25-09-2014 | 10:15 ч.

Петнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10. 2014 година. ТЕМА: Финанси – България – бедна, по-бедна, най-бедна в Европа, вярно ли е? – аргументи, причини, мерки. Управление на парите на държавните фирми, банки

Петнадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10. 2014 година. ТЕМА: Финанси – България – бедна, по-бедна, най-бедна в Европа, вярно ли е? – аргументи, причини, мерки. Управление на парите на държавните фирми, банки, обществени поръчки, корупция, олигарси

Водещ: Илиана Беновска

Участници:

ПП ГЕРБ - Валентин Николов, трети в листата в 23 МИР София

КП БСП - лява България - Мирослав Каракашев, единадесети  в листата на  25 МИР София

ДПС -Петър Чобанов, водач на листата в 25 МИР София и 12 МИР Монтана

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Нора Стоичкова, четвърта в листата в 11 МИР Ловеч и пета в листата на 23 МИР София

КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Александър Минев, девети в листата на  24 МИР

КП Коалиция АБВ - Светослав Белемезов, втори в листата в 23 МИР София

Илиана Беновска: Добър ден, уважаеми слушатели! Вие, слушате „Радио К2". Това е петнадесетият дебат за избор на народни представители в 43-то  Народно събрание на 5.10.2014 година. Темата днес: „Финанси - България - бедна, по-бедна, най-бедна в Европа, вярно ли е? - аргументи, причини, мерки. Управление на парите на държавните фирми, банки, обществени поръчки, корупция, олигарси". Водеща съм аз Илиана Беновска, тонрежисьор е Нешо Нешев. Ще Ви съобщя участниците по реда на тяхното представителство в националния парламент, както и по резултата от евроизборите: ПП ГЕРБ - Валентин Николов, трети в листата в 23 МИР София, КП БСП - лява България - Мирослав Каракашев, единадесети  в листата на  25 МИР София, ДПС -Петър Чобанов, водач на листата в 25 МИР София и 12 МИР Монтана, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Нора Стоичкова, четвърта в листата в 11 МИР Ловеч и пета в 23 МИР София, КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Александър Минев, девети в листата на  24 МИР, КП Коалиция АБВ - Светослав Белемезов, втори в листата в 23 МИР София. Желая успех на всички участници! Моля ви за конструктивност и коректност, като това не означава да си спестявате острите и справедливите, или съдържателните забележки. Моля ви, за да може да свалим стенограмата, както трябва, за да може да прочетете какво сте казали и читателите да могат да го прочетат, да се стараете да не говорите един върху друг, благодаря за което.

15-ти дебат за избор на  народни представители  в 43-то Народно събрание на  05.10. 2014 година. ТЕМА: Финанси - България - бедна, по-бедна, най-бедна в Европа, вярно ли е? - аргументи, причини, мерки. Управление на парите на държавните фирми, банки, обществени поръчки, корупция, олигарси. Ще Ви помоля всеки от вас в рамките на минута и половина да направи едно кратко встъпление по темата. Г-н Николов, моля за отговор, Вие, докога може да останете на телефона в дебата?

Валентин Николов: Мога да остана до 18 часа.

Илиана Беновска: Г-н Чобанов, Вие, докога може да останете?

Петър Чобанов: Ако може в рамките на половин час да се вместя.

Илиана Беновска: Разбрах. Знам, че имате събитие. Г-н Минев, Вие, доколко можете да останете?

 

Александър Минев: До 18 часа.

Илиана Беновска: В такъв случай ще организираме нещата по различен начин. Правите кратко встъпление по минута и половина по темите. След това ще помоля тримата, които ще напуснат ефира - г-н Николов, г-н Чобанов, да изложат своите приоритети и всички да имате право да им задавате въпроси, а и г-н Минев също така. Започваме отначало ПП ГЕРБ Валентин Николов, трети в листата в 23 МИР София. Г-н Николов, защо България се класифицира като най-бедната държава в Европа? Четохте последното изследване вероятно, че българите се считат за най-безперспективните финансово. Вярно ли е това? Какви са причините? Какви аргументи имате „за" или „против" тази теза? Какви мерки предлагате? Как да се управляват парите на държавните фирми, банките, обществените поръчки как да се регулират? Как да пренебрегнем корупцията, заради която имаме 8-годишен мониторинг и връзката с олигарсите, които са винаги до всяка власт и до всяка държавно финансиране? Това е въпрос и към всички.

Валентин Николов: За съжаление, сте права. Не знам кой може да отрече, че България е най-бедната държава в Европейския съюз (ЕС). Статистиката го показва. Поради тази причина всички, които могат или да съпричастни с политиката, направлението на България в икономически смисъл и по всякакъв начин, който може да формира финанси, политика, тогава да бъде именно отправна точка, за да може да придвижи България много по-напред. Знаете, че има програми, които са писани, и по времето на ГЕРБ, за достигане на България в средата на ЕС. Но те не се получават достатъчно, защото за да има такова достигане ние трябва да имаме достатъчно добри реформи, така че нашият ръст на брутен вътрешен продукт (БВП) да достигне средния европейски. Това значи, че ние поне трябва да имаме двуцифрен ръст на БВП или два пъти повече, отколкото развитите държави в ЕС. Това е осъществимо, но трябва да бъде с по-висок принаден продукт на продукцията, която се произвежда, т.е. нашата експортно ориентирана икономика трябва да бъде стимулирана и трябва да бъде стимулирана да не внася суровини, а да изнася вече готови продукти. Това единственият начин, който виждаме. Потреблението трябва да се стимулира. На първо място, това е подпомагане на експортната стойност на нашата икономика. Има специален раздел, който сме наблегнали, България е част от него, това е заделяне на два милиарда лева за саниране на многофамилни жилища. По този начин ще дадем приоритет на енергийната ефективност, с което всяка едно домакинство да посрещне по-големите разходи за енергия. Не говорим за ток, говорим за енергия въобще. Това е бъдещето, това е нашият шанс за по-бързо развитие на икономиката и всъщност подпомагане на абсолютно всички семейства. Не знам дали се вместих във времето, да не злоупотребявам.

Илиана Беновска: Коректен сте. Ще имате възможност да говорите в рамките на останалото време. Благодаря Ви! КП „БСП-лява България", г-н Каракашев, заповядайте Вие да отговорите.

Мирослав Каракашев: В България дори да си милионер или милиардер пак живееш бедно, защото за основните неща в живота ни дори и богатите хората не разчитат на държавата и системата в България. Това е образованието на нашите деца, това е нашето здраве, на децата и на родителите. В България дори хората с добри доходи и добро финансово благосъстояние се ползват от системите на здравеопазването, на образованието на други държави, когато трябва да опрат до проблеми, свързани с тези две сфери. Основният проблем, свързан с нашата бедност, според нас, е несправедливата система в България за преразпределение на държавното богатство. Това е преразпределението на приходите в хазната от данъци и осигуровки. България е страната в ЕС с най-нисък процентен дял от БВП за здравеопазване и най-ниския процентен дял финансиране на системата на образованието. Друг основен проблем в България е т.нар. сива икономика, с която не може да се справим вече доста години. Голяма крачка се опита да направи БСП в предходна коалиция с въвеждането на т.нар. десет процентен данък върху доходите и 10% плосък данък и корпоративен данък с цел да се привлекат чуждестранни инвестиции. Оказа се, че това може би беше грешка от наша страна. В тази връзка ние ще работим за промяна на системата на данъчно облагане и за по-справедливо преразпределение на богатството в държавата. Тук трябва да говорим и за приходните администрации, които срещат затруднения в събирането на достатъчно средства на приходи от данъци и осигуровки, акцизи. Това е в общи линии.

Илиана Беновска: Благодаря Ви, г-н Каракашев. Г-н Чобанов, ДПС, Вие сте.

Петър Чобанов: Благодаря! Трябва да имаме предвид, че преходът в България и реалното преструктуриране на икономиката започна след въвеждането на валутния борд през 1997 година. Т.е. началните условия при нас бяха неблагоприятни и с това изоставане трудно може да бъде наваксано. Страната има потенциал, който може да използван и това да даде възможност да достигнем един по-устойчив модел на икономически растеж. Знаете, че нашата програма акцентира върху малкия, обикновения човек, затова обръщаме внимание на малките населени места, на малките земеделски производители, на малките и средни предприятия, на малцинствените махали. За нас идеята е растежът да достигне растеж и всички да бъдат приобщени в този икономически растеж, да намерят по-добра реализация и интеграция, за да може фундаментът, основата на растежа да бъде по-широка и по-стабилна. По отношение на данъчната система, ние сме категорично за запазване на данъчната система в сегашния й вид, включително и плоският данък, тъй като той създава един необходими условия за привличане на инвестиции, за съжаление те не са достатъчни и това, върху което трябва да работим е съдебна реформа и върховенство на закона. Да привличаме отново чуждестранни инвестиции, трябва да сме сигурни, че инвеститорите ще намерят една постоянна за своите инвестиции среда  и тя няма да променя от щенията на едно или друго правителство. Само по този начин може да говорим за един догонващ растеж, като за нас е много важно всичко да участват.

Илиана Беновска: Благодаря Ви, г-н Чобанов! КП България без цензура, Нора Стоичкова, заповядайте.

Нора Стоичкова: България е бедна, защото ако преди два века България е била развивана от век на век и славата й се е носела по този начин, сега България е ограбвана. Тя е жертва на организиран грабеж. Първо, започна преди 25 години, когато започна тази шокова терапия. След това целият преход беше поставен на едни доста хлъзгави релси, които не донесоха тези резултати, които авторите на програмата за конвенсиране на системата мислеха да приложат. България беше жертва на една матрица пазарна икономика, която за съжаление при малки държави, при свит пазар, не дава тези резултати, които би могла да даде при един по-голям пазар като САЩ, ЕС. Това беше в основата на идеята България да се присъедини към ЕС. За съжаление, когато ние се присъединихме ние не бяхме готови, нито политически, нито икономически да се включим в един клуб на много богати държави. Аз мисля, че тогава управляващите ни не си даваха сметка колко ще струва това на България. България е ограбвано систематично и организирано. Един път беше голяма приватизация, втори път беше малко приватизация, трети път работническо мениджърска приватизация. Реституцията трябваше да донесе гласове на СДС в средата на 90-те години.

Илиана Беновска: Или по-скоро на самите реститути да им върне ...

Нора Стоичкова: Идеята беше да им върнем едрата градска собственост и те ще гласуват за нас. Това беше идеята на СДС. Какво имам предвид под организиран грабеж? Така се стекоха обстоятелствата, че се позволи на големи групи, на организирани групи хора, наричам ги властови центрове, които съдържат най-разнообразни по капацитет хора, които се организират около някоя баница или около някоя част от бюджета, напоследък около еврофондовете и абсолютно е невъзможно обикновени бизнесмени или други граждани да имат достъп до тези фондове. Това са единствените свежи пари, на които България разчита. Те започнаха да се занимават, те  властнаха държавата до степен, че започнаха да използват държавните институции като наказателна рота срещу неудобни бизнеси. Ако сред нашите слушатели има избиратели на 23 МИР или на 11 МИР Ловеч, искам да обещая нещо, първата ми работа ако вляза в парламента е да поискат имунитета на Делян Пеевски, защото всички ние, под сурдинка се говори, че той е в основата на атаката срещу КТБ, която загнои до там, че стои в момента застрашава националната, не просто икономическата или банкова система, а застрашава националната сигурност. Първата ми работа като вляза в парламента е да му поискам имунитета и ще си записвам кои гласуват против.

Илиана Беновска: Благодаря Ви! КП Патриотичен фронт, г-н Александър Минев, заповядайте, Вие сте.

 

Александър Минев: Благодаря, г-жо Беновска. Фактът, че България е една от най-бедните света в Европа е неоспорим. Всички се изказаха в тази посока. Причините за това са неправилното, погрешно, сбъркано управление през последните 25 години на България. Мерките за излизане от това са чисто икономически, защото най-социалните държави са най-богатите. Ние за да може да бъдем социална държава, трябва на първо място да имаме финансовите ресурси, за да можем да раздаваме на нуждаещите се хора. Икономиката ни е в пълен колапс. Предишното управление на ГЕРБ десетки хиляди фирми трябваше да бъдат закрити, много хора останаха без работа. За да тръгне икономиката трябва да се стимулира малкия и среден бизнес. Това е пределно ясно. Малкият и среден, семеен бизнес, е основата на всяка здрава икономическа държава. Земеделието също трябва да бъде стимулирано. Трябва да се насочат огромни усилия към образованието. Всички развити държави отделят голям процент от БВП за образование. В България този процент е смешен. На българските работодатели са нужни образовани кадри, защото те допринасят за развитие на икономиката като цяло. Това е един затворен кръг. Икономиката като цяло трябва да бъде преразгледана. Трябва държавна доктрина, която липса 25 години в България, за дългосрочно развитие на България, да се мисли дългосрочно, а не всяка правителство да обявява нови и нови приоритети, които се различават с предните. Електронното правителство, за което се харчеха стотици милиони, трябва най-сетне да заработи. Трябва да се направи одит къде отидоха тези пари и защо бяха изхарчени така. Това са на кратко очертани само част от мерките, които предвиждаме за възстановяване на България.

Илиана Беновска: Благодаря Ви! КП АБВ ще се включи малко по-късно с нейния представител, така че продължаваме нататък. Вземам повод от всичко казано от вас досега, всеки от вас засегна не само конкретиката, свързана с финансите, бедността, мерките, които трябва да се вземат, но се прокраднаха и отделни предложения и за национална доктрина, и за това кои приоритети трябва да работят, наука, образование, малки земеделски стопанства, енергийна ефективност. Искам да стъпим на един конкретен случай, който седи в ежедневието ни и може да се превърне в нещо, което да преразгледа ракурса на цялата тема, която в момента се опитваме да коментираме. Ще ви цитирам едно изследване на Галъп интернешънал, аз го споменах в началото от преди два дни, в което се казва „за първи път от кризата 1996-1997 година над половината българи общо 61% смятат, че България се намира във финансова катастрофа". Изследването е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията, т.е. няма нищо общо с предизборната обстановка. Усещането за финансова катастрофа доминира и сред привържениците на БСП, г-н Каракашев, коментират социолозите. Според тях, подобна нагласа надхвърля казуса КТБ и говори за лесна експлозивност на масовите нагласа в случай, че банковата система не бъде оздравена радикално. 54 % смятат, че изборите няма да променят нищо. По-малко от месец преди предсрочните избори се запазва масовия песимизъм за бъдещото развитие на страната, над 70% от интервюираните. 7% дори очакват влошаване на обстановката. 26 % само се надяват на подобрение. 14 % от интервюираните са без мнение. Веднага влизам конкретно, първо към г-н Николов, ГЕРБ. Казусът КТБ е ли това казус, който взривоопасно, в зависимост от неговото разрешение, може да доведе до експлозивност на масовите нагласи, защо не и на цялата икономика? Как, според Вас, трябва да се гледа на казуса КТБ, г-н Николов? Заповядайте!

Валентин Николов: Само едно уточнение, че чух от преждеговорищите, някой беше обещал, че иска имунитетът на Делян Пеевски. Това по конституция го прави само главния прокурор. Никой депутат не може да поиска на колега имунитета, колкото и да му се иска, така че не е хубаво да се обещават неща, които няма как да станат.

Илиана Беновска: Нора Стоичкова сигурно иска да се обърне към главния прокурор, да го призове.

Валентин Николов: Българите разчитаха на едно сигурно нещо, което беше като мантра и Слава Богу до сега действаше, че банковата ни система е стабилна. В един момент всички бяхме изненадани за съжаление. Оказа се не толкова стабилно, колкото на нас ни се иска.

Илиана Беновска: Тя да не би да дойде като наводнение бе, г-н Николов? Къде и кои бяха шахти бяха запушени, ако мога да използвам този образ?

Валентин Николов: Шахтите бяха запушени малко по-късно, когато друга банка, без да я споменавам, започна да изпитва същите затруднения и тогава се реагира доста адекватно и бързо. При първият случай не се реагираше толкова адекватно и бързо, поради тази причина изпаднахме в това положение.

Илиана Беновска: Извинявайте, че Ви прекъсвам, няма ли тук някаква избирателност, за едната банка нещо се забавихме, а за другата банка бързичко решихме въпроса.

Валентин Николов: Именно затова трябва, както правораздавателната система да се намеси, така съответно обществото трябва да осъди ако има такова нещо и да каже правилно. Едно от първите неща, което ще мине в 43 НС, е формирането на парламентарна комисия да разследва случая с банковата криза, която се появи тази година. Това категорично всички партии ще подкрепят, независимо кой ще го предложи, защото трябва да излезе цялата истина. Ако не излезе цялата истина, това може да се случи и втори път и второ, доста неща се скриват като одитния доклад на КТБ, ние не знаем каква е дупката, ако има въобще такава, за да може да дадем някакви отговори като политици, не само експертите какво мислим и какво трябва да направим. Ако се говори за запълване на тази дупка с обществени средства и тя е достатъчно голяма, то трябва да каже, който го предлага откъде тези средства трябва да ги спестим. Ако дупката е малко, то тогава трябва да се изясни къде са акционерите в случая и те няма ли да направят това нещо. Доста са въпросите, а отговорите са твърде малко поради това, че няма достатъчно информация. Това ще бъде едно от първите неща, които ще станат в този парламент, който ще се случи след 5-ти октомври.

Илиана Беновска: Сформирането на комисия в 42 НС бяха по различни маловажни, даже смешни, измислени поводи, нямаше никаква ефективност от работата на тези комисии. Как си го представяте това делово? Сформира се комисия, захваща се тази комисия да обследва проблема, в какъв срок това ще се случи и ще успее ли да излезе единно 43 НС с обща позиция или пак това ще стане територия на политически премервания?

Валентин Николов: Аз си спомням една комисия, която беше сформирана около Белене и тя се предаваше по телевизията. Такава комисия си представям. Абсолютно прозрачна, която да се вижда от целия народ.

Мирослав Каракашев: Председателят на комисията относно „Белене" след това беше осъден за лъжливи изказвания в медии, в публичното пространство. Яне Янев беше наскоро осъден.

Илиана Беновска: Няма такова нещо.

 

Валентин Николов: Той бърка. Ние говорим за Диан Червенкодев, който беше председател на комисията „Белене".

Илиана Беновска: Дайте да не създаваме интриги. Питам ви в какъв делови ритъм би могла да работи тази комисия, ще стане ли територия на премерване на политически и икономически интерес, защото много да излязат много интересни лица, които са вложители в тази банка под една или друга фирми, ценни книги, депозити, кредитополучатели или с някакви други договори и смятате ли, че НС може да се обедини около една обща позиция, как ще се получи това?

 

Валентин Николов: В Библията Христос казва, че камък върху камък няма да остане, но истината ще излезе наяве. Аз мисля, че колкото по-рано излезе, ще може да влезем в следващите решение, които трябва да вземе НС.

Илиана Беновска: Т.е. това ще бъде лакмусът за качествеността на работата на бъдещото НС? Така ли да Ви разбирам?

Валентин Николов: Абсолютно така мисля.

Илиана Беновска: Благодаря Ви много. Това е много важно съобщение, което правите. Запомнете си го. Ние го записваме. Ще го проследим. Трябва така да се случи. Първият въпрос, който трябва да се разгледа, да е този, защото той фокусира в себе си много различни проблеми и би бил показател за това има ли готовност за национално съгласие по важните приоритети. Г-н Каракашев, КП БСП - лява България, Вие сте.

Мирослав Каракашев: Смятам, че ако тръгна първо с казуса КТБ...

Илиана Беновска: За него питах.

Мирослав Каракашев: Да, това е на първо място една криза в доверието

Илиана Беновска: Към кого?

Мирослав Каракашев: ...доверието към институциите, към една институция, която всички българи смятахме, че....

Илиана Беновска: Към една или към доста?

Мирослав Каракашев: Към една основна институция....

Илиана Беновска: Коя тя?

Мирослав Каракашев: ... която смятахме, че  е най-стабилната в България и най-професионалната, именно БНБ - това е на първо място. Беше ми много интересно, когато се разрази през юни месец първоначално кризата с КТБ как от БНБ излязоха с едно становище, което нямаше нищо общо с действащия закон тоест едни правила, които са писани от банкери, които са реципирани от законодателства европейски по отношение на банковия контрол и банковия сектор въобще и как органът, който трябва да контролира изпълнението на тези правила и да действа в рамките на тези правила за решаването на кризата с КТБ предложи методи, които нямат нищо общо с действащото законодателство и предлагаха нови закони, а БНБ не е органът по принцип, който има законодателна инициатива в тази държава - това е първото нещо. Поради тази причина и в момента самият управител на БНБ говори, че вече БНБ, той е наясно, че тя е изцяло делигитимирана като компетентен орган, този въпрос може да бъде решен, банковият, с ново законодателство и конкретно казуса с КТБ. Ние трябва да мислим в бъдеще не толкова за комисии, които ще се учредяват в извънредни комисии в бъдещото НС, а по-скоро за това какви правила трябва да изковем, за да може това вече да не се повтаря, защото българите са тотално обезнадеждени по отношение на финансовата стабилност именно основно поради причината, че в техните очи нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено, казват „да, няма нищо със срива на банките през 1996 -1997 година", но на практика горе долу става въпрос за същия пладнешки обир, а трябва... в днешно просто банкерите в България са изкушени да не работят като банкери, а да работят по-скоро като някакви инвестиционни фондове.

Илиана Беновска: Изобщо не става дума обаче за същия пладнешки обир, защото знаете, че 1996 година БСП, сега ще скочите сигурно и ще ме залеете с една чаша студена вода, но БСП се облагодетелстваха с пълна сила ...

Мирослав Каракашев: Кой конкретно се облагодетелства?

Илиана Беновска: ...от изкуствено предизвикания фалит на много търговски банки и изкуственото запазване на други, които бяха със същите недостатъци?

Мирослав Каракашев: А Вие сигурно знаете, че фалирането на повечето български търговски банки, защото от тогава вече почти не останаха такива, не се осъществи от БСП, а беше по един списък поименен, изпратен от Световната банка и на практика изпълнено реално унищожаването на българските банки...

Илиана Беновска: Е, да, но ако имаше..

Мирослав Каракашев: ...не от БСП, а от...

Илиана Беновска: ...ако имаше национална позиция това можеше да не бъде прието, ние нали не козируваме и не опъваме ръчички по кантовете на панталонките си когато Световната банка или ЕК или НАТО ни...

Мирослав Каракашев: Точно това правим, както казва и съвсем наскоро г-н Борисов „дайте да теглим едни 5-6 милиарда и да викаме МВФ той да ни оправя", значи ако получим едни 5-6 милиарда...

Илиана Беновска: Не го е казал точно така, каза, че ако има нужда ще потърсим консултация.

Мирослав Каракашев: Той го каза като Нострадамус още преди кризата с КТБ и от тогава му излезе това прозвище още от началото на юни месец тази година каза „еми ще се наложи да теглим около 5-6 милиарда с помощта на МВФ".

Илиана Беновска: Искам да Ви кажа малко факти и цифри, за да завършите отговора си, пък и другите да могат да се аргументират. Вие сигурно сте чели и знаете, но излезе онзи ден напомняне, че КТБ е в топ класацията на банките в ЕС, г-н Каракашев, значи опъваме тук ръчички пак по кантовете на панталонките и трябва да го приемем. А какво показва класацията - значи КТБ е в топ 250 на банките в ЕС за 2014, класацията се базира на съотношението между основния капитал и активите, общата банкова картина в ЕС показва, че отново на челните места са банките от Западна Европа, но от 250-те банки КТБ по степен на увеличение на капитала е на 9-то място, представяте ли си, 4-та е в България, а в 250 в ЕС е 9-та, капиталът се е увеличил първо с 55.43 % до 364 милиона евро, така тя заема 193-то място в общата класация, през 2010 КТБ е 9-та по стойност на активите, но 4-та по абсолютна стойност на печалбата сред българските банки. Година по-късно - 2011 - КТБ е на 7-мо място с дял от активите на банковата система в България от 5.26%, към края на 2012 КТБ увеличава активите си с 39.04 от процента спрямо 2011-та година до 5.64 милиарда лева, която я нарежда на 6-то място по този показател, 2012 КТБ за втора поредна година отбелязва най-големия скок в класацията Топ 100 на европейските банки и се нарежда на 24-то място сред най-големите банки в Югоизточна Европа - това е с 11 места по напред в сравнение с класацията от 2011-та, когато тя е на 35-то място. В края на юни 2013 по официалните данни на БНБ, дойдохме си на думата, КТБ е 5-та по размер на активите, 3-та по печалба и на 1-во място по ръст на депозитите, към 30 ноември 2013 КТБ вече е 4-тата по големина банка в България с активи над 6.7 милиарда тоест има почти 8% пазарен дял по този показател и с 10.4 е увеличила депозитите от населението и с 13.07 дял от кредитите са отпуснати на бизнеса. За първото тримесечие на тази година - 2014 - КТБ отчита 18 % ръст на нетната печалба на годишна база, активите и се увеличават до 7 милиарда и 300 милиона. Е, тук сега, като ни дават Европа тези факти ние какво трябва да направим - да опънем ръчички по кантовете на панталонките и тази комисия, която г-н Николов иска да се създаде в НС, да каже ми всичко ни е окей и да си продължава тази банка, така ли?

Мирослав Каракашев: Е сега ще Ви отговоря „и какво от това" след като прочетохте всички тези данни, проблемът е в това, че в институциите започнаха да се бъркат политици, не казвам държавата...

Илиана Беновска: Тук не видях политика в тази статистика.

Мирослав Каракашев: Не, напротив и ще Ви кажа защо...

Илиана Беновска: ЕС, нали ги уважавате, нали козирувате?

Мирослав Каракашев: Това е хубава статистика, но не казва от къде идва проблемът с КТБ...

Илиана Беновска: Не, тя уж е обективна - „Топ 100 на европейските банки".

Мирослав Каракашев: ..И защо КТБ се развива по този начин. Значи според мен причината поради която КТБ се развива по този начин е защото не е функционирала като класическа банка, която се занимава с привличане на депозити и даване на кредити и чрез много работа да се търси печалба между тези две основни компоненти, които са свързани с банкирането, а повече е действала като Единния инвестиционен фонд. За съжаление, банкерите в България са изкушени да използват парите на хората, за да инвестират в бизнес и да се превръщат повече в инвестиционни фондове, обикновено банките се финансират по един значително по-консервативен начин, та правилата, които трябва да бъдат изковани от следващия парламент е да поставят ясна разграничителна линия между чистата банкова дейност, привличане на депозити и отдаване на кредити, и търсене на печалба в това съотношение, и отделно, аз нямам нищо против инвестиционните фондове, тези, които искат да работят като инвестиционни фондове да привличат капитали на инвеститори, на който иска, да ги инвестира да купуват предприятия и така нататък.

Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви, г-н Каракашев. Г-н Чобанов, ДПС, Вие, приемате ли идеята на г-н Николов да се състави такава комисия, чухте и фактите, които изрекох и ще добавя вземайки повод от думите на г-н Каракашев, че намесата на политиците обърква финансовите неща, аз ще го кажа по-простичко, ще успеете ли Вие в това НС хигиенично да сложите граница между това дали политиката обогатява, а покрай стоежът й в политиката пък някой банки обедняват, разбирате ли ме какво искам да кажа?

Петър Чобанов: Да, благодаря. Приемам идеята да има комисия, която да изясни истината за КТБ, точно това трябва да направим, да се изложат фактите такива, каквито са, мисля, че ще имаме и обективната възможност за това, тъй като знаете, че се провежда разследване на прокуратурата, освен това сериозна работа вършат и одиторите вече няколко месеца, надявам се..

Илиана Беновска: От къде разбрахте, че вършат сериозна работа, може ли да ми кажете, че аз не се сещам?

Петър Чобанов: Поне така би трябвало да бъде.

Илиана Беновска: Така би трябвало, ние като съвестни хора така си мислим, ама Вие сигурен ли сте?

Петър Чобанов: Би трябвало да е така, тъй като цялата репутация на БНБ е заложена на този случай тоест те наемат одиторите и одиторите трябва да кажат...

 

Илиана Беновска: И голяма работа, заложили репутацията и като я загубят какво? Те я загубиха вече, както каза Каракашев.

Петър Чобанов: Загубвайки я се появява недоверие в цялата система...

 

Илиана Беновска: Голяма работа. Какво ще бъде наказанието за тях, г-н Чобанов? Загубили си репутацията, ами те може би не ценят, не са си загубили нещо друго, което им е така по-ценничко в джоба.

Петър Чобанов: Точно така ще се види по този начин ще видим дали те ще стигнат поне до истината тоест до момента беше загубено доста време и дано това време да е било оползотворено...

Илиана Беновска: Кои „те"?

Петър Чобанов: БНБ, които са отговорни по закон да представят фактите пред евентуална комисия.

Илиана Беновска: Да, добре, хубаво.

Петър Чобанов: Можем още много да си говорим за КТБ .. стигане до никъде. Значи малко се смесват случаите между ПИБ и КТБ - те бяха различни по своя характер и във втория случай имаше ясен апел от втората банка..

 

Илиана Беновска: Говорите за Първа инвестиционна.

Петър Чобанов: Да, имаше ясен апел от втората банка за подкрепа, докато в първия случай поне управителят на Централната банка в няколко интервюта твърди, че не е имало такова искане за ликвидна или каквато и да било подкрепа от КТБ, при мен като финансов министър също не е идвало такова искане и все пак не трябва да хвърляме това, което се случва в КТБ върху цялата система, по-добре е да го разглеждаме като един изолиран случай, но разрешаването му наистина е от изключителна важност...

 

Илиана Беновска: Чакайте малко, ние не можем да го изолираме, кръвоносната система, Вие като финансов министър много по, чакайте да кажа...

Петър Чобанов: И виждаме, че три месеца тази банка вече не функционира, системата функционира, макар и със силно нарушено доверие в нея.

Илиана Беновска: Г-н Чобанов, колко са парите на държавните търговски дружества, Орешарски каза 22%, но не назова цифрата, а тя, Вие много добре знаете като финансов министър, че може да са 22% от депозитите на държавните дружества, но да са милиарди, може да са 80% и да са стотици хиляди, нали ме разбирате? Първо, ние не знаем цифрата, която е на държавните търговски дружества, второ, общински фирми и общински бюджети се намират също в тази банка, намират се предприятия, намира се Софийската топлофикация,емитирани са ценни книги, които сега им настъпва падежа и КТБ не може да ги поеме, така че не ми казвайте, че това, да не говорим, че експозиция на други банки също има в КТБ, знаете обичая всеки от тях да осигурява някаква форма на присъствие средства в различните банки, не можем да разглеждаме КТБ като отделен организъм, който или ще умре или ние не можем да го изключим механично от системата - това е една обща кръвоносна система, така ли е?

Петър Чобанов: Така е, ние няма да изключим механично от системата, но точно затова е важно да намерим и решението.

Илиана Беновска: Е, и какво е то?

Петър Чобанов: За съжаление, предходното НС нямаше политическата воля да предприеме необходимите действия в тази посока или предложените действия в тази посока. Знаете, че беше предложено да се раздели банката на добра и лоша, за да може добрата банка да функционира или да може кредитите, които са работещи да продължат да бъдат обслужвани или да бъдат в стопанския оборот.

Илиана Беновска: Ами Вие защо не го направихте като финансов министър, г-н Чобанов?

Петър Чобанов: Защото за това трябват законодателни промени.

Илиана Беновска: Г-н Чобанов, не е работа..

Петър Чобанов: Не, не, напротив работа е.

Илиана Беновска: В работата на правовата държава е и Вие като сте били все пак представител на изпълнителната власт е да следите да се спазват законите, а не когато има проблеми да се създават...

Петър Чобанов: Спазвайки закона в момента виждаме, че вложителите не могат да си получат своите пари до 100 000 евро вече толкова време.

Нора Стоичкова: Питаме защо Вие не направихте нищо, защо Орешарски бива споменаван в писмото на Цветан Василев като част от проблема заедно с Иван Искров, заедно с Делян Пеевски, заедно с тази група хора.

Петър Чобанов: Ако ще разделим дебата на говорители в полза на г-н Василев и на говорители срещу г-н Василев, не смятам, че това е дебатът, от който се нуждаем. Неслучайно беше предложено всички политици заемали държавни длъжности от началото на прехода, които имат пари в КТБ да падне банковата тайна за тях.

Илиана Беновска: Да си признаят и това ще стане ли?

Петър Чобанов: Но това не стана, нямаше политическата воля и това да бъде прието и сега тези, които се изявяват като говорители да видим всъщност дали не са заинтересовани от това, за да стигнем до обективната истина и решението за банката.

Мирослав Каракашев: Само да Ви кажа чисто фактологично КТБ не съществува от началото на прехода, ами от средата на прехода.

Илиана Беновска: КТБ съществува от времето на Тройната коалиция да Ви го кажа точно.

Мирослав Каракашев: Малко преди това.

Петър Чобанов: Но е разрасната години след 2009. Най-голямото увеличение на баланса е 2012.

Илиана Беновска: Не си измисляйте, г-н Чобанов, голямото увеличение, нали прочетох цифрите, по времето на Тройната коалиция, правителството на Станишев.

Петър Чобанов: Не, не, Вие цитирахте точно числата - увеличението на депозитите на гражданите в КТБ е най-голямо през 2012 година.

Илиана Беновска: Добре, а какво е виновно, къде е бил Искров и неговият банков надзор, какво е виновни правителството на Борисов, разбирам, че там удряте?

Петър Чобанов: Всичко ще го питаме точно в такава анкетна комисия - къде е бил и къде е бил финансовият надзор.

Илиана Беновска: Не, защото споменахте, че предното правителство на Борисов е виновно, но аз Ви казвам, че...

Петър Чобанов: Не, не, не, не съм казал, казах 2012 като година, не съм отправял конкретни обвинения.

Илиана Беновска: Добре, извинявайте.

Петър Чобанов: Казах 2012 технологически като година.

Илиана Беновска: Чудесно.

Петър Чобанов: Това беше отново в мандат на г-н Искров, макар и предходния, но това решение, което беше предложено, аз се връщам към него, за разделяне на добра и лоша банка - там дори ЕБВР беше готова да влезе като акционер и писмото го има при управителя на Централната банка.

Илиана Беновска: И защо не се е случило това?

Петър Чобанов: Защото нямаше политическата воля това да се случи.

Илиана Беновска: Ама каква политическа воля? Това е оперативно поведение на Народно събрание.

Петър Чобанов: Не е оперативно поведение, в момента законодателството не дава възможност за прилагането на европейския пример за разделяне на добра и лоша банка и наистина трябваше допълнително законодателство това да се случи, за съжаление, то не беше прието.

Илиана Беновска: Знаете ли, че ние не изпълняваме в момента и европейската директива, която гласи, че депозитите до 100 000 евро трябва да се изплатят незабавно независимо от това в каква процедура ще влезе тази банка - в несъстоятелност, в ликвидация, в надзор, в квестура, в оздравяване и така нататък?

Петър Чобанов: Може малко да се поспори тук, тъй като има европейски документи излишно се говори, значи тези 20 дни започват да текат от момента, в който е сигурно, че банката сама не може да плати тези депозити - ние в момента нямаме такава оценка.

Илиана Беновска: Еми ние сме като магаренцето, което вади вода от кладенеца.

Петър Чобанов: Нали говорим за нормативна уредба и трябва да я цитираме коректно.

 

Мирослав Каракашев: Точно така, искаме да работят институциите и да си вършат работата навреме, защото БНБ назначава синдици или квестори, както сега ги наричат, и те трябва своевременно да свършат работа, а те има 3 големи одиторски фирми, които правят това нещо и би трябвало вече да са го направили или, може би, очакват да работят по-дълго време, за да получат по-високи хонорари, но тъй като става въпрос все пак тук за предизборен политически дебат, искам все пак да кажа като представител на БСП - лява България това, което ни интересува нас, нас ни интересуват тези с големите депозити, ако има големи предприятия, които са структуроопределящи и тази банка трябва да бъде не спасена, а просто в нея трябва да се налеят пари, за да може да изплати поне на малките хора, които имат депозити по 2, 3, 10, 15 хиляди лева, не ги мисля тези с по 2 милиона и половина честно казано, нямам особена чувствителност към тях, но тъй като държавата ще трябва така или иначе да даде тези пари, тъй като е дала тези пари, предприятията, които се държат от КТБ да се национализират и да ги управлява държавата.

Илиана Беновска: Аз, г-н Каракашев, ще си позволя една забележка, макар да нямам претенции да ставам политик, но ще се присъединя по-скоро към позицията на Валентин Николов и Петър Чобанов затова че тук предизборна битка ние няма да правим за КТБ и няма да защитаваме на БСП интересите, а ще се опитаме да намерим едно, тоест вие трябва, политиците, да се опитате да намерите едно решение...

Мирослав Каракашев: Тук не става въпрос за защита интересите на БСП, а на обикновените хора.

Илиана Беновска: Всичко хора са обикновени, какво значи обикновени, необикновени, ами ако излязат страшни необикновени депозити на ваши членове и висши функционери?

Мирослав Каракашев: Нека излязат и те ще си носят отговорността като са поели риска да имат високи депозити с милиони там, ще си поемат риска и ще загубят парите си.

Илиана Беновска: Г-н Чобанов, завършете си отговора, моля Ви.

Петър Чобанов: Наистина ни трябва национален консенсус, както виждам все още сме далече от него, но е много важно след изборите наистина да се седне и да се намети бързо решение, тъй като и Вие сте права - там наистина има достатъчно много пари на предприятия, има пари на общини, има пари на болници, има пари и на хората тоест наистина трябва да намерим модела, който ако банката може да се оздрави и пак да започне да работи включително и ако акционерите предложат подобно решение най-доброто решение, разбира се, е пазарното - то ще изразходва най-малко публичен ресурс, но пак ние трябва да знаем истината, трябва да знаем реалните факти и бързо да намерим това решение, нямаме друг изход.

Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви, г-н Чобанов. КП България без цензура, Нора Стоичкова, дойде вече Вашият ред, КТБ.

Нора Стоичкова: Ами аз смятам, че да се говори за КТБ...

Илиана Беновска: Вие говорител ли сте на Цветан Василев by the way да питам това, което, нали това казахте, г-н Чобанов?

Нора Стоичкова: Е как ще съм говорител, мили Боже, ни най-малко не бих се появила в такова качество, ако съм.

Илиана Беновска: Докажете.

Нора Стоичкова: Ами как да докажа като не съм. Първо за комисията - идвам от едни среди медийни, които знаете, ние колегите казваме, „ако искаш нещо да не се свърши направи комисия". Миналите години участвах като слушател, разбира се, в Комисията по Белене...

Илиана Беновска: Само да се обидя за медиите, това е принцип на БКП, чийто наследник е БСП - „като искаш нещо да не се свърши направи комисия".

Мирослав Каракашев: Само да Ви кажа, когато е имало БКП аз съм ходил прав под масата, аз съм социалист.

Илиана Беновска: Така де, не съм казала.

Мирослав Каракашев: Защото ме посочихте с ръка, а слушателите не го видяха.

Илиана Беновска: Добре, дайте Нора Стоичкова.

Нора Стоичкова: В интерес на истината, ако тази комисия се превърне отново в инструмент за наказание, тя няма да свърши основно работата, която всъщност трябва да се свърши от Главна прокуратура. Какво значи ние да търсим истината като политици, след като Главна прокуратура не я виждаме основния пазител на истината и на принципа за стабилност на правосъдна система и на всичко, просто като че ли не присъства. Всички стъпват на пръсти все едно са на палци около главния прокурор, а той всъщност е основна действаща фигура заедно с Искров в цялата тази криза с КТБ. Второто, което на мен лично ми прави впечатление, не съм съгласна с тезата Ви, че трябва малките вложители и само малките вложители...

Илиана Беновска: Гледате Каракашев ли?

Нора Стоичкова: Да, защото няма обикновени и необикновени потърпевши в казуса КТБ. Банката беше стабилна само до преди няколко месеца, по публична информация всеки месец банката, откакто са влезли синдиците, губи по 65 милиона, тук от едно писмо на самия Василев, което вчера беше разпространено в БЛИЦ между другото се казва, че между 2011 и 2013 година, банката е капитализирана с 500 милиона чрез пряко увеличение на капитала, капитализация на годишна печалба и предоставяне на подчинен срочен дълг, аз искам да питам..

Илиана Беновска: Само да Ви подскажа обаче тук има хора, които разбират, аз само да Ви декодирам тук, мисля, че ще ме подкрепят: как се увеличава пряко капитала - като се тегли, внимавайте, той чрез свои фирми, които са участвали в увеличаването на капитала, увеличавайки акционерното си участие или придобивайки ново е изтеглил кредит от самата банка - това е обичаен номер, който закона не го санкционира, така се е увеличил капиталът, така.

Нора Стоичкова: Аз не съм убедена в това.

Илиана Беновска: Аз съм убедена.

Нора Стоичкова: Искам действително, ако се направи комисия всички тези пороци или дефекти на управлението на банката наистина да излязат наяве.

Илиана Беновска: Капиталът не е увеличен с външни средства, а капиталът е увеличен със средства от вътре от самата банка, г-жо. Ама недейте така сега, ще Ви кажа просто - имам 5 лева и си казвам „сега ще си дам 2 лева сама на себе си и ще си увелича" - това е условно, това е юридически изправно да си увелича капитала на 7 лева, недейте така.

Нора Стоичкова: Не, вижте, ако Вие имате 5 лева и решите да ги вземете като кредит - това е различно.

Илиана Беновска: Е как ще е различно?

Нора Стоичкова: Говорим затова че 5 лева можете да ги сложите на депозит...

Илиана Беновска: Добре, не се изразих правилно - институцията банка дава на мен като акционер ми дава кредит, но тя ги взима от институцията банка тези пари, от нейните примерно 100 единици капитал и аз взимам 20 единици и увеличавам, няма какво да четете, аз Ви казвам какво не пише тук и си увеличавам на 120 единици капитала с 20 единици взети сама от себе си.

Нора Стоичкова: Не, не, не става въпрос дали го пише там или не, защото аз имам нещо съвсем друго предвид, че банката в началото на кризата въобще не е била в ликвидна криза.

Илиана Беновска: Как да не е била в ликвидна криза? Тя е била в прикрита ликвидна криза, несанкционирана от...

Нора Стоичкова: Няма такива данни.

Илиана Беновска: Е да, не е санкционирана от банков надзор, да.

Нора Стоичкова: Официални данни няма, не може да се твърди по този начин.

Илиана Беновска: Добре.

Нора Стоичкова: Само по предчувствие и само по приказки.

Илиана Беновска: Няма по предчувствие, по цифри и по факти, ще излезе.

Нора Стоичкова: Надявам се искрено да излязат абсолютно всички неща до край за тази банка, надявам се искрено, че следващата анкетна комисия по казуса КТБ ще свърши бързо работа, защото колкото по-бързо толкова повече банката няма да губи, толкова повече ще се ограничат преките загуби от този особен надзор, надявам се още, че няма да се стигне до изразходване на публичен ресурс тоест всички ние да платим оздравяването на КТБ, доколкото ми е известно съществува такова писмо с намерение на акционерите, което не знам дали са му обърнали внимание, въобще всичко там се върши, което е основен порок според мен, в една така под вода.

Илиана Беновска: Акционерите, ако са искали да санират банката, щели са да предложат план с цифри, г-жо Стоичкова, а не „ние бихме били любезни да си оздравим банката" - кажете как, с какви инструменти, аз Ви казвам какво пише в писмото, не пише нищо.

Нора Стоичкова: Не съм писала аз писмото, въпросът не е към мен.

Илиана Беновска: Добре.

Нора Стоичкова: Нали ме разбирате, единственото...

Илиана Беновска: Ами защото казвате, че никой не му е обърнал внимание, то няма какво да му обърнеш внимание.

Нора Стоичкова: Да, ама мисълта ми е, че като има такова писмо за намерение има ли данни също така примерно БНБ да се е свързала с акционерите, да е развила това нещо, в публичното пространство да е излязло - ние не сме вътре, не сме от синдиците, не сме запознати с кухнята, за да можем да съдим отстрани.

Илиана Беновска: Ама аз, ако съм акционер във фалиращо предприятие, аз ще изляза с оздравителен план с цифри, а няма да чакам Нора Стоичкова да ме покани.

Нора Стоичкова: Чакайте малко, за мен причината, поради която беше атакувана КТБ трябва да излезе наяве и от там нататък да се разплете цялото кълбо.

Илиана Беновска: Само за секунда спрете, реклама пуснете, за да преизберем събеседниците на телефона, защото ги губим, имаме право на 1 час по статута на Мтел. Г-н Минев, Вие заповядайте, за КТБ!

Александър Минев: Благодаря Ви, г-жо Беновска! Този проблем е изключително сериозен, все пак става въпрос за четвъртата по големина банка в България. Но изминалите месеци поставиха няколко изключително важни въпроса на дневен ред. На първо място ще започна с това, че се постави под съмнение компетентността на ръководителите на две от най- важните институции в България, става въпрос за прокуратурата и БНБ. Техните действия бяха на моменти нелогични, противоречиви и често не в съответствие със закона и интересите на българските граждани. Като основен укор към БНБ може да се постави, че постфактум, след като стана този проблем, започна да дава мнения, препоръки как да се промени настоящата законова рамка, а не да се опита да реши по най-правилния начин проблема според съществуващите закони. Това е един сериозен проблем за цялата публична сфера в България. Политиката не действа превантивно, а след като стане някакъв проблем се вземат мерки да не се повтори този проблем. Тоест не се гледа напред, перспективно в бъдеще да бъдат предотвратявани такива проблеми. Защото дълги години се знаеше за проблема около КТБ, той не е от вчера, балонът около тази банка е известен на специалистите от много години. КТБ започна да расте при тройната коалиция, при управлението на ГЕРБ достигна до огромни размери и в един момент по неясни причини се стигна до този огромен проблем. През декември миналата година оценката на БНБ за ликвидността и въобще за състоянието на КТБ е изключително положителна, защо 6 месеца по-късно се получава този проблем? Трябва да се установи защо - БНБ ли не е осъществила контрол, КТБ ли е излъгала, или е съвкупност от всички тези неща. Но не смятам, че политиците имат нужните познания и компетентност да решат този проблем, така че не смятам, че една анкетна комисия е решение на проблема, а трябва да се назначат истински специалисти, които имат воля да решат проблема, не са обвързани с някакви задкулисни игри ...

Илиана Беновска: Какво означава това „трябва да се назначат"? Те не могат да паднат от небето. Знаете, че синдикатите и работодателите създадоха един комитет, който предлага експертни консултации от висококвалифицирани и признати от обществото експерти в тази област.

Александър Минев: Ами защо г-н Искров не седне на една маса с тях да обсъдят всички тези идеи?

Илиана Беновска: Те не могат да се самоназначат, нали казвате „да се назначат". Ето, Валентин Николов предлага нещо конкретно, Петър Чобанов го подкрепя, Мирослав Каракашев го подкрепя.

Александър Минев: Идеята ми е, че управителят на БНБ и главният прокурор могат да бъдат назначени от следващия парламент.

Илиана Беновска: Главният прокурор не може да бъде назначен от следващия парламент, много Ви моля!

Александър Минев: Защо да не може да бъде назначен?

Илиана Беновска: Главният прокурор се назначава след процедура по номинация, изслушване от ВСС и по техен избор, какъв парламент?

Александър Минев: Значи вижте, все пак тук става въпрос за една от най-важните институции в държавата, която в момента страда от сериозни проблеми. Явно, че главният прокурор показва несправяне с този сериозен проблем, така че трябва ВСС заедно с парламента ...

Петър Чобанов: Главният прокурор банка не управлява, там се води разследване и то ще даде конкретни резултати.

Александър Минев: Всеки изминал ден това е свързано с ужасни загуби, колко време трябва да се чака още, за да има конкретни резултати?

Илиана Беновска: Ама какво да направи главният прокурор?

Александър Минев: Ама разследването си има технологичен срок.

Петър Чобанов: Одиторите не могат за 3 месеца да се справят, а главният прокурор откъде накъде?

Александър Минев: Те имат различни функции, не забравяйте.

Петър Чобанов: Точно това е, и точно трябва да имаме предвид какви функции имаме, преди да даваме оценка за качеството на работата на главния прокурор.

Александър Минев: Главният прокурор ако не знае какви са неговите задачи, ние трудно можем да му ги дефинираме.

Мирослав Каракашев: Вижте, главният прокурор не разследва пряко, има си прокуратури, които си разследват така или иначи, става въпрос за две съвсем различни производства. Това какво се прави в прокуратурата, те са длъжни да разследват, това им е работата. Те може да са започнали разследване преди 3 месеца и да разследват още две години. Тук е въпросът финансистите в тази държава, банковият надзор и БНБ как ще си свършат работата, така че да се реши проблемът в рамките на закона, това е! А отстрани кой ще носи наказателна отговорност е съвсем друг въпрос.

Нора Стоичкова: Това за наказателната отговорност е много важно, всъщност те подлежат ли на наказателна отговорност, защото тук най-безотговорното нещо е по изпълнителната власт. Защото аз доколкото знам БНБ е колективен орган на управление и оттук нататък не мисля, че Иван Искров ще носи персонална отговорност, поправате ме, ако бъркам.

Валентин Николов: В закона ясно са разписани персоналните отговорности на всеки един от БНБ, така че всеки един от тях може да носи персонална отговорност. А що се отнася до главния прокурор, то е ясно, че той си има мандат и няма как да бъде сменен от Народното събрание, това няма смисъл да го дискутираме. На всичко отгоре той не е част от решението за БНБ, той е част от възможното наказание за отговорните лица относно КТБ. Понеже доста хора, и Искров, и други говорят за смяна на закона, понеже в момента не можем да приложим този закон, знаем, че фондът, от който трябва да се разплатят депозитите до 100 хиляди евро не е достатъчен те са около 3,5 милиарда, доколкото си спомням, а във фонда има 2,2 милиарда, за да има изменение на закона или нов закон във връзка с тази ситуация, при всички случаи депутатите е важно да вземат информирано решение. Аз затова казвам, че е хубаво да има комисия, която да действа в много кратки срокове. Прав е г-н Чобанов, вече одиторите би трябвало да са готови със своя одитен доклад, имаме и предварителен одитен доклад, който беше съставен първия месец и то от специалисти на БНБ, които обявиха евентуалната дупка и кредитите, които са невъзвръщаеми. Така че една такава комисия аз мисля, че първо ще даде доста отговори, цялото общество ще слуша, а няма да взима спекулиращи данни от една или друга медия, а ще знае от извора какво се случва. И второто нещо, ще се даде на депутатите достатъчно информация, така че всеки един от тях да носи отговонрост за гласуването, което евентуално ще се проведе във връзка с евентуален нов закон за тази ситуация.

Илиана Беновска: Искам да разбера събеседниците на телефоните още колко време могат да останат?

Александър Минев: Съжалявам, но ще трябва да влизам на среща със симпатизанти, така че ще трябва да Ви оставя.

Петър Чобанов: Аз също трябва да влизам, даже малко закъснявам, така че ако има някакви последни въпроси.

Валентин Николов: Аз съм в същото положение.

Илиана Беновска: Моля Ви тогава за кратки заключителни изречения, макар да не влязохме във всички аспекти на темата, но как България ще преодолее, този въпрос искам да задам и на тримата, как българското законодателство и изпълнителната власт ще преодолеят тази симбиоза, превърнала се в едно пихтиесто тяло, между олигарси, между пари и между власт, г-н Николов, Вие, имате ли конкретни представи какви мерки трябва да се вземат в 43-то Народно събрание?

Валентин Николов: Вижте, за да използваме думата олигарси, те при всички случаи влияят върху всички направления на обществения живот, както медийно, така и чрез финансовата си мощ, така и със своето влияние.

Илиана Беновска: Те първо се впиват във властта, г-н Николов, за да спечелят пари, а после манипулират медиите. Как ще извадите тази възможност да се прекъсне пъпната връв между жаждата за пари и изкушението на властимащите да им ги дават, без правила и с погазване на законите?

Валентин Николов: Няма смисъл да откриваме топлата вода, в тези общества, към които ние се стремим, има конкурентноспособност достатъчно ясна, има регулации достатъчно ясни и работещи регулативни органи и третото е много добра система правна и правораздавателна, така че всеки един ощетен от който и да било да може да получи правосъдие и възмездие. Това са основните правила, върху които трябва да градим нашето общество и най-вече прозрачност във всяко нещо, което държавните органи провеждат, дали конкурси, дали било разследване, дали било регулации, трябва да са ясни правилата. Върху тях ние трябва да седнем и това да са обединяващине ни, на основните политически сили, които ще влязат в Народното събрание, защото без консенсус е ясно, че няма да стане, реваншизмът никога не води към добро.

Илиана Беновска: Добре, разбрах Ви, изчакайте да чуете останалите и ще се сбогуваме, г-н Чобанов, Вие!

Петър Чобанов: Благодаря! Наистина без консенсус няма да се случат нещата, трябва ни разделение на властите, независими регулаторни органи, избирани от Народното събрание, защо не и с по-голямо мнозинство от обикновеното, за да говорим за един истински консенсус, и прозрачност като цяло на информацията, включително и на обществените поръчки, Законът аз офшорките беше стъпка в тази посока. Трябва да се знае кой какви капитали има, как ги е придобил и това става само с прозрачност на информацията и спазване на правилата.

Илиана Беновска: Благодаря Ви за това заключение! Патриотичен фронт и Александър Минев, заповядайте!

Александър Минев: Г-жо Беновска, смятам, че отговорът е пределно ясен, по-напредналите държави от нас отдавна са го разбрали, на първо място това е върховенство на закона и равнопоставеност на всички субекти в държавата, било то физически или юридически. Това може да се постигне чрез една мащабна реформа в съдебната система, която да бъде окастрена от всякаква корупция, да бъде напълно независима и обективна и да спазва единствено и само буквата на закона и нищо друго. Това е правилният път, за да могат да се постигнат всички тези неща, за които говорим в последния един час.

Илиана Беновска: Благодаря Ви за тази позиция! Разделяме се с г-н Николов, ПП ГЕРБ, ДПС Петър Чобанов и Патриотичен фронт и Александър Минев, благодаря Ви за това участие! Сега към нашия дебат се присъединява Светослав Белемезов, КП Калиция АБВ, втори в 23 МИР. Ще дам думата на него да навакса изпуснатото и ще продължим нататък с останалите събеседници в студиото. Добър ден!

Светослав Белемезов: Добър ден, г-жо Беновска!

Илиана Беновска: Темата, кратичко коментирайте, вярно ли е, че България е най-бедната държава в Европа, че ще става все по-бедна и не знам дали погледнахте последното изследване на „Галъп" от преди 2 дни, в което се цитира нагласата на българските граждани, че за пръв от кризата от 1996-97 година над половината от българите, 61% смятат, че България се намира във финансова катастрофа. Над 70% от интервюираните нямат оптимистична представа за бъдещето, обратно, те са масово песимистични за бъдещото развитие на страната. 54% смятат, че изборите няма да променят нищо, 7% дори очакват влошаване.

Светослав Белемезов: Споделям изследването отчасти по отношение на състоянието, в което се намираме в момента, но не и по отношение на това, че липсва опитмизъм. Каквато и трудност да изпитвам при казването на тези думи смятам, че има изключително добри перспективи всичките тези процеси да бъдат подобрявани. Да, факт е, че България е една от най-бедните страни не само в ЕС, а и в Европа като цяло. Причините за това са най-различни, коментирането на които ще ни отнеме страшно много време. Но аз си мисля, че общоикономическото състояние на нашата държава като цяло, на домакинствата вътре, на бизнеса, зависи от това, че в България в момента има изключително тежка политическа криза. Тази политическа криза започва да се развива от 2008 година насам с настъпването на т.нар. финансово-икономическа криза, не само в България, но и в света като цяло. През 2008 година се развиха няколко много интересни събития във финансовия свят, започна т.нар. финансова криза, която стартира преди всичко в държави като САЩ, Япония, ЕС. На мен, като наблюдател и експерт, изключително силно впечатление ми направи, че азиатските икономики, азиатският банков сектор на експортно ориентираните икономики се справяше изключително добре. Но нямаше как тези събития да не повлияят и на българската икономика като цяло. Всичко това е обвързано с една сериозна политическа криза и липса, акцентирам върху това нещо, липса на политическа отговорност допринася именно за това, в моменат да бъдем една от най-бедните държави в Европа.

Илиана Беновска: Добре, и понеже се оформя един диалог между всички участници за това как трябва да се реши проблема с КТБ, сега не мога да Ви цитирам всички данни, които изчетох като основание за този анализ, но се оформи едно предложение, направено от представителя на ГЕРБ Валентин Николов, подкрепено от представителя на ДПС Петър Чобанов, че следващото Народно събрание трябва да състави комисия, която да разследва ситуацията около КТБ с цифри, факти и документи и да се излезе с политичеко решение, което може да доведе до промяна на отделни закони, мерки и т.н., Вашето решение на КТБ, какво трябва да се прави с КТБ?

Светослав Белемезов: Политическо решение задължително е необходимо и самият управител на БНБ се придържа към тази теза като цяло. Тоест вземането на конкретни последващи действия трябва да бъде обвързано и с политическо решение, тъй като това наисина за мен е една национална криза във финансовия и в банковия сектор. Защо го казвам, въпреки проблемите, стекли се около КТБ, въпреки че българската финансова и банкова система запазват относително добра ликвидност всичко, което се случи през последните няколко месеца говори за това, че регулаторните органи, визирам конкретно БНБ, не са успели да си свършат достатъчно добре работата. Ние от Коалиця АБВ сме за това да бъдат взети съответните мерки за установяване на конкретните проблеми, за установяване на конкретните събития, причини за тяхното настъпване по всякакъв начин. Дали ще бъдат сформирани комисии в Народното събрание, дали ще бъде насрочено провеждането на външен мониторинг и създаването на една експертиза конкретна, която да ни даде отговор на всички въпроси, ние сме за взимането на всички мерки, които ще доведат до изкристализирането на този проблем.

Илиана Беновска: Благодаря Ви, г-н Белемезов. И за да продължим дебата за това как ще се преодолее бедността в България искам да Ви цитирам още нещо, преди няколко дни главният изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк" на конференция в Букурещ, организирана от „Форбс", заяви, че България е на първо място в Европа по цената на кредита за бизнеса. Всичко това, според този анализ, се дължи на това, което казахте и Вие - политическа несигурност, институционална слабост, които заплашват да парализират администрацията и да направят икономиката неуправляема. И само още два факта ще кажа, за да стъпите всички върху тях, една трета от бързите заеми в България са необслужвани, част от изтеглените депозити, които се изтеглиха през летните месеци от КТБ и от ПИБ, отново са се върнали в банковата система, само че раздробени вече на стойности около 100 хиляди евро, за да могат да бъдат гарантирани. Можете ли да ми отговорите, започваме пак по реда на Вашето представителство, докога скъпият кредит ще убива растежа и как малкият и средния бизнес би трябвало да има лостове за своето развитие? Заповядайте, КП „БСП-лява България" Мирослав Каракашев!

Мирослав Каракашев: По темата, това за бедността не знам доколко е свързано, доста отдалеч започваме. Малкия и средния бизнес и защо кредитът е толкова скъп, да действително се добавя и политичекият риск, но по отношение на инвестициите, кои са основните неща, които привличат инвестиции, национални или чуждестранни и пари в страната ни? На първо място това е работеща администрация, липса на корупция и работеща съдебна система, работещи социални системи и квалифицирана работна ръка. Доста по-нататък е нивото на данъчното облагане, между седмо и девето място в класацията. За да имаме по-евтин кредит в България трябва да си оправим всички тези системи, които са от първо до шесто място, и тук нещата са много свързани за работата на администрацията. За съжаление администрацията в България се превърна в хранилка за политическите партии, няма вече никакъв професионализъм, няма професионална етика и експертност или почти сме загубили това нещо. Всеки път, като се сменя властта има кадрили, и те не са само на ниво министър и заместник-министър, директор на дирекция, началници на отдели до младши експерт се променя. В една администрация трябва да работят 3 поколения, тези, които са предпенсионно, които са административната памет, защото, както и по-рано казахме всяко ново нещо е добре забравено старо, средният ешелон от хора, които са с 5-10 годиин опит в администрацията, които са ентусиазирани да работят, но все още не знаят как. Един млад човек, когато му се даде някаква задача да я свърши, най-лесното нещо е да отиде при този, който е с голям опит, да поиска от него съвет и да свърши работата за един ден, а не за 2 седмици.

Илиана Беновска: И какво предлагате Вие, КП „БСП-лява България"?

Мирослав Каракашев: Постъпването на работа в администрацията, за да се борим срещу корупцията, да става само с конкурс, конкурсното начало да е задължително.

Илиана Беновска: То и сега става чрез конкурс, но как се провеждат конкурсите?

Мирослав Каракашев: Второто нещо е израстването в кариерата също да става с конкурс, и третото нещо е създаването на професионални школи за ключови системи за държавата. Имаше школа в Симеоново навремето, която в момента почти е съсипана, когато говорим за система за сигурност. Когато говорим например за данъчна администрация, с която всеки бизнес се сблъсква, има професионални обучения, но те са 2 до 3 седмици, ние искаме да се създаде Национална данъчна школа, където да бъдат приети специалисти, след явяване на изпит, след завършване на средно или висше образование и задължително обучение от 1 година, през която те ще имат статут на държавни служители, но ще могат да работят в системата реално след необходимото обучение за това. Това се отнася и за други ключови системи, каквите са осигурителната, здравната или пенсионната.

Илиана Беновска: Добре, но понеже Вие споменахте в началото на изявлението си за чуждестранните инвестиции, аз ще Ви цитирам още една констатация от доклада на Хампарцумян, изследвайки Централна и Източна Европа, в България по-голямата част от инвестициите през последните години бяха насочени към непроизводствени сектори от икономиката, недвижими имоти и строителство, което води до пасивно разрастване на бранша. За сравнение обаче други страни, като Чехия, Словения и Полша привличат по-малко чуждестранни инвестиции, които обаче са насочени към експортноориентираната част от производството и по този начин те увеличават производствения капацитет на тези страни.

Мирослав Каракашев: В макроикоонмически аспект това, което говорим е, че най-мощните държави икономически се базират основно на потреблението, на политика на доходи, така че хората в съответната държава да имат покупателни способности, това, което не правим ние. Това с чуждестранните инвестиции е една голяма мантра, защото индустриалният капитал не дойде в България, ниски данъци, нищо от това не свърши работа, а никой не мисли за българските инвеститори. Опита се предишното правителство, лично съм разговарял с министъра на икономиката от предишното правителство, за българските производители никой не мисли, а чакаме чуждестранните инвеститори, никой не е дошъл, освен „Метро Кеш енд Кери", „Била" и големите ритейл вериги. В реално производство в България никой не е инвестирал. Какво правим за българските производители, има малки и големи, никой не ги подпомага. Ние няма нужда да правим „Мерцедес" или "БМВ", за да сме добре, ние имаме, и то е записано в Конституцията - земеделската земя е национално богатство. Ние развиваме например технически култури, но след това ги продаваме и добавената стойност не остава тук. Същевременно имаме традиции в производство на спиртни напитки, на вина, там каква държавна политика има в момента?

Илиана Беновска: Тоест Вие сте за засилване на държавната политика, като планиране, в това няма нищо лошо, тази дума се отрича след 10-ти ноември.

Мирослав Каракашев: Най-големите корпорации на Запад, частни, те планират 3-4 години напред, те правят също планова икономика.

Илиана Беновска: Не, Вие знаете, че най-големите планировчици от бившия СССР избягаха в Америка и въведоха планирането там.

Мирослав Каракашев: Друго нещо, най-големите икономики, с които ние не можем да бъдем конкурентноспособни, са тези, които подпомагат своите предприятия, а ние това не го правим. А този, който може да го прави, е държавата и никой друг.

Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви! Нора Стоичкова, заповядайте, и в този аспект на темата, и в други аспекти!

Нора Стоичкова: Аз искам да развия мисълта на колегата по отношение на българския бизнес, само да кажа една приблизителна цифра, за да не сбъркам точната, нашият бюджет се пълни основно не от чужди инвеститори, а се пълно основно, 96% - 97% от малки и средни, а в европейски аспект това са микропредприятия, защото знаете, че българският дребен и среден бизнес отговаря, според онези високи критерии сме под тази граница. Тоест държавата трябва да има по-засилена роля по отношение на създаването на този бизнесклимат, който подпомага българските предприемачи. Защото в мига, в който чуждият инвеститор усети, че нещо не му излиза печалбата, той си събира такъмите и напуска страната, Емил Хърсев казава, че не си завива парчето земя и да си го носи, но го продава и заминава, той не го развива. Българите оставаме тук, на тази земя, и трябва да има специално отношение. Ние от „България без цензура" имаме няколко пункта, аз съвсем бързичко ще ги мина - данъчни облекчения за новосъздадени работни места. Например когато имате бизнес и сте доста малък, достъпът до кредити е един проблем. Начинът, по който се събира състав, който да работи, е друг проблем. Ние говорим с предприемачите, те никога не са доволни от кадрите, защото не могат да намерят подходящи на съответно по-ниска цена. Защото няма какво да се лъжем, когато стартира един бизнес, той има нужда действително от подкрепа, може би дори от данъчна ваканция, частично нали, но има нужда от малко подкрепа. Така че в този смисъл „България без ценузра" иска данъчни облекчения за новосъздадени работни места в малки и средни предприятия, до 10 работни места, които са микро по европейските стандарти, за големи работни места от 50 души и нагоре, това са средни предприятия всъщност. Можем разбира се да бъдем гъвкави, има различни форми на заетост и различни форми, по които един предприемач може да бъде подпомогнат от държавата, така щото да дава работни места и на младите хора, които знаем, че откакто махнаха това разпределение от университета, знаем, че когато човек излиза от университета, съвсем не е специалист. Той става такъв след 10 години работа в една и съща област. Тоест трябва по някакъв начин бизнесът да бъде поощрен да наема млади хора, това би отворило една ниша младите хора да намират реализация, знаем, че всички млади хора, които сега излизат на пазара, искат да бягат навън, защото от скок искат да вземат няколко хиляди евро заплата, защото така си представят, че ще си оправят живота. Но истината е съвършено различна, и ние сме били млади специалисти и сме получавали 150 лева, като млади висшисти и по разпределение. Така че аз смятам, че и младите хора трябва да погледнат реалистично на ситуацията си, не само на тази на България и какво те предлагат за тези пари.

Илиана Беновска: Тук аз малко ще Ви оспоря, защото Вие знаете, че ние сме нация на изчезване и лично аз ще изразя мое неполитическо мнение и мисля, че няма да срещна отрицание, на младите трябва да им се създават преференциално работни места, да получават възнагражднение, адекватно на стандарта на живот, раждаемостта трябва да се поощри, да им се дават кредити при облекчени условия, да им се осигуряват жилища при облекчени условия. Или може би за всяко следавщо дете, както беше преди 10-ти ноември, да им се опрощават част от тези кредити.

Нора Стоичкова: Преди няколко години имаше едни младежи, които искаха да правят таблети, български, тези деца, студенти мисля, че бяха, могат да бъдат подпомогнати в това свое начинание. Тоест млади хора, които биха искали да стартират бизнес, те би трябвало да срещат държавна подкрепа за това. Някакъв облекчен достъп до кредити трябва да има. Не може да залагаш апартаменти и всичко в лично качество, за да вземеш кредит да си завъртиш бизнеса, на другата година ти трябва още един кредит, за да си платиш данъците. Искам да кажа за тези 10% данък печалба, не са 10%, ами още 5% дивидент, стават 15%. Има една скрита данъчна тежест, това са осигуровките, здравни и социални и други неща.

Илиана Беновска: Какво предлагате за тях?

Нора Стоичкова: Предлагаме когато стартира бизнесът, той да има един вид данъчна ваканция. Това не означава да не си плаща всички данъци и само да харчи пари, но трябва да среща облекчен достъп...

Илиана Беновска: А кой да осигурява работещите?

Нора Стоичкова: Не, момент, има един проблем, примерно един източник на свежи средства са еврофондовете, нали така, за да можеш ти, там има едно условие, че 3 години трябва да имаш история ...

Илиана Беновска: И оборот трябва да имаш!

Нора Стоичкова: Да, кандидатствали сме и знаем какви са условията. Начинът, по който кандидатстваме по еврофондовете трябва да бъде предоговорен, защото трябва да се махнат, има едни паразитни, останали още от 2007 година, приети от тогавашните присъединители, на ангро приеха например хайде сега от еди-коя си година нататък България няма да развива билкопроизвоство, примерно, това е един от основните проблеми. Друг проблем, когато стартираш бизнес и искаш да кандидатстваш по еврофондовете, трябва да има начин да ставаш подизпълнител на този, който печели поръчката и така да натрупваш история и опит. Другото, което искам да кажа по въпроса, е че трябва специално за еврофондовете, този национален, държавен фонд, който гарантира, разберете, че никоя банка вече, с това се сблъсках лично миналата година, не желае да участва като финансов партньор при усвояване на еврофондовете. Това е удивително просто, защото този национален гаранционен фонд, който трябваше да действа, всъщност как действа, къде е тази банка за насърчаване на бизнеса?

Илиана Беновска: Моля Ви, г-жо Стоичкова, риторичните въпроси ги оставете за друго място, кажете Вашите отговори, защото остават още 10 минути!

Нора Стоичкова: Националният гаранционен фонд трябва да стане работеща институция, тази банка за насърчаване на бизнеса също работеща институция, трябва да се въведат префенеции и не само възможност за достъп до кредити, но и някакъв тип данъчна ваканция, която да може да облекчи предприемачите да могат да наемат повече работници и съответно да дават и по-високи заплати.

Мирослав Каракашев: БСП е стара партия, имаме експертността за предложенията, които са дадени и как да се случат тези неща. По отношение на младите предприемачи, там проблемът не са им данъците, там проблемът е административната тежест, тоест трябва да има опростени административни правила за малките предприятия и за средните по принцип. Трябва да има отлагане за основни разходи, като такси, които имат те във времето, примерно първоначално за да регистрираш фирма, това е свързано с ходене по мъките ...

Илиана Беновска: Синтезирайте, какво предлагате?

Мирослав Каракашев: Опроставяне първоначално за малкия бизнес на административната тежест и това е нещо, което успяхме да направим до голяма степен в рамките на последната една година в рамките на правителството на Пламен Орешарски, надявам се и следващото управление да върви в тази посока и да го развива.

Илиана Беновска: Благодаря Ви! Заповядайте, КП АБВ Светослав Белемезов, как България може да превъзмогне бедността, ако сте съгласен, че тя съществува и как да заработи икономиката отново нагоре?

Светослав Белемезов: Бедността съществува, но аз ще се върна на предишния въпрос, по който колегите се произнесоха, факт е, че банковата система в момента не стимулира добре малкия и среден бизнес. Ние, като политическа партия и съответно коалиция се ангажираме да подпомагаме малкия и средния бизнес в България. Визирам предприятията, които генерират приблизително нетни приходи от продажби в рамките на около 750 хиляди годишно. Най-различни изследвания, които сме правили, включително и изследвания, които се допират, доближават до банковите такива, са, че всъщност такъв тип предприятия са най-ликвидни в България. Те не са толкова засегнати от цялостната финансово-икономическа криза, те като цяло не са толкова засегнати от един много сериозен проблем, който назрява през последните няколко години в България, а именно междуфирмената задлъжнялост. Когато междуфирмената задлъжнялост променя като цяло финансовите потоци в едно предприятие, респективно и неговия достъп до финансиране от банковия сектор. Ще използвам повода за анализа, който направихте и доклада, който цитирахте на г-н Хампарцумян, че кредитирането в момента в България не е толкова достъпно поради простата причина, че ако си спомняте през 2007 година, през 2008 година размерът на необслужените кредити в България беше в рамките на 3,5% до 5%. Тогавашните изследвания показваха, че ако процентът на необслужваните кредити, включително корпоративни, ритейл банкиране надхвърли 25%, някои от големите български банки с международно участие биха могли да работят нормално в условията на 25% влошен кредитен портфейл. Но за голяма част от по-малките банки това би представлявало сериозен проблем. В момента необслужваните кредити в България, като портфейл, са в рамките на 22,8% - 23%. Това означава, че ние много стремително се приближаваме към този процент, при който голяма част от банките в България биха се затруднявали да осъществяват нормално търговска дейност. Лихвените проценти в България, и по кредитите, и по депозитите са една доста деликатна материя.

Илиана Беновска: Защо са деликатни, защо трябва да е деликатно това, което е публично и регламентирано?

Светослав Белемезов: Имам предвид, че лихвените проценти по кредитните продукти в България са тясно обвързани с тези по депозитните продукти. Няма как лихвените проценти по кредитните продукти в България да бъдат ниски спрямо средния за ЕС, тъй като кънтририска в България е примерно 7 пъти по-висок от този в Австрия. Съответно ние имаме много сериозни предпоставки пред бизнеса да не получава преференциално банкиране.

Илиана Беновска: Само една забележка, ако позволите, давате ли си сметка, че в България може би депозитите са най-високо гарантирани, най-добре обезпечени и ще Ви обясня зящо. 100 хиляди евро в България са равни на покупателна способност примерно на 300 хиляди евро в Германия. Само че гарантират се 100 хиляди евро в Германия и 100 хиляди евро в България. Това не е ли облекчение?

Светослав Белемезов: Като цяло това е облекчение. Размерът не е никак малък, ако щете на фона на минималната работна заплата в България, средната работна заплата и т.н. Тази година минималната работна заплата е 340 лева, тоест съпоставимо със сумата от 100 хиляди евро разликата наистина е огромна. Това, което имам предвид, е че климатът в България трябва да бъде подобряван в посока малки и средни предприятия и наистина те трябва да бъдат стимулирани да инвестират в България. Това, което говори колежката по отношение на данъчната ваканция, на данъчните режими, този тип инструментариум в България съществува, той просто трябва да бъде доразвит. Аз само ще кажа, че в Закона за корпоративното подоходно облагане има различен вид преференции по отношение на различен тип предприемачество, било то свързано с инвестиции в земеделски райони, било то свързано с инвестиции в райони, където има много ниска заетост. Когато човек инвестира в такива райони, държавата му дава възможност за 100% облекчение по отношение на Закона за корпоратино подоходно облагане. Тоест инструментариумът съществува, просто този инструментариум трябва да бъде насърчаван. Еврофондовете и достъпът до кредитиране са една малка част от този пъзел, свързан с финансирането на предприятия. Големият проблем при кредитирането на малкия и среден бизнес в България и достъпа до еврофондове е, че спечелването на един проект от малко или средно предприятие не означава, че то получава форма и средства за финансиране. Голяма част от банките предоставят т.нар. мостово финасиране към бизнеса вследствие на одобрен проект, там обезпеченията са много различни, не само на движими имоти, обезпечение може да бъде и гарантът по самата сделка, обезпечение да бъдат всякакви инструменти ...

Нора Стоичкова: Те приемат като обезпечение само апартаменти в центъра на София, нека си говорим истината!

Светослав Белемезов: Не, вижте...

Илиана Беновска: Приемат нещо, което може да се осребри, бъдещите вземания могат да не се състоят.

Светослав Белемезов: Достатъчно дълго съм в банковия сектор, за да мога да Ви опонирам много сериозно за това нещо. Достатъчно дълго съм в банковия и във финансовия сектор, за да твърдя, че думите, които казвам в момента, са думи от практиката. Много голяма част от банките дават различен тип кредитиране, невинаги то е свързано с обезпечение на недвижими имоти.

Илиана Беновска: Докажете, че има голям портфейл от обезпечения, а не е права Стоичкова, че търсят недвижимости, които горе-долу си пазят цената и са бързо ликвидни.

Светослав Белемезов: Нека не се заблуждаваме, това е един търговски процес и е един двустранен процес, един потенциален картоискател, юридическо лице, малко и средно предприятие, винаги би могло достатъчно добре да аргументира и структурира своята сделка ...

Илиана Беновска: Добре, ще Ви дам един пример, ако аз заложа лиценза на радото, Вие, като банкер, ще го вземете ли насериозно това, като обезпечение, за да ми дадете един търговски кредит?

Светослав Белемезов: Независимо от формите на кредитиране, проблемът е такъв, че държавата няма отношение, оставила е този процес изцяло в ръцете на търговските банки.

Илиана Беновска: Така би следвало да бъде.

Светослав Белемезов: И няма отношение към стимулирането на малките и средни предприятия.

Илиана Беновска: Тоест Вие какво предлагате? Стимулация на малки и средни предприятия с активно участие на държавата?

Светослав Белемезов: Абсолютно, колежката беше много права, че стартиращ бизнес, когато търси кредитиране, там ситуацията е изключително трудна. Ако няма солидарен длъжник по следката, ако няма друго предприятие с история, която да подкрепи самата сделка, това означава, че малкият предприемач в България ...

Илиана Беновска: Той никога не може да заработи като малък, па камо ли да стане среден! Казвам Ви го от опит.

Светослав Белемезов: Именно! Има много неща, които могат да бъдат подобрявани, не чрез директно вмешетелство на държавата върху дейността на търговските банки, а по-скоро чрез един много тесен и финансов контрол върху основния регулатор - БНБ.

Илиана Беновска: Спирам Ви тук, по една минута за заключителни думи, КП „БСП-лява България", Мирослав Каракашев.

Мирослав Каракашев: Бих казал в заключение, че банките в днешно време не са партньори на бизнеса и просто затова не се развива малкият и среден бизнес в България. За КП „БСП-лява България" бих искал да кажа, че ние защитаваме идеята за едни по-високи доходи, за една по-човеколюбива администрация, за едно по-справедливо преразпределение на богатствата. По отношение на европейските фондове изцяло промяна на начина, по който се администрират, защото в момента администрацията е в тясната част на фунията, бенефициентите са в широката част на фунията, но движението е от широката към тясната, трябва администрацията да излезе сред хората, примерно в ДФ „Земеделие" работят 1600 човека, от които поне 1000 могат да бъдат сред хората и да те да им правят проектите и да им помагат да ги реализират.

Илиана Беновска: Благодаря Ви много! Заключителни думи на Нора Стоичкова, КП „България без цензура", една минута наистина!

Нора Стоичкова: КП „България без цензура" предлага програма, която е напълно осъществима и която би могла да подпомогне бизнеса и по-точно българските предприемачи, като улеснен достъп до кредити, намаляване на бюрокрацията при кандидатсването по еврофондове и подпомагане на бизнеса при създаването на нови работни места, тъй като основана цел на програмата на „България без цензура" е да разкрива нови работни места.

Илиана Беновска: Един милион за два мандата!

Нора Стоичкова: Това е цел, за която се иска една политическа стабилност, за да бъде постигната, всички знаем тук на тази маса, че политическата стабилност минава през решението на една от основните кризи на днешния ден и това е кризата с КТБ. По отношение на комисията, последна ми дума, комисия парламентарна и анкетна добре, но стига Делян Пеевски да не е председател.

Илиана Беновска: Защо да не председател, ако е народен представител, какъв е проблемът?

Нора Стоичкова: Всички заинтересовани от кризата на КТБ лица трябва да са далеч от тази анкетна комисия.

Илиана Беновска: Нали трябва да докажем, че е заинтересован!

Нора Стоичкова: Всички заинтересовани лица, които са причина за тази криза, трябва да бъдат далеч от тази анкетна комисия. Първата ми работа, ако вляза в парламента, е чрез главния прокурор да поискаме имунитета на Делян Пеевски. И ще си записваме кои гласуват против.

Илиана Беновска: Добре, ще гледаме тази сценка, но пак Ви казвам, Делян Пеевски няма доказан правен интерес в КТБ, говорете с юридически категории.

Нора Стоичкова: Тази анкетна комисия има точно тази амбиция, да докаже кои са заинтересовани от евентуален фалит на КТБ.

Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви много, Нора Стоичкова, КП „България без цензура"! Светослав Белемезов и КП АБВ, заподявайте!

Светослав Белемезов: Не разполагаме с достатъчно време, иначе бих провокирал г-жа Стоичкова какъв точно ръст на годишна база българската икономика трябва да генерира, за да увеличим заетостта с един милион.

Илиана Беновска: А приръста?

Светослав Белемезов: Моля Ви, това са много нереални неща! Трябва да погледнем на нещата обективно. Но двете основни неща, които ние целим, като политическа партия и коалиция АБВ, е да подобрим общата демографска картина в България, тъй като демографската картина в България e проводник и е много тясно свързана и с образованието, и с пазара на труда. Аз не мога да разбера точно за какъв тип икономика говорим, когато условията на пазара на труда се влошават и то ежегодно. Второто нещо, което ние ще целим, е да търсим политическата отговорност. За проблемите в българската икономика всяка една партия в последните няколко години говори, че отговорен за това е политическото правителство, което предхожда нейното управление. Тоест къде е политическата отговорност, къде е нациналната доктрина, къде са общите национални интереси и защо всеки път, когато имаме финансови проблеми, икономически проблеми, демографски проблеми, всеки трябва да си измива ръцете с предишния управляващ?

Илиана Беновска: Много Ви благодаря! Наистина изключително много Ви благодаря и на Вас, и на напусналите ефира за качествения дебат, когато го чуете и прочете ще видите колко важни неща сте казали и ако ги помните, ние ще ги пазим, трябва да проследим тяхното изпълнение. Така че благодаря на г-жа Стоичкова, КП „България без цензура"!

Нора Стоичкова: Благодаря и аз!

Илиана Беновска: Благодаря на г-н Каракашев, КП „БСП-лява България"

Мирослав Каракашев: Благодаря Ви!

Илиана Беновска: Благодаря и на КП АБВ, Светослав Белемезов!

Светослав Белемезов: Благодаря изключително много и с голямо уважение към Вас и към Вашите слушатели се извинявам за предварително обявеното днес закъснение!

Илиана Беновска: Благодаря, че проверим следващия път какво е уважението, степента. Благодаря и на ГЕРБ - Валентин Николов, на ДПС - Петър Чобанов и на Александър Минев, Патриотичен фронт! С това, уважаеми слушатели, завършва петнайстият дебат за избор на  народни представители  в 43-то Народно събрание на  05.10. 2014 година, темата: Финанси - България - бедна, по-бедна, най-бедна в Европа, вярно ли е? - аргументи, причини, мерки. Управление на парите на държавните  фирми,банки, обществени поръчки , корупция, олигарси. След малко ще имате възможност в нощната листа да чуете няколко пъти повторението на този дебат, желая Ви приятна вечер, до утре!

 

Можете да чуете целия дебат ТУК