на въпрос да отделяме между 3 и 5 минути за отговор, за да остане време да си задавате помежду си въпроси и да правите реплики, и дуплики. Съгласни сте с такъв регламент, надявам се. Така и започваме по темата Земеделие и храни. Селското стопанство е отрасъл на икономиката, който до голяма степен определя типа икономика и има първостепенно значение за стандарта на живот в дадената държава, в конкретния случай в нашата държава. Годините на демократичен преход са отбелязали сериозни проблеми в селското стопанство, обхванали всички негови сектори. Многобройните опити за реформи основно, по мое мнение, но и по мнение не само на експертите, влошаваха състоянието на отрасъла, натрупваха се допълнителни усложнения, безцелни промени, неадекватни експерименти. За всичко това подред, най-напред -  България как да стане участник на европейския пазар със своя продукция, а не да бъде място за продажба на нискокачествени европейски храни и стоки? Това е първият кръг от въпроси, на който искам да се спрем. Започваме с Владимир Иванов, ПП ГЕРБ, 9-ти в листата за 23 МИР София-град, слушаме Ви.

 

Владимир Иванов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели първо. Това, което искам да кажа, че Вие правилно констатирахте, че 20 години вече се правят експерименти с българското селско стопанство и за да стане България равноправен участник на световния пазар трябва доста да си поработим, за да възстановим сектора. И именно заради това ПП ГЕРБ първото, което ще започнем е институционално промяна, възвръщане на вяра в институциите от една страна, а от друга страна радикална административна реформа по отношение на контролната система, която е свързана пряко със селското стопанство, предвиждаме още и мерки за подкрепа на земеделските производители, и борбата с нелоялната конкуренция, това е много сериозен проблем за българската стока, жестоката ценова конкуренция, която имаме на нашия пазар, това е друг проблем, който смятаме да решим, но главното е да възвърнем доверието, да изградим браншово представителство, и чрез пазарни методи да започне в България да се произвежда конкурентноспособна продукция, да се свият ценовите ножици, защото в момента имаме една ситуация, в която отрицателната търговска спекула и едрият спекулативен капитал изземват доходи от земеделието. Паралелно с нея съществува и друга ситуация, заради ценовата конкуренция, заради лошата олигополна структура на нашия пазар имаме огромни загуби за българската държава. Българското земеделско производство е невъзможно при една такава конкурентна среда да се развие. Това смятаме да направим, но ще почнем с институционални мерки, като например една от тези мерки е за обединим Агенцията по геодезия, картография и кадастър с Имотния регистър в Агенция по вписванията, ние първо нямаме пазарна земя, 24 години не успяхме в България да изградим един нормален пазар на земята, имаме брутално погазване на частната собственост, което и погазване е погазване на Конституцията, тя е неприкосновена. В момента нашата частна собственост, що се отнася до земеделски земи не стоят така нещата, ежедневно сме свидетели на грубо погазване на правата на собствеността. Пазарна икономика без неприкосновена частна собственост, основен фундамент на пазарната икономика, не може да бъде изградена. Селското стопанство е част от всичко това нещо. Другото нещо, което смятаме като конкретна мярка моменталически да предприемем, това са законодателни инициативи в областта законите, уреждащи пазарната организация. В момента българският пазар е в много, изключително тежко положение. Имаме олигоролна структура на пазара, от една страна имаме мощни търговски мега структури, от друга страна имаме разпокъсано деконцентрирано предлагане на български продукт, съответно имаме по-свободно движение през граница, всичко това води до една много неприятна среда и много лоша конкурентна среда, особено за малкия земеделски производител, икономически поставен в една такава ситуация, че то е невъзможно да реализира доходи, а камо ли да рекапитализира. При никакви обстоятелства така не може да се развие селското стопанство, камо ли да говорим за хранителна индустрия и лека индустрия, която е основа за работни места. Не празни обещания, не преразпределение чрез бюджета, а създаване на една конкурентноспособна хранително-вкусова индустрия и лека индустрия, а това може да стане, като сложим ред в пазарната организация. В момента пазарната организация е да се изградят платформи, които да са по конкурентен начин на световните мега структури, да се даде трибуна, да се даде логистична плоскост, на която българският производител да може да реализира, а за това трябва да изградим браншово представителство, каквото в момента няма и подобно на развити държави като Холандия, като Германия, като Испания, особено Холандия е много чудесен пример в това отношение, там има еталонни пазари, които максимално добре защитават интереса на производителя и максимално прозрачно протича процесът при конкурентни условия близки до перфектни, нещо, което ние в България сме на обратния полюс. Това е нашият стремеж на политическата партия, имаме конкретни мерки, искаме да го направим, доста време говорим по темата, няма чуваемост по темата, хората си затварят очите, все едно няма проблем. Проблемът е огромен и само ще Ви кажа един пример - в момента има над 3000 души спекуланти, които циркулират на българския пазар, които са земеделски производители, но земеделски производители на книга, и всички тези хора реализират стока, която е да речем от други държави, и подкрепя други производства земеделски. Е как да се развие българският производител. Това е от една страна, от друга страна седят големи търговски мега структури, които също упражняват доста свободно своята дейност, а българският производител е принуден в следствие на големия трибун, на голямата логистична мощ на въпросните мега структури, да произвежда стоки, с които да прави компромис и компромисите са свързани с качеството и с използване на несвойствени суровини, които нямат нищо общо със стопанския производител, изкуствен протеин и т.н.

Клара Маринова: Аз Ви предлагам да запазите част от отговора си и за другите въпроси, тъй като имаме конкретни въпроси, в които Вие вече навлязохте.

Владимир Иванов: Понеже темата е много важна, гледам, че професорът е в студиото и го поздравявам в момента, ние бяхме заедно в Земеделската комисия в 42-то НС, нееднократно този проблем е поставяна. Ние нямаме място за връщане назад. Говорим за здравеопазване, за да има здравеопазване трябва първо хората да се хранят с качествени храни, а за да постигнем качествени храни, трябва прозрачност. Това е основното в нашата програма, ние искаме прозрачност           , електронно правителство, връзка пряка с хората, улеснено обслужване на хората, които инвестират в селско стопанство. В момента хората, които искат да инвестират в селското стопанство, имат интерес и то огромен.

Клара Маринова: Аз Ви благодаря, нека спрем дотук.

Владимир Иванов: И аз Ви благодаря.

Клара Маринова: Да, Владимир Иванов. Преминаваме към КП „БСП - лява България" - проф. Методи Теохаров, 8-ми в листата за 25 МИР София-град, заповядайте г-н професоре.

проф. Методи Теохаров: Преди да отговоря на въпроса Ви, искам да направя едно въведение, а именно, че ние бяхме приети в ЕС неподготвени, нашето земеделие е беше добре структурирано и не беше добре реформирано, и това по-нататък попречи на цялостната организация, и развитието на селскостопанското производство. Разбира се, за това имаше много причини, тук ние не можем да ги изясняваме сега, но какво на първо място ние трябва да направим в момента. Преди всичко трябва да защитим нашата интелектуална собственост, българска научна собственост селскостопанска, ние имаме прекрасни сортове, много сортове и породи, но те не са защитени. Ние на практика получаваме само от Франция, единствено те, така да се каже, с нас имат много добри отношения, както преди промените, така и след промените и това е именно сортът, който беше селекциониран в Генерал Тошево. На практика нито един български сорт не е защитен и в тази връзка не е защитено и семепроизводството, а всичко започва от семето, което хвърляме в браздата, така че в бъдещия парламент е необходимо да има ясна законодателна рамка, относно защитата на интелектуалната собственост и семепроизводството в България, ако не го направим това, ние единствено на пазара ще виждаме семена на Монсанто и разбира се, от ЕС. Ние си имаме, така да се каже, особено агроекологични условия и ги познаваме много добре, и трябва да се съобразяваме с тях. Те са именно и в основата на получаване на качествено продукция. На второ място, аз смятам, че трябва да има един нов закон за Селскостопанска академия. През годините ние Селскостопанската академия я докарахме дотам, че тя не може нормално да работи и да внедрява своите продукти, изградените центрове, научновнедрителски развойни центрове  работят със собствени средства, но когато средства не отиват в севрата, много често директорите ги сменят, а внедряване се прави, когато има финансов капитал и собствен, тъй като иновациите трябва да се усъвършенстват и това правят селскостопанските учени, така че моето мнение е твърдо, че ние трябва да имаме ясен закон за защита на аграрната наука в България. В тази връзка именно този закон ще даде възможност да се направи и новата структура за селскостопанско производство и ново агроекологично райониране, тъй като в момента при това аномално, така да се каже, производство, тези аномалии, които съществуват в използваните култури всяка година, нали се използват едни и същи култури или така нареченото монокултурно земеделие, ние не може да продължаваме и единствено на ротационен принцип трябва да бъде изградено нашето земеделие, ротация на културите с ясно райониране, с ясна структура. Старата структура вече не води до съществени резултати и тя без това беше унищожена, нали, тя беше устроена на базата на национализацията на земята и въобще на национализация на ресурсите, но това ново райониране може да бъде направено от сериозни учени, които също да бъдат защитени, в смисъл, че много добре знаем какво е финансирането на селскостопанските учени. Така аз в основата на преобразованията слагам интелекта на селскостопанската наука, интелекта на нашето родно земеделие, разбира се, при пълна хармонизация с европейските принципи, правила и закони. Общата селскостопанска политика, която се води в момента, тя даде сериозни резултати, но според мен има и недостатъци. Свръхрегулацията, която се прилага спрямо българското земеделие, не води до сериозни успехи, свръхрегулация ние много добре знаем в кои сектори на селското стопанство се прилага и много често директните плащания, които се дават, не са достигнали до съответните сектори.

Клара Маринова: Нека по тази тема отделно да разговаряме, за директните плащания имам отделен въпрос, освен това за фонд „Земеделие" ще поговорим. И така, продължаваме, Борил Панайотов, КП „България без цензура", ЗНС, 3-ти в листата за 19 МИР Русе, здравейте.

Борил Панайотов: Здравейте, добър ден и от мен на колегите, и на всички слушатели на „Радио К2". Слушах колегите преди мен, в общи линии всички колеги, които ще се изкажат и след мен, ще имаме общи позиции по темите за развитие на земеделието в страната, но лично според нашата коалиция, според мен България няма стратегия за земеделието, единствената държава в ЕС, която няма реална стратегия, да бъдат насочени основните приоритети в земеделието и стъпките, и начините, по които те ще се постигнат. Ясно е, че днес имаме много малък процент едри производители и около 140 хиляди много дребни, почти недействащи земеделски производители, които имат нужда да бъдат подпомогнати от страна и съответно от нормативна уредба, която реално да бъде приложима, така че реално да могат те да се докоснат до програмите и мерките а новия програмен период, от една страна. От друга страна според нас не може земеделието да се разглежда единствено и само като държава в държавата, има много проблеми, които са свързани и с проблемите на трудовата заетост, с липсата на работна ръка, има страшно много земеделски производители, които са принудени по една или друга причина да наемат работници от сивия сектор, защото и социалната политика, която е част от страната, е свързана пряко със земеделието, вреди на земеделските производители. Земеделският производител в страната има крещяща нужда от работна ръка. Примери могат да се дават много в тази насока, но окато държавата не създаде една стратегия за страната, съответно за всички сектори и в частност за земеделието, за което говорим в момента, всичко друго ще бъде свършена работа на парче, нищо конкретно, за да помогнем на един или друг сектор като цяло. Ние нямаме закон за браншовите организации в сектора на земеделието, нещо, което също каза и колегата преди мен, много важно за развитието на отрасъла. Нямаме уредено по никакъв начин законодателство, което да защитава народната продукция. Нормативната уредба на страната трябва да се промени, да се актуализира, за да бъде приложима за абсолютно всеки земеделски производител, от най-дребния, до най-големия. И контролът от страна на държавата да бъде еднакъв, по един и същи начин да бъдат разглеждани и едни и едрите, и дребните, защото в момента всички знаем, не е тайна, че едно е отношението към най-дребните земеделски производители, съвсем друго е към най-едрите. За да можем да защитим родното производство и реализацията на продукцията, държавата и управляващите трябва да имат волята наистина да застанат и да направят държавата да бъде майка на земеделския производител.

Клара Маринова: Да, приключихте ли, г-н Панайотов?

Борил Панайотов: Като начало, да.

Клара Маринова: Като начало. Отиваме към КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - д-р Султанка Петрова, лидер на женската организация на ВМРО, 3-та в листата за 24 МИР София-град. Здравейте отново, заповядайте.

д-р Султанка Петрова: Здравейте. Добър ден на слушателите на „Радио К2" и Ви благодаря за поканата.

Клара Маринова: Радвам се, че отново сме заедно.

Султанка Петрова: Благодаря Ви! Аз ще започна с едно проучване, което е направено в края на 2013 година от Института за пазарна икономика, което показва висока концентрация на ползването на земи и сериозен превес на монокултурното земеделие, за което говори проф. Теохаров - слабо застъпено животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, като зърнопроизводството заема дял от 64,5%, животновъдството- 3,9%, зеленчукопроизводството- 1,9%, овощарството- 1,9%. Можете да си представите на какво ниво се намираме в момента, което показва, че произвеждаме суровини, а отпадат отрасли с висока добавена стойност. Хората през последните години се отказват от животновъдство и земеделие, поради няколко причини - евтин внос, малки печалби, липса на работна ръка и нужда от много инвестиции. Един от основните проблеми днес е раздробяването на земята, липсата на пазарна информация, конкурентен внос, висока задлъжнялост и разлика в получаваните субсидии. Конкурентоспособността и ниската селскостопанска производителност са причина за високите цени на храните в България. „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" предлагат - дългосрочна стратегия за развитие на селското стопанство по региони, разработване на добри практики във всички сектори на селското стопанство, намаляване на бюрокрацията и създаване на правила, с лесен достъп на информация, внедряване на иновации, осигуряване на сигурност и прозрачност, увеличаване на обработваемите земи за сметка на пустеещите държавни и общински земи, стимулиране на окрупняването на земята, изграждане на електронна система, за това, което говори колегата Иванов, за поземлените регистрации, дългосрочно арендуване на общински пустеещи земи. Това са едни от основните неща, върху които ние искаме да сложим нашия акцент. Същевременно с това бихме искали да обърнем внимание и как да се насърчава и преструктурира отрасълът, като според нас трябва да насочим нашето внимание, чрез привличане на инвеститори, преструктуриране на посевните култури към започване на конкурентни производства. Тук бих искала да обърна внимание на екохраните, на биохраните, което е нещо ново и което ще има едно много голямо поле за изява в нашата страна, трайни лозови и овощни насаждения, развитие на съвременни кооперативи, арендаторни стопанства, семейни ферми, подобряване на технологичните и социална инфраструктура в отделни населени места, изграждане на електронна система за комплексно обслужване. Тук бих  искала да спомена от-до пазарно, технологично, финансово, за всички селскостопански производители, създаване, ако трябва, на център за пълно обслужване на тези хора, осигуряване на професионални консултации, услуги и обучение, от администрация, до всички, които влизат в този сектор, създаване на борси и тържища за тези производители, не да срещаме по околовръстното шосе на София дините и тиквите, а да си има специални тържища, където те да се продават, защото аз в нито една европейска столица не съм видяла подобно нещо. Насърчаване на връзките на стопанските производители с научните институти, това, което през последните години при нас се неглижира. Политиката на „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО"ще бъде последователна и целенасочена към модернизация на земеделието, ще насочим всичките си усилия към ефективно усвояване на еврофондовете, насочени съм селското стопанство, към селските райони, стимулиране на местни производства, ограничаване на селскостопанската продукция и привличане на инвеститори - български и чуждестранни. И във връзка с това бих искала да споделя нещо, което прочетох днес, ровейки се в електронните медии - Швейцария изхранва от години своята армия с продукти, произведени в своята страна. Не е ли време, обръщам се към моите събеседници, България да започне да изхранва своята армия, а и всички други, и да произвежда достатъчно много, за да може българският народ наистина да избере българското, защото имаме прекрасни условия да направим това, както климатични, така почви, така въздух, всички сортове, ако щете, могат да бъдат развивани в нашата страна и ние можем да изхранваме Европа, както сме я хранили преди, така и сега.

 

Клара Маринова: Благодаря на д-р Петрова. За съжаление участникът в дебата Васил Калинова от коалиция АБВ, все още не можем да установим връзка с него. И така, минаваме към втория кръг въпроси.

Султанка Петрова: Аз бих искала само да попитам...

Клара Маринова: Да, имате право на реплики и дуплики. Дадох думата на д-р Петрова, нека чуем какво има предвид.

Султанка Петрова: Аз бих искала да попитам г-н Владимир Иванов, все пак Вие управлявахте, защо според Вас се намираме в тази тежка криза, в това тежко положение, както Вие се изразихте, в аграрния сектор? Защо не свършихте това през Вашия мандат, за което казвате сега, че ще направите, във връзка с ценовата политика, за връщане на доверието, за институционалните промени и т.н.?

Клара Маринова: Г-н Иванов, чухте ли въпросът на д-р Петрова?

Владимир Иванов: Имам ли думата?

Клара Маринова: Да, имате я.

Владимир Петров: Първо, аз бих се съгласил с много неща, първото което бих помолил колегите, първото, което бих помолил колегите, е, че по сектор земеделие ние трябва да имаме единни позиции, в смисъл такъв, това е един от секторите, по който не бива да става политическа дъвка, по простата причина, че селското стопанство е наистина секторът, който вади държавите на бялото поле. Това е едно на ръка. Мисля, че всички имаме разбиране по въпроса. Много се говори от Патриотичния фронт относно последствия. Причините са в разбалансираната система, ние доста направихме, докато управлявахме, но и грешки направихме, тук няма да го крия това нещо, то се знае. Ние въведохме...

 

Султанка Петрова: Това е добре, че си ги казвате.

Владимир Иванов: Естествено, че си признаваме, то тук не става въпрос, няма политическа сила, която да не е навредила на селското стопанство, това е истината, едни повече, други по-малко. Но ние успяхме радикално да направим нещо, след като 4 години Тройната коалиция не искаше да въведе Агенция по безопасност на храните, ние се решихме на този ход.

Султанка Петрова: Е каква е файдата от нея?

Владимир Иванов: Файдата никак не е малка, защото има регламенти, когато се планира стратегически, понеже говорите за стратегическо планиране, на мен това ми е специалност, трябва да се тръгне от първопричината, а първопричината къде е. Системата е разбалансирана, ние нямаме контролна система, която да функционира добре и тя е създадена така от 90-те години.

Султанка Петрова: И все пак това не беше нова система, която създадохте, защо не я създадохте по нов модел, да функционира така, както трябва?

Владимир Иванов: Опитахме, създадохме и видяхме грешките. Ето сега Ви предлагаме нещо много радикално и аз неслучайно с него започнах, защото сектор земеделие, когато се говори за него, трябва да се види какво се предлага Предлагаме обединяване на Агенцията по геодезия, картография и кадастър с Имотния регистър, това знаете ли колко интереси ще засегне само това нещо?

Султанка Петрова: Да, знам.

Владимир Петров: На границата обединяване, да има единна информационна система. Ние имаме стратегия за управление на държавата, но селскостопанството е част от икономиката, не може да се разглежда отделно. Това нещо е радикално, което го предлагаме, защото един информационен поток от границата, ясна и точна прозрачност, Вие цитирахте едни проценти, от къде знаете колко е делът на растениевъдството, като точно това е проблемът? Г-н Явор Гечев като заместник министър на земеделието го слушах една година, как ще прави такава система и не се направи нищо. Никой в момента не знае точно колко се произвежда в България и с какво качество, ама никой. Това е проблемът, липса на информация. Пазар се прави с частна собственост и информация. ние не можем да си позволим да регулираме сами сектора. можем да си позволим повече държавност, относно мерките, които са избрани да отстранят негативите на пазарната икономика и съответно това е в контекста за общата селскостопанска политика. Естествено българската държава има огромни резерви в селскостопанското си производство. И това искаме да направим, да създадем една система прозрачна, която да може да осигури условията, за да може да се развие това производство. Както каза и мисля, че г-н Панайотов, браншовите съюзи, за да може да се защити, за да може да се излезе на такъв пазар, да се създадат такива пазарни структури, които да могат да защитават интереса на българския земеделски производител, т.е. да може да излиза едно нормално ценообразуване.

Клара Маринова: Г-н Иванов, моля Ви, по-кратичко.

Владимир Иванов: Ще карам по-кратичко, не, много е тежка и дълга темата.

Клара Маринова: Така е, но нека повечко въпроси да можем да зададем.

Владимир Иванов: Акцентът при нас е да променим системата, да подредим системата, така че тя да може да създаде нормални икономически условия. С пазарни методи да дадем, то не е точно предимство, да дадем условия, за да могат да капитализират и рекапитализират земеделските производители, за да могат да се развиват. Част от тази работа е браншовата политика, защото ние в нито един от отраслите с висока придадена стойност като растениевъдството и говорим за зеленчукопроизводството, овощарство, пчеларство, животновъдство, ние там нямаме възможност как да, няма браншово представителство, ние там не можем да създадем система, че да може да тръгне този отрасъл, за да може да рекапитализира, повярвайте, на сила няма как да стане. За да произвежда...

Клара Маринова: Г-н Иванов, Вие в каква хипотеза в момента на процедурата сте? Правите реплика, дуплика, отговаряте на въпрос?

Владимир Иванов: Правя нещо като реплика, защото...

Клара Маринова: Нещо като реплика...Хайде, сега на този етап да дадем думата на други, ако искат да направят реплики, да зададат въпроси и отиваме към втория кръг въпроси, който е още по-сериозен от първия. Има ли други реплики, дуплики? Проф. Теохаров.

 

проф. Методи Теохаров: Имам малко уточняване, да, към г-н Панайотов. Разработена стратегия ние имаме, тази стратегия обаче все още не влиза реално в практиката или ако влиза тя влиза частично. Защо? Защото учените, които я разработиха, а там влязоха директорът на Института по аграрна икономика, акад. Атанасов, ректорът на Старозагорския университет и много други учени, така че тази стратегия я имаме, тя е разработена на около 600 страници и е по отрасли, но хората, които я разработиха, сега се държат малко на страна, а пък има и друго нещо, тя все още навсякъде в земеделието не се познава.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Други реплики?

Борил Панайотов: Може ли аз да отправя реплика?

Клара Маринова: Борил Панайотов.

 

Борил Панайотов: Аз съм наясно с факта, че в България има стратегия за земеделието, тази конкретно, за която стана дума току що, аз съм запознат с нея.За мен тя е една огромна, ще то кажа метафорично, образно, една огромна пожелателна картичка за Нова година към всички земеделски производители. Запознат съм с хората, които са я написали, но това не е стратегия на страната, това е, да повторя, една огромна, имам предвид като текст, пожелателна картичка за Нова година, какво и как трябва да случи, както говорим в момента в общи линии. Трябва да се говори с конкретни действия, които ще извършим ние заедно, защото е ясно, че колегите, които сме тук, ще работим в сектор земеделие и след 5 октомври, да начертаем точните и ясни стъпки, които България трябва да започне, защото за последните 25 години са написани може би няколко стратегии, не само в земеделието, знаем, че има стратегия в енергетиката и на всички отрасли в икономиката в страната, но нито една от тези стратегии не е реално приложима и не е действаща към настоящия момент. Аз говоря за, смятам, че и слушателите ме разбират, колегите също ме разбират, говорим за реална стратегия, която да начертае развитието на отрасъла земеделие конкретно за следващите 20 или 30 години.

Клара Маринова: Вие също вече навлизате в изложение на проблем.

Борил Панайотов: Само да довърша. Без значение коя политическа сила ще управлява, стратегия, която да е приета от всички политически сили, от всички заинтересовани от отрасъла земеделие, за да може наистина да се напише една конституция, да го кажем, на земеделието на база, на която да се случва всичко през следващите години.

Клара Маринова: Напомням още веднъж за регламента - много въпроси има, много Ви моля, по-сбито, по-ясно и по-ясно да се изразяваме, за да стигне времето за всички въпроси. И второ - нека да се придържаме от 3 до 5 минути изложение, след това по-кратки реплики и дуплики. Продължаваме със следващия кръг въпроси. Кои са днес сериозните проблеми пред нашето селско стопанство? Какво е състоянието на отрасъла? Каква е вашата, на вашите партии и коалиции, политика в този отрасъл на българската икономика? Какви приоритети откроявате, какви са незабавните законодателни мерки в мандата на следващото 43-то Народно събрание? Отново призовавам за по-голяма яснота и краткост, пръв е Владимир Иванов, ПП ГЕРБ, 9-ти в листата за 23 МИР София-град, слушаме Ви.

Владимир Иванов: Ами аз започвам с приоритети щом искате кратко, кратко - законодателна програма директно, мерките, които вече неколкократно споменах във връзка с обединяването на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, електронното правителство във връзка с електронното обслужване, осигурен лесен достъп на земеделски производители, които искат да харчат пари до парите тоест те да могат да ги получават много повече прозрачно с гражданско участие, а другият приоритет е безопасност на храните, свързан и с препаратите за растителна защита и предефинирането на административната система чрез директни мерки и реформи във връзка с контролната система и изграждане на взаимовръзка между отделните контролни звена, каквато няма в момента и добър информационен поток спрямо органите на управление с цел да могат да се взимат верните управленски решения - конкретни мерки, които трябва на часа да започнат. Кодекс на земята относно поземлените отношения, цял кодекс, който да може цялостно системата да я разгледа, всички отношения да се опишат, арендните отношения да се опишат и това понятие „бели петна", това разминаване между кадастър и оразмеряването на земята във връзка с ... трябва да отиде в историята - това е начин в момента за погазване на частната собственост и нарушаване на Конституцията. Директни мерки от ПП ГЕРБ, която директно ще тръгнем да ги извършваме, мерки крайно необходими за развитието на българското селско стопанство, защото и най-добрият закон без една добре дефинирана и формулирана контролна система той е една хартия. В крайна сметка едно да е, но да е направено като приоритетни са отраслите: подотрасъла растениевъдство със своите подотрасли обущарство и зеленчукопроизводство, както и животновъдството с оглед оборота на Северна България, там изцяло ще преосмислим действията си относно ... районирането, затова съм съгласен с проф. Янев, но райониране относно държавата къде какво да се гледа е крайно необходимо и съответно така да се поставят мерки. Маркетингът на страната - незавидно лошо положение, моменталически административни мерки по отношение на това как ние представяме българският продукт на международния пазар, има огромно търсене за български продукт, ние не използваме търговските възможности, които ни се предоставят, защото пак се мисли от гледна точка на производство, трябва да се мисли от гледна точка на пазар, подходът трябва да се промени диаметрално, не го направихме в миналия мандата, започнахме действия, започнахме по отношение, има алтернативи пазарни, които дават много добри резултати - това ще направим.

Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Иванов?

Владимир Иванов: Ами приключих, искате късо - късо.

Клара Маринова: Да, за да имаме възможност повече въпроси да разгледаме в този дебат.

Владимир Иванов: Темата е много дълга и няма да ни стигнат и 3 дена да си говорим.

Клара Маринова: Да, така е вярно е, аз Ви благодаря. Продължаваме с проф. Методи Теохаров.

Владимир Иванов: Само нещо да добавя, понеже се споменаха борсите и тържищата, точно по отношение на организиранете пазари в земеделските позиции, тяхната деконцентрация - директни законодателни решения, които още в първите месеци в новото НС, ако се случи примерно, че избирателят определи ние да управялваме, ще въведем там мерки, България се нуждае страшно много от такива мерки, България в момента е, използвам думата, извинявам се, една кочина - това нещо относно пазара, това нещо трябва да се промени диаметрално.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Продължавам с проф. Методи Теохров, КП „БСП - лява България", 8-ми в листата за  25 МИР София-град.

Методи Теохаров: Аз ще започна със земята. В нашата страна ние имаме изградена полярна аграрна структура на земята тоест, разбира се, респективно и на производството, малко на брой едри стопанства за зърнени и индустриални култури и много на брой малки стопанства най-вече това са фамилни стопанства за домашно производство на зеленчуци, овощи и животновъдство, много добре знаем, че когато искаме да развиваме хранителна промишленост, да развиваме качествени храни, ние трябва да имаме изградена и вертикална интеграция, такава за сега в нашата страна не съществува. Според мен, ако бяхме приели американския модел всеки производител да е интегриран към преработвателно предприятие тоест да е акционер и към преработвателно предприятие, ние щяхме да постигнем значителни резултати, така че изграждането на вертикална интеграция е от особена важност, така ще могат земеделските производители да работят по-спокойно и по-спокойно ще могат да се разработват продукти, които да се изнасят в чужбина. В момента това нещо е направено в редица страни, включително от Югоизточна Европа, например чешкият модел, но чешкия модел съхрани абсолютно всичко, което беше построено от социалистическата система - собствениците там станаха акционери и на кооперациите, и на сдруженията, а в същото време и акционери именно на тези преработвателни предприятия, така че ние не можем да развиваме екстензивно земеделие, длъжни сме на тази основа, разбира се, и индустриално земеделие, ние трябва да развиваме интензивно земеделие, трябва да развиваме интензивна земеделска продукция, която да бъде насочена към преработване. На второ място искам да засегна също един много голям въпрос - сивото производство, сивите производители, които са извън регулация, в момента около, доколкото си спомням, 41% от производството в България е в сенчестия сектор. Това нещо се забеляза много добре от проф. Греков, който беше министър на земеделието и миналата година всички граници бяха затворени и за първа година зеленчукопроизводителите можаха да си продадат реколтата. За мен приоритети трябва да бъдат зеленчукопроизводството, обущарството и животновъдството от където ние можем да почерпим ресурси за преработвателните предприятия, в противен случай ние ще тъпчем на едно място, ще продаваме суровини, както и става в момента и най-вече от ... култури, някакви успехи, да кажем, има от преработването, да кажем, от зърнените култури като брашна и като други такива продукти, които са свързани с обработването на брашното, но това е много малко, така че моето мнение е, ние трябва да развиваме едно съвременно индустриално производство, производство, което да може да покрие, както нашия пазар така и да бъде насочено към износа. Сега, един деликатен, така да се кажа, отрасъл - тютюнопроизводството, където имахме много големи успехи и около нас страните, които са - и Гърция, и Турция, и Македония в момента има настъпление в отглеждането на ориенталския тютюн докато за нас отново има регулация, ние тръгнахме с ниски квоти, с ниски директни плащания, не само за отрасъла тютюнопроизводството и за другите отрасли, така че работната ръка, която бездейства в тези райони с тютюнопроизводство е много важна и тя може да бъде задоволена с разширяване на този отрасъл. Разбира се, тук трябва да искаме съдействието и на редица страни от ЕС като Италия, Испания, Гърция и смятам, че те могат да поставят също равнопоставено този въпрос пред ЕК. Ние от този отрасъл за една година сме получавали около 1 милиард валутни лева преди промените - това е голямо перо, а сега в момента произвеждаме около 56 000 тона тютюн, което е много малко.

Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Теохаров. Борил Панайотов, КП „България без цензура", ЗНС, 3-ти в листата за 19 МИР Русе.

Борил Панайотов: Според КП „България без цензура" и според програмата, която ние сме представили, основните неща, които трябва да се направят веднага тоест основните действия, които трябва да извърши новото правителство - започваме първо, много е важно за всички земеделски производители в страната до 31.12 тази година да бъдат написани наредбите и да бъдат представени на Брюксел наредбите на база, на които през новия програмен период земеделските производители ще могат да получават ... по директните плащания, както и по Програмата за развитие на селските райони - това са едни от наистина най-важните наредби, които трябва да бъдат изготвени, защото на база на тях през следващите 5 години земеделският производител ще има право да кандидатства и да бъде подпомаган, много важен е Регистър на земеделските производители, които конкретно в земеделието трябва да бъде обвързан наистина и с работните места, никой от нас до момента не засяга темата, но имаме 180 000 земеделски производители, които кандидатстват за подпомагане, а реално заети в сектор земеделие, може да го провери всеки един от нас, има около 70 000 - това е нещо страшно, всичките други работници не са официално, не са свързани със земеделието, и това е проблем на земеделските производители, земеделските производители, които искат да бъдат с изрядни документи, всичко да име редовно по простата причина, че пак ще повторя, връщам се на темата социална политика, но тя е много жестоко свързана с отрасъла земеделие, защото всеки един земеделски производител, говоря най-вече за дребните, тези земеделски отрасли, за които още през 2012 година президентът на България Росен Плевнелиев и всички останали по негово време и министър-председател, и последващия министър-председател във временното правителство казват приоритет в новия програмен период ще бъдат отраслите животновъдството, зеленчуци плодове и въобще дребните земеделски производители, а не мислим, до момента не чух реални действия, с които да можем да защитим техните интереси, говорим за пазари, тържища имаше през последните 25 години, но тези тържища даже тази година мисля, че гледах репортаж как се вкарват продукти от съседните нам държави като официални издадени документи, че са произведени в България, това го каза и колегата преди мен, наистина контролът от страна на държавата трябва да бъде сериозен. Говорим за това, че при положение, че от 2007 година имаме поет ангажимент да пазим гори и пасища, милиони декари земя, които ние сме обявили официално пред ЕС, до настоящия момент, ние нямаме закон, с който да ги защитаваме, имаме всъщност определени действия извършвани от предишните 2 НС просто промени на Закона, но всичко е правено и продавано на парче за нещо, което някой в момента се е сетил. Задължително, много е важно - монокултурите, това, което говориха колегите преди нас, с регламенти на ЕС и с Концепцията, която беше приета и внесена в Брюксел конкретно за производителите от Северна България на новите основания на база, на който се получават субсидиите за директни плащания - там вече това е уредено, за монокултурите ще получаваме малка сума, за всички тези, които ще извършват зелени обработки, ще кандидатстват за подпомагане трябва да отглеждат минимум 3 култури, които реално ще могат да бъдат и проверявани - това вече е свършено, по-скоро трябва да помислим как наистина да създадем възможността дребният земеделски производител да си произведе стоката и да се реализира, до преди 20 години 80% от нашата продукция, смятам всички колеги го знаят, е задоволявала родния пазар и сме имали износ в размер на 80%, сега 80% е вносът - на тези теми трябва да се мисли и то час по-скоро.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Панайотов. „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - д-р Султанка Петрова,  лидер на женската организация на ВМРО, 3-та в листата за 24 МИР София-град.

Султанка Петрова: Благодаря Ви, според мен най-големите проблеми пред нашето селско стопанство мога да ги групирам в няколко групи и това са: евтиният внос, липсата на печалба, липсата на работна ръка, жестоката корупция по всички етажи, липса на квалифициран персонал, включително административен, да не говорим за това какво се случва по митниците, и това, което каза колегата преди малко за свободно движение на стоки в ЕС между другото това, което през последните години се случва в България - вносът от Гърция е един от големите проблеми, които наистина доведе до срив на българските цени на стоките, които се произвеждат в нашата страна, така че ние ще бъдем за нещо ново, което трябва най-после да се случи в нашата България, защото колеги ние много добре тук си говорим какво ще направим, как ще го направим, имаме стратегии, имаме закони, но защо никой от вас не каза за тези 25 години защо нито едно нещо не сме направили да кажем „да, сега ние сме го направили, от тук нататък ще градим нещо ново", защо никой не излезе и да каже „да, ние направихме този закон, работим по него, оказа се ефективен". За жалост, аз се съгласявам с колегата, че в аграрния сектор трябва да няма разделение и всички трябва да работим заедно, защото е достатъчно, че 25 години ни разделяха на леви - десни, бедни и богати, и какви ли не, и днес наистина ние трябва всички да бъдем отговорни пред нашия народ и пред гражданите на България, защото новото, което ние ще предложим и което ще покажем в нашата политика е личната отговорност, не може, господа, за тези 25 години на преход българският народ да мизерства и да няма виновни и аз бих искала все пак да намерим някакви позиции и да посочим нещо, което от тук нататък трябва да променим в посока така, че България да тръгне напред, селското стопанство да се развива, да дадем мотиви на младите хора да влязат и да работят, да не напускат България - това е нещото, което ние трябва да направим, трябва да променим и да рестартираме тази аграрна система, защото както каза преждеговорящия преди мен - България е една богата страна, една богата земя, която е произвеждала, нашите бащи и нашите деди са се хранели от нашата земя, сега ние внасяме от съседни нам страни храни, които почти не отговарят на нашите вкусови качества, защо да не разработим нещо, което да бъде достъпно, хората да могат да си го купят от магазина и да бъдем доволни от това, че ние произвеждаме и ние се храним със собствена продукция.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Към всички участници имаме точно 5 минути за следващите въпроси и дуплики, защото след това следва един рекламен блок в ефира на Радио К2. И така - реплики, дуплики от вас, проф. Теохаров поиска думата.

Методи Теохаров: Едно уточняване към г-н Панайотов - в нашата страна собствениците на земя са около 1 340 000, от тях не 70 000, а 700 000 са заети в земеделието, имам предвид малки, дребни, средни, едри производители, едри стопанства, като се започне от механизаторите и се свърши до овцевъдите, така че ние имаме една голяма армия, въпросът е как тя да бъде по-организирана, за да може да имаме едно по-голямо производство. Второ, за вноса на селскостопански продукти към г-жа Петрова, от Гърция - да, има срив на цените, но има и друго нещо, вече по граничните селища се изграждат консервни фабрики с продукция от Гърция, защо - аз говорих за свръхрегулацията, която има към България, гръцкият зеленчукопроизводител може да си позволи да продаде чушките и доматите на 0.60 лв. в България, докато в нашите борси и тържища чушката е 1.20 лв. / 1.40 лв. и когато българският зеленчукопроизводител иска дори и на 1.00 лев да я продаде, естествено преработвателите си купуват чушки, пипер, домати от Гърция и изграждат много, със съвременни технологии консервни предприятия и продуктите им се търсят в целия свят.

Клара Маринова: Сега, имаме два варианта, да Ви изключат операторите, защото точно на 1 час трябва да Ви преизбираме, второ нашият рекламен блок трябва непременно в 18.00 да стартира и аз затова Ви предлагам да си запазите правото за дуплики и реплики и въпроси след като включим нашия рекламен блок и отново ще Ви преизберем, нали, за да не ви изключат.

Владимир Иванов: Една реплика само да направя за 10 секунди, значи първо по отношение на БСП - това е нашата диаметрално различна позиция, те искат да правят вертикална интеграция, да, вертикалната интеграция няма как да я направи държавата, това нещо трябва да браншови съюзи, структурирани предприятия, които сами да си правят

Методи Теохаров: Г-н Иванов, тя се прави вече в различни райони.

Клара Маринова: Няма да ви чуват, ако се надговаряте в микрофоните, слушателите не ви чуват, искам само да ви информирам.

Владимир Иванов: Мисълта ми е, че това трябва да става през сигнали от пазара, колкото смята някой, че ще може той да казва, ние трябва да създадем условията да има тези пазарни сигнали да се употребят, чух тук едни хвалби по отношение на границите, ами точно последната една година границите бяха разграден двор, за да се грижи свободно стока от Гърция проблемът е в контролната система -  това е последствие, контролната система не е както трябва, там трябва да се направи, затова въвеждаме електронното правителство, революция в нашата програма, имахме волята и го предлагаме да бъде направено, това никой до сега не искаше да го прави.

 

Клара Маринова: Добре, благодаря Ви, г-н Иванов и г-н Панайотов

Борил Панайотов: Значи статистиката, която е факт, всеки може да го провери в данните, има регистрирани 368 000 земеделски производителя, от които .... от ДФЗ за подпомагане това, така че .... това, което каза колегата проф. Теохаров наистина е страшно за държавата като държава, при положение, че както той твърди имаме 700 000 заети в сектора в България да получават, да си плащат данъци и осигуровки само на 68, от които, може би, около 20 са свързани с държавната администрация е страшно. При всички положения ... на държавата трябва да се отвори към земеделските производители, от друга страна земеделските производители трябва да се опитат да излязат на светло с всичките си работни места - това е ролята на държавата от страна на контрола.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Панайотов. Уважаеми слушатели на Радио К2, в студиото на радиото продължаваме Шестнайстият дебат днес за избор на народни представители за избор в 43-тото Народно събрание на 05.10.2014, темата: Земеделие и  храни - България как да стане участник на световния пазар със своя продукция и да не е територия за продажба на нискокачествени  храни и стоки. Участниците в днешния дебат: ПП ГЕРБ - Владимир Иванов, 9-ти в листата за 23 МИР София-град, КП „БСП - лява България" - проф. Методи Теохаров, 8-ми в листата за  25 МИР София-град, КП „България без цензура" - Борил Панайотов, ЗНС, 3-ти в листата за 19 МИР Русе, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - д-р Султанка Петрова, лидер на женската организация на ВМРО, 3-та в листата за 24 МИР София-град, все още представителят на КП Коалиция АБВ - Васил Калинов не се е включил в дебата, продължаваме да го търсим, пожелавам успех и във втората част на дебата, бях ви обещала от първата част, ако има все още неизречени реплики, дуплики и въпроси, има ли някой претенции да се включи още по предния кръг от въпроси, д-р Петрова.

Султанка Петрова: Аз бих искала да се включа във връзка с това, което каза проф. Теохаров защо чушките в Гърция са 0.60 лв., а в България са 1.20 лв. и тук бих искала да направя една вметка, в Гърция отдавна са разработени добри земеделски практики, те получават много добри субсидии и те биха могли да произвеждат и не само чушки, а и това, което казахте - да правят едни добри производства на консерви, така че в България първо, ние пропуснахме периода, в който трябваше да обучим селскостопанските работници, зеленчукопроизводителите и обущарите в добри земеделски практики и това, че ние трябва да продължим да работим по уеднаквяване на субсидиите, които се отпускат за всички страни от ЕС, благодаря Ви.

Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Теохаров ще отговорите ли?

Методи Теохаров: Гръцките фермери получават 3 пъти повече субсидии и могат да си позволят да продават продукцията на 0.60 лв., за тях това не е проблем, но в случая ние имаме големи ползи, защото те ни дават суровина, а не консерви, суровина, така че двуяко трябва да се разглежда въпроса.

Клара Маринова: Продължаваме със следващия голям кръг въпроси - тревожни са данните за демографското развитие на българското общество, имиграцията на населението от селата към големите градове, един процес, който все по-застрашителни размери придобива, какви са Вашите предложения, за да се спре обезлюдяването на българските села и на цели региони в страната, какви програми за развитие на селските райони имате намерени да приемете и реализирате, какво е финансирането и какъв е пазарът на труда на българския аграрен сектор? Започваме с Владимир Иванов, ПП ГЕРБ, 9-ти в листата за 23 МИР София-град, слушаме Ви, г-н Иванов.

Владимир Иванов: Първо искам да поздравя „Радио К2" за вашите призиви за гласуване, тъй като е много важен избор, мисля, че съдбоносен за страната.

Клара Маринова: Благодаря Ви.

Владимир Иванов: Относно това, което смятаме, аз това го казах - искаме да улесним достъпа, ние не можем административно да ограничим свободното движение на хората, това не е в условията на демократичност, това е невъзможно, ако хората намират собствена реализация и решават да живеят в градовете, ще живеят в градовете, това, което можем да направим е да направим системата и така да я структурираме, че да има мотив за живот в селския район що се касае до движението на хората, що се касае до демографията в България, проблемът е това, че имаме застаряващо, бедно и болно население, а за да станем по-богато трябва да възстановим държавността и то с правила, така че пазарът да е командирът на всичко останало, а проблемът на България от последните 20 години е, че ние искахме да направим хибридно общество, с хуманни методи да правим пазарна икономика - не е възможно това нещо, не е възможно и тук точно се сриваме, защото ние не подхождаме системно към нещата и затова ние сега твърдо сме решили да подходим и системно, затова предлагаме категории, предлагаме неща като Кодекса за земята, забележете тук е и разликата между нашия основен опонент - БСП предлага агенции за земята, ние предлагаме Кодекс за земята, ние искаме ясна и точна регламентация и прозрачност, за да може системата да заработи, а когато се направят нещата България има много добри дадености, може да се произвежда, може да се създава мотив за производство и трябва да Ви кажа, че много бързо може да спре миграцията - в рамките на 2 - 3 години при правилни действия и правилна политика при сегашните условия можем така да въздигнем доста, така да направим атрактивни дадени райони от страната, които имат условията за създаване. Имаме вече доста модерни предприятия, лошото е, че те са много малко, те заемат малък дял от общия продукт, който произвежда селското стопанство. Ако системно се подходи, тогава не би би се разглеждало отрасъл по отрасъл, би се разглеждало цялото икономическо развитие, не можем да правим развит туризъм без развито селско стопанство, без развита инфраструктура - това искаме да направим, да погледнем системно, а за да стане това нещо и да не се... разни кръгове, да спре тази война, която я има в страната в момента, трябва да има прозрачност, колкото повече прозрачност, колкото повече публичност, толкова по-добре, затова основен приоритет ни е електронното правителство, което не казвам, че ще е лесно, няма да е лесно, това ще е много трудно мероприятие, ние ако успеем дори само това да насочим правилните информационни потоци, за да могат да се взимат правилните управленски решения, ще постигнем успех. Това ще трябва обаче да е плод на едно, две или три правителства, говорим за период на минимум 12 - 14 години, когато да се върви в една посока, за да може да се възстанови системата и да може да работи. Без икономически мотив няма как да върнете хората в малките населени места, трябва да се създаде възможност те да си изкарват хляба, улеснен достъп на европейските средства към хората, които искат да инвестират, тук също ще влезе електронното правителството, нещата са комплексни. В момента хората нямат улеснен достъп, купчина проекти седят година и половина, защо г-н Теохаров не обясни защо година и половина купчини проекти седят в ДФЗ, защо тези проекти не се движат, по каква причина тези пари не влязоха в българската икономика. Новата мярка за младите фермери - предвиждаме предоговаряне за нея, защото тя е договорена с 500 милиона по-малко, предвидени са 160 милиона по тези мерки за консултации - по каква причина, искаме да прилагаме резултативен подход, има резултат... И още една реплика във връзка с казаното от професора преди малко относно науката - да, винаги, селскостопанската наука е основа за прогрес и не само селската наука, ами по принцип цялата наука е основа за прогрес, но тя трябва да е резултативна, тя трябва да е ефективна. Искаме да правим стратегия, има купчина учени да я правят стратегията, искаме да постигнем нещо, купчина учени го правят, но да е обвързано с резултати и с ефекта от това нещо. Когато се дават пари за наука, която е самоцел, резултатът е трагичен - това нещо ние няма да го правим от нашата партия, ще даваме пари само там, където има резултат, конкретен метод и то прозрачно като ще вкараме всички възможни граждански организации в процеса на взимане на решения. Революционно законодателно решение предлагаме всички законопроекти, които се вкарват без оценка за въздействие няма да влизат в парламента изобщо, това нещо, което се наблюдаваше в последните две години особено - нито един закон не е придружен от оценка за въздействие, това може да се провери, с кратки мотиви от една страница, а в същото време се гонят радикални цели, като се гонят радикални цели - бранша да се произнесе, гражданството да се произнесе, да се мотивира, анализ да се приложи, да се знае, че този нормативен акт влиза на обсъждане, влиза за приемане точно с определени цели и постигането на които и обществото да може да има право да се произнесе по това нещо. И другият закон, който ни е приоритет, защото не го споменах преди малко, това е - Законът за защита на конкуренцията, ако искаме да развиваме селско стопанство, трябва да гарантираме нормални, конкурентни отношения - в момента такива няма.

 

Клара Маринова: Добре, имаме още две големи теми - ДФЗ и евросредствата, правете си сметка така, че да ви стигне времето, в 19.00 часа приключваме. Проф. Методи Теохаров, КП „БСП-лява България", 8-ми в листата за 25 МИР София-град.

Методи Теохаров: Аз имам 2 въпроса, но после ще ги поставя към г-н Иванов.

Клара Маринова: Направете си изложението най-напред!

Методи Теохаров: Първо искам да кажа, че в селските райони не са само селата, там има и селища от градски тип. Има големи села, средни села, малки села, така че съобразно територията и съобразно жителите на тези селища ние трябва да подхождаме, когато организираме населението. Особено важни са няколко мерки, това са мерките 121, 122, 123 и 124. Г-н Иванов засегна въпроса за младите фермери, да, много важен въпрос, една от мерките наистина засяга младите фермери, обучение, възможност да получат средства и такова решение се взе. Ние приехме директива и не само за младите, като цяло се прие една директива за по-справедливо разпределение на директните плащания. Но ето сега вмъквам и въпроса, отварям скоба и казвам - г-н Иванов, защо Вие избягахте, народните представители от ГЕРБ, когато разисквахме директивата и когато трябваше да защитим младите фермери. Когато трябваше да защитим зеленчукопроизводителите, овощарите, защото за тях години наред не се даваха достатъчно субсидии или ако се даваха, те бяха минимални. Вие, г-н Иванов, скъпи колега, избягахте. Второ, защо не позволихте, Вие ме провокирахте, аз не исках да задавам тези въпроси, защото Ви уважавам достатъчно, защо Вие не позволихте да проверим със закон договорите, които бяха подписани от общинските съвети за земя, пасища и ливади? 5 години назад да се проверят, дали тези договори са точно подписани, с кого са подписани, защото ние имахме информация, че на някои животновъди овцефермите им липсват, обаче ливадите ги имаха и бяха получили доста субсидии, а те си бяха в офисите в София тези псевдоживотновъди. И не само за тях, така че трябваше да действаме по-задружно, да намерим общи решения и сега може би нямаше да поставям тези въпроси. Ще продължа по-нататък, много важна е подкрепата за дребните фермери в България, много важен въпрос, много важен проблем, който не е решен. Как може в развитите европейски страни да бъде решен този въпрос, как може тяхната продукция да се приема, да се оценява, и то високо, а ние търсим тук все хигиенни причини, други причини и много млади хора, които имаха по 5, по 10 крави ги продадоха, много млади хора, които имаха по 5, по 10 декара овощни градини ги изоставиха, защото години наред не им давахме субсидии. Това са грешки, които сме ги допускали, сега е време да намерим ново решение и то чрез законодателна рамка. Можем да го направим и да не спорим политически, да не се обвиняваме, да не даваме политически оценки, конкретно трябва да работим. Аз мисля, че за младите фермери са длъжници средните училища. Техникумите, които бяха създадени, те нямат съвременна учебна и материално-техническа база. И тук държавата трябва да помисли, ако искаме да изграждаме съвременни земеделци, млади, те трябва да бъдат подготвени. И не само за тях, така стои и въпросът за висшите училища, в момента само 4% от тези, които завършват, отиват да работят в селското стопанство, другите къде са, това е един голям въпрос? Един висш специалист, който е нужен за селското стопанство, той си намира друга работа или заминава в чужбина. Тук са много въпросите, които трябва да решаваме. Поставям и един агроекологичен въпрос, който е към мярка 214, екологичната компонента, тук има достатъно средства и аз мисля, че трябва да помислим за районите, които са с хълмисто-планински, полупланински или дори планински релеф, там е съсредоточено картофопроизводството, там е съсредоточено животновъдството и можем да отделим средства и за тези райони. Към тази мярка трябва да включим малките ферми, активните фермери и като цяло природно-уязвимите райони. Благодаря!

Клара Маринова: Благодаря Ви! Борил Панайотов, КП „България без цензура" ЗНС, 3-ти в листата на 19 МИР Русе. Много Ви моля, г-н Панайотов, в рамките на 3 до 5 минути.

Борил Панайотов: Аз искам да помоля колегите дебатът да бъде какво ще се случва оттук нататък, нека да прекратим с историята, няма смисъл от нея, може би няма да ни стигнат още 4 предавания, за да се обвиняваме кой какво не е свършил през годините. Според мен и според нашата коалиция по-важното е какво ще се случва оттук нататък, защото новото правителство ще има възможността от 5-ти октомври при новия програмен период и всички тези мерки, които ги говорихме с колегата преди мен, вече няма да същесвуват. Има нови мерки, нови схеми, които ние до 31-ви декември тази година трябва да разпишем как точно ще се случват и какво ще бъде в периода 2015-2020. И трето, по въпроса за обезлюдяването, ние търсим причините, една от причините за нас е инфраструктурата. Не може да искаме да развиваме земеделие, да развиваме каквато и да е част от икономиката на малките населени места без да имаме инфраструктура. Един пример само ще дам, след падането на Берлинската стена Западна Германия вля 15 милиарда марки в Източна Германия, за да може новата обединена Германия да има равен старт, да има балансирана икономика. А ние 25 години след като падна нашата стена 90% от селата ни все още нямат канализация, в третокласна и четвъртокласна пътна мреша никой не инвестира, няма как да се случи това. Втората основна причина за обезлюдяването е, че най-големите зърнопроизводители в страната през този първи програмен период успяха да обработват може би 60% от земята, която се обработва в страната. Ясно е на всички, че там няма местни производители земеделски. Минават едни големи машини, обработват и заминават нататък, по този начин няма как да се развива местното животновъдство. Не се дава възможност на местните животновъди, зеленчукопроизводители да сключат договори, да обработват земя, на базата на която да произвеждат. Наистина през новия програмен период трябва да се мисли малко по-балансирано. Казахме, че в стратегията „България 2020" с приоритет са дребните земеделски производители, сектор зеленчуци, плодове, както и биопроизводството. Имаме идеалната възможност, все още имаме много земи пустеещи, които отговарят на условията за биопроизвоство. Трябва да насочим усилията през новия програмен период именно в тази насока. Трябва да помислим и да помислим заедно, всички, които ще се занимаваме със сектор земеделие, нека заедно, като един. Имаме 76 училища в страната, които са финансирани от Министерството на земеделието да произвеждат кадри, а такива кадри няма, говорим за един делегиран бюджет, който всички учители и директори искат да защитят с едни ученици, които не влизат не само от висшето образование, но и от средното не влизат в сектора земеделие. Трябва да се мисли и за самата преработка на тази продукция, не само да произвеждаме, една от схемите в новия програмен период ще бъде конкретно за коопериране на дребните производители, за да могат не само да произвеждат, но и да прибавят стойност към своята продукция. Важно е управлението на държавата да помисли конкретно и точно как да защити нашия производител.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Панайотов! Както казва професорът тук Вие сте тези, които трябва да помислите, защото Вие ще ни представлявате в следващия парламент. Д-р Султанка Петрова, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", председател на женската организация на ВМРО, 3-та в листата на 24 МИР София-град. Наистина Ви моля за експедитивност, предстои ни още една много голяма тема, темата за ДФ „Земеделие" и още една голяма тема за евросредствата. Направете си сметка така, че да не остане без дебат по тези теми, заповядайте, д-р Петрова!

Султанка Петрова: Благодаря! В съответствие с ПРСР, Европа 2020, според нас могат да бъдат определени 3 дългосрочни стратегии, а това са осигуряване на устойчиво развитие, създаване и поддържане на заетост в селските райони и насърчаване на конкурентноспособност в селското стопанство.  „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" предлага подпомагане на изоставащите сектори, това, за което стана дума преди малко, животновъдство, овощарство, зеленчукопроизвоство, насочване на финансови ресурси към интензивно земеделие с добра хидромелиорация, осигуряване но нови високотехнологични съоръжения за напояване, подпомагане на малките стопанства. Ние ще работим за насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските райони чрез подобряване на инфраструктурата, привличането на инвеститори, защита на околната среда в селските райони, осигуряване на конкурентноспособност на основата на иновации, ефективно използване на еврофондовете, подобряването на качеството на живот в селските райони, насърчаване на неземеделски дейности, създаване на възможност за заетост и повишаване доходите на хората, развитие на селски туризъм, развитие на услуги в селския туризъм, местно занаятчийство, производство и предлагане на собствено производство, социални услуги за населението, създаване на микропредпрятия, предприятия от типа на производство на мебели, дърводобив, отдих и други. „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" са за обновяване и развитие на селата, рехабилитация на обществените пътища, мостове, нови тротоари, осветление, площади, изграждане на ВиК мрежи, рекунструкция и модернизация на паметници на културата и други. Според нас пазарът на труда в българския аграрен сектор би могъл да се развива и то в много възходяща линия, за съжаление това в момента не се случва точно така. Но са нужни структурни промени, които могат да обхванат един малък брой големи стопанства, ползващи малка част от земеделските площи. Една трета от стопанствата през последните 10 години са прекратили своята дейност, поради това, че не могат да се адаптират към условията, които се променят през последните години. Структурата на селските стопанства си остава маломерна, което е ефективна пречка за по-ефективното използване на земята, като ресурс и прави отрасъла неконкурентноспособен. Според „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" нерационалното използване на земята е една от причините за неустойчивостта. Затова е необходимо използването на пазарни и регулаторни лостове, което да даде тласък на процеса на окрупняване, като се създадат условия за връщане в производството на изоставените земи. Производствените проблеми за икономическата устойчивост на аграрния сектор могат да се развиват чрез проследяване на основните показатели, като производителност на труда и степен на използване на земята. Иновациите според нас са важна предпоставка за обръщане на посоката на икономическата устойчивост, технологичното изоставане задържа производителността у нас и прави трудоемко производството в аграрния сектор. „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" е за модерно и проспериращо земеделие чрез ефективно използване на земеделските земи, ефективно използване на еврофондове, увеличаване на инвестициите и обръщане на посоката на икономическата устойчивст чрез иновации. Нашият основен поминък през вековете винаги е бил земеделието, но за съжаление ние, като производители, никога не сме били европейска водеща страна.

Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Петрова! Много кратко, Владимир Иванов, Вие ли искахте думата?

Владимир Иванов: Да.

Клара Маринова: Само много Ви моля много кратко.

Владимир Иванов: Само едно бързо обръщение, били сме водеща земеделска държава и то водеща в Европа, на 6-то място сме били по преработка на домати, имаме култови години в земеделското производство, така че не е вярно, че не сме били водеща държава.

Султанка Петрова: Имах предвид какви машини и съоръжения сме използвали, едва ли сме били  това, което казвате, откъде взимате статистиката?

Владимир Иванов: Бяхме напред технологично.

Клара Маринова: Коя година?

Владимир Иванов: 1984.

Клара Маринова: Моля, говорим за Европа!

Владимир Иванов: Аз това, което го казвам, защото държавата е България, дали се е наричала Народна Република България или Република България, точно националистите не би трябвало да ми задавате този въпрос. Когато говорим за България тя си е България. Относно професора искам да кажа, първо не сме избягали, второ, да ни обвиняват, че ние не сме допуснали даден закон, когато сме в рамките на опозиция просто не е сериозно. Ако смятаха, че някъде са извършени престъпления или нередности, ами те бяха на власт, можеха да ги разкрият, съответните мерки да се вземат от съответните органи. Ето тук е проблемът, че не се стига докрай, ние затова искаме прозрачност.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Иванов! Г-н Панайотов, Вие имате ли реплика?

Борил Панайотов: Имам една реплика във връзка със заетостта, ако погледнем една статистика колко работни места се търсят в другите отрасли, имам предвид в икономиката на страната. За земеделието заявки за работни места има подадени само и единствено от земеделските производители. Няма животновъд, който да не търси работници, няма зеленчукопроизводител, който да не търси работници, няма зърнопроизводител, който да не търси механизатори, в сектора на земеделието има страшно голям глад за работни места. Трудът е много, трудът е тежък, трудът е и мръсен в земеделието като цяло. И докато ние водим една така социална политика, каквато беше възприета в последните години, раздаваме помощи повече от най-богатите страни в ЕС, българското земеделие няма как да бъде задоволено откъм работна ръка. Това е най-големият проблем, а това, че българите отиват да работят в чужбина, лесно можем да проверим, че те там не получават повече заплата, отколкото в страната.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Сега проф. Теохаров.

Методи Теохаров: 5% от арендаторите и кооперациите владеят над 80% от земята. И още едно по-конкретно уточнение, 11 фирми и 3 фамилии владеят от 50 до 500 хиляди земя, докато в Европа това нещо не се допуска, там от 30% до 60% е именно владеенето на земя от арендатори и сдружения. Благодаря!

Клара Маринова: Благодаря Ви! Д-р Петрова.

Султанка Петрова: Аз няма да влизам в спор с г-н Иванов, искам само да го попитам, ние, като патриоти, сме безкрайно обезпокоени от това, че 2 милиона българи напуснаха страната, г-н Иванов, 30% от тези хора са млади, без работа, те не създават семейства, те отлагат раждането на първо дете, отглеждането на дете, обхванати сме от една тежка демографска криза, какво Вие ще направите за тези млади хора и как виждате в перспектива развитието на тези млади хора и връщането им в България? И нещо, като последно, аз винаги съм била, ще бъде и ще остана такава, патриот, за разлика от много други мъже, които доказаха, че не могат да бъдат патриоти, за жалост!

Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-н Иванов, кратък отговор.

Владимир Иванов: Веднага отговарям, това, което искаме да направим, искаме да направим страната богата, за да стане страната богата трябва да има прозрачност. И това, което сега сме предвидили, като мерки, в основата на всичко стои прозрачността. За да може младият човек, предприемчивият човек, средната класа, ние сме партия на средната класа, затова сме народна партия, искаме работещият човек тук да се реализира, тук да работи. За целта трябва да му създадем условия, на него му трябват само правила, не му трябва аз да изграждам системите, това беше един остарял модел, неработещ, той не е валиден за пазарната икономика. Искаме да има шанс той сам да си изкара парите, а ние да му създадем подходящите условия.

Клара Маринова: Благодаря Ви! И остават само още 5 минути, да речем да удължим с още 5 минути, за Вас, четиримата, буквално по 2 минути за 2 огромни теми, едната е свързана разбира се, и няма как да я пропуснем, с ДФ „Земеделие", каква е неговата роля, какво е неговото място, на какво разчитаме за този фонд земеделие? И другата много голяма тема, ще ги обединя в една, какво е състоянието днес и перспективите за успешното усвояване на евросредствата в земеделието? Започваме с Владимир Иванов, 9-ти в листата на 23 МИР София, ПП ГЕРБ.

Владимир Иванов: ДФ „Земеделие" има много важна роля, но европейските субсидии не са панацея. Това трябва да се съчетае с балансирана държавна политика и тук пак ще кажа за прозрачността, бърз и лесен достъп на хората до парите на  ДФ „Земеделие", което не можа да се случи от 2007 година досега. Ние сме престъпници по отношение на усвояване на европейските субсидии. Съжалявам, не искам да обидя никого, но имаше 2 правителства, които и по двата пакета договаряха мерките и в двата пакета мерките са договорени така, че не предполагат към ефективно харчене на пари. Това, което е нашата цел, е да направим ефективно харчене на пари, където можем да предоговорим мерките така, че да отидат в правилната посока. И консултантските услуги да ги сведем до минимум, тоест пари, които не са ефективни, които ще отидат незнайно къде, затова прозрачност, за да може цялото общество да го вижда този процес. Много е важен ДФ „Земеделие", основен приоритет е там да стане прозрачна работата, защото по една или друга причина 10 години там няма прозрачност, и балансирана държавна политика. Повече държава по отношение на отстраняване на дефектите на пазарния механизъм, защото пазарният механизъм има дефекти, не сме го измислили ние, има много добри търговски практики по света, много добри административни и управленски практики, просто трябва да ги приложим. България има доста голям ресурс, България има доста широк потенциал, България може да излезе от кризата, България може много добре да се развие, имаме водещи компании, няма да им кажа името, за да не им правя реклама, които са на много високо технологично ниво, които затвориха цикъла, усвоиха принадената стойност, до дупка я усвоиха, в момента ползват ресурси от чужди компании, лошото е, че са само 2 такива предприятия, нашата цел е тези предприятия да станат 1000. Това ще реши проблема с работните места, а не празни приказки и преразпределение на държавния бюджет. Държавата трябва да създава правилата, а не да създава бизнес, няма как тя да създава бизнес, това е грешен подход и е валиден за командни икономики. Ние все пак сме демократична страна и искаме пазарна икономика.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Иванов! Продължаваме с проф. Методи Теохаров, КП „БСП-лява България", 8-ми в листата за 25 МИР София-град.

Методи Теохаров: Какво е ДФ „Земеделие", той е земеделска банка с европейски средства, така че ние трябва да се отнасяме с уважение към тази земеделска банка, тъй като досега в България ние нямаме такава банка. ДФ „Земеделие" досега се е управлявал от много изпълнителни директори и аз смятам, че на първо място е кадровият въпрос. Честата смяна на директори е причина за това, че не върви достатъчно добре работата там. Последнитя директор, който беше назначен, това беше г-н Атанас Добрев, минал през всички административни нива на ДФ „Земеделие". Е, не го задържаха и месец и половина, защо? Ами защото той веднага разпредели абсолютно всички проекти, разписа ги, няма да казвам колко бяха на брой, но бяха стотици. Човекът познаваше работата, защо трябваше отново да го сменят? Не говоря за предишното ръководство, говоря за г-н Атанас Добрев, един подготвен специалист, кадровик в ДФ „Земеделие".

Клара Маринова: Давайте нататък за евросредствата!

Методи Теохаров: Не могат да се усвояват европейки средства, когато се разработват лоши проекти. При мен са идвали земеделски производители да им помагам. Когато не можеш да разработиш един земеделски проект търсиш хора специалисти да ти го разработят, това много добре го правят механизаторите. Разбира се там има и инженери, които са подготвени по разработката на проекти, затова и те взимат най-много средства и си купуват и най-скъпите машини, и то от европейките фирми. Така че разработката на проектите според мен е много важен въпрос. И още нещо, тук подкрепям напълно г-н Иванов за това, което каза - повече държавност, това е и нашата платформа на БСП.

Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Теохаров! Борил Панайотов, ЗНС, 3-ти в листата на 19 МИР Русе, КП „България без цензура".

Борил Панайотов: Относно ДФ „Земеделие" няма българин, който да не знае, че това е проводникът на европейските средства за страната, към тях се добавя и кредитирането, което се извършва от националния бюджет. Може би за всеки земеделски производител най-важната институция е ДФ „Земеделие". Това, което според мен там трябва да се промени и според нашите членове е действително ДФ „Земеделие" да се обърне, да се отвори към земеделските производители, а не да гледат на нас, понеже и аз съм земеделски производител, като на лоши хора, на престъпници. Там, където има нарушения, нека те да бъдат санкционирани и тези земеделски производители да бъдат наказани. Но като цяло помощта, която трябва да се оказва от експертите, нека да я има и през новия прериод, това, което ни липсваше досега. За европейските средства мога да кажа следното, радостно е за мен и за колегите, с които аз работя, с които аз контактувам, че през новия програмен период директните плащания ще бъдат 80%, което ще рече следното - по-лесно средствата ще достигнат до всеки земеделски производител. Хубавото е, че субсидиите вече са разделени на 2 - 50% от сумата, която се получаваше досега, ще отива директно като субсидии, а всеки друг лев трябва да се защитава. 13% вече достигнаха средствата от обвързаните схеми, които влизат директно в дребните земеделски производители, в животновъдите, в зеленчукопроизводителите, това са средства, които досега до средния производител не можеха да достигнат. Както каза проф. Теохаров, вярно е, че най-големите успяха да станат още по-големи, той цитира едни числа от докладите на ЕК колко човека какви земи обработват. Всичко това беше благодарение на тези средства от мярка 121 и на помощите, които им оказаха през консултации. Ясно е, че дребният земеделски производител, както той го нарича „механизатор", е нормално да допуска грешки, нормално е обикновеният животновъд да допуска грешки, да не говорим, че за него няма банка, която да гарантира и да отпусне кредити. Даването на превес на ос 2, а не на директните плащания направи тази голяма разлика и създаде една малка група свръхбогати земеделски производители и близо 90% мизерстващи, на ръба на оцеляването и фалирали други земеделски производители. Дано през новия програмен период и новото правителство, което сега на 5-ти октомври българинът ще си избере, да може да работи за една по-балансирана политика в тази посока и да създаде средна класа в земеделието, защото ако в другите отрасли имаме една що годе създадена средна класа, то в земеделието такава нямаме. Когато се създаде средна класа, то към БВП ще допринесат страшно много дребни производители, животновъди, биопроизводители, зеленчукопроизводители, няма как да стане по друг начин.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Панайотов! И накря д-р Султанка Петрова, лидер на женската организация на ВМРО, 3-те в листата на 24 МИР София-град, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО".

Султанка Петрова: Благодаря Ви! Аз само бих искала да кажа, че не бих се съгласила с г-н Иванов, за това, че ние всички сме престъпници в харченето на пари и искам да кажа на г-н Иванов, че досега съм харчила единствено и само собствените си пари, така че не ме слагайте в този кюп. От създаването на ДФ „Земеделие", продължавам по темата, сме свидетели на грозни битки за овладяване на земеделските фондове, забавени обществени поръчки, съмнения за корупция, наказателни процедури от ЕС. Според нас, това, което каза и проф. Теохаров, това са бавене на проектите от половин до една година, стотици чакащи проекти, жалби, искания, проблеми в договорите и т.н. За нас България се проваля всеки изминал ден в политиката с усвояването на евросредствата, в момента, доколкото знам, са спрени парите по ОП „Околна среда", виждаме положението в ДФ „Земеделие" какво е, там няма готовност за усвояване на средства от новия програмен период, това, което каза и колегата Панайотов. При усвояване на евросредствата трябва да се помисли перспективно, трябва да се преодолее страха от бюрокрацията, корупцията, административната работа с евросредства трябва да работи най-после в услуга на българските граждани. Да се започне с безплатни консултации, безплатно разработване на проекти, информационни кампании, защото е крайно време да се спре с рекета върху всички хора, заети в аграрния бизнес. „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" предлага създаване на център за пълно обслужване на граждани, които работят в аграрния сектор, препрограмиране и прехвърляне на средства между програмите или в самите програми в приоритетите, засилване на административния капацитет, насочване на парите към производства и създаване на нови работни места. Подбор на проектите по полезни за обществото показатели, създаване на нормативни документи за регламентиране на процеса на усвояване на средствата, евросредствата да разкриват работни места и да създават добавена стойност. Координация и определяне националната политика на правителствата за реализиране на конкретни цели. За нас при тези природни дадености е добре да се насочим към биоземеделие и еко, това, за което говорих, защото все още според мен това е нещо, което има широко приложение в България.

Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Петрова! Имате право на последен тур реплики и въпроси.

Владимир Иванов: Аз искам да взема лично обяснение, първо, не съм обвинявал никой, говоря конкретно за госпожата, става въпрос, че колкото управления е имало в ДФ „Земеделие" в двата програмни периода, и в двата програмни периода нещата не са били наред. След смяната на ръководството на ДФ „Земеделие", говорим за 2014 година, купчини преписки и спрени проекти. Алармирахме като опозиция стотици пъти, ами като имаше хора, които държаха управленските лостове, защо се получи това нещо, защо се лъжеше безогледно? Тези всичките пари са загуба за българската държава. Сега да не се впускам какво е било, казваме какво ще бъде - електронното правителство, прозрачността и резултативен подход, харчене на пари, намаляване на интерфейса, човек-човек. Електронно правителство, за да може този земеделски производител да има равен шанс и бърз достъп до европейските средства. Това е политиката на ПП ГЕРБ.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Иванов! Проф. Теохаров?

Методи Теохаров: Нямам реплики, нямам въпроси.

Клара Маринова: Борил Панайотов.

Борил Панайотов: Аз искам да пожелая на колегите успех, нека българският народ да излезе да гласува и да избере тези от нас, които смятат, че ще помогнат за развитието на земеделието и не само! Благодаря, приятна вечер!

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Панайотов! Д-р Султанка Петрова.

Султанка Петрова: Аз благодаря на колегите, желая успех на всички, надявам се да работим ползотворно в следващия парламент и искам да завърша с това, че борбата на „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" ще бъде за спиране на корупцията, рекета и бюрокрацята и ние ще се борим за това малкият и среден бизнес да станат гръбнака на българската икономика.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Проф. Теохаров поиска да каже заключителни думи.

Методи Теохаров: Благодаря! Обръщам се към всички български избиратели, нека да излязат да гласуват, бедна, земеделска, аграрна България иска да бъде по-богата. Ние всички искаме земеделието да бъде на по-високо равнище. Много добре знаем, че земеделието е имало такова равнище и това равнище е помогнало на селата да бъдат съвременни села. Най-хубавите моменти на българина са свързани с преустройството на българското земеделие по време на социалистическата система. Каквото и да се говори, тогава селата за една-две години ставаха цъфтящи, за една-две години се изграждаха цели квартали и хората забогатяха. Трябва да забогатеят и днес!

Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-н Иванов, заключителни думи.

Владимир Иванов: Аз предлагам да си изберем европейското, ГЕРБ предлага да станем нормална европейска държава с достойни доходи, а който иска социализъм да заяви, че го иска социализма, ние искаме демокрация, искаме свобода и права на гражданите и неприкосновена частна собственост, което за съжаление към момента не е точно така. Това искаме да направим, мобилизираме се, имаме воля, искаме стабилна държва и европейски начин на живот.

Клара Маринова: Благодаря Ви! Със заключителните думи на участниците в днешния дебат завършваме 16-ти дебат за избор на  народни представители  в 43-то Народно събрание на  05. 10. 2014 година. Тема: Земеделие и  храни - България как да стане участник на световния пазар със своя продукция и да не е територия за продажба на нискокачествени  храни и стоки. Участници: ПП ГЕРБ - Владимир Иванов, 9-ти в листата за 23 МИР София-град, КП „БСП - лява България" - проф. Методи Теохаров, 8-ми в листата за  25 МИР София-град, КП „България без цензура" - Борил Панайотов, ЗНС, 3-ти в листата за 19 МИР Русе, „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - д-р Султанка Петрова,  лидер на женската организация на ВМРО, 3-та в листата за 24 МИР София-град. Аз Ви пожелавам да бъдете лоялни, да бъдете справедливи, открити за всички нас избирателите, защото днес давате своите обещания, а само след няколко месеца ще Ви попитаме какво от тях изпълнихте. Пожелавам успех на всички днешни участници в дебата, всички бъдете истински, заслужили уважението и доверието ни народни представители!

 

Можете да чуете целия дебат ТУК