19-05-2014 | 09:52 ч.
Заключителни обръщения на кандидати и застъпници по избрани от тях теми и политики, важни за засилване авторитета на България в Европа и влиянието на Европа в България по Радио К2 за Евроизбори 2014. Константин Проданов, кандидат за евродепутат, 3 -ти в л
Заключителни обръщения/ Константин Проданов
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на Радио К2, аз съм Клара Маринова и продължаваме заключителните обръщения на кандидати и застъпници по избрани от тях теми и политики, важни за засилването на авторитета на България в Европа и влиянието на Европа в България в ефира на Радио К2 за евроизбори 2014. Моят следващ събеседник е Константин Проданов, кандидат за евродепутат, 3 - ти в листата на КП АБВ, здравейте, господин Проданов!
Константин Проданов: Здравейте!
Клара Маринова: Вече отиваме към финала на предизборната кампания, остават някакви си 5 - 6 дни, започват заключителните срещи, заключителните инициативи на партиите и коалициите, на независимите кандидати, които повече от месец бяха по пътищата на България, вашите европейски колеги из цяла Европа, за да привличате избиратели, получи ли се очакваният, големият европйски дебат според Вас?
Константин Проданов: Не, за съжаление не се получи нито европейски, нито дебат, имаше остър дефицит на какъвто и да е дебат, доколкото изобщо може да се говори за някаква дискусия, тя беше съсредоточена върху дребни, злободневни, вътрешни теми, съзнателно се бягаше от европейското, а и да Ви кажа, аз бях просто ужасен от опорочаващата посредственост, от общите приказки, от лозунгарското говорене, просто никаква конкретика, очевидно непознаване на елементарни механизми, примерно как функционира ЕС. Много разочароващо и за съжаление основните представители на листите, пък и членовете на листи след тях умишлено бягаха от сблъсъка. В сблъсъка, в дискусията, в обмяната на идеи изкристализира истината, аз затова съм доста разочарован, въпреки че в медийните формати, в които участвах, аз се стараех максимално да развивам нашите идеи, но дори и днес пропадна, трябваше да има един дебат с Атака, но нещо са се уплашили явно, по БНТ и пропада и тази възможност да си поговорим какво е важно за страната и особено в контекста на евроизборите.
Клара Маринова: Защо според Вас не се случи европейският дебат, кой е причината за това, наши вътрешни причини, ваши на кандидатите ли, незаинтересованост на избирателите или европейските теми са твърде сложни, далечни и необозрими за нашето население, какво е Вашето впечатление и Вашето обяснение по - скоро?
Константин Проданов: От всичко по малко. На пъво място да, може би евротемите са малко далеч на пръв поглед, подчертавам - само на пръв поглед, от ежедневното житие и битие на българина. Ако говориш за европейски теми, няма как да обещаваш кебапчета ...
Клара Маринова: Видяхме, че се съчетаха, видяхме, че се съчетаха!
Константин Проданов: Те се съчетаха, но затова се избягват европейските теми, за да се говори за кебапчета, за 1000 лева минимална работна заплата и други такива пошли наддавания, аз мислех, че на миналите избори сме стигнали върха с 1000 - та лева минимална работна заплата, но сега бяха надцакани от новия политик с таблетите, не знам какъв ще бъде отговора, но просто това пошло наддаване за гласа на избирателя аз го намирам много перфидно, вместо да говорим за това какво може да се направи, се дискредитират дори такива легитимни механизми за борбата с бедността, като минималната работна заплата, заради подобен род глупости. Това е много разочароващо.
Клара Маринова: Успяхте ли вие, кандидатите на партиите и коалициите, да откроите впечатляващи, проактивни послания към ясни избирателни групи, ето АБВ, какви са му проактивните послания, къде са му проактивните послания и къде са неговите избиратели, успяхте ли това да го уточните?
Константин Проданов: Ние в АБВ сме го уточнили, аз мисля, че ние сме в много добра позиция в сравнение с останалите, тъй като ние нямаме някаква таргет група от 5% или 10%, които очакват да чуят нещо точно за тази група, нашите послания са консенсусни и те са насочени към всички. Те са насочени на първо място към това, че трябва да има национално съгласие по няколко основни, национални приоритета, понеже такива няма. Насочени са към това да има визия къде ще бъде страната след 10 години, не само да констатираме факта, че след 10 години ще бъдем по - стари, по - мургави, по - необразовани и по - бедни, а да си поставим цели как точно да преодолеем това нещо и да се съгласим, че трябва да бъдат предриети определени мерки в икономическата и социалната сфера, независимо кой е на власт. Можем да спорим по тактиката, как точно, но по стратегията, за това, че трябва да се влагат пари и да се инвестира в образование, в инфраструктура, затова, че не трябва да говорим за активната намеса на държавата в икономическия живот като за някаква свещена крава, това засяга неща, за които ние призоваваме, че трябва партиите да седнат и просто да се разберат. Понеже това дребнотемие, тази непрекъсната смяна на посоката ще обърне лодката в един момент. Нашето послание е това, дайте поне веднъж да оставим настрана партийните си различия и да видим кое е правино за страната. Ако искате вече можем да влезем в конкретика. На първо място специално за евроизборите, нашето първо и основно послание е свързано с отговора защо 7 години, след като сме членове на ЕС, българите продължават да се чувстват, всъщност те не просто продължават, те все повече се чувстват като губещи от тази сделка. Социално - икономическите показатели както и да ги погледнете - равнище на бедност, безработица продължават да се влошават, въпреки членството ни и въпреки тези пари, които влизат в страната. Ако погледнете чисто нетните потоци, това, което плащаме като вноска в сравнение с това, което влиза, нетно ние сме на плюс и въпреки това българинът продължава да обеднява. Отговорът не е сложен, проблемът е, че вноската и всички останали индиректни вреди от членството, понеже има такива вреди, ако щете изтичането на мозъци, затихването на родната индустрия, това всички го носим солидарно, и аз, и Вие, и бедните пенсионери, всички солидарно от джоба си плащаме тази вноска, която излиза от бюджета, а средствата, които влизат, отиват в малцина, отиват у малцина земеделски производители, отиват у малцина строителни фирми. Това е първият проблем, българското икономическо пространство, ако го мислим като една овощна градина, ние в момента поливаме само единия ъгъл с европейските средства, и то точно дървото, което най - малко се нуждае от поливане, защото е най - голямо с най - добре вкопани корени. Значи това е първото нещо, което трябва да направим, да насочим тези средства към по - широк кръг от бенефициенти. Това може да стане по много начини, аз ще Ви дам само един вариант - таван върху земеделските субсидии. И да се направи така, че да не може да се заобикяла лесно, защото винаги може да бъде направено така, че да има възможност за злоупотреба, но това не е извинение да не се прави нищо. На второ място тези средства, които влизат в страната, те не се разходват по предназначение, така че да се постигне максимална социална полезност. Говори се за усвояване, а би трябвало да се говори за инвестиране на тези средства с максимална възможна възвръщаемост. Вместо да ги харчим за иновативни салфекти, вместо да ги харчим за щастливи прасета, вместо да ги харчим за щастливи кокошки, „Ламборгинита" и други подобни глупости, нека да ги насочим натам, където обществото ще има най - голяма полза от тях. Един конкретен пример в това отношение, защо не се насочат голяма част от европарите по ОП „Конкурентноспособност" към развитието на електронното правителство например? Това е нещо, от което ще се възползва и бизнесът, и обикновените граждани, това е нещо, за което всички говорят, но никой не го прави.
Клара Маринова: Не само всички, а много години вече се говори!
Константин Проданов: Именно! Задайте си въпроса защо се говори, а никой не го прави. Защото липсата на електронно правителство те поставя в зависимост от бюрокрацията и този, който контролира бюрокрацията. Ако си бизнес и няма електронно правителство, това означава, че между теб и всяко едно нещо, което искаш да направиш, стои един чиновник. Този чиновник някой го управлява, за да ти прокара разрешителното, за да ти прокара каквото и да е ти трябва да му смажеш ръката и това те прави послушен, това е механизъм за контрол и затова никой не го прави. Друг мехамизъм по отношение на европейските средства, за да ги насочим към това да полеем градината по - благотворно - в България един от големите проблеми е това, че има огромни регионални дисбаланси, например между София и Северозапада, и евросредствата задълбочават този проблем, понеже те се насочват към няколко големи града - София, Пловдив, Варна, Бургас, включително средства, които целево са били предназначени за провинцията, например имаше 500 милиона, които бяха предназначени за водни цикли, за водопроводни мрежи за страната, те одидоха за влакчета и мотриси за софийското метро. Няма лошо, нека да се погрижим и за метрото, но един беден пенсионер в Добруджа например какво го интересува, че София има нови, лъскави мотриси и това, че примерно има нов лъч на магистралата например от Стара Загора до Ямбол. Нека да насочим тези средства и към тези региони, едно време по времето на социализма имаше такава доктрина за балансираното, хармоничното развитие на регионите, нека да я взаимстваме, нека да насочим тези пари не само към тези 2 - 3 големи мегаполиса, а навсякъде, където има нужда от тях. Нека бъдем по - избирателни и с проектите, които биват одобрявани и да даваме приоритет на тези, които развиват дългосрочната конкурентноспособност на икономиката, а не понеже бързаме да не изгубим някакви средства поради липсата на капацитет, дайте да ги усвоим просто така за нещо - си. Още повече, че ние имаме много ограничен национален капацитет като държава, чуждите инвестиции, няма ги, няма и да дойдат в скоро време, национален капитал вътре в страната имаме много малко и това е единствената ни възможност за някакви по - смислени финанси и не можем да си позволим да ги разхищаваме. Нека да ги насочим към такива проекти, които например биха могли да бъдат реализирани предимно от български фирми, ако не като изпълнители, то поне като подизпълнители. А не като това безумие като Кресненското дефиле и тунела под него, което първо е изключително скъпо, то ще глътне почти целия бюджет на програмата за транстрт, а в същото време е прекалено сложно в техническо отношение, за да бъде изпълнено от български фирми. Това са милиард и кусур, които няма да отидат към български фирми, няма да бъдат платени данъци тук, няма да се създадат работни места тук. Значи това са все механизми, които зависят изцяло от национални решения, това са проблеми, които се решават на национално ниво. Европа ни е дала парите, като казвам „ние" имам предвид, че правителството се е договорило каква сума ще има на разположение за следващия програмен период, но след това как ще бъдат разпределяни те е изцяло на национално ново, така че нека да не си измиваме ръцете с ЕС, да говорим как той ни е виновен, как трябва да излезем от нещо, нека първо да решим проблемите в собствения си двор, те са свързани именно с това, промяна на тези механизми за разпределяне на средствата така, че те да отидат там, където има най - голяма полза от тях и където най - много хора могат да се възползват от тях. Това трябва да се реши в този момент, сега между другото текат заключителните преговори за споразумението за партньорство между България и ЕК, които фиксират правилата за това как ще се разходват бюджетните средства за следващия програмен период. Да сте чули някой да говори за това нещо? Аз имам чувството, че има някаква димна завеса, параван и не е ясно какво става. А това е основният проблем, сега ако не изковем правилните правила, след 7 години ще си говорим как сме още по - бедни и как някой друг ни е виновен.
Клара Маринова: Тук е мястото да се спрем на двата големи въпроса, много е важно как България участва в дебата за бъдещето на Европа - дали да бъде Европа на гражданите, на нациите, на регионите, да се върви ли към федеративен вариант и още нещо, как малка България може да защитава ефективно националните си интереси спрямо големите - Германия, Франция, Великобритания, как гласът на България да стане равен на този на големите страни, как да предотвратим разделянето на Европа на две скорости, на две писти, ето един кръг въпроси, как България да се наложи като равностоен, равноправен член на ЕС, защото Вие самият казвате, ние едва ли не повече даваме, отколкото взимаме?
Константин Проданов: Нека да изходим от това какви са обективните факти, Европа върви към по - тясна интеграция, това е безспорно, дали ще се стигне до Европейски съединени щати и някакъв вид федерализация или просто ще има засилено икономическо сътрудничество, това бъдещето ще покаже, но при всички положения тази засилена интеграция е в ход. Тя в момента се случва в рамките на еврозоната, дори се говори за това да има една мини еврозона, която е формирана около по - богатите и устойчиви страни от Северна Европа. Това ще бъде факт след няколко години, независимо дали ние работим „за" или „против" него. И понеже нашето еврочленство е необратимо като факт, като процес, тези геополитичеки заклинания, които ни вадят от ЕС и ни правят част от Евразийския съюз няма как да станат. Ние вече сме се качили в този кораб и от нас зависи дали ще пътуваме в трюма или в първа класа. Ние по силата на предприсъединителния си договор трябва в един момент да станем част от еврозоната. Нека да започнем сега да участваме по - активно в този дебат. Основното следствие от по - тясната интеграция е, че ще има допълнителен отказ на националните правителства от суверенитет в икономическата сфера, което означава синхронизиране в данъчната политика, синхронизиране на макроикономическата политика. Нас това в този момент не ни е изгодно, на нас на този етап, понеже ние имаме нужда от диференциран подход, те ни подават пантофка, но ние имаме нужда от по - сериозна обувка, защото ние не ходим по добре павираните брюкселски улици, ние газим в кал и локви и ни трябва нещо, което да ни защити. Нека да говорим за това сега, нашият глас може би няма да се чуе, но има и други страни в Западна Европа, които са в сходна на нашата ситуация. Вашият въпрос беше как да направим така, че гласът ни да се чува в Европа, една птичка пролет не прави, но можем да направим фронт от страни, които са със сходни интереси в Европа, от страни - членки, които в една или друга степен ще бъдат ощетени от тази по - тясна интеграция, ако не си поискат преходен период, ако не си поискат преференции. Но първото условие е нашата дипломация да има гръбнак. Аз не мога да си обясня какво е това първосигнално клакьорство от едната крайност по времето на социализма, когато е било насочено към СССР, до другата крайност сега и трябва абсолютно първосигнално да одобряваме коленопреклонно всяка една инициатива и директива, която се спуска отгоре без въобще да се питаме дали това отговаря на националния ни интерес. Няма нужда да се притесняваме, че някой ще ни обвини в евроскептицизъм или че сме слуги на Путин само защото сме си казали това, което е в наш ущърб. Няма защо да се притесняваме, правят го и другите страни - членки като Чехия, Унгария.
Клара Маринова: Най - вече Унгария, аз тук ще Ви прекъсна, за да Ви цитирам, чели сте го предполагам, но нека и нашите слушатели да го чуят и Вие да го коментирате, изявлението на Хелмут Шмит, огромен германски политически и държавен деец с изключително минало и присъствие в държавата си, той казва така: „След изборите на 25 - ти май трябва един преврат срещу ЕК, която междувременно се състои от 28 комисари и хиляди бюрократи. Въпреки получаването на допълнителни пълномощия от депутатите, ЕП се нуждае определено от повече възможност за въздействие върху ЕК, а това може да бъде постигнато само...", забележете какво казва Шмит, „ ... с въстание на парламента. И той смята, че ситуацията в Украйна все повече може да се сравнява с тази в навечерието на Първата световна война. Тъй като Вие сте човек, който агитира за себе си да влезе в ЕП, коментирайте моля Ви това изявление на наистина изключителния германски политик Хелмут Шмит!
Константин Проданов: Знаете ли, той може би е малко рязък в изказа си, но аз като цяло съм съгласен с него, че в момента има един дисбаланс между властите в ЕС и ЕК, като своего рода правителство на ЕС, не е достатъчно отговорна пред парламента и тези 760 депутати, които страните - членки изпращат, там няма достатъчно механизми за въздействие и контрол върху комисията. А проблемът на комисията е, че там конците се дърпат от 2, 3 или 4 силни страни и за съжаление тази хубава идея на евроинтеграцията за равнопоставеност на всички страни - членки и еднакво третиране остава малко в сферата на пожелателното. Така че абсолютно съм съгласен с него, трябват по - засилени механизми за контрол от страна на парламента. Между другото тази ЕК, която предстои да бъде избрана, за пръв път председателят й ще бъде избиран директно от ЕП, което е стъпка в правилната посока. Аз съм сигурен, че за съжаление няма да се случат нещата толкова бързо, колкото му се иска на Хелмут Шмит и на мен, но знаете ли, това е една огромна бюрократична система със силно инерционен характер, където тези промени се случват по - бавно, отколкото ни се иска, но знаете ли, трябва да говорим за това, първо трябва да се промени парадигмата на мислене. Трябва да улегне, ако щете, виждането, че настоящото статукво от гледна точка на институционалното разпределение на властта, не е оптимално. Нека да си го кажем, защо все на нас да дават калпавите, нищо незначещи комисарски места само защото сме малка държава.
Клара Маринова: Господин Проданов, прави впечатление и още нещо, Вие наблюдавате един засилващ се евроскептицизъм, но той обхваща повече старите членки, големите държави, а ние сме все още еврооптимисти, това означава, че все още не разбираме ЕС, все още сме много далеч от същността на нашето членство там или нещо друго, как си го обяснявате Вие?
Константин Проданов: В старите страни - членки, за съжаление не по - малко отколкото при нас, политиците използват този стар пиар похват за конструиране на образ на врага и по този начин оправдават собствените си неволи, несгоди и неудачи, та ние там сме станали удобното сапунче за измиване на ръце. Този евроскептицизъм, поради кризата там, включително и в развитите страни нещата не вървят на добре и единият начин е да си помислим какво заедно бихме могли да направим, другият начин, който много от политиците правят в тези развити страни от типа на Найджъл Фарадж или Марин Льо Пен, е да посочат някой, който е различен от тях, дали като цвят на кожата, дали като географски произход, и да кажат - виновен е този. Ние сме може би все още в евроромантичния период, въпреки че меденият месец лека - полека свършва, но аз съм съгласен, че у нас скептичните нагласи все още не са достигнали толкова високи нива. И надявам се, че няма да достигнат, защото ЕС, ако използваме правилно възможностите, които той дава, е може би най - хубавото нещо, което се е случвало на България в последните 100 години от живота й, но може да бъде и ужасно лошо, ако не разбираме какво означава членството ни, ако не разбираме, че свободното движение на хора не е само ние да ходим там, на екскурзия в Париж или Лондон без визи, а означава, че едностранно за там си купуват билети нашите квалифицирани инженери, нашите квалифицирани лекари, а ние тук се обезлюдяваме и маргинализираме все повече. Този въпрос трябва да не се свеним да го поставим на богатите страни - след като толкова охотно приемате нашите специалисти, ами платете си.
Клара Маринова: Впрочем само преди 30 минути друг кандидат за евродепутат ми заяви, че българският народ практически въобще не го интересуват въпросите на ЕС, на ЕК, на евроструктурите, интересуват си го само нашите български проблеми и, той казва, основно как да си напълни хладилника, как да му е по - висока заплатата и как децата му да останат да живеят в България. И в този контекст Ви задавам въпроса как ЕС да стане по - демократичен, как да се доближи повече до гражданите, защото това не е само констатация на нашата държава. Повече европейски или повече национални отговори на новите предизвикателства, как Вие виждате отговора на тази голяма сфера от въпроси, свързани с ЕС?
Константин Проданов: Аз в началото на нашия разговор Ви казах, че ЕС дава много възможности, но дали ще ги оползотворим зависи изцяло от нас. Говорим конкретно за българския случай, може би в Холандия или Великобритания нещата стоят по друг начин, но как да максимализираме ползите от членството си, това изцяло зависи на националното ниво и аз Ви дадох отговор на някои от въпросите. Как да насочим парите към по - голям кръг бенефициенти, нека бъдем и по - прозрачни най - малкото към това, което нашите евродепутати вършат там. Нещо друго, което ние предложихме неколкократно и аз сега ще го споделя отново, хубаво, нашите евродепутати там се делят на различни парламентарни групи - ПЕС, ЕНП, АЛДЕ и т.н. , но нека поне по основните въпроси действат като български евродепутати. Нека да не се делим, нека по сериозни стратегически въпроси, които засягат благосъстоянието на всички да не се делим на леви и десни там. Вземете такъв важен стратегически проект като „Южен поток", за съжаление ГЕРБ тук в България казаха, че са съгласни с проекта и са готови да направят всичко възможно той да се реализира и след това отидоха в ЕС и гласуваха заедно с ЕНП проектът да бъде спря. Тази дойнственост за мен е странна и нелогична и от нея губи цялото общество. Нека поне по такъв тип въпроси да мислим заедно. Другото нещо, нека да не ходим да се клепаме, да не използваме Брюксел като универсалното „Моля, другарко", когато ходим да се жалваме.
Клара Маринова: Ако може и по малко yes да казваме и понякога и no, ще сме по - добре.
Константин Проданов: Абсолютно, аз тук искам да откроя това нещо, ако трябва с едно изречение да синтезираме какво трябва да прави българският депутат в ЕП, аз бих казал, че той трябва по - често да казва не, по - често да казва не на нещата, които ни ощетяват. Те не ни ощетяват от зла умисъл, не че западните държави са решили по някакъв начин да ни ощетят, но когато прилагаш един и същ шаблон за всички 28 страни, нормално е едни да са по - облагодетелствани, други по - малко. Просто трябва да си го кажем, да не се свеним.
Клара Маринова: Накрая не мога да не Ви попитам, защо хората трябва да гласуват за вашата коалиция и какво е вашето проактивно послание, за да отидат хората да гласуват на 25 - ти май?
Константин Проданов: Знаете ли, в България има остър дефицит на 3 конкретни неща - почтеност, професионализъм и патриотизъм, аз мисля, че ние въплъщаваме и трите. Почтеност - ако погледнете хората, които са начело на листата и в Инициативния комитет, това са хора, които са много добре приети, доказали се, вземете ген. Михов, вземете Ивайло Калфин. Това са хора, които са от много дълго време в обществения живот и няма една лоша дума, която някой да може да каже за тях. Професионализъм по същия начин, хубавото на нашата листа е, че тя е почти изцяло гражданска, само двама души са се занимавали с политика, всички останали сме хора, които идват от реалния живот, имаме плътна професионална биография, не сме картонени изрезки и в този смисъл нашето персонално оцеляване не зависи от успеха на тази листа. Ние сме тук, защото мислим, че можем да допринесем с професионалните си качества, но ние не сме обременени с някакъв партиен шаблон и партийна линия на поведение. И на трето място патриотизъм, нека да защитим националния интерес, а не винаги първосигнално да викаме yes на Брюксел и да търсим винаги някакъв по - голям брат. Водещото трябва да бъде това какво да направим, та ние българите да живеем по - добре. Ако трябва да го синтезирам в едно изречение, бих казал на всички, които се колебаят да гласуват на 25 - ти май, бих им казал като един бивш български премиер, ще перифразирам малко, но - За Бога братя, гласувайте! И то гласувайте с главата си, а не с други части на тялото си, за да не бъдете принудени да гласувате после с краката си през терминал 1 и 2!
Клара Маринова: Благодаря Ви за Вашето участие, желая Ви успех и днес, и на изборите!
Константин Проданов: И аз Ви благодаря!
Клара Маринова: Константин Проданов, кандидат за евродепутат, 3 - ти в листата на КП АБВ.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
