07-09-2014 | 10:00 ч.
Георги Близнашки: Договорът с „Уестинхаус“ e - България подписва, а САЩ си замълчавт за „Южен поток“и го строим по руски
Георги Близнашки: Договорът с „Уестинхаус“ e - България подписва, а САЩ си замълчавт за „Южен поток“и го строим по руски
БСП, без да можем да докажем, ликвидираха Андрей Луканов
БСП е мъртва партия
Не съм отишъл на дясно, пазя демокрацията
Уволнявам областните управителиq заради резултатите от евроизборите
Костинброд - бюлетините беше съшито с бели конци, затова няма осъдени
Георги Близнашки не е бил ченге, не съм човек за влияние на Русия и САЩ, нямам чин в тайните служби
Шистов газ ще добиваме, ако нямаме алтернатива
Русия не е заплаха за националната сигурност на България
В КС бих отишъл след 10 години
Илиана Беновска: Уважеми слушатели, Вие слушате „Радио К2" днес на 6 - ти септември 2014 година, аз съм Илиана Беновска. В днешния ден, когато честваме 129 - та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и в първия ден от предизборната кампания за 43 - то Народно събрание, във връзка с предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 5 - ти октомври 2014 година, специален гост в „Радио К2" е министър - председателят на България проф. Георги Близнашки, добър ден!
Георги Близнашки: Добър ден и честит празник, разбира се! Защото Съединението е една знаменателна дата, за това, че когато имаме правилно разбиране за нашите национални интереси ние можем да доведем започнатото дело до успешен край!
Илиана Беновска: Господин министър - председател, днес е ден, в който всички политици и държавници ще се обърнат към избирателите със свои думи и послания, Вие, какво обръщение ще направите, като министър - председател, като политик, като конституционалист към избирателите?
Георги Близнашки: Всеки ще заяви своите изходни позиции в предстоящата предизборна кампания, но на мен, като министър - председател на едно служебно правителство, което не е и не може да бъде страна в изборите, не ми остава нищо друго, освен да призова основните политически партии да забравят езика на омразата, поне за известно време, поне за предизборната кампания, макар че именно тогава страстите се нажежават най - много. Да се опитаме да направим една спокойна кампания, една кампания, в която политическите лидери разменят доводи и аргументи в защита на своите позиции, а не се замерват с компромати и да избягваме обичайните напоследък крясъци по площадите. Да си пожелаем една спокойна кампания, защото всички сме изморени от политическото противоборство. Конфронтацията продължи твърде дълго, страната има нужда от спокойствие, за да мобилизира своите ресурси за провеждането на натрупаните досега неотложни реформи. Та това е моето обръщение - повече толерантност в предстоящата политическа борба и каквито и да са резултатите, нека да ги приемем такива, каквито са, за да можем да вървим след изборите напред с една по - твърда стъпка и увереност, че имаме грижа за интересите на българските граждани, а не просто обслужваме частни корпоративни интереси.
Илиана Беновска: Но, възможно ли е, искам да Ви попитам човешки и да ми отговорите, възможно ли е да има толерантност, когато България е най - бедната страна в Европа, с най - ниското възнаграждение, с нация, която е почти на изчезване, тази година имахме, миналата тоест, най - ниска раждаемост... Как се съвместяват тези призиви за толерантност и търпимост, когато хората имат други нужди? Освен това, Вие не сте виновен, тази година е съпроводена от непрекъснати бедстия- в момента и в Бургас, и Созопол, и Приморско, река Ропотамо е преляла и вече имаме две или три жертви, хора, които са се удавили, поради наводнението в Бургас?
Георги Близнашки: Така е, но онова напрежение, което се наблюдава по силата на причини, които са извън нашия контрол, би трябвало да ни накара да се замислим колко сме слаби и безпомощни пред силата на природата и да се опитаме да направим онова, което е по силите ни- поне в политическия живот, да се опитаме да отидем към нормализация, защото много от тези негативни тенденции, за които говорим, включително и в демографската сфера, се дължат на едно много сериозно обстоятелство, а то е, че България изостана от останалите страни от Централна и Източна Европа, заедно с които поехме по пътя на демократизацията, пътя на приобщаване към европейските ценности, към ЕС. Мисля, че останаха твърде много нерешени проблеми през последните 25 години и това е основната причина за изоставането от хода на реформите. Всички други отдавна забравиха за понятието „преход", те говорят за „устойчиво развитие" в рамките на ЕС, за стандарти, които вече са близо до общоевропейските стандарти, ние продължаваме тук в периферията да се измъчваме с нашите собствени проблеми, създадени от самите нас до голяма степен. Та, от тази гледна точка през тази година на непрекъснати протести е време да се върнем към онзи изначален консенсус, консенсусът около базисните ценности, които сплотяват обществото, за да можем на тази основа вече да изграждаме различията в политиките. Иначе, ако продължаваме тази безкрайна война между лявото и дясното, между олигархията и обикновените граждани, които се чувстват безпомощни и изоставени от държавата, тогава нещата ще продължат да се развиват в една негативна посока, а всички си даваме сметка, че не заслужаваме такова развитие. Та, след като постигнахме един успех, все пак аз съм част от протестите и в този смисъл мога да кажа, че това е един от малкото успешни протести в света, след като успяхме да дадем един урок на управляващите, поставили се в зависимост от олигархията, то на тази основа вече ,нека се опитаме да градим политическия и правов ред на една нова основа. За да изпреваря част от въпросите, които евентуално бихте ми поставили ...
Илиана Беновска: Опитайте се, да видим дали ще успеете!
Георги Близнашки: Именно затова дадох своето съгласие да се захвана със служебното правителство.
Илиана Беновска: Именно за кое дадохте своето съгласие.
Георги Близнашки: Защото това е начин да възстановим, поне от моя гледна точка, този фундаментален ценностен консенсус, който трябва да сплотява обществото. Ако Ви прави впечатление през този един месец и няколко дни, буквално днес се навършва един месец от обявяването на служебното правителство и неговото встъпване в длъжност, та, през този месец аз полагам огромно усилие за успокояване на страната, успокояване на политическите страсти. Защото без да се мине през един процес на нормализация трудно можем да отидем към едни избори, чиито резултати да се приемат от всички. В този смисъл моят ангажимент беше на тази плоскост, аз самият бях изненадан, когато бях поканен от преиздента да възглавя служебното правителство.Но, дотолкова, доколкото още в хода на протестите неведнъж се случваше да идват хора при мен и да ме питат какво ще правим, като ги свалим, ще успеем ли да излъчим наше правителство, хората си го представяха разбира се по малко по - различен начин, моят отговор обикновено беше - бъдете спокойни, ще измислим нещо ще се справим с нещата. В крайна сметка върху мен се падна този кръст и мисля, че служебното правителство засега успешно се справя с поставените му задачи.
Илиана Беновска: Но, на кое правителство сте министър - председател, господин министър - председателю, на протестиращите ли?
Георги Близнашки: В крайна сметка това е служебно правителство, което се назначава от държавния глава, но това правителство, така или иначе ,дойде на вълната на протеста.От тази гледна точка, напълно основателно в някои медии коментарите бяха в смисъл, че протестът идва на власт. Тук става дума не за фигурите и лицата от протеста, а за онези ценности, в името на които хората излязоха на улицата. Защото борбата беше не за едни или други социални интереси, не за цената на тока, а за човешкото достойнство, за това, че трябва да бъдем управлявани от лица, които ние сме избрали, които ние сме посочили, за това, че не можеш да управляваш без да си спечелил изборите в крайна сметка. Това беше, което изведе хората на улицата, срещу този опит олигархията да наложи своя политически диктат върху всички сфери на обществения живот. В този смисъл назначението на Делян Пеевски, аз неведнъж съм го казвал, беше само онази капка, която преля чашата на общественото недоволство.
Илиана Беновска: Можете ли да ми отговорите, проф. Близнашки, дали Вие не проявихте форма на реваншизъм, когато протестирахте срещу кабинета, който беше с мандата на БСП, подкрепен от ДПС, заради това, че БСП постепенно Ви отхвърли, ако мога така да се изразя, през годините лично Вас, като накрая вече, може би, като резултат от участието Ви в изборите и Вашето говорене и иницииране на референдум на 7 март 2014 година Националният съвет на БСП прекрати Вашето членство за „уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящи се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения", цитирам буквално решението?
Георги Близнашки: Това беше моментът на формалната раздяла, но за мен нещата бяха вече свършен факт още някъде през 2012 година, когато ми стана ясно, че има принципно разминаване. Много от хората в това ръководство около Сергей Станишев, неговият семейно - приятелски клан, както го наричахме до неотдавна, не се интересуваха от ценности и принципи, не се интересуваха от идеология, тях ги интересуваше властта сама по себе си, властта като самоцел. Та, от тази гледна точка това беше една дълга раздяла, едно дълго сбогуване. Нека да спомена, че през тези 25 години аз не съм правил особени компромиси.Аз бях човекът, който през 1990 поиска оставката на Александър Лилов, ако си спомняте, след това участвах в учредяването на Обединението за социална демокрация, въобще имаше един дълъг дълъг период, в който аз съм се опитвал да отстоявам своето разбиране за начина, по който трябва да се развива БСП. Истината е, че не успяхме, не успяхме да я превърнем в една съвременна социалистическа или ако щете социалдемократическа партия. В определен смисъл това е и личен провал, но това беше част от едно колективно усилие. Идва момент, в който просто си даваш сметка, че нещата стават безсмислени. За мен този преломен момент, в който ми стана ясно, че нещата са отишли много далеч и връщане назад няма да има, беше въвеждането на плоския данък през 2007 година. Тогава аз водих битката по всички правила вътре в партията, през лятото, през есента произнесох онази знаменателна реч в Народното събрание, която разтресе целия управляващ елит тогава. Много хора тогава си дадоха сметка, че става дума за нещо преломно. Тоест, когато една партия изостави каузата на социалната справедливост, каквото и име да носи, тя вече не е социалистическа по своята същност. От тази гледна точка моето оттегляне беше един продължителен процес, знаете, че аз бях избран в Националния съвет на БСП, но се оттеглих.
Илиана Беновска: Вие бяхте избран в Националния съвет даже без Ваше знание, доколкото си спомням.
Георги Близнашки: Именно, за това става дума, това беше едно дълго дълго сбогуване и за мен 7 - ми март, датата, в която бях формално изключен, дойде като края на агония, която беше вредна и за мен самия, и за бившата Комунистическа партия, която, пак казвам, не можахме да преобразуваме, хората, които се захванахме с това през далечната 1989 година. В този смисъл моето излизане на площада няма нищо общо с реваншизма. Това беше един акт на отговорност пред българския народ, пред българското общество, аз съм го казвал неведнъж, за мен много важен момент беше когато видях група млади хора в още тези първи протестни действия, които не бяха организирани, млади хора, които носеха един плакат, на който пишеше „Долу кабинета Олигарски". И аз си помислих - Боже мой, тези млади хора интуитивно разбират, че нещо не е наред, а какво да каже човек като мен, който е ветеран и който е наясно с всичко, което се случва. Нека само да Ви припомня, за да приключим тази тема, че някъде през 2007 година, рано пролетта, когато започна спирането на европейските средства за България, аз бях човекът, който поиска оставката на трима министри тогава, които бяха в управлението на Републиканска пътна инфраструктура, а именно Петър Мутафчиев, министър на транспорта, Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и шефа на всичко това по онова време, финансовия министър Пламен Орешарски. Та, когато хората излязоха на улицата срещу Орешарски, аз си дадох сметка, че моето място е там сред тях и трябва да изляза от тази ситуация на една привидна подкрепа на нещо, което принципно не споделям, защото беше дошъл моментът гражданското общество да се изправи срещу диктата на олигархията и за мен това не са просто обикновени думи, това е нещо, което има дълбок смисъл.Аз мисля, че политическото ръководство на страната, което така или иначе до средата на 90 - те години играеше водеща роля, изгуби своите позиции и в началото на новото хилядолетие олигархията, онези влиятелни делови среди, които станаха приказно богати, за съжаление, върху гърба на всички нас, започнаха да контролират политическия живот и това е, което ме мотивира и си давах сметка, че това е страхотен шанс. За мен до голяма степен беше изненада, че хората така масово излязоха на проетстите, за мен беше една голяма надежда и мисля, че успяхме да постигнем нещо голямо през миналата година.
Илиана Беновска: Приятна изненада беше за мен, когато Ви видях на стълбите на Университета, когато започнаха университетските протести, на първия организиран митинг, не помня кога точно беше датата.
Георги Близнашки: 12 - ноември 2013 г.беше кулминацията на студентските вълнения.
Илиана Беновска: Но тогава, премисляйки онези неща и от днешна гледна точка, ще Ви припомня, че аз попитах лидера на БСП тогава Станишев, когато изключиха Вас, Георги Първанов и т.н., как историческата партия БСП си позволява да изключи историческата личност, президента на България два мандата Георги Първанов, сега мога да добавя, защото Вие вече сте окончателно историческа личност, бидейки министър - председател на България, защо тази партия изключва исторически личности от себе си, тази историческа партия изключва исторически личности?
Георги Близнашки: Нека не забравяме, че, без да можем да го докажем, но те си позволиха да ликвидират физически човека, който започна промените, Андрей Луканов... Така, че изключването на едни или други фигури, това е нещо в реда на нещата, това е лошата страна на тази политическа партия.
Илиана Беновска: Чия е тази партия БСП, в крайна сметка на кого?
Георги Близнашки: Това е една месомелачка, в крайна сметка, която е унищожила толкова много кадри, толкова много личности, така че няма смисъл да се коментира. Ако се върнем далеч назад във времето, „какво тук значи някаква си личност", в името на едни красиви идеали са извършени, може би, най - страшните престъпления в националната ни история. Та от тази гледна точка аз не съм изненадан.
Илиана Беновска: Но на кого е тази партия, тази партия е създадена и предназначена да защитава интересите на трудещите се, на социално слабите?
Георги Близнашки: Поне на книга е така, и аз участвах в поддържането на тази илюзия, това е една от най - големите грешки, които допуснах, че участвах в написването на новата програма от 2012 година, макар че ми беше предварително ясно как ще завърши всико това, защото Сергей Станишев и неговият кръг не се интересуваха въобще от никакви ценности, от никакви идеи, но както и да е, това за мен е част от една история, която за мен е обърната страница.
Илиана Беновска: Не, не може да е обърната страница тази история, защото Вие сте свързан и потомствено, чрез бабите и дядовците си, чрез родителите си с тази партия, само за секунда искам да попитам, важно е да прозвучи, тази партия може ли да бъде изправена на крака, да се превърне наистина в лявата социална партия или тя е обречена на потъване, на изчезване?
Георги Близнашки: Не, не мисля! Това е една мъртва партия, тя не реагира! Тя не реагира през 2007 година, когато се постави въпроса за плоския данък. Не реагира и преди една година, когато се върна във властта по един много странен начин с една новосъздадена тройна коалиция, заедно с ДПС и Атака. Въобще, хората са загубили чувствителност. Остава нещо примитивно, просто - да сме на власт и да караме другите да се подчиняват на волята ни.
Илиана Беновска: Казвате, че БСП е мъртва.Искате ли да кажете, че скоро на територията на България тази партия няма да съществува и няма да имаме силна лява партия?
Георги Близнашки: В процес на отмиране е, каквото и да си говорим, поколенията, които сляпо и безрезервно вярваха в тази кауза си отиват, така че много трудно с безсмислените заклинания, които се чуват напоследък, могат да бъдат ангажирани младите хора. Защото живеем вече в друг тип общество, в крайна сметка имаме един индивидуализъм, при който всеки се бори за своето утвърждаване, за своето признание в обществото и трудно можем да се върнем към онези колективни форми на участие, свързани с класите, класовата борба и цялото онова наследство, което имаме от миналото. Още повече, ако имаме достатъчно разумни политици, които да водят една умерена политика, мисля, че за този тип партии, като бившата Комунистическа партия, просто не остава място. Неслучайно, не знам дали Ви прави впечатление, през последните години те пропускат да отбелязват датата 10 - ти ноември, рождената дата на БСП.
Илиана Беновска: Това даже се забравя.
Георги Близнашки: Те се върнаха към 9 - ти септември 1944, а това е рождената дата на БКП.
Илиана Беновска: Тук искам да Ви поставя един малко заядлив въпрос, кажете ми на колко години е БСП всъщност, казват, че е столетница, но всъщност столетница е БКП, която се е трансформирала в БСП.
Георги Близнашки: О, не, ако погледнем историята тесните социалисти нямат нищо общо с онова, което ще се случи след 1919 година, когато тогавашната Социалдемократическа партия се трансформира в комунистическа, която по - късно ще стане проводник на сталинистката политика. Въобще, има няколко фази в историята на тази партия, която е свързана с такива преломи и такива обрати в нейната политика, че трудно можем да говорим за някаква историческа приемственост.Така че всичко това, което говорим за столетница, това е много условно.Лошото е, че към днешна дата тези хора не са наясно със себе си, защото действително, ако БСП не беше взела инициативата за 10 - ти ноември 1989 година, нещата в България можеха да се развият по съвсем друг начин и тази партия отдавна щеше да е слязла от сцената. Както повечето аналогични партии, между другото, от Централна и Източна Европа, това много лесно се забравя.
Илиана Беновска: Нека да Ви попитам нещо, което си мисля от известно време и сега като Ви слушам внимателно още повече се затвърждава, Вие, одеснявате ли , Вашите възгледи променят се от леви в десни?
Георги Близнашки: Не. Не мисля. Аз съм един умерен човек, който се придържа към своите възгледи, своето убеждение. Друг е въпросът, че към днешна дата аз лично правя опит да се абстрахирам от класическото разделение между ляво и дясно, защото трябва да спасим самите основания на демокрацията в България, на демократичния политически процес. От тази гледна точка аз не съм изневерил на своето изначално верую ...
Илиана Беновска: Не. Аз не искам да Ви хвана в изневяра, а може би в еволюция, ако това е еволюция.
Георги Близнашки: Не мисля, че съм отишъл на дясно, просто задачата на деня е друга. Защото не можеш да имаш демократичен социализъм без политическа демокрация, която е пуснала здрави корени в обществото докато, ние непрекъснато се люшкаме от една крайност в друга. От тази гледна точка, аз не мисля, че съм претърпял някаква еволюция. Просто, на преден план задачата сега е да постигнем нещо, което фундаментално от значение, да запазим устоите на демокрацията, още повече това е едно доста сложно явление, т.нар. „конституционна демокрация". Това е квалифициран тип демокрация. Може би, една твърде сложна задача, която си поставихме. Именно, тези базисни ценности и принципи са подложени на изпитание и аз не мисля, че след тези избори ще настъпи един принципен консенсус. Мисля, че ще има отново спорове за начина, по който ще трябва да бъде организирана и държавата. За съжаление, от различни посоки чувам доста примитивни възгледи за това как трябва да се направи съдебната реформа или някои други реформи.
Илиана Беновска: Сега ще ми кажете възгледа си ...
Георги Близнашки: Моята роля е друга в този случай и аз нямам намерение да вземам страна в предстоящите сблъсъци. Предпочитам от позициите си на конституционалист, според някои водещ конституционалист в страната, така или иначе да влияя върху правното развитие на тези процеси, отколкото да бъда страна от политически сблъсък.
Илиана Беновска: Но, хайде блиц. Обвиняват Ви, че сте станал поръчков министър - председател, който изпълнява предадените Ви чрез президента Плевнелиев разпореждания на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Георги Близнашки: Не. Единственият разговор, който сме водили с Бойко Борисов беше в тази посока - да не се прекалява с уволненията, защото това нанася вреда на политическа партия ГЕРБ. Това беше една молба от негова страна. Лично за мен, искам да го кажа пределно ясно, при тези уволнения, за които се вдига най-много шум, уволненията на областните управители, лично аз съм на мнение, че имаме един обективен критерий, към който трябва да се придържаме и това са резултатите от последните европейски избори. Лично аз нямам намерение да прехвърля половината от общия брой на сменените областни управители, освен ако това не се наложи поради обстоятелството, че доста от тях - сега изяснява точно колко 7 или 8 . влизат в партийните листи с оглед на предстоящата изборна надпревара.
Илиана Беновска: Е, те имат право да излязат в отпуск.
Георги Близнашки: Разбира се, но нека не се забравя, че това са политически назначения, можех да ги уволня с един акт още на втория ден от моето встъпване в длъжност. Не го направих, а това са хора, който са назначавани в последна сметка от Сергей Станишев и Лютви Местан. От тази гледна точка, тези упреци са абсолютно неоснователни.
Илиана Беновска: Добре. Казвате, че един път сте говорил с Борисов, откакто сте министър - председател.Аз, честно казано, като избирател, иска ми се да говорите по - често и с него, и с Михаил Миков, и с Местан, и с Доган. Защо това се счита за някаква „заразна болест", ако разговаряте с лидерите на една или друга партия, значи Вие сте под влияние?
Георги Близнашки: Значи в ролята си на министър - председател аз разговарях преди всичко с една поредици от неправителствени организации, които бяха активни участници в протеста и едно от нещата, които направих е да не се опитват да кадруват, вместо правителството и да се опитват ...
Илиана Беновска: А не кадруват ли?
Георги Близнашки: И да се опитват да схванат логиката на процеса, в който участваме. Всички те идваха със своите задачи. По - скоро с проблеми, които очакват да намерят решение от страна на служебното правителство и това е конструктивният подход, но доста често те се разправяха срещу едно или друго предложение, кадрово решение на правителството и аз ги помолих да не се ...
Илиана Беновска: Добре. Това работа ли е на гражданското общество, на неправителствените организации ...
Георги Близнашки: Знаете, че всички мотиви ...
Илиана Беновска: Но пак Ви питам, защо се счита в България като „заразна болест" ако един министър - председател общува и с лидерите и на опозицията, и на управление?
Георги Близнашки: Аз нямам проблеми в общуването. Гледам да не прекалявам. Знаете, че изпратих едно открито писмо до Сергей Станишев, за да подкрепи нашия кандидат за еврокомисар госпожа Кристалина Георгиева. Може само да се съжалява, че не постигнахме вътрешния консенсус, за да може да разчитаме на по - силни позиции на европейско равнище. Но какво да се прави.
Илиана Беновска: Като става дума за Кристалина Георгиева смятате ли, че това е поражение ..?
Георги Близнашки: Но да видим все пак крайния резултат. Още малко време. Нека да изчакаме да видим действително какъв пост ще и се предложи.
Илиана Беновска: Вярна ли е тезата на Борисов, че практически Сергей Станишев, Вигенин и други лобисти са провалили кандидатурата на Кристалина Георгиева, имате ли наблюдения?
Георги Близнашки: Това е част от предизборната борба, нека да не взимаме страна в този спор.
Илиана Беновска: Оставете частта на предизборната борба, възможно ли е това?
Георги Близнашки: Знае се, че по някои коментари косвено има косвени индикации, че тези хора не се радваха на тази кандидатура. Имаше едно злорадство, че тя не е станала външен министър на ЕС. Но това са неприятните и те са ,мисля, че до голяма степен обичайни за лошите страна на нашата политическа традиция. Все още не сме разбрали, че отвъд идеологическите разделения на европейско равнище всички държави преследват общи цели и интереси, не сме дорасли сякаш до подобно разбиране, че не трябва да изнасяме собствените си проблеми навън, а всички заедно трябва да търсим възможности да използваме европейските ресурси, за да решаваме нашите собствени проблеми тук с страната.
Илиана Беновска: Искам да Ви задавам два въпроса, които Жени Марчева, водещата на сутрешния блок на БТВ, сутринта ме помоли да Ви задам, аз бях при нея и говорихме за това интервю с Вас. Единият въпрос беше ще има ли втори „Костинброд"?
Георги Близнашки: Надявам се да не го допуснем, защото аферата „Костинброд" беше едно, как да кажа, едно стъкмено събитие, то беше съшито с бели конци. Надявам се да упражним, така, един контрол върху хода на събитията до последния момент и да не допуснем под аналогични развръзки онова, което се случи миналата година. Може тогава само да се съжалява, че имаше твърде нови хора тогава и в служебното правителство, и в прокуратурата, които се хванаха на изкуствено създадена ситуация, станала известна като „аферата Костинброд". Неслучайно до ден - днешен никой не е осъден по повод на тези събития.
Илиана Беновска: Това остава съмнение, че нещата могат да се повторят. Могат да станат практика, даже.
Георги Близнашки: Те могат да се повтарят тогава, когато имаме една незрялост в политическия фактор. Пак подчертавам като министър - председател на служебното правителство ще направя всичко възможно да не стигнем дотам, т.е. да няма повторение на събитията от преди една година.
Илиана Беновска: Но, имаме ли зрялост в прокуратурата и съответно в службите, разследващите органи, за да стигнем до истината, за да се стигне до едно евентуално съдопроизводство?
Георги Близнашки: В крайна сметка надявам се, че по най - важното направление срещу тази язва купуването и продажбата на гласове в хода на предизборната кампания ние ще вземем крути мерки. Казвал съм го вече не веднъж, полагаме огромни усилия да минимизираме тези явления. Ще нанесем тежки удари през следващата седмица - две и надявам се да внесем определен респект в нашето общество и най-вече спрямо по отношение на онези политически партии, които имат склонност да се увличат и да търсят тази подкрепа от избирателите по втория начин. Така, че следим внимателно дейността на политическите партии по места, особено в онези райони, където имаме „огнищата на зараза" да използвам тази метафора.
Илиана Беновска: В състояние ли сте, в състояние ли е МВР, ДАНС?
Георги Близнашки: Възложили сме задачи, всички си дават сметка, че след тези преломни събития през последната година критерият, който ще послужи за оценката на тяхната работа, ще бъде именно тяхната работа в хода на предизборната кампания.
Илиана Беновска: Да, но това предстои за бъдеще, а сега?
Георги Близнашки: Така са поставени акцентите и мисля, че те добре разбират, че ако не си свършат работата, трудно биха могли да разчитат на наша страна след това, когато след изборите ще има ново съотношение на силите.
Илиана Беновска: Като министър - председател, Вие, господин Близнашки, не променихте много начина си на живот, сякаш освен, че се преместихте в резиденцията в „Бояна". Много наблюдавам Вашата активност във Фейсбук. Напоследък качихте една песен за служебното правителство, ще помоля тонрежисьора да я пусне, ние сме я подготвили. Това е песента на Leonard Cohen - „Passing Trough". Какво искате да кажете с тая песен и въобще редно ли е така - в българските стандарти, не съм сигурна дали е добре възприето, редно ли е министър - председателят да седи във Фейсбук, да пише, да качва песни, да отговаря и да общува така, безпрепятствено? Между Вас и хората във Фейсбук няма преграда.
Георги Близнашки: Ами, ако трябва да бъде прекомерно откровен, моята комуникация е доста условна, защото аз публикувам във Фейсбук моите публични изяви, не влизам в диалог, но късно вечер аз сядам и прочиствам от мрежата хейтърите, онези злонамерени коментатори, които се опитват да осакатят, да пренебрегнат и най - благородното усилие, та то ми действа разтоварващо, между нас казано и продължавам да качвам по някоя от онези хубави песни от доброто старо време, които създават настроение.
Илиана Беновска: Вие, доста песни качвате. Аз ще спомена само две от тях засега, пък Вие ако искате споменете и другите. Нека да пуснем малко на Leonard Cohen - „Passing Trough" да зазвучи и да Ви помоля да преведете част от текста, Вие сте завършил английска гимназия, за да кажете какво всъщност искате да кажете иносказателно? Превеждайте!
Георги Близнашки: „Видях Исус на хълма на Голгот,а попитах го дали мрази човечеството, заради това, което са му сторили, а той казва „Да говорим за любов, а не за омраза, защото нямам време, аз съм за малко тук". Става дума, че служебното правителство няма време да вживее в ролята си. Ние трябва да изпълним своята мисия, да създадем тези нормални условия, да стабилизираме страната, защото действително положението е много тежко. Аз съм казвал неведнъж и във финансовото дело, и в банковото дело, и в енергетиката могат при невнимание да настъпят катастрофални последици. От тази гледна точка да стабилизираме страната, да произведем нормални избори и нека вече оттам - насетне едно силно политическо правителство си поеме отговорността. В този смисъл „ние сме за малко", както се казва в песента и сме с ясното съзнание, че трябва да свършим нашето дело, това е нашия дълг, това е нашата мисия и се надявам да го направим.
Илиана Беновска: Говори се, че сте за много, че, може би, ще продължи това правителство да управлява след избори, защото, може би, няма да има стабилна коалиция и Вие за това точно сте приели поста министър - председател, към това добавям и въпроса на Жени Марчева от сутринта, тя ме помоли да Ви попитам кой Ви дърпа конците, кой Ви командва, цитирам малко свободно?
Георги Близнашки: Вижте, който ме познава знае, че да се дърпат на Георги Близнашки е невъзможно. Неслучайно, когато трябва да измислят нещо по мой адрес, да ме упрекнат нещо се сетиха, че е много вероятно да съм бил съветник на Тодор Живков, но никога не каза ...
Илиана Беновска: А, бил ли сте съветник на Тодор Живков?
Георги Близнашки: В точния смисъл на думата не.
Илиана Беновска: Не сте бил твърде мъничък, за да съветвате този големия ...
Георги Близнашки: Така е. Диктаторът.
Илиана Беновска: На колко години сте бил?
Георги Близнашки: По това време бях на 28-29-30 години, през този период, когато съм работил във висши инстанции.
Илиана Беновска: Толкова ли сте бил умен и начетен или гъвкав?
Георги Близнашки: Не, има нещо друго. Имах влияние, защото се търсеха свежи идеи в хода на преустройството по това време. Бях много търсен и желан събеседник.
Илиана Беновска: От кого?
Георги Близнашки: Това е дълъг разговор, да не навлизаме ...
Илиана Беновска: От Тодор Живков?
Георги Близнашки: Не. Тодор Живков знаеше кой е Георги Близнашки по силата на такива фамилни отношения. Все пак ние сме от един край, но това е голяма и сложна тема, за да я разискваме в рамките на броени секунди. Това, което искам да кажа е, че никой не може да каже, че Георги Близнашки е бил ченге, защото няма как да бъде ...
Илиана Беновска: Защо не сте бил?
Георги Близнашки: По една много проста причина. Аз вървях по друг път. Бях първенец на Юридическия факултет. По - скоро с мен се занимаваха по онова време, разработваха ме за антисъветски настроения и прозападна ориентация. Никога не съм го казвал, защото не съм търсил активи по тази линия. За мен това е част от историята, част от тоталитарния режим. Няма как да не си под подозрение, когато се занимаваш с политическа материя, каквото е конституционното право. Никой не може да каже, че съм доносник и най - малкото някой може да каже, че съм корумпиран, защото ..
Илиана Беновска: А, може ли да се каже , че сте човек с влияние на някоя от големите сили, например Русия или САЩ?
Георги Близнашки: Добре известно е, аз съм на това мниние,че тайната на успеха на българската политика е в опита да се балансират чуждите интереси в България, интересите на Великите сили. Това е висшето политическо майсторство в политиката на една малка страна, като България. От тази гледна точка аз се опитвам да поддържам добро отношение с Великите сили, включително с Русия, включително със САЩ.
Илиана Беновска: Човек ли сте за влияние,господин министър-председател?
Георги Близнашки: Ако има някакво влияние, което да формирам и да отстоявам, това са българските национални интереси и мисля, че ако има как да се погледне в документите на тайните служби на тези Велики сили, ще се види, че дори не са правили опит да ме приобщават, да ме вербуват.
Илиана Беновска: Не го ли казвате това, защото знаете, че няма как нормалните хора да погледнем в тия документи?
Георги Близнашки: Казвам го, защото съм вътрешно уверен в собственото си поведение. Беше много странно, когато излязох да участвам в протеста и слушах непрекъснато слуховете ...
Илиана Беновска: Че сте американски ...
Георги Близнашки: ... резидент. Не просто обикновен....,а резидент на американското разузнаване, къде през 90 - те години?
Илиана Беновска: Имате ли чин в американските тайни служби?
Георги Близнашки: През 90 - те години бях агент на „Интелиджън съвриз" и т.н. Всеки опит да защитя една позиция за промяна в нашето общество веднага бях квалифициран като нечий чужд агент.
Илиана Беновска: А, имате ли чин в американските тайни служби?
Георги Близнашки: Обикновено задават въпроса дали имам чин в българските тайни служби.
Илиана Беновска: Ще Ви попитам и за това.
Георги Близнашки: Този въпрос ми беше зададен в началото на 90 - те години, когато един гражданин в „Свободна Европа", друга радиостанция, се обади и каза: „Ние знаем, че Вие сте генерал от ДС". Знаете ли, какъв беше моят отговор?
Илиана Беновска: Не.
Георги Близнашки: Лошото е казвам, Вие добре знаете, лошото е, че аз не го знам, защото предполагам, че тогава щеше да има отражение.
Илиана Беновска: А, генерал ли сте или поне полковник в американските тайни служби?
Георги Близнашки: Не. Всъщност аз имам висш чин от резерва от Българската армия.
Илиана Беновска: Какво сте завършили?
Георги Близнашки: ШЗО- Школата за запасни офицери в Плевен, бях първенец на випуска и там моето поделение по онова време стана първенец в Първа армия. Армията беше славното време. Мисля, че така и трябва да бъде в живота на всеки мъж. От тази гледна точка това е, което искам да кажа.
Илиана Беновска: Не стана ясна Вашата позиция по „Визия 2020", прословутия документ, който качиха без Ваше съгласие Министерството на отбраната и министър Шаламанов, който имаше за задача, според него, да възкреси позагубената през последната година наша пронатовска и проевропейска ориентация.
Георги Близнашки: Не, мисля, че онази позиция, която стана краен вариант, е правилната позиция. Не може ...
Илиана Беновска: Какво му е правилното?
Георги Близнашки: Не може ...
Илиана Беновска: Бойко Борисов, например, каза, сигурно сте го прочели, че не може двете големи сили или въобще големите държави да искат от малките, като нас и бедни, непрекъснато пари, че не е съгласен да се дават 2 % от БВП за въоръжаване, когато България няма пари за образование, за деца, за здравеопазване, социалната сфера.
Георги Близнашки: Много добре го разбирам. Нека да го кажа иначе. Ако се отварят протоколите от това засекретено заседание на Съвета по сигурността, където аз говорих доста дълго ...
Илиана Беновска: По „Визия 2020"?
Георги Близнашки: Да. Аз изразих една такава позиция, че там трябва много внимателно този процент да го фиксираме, той да бъде на долната граници, даже казах нещо парадоксално, дори 10 % да отделяме от разходите ние пак не можем да се оправим. По - важно е Западът и въобще тези водещи страни в НАТО да разберат, че ние имаме нужда от масирана финансова, материална, логистична подкрепа за модернизация на българската армия. Това е сериозният разговор, който трябва да се проведе с тях, защото ние сами не можем да се оправим...
Илиана Беновска: Как възприемате отварянето на три бази в България, това е последната новина от Уелс? Без да се установяват американците тук да могат да ги ползват за определени цели и тренировки.
Георги Близнашки: Това ще бъде част от онова усилие да се подпомогне тези възпиращи сили, които се формират в Източна Европа. Може само да се съжалява, че сегашното руско ръководство се поувлече. Малцина си дават сметка, че тази анексия на Крим не дава кой знае какво на Русия, защото нейните интереси там, включително военни, стратегически интереси в Крим, бяха гарантирани чрез дългосрочни договори, техните бази си бяха там и мисля, че Путин го направи...
Илиана Беновска: Говори се обаче, че става въпрос, в крайна сметка, за тази територия, която да стане възможност за добив на шистов газ от страна на американците.
Георги Близнашки: Тук е Черно море, има много залежи. Ние, като страна сме много заинтересовани да се разработят газовите находища в нашите териториални води. Добре известно е, че имаме резерви като нация, но добивът ще бъде труден и това ще предполага големи инвестиции. От тази гледна точка по - добре е да отстояваме нашите национални интереси, а не да се опитваме да се приспособява към конюнктурата. Затова аз казах, да, ще участваме на всички начинания от страна на НАТО, за да стабилизират източната граница, така да се каже, с оглед възпирането на някои крайности от страна на руската страна. Но, ние не може да обявим Русия за основна заплаха за националната ни сигурност, защото просто това не отговоря на действителното положение на нещата. Друг е въпросът и това е много важно да се разбере особено от по - интелигентните хора от десницата, че не трябва да се слага равенство между онези проблеми, които имаме тук в страната - силното проруско лоби и в политически, и в делови, и във военни среди, които са ангажирани по един или друг начин и стават проводници на руското влияние. Но, това не е повод на тази основа ние да си усложняваме отношенията с Русия, т.е. ние имаме вътрешни проблеми, които като нация трябва да решим, а не да се репчим на Русия сама по себе си, защото смятам, че ние там трябва да имаме една друга дългосрочна политика.
Илиана Беновска: Влязохте ли в конфликт с президента Плевнелиев във връзка с тази позиция?
Георги Близнашки: Не мисля, че това беше конфликт. Просто, защото при един по - обстоен разговор, впоследствие, стана ясно, че двамата гледаме на този предварителен вариант, около който толкова много шум се вдигна, като на нещо предварително, сурово, работно, което предстои на преразглеждане. Лично аз бях по - рязък, защото в ролята си на министър - председател, дори и служебен, по силата на Конституцията аз нося политическата отговорност пред страната и пред бъдещото Народно събрание.
Илиана Беновска: Но ако си говорим за интереси...
Георги Близнашки: Мисля, че постъпих правилно.
Илиана Беновска: Но, като говорим за интереси в икономиката и на руското, и на американското лоби, пропуснахте да кажете, вярно ли е, че Вие, така, съдействате в скрита форма, да се започнат проучвания за шистов газ в североизточна България? Обвиниха Ви БСП за това миналата седмица, че използвате едно решение двусмислено на правителството на ГЕРБ и в момента се извършва тайна подготовка за добив на шистов газ.
Георги Близнашки: Не, това не е на ГЕРБ, това е решение, което е взето от правителството на Орешарски през пролетта, но там става дума за нещо друго. Вижте, по въпроса за шистовия газ отново ще трябва да се взима политическо решение.
Илиана Беновска: Трябва ли България да става територия на добив на шистов газ? Вашето мнение.
Георги Близнашки: Трябва да се види какво можем да направим в нашата акватория, т.е. в териториалните води на нашето Черно море да видим какво може да излезе от там и едва впоследствие, ако се затормозят нещата, ако се отиде към кризисно развитие по целия фронт, източния фронт условно да се изразя, ако нещата тръгнат на зле, ние тогава ще трябва да търсим алтернативните източници, тогава щем не щем ще опрем до темата за шистовия газ отново. И, нека не бъдем толкова елементарни по тази тема, защото в съседна Румъния знаете, че те имат големи находища и на петрол, и на газ са започнали проучвания на техните находища от шистов газ, т.е да не бъдем екстремисти нито в едната, нито в другата посока, т.е. да не преклудираме тази тема по същество. Ако можем да минем без шистовия газ - добре, но ако се окаже, че сме поставени в изключително тежко положение, щем не щем ще трябва да търсим всичко онова, което се явява добра алтернатива за страната.
Илиана Беновска: Добре, но от друга страна сме подпряни, господин министър - председател, с един договор, който все още не е известно какво съдържа в себе си - споразумение с „Уестингхаус", посредник на „Тошиба" , да строи 7 - ми реактор в АЕЦ „Козлодуй". От друга страна виси проведеният от Вашата бивша любима партия референдум да се строи АЕЦ „Белене", шистовият газ - трето острие.
Георги Близнашки: Както знаете, вече една година тези, които...Референдумът беше загубен, а не спечелен между другото, нали, тук е въпрос на интерпретация. Но, не беше постигнато мнозинство в полза на строителство на нова ядрена електроцентрала, това е свързано с огромни инвестиции, не случайно предходното правителство замрази въобще тази тема, беше свалена от дневен ред. „Уестингхаус" е друга история и неслучайно аз не подписах, знаете, че предходното правителство ми завеща едно решение, което аз не го потвърдих по една много проста причина - става дума за огромна сума...
Илиана Беновска: Говорите за „Уестингхаус"?
Георги Близнашки: „Уестингхаус" действително това са нови технологии, последна дума на техниката както се казва, но те са свързани...
Илиана Беновска: Само пак ще цитирам Борисов. Той каза : „Ние да не сме некадърни, да вземем да си залагаме АЕЦ „Козлодуй", мощностите на 5 - ти и 6 - ти реактор, за да си намерим кредит за 7 - ми, а трябва да ползваме посредника „Уестингхаус", който е посредник между нас и „Тошиба"?.
Георги Близнашки: Така и тук вече следващото правителство, което и да е то, дали Борисов или някой друг ще трябва да претеглят аргументите „за" и „против".
Илиана Беновска: Вие, видяхте ли го този договор, в крайна сметка?
Георги Близнашки: Видях го, но той мен лично не ме устройва в този му вариант и аз казах, че той ще трябва...
Илиана Беновска: Къде е клопката?
Георги Близнашки: Редица въпроси остават открити.
Илиана Беновска: Къде е финансовата клопка?
Георги Близнашки: Не искам да влизам в подробности. Тези след мен...
Илиана Беновска: Не, честно не Ви вкарвам в подробности. Има ли финансова клопка тогава в този договор?
Георги Близнашки: Не мисля, че е клопка, просто от българска страна...
Илиана Беновска: Говори се, че България, ако се оттегли в един момент, трябва да плати неустойка от един милиард.
Георги Близнашки: Не сме подписали, така че ако го подпишем окончателно, тогава ще влязат в сила тези клаузи. Не сме стигнали дотам. За мен е по - важното друго...
Илиана Беновска: Вие сте юрист, няма ли междинни клопки?
Георги Близнашки: Ще трябва този договор да се предоговори, ако искаме да остане присъствието на „Уестингхаус" в България.
Илиана Беновска: Ама надали, господин Близнашки, тези хора са били толкова глупави, че да не са заложили финансови условия при едно предоговаряне на определени етапи.
Георги Близнашки: Не, много елементарни са мотивите в тези преговори, ето на, горе - долу в този стил, нали, ние подписваме за „Уестингхаус", а Вие ни оставяте да си построим „Южен поток", както сме си го намислили, горе - долу това е скритият мотив зад всичко онова, което се случва, този опит да се балансират интересите.
Илиана Беновска: Кои сме „ние", които да си построим „Южен поток", както сме си го ? България ли?
Георги Близнашки: Имам предвид предходното правителство.
Илиана Беновска: Да си го построят в разрез с Третия енергиен пакет на ЕК? Това ли е вътре в договор,а като условие?
Георги Близнашки: Не, това са скритите мотиви.
Илиана Беновска: Ама, къде се преплитат?
Георги Близнашки: То е - вие си замълчавате за едното, за да можем, нали, правим ви отстъпка по тези въпроси...
Илиана Беновска: Кои „вие"?
Георги Близнашки: Опитът да се постигне равновесие между големите сили. Мисълта ми е...
Илиана Беновска: Кои „вие " си замълчавате? Русия или Европа? Кой за какво си замълчава за „Южен поток"?
Георги Близнашки: Тук имах предвид САЩ, но да оставим нещата...
Илиана Беновска: САЩ си замълчават за „Южен поток", да си го построим как? По руски или по европейски?
Георги Близнашки: По руски стандарт, но цялата тази политика в крайна сметка се провали. Това беше един грандиозен провал и той се случи пред очите ни.
Илиана Беновска: Мислите ли, че се е провалила окончателно?
Георги Близнашки: Определено да. Друг е въпросът, след изборите как ще се направи този стратегически избор, защото това са действително решения с далекоотиващи последици. Това, което мога да кажа в лично качество, че като министър - председател на едно служебно правителство, аз няма да ангажирам страната с проекти, които имат далекоотиващи последици, т.е. имам ясното съзнание...
Илиана Беновска: В състояние ли сте да регулирате възпирането, обаче?
Георги Близнашки: Мисля, че го правя засега. Имам ясното съзнание, че тези решения трябва да се вземат от едно политическо правителство, което си носи отговорността пред Народното събрание.
Илиана Беновска: А, защо уволнихте Държавната комисия за енергийно и водно регулиране?
Георги Близнашки: Защо ги уволних? Първо не сме уволнили целия състав.
Илиана Беновска: Да де, но го „обезглавихте".
Георги Близнашки: Поисках оставките на трима човека, които бяха твърде активно ангажирани с политиката на досегашното правителство, предходното правителство, именно те провеждаха тази политика на снижаване на цените...
Илиана Беновска: Вярно ли е, че сте си сложили сега за председателка, забравих й името, която е свързана с един от електроразпределителите?
Георги Близнашки: Не, не мисля, че става дума за такъв тип фигура. Проведох един предварителен разговор с тези дами. Това са хора, които идват от професията, това са хора с експертиза, знания, опит. Мисля, че те ще бъдат полезни в тази ситуация, която изисква изключително внимателни...
Илиана Беновска: Ще има ли повишаване на тока, плавно, както каза служебният министър?
Георги Близнашки: Това е неизбежно. Даже, експертите на БСП в откровени разговори обявяват, че това е неизбежно и ми е много странно, когато политическите фактори продължават с демагогията.
Илиана Беновска: Добре, каква игра играете, Вие, сега? Следващото правителство ще дойде с увеличени цени на ток, ще трябва да...
Георги Близнашки: Не, процесът ще бъде много болезнен, това ще продължи доста дълго. Ако можеше нещата да се решат с едно повишение от наша страна, това би било най - добре, но няма да е така, това увеличаване ще продължи малко по - дълго.
Илиана Беновска: Не залагате ли капани сега? Защо Ви беше сега да се занимавате с ДКЕВР и с повишаването на цените на тока?
Георги Близнашки: Защото всичко това можеше да доведе до катастрофални последици, 900 хиляди за тази година, 3,8 милиона ще бъдат към средата на следващата година, отнякъде трябва да се започне. Ако останем със скръстени ръце, нещата могат действително да придобият катастрофални измерения. От тази гледна точка правим минималното, онова, без което не може.
Илиана Беновска: Сега няколко блица за накрая, виждам, че си слагате часовника, доста продължи това интервю. Кажете, вярно ли е, че цената Ви да бъдете служебен министър - председател, е да изпълните нечии поръчки и евентуално да станете я председател на Конституционния съд, я негов член, я министър на правосъдието? Каква Ви е мизата? И в крайна сметка какво лошо има Вие, един квалифициран юрист, да заемете някоя от тези позиции?
Георги Близнашки: Значи, да го кажа иначе, когато излязох на улицата, обясненията бяха: „Той излезе на улицата, защото не стана лидер на БСП, не стана президент..." и т.н. Сега е следващата вълна, тук вече с позитивен изказ - той е станал министър - председател, защото му е обещано да бъде конституционен съдия, председател на Конституционния съд, министър...
Илиана Беновска: А, обещават ли Ви такива работи? Не Ви ли „удрят"? Аз вчера бях в ТВ7 и казах, че срещу Вас се играе една такава игра - „удрят" Ви през краката, за да не може това да се случи, макар че Вие бихте имали право да го направите - като биография, като квалификация? Не Ви ли препятстват бъдещето развитие?
Георги Близнашки: Не, не ме препятстват, ни най-малко не ме препятстват.
Илиана Беновска:Добре, но ако сега Ви обявят - хайде, Георги Близнашки да стане министър на правосъдието, всички ще кажат - аха, казахме ли ви ние, че той има специална мисия!
Георги Близнашки: Нека да го обясня простичко. Предлагано ми е на три пъти досега да отида в Конституционния съд и съм отказвал, и неслучайно. Защото има едно правило и аз се борих много дълго да го наложим, защото ако си спомняте в началото на 90 - те, нашите конституционни съдии много говореха, сезират ги с някой казус и те започват да дават интервюта. Сега замлъкнаха и това беше една упорита борба, защото аз припомнях класическата римска максима за това, че съдията говори чрез своите решения, а не прави изявления и не обяснява мотивите си, та от тази гледна точка аз имам много ясно съзнание за мисията на конституционния съдия, и бих приел евентуално в края на моята кариера, нямам интерес да отида сега.
Илиана Беновска: Края на Вашата кариера сигурно ще е след 20 години, примерно.
Георги Близнашки: След десетина години. Не бих приел да отида там, защото трябва да замълча, а аз съм в една фаза на моя живот, когато имам потребност да говоря.
Илиана Беновска: Обвинявате, че Конституционният съд мълчи потайно или професионално?
Георги Близнашки: Не, професионално те не трябва да дават политически изявления, защото такова е тяхното признание, като Конституционен съд. От тази гледна точка моето място не е там.
Илиана Беновска: Господинн Близнашки, извинявайте, ама Конституционният съд взима много пъти политически решения, пък не искате да говорят.
Георги Близнашки: Това е друго. И кой ги критикува тогава?
Илиана Беновска: Е, кой ги критикува?
Георги Близнашки: Аз, професорът по конституционно право най - често.
Илиана Беновска: Така е.
Георги Близнашки: Нали, аз излязох от телевизията, за да й кажа, че решението по казуса Пеевски е погрешно и студентите окупираха Университета тогава.
Илиана Беновска: Да.
Георги Близнашки: Нека не се забравят логиката на събитията.
Илиана Беновска: Ама казахте, че това е част от Вашата кариера, но нямате желание да отидете там.
Георги Близнашки: Нямам желание да отида там и да ставам нито министър, нито посланик.
Илиана Беновска: Защо? А и посланик щяхте да ходите някъде, да.
Георги Близнашки: Мисля, че е много резонно да ми предложат нещо такова, за да не преча тук, защото човек все пак придобива статус и влияние.
Илиана Беновска: Защо не искате да станете министър на правосъдието и да проведете една реформа в съдебната система?
Георги Близнашки: Вижте, това, което ме плаши, е, че има хора, които правят изявления и ще тласнат нещата в погрешна посока. Едно е сигурно, че аз ще говоря по тези въпроси. Аз съм противник на монархията, аз съм противник на президентската република, аз смятам, че трябва да усъвършенстваме парламентаризма.
Илиана Беновска: Привърженик ли сте прокуратурата да отиде в изпълнителната власт?
Георги Близнашки: Категорично не! Не смятам, че това е решението. Много елементарно си го представят - главният прокурор да се избира от Народното събрание. Това е една история от края на 90 - те, което е абсурдно да политизираш тази институция.
Илиана Беновска: Добре, но сега добър ли е изборът на главния прокурор?
Георги Близнашки: Не, други неща трябва да се направят.
Илиана Беновска: Процедурно имам предвид.
Георги Близнашки: Реформата е твърде сложна.
Илиана Беновска: А, възможна ли е?
Георги Близнашки: Възможна е, стига, нали, с това да се занимават хора, които разбират от тази материя. Принципно погрешно беше решението да се избира шефът на ДАНС от Народното събрание. Оттук тръгнаха хората, хората излязоха на улицата, заради Делян Пеевски и неговото назначение, но по принцип погрешно беше разбирането, че шефът на ДАНС трябва да се избира от Народното събрание, защото така се политизира неговата работа и той става зависим от лидерите на мнозинството.
Илиана Беновска: ДАНС - откъде да се избира шефът й?
Георги Близнашки: И прокуратурата, и ДАНС, и разузнаването трябва да останат извън политиката.
Илиана Беновска: Как? Кой да ги кадрува?
Георги Близнашки: И те трябва да бъдат с мандат, който е значително по - дълъг от мандата на политическите институции. Но, Вие, искате да научите от мен всичко.
Илиана Беновска: Кой да ги кадрува и как? Кажете, кажете. Това са ми любими теми. Кой да избере главния прокурор? Чрез национално допитване?
Георги Близнашки: Аз в тази фаза обяснявам какво не може и не трябва да стане, а нека да ме поканите по - късно по тези въпроси. Това е тема за специален разговор, не мога да сложа всички карти на масата.
Илиана Беновска:Добре, все пак майтапът настрана. Осем годишен мониторинг имаме върху правосъдието...
Георги Близнашки: Чакайте малко, искам да кажа нещо много важно и за всички онези, които се тревожат за моето бъдеще, че това, което правя в Университета, ми доставя огромно удоволствие. Това е моето призвание, това е моята мечта и тя е сбъдната мечта.
Илиана Беновска: Добре, но човек невинаги работи това, което му харесва, нали така?
Георги Близнашки: От тази гледна точка да Ви кажа, знаете ли какво правех, когато ме извика президентът и ми направи това предложение, на което аз не можах да удържа?
Илиана Беновска: Какво?
Георги Близнашки: Събирах си литература, изписвах литература, за да подготвя голямата си докторска дисертация, защото навлизам в тази зряла възраст, когато човек живее с мисълта, че има отговор на всички въпроси и аз нямам никакво намерение да прахосам това си време.
Илиана Беновска: Темата каква е?
Георги Близнашки: Конституционната държава. Аз чета един курс, който е голяма атракция за студентите от Юридическия факултет, първи курс, втория семестър и е време тези неща да придобият завършена форма. Та, от тази гледна точка, нека, не се безпокоят всичките тези приятели в кавички, които са така загрижени за моето политическо бъдеще, имам какво да правя, които правя и ми доставят огромно удоволствие.
Илиана Беновска: Добре, ако ви попитам каква е мисията, която виждате в това си кратко присъствие във властта като служебен министър - председател, Вашата мисия?
Георги Близнашки: Тя е много ясна. Да се стабилизират нещата и то на основата на ценностите и принципите на демокрацията.
Илиана Беновска: Звучи общо.
Георги Близнашки: Звучи общо, но ако се замислите, аз не съм правил нищо друго през тези 25 години и затова не бях забъркан в корупционни скандали.
Илиана Беновска: Да, но обикновено хората питат как. Как?
Георги Близнашки: Многократно съм бил изкушаван, но прецених, че е по - добре да вървя по другия път и така ще си изляза, няма да има рязко обогатяване. Нещо друго, аз идвам от семейство, което е достатъчно солидно.
Илиана Беновска: Няма да пооткраднете.
Георги Близнашки: Сега пишат, че са асфалтирали улицата, на която живее майка ми. И баща ми, и майка ми са покойници от 1996 година, но мисълта ми е, че те бяха много солидни хора, с позиция, с възгледи. Майка ми, между другото, беше единственият специалист, който на национално съвещание през 1972 - 1973 година някъде, се изказа срещу създаването на АПК и това й създаде огромни проблеми, три години я държаха без работа, и така. Не искам да се връщам към онова време, когато ние сме го живели този тоталитарен режим. В този смисъл за мен изборът, който последва с промяната на 10 ноември 1989 година, има особен смисъл. Това е изборът на моето поколение. Това е мечтата за демокрация, която бих искал да я видя, че се е реализирала по един пълноценен и смислен начин в нашата страна. И от този гледна точка съм избягвал да се ангажирам с проекти, където бих могъл лесно да стигна до големите пари, защото знам, че това, което правя има особен смисъл и че не е лесно някой да ме замени, и неслучайно през всичките тези години не можаха да изобретят човек, който да подмени Георги Близнашки, нали? Мисля, че съм бил Ваш събеседник многократно през годините все в една посока - да защитим тези изконни, изначални ценности и принципи на парламентарната демокрация в нашата страна.
Илиана Беновска: Последен въпрос. Може ли да ми кажете мечтата Ви за осъществяване на демокрацията включва ли и наличието на национална доктрина, надпартийните приоритети на една нация?
Георги Близнашки: Разбира се! Всички го имат, всички наоколо го имат. Тук е...
Илиана Беновска: Албания, дори, има. Пет пъти реформирана. Румъния - шест пъти реформирана. Само ние нямаме около нас.
Георги Близнашки: Тук имаме едни среди в нашето задкулисие, които не си дават сметка...
Илиана Беновска: Помните ли на Кемал Ататюрк?
Георги Близнашки: Помня всичко.
Илиана Беновска: Първата, най - първата - „Мир в страната, мир в света."
Георги Близнашки: Вижте, това, което е нашата трагедия, национална трагедия, сега имаме твърде много националисти и изведоха на преден план фигурата на Стефан Стамболов, неслучайно аз написах книга за Петко Каравелов...
Илиана Беновска: И сте го сложил в кабинета си като портрет, нека да го кажем на всички наши слушатели.
Георги Близнашки: Това е изначалната фигура. Това е човекът, в чиято глава има стратегия, дългосрочна визия за бъдещето на България. Та, от тази гледна точка силният лидер се оказва не Стефан Стамболов, силният лидер се оказва Фердинанд Сакскобугготски и тези наши национални идеали се оказват свързани с династията, а тя по силата на редица исторически обстоятелства ще бъде свързана с Германия, и нейната трагична съдба.
Илиана Беновска: Сега да го кажа, днес, 2014 година, кой, как може да инициира създаването и как може да се постигне съгласие между борещите се за власт и облаги партии?
Георги Близнашки: Няма как тази инициатива да дойде от другаде, освен от средите на нашата интелигенция, интелектуалците, академичните среди трябва да бъдат фокуса на подобна инициатива.
Илиана Беновска: Вие, можете ли да станете едно сърце на това нещо?
Георги Близнашки: Недейте го поставяйте въпроса по този начин, малко е болезнено цялото това усилие, в момента съм подложен на атака ...
Илиана Беновска: Какво пречи да го запишем?
Георги Близнашки: И от ляво, и от дясно.
Илиана Беновска: Това ще бъде вашият отговор!
Георги Близнашки: Нека да успокоим страстите и да направим едни прилични избори. Нека се придържаме към по - минимални цели, ако успеем на тази основа, по - късно да направим нещо по - голямо, толкова по - добре и за нас, и за страната като цяло.
Илиана Беновска: Като метафора за накрая ще помоля да пуснат една песен, която също бяхте качили във Фейсбук - „Хората говорят", "The sound of silence" (Звукът на тишината) на Simonand Garfunkel.
Георги Близнашки: Прочутата песен, която те написаха след убийството на Джон Кенеди, за това, че в крайна сметна хората могат да говорят без думи, когато страданието задава тон в нашия живот. Дано да има и повече поводи за радост.
Илиана Беновска: Чува ли се, когато Вие само мислите и говорите без думи? Има ли чуваемост в България, деликатна чуваемост на посланията, които трябва да се подразбират?
Георги Близнашки: Затова използвам песните в крайна сметка във Файсбук, защото те говорят по друг начин.
Илиана Беновска: Можете ли да запеете малко?
Георги Близнашки: Не, нека не прекаляваме.
Илиана Беновска: Хайде, де. По-смело. И аз ще помогна...
Георги Близнашки: Не, не! Страхотна песен, която е написана в тежки времена. Това е 1964 година. Нека се опитваме да създаваме онази духовна атмосфера, в която да търсим разбиране и съгласие.
Илиана Беновска: Коя песен можете да запеете?
Георги Близнашки: Не, не искам да пея песни.
Илиана Беновска: Какво пеете на дъщеря си Вела?
Георги Близнашки: О, тя си има своите вкусове, доста по - различни от нашите с майка й.
Илиана Беновска: Седем годишна, първи клас.
Георги Близнашки: Нека всеки да извърви своя път. Тя е човек с мнение.
Илиана Беновска: Пеете ли заедно?
Георги Близнашки: Не, не успяваме, засега се опитваме да четем книги.
Илиана Беновска: Какво четете?
Георги Близнашки: Подарих й едно хубаво издание на „Под игото" и много ми се щеше това лято тя да попрочете малко, все още сме на първата глава.
Илиана Беновска: „Под игото" на седем години?
Георги Близнашки: Отиваме на училище. Рецитира, между другото, „Опълченците на Шипка" отначало докрай без грешка.
Илиана Беновска: Сериозно? Знае го отначало?
Георги Близнашки: Да, отначало докрай фантастично.
Илиана Беновска: Да Ви пожелая това, което преживях аз с едно от моите деца, на 10 години дойде с „Под игото", разплакана и каза: „Ти помниш ли края на „Под игото"?". Вие, помните ли края на „Под игото"?
Георги Близнашки: Помня, разбира се.
Илиана Беновска: Какво пише там?
Георги Близнашки: Парадоксът е, че тя възприема героите, като исторически личности и страда, помоли ме, когато преди училище бяха в детската градина и им бяха говорили по тези теми. Гледахме заедно стария филм и след това новата версия, и тя възприема литературните герои действително като исторически...
Илиана Беновска: Помните ли какво пишеше накрая на „Под игото"?
Георги Близнашки: За лудостта на една нация...
Илиана Беновска: Има ли още лудост в България? Лудост на съграждането, не на разграждането и на рушенето?
Георги Близнашки: Мисля, че показваме способност да се обединяваме, макар и много трудно. Предстои една голяма дата и тя ще бъде буквално на другия ден след изборите. Това е хилядата годишнина от смъртта на последния велик цар от Първата българска държава, лично аз съм ангажиран с тази кауза, надявам се, да направим нещо много хубаво и красиво, за да се върнем към онези славни времена. Знаете, че освен всичко друго, научните конференции и прочее, ще се вдигне един паметник в центъра на София, за да не забравяме, че сме имали велики предшественици. Повтаряме донякъде опита на Паисий Хилендарски и чрез славното минало да дадем надежди, и очаквания за по - добро бъдеще.
Илиана Беновска: Изключително много Ви благодаря за този разговор! Стискам Ви ръката, казвам го, защото не ни виждат. Напред и нагоре, нали!
Георги Близнашки: Благодаря Ви.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
