21-05-2014 | 20:15 ч.
Заключителни обръщения на кандидати и застъпници по избрани от тях теми и политики, важни за засилване авторитета на България в Европа и влиянието на Европа в България по Радио К2 за Евроизбори 2014 - Румяна Угърчинска - независим кандидат за евродепутат,
Заключителни обръщения/ Румяна Угърчинска
Клара Маринова: Здравейте уважаеми слушатели на „Радио К2". Аз съм Клара Маринова. Днес отново заключителни обръщения на кандидати и застъпници по избрани от тях теми и политики, важни за засилване авторитета на България в Европа и влиянието на Европа в България по Радио К2 за Евроизбори 2014. Днес в 14 часа на студиото на радиото е Румяна Угърчинска - независим кандидат за евродепутат, издигната от Инициативен комитет. Добър ден!
Румяна Угърчинска: Добър ден!
Клара Маринова: Повече от месец партии, коалиции, независими кандидати буквално препускахте по селищата на България, по цяла Европа Вашите колеги кандидати за ЕП. Да започнем с това, състоя ли се големият, истинският, очакваният от хората европейски дебат.
Румяна Угърчинска: Окончателно не. Поне аз не присъствах на такъв, за да има дебат трябва да има време. Време кандидатите да обикалят избирателите, да се запознаят с техните проблеми и гражданите - избиратели да опознаят тези кандидати, да разговарят с тях. Този пряк контакт как искате да стане в такова малко време? Един месец официална кампания, да може би, но истинските кампании се водят минимум 6 месеца. Това е едно демократично задължение от гледна точка на кандидатите и по принцип на всеки демократичен, действащ живот във всяка европейска държава, поне аз като журналист съм наблюдавала не малко предизборни кампании и бих казала няколко около 20-30 минимум, всякакви - местни, национални, европейски. Това, което мога да Ви кажа, че това е един истински маратон. Но той започва със среща с избирателите, гражданите. Защо? Защото един кандидат, за който и да е пост дали е в местни, национални, европейски избори, той може да е начертал някакво посоки, да има програма, т.нар. платформа, която всички представят тук. Тя може да предвижда това, която са темите, дискутирани в медии или в икономически-политически среди, но това са ли темите и въпросите, които засягат всекидневието на един гражданин и избирател. За да се осигури, че това, която той иска и предлага е в съответствие с истинската проблематика обикаля навсякъде. Жак Ширак, например, който няколко пъти беше избиран не само за президент, но и за депутат, има дълга кариера на политическа личност и представител, избраник на народа си. За това става дума, той казваше, че ако не си стиснал минимум 100 000 пъти ръката на различни избиратели, все едно, че не си провел предизборна кампания.
Клара Маринова: Кой попречи в такъв случай на Вас кандидатите да се срещнете, да стиснете ръцете на 100 000, да им покажете истинските теми и проблеми? Какво Ви попречи?
Румяна Угърчинска: На мен специално ми попречи фактът, че изборният кодекс бе гласуван в 12 минус 1 минута. Той можеше да бъде гласуван още миналата есен. Защо се забави толкова, защо правилата бяха променяни толкова пъти? Аз съм чела поне 3-4 различни проекти на този ИК, който трябваше да бъде съвършено нов и демократичен. Той остана толкова малко демократичен, колкото и предишните. Беше не само гласуван в последния момент, но споменете си до последния момент се спореше колко представители от политически квоти да присъстват в ЦИК. Един месец преди изборите не знаехме кой ще организира изборите, кой личности ще бъдат в ЦИК? Такъв вид комисии има в Русия и при нас. Какви ще бъдат книжата, които трябва да попълват кандидатите, за да могат да внесат кандидатурата си, самите формуляри не бяха дадена на кандидатите? За какво говорим? От друга страна имаше вече направени социологически изследвания от социологически наричам аз „социалистически" агенции, които предварително бяха решили кои ще спечелят изборите и които продължиха да си го повтарят по същия начин, без да държат сметка, че има и други кандидати, например, независимо. Те въобще не са включени в тези проучвания. Всички върви с едно внушение на електората, което доволно се разпространява от услужливи медии. Паричните отношения в този вид проучвания никой не разбира точно какви са по договор ли е, по поръчка ли е, как е регламентирано всичко това. Това е предизборната кампания или не е предизборната кампания, която наблюдавах.
Клара Маринова: А кой г-жо Угърчинска Ви попречи темите да си определите Вие, за да сте наистина в дневния ред на това обществото и Европа какво искат?
Румяна Угърчинска: Аз темите, които исках да бъдат важни теми, според мен, за тези избори, аз съм ги обсъждала по време на срещите ми с българите. Обсъждала съм ги по време на предизборната си кампания. Но темите, които присъстват в дебатите в обществените медии, единствените кратки безплатни форми, всичко взето заедно радио и телевизия 57 минути и 30 секунди надробена на по 1-2 минути. Понякога може да говорите и 3-4 минути,ако...
Клара Маринова: Ето, „Радио К2" дава по-големи възможности.
Румяна Угърчинска: Понякога може да говорите и по-дълги минути. Тези теми са предопределени. Те са определени в споразумения, които са обсъждани незнайно как, на които аз не бях поканена във всеки случай. Има споразумение между ЦИК и БНТ. Аз научих, че съществува това споразумение, след като бе подписано между двете инстанции и влезе в сила. Имало е партии, които са били канени да обсъждане. Един кандидат е подписал и то в момента, в който той дори не беше официално регистриран. Аз бях регистрирана официално от 16 април, но научих за това споразумение едва на 23 април, ако не се лъжа и ни отговориха, защото все пак внесох сигнал. Казах: „Добре, господа, ако не друго не лишехте от встъпителен безплатен клип, на който имат право всички". Отговори ми се: „Това си е Ваше задължение да си следите и сами да се явите".
Клара Маринова: Дайте сега да откроим темите, според Вас. Какви са проактивните теми, послания, които отправяте, за да активизирате онази част от населението да гласува за Вас, с други думи казано как провокирате Вашите избирате избиратели да отидат на 25 май и да пуснат бюлетината за Румяна Угърчинска?
Румяна Угърчинска: Темата, която най-много съм обсъждала във всички срещи и на която се спрях още в началото, е темата за равноставеност. Звучи много абстрактно, но е много реалистично и истинско. Става дума, че за да има равноспотавеност между България и останалите страни членки на ЕС трябва по някакъв начин да се приближим към европейските правила. Тези, които всички прилагат и тези, които явно не се прилагат по същия начин в България. Може да се дадат много примери като започнем с избирателна система, с протичането на честни, прозрачни, демократични и равнопоставени избори с начина, по който те се отразяват в медиите, с начина, по който участват избирателите по света, които са все пак български граждани и в Европа, за тях е по-трудно да отидат да гласуват, отколкото за гражданите, които са в България. Начина, по който бяха приведени правила като директивата за демонополизация на енергийните доставчици. Европа изисква да има няколко енергийни доставчици, за да има конкуренция. България приложи това по свой си начин. От един монопол направи три и раздели територията. Ето още пример за неспазени европейски правила. Това води до неравноспоставеност, защото от една страна имате в една част на Европа тези правила, който се спазват от държава като Франция, където аз живея и мога да избера между 1-2-3 доставчици вече с конкуренцията и по-атрактивни цени и имате потребители тук в България, които ако живеят в съответна територия имат възможност да избират между един или един доставчик със съответната липса на конкуренция и липса на естественото регулиране на цените, когато може да се изтръгнем от обятията на монополите, които много странно бяха наложени и затвърдени в България по време на едно дясно управление. Тези елементарни неща, които са прилагане на европейски правила и които гарантират равнопоставеност, явно не са достатъчно обяснени. Те са принципни и елементарни. Нека да тръгнем от тези принципни положения, които явно не са влезли в съзнанията. Да, обсъждат се много неща. Аз чух декларации и бих казала доста наизустени примери, цифри, които политиците излагаха в своите участия в медии. Принципно, защо точно този дебат, енергийните монополи не се състоя? Той е свързан с европейски директиви, които не се спазват. Ето едно съответствие между европейски правила и тяхното прилагане в България. Какво от това има последици за всекидневния живот на българина? Тези принципи не се включват в политическия дебат и това липса на гражданина. Ако имате 1 час дебат с 3 или 4 личности всеки път, които да бъдат изправени няколко журналисти, но не в платен формат, със свободата на журналиста да задава всички неудобни въпроси и гарантираната неговата независимост на медия. Мога да Ви уверя, че всички български слушатели, избиратели биха били много заинтересовани да чуят позициите и обясненията на всички тези, които от години се правят, че развиват някаква европейска политика и дейност, а не помагат да се спазват тези правила, които са от значение за всекидневния живота на българина.
Клара Маринова: Много е важно в тези избори да си даде отговор на един въпрос, който както монополите вълнува нас българите. Той ни вълнува, защото ние толкова години вече сме член на ЕС, но реално сякаш усещането ни е само позитивно. Как да се чуе гласът на малка България? Как да се защитят интересите на малка България на фона на всички онези големи, които в крайна сметка движат лостовете - Великобритания, Германия, Франция? Как Вие еврокандидатите бидейки евродепутати само след няколко дни може да защитавате интересите на нас българите, на тази малка държава, новоприета членка, държава, която все още не може да получи повече отколкото дава?
Румяна Угърчинска: Ако слушам изявленията на кандидатите бивши евродепутати, България е била доста добре защитавано, но дефакто аз това не успях да го забележа поне във френските медии.
Клара Маринова: Не само Вие и ние тук в България не го забелязваме.
Румяна Угърчинска: Не се говори за България, дори когато България е изправена пред големи проблеми, когато на улиците излизат стотици хиляди, когато се самозапалват от отчаяние дори тогава няма кой в тази част от Европа, където са важните държави в ЕС, защото те са факторите, те дават най-много пари в европейския бюджет, те имат най-много депутати, представители в Съвета на ЕС и е Европейския съвет. Те са решаващите фактори. В техните медии няма нито дума, когато България страда.
Клара Маринова: Как България да направи така, че да се чуе?
Румяна Угърчинска: Чувайки също какви са проблемите на другата част от Европа. Припомням едно нещо основно - не можем само да казвам нашия проблем е този и Вие трябва да решите нашия проблем, защото ние сме бедни и страдаме. Идеята на Европа е решението чрез диалог и консенсус, т.е. трябва да се постигне до едно правилно решение, когато то е от полза за всички. Нещо, което може би се чу по-гръмогласно в западната част на Европа, в тези държави, които са факторите на Европа, беше изискването от България да бъде свободен трудовия пазар. Това е легитимно, но начина, по който българските евродепутати тропайки по масата, с една малко исторична риторика започнаха да изискват това. Това вся смут и страх. Ответна реакция на капсулиране, отхвърляне, дори по някога преувеличаване на проблема, защото той е преувеличен. Всички западни медии в един момент започнаха да пишат, че страните ще бъдат залети от българи. Оказа се, че не вярно. Това е резултат на начина, по който ние говорим за тези проблеми. Ако бяхме подходили под друг начин, познавайки проблематиката, която е в момента основаната не само за нас, но и за другите членове на европейското семейство. В момента 70 % от европейците се гласуват главно от безработицата. Ако им се повтаря постоянно, че те трябва да допуснат тези европейци, които търсят работа, какви правим, плашим ги още повече. Те какво правят? Вслушват се в популиста Найджъл Фарадж и отиват да гласуват за него. Ние си правим ужасяваща мечешка услуга на всички. Ако подходим по друг начин и затова трябва да имаме малко по-отворено европейско мислене и да се интересуваме от това как изживяват този момент другите държави членки на ЕС, можехме да подходим по друг начин и да изискваме това нещо, но не в името на дайте ни част от вашия трудов пазар, за да може ние да си изнесем нашата безработица, защото имаме 13 % безработица в България и 3 млн.българи в чужбина, от които са хукнали да работят. Това означава, че ако си ги приберем ще имаме още толкова, т.е.. 26 % безработица. Дайте, да подходим от гледна точка на Лисабонския договор, дайте да подходим от гледна точка на това какво гарантира той за европейските правила, свободно движение, свободен избор, ако им се каже по този начин без истеричното тропане. Освен това ако бяхме подходили с дейно участие в начина, по който се внесоха поправки в т.нар. директива на услугите. Тя също така е проблематична за двете части на Европа. Има известен брой услуги - строителски или някакви други, които чрез посреднически фирми могат да бъдат продавани в другата част на Европа. Спекулира се с ниските заплати на българи, румънци, поляци и т.н. те отиват да работят за най-ниските заплати, техните вноски за здравно и пенсионно осигуряване се внасят в държавата, откъдето идват, т.е. минималните вноски. Тези, които живеят в тази държава с тези минимални вноски как ще имат социално, здравно, пенсионно осигуряване на ниво, а тези, които отиват там да работят за тези ниски заплати и предприятията, които ползват тези услуги дефакто налагат социален дъмпинг. Има предприятия строителни, които фалират защото те спазват националната преференция и взимат работници на място, плащат скъпите здравно осигуровки, които... Да, вярно е правят го във Франция, държавата, в която здравните осигуровки и здравеопазването са на най-високо ниво в Европа и цял свят, но това има цена. Къде беше нашите европейски представители, когато се обсъждаше тази директива за услугите, аз не чух техните изявления.
Клара Маринова: Сега, един още по-конкретен въпрос ще Ви задам. Знаете, че в момента много широко се обсъжда и от правителствени страни и от цялото общество бъдещето на „Южен поток". Виждате, че ЕК по един ли друг начин иска да блокира този проект. Този проект има жизнено важно значение за нас за България. На 3-ти юни Русия казва, че спира газта поради техните усложнени отношения с Украйна, но кой страда от това Румъния и България, другите няма да пострадат, защото Северен поток ще си действа, защото интерконекторните връзки там си ги има и т.н. и т.н. Нещо повече строи се паралел Северен поток и в момента. Вие като евродепутат какво ще направите в този случай? Как ще подходите, за да се реши този проблем?
Румяна Угърчинска: Първо, бих искала да бъде обяснен този проблем по малко по-коректен начин на българите. Когато се казва, че България зависи от доставките на Русия за газ, това е вярно. Обаче...
Клара Маринова: И Германия зависи.
Румяна Угърчинска: Нещата не стоя въобще по същия начин. България консумира горе-долу 3-4 млрд.кубични литра. Нещата са много различни, защото в България консумацията на газ е 16 % от първичното енергийно потребление, главно в индустрията. Домакинството не ползват газ, за да готвят и т.н. Което не е същото за Франция, за Германия, за Италия. Така, че ако се спре руският газ, първо има хранилища, които ще позволят на България да изтрае не малко време и второ, това ще бъде така или иначе много по-неприятно за другите държави, които консумират много повече газ. Износът на Русия за цяла Европа, това са над 500 млрд.кубични метра, една част минава през Северен поток, но все още 60 % минават през Русия.
Клара Маринова: През Украйна.
Румяна Угърчинска: Така, че ако се спре това ще има последици за тези големи консуматори на руския газ. Това е първото нещо. Второ нещо какво е? ЕС иска символично да спре този проект, защото най-малко зависи от него. Напомням Ви все пак, че Северен поток, както и проектът за разработване на голямото газово находище „Щтокман" в Баренцово море , това са проекти, в които участват Германия и Франция, големи предприятие, от които не съм чувала нито Германия, нито Франция да желае да се откаже, за да наложи санкции на Русия. Това би било много по-болезнено за Русия, отколкото да изостави един проект, който все още не е започна. Би било още по-болезнено ако Франция и Германия, и Италия решат да прекратят своите дългосрочни договори за доставки на газ от Русия. Това ще бъде ужасен удар, защото има взаимна зависимост. Европа зависи от руски газ, но Русия зависи от стоките...
Клара Маринова: Стоките на Европа, които осигурява блестящите зали.
Румяна Угърчинска: Които плаща Запада, за да си купува енергия от Русия.
Клара Маринова: Тук е моментът да Ви попитам, как Вие се опитахте с Вашите избиратели, разговаряйки да направите така, че всеки един от нас да усети какво е реална погледнато нашата полза от ЕС? Защо ние искаме да бъдем в ЕС? Защо е необходимо на тези избори да отидем да дадем своя глас и давайки своя глас ние наистина ли ще имаме отношение към бъдещата политика на ЕС или просто сме едни обикновени гласоподаватели, които гласуват и дотам?
Румяна Угърчинска: Не. Абсолютно трябва да се гласува, да се участва и участието на всеки един гражданин и гласоподавател е от значение, защото в зависимост от представителите, които ще бъдат изпратени в Европа, ще се чува или не българският глас. България има необходимост от помощта на Европа, не само за да получава субсидии, т.е. да живее под изкуствено дишане с инжекции, а за да й се помогне в ред други сфери като сигурност, борба с корупцията и организираната престъпност, като гарантиране на прозрачност в медиите. Смятам, че все пак може да се убедят не малко европейски депутати в необходимостта да бъде известна собствеността на европейските медии и това ако бъде наложено на европейско ниво, никой няма да се противопостави на това нещо. Това ще гарантира прозрачност, която ще позволи на този парапет на демокрацията, които са медиите, да бъдат много по-дейни и да играят ролята си на парапет на демокрация. Имаме нужда от Европа, за да се обсъжда общата миграционна политика. Ето, че и ние трябва да се справяме с този проблем. С него не може да по никакъв начин да се справим сами. От огромно значение е всеки един да отиде и да гласува и да покаже, че той решава, а не решават партиите, политико-олигархичната система, която се е наложила или социологическите - социалистическите агенции, които предварително са решили как ще гласуват. Гражданите решават и те трябва да положат на изпита на урните тези, техните представители. Тези представители да знаят, че всеки пък, когато ще се представят пред урните ще бъдат изправени на този изпит на масовото участието на избирателя. Ако има такова участие, не може да се купят всички избиратели. Това е невъзможно.
Клара Маринова: Имате две минути да кажете защо трябва да гласуват за Вас - Румяна Угърчинска с бюлетина номер?
Румяна Угърчинска: С бюлетина номер 26. Не съм свикнала на този вид бюлетини, защото ще Ви призная във Франция бюлетините са различни. Има по една бюлетин и едно име. Всеки кандидат печати бюлетините си на собствени разноски и така мога да кажа, че не се стига до някои примери от близкото ни минало с надпечатан брой бютлетини. Защо Румяна? Защото става дума за независима кандидатура и е необходимо да има и преки представители в ЕП на гражданите. Представители, които ще участват в дебатите, ще правят предложения, ще взимат решения не в зависимост от това, което налага една партийна дисциплина и съществува и в ЕС. Ще го прави в зависимост от това, което са му предали като мандат избиратели директно и защото имам намерение да остана в пряка, постоянна връзка с избирателите, защото един евродепутат трябва да бъде свързочното звено между европейските институции и националните институции, за да може да се разбере какво се прилага и какво не, кои правила са спазени или не и какво оттам-нататък може да се поправи и какви биха били последствията в положителния или отрицателния смисъл.
Клара Маринова: Вие живеете във Франция. Като евродепутат ще бъдете в Брюксел и Страсбург, а като избиратели Вашите избиратели ще бъдат в България. Как ще съвместявате тези четири точки на Европа?
Румяна Угърчинска: Забравяте, че има близо 3 милиона българи в чужбина. Надявам се те също да бъдат избиратели, въпреки че ИК не им позволява да участват по същия начин. В парламентарните избори те са буквално лишени от това гражданско право, тъй като не могат да избират свои представители, няма избирателни райони в чужбина.
Клара Маринова: Има. Има избирателни секции.
Румяна Угърчинска: Не. В европейските избори е България и всички българи, които са в чужбина това е един избирател район, така че и те в този случай ще имат за пръв път представител, който ще ги чуе и ще действа за това необходимо обединение между българите, които са тук и българите, които са зад граница, защото те са едно огромно богатство за България. Те могат да бъдат и дипломатите на България, и търговските представители на България. Надявам се тази прословута агенция за българите в чужбина да се промени, за да бъде агенция за завръщане на българите от чужбина. Ние имаме необходимост да си подадем ръка и това е един от символите на моята кандидатура.
Клара Маринова: Пожелавам Ви успех и когато да отидете в ЕП да не забравите думите, които казахте пред „Радио К2". Успех!
Румяна Угърчинска: Успех и да припомня 26. Благодаря Ви.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
