22-05-2014 | 09:30 ч.

Заключителни обръщения на кандидати и застъпници по избрани от тях теми и политики, важни за засилване авторитета на България в Европа и влиянието на Европа в България по Радио К2 за Евроизбори 2014. Емил Кало, инициативна група за учредяване на КП АБВ.

Заключителни обръщения/ Емил Кало

Клара Маринова: Уважаеми слушатели на „Радио К2" , в ефира на радиото заключителните обръщения на кандидати и застъпници по избрани от тях теми, и политики, важни за засилване на авторитета на България в Европа, и влиянието на Европа в България, част кампанията Евроизбори 2014. В ефира е Емил Кало, инициативна група за учредяване на КП АБВ. Здравейте, г-н Кало.

Емил Кало: Здравейте.

Клара Маринова: И така, какво ще направим след Евроизбори 2014, така че да засилим авторитета на България в България и влиянието на Европа в България?

Емил Кало: Много е хубав удобният отговор с 3-4 лъскави изречения, от сорта на...

Клара Маринова: Но аз се надявам, че няма да направите това.

Емил Кало: Категорично. Обещавам Ви, че няма да го направя това. Даже в момента, знаете ли, съм малко ядосан, току що ми подхвърлиха една рекламна брошура на конкурентна партия, казвам опоненти, аз думата враг при изборите не употребявам, където хора, които, меко казано, са компрометирани, ме наричат вагабонт и крадец.

Клара Маринова: Вас?

Емил Кало: Ами казват, че всички ние сме такива. Нали Али Баба, А, Б, В. Сега няма да крия, това е постановка на БСП, защото на нея пише: „Не гласувайте за АБВ, а гласувайте за БСП! Защото това са А-Али, Б- Баба и В-са вагабонти." или нещо такова. Кой им дава право да ме наричат така? С какво в своя живот аз съм показал и колегите около мен, че сме такива? Ето това ли ще занесем в Европа, питам аз? Така ли тръгваме?

Клара Маринова: А какво ще занесем тогава?

Емил Кало: Ето тук е сериозният разговор. Ние трябва да занесем в Европа нашите български проблеми. Да не ръкопляскаме на всякакви смислени и безсмислени решения, да не се оправдаваме за собствените си глупости с „Европа така казва!", защото Чехия не се оправдава, Унгария не се оправдава, следват своя път и народите им уважават правителствата им, както си пролича от последните избори, изборна активност и резултатът, с който партията, която отстоява такива позиции, побеждава. Националните интереси в Европа. Ето това е максимата. Ясно и просто. А оттук нататък, ако искате, да Ви кажа един възможен подход, който ние от АБВ ще отстояваме с всичките си възможности, уверявам Ви, че интелектуално те хич не са малко, естествено нямам предвид себе си, това е, че всичко това, което ние замисляме, това е повод за всеобща дискусия, търсене на всеобщо съгласие. Какъв проблем ще занесем ние в Европа, ако тук, в България, ние се караме и си противоречим жестоко и сме готови да се наречем какво ли не. Как ще отидем в Европа? Ето такива мисли ми се въртят из главата и не само на мен.

Клара Маринова: Премина предизборната кампания почти, остават някакви си два дни. Имате ли усещането, че се състоя големият, очакваният, от всички нас, европейски дебат в тази предизборна кампания?

Емил Кало: Категорично нямам такова усещане, уважаема г-жо Маринова, и ще ви кажа защо. Защото битката между идеите се превърна в котерийна междуличностна война. Ето затова. Ние каним неколкократно и нашият лидер, и водачът в листата, каним реципрочните водачи, съответните водачи на листи, и лидери на партии, да се явят на дебат. Да видяхте някой от тях, да се е явил на дебат?

Клара Маринова: Добре де, ГЕРБ се оплакват, че канят, не се явявате, РБ се оплакват, че те канят, другите не се явяват, Вие казвате, че каните, не се явяват. В крайна сметка аз не мога да разбера, нали вие се каните, вие трябва да се явявате. Защо се ядосвате, че не са се явили?

Емил Кало: Аз лично при мен, като човек, който е горе-долу по 20-тина часа на ден в офис, не съм видял покана, а поканата на Първанов и Калфин сме я чули всичките поне 20 пъти по медиите, ясно артикулирана. Аз лично не съм чул от другите такава покана. Може би някъде са я казали, а аз съм я пропуснал.

Клара Маринова: А може би европейският дебат се състоя там, в предизборните срещи, там, в разговорите с хората, които трябва на 25-ти да дадат своя глас. И тук Ви задавам въпроса, успяхте ли, не само вашата коалиция, а и другите катдидати, да откроите впечатляващи проактивни послания към ясни избирателни групи, така че да провокирате хората, нас гражданите, да отидем съзнателно, настойчиво, с ярко изразена воля, да си подадем вота на 25 май?

Емил Кало: Вижте, тук има няколко различни подхода, да речем два основни подхода. Връщам се към приказката, с която започнах. Единият подход е наречен от мен, извинете за израза, сватбарският подход- „а бе обещавай сега, пък ще видим.". Така някои ни обещаха 200-250 хиляди работни места. Как, откъде, по какъв начин, ей така с едно щракване на пръсти, ще получим тази цифра, това не е ясно. Аз мога да Ви кажа, че само един гигантски обект, какъвто например, евентуално, АЕЦ „Белене", за който ние настояваме, е 35 хиляди работни места. А до 250 хиляди как става това? Друг ни обещава задължителна военна служба. Боже Господи, каква глупост! Ама тази армия нали трябва да се храни. Как ще стане това? Връщане на безплатно здравеопазване, т.е. без удръжки и здравно осигуряване. Как става тази работа? А пък един ми каза, че щял да направи България пак космическа държава. Че България 50 години е космическа държава и не е преставала да бъде такава до ден днешен. Така, това е единият подход, подходът на обещания, които, за съжаление, на обеднелия ни народ хващат понякога, дори и на фалшивите социологически проучвания. Ние имаме наши социологически проучвания и това са площадите, на които се явяват нашите избиратели.

Клара Маринова: И какво сочат вашите социологически проучвания? Защото тези, които са публикувани ги знаем, но вашите какво сочат?

Емил Кало: Че площадите ни са пълни. А знаете ли страхът, който е вселен у хората, само при намек за симпатия към АБВ. Ако сме слаби, ще има ли такава гонка по нашите членове и симпатизанти? Масови уволнения, масови заплахи и това е документирано, ние не приказваме празни приказки. Значи това също е един вид социологическо проучване. Този, който сериозно се занимава със социология, знае, че това е точно така. Нашият подход е съвсем различен. Ние знаем какви са проблемите на обществото, ние ги изразяваме ясно и казваме: „Давайте, да сядаме и да спасяваме държавата си!". Ето например, ние издигаме тезата, че в едно близко бъдеще, трябва да се дискутира темата за пълномощията на президента. Ама никъде не е казано- президентска република! Ние искаме, обществото да седне и да търси консенсус по тези въпроси. Но трябва да се говорят тези неща. Това, разбира се, не е свързано с икономиката и с бедността, просто го показвам като пример. Хвърля се тезата, как беше, рестартиране на икономиката. Какво ще рестартираме? Химко? Че някой отишъл ли е, видели ли са какво е там? Че някой попита ли, откъде ще вземем газ за Химко? Не е. Важното е да кажем - и ето, бедните врачани и тези наоколо, години наред са си вадели хляба от Химко, казват: „Чудесно! Ще имаме пак Химко! Пак няколко хиляди ще имат работа!". Но това е невъзможно. Е, от нас, от АБВ, лъжи няма да излязат! Няма да излязат клевети, няма да излезе черен PR- не гласувайте за онези, гласувайте за нас, защото те са такива и такива. Това от нас няма да излезе.

Клара Маринова: Е, излезе, защото едни от най-острите реплики спрямо настояния премиер на България, са от ваш представител, но...

Емил Кало: Ама те са към правителството.

Клара Маринова: Не, не, специално към Орешарски.

Емил Кало: Да, но като глава на правителството. Той нито е член на партия, нито е член на листата за евродепутати, той е министър-председател, извинете, напомням, м експертно правителство. Това, че правителството не си върши експертизата качествено според нас, не може да ни остави в мълчание.

Клара Маринова: Но точно това, че ние се захванахме отново с националните проблеми, като че ли не даде възможност, да отговорим на един много голям кръг въпроси според мен. Това е, как България да участва активно в дебата за бъдещето на Европа, дали да бъде Европа на гражданите, на нациите, на регионите, или да се върви към федеративен вариант? Този въпрос практически почти не беше засегнат по време на сегашния европейски дебат, защото ние умувахме дали Орешарски ще остане, или трябва да си ходи в контекста на европейските избори.

Емил Кало: Защото ситуацията беше такава. Ние не можем, да си затворим очите за това, което се случва у нас или да се приказваме за европейските проблеми. Аз затова ще си позволя, да повторя, че ние не можем, да бъдем силни в Европа, ако ясно и точно не произнасяме там нашите проблеми. За какво ни е Европа тогава? За да пътуваме само с лична карта? Това ли е големият принос? Има много сложни проблеми да решаваме и аз в никакъв случай не съм евроскептик, но някакво развитие ЕС трябва да претърпи и това е повече от очевидно за всички. Това е и почвата на всички антиевропейски схващания, които виждаме, че са много широки и в Англия, и във Франция, вече и в България, ясно и категорично се артикулира. Партия, която кандидатства с евролиста, се обявява против ЕС. Парадокс.

Клара Маринова: Но в същото време, непременно трябва да Ви попитам. Евроскептицизмът стана наистина много популярен, особено през последната година и най-вече в старите членки на ЕС. Той у нас няма такива големи размери, дори напротив, все още и по вчерашно изследване, всеки втори българин вярва в ЕС, вярва в Обединена Европа. Защо се случва така, че ние най-малко получаваме от ЕС, но най-много вярваме в него?

Емил Кало: За съжаление, тук работи абсолютно същият синдром. Защо вярваме на политици, за които е сигурно, че не могат, да изпълнят обещанията си, но ние ги възприемаме като месии? Имаме такива случаи в нашата най-нова история и, за съжаление, май този рефлекс продължава. Месианското възприемане на Европа е крайно погрешно. С Европа трябва да се работи сериозно, оптимистично, но и твърдо. Примерите от последните месеци са изключително показателни и полезни за България. Вижте поведението на една Полша и Чехия, по дискусията за ембаргото на Русия. Това са държави, които са претърпели съветска агресия и въпреки това, те не се подадоха на някакъв исторически атавизъм, а изходиха от преките интереси на държавите си. А в това време, хайде, припомнете си и уважаемите Ви слушатели, да си припомнят, какво се случваше в България по това време? Ние започнахме, за говорим глупости, Съветската армия - освободител или агресор, че дори се върнахме, държавният глава прескача думичката „Русия", при споменаването на освобождението ни от турско робство. Вместо да поставим точно и ясно проблема, какво е Русия днеска за България като икономика, преди всичко? Какво е Украйна днес за България, по същия начин като икономика?

Клара Маринова: И понеже намесихте Украйна, тук е моментът, да Ви попитам, Русия-Украйна, една голяма тема, формално извън ЕС, остро присъстваше на евровота, на кампанията...

Емил Кало: Еми да, значи не е извън ЕС темата.

Клара Маринова: Не, формално е извън ЕС, защото нито Украйна, нито Русия са членове на ЕС. Аз даже мисля, че силно ще продължава, да се отразява на европейските дела и за в бъдеще. Какво е вероятното поведение на българските евродепутати, бъдещата позиция на България в този значим конфликт, засилваща се криза с изключително негативно отношение върху самата България?

Емил Кало: Аз много Ви благодаря, че отново поставяме тази тема. Българската тема е основната, водещата тема, нека не се отплесваме в „етикетните жилетки", както се казва в руската класика и в българската го има. Тук става дума за сериозното ежедневие и сериозните потребности на българската икономика, отношението с тези държави. Тези две държави са ни основният туристически контингент. Защо не разсъждаваме така? Защо тичаме, какво ще ни каже този или онзи в Европа? Германия си съхрани газта, нали, защото северният поток си тече, но южния трябва да го спрем. Да и ние ще викаме: „Да, ще го спрем.". Не трябва така. Ето затова така трябва да се разсъждава. Ние сме преди всичко България и затова пак за трети път казвам - в Европа с нашите проблеми.

Клара Маринова: Много е важно, как България, малка България, ще направи така, че да се чува нейния глас сред големите, да се чуват нейните проблеми, както Вие казвате? Какъв е подходът според Вас, защото обективно погледнато, досега 7 години не можахме да успеем или сме успели само частично? Какво трябва да се направи занапред, за да може...

Емил Кало: Частично, съгласен съм с Вас. Частично, защото това изключително зависи от качествата на евродепутатите, които ще изпратим ние там. Да сте чули Пеевски с нещо конструктивно в НС? Пък да го чуем в ЕП ли? И аз ще Ви кажа, погледнете кои са българските евродепутати, които имат тежест, от сегашния ЕП и ще видите, че съвсем не сме безгласна буква. И аз мога, да Ви посоча имена, без да се страхувам, че някои от тях, няма да са от моята листа, освен Ивайло, разбира се. Една Антония Първанова е с авторитет, ето, не се стеснявам, да кажа един опонент, когато един евродепутат е свършил нещо. Защо трябва да го подмитаме, защото не е от нашите? Хайде, другите да посочат техните евродепутати, които са направили нещо. Качественият евродепутат е гласа на България в ЕС.

Клара Маринова: Да де, но кажете, как ще направим така, че да се чуват тези проблеми? Ясно е, че трябва да се чуват, но как ще се чуват?

 

Емил Кало: Веднага Ви казвам моя отговор на този въпрос. Масово участие на изборите. Това ще намали възможността, в ЕП да отидат депутати с купени гласове, т.е. депутати без качества.

Клара Маринова: Осъзнаваме ли, какво точно значи да сме в ЕС и да имаме депутати в ЕП? Какво очакват българските избиратели от ЕС? Какво Ви разказаха те, по време на предизборните срещи? И един личен въпрос, на Вас какво Ви носи нашето европрисъствие, г-н Кало?

Емил Кало: Не искам, да говоря от лично име, защото аз много пъти по много различни причини, съм посещавал ЕП.

Клара Маринова: Не, не става дума да сте посещавали ЕП. Какво Ви носи това, че Вие сте част от ЕС? На Вас лично.

Емил Кало: Възможност да се чуе моето мнение.

Клара Маринова: Къде го чуват Вашето мнение?

Емил Кало: Нали затова изпращаме евродепутати. Ако тези евродепутати са спуснати по някакъв странен начин и кандидатстват, и след това си казват- „Не, аз няма да отида.", защото само си показват физиономията само, заради изборите, естествено, че на такива хора не може, да се разчита. Когато това са хора с очевидни качества, доказани, проверени, с амбиции и възможности, сигурно ще има начин, по някакъв механизъм, те да бъдат натоварвани с определени задачи.

Клара Маринова: Досега тази връзка между евродепутатите и населението на България, беше толкова тънка, че тя на моменти беше почти незабележима, в интерес на истината.

Емил Кало: Не мога, да споря с Вас, абсолютно сте права.

Клара Маринова: И затова, на тези предизборни срещи, разговори, дискусии, какво казаха българските избиратели? Какво очакват от ЕС и от своите евродепутати?

Емил Кало: Болката е една и съща, уважаема г-жо Маринова. Хората свеждат всичко до болезнената си бедност, до страхотната безработица, тук като мит стана Северозападна България, даже няма да Ви съветвам, да се разходите натам, за да видите каква нищета е. Естествено, че хората ще говорят за това. И естествено, че е страшно трудно на един човек, който се чуди буквално, как да свърже двата края, как да изхрани семейството си, да започнеш, да му обясняваш: „Виж, ако гласуваш за мен и ме изпратиш в Брюксел, аз ще подобря положението ти.", това е страшно трудно, но самият ход на тези неща не е невъзможен, само че не става с обещания просто.

Клара Маринова: И затова е логично да Ви попитам, вече сме 6 година от началото на глобалната криза най-яркото й проявление в България е рязкото намаляване на кредитния и инвестиционния процес, увеличаване на безработицата, намаляване на доходите, влошаване на образованието и здравеопазването. След евровота сега, могат ли, да се очакват положителни промени в тези области?

Емил Кало: Може да се очаква едно положително начало. Аз съм честен човек и никога няма да кажа, че от другиден ще видите вие. Не. Просто трябва да се работи сериозно и който казва, че това може, да стане внезапно, лъже. Казвам го с чиста съвест, остра, тежка дума, но това е истината. Това, което може, да се случи незабавно, това е незабавно да започнем работа. Истинска работа.

Клара Маринова: В края на Вашето изложение, защо хората трябва да гласуват за вашата коалиция АБВ?

Емил Кало: Първо хората трябва да гласуват, това е най-важно. Независимо дали ще гласуват позитивно, или негативно, хората трябва да излязат и да гласуват. Само така ще анулираме платените гласове и ще сведем до минимум тяхното влияние. Защо трябва да се гласува за АБВ? Ако досега не съм се изяснил, значи нашият разговор, г-жо Маринова, е бил напразен.

Клара Маринова: Не.Въпросът е, тук да кажете последни призиви и да обявите, много добре знаете, да обявите Вашата бюлетина.

Емил Кало: А вярно, че трябваше тук да се държа като политик, аз забравих, понеже никога досега не съм бил политик.

Клара Маринова: Аз сега Ви припомням.

Емил Кало: Бюлетината е №13, бюлетината на късмета, защото вече имах възможност, да кажа, че не цифрата прави хората, а хората-цифрата. И не, заради това, разбира се, трябва да гласуват, защото ние предлагаме един сериозен, истински път за възраждането на България.

Клара Маринова: Благодаря Ви и успех.

Емил Кало: Благодаря Ви и на Вас.

Клара Маринова: Емил Кало, инициативна група за учредяване на КП АБВ.

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК