13-09-2014 | 09:28 ч.
Шести дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10. 2014 година на ТЕМА: Здравеопазване
Шести дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10. 2014 година на ТЕМА: Здравеопазване
Участници:
ПП ГЕРБ - Даниела Дариткова, водач на листата на 22 МИР Смолян
КП БСП - лява България - проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град
КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - д-р Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София
КП Коалиция АБВ - д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град
КП ДЕСНИТЕ - д-р Илко Семерджиев, председател на КП Десните, водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на Радио К2, добър ден! Аз съм Клара Маринова. Вие сте с дебат, 6-ти дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание 5.10.2014 години. Шестият дебат е посветен на една изключително важна тема - здравеопазване. Събеседниците днес са:
ПП ГЕРБ - Даниела Дариткова, водач на листата на 22 МИР Смолян
КП БСП - лява България - проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град
КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - д-р Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София
КП Коалиция АБВ - д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град
КП ДЕСНИТЕ - д-р Илко Семерджиев, председател на КП Десните, водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца
Здравейте! Радвам се, че всички сме заедно. Добре дошли. Започваме една от най-болезнените теми за българското общество. Още преди да започне дебата с моите себеседници в студиото си говорихме, че здравеопазването опира от нула до края на живота ти, преди да се родиш още си зависим от здравеопазването. Затова може би толкова болезнено изживяваме всичко, което се случва с българското здравеопазване. В доминиращия в света модел на здравеопазване се преплитат сложни многообразни, обществено значими, професионални, бизнес, лични взаимоотношения и противоречиви интереси наред с нашите, интересите на пациента. Всички тези интереси се преплитат и затова толкова болезнено изживяваме всяка промяна. Така 25 години непрекъснато реформи в здравеопазването. Непрекъснато ние, пациентите чакаме всяка реформа да бъде предвестника, предмостието към нещо по-добро. Защо така се случва, че четвърт век ние непрекъснато сме недоволни? Вие, лекарите, медицинските работници също не сте доволни, кога ще се случи така, че като цяло да бъдем доволни? Кога ще получим онази реформа, която да задоволи всички, които имат отношение към здравеопазването? Започваме с д-р Даниела Дарикова. Предлагам преди да Ви дам думата един елементарен регламент. На всеки от зададените въпроси да отговаряте в рамките на 3 до 5 минути, за да имате възможност след това да си задавате по между си въпроси, да имате възможност и да се репликирате.
Даниела Дариткова: Аз наистина съм облекчена, че в студиото са основно колеги и смятам, че за никой от нас няма да е противоречив факта, че проблемите на здравето на нацията няма да се отрече, че тези проблеми са проблеми на бъдещето. В този смисъл аз искам да призова да говорим оттук-нататък какво може да се случи и кой какво е заложил в своята програма, за да подобри настоящата система на здравеопазването. Защото във всеки един подобен дебат, в който съм участвала досега, ако започнем да се връщаме към въпроса кой, какво, защо, кога, по-скоро се губи енергия и ценно време. Аз смятам, че това, което сме заложили ние от политическа партия ГЕРБ в програмата си е разумно, рационално и за да се случат промените в системата на здравеопазването преди всичко трябва да се постигне широк консенсус. Той трябва да бъде надпартиен, надполитически, обществен, експертен и само тогава може да се случат тези промени в системата, които участват всички. Ние трябва да се реалисти, здравеопазването като елемент на икономическата ситуация в държавата, може да бъде такова, каквато състоянието на страната го позволява. Оттук-нататък ангажимента е на политиците да намерят баланса между интересите на индустрията от една страна, на лекарите и да ги концентрират върху пациента, защото пациентът трябва да бъде в центъра на системата. Ние смятаме, че трябва системата да се развива еволюционно, не революционно, да се отчете всичко, което е дефектирало да момента в различните нива на изградената система на здравеопазването. Това да се оптимизира и оттук-нататък без опасения да се постигне една такова здравеопазване, което в максимална степен удовлетворява исканията на хората. Здравеопазването като услуга, която подобрява здравето на нацията в много процент гарантира по-доброто му ниво. Основното, на което ние сме заложили в програмата, са профилактиката и превенцията. Приучването към правилния и здравословен начин на живот на младите, осигуряването на профилактика на заболяванията при възрастни, всичко това ще доведе до по-добри показатели на общественото здраве. Показатели, по които ние в момента за съжаление сме на едно от последните места в Европа. Аз смятам, че всички ние заедно особено представителите на лекарската гилдия в ролята си на политици трябва да работим максимално съвместно без противопоставяне, за да се постигне организационно, кадрово, финансово и морално стабилизиране на здравната система.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към следващия участник, проф. д-р Красимир Мурджев. Слушаме Ви.
Красимир Мурджев: Благодаря! Аз искам все пак да кажа, въпреки че наистина съм удовлетворен от конструктивния тон на д-р Дариткова, с която добре се познава в парламента, от регламента. Искам да кажа, че през тези 25 години може би на всички политически партии им липсваше в известна степен достатъчна политическа воля по отношение на различните интереси в здравеопазването да не накърни интереса на съсловието, да не се накърнят интересите на пациентите, да не накърнят интересите на фармацефтичната индустрия. В края на краищата държавата не спечели от това. Трябва да бъдем обединени в един консенсус въпреки разликите в политиките по отношение на здравеопазването. Смятам, че биха могли да се намерят допирни точки, за да се излезе от тази ситуация и достатъчно адекватна политическа воля, за да бъдат проведени тези промени. Българското здравеопазване се нуждае от сериозни промени и много мерки, които бяха поливинчати и недостатъчно съобразени с обективните условия в здравеопазването имаха обратен ефект. Ние от БСП желаем да бъде преориентира системата на здравеопазване към профилактика към потенциално значимите заболявания. Ще продължим да отстояваме интересите за специално внимание към майчинското и детското здравеопазване за една модерна система и организация на спешната помощ. Не трябва да забравяме, че един от пътищата за оптимизиране на функционирането на здравеопазването това е развитието на информационната система на здравеопазване, която има за цел ефективно планиране и разходване на финансовите средства, както проследяване на заболеваемостта и потока на пациенти. Бихме искали да бъде стимулиран обединението на груповите медицински практики, така че да се повторят онези добри практики от поликлиничното обслужване, ангажиране за запазване на целевите субсидии за общинските болници, особено в отдалечените и трудно достъпни райони. Ще отстояваме запазване на намалената такса на посещението при лекар на пенсионерите. Това, което предлагаме ново, е създаването на специален фонд за финансиране на социално слаби граждани и съответно оптимизиране на Здравната каса. Мисля, че това е продължение на политиката, която е заложена в програмата на БСП за промени в здравеопазването. Нека не забравяме, че то се нуждае от радикални реформи, които ни чакат в по-далечно време по отношение на болничната система, здравна каса и т.н.
Надка Бояджиева: Аз съм лекар и професор, ръководител на водеща катедра в България, катедрата по фармакология с токсикология, която е гръбнакът по фармакотерапия и съм представител на Патриотичния фронт. Благодаря, че ме поканихте. Аз съм съгласна, че не трябва да се политизира здравеопазването. За съжаление, през последните 25 години то се политизираше. През последните 25 години се срина системата на здравеопазване с целта да се изгради нова система, която да е ефективно, съвременна, да отговоря на европейските критерии. България е по заболеваемост първа в ЕС, за висока смъртност почти на първо място в ЕС. За съжаление, през някои от последните години, голямата детска смъртност. Кои са проблемите и кои трябва да се решават? Те не трябва да се решават с лозунги, не трябва да се решават със записани изречения в програмите. Първо, те трябва да се решават от специалисти, които не изпълняват партийни нареждания. Те трябва да се решават от хора, които работят с проблемите и могат, и знаят как да ги решат. Големият проблем на България е бюджетът за здравеопазване. Този бюджет се формира плюс него средствата за здравеопазване от здравни осигуровки. България е държава, в която по данни последни, които имам над 1 000 000 граждани не си плащат редовно здравните осигуровки. Това не се решава с лозунги. Това се решава с действия, със закони на хората, избрани в парламента. За това ние искаме да отидем в парламента, за да решим на практика тези въпроси. Без здравни осигуровки и вноски на 1 000 000 и повече няма да се създаде гръбнакът парите на здравеопазването. На второ място, лекарствената политика на България, това е много сериозен въпрос. Лекарствената политика не се решава през последните 25 години. Твърдя, че като специалисти оценявам у нас и света като значим лекарствената политика има много грешки. На първо място, водят се дискусии безплодни. Накрая отново се прави позитивен списък, в който над 1 400 лекарства са нови и скъпи и няма генеричните лекарства, които в цял свят се използват. Европейски доктрини ни казват, изискват от нас, да внедрим генеричните лекарства, да намерим място и с това ще намалим бюджета, защото около 900 млн. от бюджета за здравеопазване, а той е 3,2 милиарда по данни преди една година отиват само за лекарствата, които се изпискват, включително лекарствените продукти, които сега се наричат лекарствени продукти в болниците. На трето място, това е бързата помощ. Не е допустимо в България при всички управления да останат места независимо с колко хора, които не са виждали лекар за последните 3 години. Не е допустимо бързата помощ да бъде лошо оборудвана, да нямаме модерни линейки, да нямаме хеликоптери, да нямаме възможност да спасим живота на хората в цялата ни държава. Имаме силни центрове, разработихме ги това е плюс. Имаме много силни лекари и добри специалисти това е плюс. Но лекари трябва да има до всички кътчета на страната. Рушат се болници. Не се създават условия лекари да отидат там. Политиката, която се водеше през последните години за малко специализация на новозавършилите български лекари доведе, че ние обучаваме, аз имам прекрасни и умни студенти, които завършват, те въпреки цялото ми уважение към мен и молбите ми да останат, те заминават и казват, че няма как да специализират, че не могат да карат с тези малки заплати. Срам ме е да кажа какви са заплатите. Това е срамно, че нашите млади, много образовани, със съвременно образование, новозавършващи лекари, които мечтаят денонощно за специализация бягат от държава. Нека да погледнем към фамилните лекари как са нещата. Фамилните лекари имат процент на възможности да изпращат за специалист лекар. Хората в стрес търчат в началото на месеца да си вземат направления. Другите хора, които нямат средства, които си отделят от хляба си търсят помощ от специалисти и плащат, защото са изчерпани направленията. Профилактика казаха всички прежди говорещи. Но какво се направи реално там. Има някои светлини за профилактични прегледи, там е голямото бъдеще на България. Аз го казах в началото на настоящия век. Благодаря Ви!
Клара Маринова: Благодаря! Отиваме към д-р Николай Цуцумански.
Николай Цуцумански: За последните 25 години в здравеопазването нямаше политическа воля да бъде направена една радикална реформа. Стигна се донякъде с личните лекари и след това нещата пропаднаха. От това страдат само пациентите и лекарите. В България много лесно всеки българин би стигнал до специалисти, до спешна медицинска помощ, но не винаги качеството на оказаната спешна помощ е висока. Нашата спешна помощ е архаична в много отношения. Досега не е имало волята да бъде радикално променена. Това трябва да бъде кауза на всички партии, независимо кои са, защото хората, когато страдат нямат никакво значение от каква партия са. Болниците също се нуждаят от една радикална реформа. Това е в реда, в отношението към пациента. Не само да имат една хотелска база, качествена хотелска база, важното е отношението към пациента. Това е нещо, което независимо от коя партия трябва да бъде приложено. Трябва да има една база, основа, в която държавата един минимум, който да наложи ред, да има държавност. Този ред ще бъде за благото и на пациентите, и на лекарите, както каза колегата напускат, защото в Западна Европа имат много по-добри условия за специализация. Също мениджърите на болниците. Това може да бъде осъществено само при една държавна политика, при една силна държава, която да определи правила.
Илко Семерджиев: Слушайки преждеговорищите имам чувството, че те не са живели последните 25 години в България. Уважаеми колеги, нека да Ви кажа следното между 1997 и 2001 години бяха приети 9 нови устройствени здравни закони. Тогава за първи беше приет Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, беше дадено право да се договорят за правата в здравеопазването, за заплащането на пакетите и услуги за всичко, което касае лечебното здравеопазване. Тогава беше приет Законът за здравното осигуряване и създадохме НЗОК. Тази каса от 2000 година досега осигурява 3 млрд.лв. годишно за здравеопазването на България. През 1997 година, когато аз поех здравеопазването общия здравен бюджет беше 385 млн. Имате ли представа как се случва това нещо от 385 милиона днес ние да имаме само в НЗОК 3,48 млрд. здравен бюджет, който отива не само за лечение, за лекарства, отива за медицински консумативи, за всякакъв вид стоматологична помощ и т.н. Беше приет Законът за лечебните заведения, с който тотално беше преструктурирана здравната мрежа. За първи път 1999 година беше направена национална здравна карта и Вие сте пропуснали тези неща, защото ми твърдите, че нямало политическа воля. Напротив, политическа воля имаше и реформите бяха направени. След 2001 година се случи една контрареформа. На практика, здравното осигуряване беше унищожено. Доброволните здравни фондове бяха закрити. Бяха принудени тези, които искат да продължават да работят в този сектор, да станат здравни застрахователи. 10 години развитие на доброволния сектор, който трябваше да вкара в конкурентна среда НЗОК бяха пропилени. Тези фондове бяха съсипани и превърнати в здравни застрахователи. Другото, което съвсем дефинитивно искам да кажа и с това иска да отговоря на д-р Дариткова, която иска да се обединим. Те, когато бяха на власт, не се обединяваха. Те управляваха с правителство на малцинството и отново искат власт за правителство на малцинството. Тогава се случи нещо кошмарно. За първи път в историята на България, държавата все пари от НЗОК, беше експроприиран през 2010 година големият размер на НЗОК 1,450 млрд. лева. Тези пари вместо да отидат за здравето на гражданите, събрани от 10-годишни спестявания и с тях да бъде продължена здравната реформа, на практика се обслужи държавния бюджет за никому неизвестни цели, защото и до момента нямаме никаква представа и никой не е казал какъв разход е направен с тези пари, които бяха за здраве. Следващата година 2011 бяха регламентирани 340 млн.лв. като трансфер от НЗОК към държавния бюджет. Следващата още 100 млн.лв. докато съдът не спря тази практика. Ето защо, аз искам да кажа на ГЕРБ специално, ГЕРБ не е дясна партия. За първи път такова експроприиране на средства се случи през 1949 година от комунистите. Те повториха това през 2010 година, потретиха го през 2011 година, за 4-ти път през 2012. Това е една популистка партия, която казва „дайте да се обединим". С такъв тип практики ние не може да се обединяваме. Ние предлагаме на първо място, да се възстанови справедливостта в здравното осигуряване. Не е справедливо 850 000 граждани на България да не бъдат планирани в Закона за здравното осигуряване за събираемост на здравни вноски. Това означава, че много хора плащат, други не плащат, а всички ползват здравна помощ. Това не е справедливо и държавата трябва да си свърши работата по отношение на събираемостта, защото НАП събира здравните вноски, а не НЗОК. Ние това ще направим, програма за пълна събираемост. Второ, да се обърне внимание и на онези, които работят извън страната, но по-малко от половината година, защото те също имат задължение за здравно осигуряване. Ако те се прибавят към тези 850 000, близо 2 000 000 стават неосигурените. Те могат и имат право срещу възстановяване на 24 вноски да продължават да получават медицинска помощ, което най-малкото е несправедливо. Трето, в никакъв случай хора, които са си платили здравно осигурителните вноски, не бива да бъдат принуждавани да плащат в момента, в който боледуват, защото те авансово са платили своята вноска. Смисълът на здравното осигуряване е да си плащаш вноските, за да може да се лекуваш, когато си болен, без да ти искат пари. Това е нещото, което ние ще възстановим, такова, каквото го стартирахме през 2000 година. Не на последно място, искам изрично да напомня, че системата на спешната медицинска помощ я създадохме ние. До 2000 година спешната помощ се помещаваше в едни порутени стаички и се возеха на някакви жигули, волги и подобие автомобили. За първи направихме централизирана спешна помощ с 28 филиала по областите и със 189 подразделения. Финансирахме ги от държавния бюджет. Закупихме реанимобили и досега те са по улиците на България. Фактът, че някой е подценил спешната помощ и не е поддържал технически парка, че е разконцентрирал като организация и не се стимулира лекарите с подходящо заплащане не означава, че реформи там не са направени. Напротив, те са направени, но не са поддържани. Когато някой направи нещо добро, то не бива да бъде забравяно и отричано, то трябва да бъде надграждано. Това е моят апел към всички политически сили. Когато заварите нещо добро, направете го още по-добро, не го разрушавайте.
Клара Маринова: Имате възможност да правите своите реплики и да зададете своите въпроси към своите колеги.
Надка Бояджиева: Радвам се, че сме тук с д-р Семерджиев, той е мой студент. Аз го помня в групата по стоматология. Живяла съм в България и не ни обиждайте. През цялото време съм понесла всички трудности. Имам спомени за Вас, защото проф. Петко Узунов, който беше зам.-министър на здравеопазването и след това направи фамилните лекари. Имам спомени за добри неща и ние сме патриотична организация с демократични възгледи.
Даниела Дарикова: Аз с огромно извинение към водещата и събеседниците, ще ми се наложи да напусна този разговор, защото имам предварително приети ангажименти. Аз наистина разчитам на добрата памет на всички. Всички ние сме били в системата. Аз съм започнала преди 20 години работа в бърза медицинска помощ и там условията не бяха толкова нещастни, колкото ги описва д-р Семерджиев. Неща се случиха много във времето и аз съм с адмирации към неговия реформаторски дух, но фактите трябва да се гледат такива, каквито са. Дебатът за милиарда дългов време е воден. Ясно е, че сега държавата трябва от своя бюджет да дава пари на касата, защото тази година беше плануван бюджет на НЗОК с дефицит. Вижда се, че е възможно преливането на средства и в едната посока, и в другата, в зависимост от финансовата необходимост. По отношение на мерките за здравно неосигурените, те трябва да платят за 3 години назад, за да се включват в системата, а не 24 вноски. По отношение на гражданите, които се осигуряват в чужбина, бяха приети мерки във връзка със синхронизирането на европейското законодателство и да не дублира осигуряване в Европа и България. Трябва да се въведат административни мерки за по-добра събираемост на вноски. Оттук-нататък аз гарантирам, че ще търсим мнението на всички специалисти, защото всеки се учи от грешките си. Ясно е, че няма как една партия да реализира здравната реформа, защото тя не в едно управление процес, който ще завърши. Консенсусът е много важен, за да може всеки следващ, който идва на власт, да следва стъпките, начертани за един по-дългосрочен период. Националната здравна стратегия е един удобен момент да се очертаят тези стъпки и беше приета една такава, макар да не мина през 42 НС. Все още може да бъде коригирана. Аз разчитам, че по този начин ще постигнем консенсуса, от който се нуждае нашата общество, за да се постигне по-добро здравеопазване. Пожелавам успех от сърце на всички колеги в изборите. Надявам се да имаме силно парламентарни присъствие на лекарите в парламента, за да се постигне това, което очакват от нас българските граждани, както пациенти, така и работещи в системата.
Клара Маринова: Благодаря! На Вас успех на събитието, което отивате. Съжалявам, че няма да участвате докрай в дебата.
Красимир Мурджев: Искам да допълня, че през година поне, през която беше правителството на Орешарски бяха завършени и стартирани различни национални програми за превенция и профилактика. Например, за превенция от рак на маточната шийка, заразни болести, орални болести, ваксино профилактиката. Реално профилактични програми е имало. Това може да е било недостатъчно, но не може да се каже, че за тази една година сме стояли със скръстени ръце. Един въпрос към д-р Семерджиев. Аз от 1990 година практикувам лекарската професия. Не смятате ли все пак, че беше една груба грешка промените в Закона за лечебните заведения и регистрирането на лечебните заведения по Търговския закон, което ние пак отбелязахме един своеобразен български куриоз и направихме болниците търговски дружества.
Надка Бояджиева: Същият въпрос на проф. Мурджев. Университетските болници станаха търговски дружества. Това е изключително трудно за администриране.
Клара Маринова: Д-р Семерджиев имате право да отговорите на въпросите, зададени към Вас.
Илко Семерджиев: Разбира се. Най-напред искам да поправя проф. Мурджев, не са приети промени в Закона за лечебните заведения, ние създадохме този закон, той не съществуваше в България. Дали е било грешка това, че болниците са регистрирани по Търговския закон, не само, че не е грешка, това е модерният начин в целия свят. Отидете в Германия, Холандия, САЩ и ще видите, че и там е така. Защо е така обаче? Защото болниците, представете си ги като сграда, те са хотел, в който се изпълнява специализирана медицинска дейност. Всъщност стопанската дейност се изпълнява по Търговския закон, а лечебната дейност се управлява по Закона за лечебните заведения. Там се третира изцяло специализираната дейност в тази връзка. Нещо съвсем накратко. Докато в България болниците бяха публични всички приходи, които те получаваха се централизираха в първостепенен разпоредител на бюджета или в Министерството на здравеопазването или в съответната община и след това те отпускаха по някакъв механизъм бюджетна субсидия на болниците, т.е. болните бяха абсолютно несамостоятелни, те нито се самоуправляваха, нито можеха да планират приходи и разходи. С този закон те получиха пълна оперативна свобода. Срещу ние не поставихме община, а НЗОК, огромен фонд с колосално количество средства вътре и на договорна основа, а не на административен принцип да се разпределят нещата. Нещо повече, регламентирахме правилото, че парите следват пациента и така стартирахме здравната реформа. Парите да отидат само там, където се оказва помощ, а не да се издържат структури, както се прави сега. Връщането към издръжка на структури ражда големи дефицити и се налага по средата на година да се правят корекции в бюджета.
Клара Маринова: Продължаваме с втория кръг въпроси. Ефективността от сменения модел на финансиране днес се измерва в пъти повече инвестирани обществени средства за неизвестно количество незадоволителни здравни услуги. Това никой не може да го оспори. Защо абсолютно всички са недоволни от здравеопазването днес, след като толкова много пари влизат в здравеопазването. Политиците са едни от първите в стачкуващите армии, когато започват стачките. Медиците са едни от първи на Терминал 2 на софийското летище. Най-голям е техният брой, когато става дума за недоволство от система, в която работят. В същото време, подкрепящите ги пациенти са също толкова недоволни и влизат в положението на лекарите, но промяна няма. Ефективността на модела, който сега съществува. За него искам да поговорите Вие, който го използвате, Вие, който сте част от този модел. Започвам с д-р Мурджев. Заповядайте.
Красимир Мурджев: Благодаря. Причините са това са от най-различен характер. Изхождайки, чисто от субективния фактор за недостатъчно заплащане, започвам отзад напред, около 70 % от младите лекари са настроени да емигрират. Това показват всички анкети сред студентите медици поне в Медицинския университет в Пловдив. Това е нормално. Като им се предлага заплащане в пъти. Системата на финансиране е порочна. На първо място, всяка година лекарското съсловия, включително и политиците в парламента изпадат в една колизия с финансистите. Световната здравна организация препоръчва не по-малко от 5 % от БВП да се разходва за здравеопазване. В България никога не е минат този процент и в последните години се движи на 4,3%, за разлика от други западноевропейски страни, където стига 7-8%, а в САЩ 13-14%. Порочността на системата твърди, според мен, и нейната конструкция. Доста съм резервиран към предишния отговор на моя колега Семерджиев за търговските дружества. И в Германия, и в други западни страни, големи болници като изключим частните не са търговски дружества, а публични. Разбира се, 100 % търговски дружества са болниците в САЩ, но там системата е друга и изцяло на пазарен принцип, докато в Европа се разчита повече на солидарността. По отношение на дивидентите, трябва да Ви кажа, че една голяма част от държавните и общински болници дори в Пловдив, трябва да дават дивидентите си на министерството, така че системата реално не е променена. Ето защо голяма част от ръководството на болниците предпочитат да правят добре балансиран бюджет, където приходи и разходи да са равни на нула или предпочитат да трупат задължения, за да не им взима държавата дивидентите. Това е порочността на системата. Учудвам се, че ние говорим за по-съвършена система след 2000 година насам. Това са накратко проблемите по финансирането на здравеопазването. Другият модел, който е на клинични пътеки, няма нищо лошо в него, ако беше достатъчно добре и адекватно финансиран този алгоритъм. Тъй като там не се калкулирани много неща като консумативи и лекарски труд, незнайно по какви методики се извършва цената на клиничните пътеки, затова болниците продължават да трупат дългове, за да стигнат поради съвършеността на системата, например, държавните болници 400 млн.лв. са само задълженията им към днешния момент. Това е една бомба със закъснител. Нека видим какво трябва да направим за системата, а не какво да кажем какво е станало, колко е било хубаво и т.н. Ясно е, че тези мерки, аз съм сигурен, че те са били с изключително добри намерения, но те не са довели до ефект.
Клара Маринова: Приключихте ли?
Красимир Мурджев: Да.
Клара Маринова: Добре, благодаря Ви, проф. Мурджев. Продължаваме с проф. Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", Заповядайте, проф. Бояджиева.
Надка Бояджиева: Благодаря Ви, мила Клара. Останахте все същата чаровница със същия глас.
Клара Маринова: Благодаря Ви.
Надка Бояджиева: А и аз, като жена с Вас тук, всяка домакиня ще каже- имаш ли дом, трябва да го подредиш. А за да го подредиш, трябва да мислиш, трябва да вземеш най-добрите и практични неща, и трябва да направиш така, че хората в този дом да живеят добре. Задача на политиците и на тези, които ще влязат, включително и на Патриотичен фронт, е да подреди дома на здравеопазване в България. Проблемите се натрупаха много, едно правителство идва, прави определени неща. Друго правителство маха, дори премахва способни хора в Министерството на здравеопазването, да речем, имам предвид там или болниците - новият правителство сменя главния лекар на болница и тогава отново се наслагват нови идеи, нови грешки, и т.н. Финансирането, въпросът дали Здравната каса не е монопол или е монопол.
Клара Маринова: Ние след това имаме кръг от въпроси, за Здравната каса отделно. Тук говорим за финансирането на здравеопазването като цяло.
Надка Бояджиева: Вижте, аз ще Ви кажа Сингапур. Сингапур има 3% от своя брутен бюджет за държавата, за здравеопазването. Изключително уредена, много правилно направена здравна система, с бърза помощ за минути и със сигурност на здравната система. Как ще искаме да бъдат хората доволни, така зададохте въпроса. В началото казах- цели райони в нашата страна са лишени от качествено здравеопазване, поради липса на качествени лекари. Как ще искаме да има равновесие между желанието на хората и това, което правят лекарите, и хората да са доволни. Лекарите правят много, лекарите се борят за живота, лекарите правят възможното да удължат и спасят живота, но тези, които ги ръководят, по отношение на заплащане, по отношение на всички регулаторни документи и закони, те са отговорни за тази липса на баланс. И тази липса на баланс е навсякъде в системата на здравеопазване, връзка министерство-болници, връзка фармацевтична помощ-здравна каса що се касае до лекарствените продукти, връзка спешна помощ-министерство, бяхме свидетели преди месеци нещата, които се разиграваха със Спешна помощ и унижението на лекарите, те са мои студенти в Спешна помощ, навсякъде има разминаване. И според мен големият проблем, на който трябва да се седне сега след 5 октомври, е да седнем и да решим организацията на здравеопазването. Както д-р Семерджиев каза - имахме хубави неща, и после, д-р Семерджиев имаше някои хубави неща, да се видят и подкрепят хубавите, внасяхме и внесохме толкова силна апаратура. Има и хубави неща, но не можем да достигнем до всички хора, хората много обедняха, липсата на осигуряване при тях, те не могат да платят за скъпите диагностични тестове и скъпите лечения, т.е. трябва да се седне на една маса, та кръгла маса ли ще бъде, това е спасяване на здравеопазването на България. Спасим ли го, направим ли нещата да потръгнат по правилния поток, потокът се движи и ние ще можем да дадем здраве, и дълголетие на всеки българин в нашата държава, а не на богатите, защото и богатите плачат, и богатите страдат от болести, но понякога човек, който е неплатежоспособен , се нуждае от лекарска помощ. И аз ще кажа, пропуснах преди, тук се промъкна при колегите, социалните фондове за здравеопазване, те съществуват в много държави, примерно в Германия ги има, в Австрия, в САЩ, аз съм професор в САЩ, т.е. тези социални фондове покриват хората, които нямат застраховка, които в момента са без тази застраховка, трябва да направим и трябва самостоятелни фондове за здравеопазване да съществуват, но хората са наплашени от измамите, от това, че те загубиха пенсионните си фондове и никой не им казва къде са парите, те са наплашени дали сега отново да внасят пари във фондове, и дали пак няма да изчезнат парите, т.е. трябва да се седне с всички специалисти и то водещи специалисти. Повярвайте, имаше партийност тези години, може би не при всички управления, но при много управления, където партийни чада се назначаваха на възлови агенции, на възлови места, те не можеха да мислят, те не знаеха проблемите. Трябва много качествени хора, които знаят проблема, които наистина работят в болници, работят с лекарства, работят в Бърза помощ и прочие, и прочие, за да се реши проблемът. Съгласна съм, че една партия не може да реши проблема, но една партия може да бъде стожер той да бъде решен за здравето и дълголетието на хората, и една то тези партии е Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО. Ние сме една от тези партии, които можем да застанем.
Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Бояджиева. Д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град, КП Коалиция АБВ.
Николай Цуцумански: Д-р Семерджиев каза за спешната помощ, в която е направена една огромна реформа, но от тази реформа мина много време и отново тя за съжаление по това, което съм видял по света, е архаична. Самото оборудване до стигането до пациента, т.нар. триаж, който липсва. Десет години се занимавам със Спешна помощ, работил съм в Пирогов и това е един голям проблем - бързото достигане, оборудването на линейките. Колегите ни са прекрасни и всеотдайни хора, в това няма никакво съмнение, но самото...
Клара Маринова: Ама ние, пациентите, също го потвърждаваме. Никой няма съмнение в нашите български лекари, дори напротив. Дори напротив, едни много авторитетни хора не само в България, но и в световен мащаб.
Николай Цуцумански: Но няма организация, която да бъде, тази система съществува, но в момента се нуждае от спешна реформа, също спешните центрове, особено в провинцията. Няма никакъв алгоритъм за работа на тези спешни центрове. Трябва във всяка една болница, навсякъде в цялата държава, квалифициран човек, който да работи по един алгоритъм, защото при спешната помощ, дори да сте неосигурени хора, се нуждае всеки да получи един качествен продукт, а този качествен медицински продукт в момента го няма. Трябва да има еднакви правила навсякъде и това е нещото, което куца. Ние говорим само за финансиране, но много по-важни са правилата за работа с пациента, отношението към пациента и когато има общи правила, тогава всички ще бъдат много по-доволни.
Клара Маринова: Приключихте ли, д-р Цуцумански?
Николай Цуцумански: Да.
Клара Маринова: Благодаря. КП „Десните" - д-р Илко Семерджиев, председател на коалицията, водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца, слушаме Ви.
Илко Семерджиев: Аз искам наистина да отговоря на въпроса, който поставихте, моделът на финансиране, който е изключително важен. Тук искам само да кажа това, което проф. Мурджев каза, че трябва да има солидарност при болниците, не е така. Солидарността ние я осигуряваме чрез НЗОК, при болниците трябва да има конкуренция, за да се ражда качество и да се снижава цена. Това е смисълът на всяка една реформа в здравеопазването, включително и на тази, която в момента върви в Централна Европа, включително и тази, която се опитва Обама да направи в САЩ, защото той точно това се опитва да направи, да въведе солидарен модел, чрез общоосигурителна каса в САЩ. Желая му успех. Сега, по отношение на финансирането - не е лошо да се знае, че тази година в НЗОК има повече пари, отколкото всяка една друга година и е имало от нейното създаване досега, и в същото време виждате колко големи проблеми се очертават пред лекарите, и колко стачки видяхме тази година, лекарски стачки, на практика те, разбира се, са символични, но това изразява техния протест. Защо е така? Именно заради лошия модел на финансиране, с много пари по-лош ефект от времената, когато сме имали по-малко пари. Защо е така? На първо място, защото се върнахме отново към времената от развития социализъм, да се финансират структури. Аз още веднъж повтарям, въведеният от нас принцип, парите да следват пациента показва само едно нещо - желание парите да отидат при този, който работи повече и по-качествено. Структури, които не са посещавани от пациенти, нямат право на финансиране. Такива структури трябва бавно, но сигурно да си отидат в небитието, защото нямат пациенти, няма нужда да се поддържат болници, в които не влизат пациенти. Още нещо да ви кажа в това отношение - ние създадохме възможност, чрез преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества, там да протече процес на приватизация. Всъщност през 2002 година НДСВ спря този процес, отмени глава 13 от Закона за лечебните заведения и в резултат на което знаете ли какво се случи? Построиха се нови 110 частни болници за изминалите 10 години. Това показва, че ние сме увеличили с 1/3 болничната мрежа и сега казваме - ама не ни стигат парите. Да, когато смятате, че в здравеопазването трябва да се работи по икономически критерии също, а не само по хуманни критерии. Ефективността може да се постигне само тогава, когато наистина финансираме свършена дейност, а не просто съществуваща структура. Още нещо трябва да знаете - през 2005 година на касата й беше забранено да отказва договор, на когото и да било. Всеки, който се регистрира, веднага се закача за публичния ресурс и започва да го ползва, независимо от това дали покрива, или не покрива определени критерии. Това също е модел, който трябва да спре. Не може този, който плаща, да не прави подбор на качествените лечебни заведения, които могат за укажат съответната услуга, но само като сключване на договор, оттам нататък пациентът трябва да е свободен, неговият свободен избор трябва да води парите в едно или друго лечебно заведение. И накрая по отношение на дивидентите, които се споменаха - 2000 година, когато преобразувахме лечебните заведения, ние ги освободихме от корпоративни данъци, ние ги освободихме от плащане на дивиденти. Лекарствата не бяха с ДДС, бяха освободени от ДДС. Ние и сега казваме това в нашата програма - нулева ставка на ДДС за всички лечебни заведения. Няма никаква логика, публични пари, събирани за здраве, да бъдат облагани с данък за...
Клара Маринова: Оборотни средства.
Илко Семерджиев: Да. Другото, което казваме в нашата програма, е следното - отново освобождаваме лечебните заведения от корпоративни данъци, няма да плащат нито 10% корпоративен данък, нито дивидент на държавата за това, че са държавни болници.
Клара Маринова: От къде ще вземете средствата?
Илко Семерджиев: Вижте, ние говорим за нещо друго, моля, разберете. Приходите на една болница от НЗОК накрая на годината се облага с 10% корпоративен данък. От това казваме, че ще освободим болниците, от този данък и се облагат, когато имат положителен финансов резултат, и със съответния процент дивиденти, т.е. това са пари, които се централизират в държавата. Няма нужда да взимаме пари, аз това казвам, това ще остане доход за реинвестиция на самите болници, на самите лечебни заведения, защото няма никаква логика от парите за здраве да се взимат данъци. Така, както го бяхме направили през 2000 година, така ще го направим и сега. И още нещо, с което искам да завърша тази тема. Ние спокойно можем да кажем, в момента процентът от БВП здраве в България е 4,1, не е 4,3%, а е 4,1, спокойно можем да го качен на 6%.
Клара Маринова: Как?
Илко Семерджиев: По един начин, който споменах преди малко - подобряване на събираемостта на здравните вноски, възстановяване на дружествата за доброволно здравно осигуряване, които на пазарен принцип събираха средства и ги вкарваха в лечебните заведения. Нека само да ви дам пример. Преди да бъдат принудени доброволните дружества за здравно осигуряване да се регистрират като застрахователи, ние пак си имахме здравни застраховки, но знаете ли колко беше годишният приход на здравните застрахователи? 29 на брой, 135 хиляди лева, докато доброволните дружества правеха над 45 милиона, т.е. изборът на българския гражданин не е бил уважен, напротив. Административно държавата си е позволила да съсипе един сектор, който...
Клара Маринова: Нали отчитате, че много обедня народът в този период от време?
Илко Семерджиев: Защо трябва да отчитам кой е обеднял, след като този, който се е осигурил доброволно, е направил 45 милиона пазар и е бил доволен. Защо държавата е унищожила това? Това е въпросът.
Клара Маринова: Да, само че имаше още пари в населението, когато Вие бяхте министър, д-р Семерджиев. Не искам да се намесвам в този спор.
Илко Семерджиев: Аз говоря за миналата година, извинявайте. Доброволните дружества бяха принудени да станат застрахователи миналата година.
Клара Маринова: Да, станаха застрахователи миналата година, това е вярно.
Илко Семерджиев: Това някои хора го обясняват с термина, че в България се прави неразграничаване на това, което се нарича „иншурънс" на запад и че то също било осигуряване. Това не е вярно. Сега ще Ви кажа с една дума какво означава разликата. При солидарното осигуряване, каквото беше нашето доброволно здравно осигуряване, принципът наистина е солидарност, т.е. тези, които не ползват, дават своя ресурс на тези, които са болни и трябва да ги ползват в момента, след това се случва и те да ползват. Докато при здравното застраховане системата не е базирана на солидарност, а на риск и там имаме много по-високи разчети, там имаме много по-ниски покрития, там имаме финансова услуга, а не здравна услуга. Така че трябва да се правят разлики между двете неща и да отчета реалността.
Клара Маринова: Аз съжалявам, че се намесих. Сега имате възможност всички участници в дебата да задавате въпроси помежду си и реплики. Заповядайте, проф. Бояджиева.
Надка Бояджиева: Аз с някои неща, които д-р Семерджиев каза, съм съгласна. Той наистина беше министър в едно време, което можеше много добри неща да се направят и когато хората вярваха, че ще се направят.
Илко Семерджиев: Те бяха направени, извинявайте.
Надка Бояджиева: Зная, някои от тях бяха добри, някои не. Някои бяха не полезни за хората, някои полезни. Но искам да Ви кажа, ще дам и примери, не искам да споря, аз съм демократ по природа.
Илко Семерджиев: Не, аз мога да споря. Аз съм привърженик на истината.
Надка Бояджиева: Момент. Германия решава проблемите на здравеопазването си, като заделя 40 хиляди евро за човек от населението си и 15% от БВП, от бюджета си. България преди време кажа д-р Семерджиев, че много имаме, 3,2 милиарда имаме. Да, погледнато при тази бедност това са много пари, но България заделя само максимум 5 хиляди евро за човек, т.е. 8 пъти по-малко, като 4% е максималното, което д-р Семерджиев каза, че можем да постигнем за процент от вътрешния ни дълг. Но, има едно но, което никой досега не каза - ние лекуваме с много скъпи лекарства, имаме скъпи диагностични методи, които прилагаме на много хора в България. Това оскъпява здравеопазването. Ние искаме да лекуваме както...
Клара Маринова: Имам отделно въпрос за лекарствената политика. Нека оставим там да го кажете.
Надка Бояджиева: Ние искаме да лекуваме, както е в развитите държави и ние го правим, повярвайте, с нашите силни лекари, но това струва много пари. И фактически се оказва разминаване между финансовите възможности и това, което нашият гражданин трябва да получи като лекарска помощ, а това разминаване трябва да се реши по много разумен логичен, свързан с възможностите на страната ни. Ако ние така говорим, д-р Семерджиев, какво е било миналото, ние сега имаме едно настояще, което е много лошо, ние имаме една много повишена смъртност, повишена заболеваемост, ние имаме клинични пътеки, вие винаги фигурирате, но имаме клинични пътеки, които са много, много скъпи.
Клара Маринова: Проф. Бояджиева, аз се извинявам много, но трябва да Ви прекъсна, защото имаме реклама.
Клара Маринова: От студиото на „Радио К2" продължаваме дебата за българското здравеопазване, със събеседници, участници в дебата - КП „БСП - лява България" - проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град, КП „Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРОИ - проф. д-р Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София-град, КП Коалиция АБВ - д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град и КП „Десните" - д-р Илко Семерджиев, председател на КП „Десните", водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца. Прекъснах проф. Бояджиева, нека си продължи мисълта, но Ви моля само да довършите мисълта, за да има възможност да отговори и д-р Семерджиев, и да продължим към следващия кръг с въпроси.
Надка Бояджиева: Благодаря, Клара! Всеки знае, лекар и гражданин, че играта с т.нар. клинични пътеки е значима в решаването на проблемите на здравеопазване. В много болници изискват високо платени клинични пътеки, а много периферни болници нямат нито апаратурата, нито възможността и така те не могат да достигнат до добро заплащане, изпадат в дългове. Там въпросът с клиничните пътеки трябва да се види кой го решава, защо така, примерно колко хора в България се нуждаят от стендове и т.н, няма да навлизам, няма да посочвам нито една клинична пътека, но лекари, които денонощно работят и огромни усилия влагат, за да спасят човека, са на евтино платена клинична пътека, и затова заплатите им са много малки, и не се получават, защото болницата задлъжнява. Обратно скъпо платени клинични пътеки или въвеждането на нови, които не са ни необходими за голям брой граждани, но те също са скъпо платени. Това трябва да се види в миналите години как беше, разбира се, то започна през последните 7-8 години.
Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Бояджиева. Д-р Семерджиев, към Вас бяха повечето въпроси, може би защото сте ексминистър. Проф. Мурджев, Вие имате ли въпроси или реплики?
Красимир Мурджев: Не, аз нямам въпроси, просто искам да кажа, че наистина смятам като лекар, че отдавна корпоративният данък и ДДС върху лекарствата, включително и това, което е обсъждано в нашата политическа сила, наистина би било до стабилизирането на финансиране на болниците. И аз тук все пак трябва да кажа, че може да има насоки, около които бихме могли да се обединим за един консенсус. По отношение на приватизирането на лечебните заведения мисля, че това е един спор, който хвърля разногласия в политиките и може би трябва да има по това отношение по-широк кръг на дискусии.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Д-р Семерджиев, имате възможност да отговорите на всички тези много въпроси.
Илко Семерджиев: Аз не разбирам защо трябва да отговарям на когото и да е било.
Клара Маринова: Не, ако не искате няма да отговаряте.
Илко Семерджиев: Вижте, фактът, че някой не е съгласен с нещо, не означава, че аз трябва да му отговарям. Напротив.
Клара Маринова: Чудесно, ако не искате, няма да отговаряте.
Илко Семерджиев: Моите послания са положителни послания. Аз се опитвам да кажа какво ще направим и как ще подобрим здравеопазването. Тук искам отново да се върна на финансирането на болниците, за което говорихме преди малко.
Клара Маринова: Това е един от ключовите въпроси.
Илко Семерджиев: И което трябва наистина да изчерпим като тема. Забележете, аз отново ще говоря с точни числа изведени от Закона за държавния бюджет и от държавния бюджет. През 2012 година 351 милиона са били дълговете на болниците, през 2013 година се качват на 384 милиона, т.е. е станал с 33 милиона повече. Забележете какво се случва сега тази година- първите четири месеца средно с 50 милиона нарастват дълговете на болниците, 5-ти и 6-ти месец скача задлъжняването с 190 милиона. Нали можете да направите разлика между 50 милиона месечно и 190 милиона месечно, т.е. тук се връщаме на една много пареща тема, която беше засегната от преждеговорещите . Болничните директори, които се явиха понякога партизани на политическите партии и които идвайки на власт уволняват другите, които са заварили, и назначават свои партийни членове. Част от финансовата криза в България, която се разигра последните няколко месеца, включително и банковата е точно такъв тип политически атаки, партизански атаки, което показва едно много страшно нещо, че здравеопазването се използва в политически игри, нещо, което не бива да се случва по никакъв начин. Ето защо е много важно да се отдели лечебното здравеопазване от държавността, и от управлението на държавата, защото когато държавата може да се меси по такъв пряк начин се получават точно такива ефекти. Експроприират се средства или се трупат дългове, с което се затруднява съответното правителство, то няма какво друго да направи, освен да падне. По отношение на финансирането на общественото здравеопазване, защото досега се концентрираме само върху лечебното здравеопазване. Искам да Ви кажа, че през последните няколко години бяхме нанесени наистина много тежки удари върху общественото здравеопазване. Отново ще цитирам числа - 2011 година бюджета на МЗ, от което се финансират програмите за общественото здраве, включително промоции и профилактика на здравето, беше 712 милиона, 2012 година падна на 468 милиона, 2013 година на 368 милиона, а тази година на 359 милиона. Общо през този период от време, разликата между 712 и 359 това са 353 милиона, почти два пъти е намалено финансирането на общественото здравеопазване. Ето защо това, което ние десните казваме, е следното - общественото здраве е важно и не е достатъчно само да говорим колко профилактиката е важна за здравето на хората, ние буквално казваме следното - още първата година сме готови два пъти да увеличим бюджета на общественото здраве, да го възстановим на онези 712 милиона, което е било преди 4 години и следващите години средно годишно по 20-25% да увеличаваме тези средства, защото там наистина трябва да се наблегне върху профилактичните програми, върху скрийнинговите програми, върху възможността да запазим хората здрави, а не да ги лекуваме по скъп начин.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Проф. Бояджиева?
Надка Бояджиева: От къде ще ги вземете тези пари и кой бранш ще нарушите, или чие равновесие ще нарушите? Нали трябват пари за всичките тези проценти, за които говорите.
Клара Маринова: Ясен е въпросът.
Илко Семерджиев: Много ясен и аз се радвам, че мога да отговоря на този въпрос. Ние, десните, не сме като социалистите и като популистите, които казват - ще вземем от един сектор и ще дадем на друг, защото той е по-важен. Напротив, ние, десните казваме следното- ще стимулираме растежа на икономиката, така че 4% върху БВП да е едно върху 80 милиарда, както имаме БВП сега, но друго е върху 100 милиарда. За целта обаче предлагаме икономически мерки. На първо място- ние сме готови да се справим веднага с младежката безработица и това сме го описали в нашата програма, която публикувахме още на 3 септември тази година, която нито една партия, а всъщност партиите още не са ги извадили програмите. Какво предвиждаме в това отношение. Ще създадем държавна агенция за дигитална икономика, да дадем по някакъв начин шанс на хората, които имат компютър и квалификация, да работят дори от вкъщи. Това означава да ги включим в световната икономика, това означава в България да привлечем външни средства, защото повечето то примерно големите софтуерни корпорации поръчват софтуер, знаете, от САЩ...
Клара Маринова: Д-р Семерджиев, излязохме извън темата за здравеопазването. Проф. Бояджиева.
Надка Бояджиева: Аз няма да задавам въпроси, защото като задам въпрос, д-р Семерджиев започва да съобщава първо неговата програма, а ние всички имаме програми, които програми са качествени. Програмата на Патриотичен фронт..
Илко Серемджиев: Вашата не сме я видели.
Надка Бояджиева: Качена е на сайта. Вие не се интересувате от нас.
Илко Семерджиев: Напротив.
Надка Бояджиева: Аз исках само да кажа, че едва ли ще увеличите, съжалявам, че трябва да го кажа, работните места в България, чрез известната на нас приватизация и оголените фабрики, и заводи в момента, от които се лишиха милиони хора точно по Вашето управление, и то разочарова много демократи, понеже останаха безработни много хора, и оттам тръгна бедността.
Илко Семерджиев: Това са пълни глупости.
Надка Бояджиева: Как така ще увеличим работните места? Не са пълни глупости. Не можем непрекъснато някакви измислени неща да внушаваме на хората. Трябва да...
Илко Семерджиев: В нашия мандат два пъти увеличихме БВП, това не се случвало в България през последните 100 години. Вие просто не познавате...
Клара Маринова: Аз пък Ви моля да се върнем отново към здравеопазването, защото предстои следващ много важен кръг въпроси. Д-р Цуцумански.
Николай Цуцумански: Аз съм възхитен от думите на д-р Семерджиев за тези младежи, които ще работят по компютри. Да, това наистина е един елит, който е с качества, но за съжаление в България има една прослойка, която е напълно необразована, която нейната грамотност е елементарна, т.е. липса на такава грамотност и...
Клара Маринова: Да, добре д-р Цуцумански. Да се върнем в полето на здравеопазването, защото това е днешният дебат. За работните места има отделен дебат, аз се надявам Ви да участвате, тези, които сте подготвени в тази област и в него. Продължаваме нататък. Огромен проблем, той проличава и в сегашните Ваши изложения, уважаеми участници в дебата, е НЗОК. Ролята и мястото на Касата? Правилно ли беше определена, правилно ли се управлява тази Каса, правилно ли беше решен големият проблем, който възникна преди няколко години, взимането на пари от Касата, за да се стабилизира бюджетът на държавата? Безпрецедентен акт! И така, в дебатите на обществото Държавната каса присъства непрекъснато и там има дисбаланси, които не знам как ще се оправят, но Вие сте хората, които трябва да дадете рецептата за това- Здравната каса да бъде един реален фактор в опазването на здравето на хората, а не фактор, който пречи, за да бъдат лекувани хората. Днес чета информация, че на възрастна 70-годишна жена е направена нов тип операция в Пловдивската университетска болница, да не правя реклама, но да припомня на всички Вас, които знаете за този случай, операция на гръбначния стълб, на един прешлен 7 хиляди лева. И си даваме сметка, че тази пенсионерка 7 хиляди лева няма от къде да вземе, Здравната каса не поема нищо и се намира една пловдивска фирма, която се смилява над жената и дава средствата, за да бъде оперирана. Вие не сте извън пределите на България, всеки ден четете все нови и все повече призиви да даряваме пари, за да може хората да се лекуват, само че тези, които трябва да дават такива пари за благотворителност, вече започват да свършват. Какво правим оттук нататък с лечението на хората, след като Здравната каса доста често абдикира от лечението на тези хора? Какво Вие като бъдещи депутати, представители на партии и коалиции, ще направите, за да може хората наистина да ползват услугите на Здравната каса, тя да бъде центърът, който ще гарантира лечението? Защото ние си плащаме, тези, които си плащаме здравните вноски, но не получаваме продукта след това. И така, започваме от проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град КП БСП - лява България. Слушаме Ви проф. Мурджев.
Красимир Мурджев: Трябва все пак да кажа, че солидарният модел и съществуването на НЗОК, мисля, че това е модел, който е общоприет вече и това е един модел, който е утвърден в Европа. Да поставяме под въпрос съществуването на Касата мисля, че по принцип е дефект. Здравната каса, тази здравноосигурителна система, която е въведена в България трябва да продължи да съществува и да се усъвършенства. Истината е, че Касата разполага с ограничен ресурс, именно поради това остойностяването на различните дейности в известна степен е ограничено и има не малко консумативи, които не се заплащат от Касата, за да може да бъде платена друга дейност, именно по обслужването на болни в лечебните заведения. Сега, друг е въпросът, че наваксването на публичния ресурс на здравеопазване и бюджетът на Касата върви рамо до рамо с увеличаване броя на услугите в здравеопазването, как не обичам тази дума, но да го наречем, ме това е дейностите в здравеопазването от една страна, и от друга страна повишаването на броя на договорните партньори. Аз затова казвам, че в настоящия момент здравеопазването стана така, че се превърна в бизнес, за някои в доста доходоносен. От друга страна за мен, порази усилието именно да бъде стимулирана конкуренцията, макар че в това няма нищо лошо, но то се извършва по малко порочен начин и беше правопропорционално обвързана работната заплата и съответно допълнителното материално стимулиране на болници с броя на хоспитализации, и поради тази причина броят на хоспитализациите расте непрекъснато, независимо дали има обективни условия за това, или не. Трябва да се мине към по-високи заплати, които не се влияят от броя на хоспитализациите, мисля, че има финансовата възможност за това и съответно оптимизирането на лечебните заведения.
Клара Маринова: Да, приключихте ли, проф. Мурджев?
Красимир Мурджев: Да, благодаря Ви.
Клара Маринова: Благодаря Ви. КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" - проф. д-р Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София-град, заповядайте.
Надка Бояджиева: Патриотичният фронт е за здравна каса, която да бъде контролирана, регулирана от експерти-специалисти. Наистина трябва да има здравна каса и тя трябва да разпределя, но според нас тя е монопол. Здравната каса през последните години, идеята, която д-р Семерджиев каза, да се организира, се изроди, тя стана монопол в много области на здравеопазването. Лекари и големи болници станаха зависими от Здравната каса. Аз ще Ви кажа примерно факти, които говорят, че в Здравната каса идват различни ръководители, те се сменят. Еми те се смениха преди една година нов ръководител на Здравната каса, преди да дойде новият ръководител, година и нещо отново беше сменен старият ръководител. Новият ръководител дори не може да разбере къде отиват потоците на парите, защото на едно съвещание, проведено по идея на известен вестник, той говореше неверни цифри. Здравната каса трябва да се управлява продължително от едно звено, което е от силни финансисти, силни лекари, които да знаят разпределянето на парите.Парите трябва да бъдат в здравната каса, трябва да постъпват пари и от различни фондове. Ще кажа само едно нещо, че примерно за домашно лечение са 480 милиона лева преди години, но тези пари са били заложени, но следващата година не са били въобще реална цифра за домашно лечение. В Здравната каса 56%, сега не знам точно как е, са отделени за работни заплати на лекарите. Според мен в Здравната каса опира голямата грешка на лекарствената политика у нас. И оттук е един от големите проблеми там, но 56% работна заплата, различни други разходи за болниците и затова болниците изпадат в безпаричие, а и лекарите не си получават заплатите. Така че там има проблем - организация, ръководство и контрол. Ние виждаме, че се събират контрол, виждаме, че се събират експерти и те се сменят политически, които трябва да контролират здравната каса, но се намират все още 1-2 с опит продължителен, които явно помагат. Скъпо стана здравеопазването в целия свят, увеличиха се болестите в света, като започнеш със захарен диабет, ракови заболявания, хипертония. Всичките те искат пари от държавата и за лечение, и за болнична, и за извън болнична помощ, и за бърза помощ. Така че Здравната каса трябва да бъде едно звено, за което ние като влезем в парламента Патриотичен фронт - НФСБ с ВМРО, много сериозно ще поставим въпроса за регулациите и механизмите на Здравната каса, и закони, които да се следват от всички управляващи. Това са сериозни въпроси, които ние не бива да пропускаме, ако влезем в парламента.
Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Бояджиева. Д-р Николай Цуцумански, КП Коалиция АБВ, 3-ти в листата на 24 МИР София-град, слушаме Ви.
Николай Цуцумански: В Здравната каса са се натрупали много проблеми. Единият от проблемите, това е контролът върху харченето на Здравната каса. Има болници в страната, в които до голяма степен недобросъвестно се използват парите, т.е. лекуват на хартия много хора, за разлика от други болници, които лекуват реални хора с много тежки заболявания и в тежки състояния, и до тях понякога не достигат тези пари в пълния им размер, т.е. една пътека може на хартия да е написано, че е извършена една операция, а да не бъде извършено, а в друга болница за същата операция да бъдат похарчени реалните консумативи и всичко да бъде направено както трябва. Това е един от проблемите на Здравната каса - контролът. Другият проблем са всички тези стойности на консумативи и импланти, които не се покриват от Здравната каса, а те наистина са на огромни цени. Трябва да има контрол върху цените на тези импланти, защото понякога те се предлагат на пациентите на стойност, която надхвърля десетки пъти реалната им стойност, както Вие споменахте за този случай в Пловдив. Това е и поради това се получават тези огромни разходи.
Илко Семерджиев: Аз искам да се съглася тук с колегите, те казаха, че контролът е наистина важен, това е факт. Искам да Ви кажа защо няма контрол в момента в НЗОК, това трябва да се възстанови, ние създадохме през 1999 година със събрание на представителите Управителен съвет, директор и Контролен съвет. ГЕРБ премахна тези институции, премахна събранието на представителите, на осигурените, на работодателите, на тези, които дават парите, премахна Управителния съвет, премахна и Контролния съвет и вместо тях направи един Надзорен човек, който се назначава от Министерски съвет и един управител, който се назначава от Народното събрание, тоест те са изцяло политически зависими. Това обяснява Вашата констатация, че когато се смени партията на власт започват да се сменят поголовно всички кадри, след което идват хора, които не могат да влязат бързо в ситуацията и се получават едни дълги периоди на лошо управление. Каква е обаче рецептата, освен, че трябва да се възстанови Контролния съвет и да се възстановят онези механизми, които съществуваха, експертизата в България все още е на лице в това отношение. Аз ще се върна към онова нещо, което много хора споменават, беше казано и тук, монопол на НЗОК, трябва да знаете, че НЗОК не е монополна организация, всяка институция, която е създадена първа в държавата е единствена, ние не можем да разбием тази институция, както не можем да разбием и БНБ, но можем да я поставим в остра конкурентна среда. Когато планирахме Закона за здравното осигуряване имаше глава Доброволно здравно осигуряване и до миналата година 21 доброволни здравни фонда набираха капацитет, за да могат един ден, когато достатъчно добре работят, да станат конкурент на НЗОК, тоест да управляват и здравни вноски, ако разбира се ги изберат гражданите, това е въпрос на свободен избор, това сме записали ние в нашата програма. Този модел се нарича заместващо здравно осигуряване, Холандия го въведе през 2005 година и само за 5 години стана първа в света по здравни показатели, изпревари Франция, изпревари Германия, изпревари САЩ. Тоест това, което някога ние сме планирали, би трябвало да бъде продължено, и ние в програмата си декларираме, че на първо място ще поставим НЗОК в остра конкурентна среда чрез възстановяването на фондовете за доброволно здравно осигуряване, второ, ще възстановим онзи обществен характер, който притежаваше и контролни механизи и трето, ще въведем ефективни механизми на управление. На какво се базират ефективните механизми на управление, тук д-р Цуцумански каза нещо много важно - не може Касата да администрира лекарите, не може Касата да администрира болниците, всъщност Касата се договаря, тя и така беше създадена, ние имаме национално рамково договаряне, имаме индивидуални договори с болниците, които сега са превърнати в административни актове. Стигна се през 2010 година с постановление на Министерски съвет да се приемат цени, извинявайте, но това са времената от преди 1989 година, аз не искам тези времена да продължават и в бъдеще. Това е нещото, което също ще възстановим, на първо място управление чрез договори и на второ място - ефективно управлене, което трябва да бъде контролирано.
Николай Цуцумански: Аз искам да кажа, че в последните няколко години се зародиха болници, които са създадени единствено за точене на Здравната каса. И то в определени градове на България, няма да ги цитирам, и те се създадоха от хора, които са близки до властта с идея единствено точене, а не реална услуга към пациента. Ние трябва да се замислим за тези хора, които нямат достатъчно информация, не са всеки ден в интернет, има твърде много хора, които гледат по една-две програми по телевизията и слушат по едно радио, как те да имат информацията къде да отидат, как да бъдат правилно лекувани тези хора?
Надка Бояджиева: Въпреки всичко, д-р Семерджиев, казах, че сте мой студент, въпреки всичко много хора и лекари имат чувството, че Здравната каса е монопол. Ако вземем думата „монопол" така, както е по речник да, но тя диктува на лекарите, тя диктува на болниците, Здравната каса дори прави грешки в комуникацията с търговски дружества, с болници и т.н. и пак излиза на върха, тя все иска и иска пари от държавата и от бюджета. Така че това е видът на действията, действията са монополни.
Илко Семерджиев: Имате някаква грешка.
Надка Бояджиева: Не, нямам грешка.
Илко Семерджиев: Първо, постановленията на Министерски съвет се приемат от Министерски съвет, а не от НЗОК. Тоест административният механизъм се е изнесъл над Касата.
Надка Бояджиева: Добре, Вие защитавате, защото Вие сте участвали в различни години. Програмата, която я казах и аз стартирах в началото на това предаване, да се създадат, и в нашата програма има на Патриотичния фронт, който е с НФСБ и ВМРО, в нашата програма също е залегнало допълнителни здравни фондове, аз го казах в началото, когато започнах да говоря. Нали затова говорим да отидем в парламента, нали затова говорим да седнем ние лекарите, знаещите, можещите, да можем да решим проблемите за здравето и дълголетието на българина, нали това е родолюбието и патриотизмът. Но искам да Ви кажа, че Здравната каса има сериозен проблем, като монополист.
Клара Маринова: Имаме още половин час, в който трябва да обсъдим още един голям кръг въпроси и този кръг въпроси е във Вашия сектор, проф. Бояджиева, лекарствената политика, от която отново не са доволни нито медицинските кадри, нито пациентите, въобще всики сме недоволни, не можем да го пропуснем. Не можем да пропуснем тази огромна област, защото тя също стои в основата на здравеопазването, от нея зависим всички. Какво е реалното състояние, какви се по-острите проблеми, защо е толкова голямо недоволството на медицинските кадри, на пациентите, на фармацевтите? Започваме с проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град, КП „БСП - лява България", слушаме Ви, проф. Мурджев.
Красимир Мурджев: Благодаря Ви! И по-рано в диспута стана въпрос за лекарствената политика, всяка година лекарствата не стигат. Аз мисля, че тази година беше гласуван един добър закон, и то със завидно мнозинство в залата, за предотвратяване на паралелния износ на лекарства, това беше един от важните пунткове, като така се опитахме да предотвратим или поне отчасти да намалим спекулата в цените на лекарствата. Но разбира се трябва да кажа, че в този бранш по отношение на фармацевтичната промишленост се сблъскват много интереси. Накратко аз смятам, че като перспектива от една страна наистина трябва да се промени методиката по отношение на лекарствата, които се заплащат в Здравната каса от една страна и смятам, както е залегнало и в нашата програма, че трябва да има специален фонд за подпомагане на социално слаби граждани, които не могат да си позволят това доплащане за лекарства, което се поема от самите тях при закупуване на съответните медикаменти. От друга страна да се разшири кръга на финансиране на лекарства, които се ползват от хронично болни граждани и пациенти с редки заболявания, като се отделят целево средства и от Министерство на здравеопазването, а не само от Касата.
Клара Маринова: Благодаря Ви! И така в студиото, проф. д-р Надка Бояджиева, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", 4-та в листата на 23 МИР София-град, заповядайте, проф. Бояджиева!
Надка Бояджиева: Благодаря Ви! Лекарствената политика на България е гръбнакът за здравето на нацията. Какво значи лекарствена политика, това е държавна политика, която има за цел да осигури наличност, разпределение и рационално използване на качествени, безопасни и ефикасни лекарства. Това е моето определение на лекарствена политика накратко, има различни други определения. В тази лекарствена политика се вмъква, това е конгломерат от лекари, икономисти, лекари специалисти, икономисти, ръководители на фирми, къде са грешките досега? Първата грешка е нарушението и неправилното договаряне, което се прави от НЗОК. Те самите на моменти през последните години го признават. Например през 2012 година нямаше договаряне с около 100 фирми. Тогава къде можем да определим цените на лекарствата и да се договаряме, когато със 100 фирми не са се видяли и не са договаряли. В лекарствената политика на много държави, Вие казахте САЩ, аз съм от 2000 година проф. в два университета на САЩ, там се постави въпроса много и аз го поставям, в нашата програма „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" поставя въпроса за генеричните лекарства, генеричните лекарства са ефективни лекарства, но генеричните лекарства трябва да подлежат на строг контрол и те трябва да отговарят на изискванията на европейските директиви, за които ще кажа. Генеричните лекарства намаляват разходите за лечението на много пациенти, Вие, Клара, казахте, хипертонии и т.н., това са заболявания хронични, аз ще Ви дам пример, много развити държави, в Германия, в други европейски държави се използват генерични лекарства, общо 36 милиона със захарен диабет, общо 20 милиона от тях се лекуват с генерични лекарства, от 82 милиона, страдащи от хипертония в Европа, 48 милиона се лекуват с генерични медикаменти, това е по данни на ЕК. Фактически у нас какво се получава, дори ръководители на здравеопазването през последните години го признават. 1400 са нови лекарства, у нас се внасят все нови и нови скъпи лекарства и нещо повече, тук опирам до лекарите, и лекарите трябва да бъдат отговорни, те трябва правилно да лекуват, с правилни лекарства и правилни комбинации. Много лекари изписват скъпи лекарства, сменят лекарствата на пациента, а всъщност това оскъпява разходите на държавата за лечение. Лекарстволечението, заедно разбира се с хирургичното, лъчетерапия и всички форми на лечение, ортопедично, е много важно. Но има нещо, кой ще обясни този факт, че през 2009 година един медикамент струваше 90 лева, а само след една година същият медикамент струваше 299 лева, той е по същия начин произвеждан. Той е в същата група лекарства, той е за лечението на дадена група лекарства и няма да го съобщавам, 90 лева през 2009, една година по-късно 299 лева. Фактически ние питаме кой решава този въпрос, кой прави позитивния списък, къде са държавните хора, които са отговорни за България, а казваме, че няма пари, ами няма пари, защото те направо се излизат за скъпи лекарства, а не взимаме генеричните. Ще Ви дам един пример, аз имам познания, няма да цитирам държавата, където генерично лекарство за лечение на хипертония е много по-ефектино от нови иновации. Тук идва и въпросът за така наречената тръжна процедура, която се разминава и реимбурсната процедура и тя се разминава през последните години, в рационализацията на лекарствената политика, влиза одобрението на лекарства и европейски директиви изискват лекарства, които са малко токсични, не може ние веднага да запишем в нашата позитивна листа лекарство, за което нямаме данни през последните 5 години какви нежелани ефекти е предизвикало, СЗО събира база данни за нежеланите ефекти. Хоп, слагаме изведнъж лекарството, ами разбира се, и пациенти искат от лекарите, защото чуват, че лекувал с такова лекарство, аз имам такива примери. Трябва много сериозна дискусия и това е нашата задача, ако отидем в парламента, трябва много сериозно да се постави въпроса за утвърждаването на позитивния списък, мястото на генеричните лекарства, мястото на иновационните лекарства в този позитивен списък, с което ще се облекчи разхода за лекарстволечението, около 900 милиона лева се върти разходът за лечението с лекарствени продукти. 300 милиона са за болниците, 600 милиона са за пациентите, които са хронично болни, въобще за пациентите извън болниците. Може да са плюс-минус, но това са последните данни, които намерих. Това са големи разходи, но големи разходи, които могат да бъдат съкратени и да се проведе ефективно. Мога ли да кажа още една дума, така наречената полипрагмазия, полипрагмазия е лечение с много лекарства, по много места, ако вземем да излезем навън и да питаме първия възрастен човек колко комбинирани лекарства на ден използва, това е задача на лекарите, това вече не е грешка на Здравната каса, много е важно как се комбинира лечението, много е важно да научим студенти и лекари, че някои пациенти стават резистентни към лекарствата, например за онкологичните лекарства, за тях 100% се реимбурсират, в смисъл лечението с химиотерапия, но ние знаем, аз зная, аз работя с тези проблеми, имаме резистентност на много пациенти към химиотерапията, това трябва да се отчита и от Здравна каса, и от ръководителите, и по места от лекарите. За нас, „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", е много важно да достигнем, да направим консенсус за лекарствената политика на България, имаме много големи проблеми в тази политика.
Клара Маринова: Благдаря Ви! Продължаваме с д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град на КП Коалиция АБВ.
Николай Цуцумански: Госпожа професорката отбеляза много правилно всички тези проблеми с цените на лекарствата и договарянето с НЗОК, но остава едно съмнение за почтеността на преговарящите. Остава един проблем и това е контролът на държавата, в никакъв случай не говоря за някакъв тоталитарен контрол, а за държавност, да има някакъв контрол. Разбираме, че всяка една фирма за лекарства иска да печели, но не по този брутален начин, по който се развива в момента, това е един наистина свободен пазар, между самите тези фирми трябва да има някаква почтеност за предлаганата цена на самите медикаменти. Госпожа професорката е абсолютно права с генериците, но все пак си има и иновации, които задължително трябва да бъдат приложени и по този начин качеството на самото лечение да се подобри. Това са принципите на АБВ за държавността, тоест за някакъв контрол, да се контролира този процес.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Цуцумански! Д-р Илко Семерджиев, председател на КП Десните, водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца, КП „Десните".
Илко Семерджиев: Наистина колегите са прави и аз трябва да кажа, че в последните години най-големият ръст на разходите бележат лекарствата. Проф. Бояджиева е изключително права, че в България делът на оригиналните лекарства е изключително виск, някъде около 70% срямо 30% генерици. В САЩ е точно обратното съотношението, аз не искам да залитаме, но поне трябва да са равнопоставени, защото в противен случай хвърляме огромни средства, като лишаваме от възможността генерични лекарства, които имат своята приложимост, своя ефект да бъдат употребявани и по този начин да спестяваме и публичен ресурс.
Клара Маринова: А и даваме възможност те да се развиват, защото средствата, които отиват за тях, отиват за развитие.
Илко Семерджиев: Точно така. Но тук искам да кажа няколко неща за това как би трябвало да се процедира, за да може този проблем да се решава, защото не е достатъчно само да диагностицираме проблема, а и да лекуваме ситуациите. На първо място с тази позитивна листа, искам да Ви кажа, че тя беше въведена през 2004 година и нейното неформално наименование е корупционната листа. И ще Ви кажа защо, когато, създавайки Закона за лечебните средства и хуманната медицина ние казахме кои ще са лекарствата, измежду които Касата ще може да договаря, посочихме всички регистрирани за употреба лекарства в България. На Касата й беше отнето правото и чак миналата година си възстанови правото да договаря лекарства, тя нямаше това право. Създадоха се сума бариери, като тази позитивна листа извън листата на лекарства, разрешени за употреба, след това реимбурсна листа и всичките тези бариери всъщност служеха за едно нещо - притискане на фирмите, по някакъв начин да отидат пари в партийните каси. Това не е тайна за никого, нека да си го кажем много ясно. Друго, което трябва да се спомене е лошото управление, вижте, дори Мерцедес да имате, ако сте лош шофьор, съдбата на този Мерцедес ще бъде канавката. Лошото управление е изключително голям проблем в България, просто защото на поста министър на здравеопазването застават хора, изключително неподготвени за тази цел. Нека да Ви дам един пример, един от четиримата министри на ГЕРБ, защото те всяка година имаха нови министри, направи изключителна грешка, в продължението на години Министерство на зравеопазването, това е от 30-ти октомври 2000 година, когато бяхме създали Наредба 29, всички лекарства за онкоболни и други социалнозначими лекарства ги доставя държавата и ги доставя на всички в пълен размер без никакво доплащане. За първи път ГЕРБ направиха следното, един от техните министри каза - аз не искам повече да правя търгове, ще дам болниците да ги правят. Един търг стана 83 търга, 83 търга започнаха да се правят в отделните болници, след това започнаха да се забавят, след това 83 пъти увеличени административни разходи, след това 83 възможности за съдене, при това на няколко инстанции, при което болните останаха без своите лекарства, но най-тежкитя ефект знаете ли кой беше, и тук отговарям на д-р Цуцумански, който е абсолютно прав, имаше лекарства, които се увеличиха до 400%. И това не се контролира, това в крайна сметка е и въпрос на някаква етика. Ние трябва да имаме това усещане за почтеност, и да го практикуваме, не само да го усещаме, защото в противен случай, не е рецептата взаимно да се обезсилваме, всеки дърпайки чергата към себе си. Накрая се случи нещо изключително неприятно, от тези 83 болници, онколекарствата бяха централизирани да ги доставя Касата, която обаче вече ги прие с новите цени. И сега имаме една мултипликация на грешката, която се измерва предимно във финансов ресурс. Ето защо, това, което трябва да се направи, а то вече е в ръцете на НЗОК, е наистина да се централизира отново договарянето, Касата да има всички правомощия да може да подложи на конкурентна битка всички, които оферират тези лекарства и малко да се върнат към онези ценови нива, които бяха преди 2 години, защото необосновани увеличения с 4% няма как да бъдат приемани и да бъдат финансирани от публичен ресурс. Тоест това е въпрос на управление, и то на добро управление.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Имате възможност да си задавате въпроси и реплики, проф. Бояджиева.
Надка Бояджиева: Аз само нещо като реплика искам да кажа, „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" поставя в своята програма изключително отговорно лекарствената политика и детското здравеопазване. Ние поставяме изключително отговорно в нашата програма лекарствената политика за репродуктивността, ин витро оплождането, там е изключително скъпо, там имаме изключително големи проблеми са натрупани и „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", ако влезе в парламента, ще работи за решаването на тези проблеми. Трябва да се обърне много сериозно внимание на раждаемостта у нас, на раждаемостта сред българите разбира се, и на детското здравеопазване. Аз съм съгласна с колегите, че има и скъпи лекарства, иновационни, когато става въпрос за дете, и не само на дете, иновационните, силни лекарства трябва да бъдат прилагани. И още нещо, има една директива, европейска, която включва, че може да има лечение в последен стадий на развитие на заболяването, което е с иновации. Това у нас все още не е решено законово, ще го решаваме в бъдещия парламент, но е хубаво, правилно лечение, с ясни параметри на лекарствотерапията.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Проф. Мурджев, слушаме Ви!
Красимир Мурджев: Трябва да кажа, че борбата с генериците е наистина много трудна, това, което казаха колегите, и аз съм солидарен с тях, трябва да отчетем това, че тук стоят много интереси, на фармацевтичната индустрия, за съжаление и на част от съсловието, но така или иначе това е проблем, който чака своето решение. Освен това искам да припомня, че в периода 2010 - 2013 година голяма част от дейностите, които държавата плащаше през Министерството на здравеопазването, се пренасочиха за плащане през НЗОК, без обаче да се осъществят някакви съществени промени в планираните финансови средства. Много силно влияние тук върху финасвото състояние и стабилността на системата оказва прехвърлянето на реимбурсирането на всички лекарствени продукти, без ваксини и лечение на СПИН и туберколоза, в бюджета на НЗОК. В края на миналата година, началото на тази започнаха обратни действия, при които част от финасирането се прехвърли отново към Министерство на здравеопазването, разбира се въпрос на бъдеще е доколко този процес ще се разширява.
Николай Цуцумански: Искам да кажа, като едно пожелание, по възможност всички партии, които в момента дават своето мнение за проблемите в здравеопазването, трябва да има една база, върху която всички да имат един консенсус. Една база, където всички проблеми, които са базови, да бъдат решени. По този начин всички различия пожелавам и се надявам да бъдат като една подправка на основното.
Клара Маринова: Усеща се, че отиваме към края на нашия дебат, остават още десетина минутки, в които искам всеки един от Вас, от името на партиите и коалициите, които представлява, да каже какви ще бъдат първите, да речем 3 законодателни инициативи, с които ще се захване, влизайки в новия български 43-ти парламент, проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град, КП „БСП-лява България", слушаме Ви.
Красимир Мурджев: Съвсем накратко трябва да кажа, че в рамките на това, което сме откроили, което започнахме на първо място ние отново ще вкараме в пленарна зала новия Закон за здравето, който не можа да мине, тъй като не можа да събере небоходимите гласове. Пак в пленарна зала трябва да бъде обсъдена националната здравна стратегия и разбира се всички необходими други промени, които са необходими за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване и Законът за здравето са два приоритета. Искам да припомня съвсем накратко, че благодарение на тази линия, която Министерството на здравеопазването прие, правителството на Пламен Орешарски бяха договорени 160 милиона по програмата за партньорство за първи път от влизането ни в ЕС, които са целенасочено отделени за здравеопазване.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Отиваме към проф. д-р Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София-град, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО".
Надка Бояджиева: Ние не се различаваме от това, което българите искат, българите искат закон, национална стратегия за здравето си. Те искат нещо законно, постоянно, което не всеки идващ политик да променя. На второ място, твърдо трябва да има закон за лекарствената политика на България. Дали той ще влезе в по-голям закон или самостоятелно, ние ще инициираме тази стъпка и трябва да се направи, защото „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО" има специалисти в тази област, имаме експерти, можещи, знаещи, доказани хора и у нас, и в чужбина. Разбира се ние ще подкрепим по-бързото въвеждане на електронната здравна система, на електронната здравна карта и всички законодателни инициативи, които могат да доведат до бързо решаване на този проблем. И твърдо обмисляме законодателен проект, свързан с промени в НЗОК по отношение на контрол, регулация на финаси, приток на финанси и т.н. Ние ще подкрепим един по-висок бюджет за нашето здравеопазване и ние ще внесем законопроект за раждаемостта в България и грижа за тази раждаемост.
Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Бояджиева! Д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град, КП Коалиция АБВ.
Николай Цуцумански: Нашата цел е първо реформа в Здравната каса, контрол и ясни правила. Второ, всичко възможно за изграждане на съвременна спешна помощ, което е базата на здравеопазването в държавата.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Цуцумански! И накрая д-р Илко Семерджиев, председател на КП Десните, водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца.
Илко Семерджиев: Аз искам да се обърна както към своите колеги лекарите, така и към всички български граждани, защото ние вече веднъж сме правили реформи в здравеопазването, те са го направили това здравеопазване по-добро. Важно е да възстановим добрите стари регламенти, да сложим нови регламенти, които да го развият и аз ще си позволя да изброя накратко какво предлагаме. На първо място ще вдигнем разходите за здравеопазване от 4,1% на 6% от БВП. При това няма да го правим за сметка на вдигане на здравноосигурителната вноска, а за сметка на повишаване на събираемостта и поставяне на НЗОК, което е свързано с втория механизъм, а това е мехамизма за възстановяване на доброволното здравно осигуряване. На трето място ще оставим болниците и лечебните заведения да реинвестират това, което печелят, а не да го дават като корпоративен данък на държавата и дивиденти на държавата. На четвърто място, аз го споменах, лекарствата, които се финансират от публични източници, ще премахнем ДДС върху тях, така че те да отиват отново за лечение на български граждани, трябва да се разшири реимбурсната листа и да е по-пълно покритието със средства, дано да са 100%, но да не са по-малко от 75%. В областта на общественото здраве е много важно да кажем следното, спешната помощ отново трябва да бъде изведена изцяло на държавно финансиране, и то по такъв начин финансирана и организирана, че дори и неосигурените граждани да имат качествен и навременен достъп до медицинска помощ, защото животът и здравето са безценни, това е и част от нашата демогарфска политика, а не само здравната ни политика. И по отношение на програмите за социалнозначими заболявания, ние искаме да върнем обратно всичко онова, което беше свързано със семейно планирана, асистирана репродукция под държавна шапка, защото това са задължения, които не Здравната каса трябва да изпълнява. Да обърнем достатъно внимание на психичноболните, защото това са хора, които не могат сами да се справят с живота и някой трябва да им помага. На хората, които са зависими, било то от наркотици или от други влияния, които са загубили част от свободната си воля и някой друг е необходимо да им помогне. Говорим за създаване на нови информационни центрове за промоциране на здравословен начин на живот, програми за здравно образование, включително и училищни такива, за да могат хората да се пазят здрави, а не да опират до здравната система и разбира се искам в България най-после да се наблегне на масови скринингови изследвания, които да имат ранно откриване на заболяването, така че то да не се развива.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Проф. Бояджиева, довършете това, което сте искала да кажете!
Надка Бояджиева: Аз няма да чета по програмата, така, както той чете, а ще кажа, че ние трябва и ще поставим въпроса за, Вие казахте законопроекти, за профилактика на заболяванията у нас. Законопроектът ще бъде облечен под формата на разкриване на звена, които вършеха по-рано ролята на диспансери. На следващо място ще поставим за социалнослабите хора за здравеопазване, грижите за тях и фондовете, които ще помогнат, дали ще бъде облечено със законопроект или общи законопроекти, но това е изключително важно. Липсват, съгласна съм с д-р Семерджиев, нервно-психичните диспансери. Лечението в чужбина, това е изключително важен елемент на здравеопазването, което в момента или се игнорира, или се увеличава. Заделят се средства, ние ще поставим въпроса точно как, кога и защо трябва да се провежда лечението на българите в чужбина. Ние ще поставим в парламента въпроса за здравеопазването, което се осъществява върху хората, които не плащат своите лични здравни вноски. Казах за раждаемостта, казах да детското здравеопазване и особено важно за лекарите, трябва да има внимание за лекарите. Ние ще поставим въпроса за повече специализации за лекари в България, повече места, където да специализират, имаме много хубави лечебни заведения с възможност за специализация, ще се опитаме чрез законодателни мерки да оставим нашите млади лекари у нас, това е изключително важно за България.
Николай Цуцумански: По едно стечение на обстоятелства аз лекувам деца от 0 до 18 години и наблягам наистина на детското здравеопазване, трябва да се обърне особено внимание, трябва наистина държавата да погледне, понякога за колегите нашата работа не е атрактивна, защото финансово не е добре обезпечена, но тя има огромно значение за децата, които са този потенциал на нацията.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Цуцумански! Проф. Мурджев, за да не останете Вие ощетен имате една минута, за да се изравните с д-р Семерджиев, тук подозрение имаше, че давам на д-р Семерджиев повече време, заповядайте, заключителни думи.
Красимир Мурджев: Здравеопазването е най-силната социална функция в държавата и ние, като партия, която разчита на солидарността и социалната справедливост, призоваваме наистина да защитаваме българското здравеопазване, защото то е кауза, независимо от интересите на партиите, за него трябва да има консенсус, защото то е едно.
Клара Маринова: Благодаря Ви! И така, уважаеми слушатели на „Радио К2", завършва днешният дебат, дебат по една от най-основополагащите теми, която присъства на всички предизборни събрания, на всички предизборни срещи с бъдещите наши народни представители, темата здравеопазване. Тя е толкова голяма, тя е толкова важна, че аз съзнавам, че в 2 часа дебат не можем да изчерпим всичко, но аз благодаря на участниците в днешния дебат: д-р Даниела Дариткова, водач на листата на 22 МИР Смолян, ПП ГЕРБ, проф. д-р Красимир Мурджев, 6-ти в листата на 16 МИР Пловдив-град, КП „БСП-лява България", проф. д-р Надка Бояджиева, 4-та в листата на 23 МИР София-град, „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", д-р Николай Цуцумански, 3-ти в листата на 24 МИР София-град, КП Коалиция АБВ и д-р Илко Семерджиев, председател на КП „Десните", водач на листи на 23 МИР София-град и 6 МИР Враца. Пожелавам Ви успех, надявам се, че същата загриженост за българското здравеопазване ще проявите и когато вече бъдете избрани за народни представители, успех!
Можете да чуете целия дабат ТУК
