19-09-2014 | 13:19 ч.
Единадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. Тема: Отбрана
Единадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. Тема: Отбрана
Участници:
ПП ГЕРБ - Христо Гаджев, 8-ми в листата за 25 МИР София-град
КП БСП - лява България - ген. Стефан Стефанов, 6-ти в листата за 25 МИР София-град
КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Росен Петров, водач на листата на 25 МИР София-град и 2-ри в листата на 9 МИР Кърджали - телефон 17.00 до 18.00 часа
КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Любомир Желев, водач на листата за 28 МИР Търговище
КП Коалиция АБВ - Иван Жерков, 6-ти в листата за 24 МИР София-град
Клара Маринова: Здравейте, уважаеми слушатели на „Радио К2", аз съм Клара Маринова, а заедно с мен са и моите гости участници в днешния Единадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година. Днешната тема на единадесетия дебат за избори е: Отбрана. Участниците в днешния дебат - Христо Гаджев, 8-ми в листата за 25 МИР София-град, здравейте, от ПП ГЕРБ.
Христо Гаджев: Здравейте.
Клара Маринова: КП БСП - лява България - ген. Стефан Стефанов, 6-ти в листата за 25 МИР София-град, здравейте.
Стефан Стефанов: Здравейте.
Клара Маринова: КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Росен Петров, водач на листата на 25 МИР София-град и 2-ри в листата на 9 МИР Кърджали, здравейте.
Росен Петров: Здравейте.
Клара Маринова: КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Любомир Желев, водач на листата за 28 МИР Търговище, добър ден.
Любомир Желев: Здравейте.
Клара Маринова: КП Коалиция АБВ - Иван Жерков , 6-ти в листата за 24 МИР София-град, добър ден.
Иван Жерков: Добър ден.
Клара Маринова: И така, в студиото и на телефона моите събеседници, участниците в дебата, пожелавам Ви успех. Предлагам един съвсем елементарен регламент да въведем, за да не се получава надвикване на микрофоните, предупреждавам, че повече от един, ако говори на микрофон, не се разбира за какво става дума, така че избягвайте да говорите едновременно на микрофоните. На всеки кръг зададени въпроси предлагам между три и пет минути да бъде изложението, за да имате възможности да си правите реплики, да отговаряте с дуплики, и да си задавате въпроси помежду си, за да има диалог и между Вас. И така, започваме темата „Отбрана". Българската армия на въоръжените сили на България са основата и условието за съществуването днес и бъдещето на държавата, гаранция на свободното, демократичното и независимо развитие на нашата страна като активен участник, и неразделна част на ЕС, и НАТО, и затова първият ми малко метафоричен въпрос е Европа пази ли ни, или България пази Европа? И така, ПП ГЕРБ - Христо Гаджев , 8-ми в листата за 25 МИР София-град, слушаме Ви.
Христо Гаджев: Здравейте. Нещата са малко взаимосвързани, първо България и тя участва в колективната система за отбрана, както Европа пази България, така и България пази Европа, нещата са взаимосвързани, но е много важно да продължим с нашата евроатлантическа принадлежност на Република България, тя е необратим процес. За съжаление през последната година и половина бяха извършени доста действия, които доведоха до загуба на доверието, както в НАТО, така и в ЕС, като сега следва да се извърши доста работа, за да може да си възстановим това доверие, и да покажем, че можем да бъдем активен и надежден съюзник, както в НАТО, така и в ЕС. Също така българската армия участва в редица операции, както на НАТО, така и на ЕС, и ние сме част от тази колективна система за отбрана. Без да може взаимно да се допълваме, тя няма как да съществува.
Клара Маринова: Благодаря Ви. КП БСП - лява България - ген. Стефан Стефанов, 6-ти в листата в 25 МИР София-град, слушаме Ви.
Стефан Стефанов: Благодаря Ви и аз, че ми предоставихте думата по този изключително важен въпрос. Аз искам да кажа, че по принцип понятието отбрана е, която тема ние дискутираме тази вечер, е много обширно понятие, но според мен правилно е и всъщност поставяте пръст в раната, бих казал, да говорим по-общо най-напред, а после да се спрем на частното. Какво правим ние и как сме съхранили, при положение, че сме членки на НАТО и ЕС. Европа във всички структури, които може да предостави, ние участваме дефакто официално, така също участваме и по линия в НАТО. От друга страна обаче ние сме освен консуматори, така да се каже най-общо, на някаква сигурност, която трябва да гарантират тези съюзи, в които участваме, ние също би трябвало със свой принос да допринесем за стабилността в Европа. За съжаление бих казал, че можем да направим в последно време и един паралел, че прекалено много се доверяваме на гаранциите, които бихме получили в една, бих казал, по-сложна ситуация по линия на структурите, в които участваме, по линия на НАТО имам предвид и по линия на ЕС. Мисля, че с някои решения, говоря тук за последните седмици...
Клара Маринова: Ние ще се спрем подробно на „Визия 2020" и какво се случи всъщност с предложението на служебния министър, с какъв багаж, образно казано, отидохме в Уелс. Отделен кръг от въпроси е това, нека да...
Стефан Стефанов: Нека само да допълня.
Клара Маринова: Да, да, да, слушам ви.
Стефан Стефанов: Само да допълня. Не бива от наша страна да излизат разнопосочни сигнали по отношение на някакви проблеми и нещо, което е свързано със сигурността на нашата страна, тъй като това влияе косвено на нашите партньори. Те до известна степен загубват доверие в нас и излиза така, че ние, в желанието си да покажем колко сме изрядни или какви хубави документи сме подработили, какви концепции, и т.н., често пъти търсим, изключително стриктно се вглеждаме в някои неща, които никой не го интересуват в Европа и в съседните страни, така че бих казал, че ако на Вашия въпрос се отговори с да или с не, да, Европа ни пази и ние също трябва да участваме с нашия скромен принос по отношение на тяхната сигурност, на държавите от Европа.
Клара Маринова: Благодаря Ви, приключихте, нали?
Стефан Стефанов: Да, благодаря Ви.
Клара Маринова: КП „България без цензура" - Росен Петров, водач на листата на 25 МИР София-град и 2-ри в листата на 9 МИР Кърджали, слушаме Ви, г-н Петров.
Росен Петров: Аз като един прост лейтенант, служил във Вътрешни войски на МВР, мога да кажа, че ние в момента не можем да опазим себе си, та кому ли ще опазим Европа и НАТО. Това няма как да се случи със сухопътна армия от 16 хиляди човека, 18 танка и от 2 до 4 летящи самолета руски. За съжаление през тези 25 години на преход нашата армия беше унищожена, военните бяха унижени, каквото стратегическо въоръжение имахме, беше нарязано без нито една компенсация от страна на нашите нови съюзници. Аз също съм за евроатлантическата ориентация на България, но искам ние да получаваме нещо срещу това, така както го получава нашата южна съседка Република Турция, всяка година два милиарда и половина, сега на нас ни подарили 10 МТЛБ-та за Афганистан и ако ги върнем в България, ще ни станат златни тези МТЛБ-та. Е къде са два милиарда и половина, къде са 10 МТЛБ-та, които преди това сами си правихме. Така че проблемите в отбраната са такива. Искам да кажа и още нещо съвсем кратко. За мен армията никога не е била само въоръжени сили, тя е била и културен институт, защото в нея момчето става мъж. Затова ние предлагаме нещо изключително простичко - да се въведе старата наборна служба за всеки навършил 18 години, тя да трае от 3 до 6 месеца, в населеното място, в което е родено момчето и по този начин то не само да разбере що е патриотизъм, що е химн, що е знаме, що е чинопочитание, що е АК-47 или М-16, но и да се превърне в мъж.
Клара Маринова: Да. Приключихте ли, г-н Петров?
Росен Петров: Да.
Клара Маринова: Благодаря Ви. КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - Любомир Желев, водач на листата за 28 МИР Търговище, слушаме Ви.
Любомир Желев: Здравейте, г-жо Маринова, още веднъж.
Клара Маринова: Здравейте.
Любомир Желев: В отговор на Вашия въпрос искам да кажа, че статутът и отговорностите на българските въоръжени сили са дефинирани в Конституцията на Република България, тяхната основна задача там е много добре формулирана. Друг е въпросът дали през 25-годишния период на непрекъснати реформи и приспособяване към някакви стандарти, армията беше разтурена, и тя в момента не е в състояние да изпълнява, възложените й според Конституцията, задачи за гарантиране на териториалната цялост и независимостта на България срещу евентуална военна агресия, произтичаща от някаква военна опасност като резултат. Що се отнася до използването на българската армия като член на НАТО и на някакви коалиции на желаещите, на мераклиите, на можещите и други подобни творения, искам да кажа, че участието ни в задгранични мисии по никакъв начин, противно на много твърдения, не могат да гарантират от видовете и родовете въоръжени сили изпълнение на конституционно възложените им задачи. Тези контингенти се връщат само с опит, който може да им позволи да изпълняват охранителни и жандармерийски функции, и абсолютно нищо повече. Така наречените реформи в армията доведоха дотам, че се скъса връзката между народ и армия, между армия и народ, която беше особено отличителна черта за въоръжените сили през всичките периоди след освобождението ни от турско робство и преди 9-ти септември, и сред 9-ти септември. Сега няма повод, при който сложилите униформата и автомата, да се среща с местно население, с местната администрация, да бъдат един цял организъм, който може да прояви своята жизненост при ситуации, които винаги могат да се случат, тъй като моят принцип е - никога не казвай, че това с нас няма да стане, че това е невъзможно, че това няма да стане, напротив. Последните събития от няколко години показват, че абсолютно всичко е възможно и ние не сме готови да посрещнем тези възможности. Що се отнася до така наречените реформи в армията, аз се изчервявам, когато отново повтарям унизителното задължение, което прие нашата държава в началото на 90-те години, когато ставаше въпрос за спазване на споразумението за съкращения на въоръженията, обикновените въоръжени сили, ние не знам по какви причини, изтеглихме, поехме ангажимент и го изпълнихме много точно, на 80 км от границата навътре всичките гарнизони, които бяха разположени по едно стратегическо важно направление на югоизток. Питам яз, какъв беше отговорът на това направление по отношение на България? Ето тук е ген. Стефанов, той може би по-добре от мен знае четвърта мотострелкова бригада в Кешан, първо ешалонно съединение, което е в постоянна бойна готовност или щабовете в Чорлу , и съответните съединения, военното летище в Чорлу, което поддържа постоянен парк от дежурни изтребители бомбандировачи и т.н., и т.н. Засега спирам с това. Завършвам, извинявайте, с отговора, Европа ли пази България или България пази Европа, категоричното ми мнение е, че Европа във военно отношение въобще не ни пози, доколкото ни пазят, това са американските бази, които обаче са американски, а не европейски и които вместо да ни пазят, напротив, представляват косвена военна заплаха за България.
Клара Маринова: Благодаря Ви. КП Коалиция АБВ - Иван Жерков , 6-ти в листата за 24 МИР София-град, заповядайте.
Иван Жерков: Добър ден, благодаря. Колегите казаха много неща, с много неща можем да се съгласим, с много неща можем да спорим. Секторът отбрана в никакъв случай не може да бъде поставен на една плоскост, той е много дълбок, много сериозен, много сложен, но аз ще спазвам регламента, който Вие обявихте и ще отговоря конкретно на въпроса, а по-нататък в подробности, ако е необходимо. Вашият въпрос, България пази ли Европа или България пази Европа, аз си го превеждам така, какво се случва, когато се задейства член 5 от договора за НАТО, дали можем да разчитаме на нашите партньори от НАТО, дали те могат да разчитат на нас и съответно ще го разгледаме в контекста на член 3 от същия договор. Аз съм на мнение, че Европа пази България, аз отношение, това е отношение, което е двустранно, но така или иначе при необходимост, дай Боже, това да не ни се налага, но при необходимост аз изказвам едни оптимистични очаквания, че НАТО има способностите да се задейства. Друг е въпросът, ако разгледаме член 5 в контекста на член 3, който пък говори за нещо друго, който полага ангажимента върху всяка един член на Алианса, да създава онези способности, които могат и трябва да гарантират сигурността на всяка една отделна държава. Ето тук имаме много неща, които да си кажем и много неща, които да критикуваме състоянието , в което в момента се намира нашата отбрана. Действително много тежко се преживяват тези години на съкращаване на българските военни сили, аз имам нещастието от десет години, дванадесет да се занимавам с този проблем, първоначално като директор „Правна дирекция" в МО, а неотдавна като началник на кабинета на министъра на отбраната. Да, големи съкращения в човешки ресурси, големи съкращения в материални ресурси, неразумни съкращения в много случаи, не мога да се съглася, че съкращаването ни стратегическите ни военни сили, които притежавахме, не бяха мотивирани, просто те може би бяха мотивирани със страха на сегашните ни партньори, че ние няма да бъдем лоялни и че в нашите ръце такова оръжие представлява много сериозна сигурност, много сериозна заплаха за някого. Въпреки всичко ние трябва да си кажем следното - една съвременна войска не може да бъде или поне в България не може да бъде наборна войска така, както предлага г-н Петров, по хиляди причини. Да, избързахме и конкретни имена, разбира се, аз няма да посочвам в момента, не направиха добра услуга на българските въоръжени сили, когато избързахме с една или мисля, че с две, или повече години да въведем професионалната служба, но самият път не е неправилен, пътят е правилен, но изпълнението не е такова. Много ми се иска да кажа две думи още и когато говорим за това, способности има ли България, има разбира се, способности. Значи ние в момента отговаряме на всички изисквания, които НАТО ни поставя и участваме с тези сили, които НАТО изисква. Разбира се, тези сили могат да се разгърнат само тогава, когато е необходимо. Разбира се, че на пръв поглед излизат онези въоръжени подразделения, които ходят на мисии. Аз също така не мога да се съглася с г-н Желев, че те ще изпълняват само полицейски функции, аз мисля, че те трупат боен опит, този боен опит е полезен в определен случай, но няма съмнение, че ползата от този боен опит, не може да бъде приложено за изпълнение на конституционните задължения. С две думи искам само това да кажа, аз мисля, че ситуацията е такава, че взаимно се пазим, разбира се, нашите способности не са на нивото, на което изискват нашите партньори от НАТО.
Клара Маринова: Благодаря Ви на всички участници. Имате възможност, още повече, че се споменаха тук имена в изложенията, да задавате въпроси, реплики и дуплики. Най-напред споменатите имена, г-н Петров, искате ли думата за въпрос, реплика или дуплика към г-н Жерков? Чуваме ли се, г-н Петров? Явно има прекъсване на линията, ще го потърсим отново. Г-н Желев, Вашето име беше засегнало.
Любомир Желев: Да, разбира се.
Клара Маринова: Заповядайте.
Любомир Желев: Много преди всички политически сили у нас, още миналата година в програмата на НФСБ, сега коалиционен партньор в Патриотичния фронт, са записани тези точки, които бяха цитирани от някои участници в дебата, въвеждане на наборна служба между 3 и 6 месеца, военно обучение в училищата така, както се разбира в най-широкия смисъл на думата, възстановяване на ракетните гарнизони и създаване на сили за въздържане като оперативни и оперативно-тактически ракети. Тук използвам случая с най.голямо удоволствие да заявя, сигурно участниците, нашите колеги тук в дебата знаят, ако не знаят, ще спомена накратко, как и защо бяха унищожени ракетите СС-23, комплекс ОК. Те имаха радиус на действие 450 км...
Клара Маринова: Аз Ви моля само на конкретната реплика към Вас, след това ще имате възможност да направите изложение.
Любомир Желев: Добре. Трупат боен опит, но този боен опит не може да им осигури изпълнение на конституционните възложени задължения. Това е признание и изчерпва въпроса.
Клара Маринова: Отиваме към следващия голям кръг въпроси. А, да, заповядайте ПП ГЕРБ - Христо Гаджев.
Христо Гаджев: Първо на първо темата отбрана, както коментирахме преди това, следва да бъде една по-консенсусна тема, където повече политически сили да могат да постигнат обединение. От гледна точка на това доколко НАТО също ни пази, тук е въпрос вече и България да бъде активен участник в изработването на плановете за извънредни ситуации на НАТО в Югоизточна Европа, за да може също да се гарантира сигурността на страната. Също така бяха извършени редици съкращения през последните 25 години, къде с резонни, къде не,е въпрос на една много дълга дискусия, но също така трябва да си зададем въпроса каква отбрана България може да си позволи, колко средства България може да отдели за отбрана. Най-важното е отбранителната политика да бъде реалистична и балансирана, да отговаря на заплахите, които са пред нас, да отговаря на поетите ни съюзни ангажименти и най-вече да отговаря на наличните финансови ресурси в държавата. А колкото до наборната военна служба категорично не мога да се съглася, че възстановяването й във вида, в който беше до 2007 година, би бил ползотворен. Най-малко ресурсът, който бил отнел възстановяването на поделения за новобранци, където да бъдат приети за храна, за социални осигуровки, ако щете, ще бъдат много по-големи, които държавата може да съсредоточи този ресурс в изграждането на нови военни способности. От друга страна, с приетия закон за резерва се създаде така наречения доброволен резерв, където могат хора доброволно да участват и да постигнат начално военно образование, обучение. Вече даже последните година-две има наистина добри примери за това, като примерно преди няколко месеца във военния университет 500 студента завършиха начално военно обучение, също така има създадени курсове в 9 и 10 клас по теоретична военна подготовка и там също се наблюдава желание от учениците, да има нещо допълнително като практически занятия, но нека да бъде на доброволен принцип, а не на задължителен.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към втория голям кръг въпроси, какво е състоянието на българската армия, защото много се говори, много се пише, но Вие сте специалисти и може да отговорите на въпроса- каква е реалната ситуация там, какви са главните предизвикателства днес пред българската армия, а и пред НАТО, защото нашата армия е част от съюзническата армия. И така, какво е състоянието, каква е реалната ситуация, какви са перспективите? Анализи основни, изводи оценки за въоръжените сили и отбранителните способности но България. Започваме с ПП ГЕРБ - Христо Гаджев, 8-ми в листата за 25 МИР София-град, слушаме Ви.
Христо Гаджев: Главното предизвикателство според мен е изпълнението целите на способности, които са съгласувани с НАТО. Това е един комплект от над 50 ангажимента, които ще доведат от една страна до закупуване на ново въоръжение, придобиване на нови способности на въоръжените сили и то на въоръжение, и техника, които са съвместими с НАТО, които могат да бъдат взаимосвързани и използвани заедно с нашите съюзници. Други предизвикателства са също така засилване и усилване на ученията в рамките на инициативата на НАТО за свързани сили, за да може да се постигне идентичност в оперативните способности, както на нашите съюзници, така и на българската армия. Има много предизвикателства пред българската армия, но най-вече трябва да бъде финансово осигурена и всичко, което се прави и се планира, да бъде направено, да не остане само на хартия, да може наистина да бъде реализирано.
Клара Маринова: Благодаря. Продължаваме с КП БСП - лява България - ген. Стефан Стефанов, 6-ти в листата за 25 МИР София-град.
Стефан Стефанов: Благодаря Ви, г-жо Маринова. Аз слушах с интерес моите колеги тук, събеседници и съм впечатлен от задълбочените анализи, които правят, още повече, че има хора, които са участвали в управлението, от гледна точка на това, как виждат нещата отвън. Аз съм имал удоволствието да бъда вътре. Г-н Гаджев, аз съм бил в армията преди няколко години, когато съкращаваха хора, когато се съкращаваше техника, закриваха се гарнизони и когато министъра на отбраната твърдеше, че това е най-правилният път, за да преведем нашата армия в съответствие с изискванията на НАТО. И тук споделям, съжалявам, че нямам връзка с него, чувствата на г-н Петров, че армията е не само танкове, ракети, тя е и хора, тя е човешки съдби и много по-дълбоко нещо, и по-отговорно. Аз затова, когато говоря за българската армия, гледам с интерес оценките на хора, които под някаква форма са взимали участие или са давали съвети, или са били експерти, но никога не са били вътре в самата армия. Позволявам си да го заявя това нещо, защото към днешна дата, а такъв беше и Вашият въпрос, какво е състоянието...
Клара Маринова: Да, какво е състоянието отвътре погледнато.
Стефан Стефанов: Да погледнем реално, общо взето съм започнат с програмата на ПП ГЕРБ и с останалите програми, и т.н., виждам, че приемственост между досегашния министър на отбраната и следващия министър, който ще бъде, няма, очаквам, че следващият министър и този, който е в момента също няма да има приемственост, пак ще има някакви неща, които ще обсъждаме на различни нива, а всъщност армията ни е нещо, което не може да бъде променено механично. Там трябва да има програми, там трябва да има последователност, трябва да има перспектива и всичко опира до едно - да имаме способности, които да съответстват на променената среда за сигурност и които да са съобразени с финансовото състояние на страната. Всичко останало е допълнение към пейзажа. В нашата национална сигурност никой няма да ни се бърка, независимо, че сме членки на НАТО и на ЕС. Да, помощ ще имаме, но най-добре да си помогнем ние. От тази гледна точка аз съм свидетел, как през последните години армията, вървяха там едни организации, едни структурни промени, които за мое удовлетворение и го казвам абсолютно откровено, министър Найденов се опита да приведе в някакъв, Ангел Найденов, ред и успя до известна степен да покаже, че трябва да има някаква логика в закриване на поделенията и в съкращаване на личния състав. За мое голямо съжаление това нещо е замразено или поне се имитира, че се провежда, което не е добре. Но аз искам да кажа нещо друго, през последните години под лозунга- да направим така, че армията да е боеготовна, да има боеготови съединения, да има мобилни групи, да отговаряме на всички изисквания на НАТО, между другото, г-н Жерков, Вие вероятно ще ме оборите, но сигурно и Вие имате информация, целите, които ние сме приели, 55 цели...
Иван Жерков: 52.
Стефан Стефанов: 52 цели, ние сме може би единствената страна, едва ли има друга освен САЩ, която да изпълнява толкова...
Клара Маринова: 55, защо 52?
Стефан Стефанов: 55, да. Целите, които... Защо трябваше, хайде да не се връщаме по времето на един служебен министър, където тогава бяха приети тези 55 цели, за да покажем, че ние сме най-голямата сила на Балканите, освен това да не говорим, че сме ги приели и ще ги изпълним. В това спор няма. Но всеки, който дойде и седне в креслото на министъра на отбраната, той под негов ъгъл оценява целите и предлага някакъв вариант по-различно, в порядък да се изпълняват целите, което не дава сигурност вътре в самата армия. Тук съжалявам, че трябва да говоря с конкретни имена, но въпросът за самолет, въпросът за кораб тези неща стоят още от времето на Аньо Ангелов и нищо ново няма в това. И сега, когато чета в изказванията на министър Шаламанов, че приоритетите на армията са модернизация, той нищо ново не казва. Да, добре, но откъде, как. А в същото време за социалните грижи на военнослужещите нищо. Аз не искам тук да критикувам персонално, но пак казвам, армията в момента за съжаление, частите, които трябва да гарантират нашата сигурност, с големи затруднения съществуват. Ние можем да разчитаме на армията, нещо повече, въоръжените сили като цяло изпълняват три мисии- третата мисия, принос към националната сигурност в мирно време, добре, че беше армията, осакатена, смачкана, обезверена, но те бяха първи по време на наводнението и т.н. Мисълта ми е, че към днешна дата имаме нещо боеготовно, имаме нещо направено, имаме нещо, с което можем да участваме в тези кризисни региони, които непрекъснато се разширяват. Освен това аз не спирам да се гордея, че ние успяваме да си запазваме участието в мисиите, около 400 военнослужещи имаме зад граница Независимо от това обаче трябва да се прецизират мероприятията, които се правят по-нататък в тази армия с оглед, пак повтарям, на една цел - всичко да се прави съобразено с потребности, но и с националните приоритети и финансите. Няма кой да ни заповядва тук и да ни разпорежда.
Клара Маринова: КП „България без цензура" Росен Петров.
Росен Петров: Г-жо Маринова, само ако ми кажете какво говорите, тъй като аз съм в Ловешкия балкан и няма мобилна връзка.
Клара Маринова: Говорим какво е състоянието Българската армия, каква е реалната ситуация там, анализ, оценки и изводи за състоянието на въоръжените сили и отбранителните способности на България отново на контекста на нашето членство и участие в НАТО.
Росен Петров: Ние купихме нашето членство в НАТО с кръвта на войниците, които загинаха в Кербала, с кръвта на Антон Петров от Русе. Помни ли някой неговото име? Помни ли някой името на снайпериста, който уби терористи, които атакуваха базата тогава? Никой не го помни. Момчето в момента е частна охрана. Не само му дали една значка. Що се отнася до това дали ние имаме боеспособна армия, аз не искам да упреквам военнослужещите за това, сред тях има смели момчето, саможертвоготовни, но просто МО е абдикирало от тях. Ние имаме Карловската механизирана бригада, Струмската, 68-ма бригада специални сили, която трябва да е нашия елитен отряд е от 300 човека. Чувам, че сега някакъв танкист е станал шеф и ще стават 200 човека. Какви ангажименти към НАТО ние ще изпълним? Много се моля да не се заговаря за закупуване на техника. Да ни се дава техника, ние дадохме кръв, когато европейските съюзници на Америка не искаха да участват във войната в Ирак, ние участвахме и дадохме кръв. Ние сме заслужили поне въоръжение или пари. Когато имаме натовски бази, които безспорно са гарант са някаква национална сигурност, ние също трябва да получаваме нещо за това, а не винаги да гледаме към Брюксел и САЩ с позиция на някакво малко кученце, което чака да му хвърлят кокалче. Докога така? Чух се, че било невъзможно да има наборна армия, тогава как ще има връзка между народа и армията, ако армията е изцяло професионално, а държавата няма пари, за да поддържа професионална армия. Доколкото за това дали Европа може да ни е съюзник, аз първо не знам дали има европейски въоръжени сили, мисля, че това е процес на обсъждане и то сега в Украйна, какъв съюзник може да ти е Европа? 5 месеца обсъждат някакви санкции, Русия отвръща със съответните санкции, а през това време два братски народа се избиват взаимно. През това време Франция строи два кораба за Русия и техниката била много скъпа и изгодна, но тя си си строи. Налагат се санкции на Русия, но ми е интересно защо някой не наложи санкции на Роман Абрамович, който е губернатор на Камчатка, пръв човек на Путин и собственик на Челси, стига с този двоен стандарт. В политиката има политика, но има и реална политика. Ако една държава иска да е силна, да е мощна, тя трябва да има първо мощна икономика, такава, каквато има Германия, най-големият промишлен производител в света или има боеспособна армия. Защото ако си мислите, че превъзходството на това се дължи на нещо друго в световен план, жестоко се лъжете. Това е най-високотехнологичната армия в света. Ако мислите, че превъзходството на Русия се дължи на нещо друго, освен на това, че има огромни количества полезни изкопаеми и огромен ядрен арсенал, също се лъжете. На геополитическата дъска, ние сме пешка, а Република Турция май е в състоянието на царица. Когато се разиграва този шахмат, аз много се опасявам, че пешката може да даде фира.
Любомир Желев: Аз повтарям моето мнение, така както са дефинирани задачите армията, ние нямаме отбранителни способности предвид жестокото разминаване и дисбаланса в съотношението на военните способности на съседните на България държави. Всички без изключение и на първо място визирам Турция. Що се отнася до използването на кадровия потенциал на тези, които са отдали живота си за армията и за отбраната и бяха изхвърлени на улицата и сега продават чехли, домати, дини и пъпеши, това наистина е жестока подигравка. Това са изключително тесни специалисти с невероятна подготовка в своите сфери като се започне от електроника и се свърши до обработване на метали, металознание, химия и т.н. Визирам конкретно персоналът, който се раздели с тези тактически, оперативно технически ракети. Една ракетна установка от тези, които имахме, не говоря за сегашното поколение, имаше залпов огън, имаше ударна сила, която се равнява на много танкови полкове. За зенитно ракетни комплекси ще кажа, един комплекс, една батарея, можеше да свърши работата на няколко ескадрили и изтребители при положение, при много по-евтина поддръжка, при много по-бързо привеждане в бойна готовност и стрелба и запазване на човешкия живот на пилотите, чиято подготовка е десетократно пъти по-скъпа от подготовката на персонала, който обслужва зенитно ракетните комплекси. Тук искам да подчертая, че тези хора, които вече си отиват, те могат все още да бъдат използвани за усвояване на новото въоръжение, което чакаме с надежда отдавана и те са готов потенциал, който може да бъде използван. Точно сега в неделя на 21-ви в Телиш от 10 часа ще бъде извършено едно възпоменателно тържество, 50-годишен юбилей от създаването на ракетното поделение в Телиш, което знаете приключи с ракетите „Ока".
Клара Маринова: Благодаря Ви! КП АБВ, Иван Жерков.
Иван Жерков: Аз ще се върна към Вашия въпрос, г-жо Маринова. Проблемите са многостранни, дълбоки, сложни за всеки вид въоръжена сила, за всяко въоръжение, за всяко подразделение може да се говори с часове и дни. АБВ си поставя следните задачи за изпълнение, ако влезе във властта, изпълнение на съюзните ангажименти към НАТО и ЕС. Ние не виждаме мястото на българските въоръжени сили, освен в НАТО и ЕС в тяхната колективна отбрана. Решителното укрепване на собствения военен потенциал. Това показваме, че ние не сме доволни от състоянието на нашия собствен военен потенциал. Ние търсим възможности за модернизацията на войските, силите на специалните операции. Тези, които бяха споменати от Росен Петров, трябва действително да бъдат специализирани сили на българската армия. Онези сили, които могат и трябва да гарантират, въздушния ни и военен суверенитет. Много малко са боеспособните формирования в момента в България. АБВ си поставя за задача да ги увеличи като брой. Не без значение е социалната защита на служещите в системата на сигурността и отбраната. Това е изключително важен въпрос. Не може да разсъждаваме за отбраната, за България, за българските въоръжени сили без да обърнем внимание на социалния статус на хората, които участват в тези структури. Смея да кажа, че има много какво да се направи още в тази насока. Ако няма да връщаме така, както се предлага от някой политически сили, наборната служба, то тогава трябва да помислим много внимателно да военното обучение на младежта. Има форми, които законът за резерва дава възможност да се развият, които да заместят наборната служба. Най-важното е връзката между българските въоръжени сили и армия и военно-промишления комплекс на България. Ако ние си поставяме онези задачи, за които споменах, модернизацията на българската армия няма как да разглеждаме без участието на българския военно-промишлен комплекс дотолкова, доколкото той сега съществува. Навремето преди да започне прехода този комплекс беше на 4-то, 5-то място в Европа. Поставяме си задачата за създаване на една държавна агенция, която да обедини интересите на военно-промишления комплекс и процесите за модернизация на българската армия. Смятаме за този момент, че процесът е много откъснат, поръчките към българските производители на специални изделия са много малко. За миналата година бяха не повече от 7-8 милиона. По този начин няма да може да се случват нещата. Като обобщаваме всичко, което казах и е записано в програмата на АБВ, можем да направим следната констатация и да дадем отговор на Вашия въпрос - състоянието е критична. Само две цифри, когато преди няколко години бюджетът беше 1,5 % от БВП за МО, миналата година той падна до 1,36 %.
Клара Маринова: Тук е моментът да задам следващия въпрос, но преди това имате възможност за въпроси, реплики, дуплики. Стефан Стефанов, след това Христо Гаджев.
Стефан Стефанов: Аз искам да задам един въпрос на г-н Петров, там в Ловешкия балкан, където няма войска и армия, където е сам и има възможност да мисли спокойно. Г-н Петров, аз дълбоко уважавам и понеже минаха 25 години от прехода през бивш генерал, хайде спокойно мога да се уча от Вашия опит на лейтанант, но нали не отричате всичко това, което се е свършило към днешна дата в армията с хилядите простотии и глупости, слизам малко на по-ниско ниво, които се извършиха от някои министри. Все пак има макар и три съединения. Вие, сте запознат много добре. Вие, поемате ли ангажимент, че като станете министър на отбраната, от три ще станат шест или десет.
Росен Петров: Аз се надявам, че един лейтанант, няма да стане ...
Стефан Стефанов: Просто хипотетично. Аз искам така да си изясня, ако Вие тотално промените цялата военна политика и наново да построите сухопътните войски, аз съм само Ваш фен и първият човек ще Ви носи на ръце.
Росен Петров: Аз трябва да ставам и на вътрешните работи, и на отбраната, малко повече ми идва.
Клара Маринова: Ще ги обедините най-вероятно, ще има структурни промени в МС.
Росен Петров: Шегувам се. Нямам такива амбиции. Г-н генерал или другарю генерал, мен не боли за това, което се случва с армията. Мен ме боли, че военно пострадалите по време на служба взимат по 125 лева, че ги карат да ходят на ТЕЛК всяка година. На един му е извадено окото от упражнението с калашника на рамо, знаете какво прави щика на калашника. 7 години го карат да ходи от Разлог до София да видят дали случайно не му е пораснало ново око. На друг, танк му смазал крака. 125 лева на година. Това е позор. На мен ми е болно за армията, защото тя винаги е създавала онзи дух на патриотизъм в България, за който говори представителят на Патриотичния фронт. На мен ми е болно за загубата на армията. За това се паля малко повече, иначе не съм най-големият специалист по армейски въпроси. Знам, че просто армията постепенно и преднамерено беше унищожена. Аз отивам в село Драганово, гледам паметник на загиналите във войните, до него две седемдесет и пет милиметрови оръдия, които са противотанкови, високотехнологични. Сега аз трябва да напусна дебата. Пожелавам успех на всички на изборите, особено на Патриотичния фронт. Всичко хубаво! Надявам се все повече да усещаме, че съединението прави силата и ние българите сме твърде малко, за да се мразим по между си. Благодаря!
Клара Маринова: Успешна програма и на Вас, успех на изборите. Ние продължаваме с останалите участници в дебата.
Христо Гаджев: Първо, мога да кажа за реформите, които бяха извършени по време на правителството на ГЕРБ. Г-н Стефанов, не вярвам да предполагате, че един министър може сам да реши какво да съкрати или сам да извърши като реформа, това е плод на реформа, както на цивилната, така и на военната експертиза. В случая беше плод на над 6-месечен преглед на силите, който беше извършен от военната и цивилната експертиза. Предложенията, които бяха дадени, залегнаха в Бялата книга, която се одобрена на НС. В последствие планът за развитие претърпя редица промени, които на база на анализ доколко те се изпълняват и как се случват нещата и доколко има добро изпълнение. От тази гледна точка, наистина сте прав, това, което има нужда в момента системата, това е стабилност и военно служещите и цивилните служители имат нужда да стабилност и да знаят какво ще се случва занапред. Най-важният приоритет до края на година е завърши прегледа на силите, който започна по времето на министър Найденов и да се започне работа по изготвянето на новите стратегически документи и нова Бяла книга до 2015-2020. Тя трябва да бъде с акцент да не се допуска повече съкращение на наличния състав. Да гледаме след като всичко като структури е решено, да видим как може да създадем нови способности и нови техники, които да бъдат. Тук г-н Петров е прав, участието в мисии има достатъчно висока цена и трябва да се мисли за една по-политическа за придобиване на въоръжение и техника от нашите съюзници. От друга гледна точка, социалната политика е много важна в армията и тя не следва да търпи отстъпление от това, което има до момента, защото това не са социални придобивки, това са компенсации за труда, който извършват тези хора. Всички ние трябва да сме благодарни на военно служещите, които се включиха при преодоляване на последствията от бедствията, които ни сполетяха тази година. Българската армия има още повече място в системата при реакция на кризи, за да може да се разшири интегрираната система при реакция при кризи и да се постигне максимално добро изпълнение и по-бърза реакция. Това, което и ние сме предвидили като програма, е създаване на форма на териториален резерв, който да бъде на подчинение на областните управители и кметове на общини. Да може при ако не дай си Боже се зароди наводнение, бедствие или т.н. да може веднага да се реагира на място.
Иван Жерков: Аз искам да кажа следното, искам да не се впускам в критики, но все пак какво и до какво доведе прегледа на силите, проведен от управлението на ГЕРБ и започнат нов преглед на силите на правителството на Орешарски. Струва ми се, че тук слагаме каруцата пред коня. Необходим е преглед на целите. 55 цели, огромни средства, 38 от тях са изостанали още преди 10 години. Очевидно ние не се справяме с целите. Силите ще дойдат след като си уточним целите, какво търсим, какво искаме да направим, сами ли ще воюваме на определен фронт, със съюзниците ли воюваме, само ще изпращаме ли мисионери навън или ще си пазим границите. Щ купувам ли нов тип нецелеви изтребител? Много интересно беше, че едва преди няколко месеца се узна, че НАТО не иска от нас многоцелеви изтребител, който е много по-скъп, много по-тежък, а иска нов тип лек изтребител. Много различни неща и цената е много различна. Оттам може да съкратим няколко десетки, ако не и стотици милиони. Трябва не всяко правителство за себе си да води политиката в отбраната, трябва преди всичко парламентът да приеме един сериозен документ, който да говори за стратегията. 2011 наистина ГЕРБ развиха една много сериозна инициатива, приеха стратегия, приеха и военната стратегия, но има какво да се направи по това. Трябва политическите сили в България от ляво, дясно и център да разберат, че без отбрана няма нация, няма държава, а без държава, няма нация. Ние трябва да провеждаме за в бъдеще единна политика в този сектор. Не е въпрос да дойде една правителство, да закрие едно поделение. Да дойде следващо правителство, да го открие. Да се върне трето правителство и пак отново да го закрие. Това не решава въпросите. Трябва да се вземе сериозно проблема в ръцете от всички политици, да се направи сериозна дискусия, изводи, да се внесат съответните закони в парламента, да се реши финансирането на българското армия и въоръжени сили. Когато в началото на финансовата година се отпускат средства за модернизация, то те могат да бъдат усвоявани след март месец, а когато настъпи 25-ти декември, тези средства, които са не са използвани трябва да се върнат. В този случай българската армия не може да направи нищо, защото една сериозна процедура трае повече от 9 месеца. Българската армия продължава да стои без модернизационни ресурси и ние си прехвърляме едни държавни пари от бюджета в МО до МФ. Благодаря Ви!
Клара Маринова: Ние Ви пожелаваме успешна вечер!
Стефан Стефанов: Аз се радвам за това, което казвате и се надявам, тъй като Вие сте представител на една солидна политическа сила, че ако имате възможност след изборите и съумеете да влезете в парламента да определяте насоките да развитие на армията, ще има една приемственост между това, което е правил министър Найденов и това, което ще прави вашият. Вие не излизате от рамките на това, което е правено преди няколко месеца.
Иван Жерков: Ще се усмихна и ще кажа, че аз все пак бях началник на кабинета на министър Найденов.
Стефан Стефанов: Най-важна е приемствеността.
Клара Маринова: Има ли още реплики?
Стефан Стефанов: Аз се извинявам много, г-жо Маринова, ще бъда кратък. Просто се чувствам крайно неудобно пред тоя млад човек, представителят на ГЕРБ. Аз очаквах, че тук ще бъде някой от тези, които имат отношение и са участвали в армията. Той няма никакви вина. Той е подготвен, разбира от въпроси, но той бяха отстрани от същността на проблема. Вашият министър, който беше на отбраната Аню Ангелов, обезличи военното ръководство, Вие, знаете ли го това нещо? Министърът на обраната иззе ръководен орган на армията генералният щаб. Всичко това беше прехвърлено в цивилното, политическо ръководство. Оттам тръгнаха проблемите. Нямаше експертиза. Експертиза се вземаше еднолично. Това никога не трябва да се допуска
Христо Гаджев: Самата концепция на интегрираното министерство на обраната, което започна да се реализира по времето на министър Цонев, е равнопоставенноста между цивилната и военна експертиза, за да могат те двете да работят заедно за изготвянето на отбранителна политика. Ако погледнете Законът за отбраната преди и след промените на правомощията на началника на отбраната, ще видите, че те са увеличени, защото да възлага задачи и на цивилната администрация. Друг е въпросът доколко се използват тези правомощия в пълните си възможности. В кръга на шегата ще добавя, че като говорите за военната експертиза, не забравяйте, че министър Аню Ангелов е генерал-лейтанант и има в своя житейски път достатъчно военна експертиза. За съжаление, работата на това интегрирано МО беше нарушена през последната година и половина, малко или много се скъсаха връзките между цивилната и военната експертиза и работата между дирекциите. Ще ви дам пример от преди няколко месеца по време на конференцията на началниците на отбраната, дирекция „Отбранителна политика", която е от цивилната част на министерството не беше поканена на конференцията на щаба на отбраната.
Стефан Стефанов: Не съм съгласен с това, че през последната година и половина има някаква промяна във взаимоотношенията между военната и цивилната експертиза, министър Ангел Найденов също е бивш военен. Въпросът беше друг, че обстановката при която работеше и МО и всички министерства знаете каква беше ненормално, непрекъснато имаше под прозорците викове, митинги, което е право на гражданското общество, но взаимодействието си вървеше и то изключително силно се показа, когато трябваше да се строи тази 30 км. защитна мрежа в района Лесово. Аз не приемам това, че няма взаимодействие между цивилното и военното ръководство и между МО в последния мандат, който не беше цял. Министър Найденов и екипа му предоставиха възможността на командири, които са самостоятелни съединения да вземат да предлагат всякакви варианти по най-целесъобразното използване на техните подразделения при съкратените разходи за учения. Ученията бяха въпреки всичко провеждани. Бойната подготовка вървеше. Имаше до известна степен във взаимодействието с други структури, но всички планове и мероприятие бяха изпълнени.
Клара Маринова: Поиска думата Любомир Желев. Нека да изслушаме и него. Моля, да спрем с дупликите и репликите. Ще ви кажа защо. Много е важно да използваме опита от миналото, но има въпроси, които непременно трябва да ви задам, а ни остават 35 минути за дебат.
Любомир Желев: Дебатът се отклони в посока концепции, налагани от НАТО като нищо неозначаващи за нашия народ. Никой не ги е обяснил какви са тия 55 цели на способности. То бяха трансформация на целите, трансформация на способностите. Това го чух за пръв път от г-жа Августина Цветкова на дебата 6-ти май. Тя не излезе от рамките на това, трансформация на целите, 55 способности. Добре, какви са тия цели и способности? Ние имаме ли яснота каква военна заплаха има пред нас, ако има такива и кои от тези цели за насочени за париране на тази военна заплаха?
Клара Маринова: Благодаря Ви! За да продължим дебата наистина по същностните проблеми, първо нека да видим каква е ролята и мястото, какви са задачите и целите на самото Министерство, това, което Вие започнахте като дебат под формата на реплики и дуплики. Освен това приетият пакет „Цели за способности 2013" на НАТО поставя пред страната изисквания за изграждане на висикотехнологични способности и зададе направления за по-тясна специализация при участието в операции. За първи път се акцентира върху изграждането на невоенни способности за ръководени от алианса операции. На Република България бяха поставени изисквания за изпълнение на 55 цели, за които току-що спомена и Любомир Желев, „Цели за способности", бяха предложени за изграждане 50 формирования за нуждите на колективната отбрана. Как се справя Българската армия с тези високи цели? Какво е мнението Ви за трасформацията на системата за отбрана с акцент върху професионализацията, модернизацията, подобряването на отбранителния мениджмънт, какви са оценките и изводите за отбранителната политика, произтичащи от измененията в средата на сигурност? Има промяна и в Европа, и в света, особено с двете нови гнезда на напрежение - Украйна и Близкия изток. Въобще, искам по тези теми, към тях добавям, защото просто няма да ни стигне времето, ако отделим в отделен кръг от въпроси, какви са измеренията на политиката за съюзна международна сигурност, какви са основните решения на последната среща на върха на НАТО в Уелс, как се представихме ние там? Ето това е един огромен кръг от въпроси, за които Ви моля нашите слушатели да чуят Вашето лично мнение, на Вашите партии и коалиции, започваме с ПП ГЕРБ, Христо Гаджев, 8-ми в листата на 25 МИР София-град. След това сте Вие от „БСП-лява България" и Патриотичен фронт. Само ще Ви помоля в разумното време, за да имате възможност след това да влезете отново в диалог.
Христо Гаджев: Наистина средата за сигурност се промени в последната една година, тя даже няма нищо общо с това, което беше през 2013 година.
Клара Маринова: Когато се приемаха тези цели.
Христо Гаджев: Даже различна от времето, когато се прие Бялата книга. Най-малкото вече трябва да имаме предвид както дейността на Ислямска държва в Близкия изток, така и конфликта между Русия и Украйна. Самото създаване на замразени конфликти, буквално от Азербайджан до Молдова, създава едно поле на несигурност в Черноморския басейн и в Кавказкия регион. Това няма как да не бъде отчетено в бъдещото планиране на отбранителната ни политика. Най-малкото Крим е 400 километра по права линия от Варна, Донбас е на 450. Няма как това нещо да не бъде взето предвид. Колкото до целите на целите на силите, мисля, че те са качени на интернет страницата на Министерството на отбраната, всеки може да отвори и да се запознае с тях. Те са най-вече по способности, които армията трябва да изгради, за да може ефективно да изпълнява задачите си. Те са за постигане на съвместимост със съюзническите ни държави най-вече. Да можем да реагираме адекватно и да бъдем заедно при дадена операция и да действаме интегрирано. Ще отворя малко и темата за многоцелевия изтребител, дебата за закупуване и придобиване на нов многоцелеви изтребител е от едно 5-6, а може би и 10 години. Наистина някои от тях са крайно належащи, в един следващ парламент трябва много бързо да се постигне консенсус между всички партии, които са в него как да се решат тези въпроси и да се осигури финансовата подкрепа за тях. Между другото променихме навремето Закона за отбраната, като обществени поръчки и сделки за закупуване на въоръжение за над 100 милиона лева да минават през одобрението на Народното събрание. От една страна това създава прозрачност, създава и дебат какво точно трябва да бъде придобито, как и с какви процедури, от друга гледна точка създава и стабилност, тоест политическите сили ще подкрепят въпросната придобивка на въоръжението и в един по-следващ мандат. Защото тук правилно беше отбелязано, повечето процедури са много сложни и отнемат много време и не мога да бъдат прикрючени в рамките на една бюджетна година.
Клара Маринова: Благодаря Ви! КП "БСП-лява България", Стефан Стефанов, 6-ти в листата на 25-ти МИР София-град.
Стефан Стефанов: Благодаря Ви! Започвам отзад напред с поставените въпроси, защото част от въпросите в началото бяха изяснени от колегата. Срещата в Уелс се характеризира с представянето на един документ, наречен „Визия 2020. НАТО и европейската отбрана". Общо взето един документ, който според министър Шаламанов имаше за цел да покаже подготовката на България по отношение на изпълнение на ангажиментите си към пакта в усложнената, така дефинирана нова среда за сигурност. Моето мнение е, че тази визия беше един напълно ненужен документ, визия, която беше просто някаква приумица на министъра. При наличието на Бяла книга за отбраната, при наличието на Стратегия за националната сигурност, при наличието на Отбранителна стратегия и при наличието на Военна доктрина. Между другото последните 3 документа са правени от правителството на ГЕРБ, и то, доколкото съм свидетел, имаше дебати в парламента, тъй като Стратегията за национална сигурност беше обект на обсъждане във всички парламентарни групи. Националната отбранителна стратегия също имаше дебати по нея, Военната доктрина беше утвърдена по предложение на министъра на отбраната от Министерски съвет. Общо взето документи, които трасираха развитието на Българската армия, на въоръжените сили по-скоро до 2020 година. Не виждам какво ново да се покаже с „Визия 2020".
Клара Маринова: Още нещо, това е служебен кабинет и служебен министър, да не забравяме най-важното обстоятелство.
Стефан Стефанов: Абсолютно сте права! Но аз бях изненадан, когато в изявление министър Шаламанов каза, че „Визията" е трябвало да се подготви, за да се покаже подготвеността на българската делегация. Това беше заявено в негово интервю, аз съм го чел, ако разбира се е било правилно интерпретирано, но аз не се съмнявам в това, което мен просто ме изумява. Амбициозни цели, поставени ненужно, неаргументирано, освен това смея да твърдя, че под давление на свои експерти или съветници, вероятно и служебният премиер се е намесил, някои текстове в работния вариант бяха отменени. Което беше после под някаква форма обяснено, че тази „Визия" и конкретно, че Русия е заплаха за България, макар и не толкова непосредствена, е изводът, направен на базата на постановки на НАТО, като са взети доклади на шефовете на специалните служби. Аз съм убеден, че никой шеф на българска специална служба, тук става въпрос за шефа на НРС и на служба „Военна информация", това са единствените служби, които могат да разполагат с достоверна информация за някакви виртуални заплахи за националната сигурност на България, аз съм убеден, че тези шефове въобще не са предоставили такива документи. Оставам с впечатлението и имам информация, че вариантът, който е предприел министърът, за да вкара тези неща в тази визия, е като предварително е подготвил някакъв образец на този документ, извикани са шефовете и са им връчени тези документи, като им е поискано в най-кратък срок с тяхна информация, изсмукана от пръстите, да облекат неговите сънотворения с факти. Но както и да е, „Визията" си е факт, тя съществува като документ, друг е въпросът какво влияние ще има по-нататък за развитието на Българската армия и въоръжените сили като цяло. Аз съм убеден, че има промени в средата за сигурност, но коя е по-голяма опасност за България, Русия с конфликта в Украйна, или Ислямска държава? Освен това, ако наблюдаваме какво става покрай нашите съседи, говоря за близките ни съседи, непрекъснато показват кадри как в Албания, в Босна и Херцеговина, в Косово непрекъснато се показват кадри с арести на ислямисти, извършени от местните власти, които са арестувани, защото местните власти имат информация, че те са участвали или се готвят да участват. Коя е непосредствената заплаха за България, това, което става непосредствено около нейните граници или това, което става на другия край на Европа? В тази връзка се притеснявам, че на уважания министър му остава още малко време, но не се знае още какъв документ ще приеме и как ще се развият нещата със структурите за сигурност, защото той говори от качеството си на експерт за въоръжените сили, но той има отношение към националната сигурност. Нямам представа по какви планове ще работи, но имам информация, че с промените, които се извършват, последните промени в правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили се предприемат кадрови разстановки, разчистват се пътища за повишаване на генерали, за увеличаване на количеството на генералите, за предприемане на структурни промени в бъдеще вероятно под формата на тези облечени законово с тези решения, които той еднолично взема или предлага еднолично в Министерски съвет и там се утвърждават. Общо взето съм песимист по отношение на бъдещата роля на Българската армия по отношение на решаването на проблемите, които могат да възникват. Но искам да завърша с едно, че по отношение на целите, трябва да Ви кажа, че това е изключително амбициозна задача пред Българската армия.
Клара Маринова: Говорим зе 55-те цели?
Стефан Стефанов: Да, и всеки министър се ангажира с изпълнението на някакви цели, хубавото е, че доколкото имам информация крайният срок е отложен от 2020 до 2028 година. Хубавото е, че с цялата си немотия се опитваме нещо да извършим, към днешна дата ние трябваше да имаме 6 батальонни бойни групи, ние направихме 3, доколкото съм в течение сега се прави всичко възможно да се направи нова батальонна група, хубавото е, че вчера открихме Центъра за изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Искам да добавя обаче, че този център е плод на дейността на двама предишни министри на отбраната, министър Шаламанов само преряза лентата. Министър Ангел Найденов отдели от бюджета и всъщност центърът се прояви за пръв път в едно многонационално компютърно учение, което беше проведено на Ново село. Това е хубаво, тоест въпреки всичките решения, които се взимат интензивно и недотам обосновано, все пак се работи нещо за запазване на отбранителните способности. Благодаря!
Клара Маринова: Благодаря Ви! КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" Любомир Желев, водач на листата за 28 МИР Търговище.
Любомир Желев: Благодаря Ви! Имам една молба, да ми дадете 2-3 минути повече за сметка на следващото време, което е определено. Говори се за средата за сигурност, оттам трябва да се определят и целите на тези способности. Трябва да Ви кажа с известна гордост, че те не отговарят по наши оценки на новите условия на средата за сигурност и новите войни, които се водят. Ние имаме военен експерт, той се казва полковник доц. инж. д-р на техническите науки Гергин Гергинов. Той е разработил в две странички новата концепция за войната в новата среда на сигурност. Тя е наречена „проксивойна", война на посредниците, където няма фронт, няма направление на главния удар, няма отбранителна линия, няма насока на главния удар, няма флангове. Това са посредници, виждаме ги как в Либия, в Украйна, в Сирия, Ирак, това са посредниците. Местни, не знам как да ги нарека, които изпълняват волята на своите господари от големи западноевропейски столици и Вашингтон. Защо, питам аз, и питам дали са съобразени тези 55 способности и цели с новата заплаха за демократичния свят? Украйна, тук колегите достатъчно добре разказаха и за Шаламанов 2020, ние сме напълно съгласни с това нещо, но аз ще добавя още няколко думи. Коя е сега според САЩ, лично обявен от Обама и от държавния секретар Кери военната заплаха основна за САЩ? Това е ИДИЛ, ние имаме ли реакция по въпроса, или нямаме? Нашите цели и способности ще бъдат ли променени с оглед на това, което казват САЩ? И аз задавам конкретния въпрос, кой ме попита мен, кой попита Вас на тъмно с какъв мандат правителството служебното и лично под опеката на върховния главнокомандващ и с неговото „да" България стана член на коалицията от 32 държави, пак на желаещите? От Австралия до незнам кой, но Турция я няма вътре и аз знам много добре защо я няма вътре. Понеже тук спомена ген. Стефанов за някои неща имам честта да съобщя, че телевизия СКАТ, която е част от Фронта, е първата, която е алармирала за тези нови опасности. Още миналата година през България преминаха 2 конвоя с джихадисти от Лондон през Турция за Сирия. Никой не ги провери, ние имаме точна информация, мога поименно да Ви изброя кои са полевите командири, които са тръгнали към Сирия и как на връщане са били отведени на почивка тези, които ги търсят сега и питат къде са им паспортите, дали са влезли в Англия, дали са влезли в Германия и т.н. Буквално вчера и онзи ден в Босна службата за вътрешна сигурност сипа и в Косово полицията арестува 15-16 души, това е вторият етап на операцията, започвала на 5-ти септември, но те се усетиха сега и откриха терористите при тях, след като отрязаха главата на двамата американски журналисти. Питам аз защо когато на 10-ти юни Мосул беше превзет от ИДИЛ, САЩ въобще не реагираха. Бяха взети за заложници 49 турски дипломати от Генералното консулство. На 10-ти юни телевизия СКАТ беше първата, която изложи информация за събитията в Мосул, когато в България нямаха хал-хабер за това, което става. Лично аз в 2.30 се обадих в нашето Външно министерство и ги попитах какви мерки ще вземе МВнР, за ...
Клара Маринова: Искате ли обаче да се върнем към Министерството на отбраната?
Любомир Желев: Ами те трябва да работят заедно, те осигуряват сигурността. Какви мерки се вземат за евакуацията на българския персонал, доколкото го има в Северен Ирак, след като знаем, че Николай Младенов беше този, който инициира създаването на Генерално консулство в град Ербил и след като оправи българската отбрана и българската външна политика за заслуги беше назначен за специален представител на ООН в Багдад. Виждате каква каша забърка, той носи лично отговорност за събитията в Ирак.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Реплики и дуплики, заповядайте, Христо Гаджев, ПП ГЕРБ.
Христо Гаджев: Уважаеми г-н генерал, с някои неща мога да се съглася с Вас, с други не, но първо ще гледам да отговоря на въпроса Ви коя е по-голяма заплаха за България. Смятам, че не трябва да ги приоритизираме коя е по-голяма и коя е по-малка, и двете са достатъчно големи заплахи. Не трябва да работим по едната и да забравяме другата, трябва да работим и в девете посоки, и по конфликта на Русия с Украйна ...
Стефан Стефанов: Аз се извинявам, но изпадате в противоречие с Вашия лидер, той каза, че Русия не е заплаха за България.
Христо Гаджев: Русия не е заплаха, но конфликтът в Украйна и стабилността в Украйна е заплаха за България. Създаването на нестабилност толкова близо до границите ни, мисля, че ще се съгласите с мен. Също така доколкото мога да коментирам самата „Стратегия 2020", всички се фокусираха малко или много в текста, включващ Русия.
Стефан Стефанов: Имате предвид „Визията"?
Христо Гаджев: Да, грешка на езика. Като цяло тя е един добър документ, който може да послужи за основа за изработването на бъдещи стратегии, които да бъдат вече одобрени от Народното събрание. Това, което на мен ми се искаше да видя преди изготвянето на „Визията", е да беше направен един дебат между политическите партии, било то под формата на Консултативен съвет, било то на среща при министъра на отбраната.
Клара Маринова: Аз се извинявам, че се намесвам, но просто няма начин, по Конституция служебният кабинет има едно-единствено задължение, да подготви и реализира честни, демократични и открити избори. Нито може да организира това, за което говорите Вие, дебат между политическите сили, нито му е работа да го организира. Вие сте тези, които влизайки в Народното събрание ще направите дебата, ще напишете визията, ще говорите за новата стратегия, ако трябва, и с това приключва служебното правителство. Да си гледа работата и да си прави изборите.
Христо Гаджев: Мисълта ми беше следната, така или иначе трябваше да се отиде в Уелс с позиция на България ...
Клара Маринова: На базата на всички докуменит, за които ген. Стефанов говори.
Христо Гаджев: Но пак можеше да го съгласува и с политическите партии, което щеше да даде и много по-голяма стабилност на президента, ако има подкрепата и консенсуса на политическите партии в страната. Но както и да е. Колкото до генералските звания тук сте напълно прав, наистина не трябва по такъв изкуствен начин да се увеличават генералските звания в страната. Колкото до Центъра, който споменахте, наистина много години минаха в работа по него, но тук няма да се съглася с Вас, защото самото преместване на Центъра от независима структура, подчинена на министъра на отбраната, на структура, подчинена на Военна академия щеше да доведе до невъзможност той да бъде акредитиран от НАТО. Най-малкото защото изискванията на НАТО са тази структура да бъде независима от военен команден орган, какъвто е Военна академия. Сега малко или много вече отделно формирование, подчинено на Министерство на отбраната и се надяваме процесът по акредитация да приключи, за да може да заработи. В крайна сметка това е един много хубав център с оглед на всичките кризи, които за нещастие ни сполетяха през последната една година. Той може да изготви наистина стратегии и да подпомогне самата система за реакции при кризи, и не само за реакции, но и за превенции. Важна е и превенцията, защото иначе малко тичаме след дъжда, което не е хубаво. Колкото до целите и тяхното финансиране, тук е много важно всички цели, които са предвидени, да бъдат и финансирани, защото иначе ще остане поредният документ, който е написан, приет, ние сме казали какво бихме могли, но реално не го правим, което няма да изгради нашия имидж в рамките на НАТО. От тази гледна точка е много важно какъв ще е бюджетът за охрана, в самата „Визия" бяха приети едни проценти от 1,5 до 2 до 2020 година, които наистина са много пожелателни. Най-малкото финансовото състояние на държавата сега е доста трагично. В момента се говори дупката в бюджета да е около 1,2 милиарда лева, според министър Порожанов, не се знае какво ще се случи до края на годината, защото НЗОК иска актуализацяи на бюджета, което неминуемо ще се отрази и на бюджета за догодина, това, което имаме за цел ГЕРБ за бюджета за догодина е поне ...
Клара Маринова: Отиваме в следващия кръг от въпроси, какво Вие, като представители на политически партии и коалиции, ще отстоявате в следващото 43-то Народно събрание, като визия за отбраната, за Българската армия, въоръжените сили и нашето членство в НАТО. Отиваме към следващия кръг въпроси. Имате по 5 минути, заповядайте Христо Гаджев, 8-ми в листата на 25 МИР София-град.
Христо Гаджев: Само да си довърша мисълта, защото тя е по темата, това, което ще се стремим от ГЕРБ и се надявам финасвото състояние на държавата да го позволява, следващият бюджет за отбрана 2015 година да бъде поне в рамките на бюджета, който беше изпълнен през 2013 година. Само да припомня, че през 2014 година бюджетът беше съкратен с актуализацията и с началния бюджет беше съкратен с около 200 милиона лева. Другото нещо, което не търпи отлагане е подготовката на следващата Бяла книга за отбраната и следващия план за развитие. Но акцентът върху него трябва да бъде да не се извършва повече съкращение на личен състав. Това, от което има нужда системата е стабилност, мисля, че тук всички ще се съгласят с мен, не трябва да се правят резки промени и още повече да се демотивират самите военнослужещи. От тази гледна точка оттук нататък е време за градеж и за придобиване на способности и развитие на тези, които вече съществуват. А не тепърва всеки един нов министър да идва и да се прави нова политика. Време е да има стабилност и последователност.
Клара Маринова: Благодаря Ви! КП „БСП-лява България" Стефан Стефанов, 6-ти в листата на 25 МИР София-град, заповядайте!
Стефан Стефанов: Моите аргументи са на базата на опита, на експертизата, искам да кажа още, да приключим с тази „Визия", аз го приемам като абсолютно излишен документ, но има нещо друго, което трябва да се каже и да го знаят и Вашите слушатели, и останалите. Като се каже А се казва и Б, сега денонощно работят щабове, лица и т.н., за да се подготви Национална програма за изпълнение на „Визията", нали разбирате за какво става въпрос. Тази Национална програма, при положение, че пред г-н министъра има друга национална програма, 70 години от Втората световна война, 100 години от Първата, приети с консенсус, парламентарно решение, той не изпълнява тези национални програми, които трябва да изпълнява и той пише Национална програма, за това иде реч. И го казвам не с някакъв назидателен тон, просто не мога да преценя човек, който да има друго мнение по този въпрос. Но да спрем с тази тема.
Клара Маринова: Да, да отидем към това какво Вие предлагате.
Стефан Стефанов: Да ще съдействам по три параметъра - финансиране, модернициране, социални осигуровки. Социалният минимум на военнослужещите и на запасното войнство особено, тъй като съм представител и на запасното войнство, не трябва да пада под прага, който е сега в момента. По отношение на запасните въобще не остана време да говорим, но искам да кажа, че там е належащо да се приеме Закон за офицерите и сержантите от запаса, който да регламентира някакви финансови помощи от бюджета на Министерството на отбраната. В този съюз членуват стотици хиляди и въобще не се финансира, той е с помощи с членски внос и т.н. И тогава ще се решат и някои от въпросите, които г-н Петров каза за човека с окото, инвалида и т.н. И другото нещо, което искам да добавя, ще положа максимални усилия социалните придобивки на военнослужещите, по отношение на това какво получават като се пенсионират и т.н., никаква крачка назад, напротив, трудът им става по-тежък, по-сложен, по-отговорен, малко са на брой, а изпълняват много задачи. Третата мисия на въоръжените сили, принос към решаването на кризи и бедствия в страната и т.н. реално се провежда сега в момента и затова трябват достойни хора, сърцати и това трябва да се подчертае дебело. Никакви „Визии" и т.н., модернизации без човешкия фактор. Благодаря!
Клара Маринова: Благодаря! КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" Любомир Желев, водач на листата за 28 МИР Търговище.
Любомир Желев: Без да се спирам подробно отново ще повторя думите на тези основни принципи, които са заложени в нашата програма, изработена преди повече от 1 година - за възпиращото оръжие, за наборната военна служба, за военното възпитание и обучение, повтарям, и възпитание. Защото виждате по какви учебници учат децата, при Симеон било нищо, турското робство, владичество, е така най-твърдата дума присъствие, благодарение на което ние сме получили цивилизация, ние сме се запазили като народ и култура и т.н., ние не сме дали нищо, а сме получили от тях, дето дошли 14-ти век на конете отгоре, сме получили култура, ястия, фолкрор и т.н. Това е безобразие! Стигнахме до това безобразие преди 10 дена ботушите но този османски военен оркестър, наречен „Мехтеран", който е предвождал ордите преди 5 века отново се тъпче българската земя с развети знамена с полумесеци, с ятагани и с брадвите, с които са идвали тук. Кой допусна това чудо аз не мога да разбера, аз съм дълбоко възмутен. Друго, което искам да кажа, че ние категорично ще възстановим охраната на българската граница с цената на всичко. И тук искам да цитирам имената на Николай Младенов и на новия министър на вътрешните работи Йордан Бакалов, пълни невежи, срам, това е министър, те да седнат и да си изяснят позициите, има ли България сключено с Турция споразумение за реадмисия на нелегалните бежанци, или няма. Защото Николай Младенов точно на 30-ти август миналата година в предаване по Нова телевизия в присъствието на Калфин и Надежда Нейнски беше включен по телефона от Багдад и той заяви с апломб, че между България и Турция действа перфектно споразумение за връщане на бежанците и всеки ден ние връщаме по стотици нелегални пришълци на Турция. Пълна лъжа, пълна некомпетентност! А Бакалов сега казва точно противното на Николай Младенов, че те ще подготвят почвата и започват консултации за сключване на споразумение с Турция за реадмисия на нелегалните бежанци. Абе г-н Бакалов, България, като страна-членка на ЕС, точно на 16-ти декември миналата година Давутоглу подписа в Анкара спогодбата за реадмисия между ЕС и Турция. Така че само тези факти, които Ви изброявам, говорят за пълното невежество на нашите съвременни политици.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Имате възможност за въпроси, реплики и дуплики, имаме още минути. Ако не да Ви попитам първите 3 неща, които ще направите Вие, като депутати в 43-то Народно събрание? Христо Гаджев, 8-ми в листата на 25 МИР София-град, Вие лично?
Христо Гаджев: Аз лично, става въпрос за законодателни инициативи?
Клара Маринова: Точно така.
Христо Гаджев: Основното нещо е вкарването отново на законопроектите, регулиращи разузнавателните служби. 4-те законопроекта, мисля, че достатъчно е говорено по тях, те трябва да бъдат дебатирани, съответно приети, за да може да се даде регламент за работа на НРС и Служба „Военна информацяи", както и да се регламентира цялата система. Това едно на ръка, второто нещо, което е наистина належащо, това е промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, тук мисля, че ще имаме консенсус всички, който регламентира как военнослужещите да служат в Центъра за изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, това е един законопроект, който беше внесен и от Министерски съвет, и ние го бяхме внесли, като парламентарна група, още през 2013 година и следва да бъде регулиран, за да може все пак хората да служат на базата на закона. Третото нещо е вече на основата на дебата за бюджета за 2015 година наистина да се постигне един бюджет за отбраната, който да бъде достатъчен. И ако мога да използвам и за заключетелни думи, искам да кажа, че България има най-много нужда в момента от стабилност и за да се постигне тази стабилност трябва всички да излезем и да гласуваме на 5-ти октомври, независимо за коя партия, просто хората трябва да излязат и да гласуват. Нямаме ли висока избирателна активност, то тогава пак ще има проблеми. И нещо, за което искам да призова останалите политически сили, да се включат в дебата за бъдещето на паметника пред НДК, за да подпомогнем да бъде възстановен паметника на 1-ви и 6-ти пехотен полк.
Клара Маринова: Благодаря Ви! КП"БСП-лява България", Стефан Стефанов, 6-ти в листата на 25-ти МИР София-град.
Стефан Стефанов: Благодаря Ви! Аз съм умерен опитимст, но ако имам възможност да вляза в парламента или дори да не вляза ще вляза в контакт с представители на парламентарната група и ще настоявам да бъдат предприети 3 инициативи. Първата инициатива е да се внесе по най-бърз начин Закон за Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, който да регламентира тази институция с всичките права, правомощия, задължения и т.н. Второто нещо, което е, ще направя всичко възможно, или по-скоро ще инициирам някаква, не знам точно каква ще бъде формата, но да се направи все пак един отчет на временния министър на отбраната, не зная дали е възможно това нещо в парламента, за свършената от него работа, изразходваните финансови средства и предприетите решения съобразно законите на Република България и военните закони. И третото нещо, аз не ги подреждам по важност, ще се постарая по всякакъв начин да бъде закрита Комисията по досиетата, тъй като смятам, че това е една абсолютно паразитна комисия, която трябва да направи отчет за това не само колко тома и колко книги е издала, но също така да се направи проверка на финансовото състояние на членовете на Комисията преди да станат членове и в края на втория си мандат. Завършвам с това и за да прозвучи малко оптимистично, позволете ми, г-жо Маринова, да поздравя всички военнослужещи от редовната армия и особено тези от запаса, от ветераните от войните, от инвалидите, от военнопострадалите на Негово Величество, това е Съюз на завършилите военните училища, живот, радост, кураж, търпение и оптимизъм във връзка с настъпващите празници - 22 септември, Ден на независимостта! А някои по-стари, аз не исках да спекулирам с Вашата младост, не го приемайте това, някои помнят, че 23-ти септември преди години беше празник и на Българската армия.
Клара Маринова: Благодаря Ви! И накрая „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" Любомир Желев, водач на листата за 28 МИР Търговище.
Любомир Желев: Веднага маркирам - промяна на Закона за двойното гражданство, промяна на Закона за вероизповеданията, трето, промяна на наредбата на Министерството на образованието и ще бръкнем в архивите на Главното Мюфтийство за летните курсове за изучаване на Корана. Не може невръстни 7-8-9 годишни деца да ги караш по 6 часа да стоят на колене и да се превръщат в опитни зайци, да изучават наизуст на арабски Корана, от който нищо не разбират. Това е мъчение, това е деформация на детското съзнание. Дори в една Турция има ограничение, деца, незавършили 5-ти клас, или 12 годишни не могат да бъдат включвани в такива курсове за изучаване на Корана. Друга наша инициатива ще бъде разглеждане отново на бюджетите на тези ведомства, за които Вие казахте, не може гавазите на властта, в лицето на новото УБО, да имат два пъти по-голям бюджет от този на НРС. Пълно преразглеждане на договора за американските бази, статут, задължения и права, там ще бъде премахната, ако имаме възможност, тази клауза, която казва, че при критична ситуация американската страна си запазва правото да уведоми българската страна, че базите са били използвани не по изложените по-горе предназначения, тоест ние да бъдем поставени пред свършен факт, тоест ние там трябва да запишем използването в тази насока да стане след съгласието на българското правителство. И последното, пожеланието за 22-ри септември, да, напълно съм съгласен, но да не стане така, като на 6-ти септември, друга знакова дата в нашата история, когато в най-българското читалище „Добри Войников" в Шумен беше проведено национално международно състезание по знание на исляма и четене на Корана, дано на 22-ри септември да няма такова състезание!
Клара Маринова: Да, блогодаря Ви! С това завършва днешния 11-ти дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5-ти октомври 2014 година, темата е: Отбрана, аз съм Клара Маринова, а участниците в дебата: ПП ГЕРБ - Христо Гаджев, 8-ми в листата за 25 МИР София-град, КП „БСП - лява България" - ген. Стефан Стефанов, 6-ти в листата за 25 МИР София-град.
Можете да чуете целия дебат ТУК
