12-05-2014 | 22:50 ч.
Четиринадесети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014: Отбрана – Европа пази ли ни или България пази Европа?
Четиринадесети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014: Отбрана – Европа пази ли ни или България пази Европа?
Участници:
ПП ГЕРБ - Августина Цветкова, бивш зам.-министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11-та в листата на партията
КП Коалиция за България - Спас Панчев, председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски" народен представител в 42-то НС, зам.-председател на ПГ на КБ, член на Комисията по отбрана
КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - ген. Димитър Цветков, член на Изпълнителния съвет на ББЦ, общински съветник в Пловдив
КП АБВ - ген. Михо Михов, кандидат за евродепутат, 2-ри в листата на коалицията
ПП НФСБ - Любомир Желев, дипломат от кариерата, член на ПС на НФСБ, кандидат за евродепутат, 11-ти в листата на партията
ПП БКП - проф. Минчо Минчев, кандидат за евродепутат, 3-ти в листата на партията
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на Радио К2, добър ден, аз съм Клара Маринова, а вие сте с четиринадесетия дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014, темата е: Отбрана - Европа пази ли ни или България пази Европа? Това е първият кръг от въпроси към моите събеседници - участници в дискусията - ПП ГЕРБ - Августина Цветкова, бивш заместник - министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11 - та в листата на партията, Спас Панчев, председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски", народен представител в 42 - то НС от КБ, заместник - председател на ПГ на КБ, член на Комисията по отбрана, ген. Димитър Цветков, член на Изпълнителния съвет на ББЦ, общински съветник в Пловдив, ген. Михо Михов, кандидат за евродепутат, 2 - ри в листата на КП АБВ, Любомир Желев, дипломат от кариерата, член на ПС на НФСБ, кандидат за евродепутат, 11 - ти в листата на партията и проф. Минчо Минчев, кандидат за евродепутат, 3 - ти в листата на ПП БКП. Добър ден, добре дошли на поредния дебат по Радио К2! Предлагам да въведем един елементарен регламент, защото една част от моите събеседници са на телефони, други са в студиото и ако се прекъсвате или говорите едновременно, съвсем обективно ви предупреждавам, че слушателите няма да могат да ви чуят, затова ще ви помоля на всеки въпрос вашите отговори да бъдат в рамките на 5 минути и след всеки кръг от въпроси имате възможност да представите своите реплики и дуплики в рамките на 2 минути. Ако сте съгласни да започнем делово с първия кръг въпроси - Европа пази ли ни или България пази Европа? Започваме с присъстващите в студиото, Августина Цветкова, бивш заместник - министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11 - та в листата на ПП ГЕРБ, заповядайте!
Августина Цветкова: Благодаря Ви, благодаря за възможността да разговарям пред вашата аудитория и веднага ще започна с нещо, което е много важно за нас. Ние сме Европа, не трябва Европа нас да ни пази, а да живеем с мисълта, че ние сме Европа, да се еманципираме и да не мислим за Европа като нещо, което е извън нас и ни ръководи. Колкото ние можем да работим и да дадем за Европа, толкова и ще получим. От тази гледна точка е изключително важно как ние се държим и как участваме в общата отбранителна политика на Европа. Но също е много важно и как ние се държим към нашите военни, към нашите генерали и затова искам да направя в моето встъпително слово една забележка относно произвеждането на генерали на 6 - ти май и относно факта, че ще имаме нов началник на отбраната. При наличието на трима генерали тризвездни, изключително доблестни и с изключителни качества, единият все още е заместник - началник на щаба на отбраната, другият командващ на съвместното командване на силите, човекът, отговарящ за нашия контингент в Афганистан и слава Богу нямаме нито един загубен човешки живот и това не се дължи само на късмет, а и на неговото командване и страшно добре подготвените наши военни, и третият тризвезден генерал, генерал - лейтенант, който е наш представител в НАТО и ЕС. Тези трима генерали не бяха достойни един от тях да получи четвърта звезда и да стане началник на отбраната. Наистина новият началник на отбраната е изключително добре подготвен, първият адмирал, който ще застане начело на щаба на отбраната. Защо трябваше на този човек да му се даде път като един политически приемлив кандидат? Той е изключителен, изключителен професионалист, как ще ръководи, как ще командва тази армия в продължение на 4 години, при положение, че е политически угоден? Това не е европейско поведение, това е лошо отношение към генералите и изключително зле говори за това, че се оказва политическо давление над военната част, над генералитета. Аз не искам нищо да кажа за адмирала, той е изключително добър професионалист, но избирайки него, те го заклеймяват едва ли не. Аз му желая успешно да работи като началник на отбраната, но горчивината в генералите остава.
Клара Маринова: Продължаваме с Любомир Желев, дипломат от кариерата, член на Политичекия съвет на НФСБ, кандидат за евродепутат, 11 - ти в листата на НФСБ, заповядайте, господин Желев!
Любомир Желев: Въпросът Европа ли ни пази или България пази Европа според мен трябва да бъде формулиран по - точно като НАТО пази ли България или България пази НАТО, защото когато кажем Европа, това е едно много неопределено понятие в областта на отбраната и военната сигурност, тъй като Европа няма самостоятелна система за военна сигурност. Знаете дълги години се премяташе един въпрос, наречен ЗЕС - Западноевропейски съюз, много беше модерен преди 20 - 25 години, накрая доколкото знам няма някакво решение, Европа си остава в НАТО, тези страни, които са членки на НАТО, но НАТО не трябва да се отъждествява с ЕС. Виждаме тези страни, например Кипър, Турция и НАТО и ЕС каква ябълка на раздора е и как непокриване на едното с другото създава много сериозни външнополитически проблеми между цитираните 4 точки. Що се отнася до това как България пази Европа, преди всичко ми идва наум външната граница на Европа, осигуряването на нейната сигурност в контекста на проблема с нелегалната имиграция, трафика на хора, трафика на наркотици, трансграничната престъпност и други подобни въпроси. В този контекст аз и миналия път изложих своето мнение и мнението на НФСБ, че имаме много сериозни недостатъци, които не са нито от днес, нито от вчера и които бяха забелязани от европейските институции и то точно тогава, когато управляващите преди 2 - 3 години хвалебствено оповестиха, че няма проблеми, Шенген и т.н., видяхте какви кокошкарски истории станаха с няколко морски съда, арестуван турски кораб, който под носа на гранична полиция запали двигателите и буквално избяга без да му бъде направена никаква заградителна операция и да се ликвидира този въпрос съгласно международното право и нашето законодателство. Виждаме проблеми с границата. Европа как ни пази, ами вдигнаха вой до Бога още с изразяването на намерението да се направи някаква преграда, някаква стена, сякаш обявяваме война на някого и нямаме право да се защитим. Няма да цитирам примери от световната практика, които и в момента се изпълняват, свидетели сме как Ирак започна да копае огромен ров и да слага ограждения по границата със Сирия заради изключително кризисната ситуация там в две области в Западен Ирак, които са изцяло под контрола на този терористичен тумор, наречен ислямски тероризъм в лицето на Ислямска държава в Ирак и Леванта. Турция изгражда преградна стена със Сирия под претекст за защита от контрабанда и нахлуване на терористи при положение, че самата тя дава канали и прозорци за проникване в Сирия точно на такива терористи, които използват територията на Турция за транзит и нейната истинска задача на тази стена е да бъде прекъсната комуникацията межу турските кюрди и сирийските кюрди.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Желев! Следва господин Минчо Минчев, кандидат за евродепутат, трети в листата на ПП БКП, заповядайте!
Минчо Минчев: Най - напред искам да поздравя вашите слушатели за вниманието, което отделят на нашите дебати. На второ място искам да внеса едно уточнение, не е достатъчна само абревиатурата, бих искал да кажа, че ПП Българска комунистическа партия се явява в мое лице в това студио. Това го казвам неслучайно, тъй като, ако трябва да говорим кой кого пази сега, трябва да кажем, че върхът на военната мощ в България е достигнат някъде 70 - те - 80 - те години, когато армията беше 150 000 и притежаваше най - модерно оръжие. И тя пазеше своята национална независимост, нямаше нужда да стоят чужди войски да ни пазят. Що се отнася до актуалната конкретика аз смятам, че нито ние можем да опазим Европа, нито Европа ще опази България, още повече, че Европа едва ли би могла да се опази сама. Още повече, че Европа няма задълженията да пази някого, тъй като това е политико - икономически, а не военен съюз. Тепърва предстои може би да стане военен съюз, което би било истинска катастрофа за малките страни, особено съседните с Русия, тъй като ролята на тези страни, къде с желание, както Полша, къде без никакво желание, както България, ще бъдат пушечно месо за една агресия спрямо Русия. Никой не може да убеди и в България явно няма такива наивни хора, които мислят, че създаването на една европейска армия би било просто ей така, от кого да ги пази - Турция е приятелска страна, готви се да влиза в ЕС, Украйна е правилна страна, да не говорим за Прибалтийските държави, да помислим кой остава тогава като враг за Европа. Ние като партия сме категорично против милитаризация на ЕС, ако и това стане, България не трябва нито секунда да стои в този съюз, нито секунда. Това е единственото нещо, което все още прави по - привлекателен този съюз, отколкото НАТО, аз съм убеден, че ако бъде направен референдум за членството ни в НАТО, българският народ ще бъде категорично против. Що се отнася до ЕС все още има някакви илюзии, нека народът да ги изживее, най - добре по китайски маниер да изчакаме да видим какво ще стане по - нататък. Аз обаче искам да засегна един друг въпрос, по който бих искал да се връщаме и по - нататък и искам да чуя и мнението на госпожа Цветкова, защото въпросът за армията и за националната външна сигурност е едно нещо, което би ни обединило, всички партии. Ако ние държим на суверенитета на нашата страна трябва да си отговорим на въпроса нужна ли е на България силна армия. Всички ще кажат да. Въпросът е какво ние разбираме под силна армия, модерно въоръжена, ангажираща цялата нация. Не може така наречените професионални войни да бъдат качествени защитници на своята родина. Ако им плати някой друг повече, със сигурност ще се намерят някои да им платят, какво ще направят, както в Средновековието ли, ще се обърнат срещу своите? Тези въпроси са действително много сериозни и трябва да вземем предвид случилото се след Първата световна война, когато гениалният български политик Александър Стамболийски възстанови българската армия по един изключително сполучлив начин. Най - напред младежите да получат военна подготовка, ние не можем да бъдем жертва на по - подготвени от нас войници. Българите са родени войници, по история. Вие знаете ли военото обучение колко радушно се посреща, даже и от момичетата.
Клара Маринова: Отивате ли към приключване, проф. Минчев?
Минчо Минчев: Да, аз искам да се завъртим около това, наемна или наборна армия.
Клара Маринова: Да, аз съм предвидила и за това в следващите въпроси да говорим, отиваме към Спас Панчев, КБ, председател на БЗНС „Александър Стамлолийски", народен представител в 42 - то Народно събрание, заместник - председател на ПГ на КБ, член на Комисията по отбрана, здравейте, господин Панчев!
Спас Панчев: Здравейте!
Клара Маринова: И така, на въпроса Европа пази ли ни или България пази Европа, Вашият отговор?
Спас Панчев: И лесен, и труден въпрос, все пак трябва да стане ясно на всички, че въоръжените сили на България са основата и условието да съществуваме днес и да имаме самостоятелна държава, те са гаранцията за свободно, демократично, независимо развитие на България. Въпреки това за последните 10 години откакто България стана член на НАТО, нещата се промениха в голяма степен. България стана част от една колективна система за сигурност, вече България е отговорна за отбраната, сигурността в държавата ни, но останалите членки на НАТО носят солидарна отговорност за това и, ако не дай си Боже се наложи, ние винаги можем да разчитаме на НАТО да помогне на държавата ни. Да разчитаме на НАТО в рамките на няколко дни, ако ние не успеем сами, да ни помогнат отбраната на страната да бъде гарантирана. Мисля че това, което направи тогава държавата, беше продиктувано от един цивилизационен избор, продиктуван от желанието на държавата да станем членове на ЕС, нещо, което постигнахме, защото станахме членове на НАТО малко преди това. Така че днес България може да пази сама своите граници, но за България също носи отговорност и НАТО, както и България, като държава, която се намира на границата на ЕС, също носи своите отговорности и съдейства за колективната отбрана Европа.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Панчев! Продължаваме с ген. Димитър Цветков, член на Изпълнителния съвет на ББЦ, общински съветник в Пловдив, заповядайте!
Димитър Цветков: Аз искам в малко по - друг аспект да погледна и да кажа, че в моменат българската армия участва с контингент от 465 военнослужещи в операции и мисии зад граница, като участваме само в две мисии на НАТО в Афганистан и Косово. В останалите операции, които се провеждат от ЕС - Босна и Херцеговина, Мали, Грузия, Сомалия и в една мисия на ООН в Либерия. В продължение на 12 години военната ни мисия в Афганистан, което е най - сериозното ни участие във военни мисии зад граница, върви към своя край, като досега в нея са се включили 9 000 български военнослужещи, а разходите на България са около 430 милиона лева официални данни от Министерството на отбраната. В момента ЕС подготвя мисия в ЦАР, но въпреки освобождаването на ресурси след оттеглянето от Афганистан, мнението е, че страната няма възможности да се включи. В този контекст на мисли аз мисля, че България е в Европа и като членка на НАТО, и като членка на ЕС, дава своя принос в общата и колективна организация за осъществяване на сигурността и отбраната на Европа.
Клара Маринова: И накрая ген. Михо Михов, кандидат за евродепутат, втори в листата на АБВ, заповядайте, генерал Михов!
Михо Михов: Добър ден, привет на авторитетните участници в тази дискусия! Аз разбирам въпроса, който Вие поставихте от журналистическа гледна точка като много интересен и предизвикателен, но от военнополитическа гледна точка считам, че въпросът не е еднопосочен, а двупосочен и еднакво отговорен както от страна на ЕС, като институции и структури, така и от национално ниво, каквато членка е България от 2007 година. Този въпрос стои справедливо, защото България е външна граница на ЕС и НАТО, стои справедливо и затова, защото ЗЕС практически не съществува и европейската отбранитена политика, която стартира преди десетилетия с назначаването на мои колеги за европейски стратези в областта на отбраната, вече не е практика и няма в близко бъдеще реално покритие за сигурността на ЕС. Щем или не щем, ние трябва да приемем, даже с известно припокриване на страните - членки, че НАТО в момента е гарантът на сигурността на ЕС като цяло. Но доколкото казах вече, че и ЕС, и НАТО се надяват на България като външна граница, то естествено ролята и значението на Българската армия и въоръжените сили не трябва да се съизмерват само атрибут и символ на нашата държавност и държава, но и като съюзна отговорност, която не е лек ангажимент и във физикогеографски план, и във времеви план от началото на нашето членство и бъдещото ни членство в тези съюзи. Ето в този смисъл военнополитически Вашият въпрос е чудесен и смея да припомня и на останалите участници в дебата, и на нашите политици, които ръководят държавата, армията и изпращат своите представители в тези съюзи, че ние в момента сме свидетели на един институционален вакуум от гледна точка на респектиращи международни органи по проблемите на сигурността. Нека не се заблуждаваме, че ООН и Съветът за сигурност през последните десетилетия приеха редица резолюции и по линията Русия и нейни бивши републики, и по линията африкански революции и сега в случая на широкия Черноморски регион и Балканите, но много от тези резолюции не се изпълняват, което налага и извода във връзка и с Вашия въпрос, че националните сили за сигурност трябва да се модернизират, усилят, много сериозно да изпълнят член трети, да отчитат, че член четвърти времеви не е закован в пространството и времето и член пети на Вашингтонския договор ще сработи не в реален мащаб на времето. И затова нека не бъда дълъг и протяжен, мисля, че военнополитически Вие поставихте прекрасно въпроса.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Сега имате възможност за вашите реплики и дуплики в рамките на две минути, моля ви, само спазвайте времето, заповядайте, Любомир Желев, към кого е репликата?
Любомир Желев: Към господин Спас Панчев, направи ми впечатление неговата фраза „България може да пази своите граници", категорично не съм съгласен с такова мнение, като се има предвид дислокацията на малкото останали военни поделения и тяхната сглобеност за общи отбранителни или настъпателни действия, тъй като аз не съм чул да е проведено някакво полево учение за повече, да кажем от полк, какъвто и да е той, с използване на авиация, отработване на проблемите за противоядрена и противохимическа защита, отбрана на предварително избрани позиции и т.н. Освен това аз бих попитал господин Панчев как ние можем да пазим южната граница, вземам съвсем условно, същото се отнася и за северната, и за западната, след като 1992 - 93 година, няма да цитирам с участието на кои политически и военни фактори, тогава беше сключен един договор за оттегляне на всички военни поделения български на 80 километра от границата, при положение, че в момента, господа генералите знам, че го знаят по - добре от мен и ще потвърдят това, което казвам, в град Кешан, намиращ се на стика на границата при река Марица между България, Турция и Гърция, се намира първоешелонната механизирана четвърта турска бригада?
Клара Маринова: Ако няма реклики най - напред Спас Панчев и след това госпожа Августина Цветкова на репликата на господин Желев, заповядайте, господин Панчев!
Спас Панчев: Аз мисля, че трябва така да говорим пред Радио К2 и пред неговите слушатели, че да не създаваме излишно опасение, страх сред българските граждани. Истината е, че българската армия днес не е 150 000, истината е, че ние имаме значително по - малко професионални военнослужещи и по мое виждане състоянието на въоръжението и техниката не е такова, каквото ми се иска да е в началото на 21 -ви век, но възможностите на Българската армия са такива, имаме военнослужещи, които според мен осигуряват отбраната на нашата страна и не бива да притесняваме хората с такива въпроси. Стана дума за южната ни граница, ние сме член на НАТО, има договор, който са подписали нашите съседи на юг - и Гърция, и Турция, по всички данни, които има, през следащите 10 - 15 години България не е заплашена от война, съседите са ни приятели, ние заедно членуваме в един отбранителен пакт, така че от юг, макар че ние нямаме войски на южната граница, не очаквам някакъв пробив и някакви проблеми за нас, като изключвам единствено това, което става с бежанската вълна, но аз виждам, че правителството взима необходимите мерки и аз вярвам, че правителството няма да допусне това да стане масова практика, дори да се стигне до тези бройки на хора, които преминават границата, колкото миналата година преминаха. А иначе, за да сме сигурни, че Българската армия може да осигурява отбраната на нашата държава, ние трябва да настояваме пред нашето правителство, пред бъдещите правителства да бъдат осигурени достатъчно средства, за да може Българската армия да бъде оборудвана със съвременно въоръжение и техника, които заедно с намаления числен състав на нашата армия биха били гаранция за сигурността на нашата държава.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Панчев! Сега думата има госпожа Августина Цветкова, заповядайте!
Августина Цветкова: В подкрета на това, което господин Панчев каза, бих искала да кажа, че ние сме част от колективната система за отбрана на НАТО, така че не е необходимо да имаме учения от стария тип. Нашите военни участват в изключително много учения със съюзни сили на НАТО, те са много добре подготвени с много добър атестат за участието, не е възможно да говорим за учение, за подготовка на една стохилядна армия както е било през годините, на нас ни е необходима една модерна армия, която би могла да бъде много добре подготвена и би могла да отговаря на изискванията на новото време. В никакъв случай числеността не би трябвало да бъде вземана като един основен параметър за възможности и боеспособност на една армия. Тя трябва да бъде в такава готовност, че да може мисиите, които са пред нея, да ги изпълнява. Мисиите, които са за отбрана, мисиите, които са за подкрепа на международния мир и сигурност и в същото време да дава принос за националната сигурност в мирно време, това, с което Българската армия се справя отлично.
Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към втория тип въпроси!
Михо Михов: Аз си мисля, че първият въпрос е фундаментален и не бива да го изчерпваме, но се радвам, че отиваме с дуплики и реплики към прехода - състоянието на въоръжените сили на национално ниво. Ако искаме да сме отговорни към ЕС и НАТО, не бива да си затваряме очите, че трансформационните процеси и в региона, и в света, не са прекратени. Под знака на глобализацията се реставрираха много национални държави от време оно и се създават нови държави, някои се федерализират, други се кантонизират. Ние ще бъдем коректни към НАТО, ако в скоро време направим една преоценка на регионалните аспекти на нашата сигурност и в национален план, ако практически уточним командната система на българската армия от ръководството на отбраната и въоръжените сили. В момента аз си мисля, че са неизяснени, не са добре дефинирани и това не е коректно към нашите съюзници.
Клара Маринова: Генерал Цветков!
Димитър Цветков: Аз искам също да засегна въпроса, моята съфамилничка, госпожа Цветкова за обидените генерали. Нека не политизираме отново този въпрос, защото лично аз го чувствам като обида към новия началник на отбраната. Тримата генерали, които госпожа Цветкова посочи, са на предела на своите възможности по възраст и затова не са предложени, а не, че са пренебрегнати и те самите и тримата това го знаят. Нека не обиждаме новия началник на отбраната, новите заместници на първо място и на второ - нека не възвеличаваме толкова състоянието на Българската армия, защото аз ще посоча един въпрос. 25 години ние слушаме, че България трябва да има малка, но добре, въоръжена, добре обучена армия, на 25 - тата година имаме само изключително малка Българска армия, 23 000 души края на тази година трябва да бъде Българската армия по всички планове. Една Швейцария, която е от мащаба на нашата страна и по население, и по територия, има мирновременно 3 000 армия. Но тя се намира в центъра на Европа, а ние, както посочи генерал Михов, сме външна граница и на Европа, и на НАТО. По тази причина трябва да отстояваме националните си приоритети и да работим за тях, а така ще изпълним и приоритетите, които сме обещали пред нашите европейски съюзници от НАТО и ЕС.
Клара Маринова: Благодаря Ви, ген. Цветков! Правото на дуплика на Августина Цветкова. Заповядайте, госпожо Цветкова.
Августина Цветкова: Да, бих искала да Ви кажа, че това, което казахте за възрастта на генералите не е така, аз също в никакъв случай не искам това да се приема като обида към новия началник на отбраната, както знаете аз направих много висока оценка за неговата работа. За съжаление политиците не са на висота, за съжаление политиците вземат решения, които след това рефлектират върху нашите военни, не може да се накърнява честта на българския генерал и адмирал.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Наистина трябва да приключваме с репликите и дупликите, за да имаме възможност да обсъдим повече въпроси. Отиваме към втория кръг въпроси - Българската армия, въоръжените сили на България са условието и основата за съществуването днес в нашата ситуация на една държава, на една държавност и на стабилност на родината ни, гаранция за свободното, демократично и независимо развитие на нашата страна като активен участник и неразделна част от ЕС и НАТО - какви са главните предизвикателства пред Българската армия, а и пред НАТО днес? Започваме отново с госпожа Августина Цветкова, бивш заместник - министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11 - та в листата на ПП ГЕРБ.
Августина Цветкова: Главното предизвикателство пред Българската армия сега е нейната модернизация, за съжаление в момента тази модернизация е поставена във фризера, а тъй като не се очаква стабилизирането на бюджета за отбрана. Би трябвало този бюджет да бъде 1,5% от БВП през 2014 година, но това не се постигна и за съжаление това е много голям проблем В Бялата книга, която беше приета преди три години беше фиксирано, че от 2014 година нататък БВП ще нараства и ще бъде не по - малко от 1,5 %. Това е най - големият проблем, че вместо тази година в бюджета на българските въоръжени сили да бъдат вписани + 200 - 300 милиона лева, за да може този процент да бъде постигнат не само, че това не се състоя, а Българската армия получи по - малко от 140 милиона в бюджета. Това е едно изключително голямо предизвикателство, защото ние имаме своите ангажименти към НАТО ние сме декларирали това, на което НАТО може да разчита и се оказва в момента, че ние не можем да спазваме и наистина да влезем в границите на това, което е планирано по целите на силите 2014 година. Бих казала, че изключително голямото предизвикателство пред нас е качественото ни участие в мисии и операции, това е един от приоритетите, но в рамките на този бюджет е абсолютно невъзможно в бъдеще да се постигне една реална модернизация, след като се обръща внимание на необходимостта от това, тъй като новото време го изисква, оказва се, че ние сме в процес, който непрекъснато се отлага, не 25 години, а непрекъснато се оказва, че ние не можем да се окажем на висотата на очакванията от ЕС и НАТО. Това, което е изключително положително, е добрата подготовка на българските военни, но само това не е достатъчно, във фокуса на отбранителната политика трябва да бъдат военните способности, които са от изключително значение, за да може Българската армия да бъде един активен участник в съюзническата политика и един предвидим съюзник.
Клара Маринова: Благодаря на госпожа Цветкова!
Михо Михов: Аз се извинявам, ген. Михов, понеже пътувам и ще загубя връзка, ако бихте желали мога да споделя по темата нещо.
Клара Маринова: Добре, по изключение обаче тъй като най - напред предимство имат хората в студиото, но....
Михо Михов: Тогава изпълнявам.
Клара Маринова: Не, Вашите колеги в студиото казаха, че ще Ви изслушат. Слушаме Ви, ген. Михов.
Михо Михов: Благодаря! По темата, за която ние говорим мисля, че състоянието на Българската армия първо трябва да се изясни от гледна точка на явната формула на гражданския контрол, не бива да се допуска реполитизация на ръководството, за което и госпожа Цветкова и ген. Цветков намекнаха и аз силно се радвам, че моряк ще бъде Началник щаб на отбраната, но стига да бъде увлечен не с експертно - съветнически функции, а с командни функции, второ, когато министърът на отбраната, каза, че възстановява ротацията в командните звена бих посъветвал нека това да се направи и да се поправи в Закона за отбраната и въоръжените сили не така, както може би някой от тях е гласувал през 2002 година, когато още тогава би следвало да има моряк на върха на Българската армия и ако съчетаем формулата за гражданския контрол мисля си, че много добре ще прозвучи, ако кажем, че от формацията, която в момента представлявам, е необходима незабавна модернизация на силите за специални операции и тези, осигуряващи въздушния и морския ни суверенитет - това всички добре го знаят в тази дискусия, но този бюджет, за който и президентът говори от 1,1 - 1,3 би следвало да се отиде към границите на 2, а знаем, че и НАТО съветниците и тези, които в ....щатите, както и Лисабонската стратегия предполага всяка държава да си осигури бюджета за своите въоръжени сили, мисля си, че в заключение почти социалната защита на военнослужещи и общонародната признателност за тяхната служба все още ни задължава и на партийно - политическо ниво и на нивото на държавниците, а военното обучение на младите поколения, както и опазването и реанимирането на военно - промишления комплекс са от особено значение за модернизацията и поддържането на новото въоръжение, което трябва да купим, както се казва час по - скоро за нашите въоръжени сили.
Клара Маринова: Приключихте ли, ген Михов?
Михо Михов: Да, приключих и благодаря на всички за отстъпеното право!
Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме с Любомир Желев, дипломат от кариерата, кандидат за евродепутат, 11 - ти в листата на ПП НФСБ. Слушаме Ви, г-н Желев.
Любомир Желев: Тук искам да изразя несъгласие с оценките, че участието ни в задгранични мисии повишавало изключително много бойния опит, подготовката, умението за водене на военни операции, аз не виждам как, аз съм бил и дълго време в армията и съм бил боен офицер на бойно поделение, хайде да не се връщаме назад и да правим сравнение колко било на времето мащабните военни обучения и днешното време не било адекватно на такъв вид учения и че бойната подготовка и способността за защита на границите се придобива от такива учения, които гледаме в Черно море, спасяване на моряци или бежанци от потънал кораб, гасене на пожар и други подобни неща, които просто са едно забавление за публиката и считаме, че се отработват операции, които могат при реални бойни условия да осигурят териториалната цялост на страната. Световната практика показва, че истинските бойни умения се придобиват не с патрулни и охранителни задачи, изпълнявани някъде в Ирак или в Афганистан, а се изпълняват главно от сухопътните сили с активното участие на военновъздушните сили, прикриващи сили, разузнавателни операции, операции, да на специалните части, които имат своето място и които трябва да бъдат наистина гальовната рожба на обществото, на правителството, а що се отнася до материално - техническото снабдяване на армията ние разчитаме само на външна помощ, до сега не сме получили абсолютно нищо. Споменете си и то не е носталгия, но аз питам тук, те по - добре знаят и госпожа Цветкова като замесник - министър, и ген. Цветков и ген. Миков какво стана с предприятието от нашия военно - промишлен комплекс, какво стана примерно със завода а БТР - и в Червен бряг, кой работи за възстановяване пазарите и възстановяване на това производство, което имахме, персоналът си отива, опита на опитните работници вече това поколение си отива, нови кадри не се създават, просто ние говорим навсякъде за енергийна независимост, за всякаква друга независимост, а когато стане дума за отбранителна независимост няма никакво решение, а ние можем да осигурим нашата собствена отбранителна независимост що се отнася до материално - техническото снабдяване и тук стигам до най - болния проблем, това е записано и в нашата програма, буквално вчера във Военноисторическия музей беше проведено едно, казвам го със съжаление, но то така повече приличаше на погребално тържество - 51 години от изстрелването на първата тактическа ракета, май 63 година - в момента не е останало нищо освен един дивизион ракети „Точка", които са накрая на своя ресурс и догодина вероятно трябва да бъдат свалени, защото стават опасни, ние нямаме ракетни комплекси, които донякъде могат да компенсират липсата на така желаните изтребители за охрана на нашето въздушно пространство.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Желев! Проф. Минчо Минчев, кандидат за евродепутат, 3 - ти в листата на ПП БКП.
Минчо Минчев: Аз най-напред бих искал да споделя така едно горчиво впечатление, което имам - военните специалисти тук, включително и бившия заместник - министър госпожа Цветкова, не знам дали тя има някакъв военен чин, всички говореха колко ние сме полезни за НАТО и какво НАТО очаква от нас, как НАТО ще ни помогне, как ние ще помогнем на НАТО и никой не каза, че тази армия всъщност служи на България, тя е българска и сега се започва да се досещам защо я премахнаха народна, ами защото тя не служи на собствения си народ, значи тя служи за пушечно месо да я разпращат тук и там. Аз бих искал да задам въпрос и към слушателите да си отговорят, и на седящите тук, и на хората, които са навън, ако желаят, разбира се, кой е нашият враг, когато се правят тези смешни маневри, те никак не са смешни, тези маневри, които се правят те имат пред себе си и врага, ние трябва да знаем, че разбира се, всички спасяват подпалени кораби, потъващи кораби и така нататък, кой е врагът, най - напред армията трябва да знае кой не ни е враг, кой е нашият враг, това го задавам към всички - от юг няма да дойде, кои - братя турци, гърци - те са наши братя, кои са нашите неприятели? Другият въпрос, който искам да поставя тук, армията не е само въоръжените по пагони хора, армията означава и нещо друго - връщането на нормалната, военна, всеобща служба, тя вкарва хората в една гражданска институция, каквото е армията. Сега, че в армията понякога стават и извращения, ами трябва да се внимава, но българската младеж трябва да мине през армията, тя проявява интерес сега, когато въведоха военното обучение, много деца искат да участват да бъдат там. Ген. Цветков спомена за Швейцария, Швейцария има изключително мощна армия - там минават през съответно военно обучение и след това си държат вкъщи въоръжението, базуките, всичко си държат вкъщи, защото ето половината Швейцария е немска, 1/3 е френска, 1/5 е не знам каква, но кои са техните неприятели, за кого се готвят те - значи имат солидна армия и минават всички мъже през нея, а защо в България да не минат и девойките. Получи се така, че след като ние вече почти 10 години и повече нямаме наборна армия, не може човек да разбере, трябва да се приближи на метър някъде да разбере момче ли е момиче ли е - все пак има някакви правила, които трябва да се спазват, армиите съществуват не само за да режат главите на неприятеля и последното, на което бих искал да обърна внимание - трябва една разгърната програма за възстановяване на транспортни и особено на трудови войски, навремето под натиска на ДПС - не знам защо тогава парламентът чу ДПС и премахнаха строителни войски, които подготвяха хора за живота, в днешно време има по 30 - годишни роми, които не знаят нищо друго освен да крадат, минавайки през тази армия те получаваха някаква професия. С една дума България беше разоръжена, България беше унизена, ние сме загубили Студената война, но чак до такова унижение не биваше да ни вкарват, а що се отнася ген. Михов жалко, че не е на линия, но те ще му донесат - неговият водач, който не е в списъка, но е истинският водач на АБВ, навреме наряза супер модерни ракети, които бяха едно възпиращо средство и бяха гарант за нашата национална безопасност и ги нарязаха без да им мигне окото, тогава президент кой беше, не си спомням, дано си спомнят слушателите.
Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Минчев! Към нашите събеседници на телефоните. Спас Панчев, председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски", народен представител в 42 - то НС, заместник - председател на ПГ на КБ, член на Комисията по отбрана, слушаме Ви, господин Панчев.
Спас Панчев: Като говорим за главните предизвикателства пред Българската армия на мен ми се иска да започна първо с това, което е в момента, с тежките условия, при които са изправени нашите въоръжени сили, пред предизвикателствата с наличния финансов ресурс, който всички оценяваме, че е недостатъчен те ефективно да изпълняват както конституционните задължения, така и съюзническите ангажименти. Пред армията продължава да стои предизвикателството да намерим оптимален баланс между наличния ресурс и необходимите отбранителни способности. През следващото десетилетие е нормално да се посветим на това да направим нашите въоръжени сили по - ефективни и по - готови да изпълняват поставените им задачи в национален и съюзнически контекст, а тук прав беше ген. Михов преди малко като каза, че трансформацията е много важна и тя трябва да продължи. Според мен също трансформацията трябва да бъде продължена с акцент върху повишаване на качеството на системата за отбрана, а това значи да работим за повишаване на професионализма на българските военнослужещи, да подобряваме нашия отбранителен мениджмънт и да изразходваме по - ефикасно ресурсите като не на последно място е редно да реализираме прекалено дълго отлаганата модернизация и технологичното обновление на въоръжените сили без което в следващите години не може да се очаква значителна разлика, напредък в състоянието на нашата армия.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Панчев! И накрая ген. Димитър Цветков, член на Изпълнителния съвет на ББЦ, общински съветник в Пловдив, част от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО - БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушам Ви, ген. Цветков.
Димитър Цветков: Ами аз отново ще повторя, че Българската армия 25 години работи в условия на предизвикателства и крайно време е нашите политици начело с върховния главнокомандващ, премиер, НС, Комисията по отбрана да се вземат в ръце и да приключим веднъж завинаги с този въпрос. Иначе в МО има изготвен план, но както каза госпожа Цветкова, той не може да се реализира от БВП за нуждите на отбраната. Прибързано и непрофесионално беше взето решение българската армия от 01.12.2007 година да стане професионална, с лека ръка бяха закрити и строителни и транспортни войски, което неминуемо доведе България да няма наборна служба. Мисля, че една от водещите европейски страни не само в областта на икономиката, а и на отбраната, това е Германия, която е определила, че в германската армия ще има смесена система - и наборна и професионална армия, затова ББЦ счита, че трябва да се върне наборната служба, разбира се, не в тези измерения, в които беше, да бъдат възстановени както строителни, така и транспортни войски, защото плачевно е състоянието по отношение на инфраструктурата, на всички обекти в областта на отбраната и който са от държавно и национално значение.
Клара Маринова: Благодаря Ви, ген. Цветков! Имате възможност, уважаеми мои събеседници, да използвате правото си за реплики и дуплики. Госпожа Цветкова, бивш заместник - министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11 - та в листата на ПП ГЕРБ.
Августина Цветкова: Обединихме се около 1% и половина от БВП, които поне 1,5% са необходими за едно добро функциониране на нашата армия, но не мога да разбера по какъв начин този 1,5% ще ни е достатъчен, ако отново се върнем към наборна армия, защото в момента даваме за личен състав 66 % от тези по - малко от 1,5%, за съжаление през тази година е някъде около 1,3% - как можем да кажем, че ние необходима наборна армия след като и в момента толкова голям процент се дава за личен състав. Трябва да подчертая, че в Закона за резерва има възможност този, който желае - младеж, девойка - да бъдат запознати и да изкарат специални курсове в нашите университети и в училищата също така, че връщане назад не би могло да има, условията са различни, а и финансовите възможности са абсолютно красноречиво водят до извода, че това е невъзможно да се случи.
Клара Маринова: Благодаря Ви, госпожо Цветкова! Други реплики? Господин Желев.
Любомир Желев: В програмата на нашата партия ясно и категорично е записано, че трябва да се премине към смесена система - професионална и редовна, наборна, шест месечна, пари има, издръжката на един наборен войник е 7 до 9 пъти по - малка, отколкото на наемните професионални войници, второ, както каза и господин Минчев, ние сме привърженици на идеята за възстановяване на строителни войски, трето от нашата програма, закриване на всякакви чужди бази на наша територия, в момента има само на една страна, които се водят като смесени отбранителни съоръжения и тук идваме и до момента, когато става дума какво е съдържанието на договорите, които определят статута и ползването на тези бази и доколко е ограничена свободата на действия на България и четвърто, възстановяване за сметка на намаления човешки ресурс на ударната мощ на армията чрез възстановяване на някои от ракетните поделения.
Клара Маринова: Благодаря Ви, други реплики? Слушам Ви, ген. Цветков.
Димитър Цветков: Явно госпожа Цветкова визира мен в нейната реплика, моята дуплика е следната: Уважаема госпожо Цветкова, мисля, че по - добре от Вас знам колко струва един наборен войник и колко струва един професионален войник, искам да Ви убедя не само Вас, а и всички политици, че наборният войник не е по - скъп от професионалния и връщането на наборната военна служба по никакъв начин няма да утежни бюджета на МО, напротив ще го улесни.
Клара Маринова: Благодаря Ви и проф. Минчо Минчев последно.
Минчо Минчев: Благодаря Ви, аз съм много доволен от отговора на ген. Цветков и бих искал с цялото си уважение на госпожа Цветкова да кажа следното ГЕРБ, тя е представител на ГЕРБ на такова място, което явно няма да й осигури присъствие в парламента, но може би ГЕРБ отново ще се върне във властта и аз бих призовал наистина да се помисли за възстановяване на наборната служба не чисто и просто само с военни мотиви, първо, това да бъде гражданска повинност. Тази гражданска повинност дава възможност на хората, които не искат да носят оръжие, има младежи, които не желаят да носят оръжие, но те трябва да минат през такава гражданска повинност, момичетата трябва да минат през такава гражданска повинност, а я си представете тези безработни млади хора, които сега са вече над 40% в България - те като минат една година през тази армия, те работят за себе си, те минават на самоиздръжка и аз тук не мога да се съглася, че сега армията е професионална пък тогава наборната армия не е професионална, ами офицерският състав на армията, дори сержантският и старшинският състав бяха високи професионалисти на времето и точно най - добрият начин, високите професионалисти, за тях е професия, а наборниците - те идват и се научават не само да държат оръжие, а на много много други неща.
Клара Маринова: Да, господин Панчев, Вие имате ли реплики и дуплики? Очевидно няма. Госпожо Цветкова, заповядайте за дуплика.
Августина Цветкова: Армията не е социален институт и в момента като членове на НАТО и ЕС, ние наистина трябва да съсредоточим своите усилия върху модернизирането на армията, защото това е ключът към една можеща армия, която може наистина да успее да се включи в мисиите и задачите, които са й поставени от българското правителство и изобщо, които са в стратегическите документи.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Уважаеми участници в дебата, продължаваме със следващия много голям кръг въпроси, той се отнася основно до трансформацията на системата за отбрана с акцент върху професионализацията, модернизацията, подобряването на отбранителния мениджмънт - какви са оценките, какви са изводите за отбранителната политика, произтичащи от измененията в средата за сигурност, какви са основните изменения на политиката за съюзна и международна сигурност и всичко това в контекста на приетия пакет цели за способности 2013 на НАТО, която постави пред страната изисквания за изграждане на високо технологични способности и зададе направления за по - тясна специализация при участието в операции? Имате думата, първа е Августина Цветкова, бивш заместник - министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11 - та в листата на ПП ГЕРБ.
Августина Цветкова: Искам да подчертая, че пакетът цели за способностите 2013 в обозримо бъдеще до 2028, защото това са два етапа - 2014 - 2020 - 2028, наистина постави изисквания за изпълнение на 55 цели за способностите, но това не са нови цели за способностите, това е едно продължение и едно надгражане на това, с което до момента България се е занимавала и с което до момента е предоставяла на нашите съюзници като способности така че не бихме могли да кажем, че днес се правят първите стъпки, тези стъпки бяха започнати още преди България да беше приета за член на НАТО, така че това е един процес на трансформация и за това акцентът трябва да падне върху модернизацията, тъй като това са цели за способности, които България е декларирала и трябва финансово да обезпечи, за да могат тези цели и тези формирования да могат да бъдат предоставени в случай на необходимост, но искам да подчертая, че тези цели са за България и за НАТО, защото България това е НАТО и НАТО това е България, не можем да разделяме организацията от националния ни суверенитет и от националния ни интерес - това са новите условия, затова бих казала, че е една от много важните стъпки напред е как тази трансформация ще бъде дефинирана и дали е дългосрочна политиката в МО, за да се определи нейният фокус, за съжаление в момента има едно усещане за стихийност и за импровизация, която не е основана на финансовото обезпечаване на абсолютно всички нови мерки, които трябва да се вземат, да се структурират. Това, което беше направено преди 4 години, беше направен един преглед на структурата на въоръжените сили, който се основаваше и върху една много строго дефинирана и бюджетна, строго бюджетна политика и това е нещото, което в момента липсва, според мен този преглед на структурата на силите, който се извършва без да е финансово обезпечен, той не може да бъде реалистичен, за съжаление бих могла да кажа, че въпреки че задачите на въоръжените сили не са променени, което е един положителен аспект, не могат те да бъдат изпълнени без необходимите поне 1.5 % от БВП и това е обезпокояващо, че не може да бъде осигурен.
Клара Маринова: Благодаря на госпожа Цветкова! Продължаваме със събеседниците в студиото. Любомир Желев, дипломат от кариерата, кандидат за евродепутат, 11 - ти в листата на ПП НФСБ.
Любомир Желев: Аз нищо не разбрах от изложението на госпожа Цветкова....
Клара Маринова: Не, нека всеки да говори за себе си, оставете госпожа Цветкова, после Вие ще й направите реплика, сега Вашето изложение по въпросите, които зададох.
Любомир Желев: Аз не мога да теоретизирам, не мога да говоря за 55 цели за способностите до 2018, до 2022, трансформации - какво има да се трансформира на един стадион облечени в униформа войници, 20 000 души и такива големи цели, високопарни фрази, като че ли кой знае какво предстои да се прави - нещата са много по - прости - всичко опира до модернизация, до сглобяване и до поставяне на ясни задачи, продиктувани от неща, които все още не са оформени и не са приети - Доктрина за военна стратегия, отбранителна доктрина, Доктрина за военна сигурност и така нататък. Ние непрекъснато нещо променяме, всеки месец чакаме какви задачи ще ни дадат от Брюксел и от Вашингтон, ами нещата са много по - прости - какво има да откриваме цели, способности, съвместимости и всичко пак е насочено към задгранични мисии и така нататък, най-важното е, че народът се отчужди, разграничи се от армията, тази армия, която в момента я имаме, тя не е армия на народа, разберете, когато майката и бащата дадат своя син в армията, тогава цялото семейство, цялата рода е съпричастна, следи, живее с живота и подготовката на своето момче - нямам друго какво да казвам.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Проф. Минчо Минчев, кандидат за евродепутат, 3 - ти в листата на ПП БКП.
Минчо Минчев: Аз бих искал да открия този въпрос, който касае именно статута на нашата армия, разбира се, тя не е социален институт, но все пак докарано до това положение, когато половината ни работна ръка е по - голямата извън страната, когато България се намира в една постоянна и демографска, и икономическа катастрофа - това е един от начините ние да излезем от нея. Тези момчета, които ще минат по една година там, те не пречат на плановете на НАТО, ние пак ще имаме един стадион армия, но в същото време ще имаме хора подготвени с военна подготовка и възпитателна. Другото, което е не да им даваме пари да ги поддържаме, напротив, те ще се поддържат, могат да поддържат и самата държава, но те ще бъдат трудово ангажирани, социалният взрив, който ни очаква именно от малцинствата ще бъде преодолян. Аз друго бих искал също просто бих помолил госпожа Цветкова НАТО не е България и България не е НАТО, България това е българският народ, ние сме живели 1300 години без НАТО, скоро ще живеем и без него пак, тъй като това НАТО, което в момента съществува, вече идва до гуша на всички, противниците на НАТО не са само комунисти, те са навсякъде, така че нека да не си служим с такива фрази, България, ако не разчита на себе си никакво НАТО никога няма да я спаси. Аз това, което искам да обърна внимание и което господин Желев го спомена с една болка на сърцето, на много близко наше семейство загина момчето в Кербала, то отиде там, защото трябваше да стане безработен, социален институт ли е тогава, госпожо Цветкова, когато хора оставени на улицата гладни отиват с ясното съзнание, че отиват да си рискуват живота за пари - това, че искали да се проверят и така нататък, какво да каже момчето, дойдох за пари, утре, когато загина нали ще кажат той отиде за пари и ще плачат само близките му - това, че е дълг на всеки младеж да защитава родината си, да го научат на патриотизъм, ами че това е основно задължение на всяка държава - как тогава държавата ще има някакъв авторитет. Ето сега нашите въпроси са дали правилно бил някой ангажиран в министерството, нашите офицери отговарят не пред народа си, извинявайте за това, но пред някой майор в министерството от САЩ, е не може да се харесаме на майора от САЩ, изпратен на командировка тук с висока заплата, а какво ще каже народът - попитайте българския народ, ще се намерят хора, които не искат да си пуснат децата, аз например сина си не бих го пуснал в никакъв случай, нека се обиждат. Синът ми беше, но беше в онази армия, аз съм бил, но в онази армия, нека си спомнят хората, които са били в онази армия.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Спас Панчев, председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски" народен представител в 42 - то НС, заместник - председател на ПГ на КБ, член на Комисията по отбрана, слушаме Ви, г-н Панчев.
Спас Панчев: Аз бих искал, госпожожо Маринова, да насоча вниманието Ви към въпроса за нарастващата важност на ефективното ни участие в НАТО и общата политика за сигурност и сътрудничество в ЕС. Истина е, че такова участие може да се реализира единствено и само с надеждни отбранителни способности, които ние трябва да градим и развиваме, а за да разполагаме с такива способности не малко се каза до сега, са ни необходими ресурси и ние би трябвало ефективно да можем да трансформираме ресурсите в способности тоест всеки един инвестиран лев в отбраната трябва да носи максимални способности. В този смисъл искам да кажа, че бюджетът за отбрана има една основна функция, тя трябва да гради отбранителни способности, в същото време, за да се създадат достатъчно и добри способности са необходими по - големи инвестиции, за съжаление крайното намаляване на бюджета за отбрана особено през 2009 година според мен се отрази доста негативно на усилията на МО да осигури новото въоръжение и техника за въоръжените сили. За съжаление, освободеният в резултат на реформите ресурс не беше реинвестиран в така необходимата модернизация на армията и на практика парите бяха пренасочени към националния бюджет. Тази година в началото започна преглед на структурата на въоръжените сили, която има за цел да намери решение именно на този въпрос, новата програма за развитието на въоръжените сили и планът за развитие на въоръжените сили, както и осигурената финансова програма за тяхната модернизация, ще бъдат последвани като резултат от прегледа, нещо повече на базата на тези документи и обвързването им с изпълнението на петите от страната ни ангажименти по целите за способности 2013 година са особено важни и голямо внимание трябва да се обърне на изграждането на невоенни способности. От историческа гледна точка 10 години е кратък период, въпреки това този период беше отбелязан със значителни усилия на министерството, на нашите въоръжени сили, на цялото българско общество за реализация на проблема с отбраната, в годините на членство, по време на тази интензивна трансформация на системата на отбраната, която все още върви и ще продължи и занапред ние постигнахме немалко, това трябва да бъде признато. Чувам желание за връщане обратно към старата военна служба, за промяна на професионалната военна служба - аз знам, че това са желания на много хора, но е нещо, което съм убеден, че няма да се случи. Все пак ние трябва да продължим да развиваме нашите професионални въоръжени сили, трябва да се съобразяваме с ангажиментите и отговорностите, които сме поели към НАТО, а и към ЕС като членове на ЕС след 2007 година и за нас най - важното е да имаме едно силно, функциониращо, интегрирано Министерство на отбраната и трансформирани нива на командване и управление. Тези 7 години, в които между 2004 и 2011 беше извършена интеграцията на въоръжените сили трябва да отбележим, че завърши успешно - 7 години са не малък период, но все пак за тях успяхме да изпълним необходимите изисквания и вече декларираните от нас формирования, въоръжените сили преминаха успешно процеса на сертификация така, както са изискванията на Алианса, демонстрирахме висока степен на професионализъм, умения, операциите и ученията на НАТО, за тези години началото още 2 000 души тук на Балканския полуостров, след това още 12 000 военнослужещи на мисии по света, дадоха една добра възможност, макар че някой от прежде говорящите каза, че с мисии не се тренират нашите въоръжени - напротив дадоха една отлична възможност за една подготовка на нашите военнослужещи и ние сега имаме едни подготвени кадри в системата на отбраната, които на достатъчно добро ниво могат да гарантират отбранителните способности в България.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Панчев! Накрая ген. Димитър Цветков, член на Изпълнителния съвет на БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, общински съветник в Пловдив, част от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО - БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушаме Ви, ген. Цветков.
Димитър Цветков: Ами аз ще кажа, че Българската армия е достатъчно трансформирана, но наистина има място за още съвсем малка трансформация, за да завърши наистина организационното изграждане на армията и да бъде в унисон с изискванията, както на НАТО, и да бъде като армиите на нашите противници, но Българската армия, българските войници, сержанти, офицери, генерали и адмирали, матроси - изключително висока степен на подготовка - те ежедневно показват в условия на недостиг, на недоимък, на липса на материални, финансови средства, на техника - надеждна и качествена с минимални средства достигат високи резултати. Още един път ще кажа - нашите политици са в дълг към Българската армия.
Клара Маринова: Благодаря Ви ген. Цветков! Следва серията реплики и дуплики. Тъй като в изказванията имаше реплики към госпожа Цветкова, нека да започнем най - напред с нея.
Августина Цветкова: Аз мисля, че с изказването си отговорих на репликите към мен. Всички се обединяваме, че средствата за модернизация са от изключително значение. Отговорното управление изисква този процент и половина да бъде достигнат. Това, което липсва в момента е фокусът на финансирането на Българската армия.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Други реплики?
Спас Панчев: Беше казано, че не е нормално да използваме „менажирането" като термин, вместо „командването", което е правилният термин за армия. Аз си позволих да го използвам не само защото става дума за командване, и за мениджмънт на средства, ресурси и т.н. Наистина армията се командва и ние трябва да върнем на Генералния щаб, на ръководството сега на МО онзи авторитет, който генералите имаха. Аз като народен представител последните години бях против това, че министърът идваше сам на срещи без да води генералитета до себе си. Министърът е човекът, който отговоря за министерството, за въоръжените сили като цяло, но генералитетът трябва да е винаги до него. Тъй като много говорим за средствата необходими за модернизацията, аз искам да кажа, че 2004 година, когато бяхме приети в НАТО, процентът за издръжка на въоръжените сили беше 2,5% , ние тогава поехме едни ангажименти в желанието си да бъдем част от НАТО, без да се съобразяваме с възможностите на нашия бюджет. Сега стигнахме до 1,5 % , което считаме за някакво разковниче, което може да реши проблемите с модернизацията на Българската армия. Аз искам да кажа, че и 1,5 % са крайно недостатъчни. Докато бюджетът на държавата не позволява отделянето на един по - сериозен финансов ресурс, ние не можем да вървим към някаква значителна модернизация. Това ще ни накара техниката на Българската армия да намерим средства поне нея да поддържаме, за да изпълняваме изискванията и поетите ангажиментите към НАТО, а като станем по - богати да търсим нови възможности за модернизация, която да даде нова оценка на състоянието на Българската армия. Модернизация се прави с много пари, не стотици милиони, а милиарди.
Клара Маринова: Благодаря Ви, господинн Панчев! Доколкото разбирам от нашия тонрежисьор ген. Михо Михов е напуснал вече дебата, така че остават Августина Цветкова, бивш заместник - министър на отбраната, кандидат за евродепутат, 11 - та в листата на партията. Спас Панчев, председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски" народен представител в 42 - то НС, заместник - председател на ПГ на КБ, член на Комисията по отбрана. Ген. Димитър Цветков, член на Изпълнителния съвет на „България без цензура", Любомир Желев, дипломат от кариерата, кандидат за евродепутат, 11 - ти в листата на партията, проф. Минчо Минчев, кандидат за евродепутат, 3 - ти в листата на партията. И така, последният кръг въпроси. Няма как да не отчетем реалностите на днешния ден. Руско - украинската криза поставя нови изисквания пред НАТО и ЕС, пред ръководството и въоръжените сили на България, пред Българската армия днес. Какви са плюсовете и минусите от предстоящото решение на НАТО да разположи за постоянно свои войски в Източна Европа в резултата на повишеното напрежение между Русия и Украйна. И една новина, която научих преди минути буквално, Донецката народна република се е провъзгласила за суверенна държава и е поискала присъединяване към Руската федерация. Това са фактите и моите въпроси. Слушам Вашите отговори.
Августина Цветкова: Ние би трябвало да се съсредоточим върху нашите съюзнически ангажименти. В момента НАТО взе решения да разположи свои войски в Източна Европа, това е като част от изпълнението на чл.3 от Атлантическия договор за подпомагане и обмяна на опит, за подпомагане на съюзническите войски. Ние се включваме активно в чл.4 на Атлантическия договор, което ще рече много активни преговори с нашите съюзници и много балансирана политика по отношение на случваващото се в Украйна и Русия. Категорично НАТО се произнесе, че анексирането на области от Украйна не се приема. Това беше подчертано и от ЕС. Днес са приети нови санкции, които са въведени от ЕС. В изключително напрегнатата обстановка ние трябва да спазваме нашите съюзнически ангажименти към НАТО и ЕС.
Любомир Желев: Събитията в Украйна са продължение на една тенденция от две години, която наблюдаваме с възникването на локални конфликти под формата на „демократични революции" в Тунис, Египет, Сирия, сега стигнахме до Украйна. Преди 7 - 8 години се опитаха да направят същия сценарий в Беларус, не се получи. Сега с Украйна. За разлика от предишни години, когато имахме блоковото противопоставяне НАТО - Варшавски договор и линията на конфронтация минаваше от Балтийско до Средиземно море, сега тази граница е размита. Пак повтарям локални конфликти. В тях се води т.нар. „прокси война" или война на посредниците. Няма обособени сили на опозиция и на правителство. Граждански войни, които се водят в отделни точки, с ангажирането на т.нар. „посредници". Такава опасност заплашва и България, имайки предвиди Югославия. Такива конфликти теоретично може да възникнат и в България. Виждаме, че бяха и в Турция - кюрдската въоръжена съпротива, Ирак, Афганистан се води война точно по този принцип на посредниците. Що се отнася до последните събития в Украйна, тук моите скромни познания и възможности ме принуждават да кажа, че Украйна не е страна член на НАТО и много от посочените ангажименти към България са невалидни и трябва да отпаднат. Що се отнася до засиленото военно присъствие, аз съм решително против и го казвам това от името на нашата партия - НФСБ
Можете да чуете целия дебат ТУК
