09-05-2014 | 21:30 ч.

Дванадесети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство – България пътува ли КЪМ или се отдалечава ОТ Европа?

Дванадесети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство – България пътува ли КЪМ или се отдалечава ОТ Европа?

Участници:

 

ПП ГЕРБ - Станислав Иванов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

 

КП Коалиция за България - Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

 

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Ангел Славчев, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 15-ти в листата на коалицията

 

ПП НФСБ - Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ

 

 

Клара Маринова: Уважаеми слушатели на Радио К2,  добър ден, аз съм Клара Маринова, а днес е Денят на Европа, Денят на победата на антифашистката коалиция - Русия, САЩ и Великобритания над хитлеристка Германия във Втората световна война!  Честит празник!

 

Днес в ефира на Радио К2, уважаеми слушатели е дванайстият дебат за Евроизбори 2014 на темата Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство - България пътува ли КЪМ или се отдалечава ОТ Европа?, мои събеседници днес, участници в дебата са Станислав Иванов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ПП ГЕРБ, Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, КП Коалиция за България, Ангел Славчев, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 15-ти в листата на коалицията КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ. Добър ден на участниците в дебата днес. Започваме по темата транспортът е от основно значение за обществото и икономиката, той е жизненоважен за икономическия растеж, както и за създаването на нови работни места. Ефективните транспортни системи са от ключово значение за конкурентоспособността на българските и европейските предприятия и в световен мащаб. Разходите за логистика, транспорт, съхранение и други формират 10 - 15 % от цената на крайния продукт за европейските предприятия. Качеството на транспортните услуги оказва голямо влияние върху цялостната икономическа ситуация в Европа и в България. Първият ми въпрос - България пътува ли КЪМ или се отдалечава ОТ Европа?. Да започнем със Станислав Иванов, имаме ли го на линия? Очевдино още има проблем с връзката, а Борислав Гуцанов? Прекъснала е връзката, Ангел Славчев е на линия, започваме с Ангел Славчев, здравейте, г-н Славчев.

 

Ангел Славчев: Здравейте и честит празник първо!

 

Клара Маринова: Честит празник и на Вас!

 

Ангел Славчев: На Вашия въпрос ще отговоря така. След като вчера ни приключи обиколката в Северозападна България и пътищата, по които минах мога да кажа, че България определено не пътува към Европа, но е време да започне, тъй като тези, които до момента бяха в ЕП не знам какво направиха за България, пък да не говорим за Северозападна България.

 

Клара Маринова: Защо? Какво се случи по пътя?

 

Ангел Славчев: Ами дупка до дупка и между тях още една - това е. Във Видин Дунав мост 2 и както го наричат там - Мост към нищото, защото пътна инфраструктура до централна България няма, а тази, която има е порутена. Правят се смешни ремонти, кърпят се дупки, тировете се изпреварват един друг, предпоставките за катастрофи са огромни и в общи линии нехайство. Съсредоточи се всичко към магистралите, а тези райони се оставиха абсолютно на произвола на съдбата.

 

Клара Маринова:  И Вие казвате, че България се отдалечава от Европа?

 

Ангел Славчев: По това, което се вижда от работата на европейските депутати и народните ни представители - със сигурност да, това, което смятаме обаче че трябва да се направи е да се започне да се работи именно за тези региони, от там да се започне, които са в най-тежко положение в момента и европейските депутати трябва да лобират въпреки че тази дума не я харесвам, но трябва да лобират именно програмите и средствата, които очакваме от ЕС в следващия програмен период да бъдат насочени натам да бъдат разбити на по-малки поръчки, за да могат да участват по-малки фирми, а не да се съсредоточават всички капитали в едни големи.., в смисъл да се даде повече свобода на общините, да могат да изпълняват поръчките и да се контролират, разбира се, да няма злоупотреби,а когато има злоупотреби да има Крумовите закони тоест ако някой кмет е откраднал като примера в Плевен да бъде санкциониран, осъден и да влезе в затвора.

 

Клара Маринова: Смятате ли, че ако се делегират правата на общините, въпросът ще бъде решаван по-добре с пътищата?

 

Ангел Славчев: Това вече навлизаме повече не в европейския дебат,  а в националния дебат за децентрализиране на местната власт, така че ние сме радетели на тази идея, смятаме, че трябва да се дадат повече и по-големи правомощия на общини и обаче трябва да има много строг контрол включително и граждански контрол от граждански организации, които да искат пълна прозрачност взимането на решения на общините, на общинските съвети, на поръчките, на фирмите, на изпълнението в смисъл всичко това може да става и чрез  електронните услуги тоест интернет публикации и така нататък тоест да се следи непрекъснато какво е състоянието, какво е качеството на материалите, които се влагат, за да може утре когато има някакъв проблем той да бъде възстановен тоест да има гаранция специално за инфраструктурата става въпрос.

 

Клара Маринова:Приключихте ли, г-н Славчев?

 

Ангел Славчев: Мога да Ви говоря още, но нека да чуем другите колеги.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Коалиция за България, здравейте, г-н Гуцанов.

 

Борислав Гуцанов: Добър ден.

 

Клара Маринова: Честит празник!

 

Борислав Гуцанов: Честит празник на Вас и на всички слушатели на Радио К2.

 

Клара Маринова: България пътува ли към или се отдалечава от Европа?

 

Борислав Гуцанов: Разбира се, че България първо винаги е била в Европа и считам, че по такъв начин би трябвало да бъде поставен подобен въпрос и България е много по-европейска държава от колкото много други европейски държави членове на ЕС и аз мисля, че това, че някой път ние страдаме от излишни скромности не е добър показател за нас. Мисля, че няма нужда от подобна скромност в този случай, ние сме си част от Европа и сме дали много на Европа, а това че стана така, че през последните години малко или много имаме определени проблеми, всяка държава върви по определен път, който не винаги е възходящ, така че трябва да ги приемем по-философски тези неща, но не и с някакво чувство на малоценност напротив.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, продължаваме по същия въпрос с Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ, честит празник.       

 

Димитър Хаджиев: Благодаря.

 

Клара Маринова: Пътуваме към или се отдалечаваме от Европа?

 

Димитър Хаджиев: По-скоро пътуваме към Европа макар че с доста бавни темпове, но основния проблем на електронното правителство ...

 

Клара Маринова: Ние ще се спрем на електронното правителство отделно. Тук започнахме темата с пътищата и понеже г-н Славчев образно каза, че дупка до дупка и между дупките пак дупка, по-скоро в началото това да уточним - пътищата ни отговарят ли на европейските стандарти?

 

Димитър Хаджиев: Изобщо не можем да говорим, че отговарят на европейските стандарти, това е един изключително сериозен проблем, в България основният проблем е това, че парите за инфраструктура се крадат много бързо от местната администрация - пари реално има, но понеже непрекъснато се крадат, изчезват, потъват в различни фирми така се случва, че България реално се превръща в нетен донор на ЕС просто защото финансирането се спира или не можем да го усвоим или ако го усвояваме то някъде потъва във фирми на наши, ваши, техни хора, администрацията постоянно се сменя и с всяка смяна идват все по неподготвени, необучени хора, които все по-трудно могат да постигнат каквото и да било. Имаме много сериозен административен проблем, а администрацията е основното нещо, ние имаме основен проблем именно с администрирането на европейските средства, пътуването към Европа изисква много подготвени хора, а при нас все по-малко такива остават и основният проблем е именно липсата на инфраструктура. Липсата на инфраструктура води до това, че всеки, който има малко акъл в главата си събира багажа и заминава да живее някъде, където му е по-удобно, някъде, където парите за пътищата не изчезват, някъде, където парите за обучение не изчезват, някъде, където се чувства спокоен. В България това, което сме постигнали до момента след толкова много работа е, че постигнахме мечтата от комунистическо време да имаме плавателен канал от Панчарево до Павлово наречен Южна дъга на София, заля го дъжда и се превърна в плавателен канал.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към Станислав Иванов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ПП ГЕРБ, здравейте, г-н Иванов и честит празник.

 

Станислав Иванов: Здравейте на Вас и на слушателите! Честит празник!

 

Клара Маринова: България пътува ли към или се отдалечава от Европа?

 

Станислав Иванов: България се отдалечаваше дълги години от Европа, а имаше един период от няколко години, в които се опитахме да доближим България до Европа, но сега отново се отдалечава. Какво имам предвид да се аргументирам - преди доста време, по времето на управлението на НДСВ, след това и на Тройната коалиция знаем как бяха ремонтирани пътищата, след това пък знаем как магистрала Тракия щеше да се пуска на концесия, на какви цени бяха определени и така нататък - слава Богу по времето на управлението на ГЕРБ всичко това спря, имаме магистрала между София и морето, ако беше продължило управлението на ГЕРБ щяхме да строим и магистрала Хемус, но за съжаление ние в момента сме в опозиция и не можем да носим отговорност за това защо в момента се спират европейските фондове, защо не може това правителство да убеди Европа, че може да усвоява европейски фондове, за да им отпуснат средствата, които са необходими не само за транспортната, а за цялата инфраструктура, която е наложително да бъде ремонтирана и изградена, където я няма имам предвид водопроводи, канализации и така нататък. Не само транспорта е проблем, проблемите са много в страната, а България, за да не бъде донор както каза прежде говорящия - нетен донор на средства на ЕС, трябва да започне да усвоява тези средства. Доказа това правителство, както в предишния си мандат по времето на предишната тройна коалиция, така и в този мандат на тройната коалиция, че те не могат да управляват, нямат доверието на ЕС и за това се спират средствата - за това България за съжаление в момента се отдалечава от Европа.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Иванов. Сега да въведем един класически стандарт за нашия дебат - 5 минути отговор на въпрос и 2 минути реплики и дуплики, ако не възразявате сами да си следите времето, сега дойде моментът за реплики по първия зададен въпрос и веднага виждам, че г-н Хаджиев иска да направи реплика. Към кого? Към Станислав Иванов.

 

Димитър Хаджиев: Към Станислав Иванов специално понеже новата европейска директива е пътищата в България да бъдат, основните европейски пътища да бъдат през Видин по новия мост до Гърция и през София, Пловдив, към Свиленград, Кулата, Турция, може би към Бургас, пътя автомагистрала Хемус изобщо изостава, тя не може да бъде изобщо европейски път, аз не виждам с какви средства ще я финансирате тази магистрала дори да бяхте на власт. Това са абсолютно конюнктурни проекти и автомагистрала Тракия също е конюнктурен проект, тя няма абсолютно никакъв реален смисъл, в Европа транспорта означава пари преди всичко, означава нетна стойност, придобито имущество, тази автомагистрала в момента нищо не прави.

 

Клара Маринова: Само за момент, г-н Иванов да приключи г-н Хаджиев.

 

Станислав Иванов: Да, да, понеже не чух в началото, ще помоля само от кого ми беше въпроса това не разбрах?

 

Клара Маринова: Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ. Слушаме Вашата дуплика.

 

Станислав Иванов: Благодаря за репликата. Вижте след като Вие сте член на НФСБ трябва да знаете поне кои европейски коридори стигат до Бургас, това е европейският коридор, по който е протежението на автомагистрала Тракия. Магистрала Хемус в определени части влиза, тя е доизградена, но в определени части наистина не е европейски коридор, но имаше възможност да бъде изградена като скоростен път, това означава, че просто няма да има аварийни ленти, така че... вижте, политиката на Европа не е от вчера - новата политика на Европа имаше такъв израз във Вашата реплика, това не е новата политика на Европа и тя не е от вчера, това са европейски транспортни коридори, които трябва да бъдат изградени - точка, те съществуват от много години, одобрени са, в България се пресичат 5 европейски коридора, така че явно не сте съвсем в темата, но за да Ви успокоя и магистрала Тракия и част от магистрала Хемус, частта която я няма щеше да бъде ... както беше по времето на управлението на ГЕРБ, за да не се харчат толкова много средства, така че съвсем реални политики ние щяхме да проведем.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Иванов, ако няма други реплики и дуплики да продължаваме със следващия кръг въпроси.

 

Борислав Гуцанов: Една секунда само, извинявайте много.

 

Клара Маринова: Да, г-н Гуцанов, заповядайте

 

Борислав Гуцанов: Тъй като аз не съм се намесил по никакъв начин в целия този разговор и чаках просто колегите да се изкажат. Аз първо искам да кажа, че целият този въпрос е много по-сложен и не може с едно изречение да бъде отговорено, защото пътищата не се правят от един кабинет или от два кабинета, а това е един много дълъг и много продължителен процес, така че нито пътищата са започнали с ПП ГЕРБ, нито ще завършат с ПП ГЕРБ, по скоро тя ще изчезне, отколкото пътищата ще престанат да се правят. Тък като не искам да се политизира разговорът и тъй като колегата безкрайно много го уважавам от нашите опоненти ПП ГЕРБ, затова ще бъда максимално обран, но трябва да Ви кажа, че изработените пътища по време на предходния кабинет и по време на кабинета Борисов предимството е на кабинета Станишев, колкото и да им е неприятно това да се каже, а това, че те успяваха много добре да го отработят ПР-ски - браво на тях, което го правиха, но това не топлеше хората особено след като приключи тяхното управление. Сега да се върнем на темата магистрала Хемус за жалост  по никакъв начин не беше проектирана по тяхно време, напротив беше спряна, което е изключително лошо, а дали тя участва в транспортните коридори и ли не участва това не значи, че България не трябва да я прави, ако тя не участва в транспортните коридори. На следващо място относно европейските пари колко от тях се крадат, колко изчезват, аз съм напълно готов да се направи такава проверка и бих инициирал като председател на друга комисия, по регионално развитие, и да се види колко струва километър в България и колко са средните километри в Европа. Такава Комисия би била много полезна да има гласувана от НС и да се видят всичките реални параметри и ако наистина има нарушения както се коментира и както смятам, че имат основание хората - този, който го е правил, нека да си понесе отговорностите, но що се отнася до усвояване средствата от Европа в планирания период 2014 - 2020, който сега започва, парите, които могат да бъдат усвоени от ОП Транспорт, което не е само автомагистралите, а тук се говори за много неща, които са свързани в транспорта, не знам дали имам достатъчно време....

 

?: Нека да е Народното събрание, а не по радиото.

 

Клара Маринова: Не, то е добре, че е по радиото, защото сега сме в такъв дебат, г-н Иванов.

 

Борислав Гуцанов: Този човек, който е от другата страна, мисля, че не е г-н Иванов, а някой друг коментира, нека той да влезе в Народното събрание и тогава по този начин да се отнася с хора, които са в студиото. Благодаря.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви и аз. Г-н Иванов, имате право на дуплика.

 

Станислав Иванов: Не толкова като дуплика, просто искам да кажа, че това, което каза г-н Гуцанов е така. Парите за пътища наистина за съжаление на България са малко. Основно се изгражда транспортната жп инфраструктура и всичко останало, за пътища не са предвидени толкова много пари за наше съжаление пак казвам, за съжаление за българите и за българската страна, така че в случая съм абсолютно съгласен с г-н Гуцанов и между другото с хора, които наистина не са участвали в управлението е много трудно да ... в смисъл за тях е много лесно да плюят и да хвърлят кал и да казват нищо не е станало, станаха, случиха се много неща, много неща се направиха, държавата се придвижи крачка напред, но има много още да се изгражда и понеже приемам закачката от г-н Гуцанов, че политическата партия нищо не е направила само искам да му припомня, че по време на управлението на тройната коалиция имаше една схема батко и братко, когато спряха средствата от ЕС за изграждане именно на пътища именно поради това, че участваха лица от неговата партия, но това е една друга тема.

 

Клара Маринова: Да. След първия кръг въпроси отиваме към втория кръг въпроси - какви са основните проблеми пред различните видове транспорт у нас и в ЕС - автомобилен, железопътен, въздушен, воден, които имат сериозно влияние върху нашата и европейската икономика, какви са трудностите и нерешените препятствия в областта на информационните технологии и съобщенията, дали не се случи механично сливането в едно министерство в България и така ли трябва да си остане тази структура? Започваме най-напред от човека в студиото, това е Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ. Заповядайте, г-н Хаджиев.

 

Димитър Хаджиев: За съжаление, да, доста механично се случи събирането на информационните технологии с транспорта и съобщенията - въобще става едно мегаминистерство, което много трудно се администрира, така или иначе Ай Ти бизнесът в България е един от водещите, който носи най-много от така наречената прибавена стойност и разбира се собствено министерство му е малко ненужно, но той е оставен общо взето сам на себе си и се саморегулира, но има резон в това да бъде част от транспорта, тъй като транспорта и Ай Ти бизнеса напоследък са доста свързани.

 

Клара Маринова: Какви са основните проблеми пред транспорта у нас и в ЕС?

 

Димитър Хаджиев: Основните проблеми са разбира се, тъй наречените тесни места. За България това е между Тимишоара и Видин пътя железопътния, както и на кулата голямата дупка, която се получава в железопътния транспорт, тъй като България е предвидена основно като железопътен път за европейските коридори, включително и пътя, който г-н Иванов от ГЕРБ спомена като изключително важен до Бургас - предимно железопътна магистрала, изобщо не става дума там за пътища, а изцяло за железопътен транспорт. За съжаление проблемът там е, че инфраструктурата и в Бургас и във Варна на пристанищата е изключително слаба, не е достатъчно развита, не привличаме достатъчно много товари, бавно става всичко, много бавно, много трудно, въобще местната администрация много трудно се справя с това да усвоява средствата -  основният проблем отново казвам е администрацията.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към Станислав Иванов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ПП ГЕРБ. Слушаме Ви, г-н Иванов.

 

Станислав Иванов: Благодаря за въпроса, на наистина нека да не бъдем съдници на това дали и защо е било събрано едно министерство, дали са събрани две дейности в едно министерство или не. Това, че то работи и има, създава необходимия продукт, който е свързан с организацията, развитието на съответната индустрия мисля, че то няма значение дали е мегаминистерство ли каквото и да било. По отношение на проблемите на  транспорта те са много и това е натрупано с години, това не са проблеми от вчера, не са и от няколко години, тези проблеми са насадени от години, но проблемите са огромни и трябва да се търси начин да бъдат решени. Начинът е чрез  може би болезнена реформа, това, което политическа партия ГЕРБ направи, за съжаление сега се връща старият модел, е например в жп транспорт, в жп транспорта ПП ГЕРБ направи необходимата реформа, за да може БДЖ да започне полека да минимизира загубите и да върви към подобряване на своите финансови резултати, за да може да започне да инвестира в собствените си превозни средства и така нататък. Какво се случи сега механично се върнаха към стария режим, възстановиха се гари, влакове и така нататък, които по принцип не работят и се стигна до един момент, в който в момента БДЖ е пред фалит защо беше необходимо нещо, което беше направено, което доведе до положителен финансов резултат в момента да бъде задраскано и да се стига до фалит на БДЖ - кому беше нужно това? Тези хаотични действия във всяка една от областите на управление в случая транспорта води до това - води до спад и до загуби финансови на всяко едно предприятие, а това касае пристанищата, това касае и пътищата и всичко останало. По отношение между другото на Ай Ти сектора по времето на управлението на ГЕРБ реформата, която беше стартирана за електронното правителство, беше толкова напреднала, че се стигна до това да бъдат администрирани над 50 услуги. След това отново тя спря - защо?, защо неща, които са тръгнали по управлението на ГЕРБ в момента са спрени -това не мога да разбера, не мога да разбера къде е отговорната политика на управляващите, която нито една държава не съществува благодарение на една партия, всяка една партия провежда политиците, на изборите се решава кой ще продължи в следващия мандат, но не може всичко да започва от начало, не може да има хаос, не може да има вакум, благодарение на който в крайна сметка всички страдаме. Липсата на целенасочена, последователна политика, изпълнението на програми води до това - БДЖ, както казах преди малко, е пред фалит, спря се реформата, която беше в Ай Ти сектора, което касаеше електронното управление и всичко това води до понижаване и дори до прекратяване на дейностите в определени сфери.

 

Клара Маринова: Приключихте ли г-н Иванов?

 

Станислав Иванов: Да, благодаря.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви. Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, КБ, слушаме Ви, г-н Гуцанов.

 

Борислав Гуцанов: Предполагам, че г-н Иванов борави с доста остарели данни или поне така му се иска да бъде. Първо, какво предстои да се направи - имаме за вършене мобилизация и рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас, която е на 170 милиона евра, модернизация на жп участъка Септември-София 710 милиона, възстановяване на проектиране на параметрите на жп линия Русе-Варна, изключително важно след малко ще се спра защо, 208 милиона евро, мобилизация на жп линията Карнобат-Синдел - около 123 милиона жп. Значи това, което стана с жп, добре, че се смени управлението, тъй като действително БДЖ беше приготвено за приватизация по един безумен начин и щеше да бъде последният грабеж, извършван от която и да е, няма значение в дадения случай от ПП ГЕРБ. Когато дойде на власт сегашното управление - кабинетът Орешарски, имаше задължения от 704 приблизително 705 милиона - те са за по-малко от една година със 100 милиона, тези всички задължения, които бяха наследени от това безумно управление в областта на транспорта и жп транспорта и морския транспорт. Защо казвам безумно, тогава да попитам - кой спря японския заем от 160 милиона евра, отпуснати на едни невероятни параметри за България, няма друг заем, който България да е имала по-добър от японския заем за строителството на варненските и бургаските пристанища, защото тук говорим и за интермодални терминали и някой ще понесе ли тази отговорност, защото ако някои трябва да носи отговорност от управляващите на предходния кабинет са точно за тези пропуснати ползи за държавата, защото говорим за милиарди, които щяха да влязат в България и в момента ние възстановяваме това, което се случи и се връщаме 5 години назад и сега на 30 се пусна най-накрая конкурсът за проектиране на новият контейнерен терминал на Варна, за да може вече да стане именно тази връзка, за която преди малко говорих и казах защо е толкова важна жп линията Варна-Русе, защото тук вече говорим за коридор 7, за коридор 8, говорим за трасета, колко хиляди работни места бяха спрени и добре, че сега, пак казвам, ние ги възстановяваме всичките тези процеси, затова Ви моля г-н Иванов да не политизираме разговора, а да говорим като експерти в този случай, защото ако тези неща се случват и се говори действително мислейки за държавата и да има вечни приоритети  на тази държава нямаше да се спре строителството и на Варна и на Бургас на интермодалните терминали и щеше да се говори за всичките тези товари, които да влизат в България, за всичките тези работни места и за всички тези коридори не в бъдеще време и не сега да се чудим как да наваксаме пропуснатия период. Давам Ви един пример - пристанище Констанца и пристанище Варна имаха обработване на контейнери близо 60 000 на двете пристанища - знаете ли, че в момента Варна е малко под 200 000, а те са на 180 милиона - 12 пъти е разликата от 180 000 до 2-та милиона, можете ли да си представите за какво става въпрос - кой е виновен за това нещо и за това казвам нека да престанем с тези ровения назад, защото ако тръгнем да се ровим ще извадим неща, от които никой няма никаква полза, аз съм готов за тази комисия, за която казах за жп и смятам, че ще има полза държавата от нея, но в момента, когато водим подобни дебати, нека да се спрем върху вечните приоритети на тази държава и те да бъдат следвани, независимо кой управлява - сега управляваме ние, следващият мандат може да не сме ние, може да е някой друг, но нека той да следва тези приоритети, защото ако те са  следвани сега нямаше да коментираме този разговор, а щяхме да говорим кога ще се открива новото пристанище Бургас, новото пристанище Варна и до къде сме стигнали с всичките тези коридори и товари, защото товарите това са средства за държавата и то огромни средства и ние не се възползваме от това, че вече сме европейска граница Варна и Бургас, не на България, а на Европа сме граница и да се възползваме от геоположението на България, което ни е дадено 681 година.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Гуцанов, следва думата да се даде на Ангел Славчев. Продължаваме дванайстия дебат за Евроизбори 2014 на темата Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство Ангел Славчев, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 15-ти в листата на коалицията БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушаме Ви, г-н Славчев.

 

Ангел Славчев: Благодаря Ви, честно да Ви кажа, ако двамата господа, които са в момента народни представители са толкова градивни и креативни в НС може би тази държава щеше да върви доста по-добре. По въпроса за министерствата ние сме на мнение, че министерството трябва да се раздели и трябва да се създаде нов клон, нова дирекция или ново министерство на информационните технологии - това е абсолютно нормално предвид развитието на информационните технологии в последните десетилетия. Аз също освен, че съм заместник-председател на г-н Николай Бареков, 12 години съм в сферата на Ай Ти технологиите и съм специалист в тази област, така че това е един от приоритети за нас. Това, което каза господина от ГЕРБ, че проблемите са натрупани с годините беше много интересна препратка, защото ако се върнем назад нито г-н Хаджиев, нито аз сме управлявали тази държава, а БСП и ГЕРБ доста време се размотаваха на властови позиции и в същото време е много хумористично тези хора отново да говорят, че проблемите са натрупани в годините, не би ли трябвало точно тези хора в тези години да са направили така, че тези проблеми да бъдат изчистени. БДЖ наистина беше в технически фалит и миналата година февруари и март месец, когато протестирахме срещу ГЕРБ и срещу цените на тока, тогава защитихме и БДЖ товарни превози, защото наистина искаха да направят една поредната срамна приватизация в България държавата, да продадат БДЖ товарни превози за жълти стотинки и последствие държавата отново да плаща дълговете, които са натрупани там. Това, което казаха, че не трябва да се спират работещите неща, напълно го подкрепяме и ние - нещата, които са разработени трябва да продължат да се работят, но интересен въпрос възниква защо толкова години си говорят за електронно правителство и до момента такова няма. Относно железопътния транспорт ние сме за създаване на условията за железопътна администрация като действителен независим контролен орган в областта на жп транспорта, защото в момента тя е доста ограничена. Искаме строг контрол и пълна отчетност на сайта по изпълнение на Договора за извършване на обществените услуги, защото там всъщност се прикриват доста нарушения и доста злоупотреби. Относно водния транспорт в нашата група по транспорт в нашата политическа партия една от темите, който обсъди е възстановяване на морската спасителна служба и незабавно преразглеждане на ОП Транспорт, като бъде включен проект за още един спасителен кораб от подобен клас. Относно морската администрация изнасяне изцяло на дейността на морска администрация в регионалните дирекции, а не в София, защото е смешно морска администрация да бъде в София, а не във Варна и Бургас. В София да останат не повече от 10/15 човека административен персонал, които просто да се занимават с координацията с другите ведомства, европроекти и международното сътрудничество - това е работещо според нас. Доста още неща имаме, цяла програма, изработена относно транспорта не мога да Ви я издекламирам цялата, но смятам, че понеже дебатът е за евродепутати и за европейските избори е редно нашите евродепутати да се застъпят за българските интереси най-накрая, защото лично на мен ми писна да пращаме някой където и да било дали в нашето НС или в ЕП и тевзи хора да нямат първо никаква отчетност публична, пускат някакви изкуствени отчети, реални нищо не се случва от тяхната работа и никой не разбира, трябва да се дава по-голяма публичност и прозрачност на решенията, как се взимат, как се гласуват, кой какво прави, защото в момента двамата господа, които се боричкат в НС ги виждаме всеки ден. Този парламент час по-скоро трябва да спре да работи и да има предсрочни парламентарни избори.

 

Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Славчев?

 

Ангел Славчев: Не съм приключил, но да чуем и другите.

 

Клара Маринова: Да, благодаря Ви. Сега идва ред на реплики и дуплики. Реплики. Най напред да чуем има ли реплики г-н Хаджиев?

 

Димитър Хаджиев: Ние ги чухме г-н Гуцанов и г-н Иванов. Сега г-н Гуцанов да каже, че не трябва да ровим в миналото при положение, че те са управлявали два мандата, просто не виждам как може да каже такова нещо, още повече, че доколкото си спомням беше председател на Общинския съвет във Варна, така че е имал пълната възможност да участва по различни европейски програми, включително и в собствения си град, което е просто.. Тези хора не мога да разбера по какъв начин изобщо си въобразяват, че застават пред нас и казват - ние сме чисти. Сега организираната програма, за миналия програмен период по програма Транспорт за финансиране на пристанището във Варна има две финансирания - едното е за изграждане на морската администрация за следене на корабите и второто е 240 000 лева за допълнително стимулиране - това е всичко, което е влязло по програма Транспорт в пристанище Варна.

 

Клара Маринова: Благодаря, други реплики има ли?

 

Борислав Гуцанов: Да, аз имам да отправя една реплика

 

Клара Маринова: Да, слушаме г-н Гуцанов и след това г-н Иванов.

 

Борислав Гуцанов: Първо, не го знам кой е колегата, който коментираше за Варна, но може би аз съм най-проверяваният човек, нека Вас да Ви проверят по начина, по който мен ме проверяваха и тогава да седнем да си коментираме нещата. Второто, което е, предполагам знаете,че пристигна Регата Тол Шипс, знаете какво е тол шипс, наясно сте, че тази регата нямаше да дойде, ако не бяха усилията на екипа, който беше около мен преди 5 години, за да може това нещо да се случи и да бъде една от емблемите на България и на туризма на България и това, което стана преди 3 дена. На следващо място що се отнася до пристанището всичките тези проекти, които станаха, бяха също благодарение на този екип и решенията на Общинския съвет, да има подписани меморандуми между държавата и между общината. За сравнение да Ви кажа, че подобен проект в Барселона се прави около 12 години, около 15 години е следвал този проект в Генуа, малко по малко е било в Южна Африка и в Западна Европа, така че да не говорим за неща, които явно сте доста далече от тях. Що се отнася до това, което ще направим първа копка и ще започне изграждането на новата кула във Варна, това е много далече от изграждането на пристанището, само за първите 1200 метра, които са на стената на новото пристанище, което ще бъде разположено на 610 декара територия, необходимата сума само за стената е 120 милиона, а целият проект свързан с преместването на пристанището и изграждането на атрактивната зона на пристанището Варна изток, което е на територия на над 400 декара и изграждането наближава стойност над 1 милиард, така че да говорим за 200 000 лева, за които Вие казахте в момента, що се отнася до морска администрация, аз слушах внимателно изказванията, които бяха на колегите от партията на г-н Бареков и коментираха морски курсор да се създаде, ама то има такъв морски курсор, коментираха за морска спасителна служба, за Перун, ама той Перун отдавна не е в експлоатация, а знаете ли на колко години е Перун и знаете ли по какъв начин трябва да стане цялото това нещо. На мен ми е ясно, че сте имали срещи с капитан Генчев, който от край време коментира кораба Перун как да бъде ремонтиран и какво да се случи, но нещата трябва да изглеждат по много по-различен начин от това, което вие го казахте в публичното пространство във Варна и никой не отреагира поради простата причина, че нещата, които ги говорихте бяха крайно непрофесионални и тъй като аз самият съм капитан и не искам да влизам в този дебат в момента да Ви кажа защо не получихте отговор във Варна, тъй като действително хората не знаеха какво искате да кажете, а самата морска администрация и в София е достатъчно малка, но аз считам,че действително тази децентрализация на морските администрации трябва да продължава и ние сме поели по подобен път и това ще се случи, така че по тази тема нямаме разминавания и е вярно, че всичките администрации трябва да си седят на местата, а това са основно Бургас и Варна.

 

Клара Маринова: Благодаря, г-н Гуцанов, г-н Станислав Иванов.

 

Станислав Иванов: Благодаря, моята реплика е отправена към г-н Гуцанов. Г-н Гуцанов, Вие сте уважаван специалист в сферата, за която говорим - за инфраструктурата, развитието на районите, бяхте председател на общинския съвет във Варна, направено е много наистина, надявах се,че  дебата няма да бъде принизен до там да се говори колко време ще я има ПП ГЕРБ, кои проекти са завършени сега и така нататък, мислех, че ще говорим за програми, но тъй като дебата е на ниво да влизаме в нападки и да се говори конкретно, искам да Ви кажа следното - ПП ГЕРБ довърши магистрала Люлин, която беше спряна по ваше време, проектите, с които се хвалите в момента в жп транспорта са довършени по времето на ГЕРБ, само така да се каже срязахте лентите и ги спасихме ние, защото бяха спрени, беше спряно финансирането, не бяха довършени поръчки и така нататък. Цялата картина Ви е много добре ясна, а ако говорим от тук нататък за развитието на транспорта може би няма да отречете това, че в момента се върви към съсипване на авиационния бизнес, какво имам предвид - правят се промени в закона, които промени ще доведат до това да бъдат извадени дейности от РВД и тези дейности ще бъдат вкарани в отделни дъщерни дружества, които ще бъдат приватизирани - какво правите в политиката на жп транспорта - увеличихте само борда на директорите, за да може да бъдат настанени съответни лица на послушни политически фигури в бордовете, за да могат да взимат пари - това е политиката, която е направена до момента г-н Гуцанов от управляващите в сферата на транспорта. Пак казвам съсипахте БДЖ от когато ПП ГЕРБ пое управлението минимизира разходите, това можете да го проверите, в момента загубите са над 700 милиона по това управление, миналото управление не е върнат дълга наистина, но все пак бяха минимизирани и искам да Ви кажа, че предишното управление купи вагоните, които все още ги няма в България, питайте Вашия колега г-н Мутафчиев къде да вагоните, питайте Вашия колега г-н Мутафчиев защо се опитва да се купят два самолета, благодарение на ГЕРБ самолета е само един, кой направи на тъмно сделката там, защо сегашния премиер г-н Орешарски взе решение да се купят два самолета втора употреба, след като ще говорим и ще си вадим ризите от преди, нека говорим за тези неща, аз мислех, че ще говорим за политиката, която нашите евродепутати ще се опитат да отстояват от тук нататък, за да се случат проектите в България, ако се върнем да говорим какво е било, да, всеки има най-вероятно какво да каже, но позитивите или поне повечето неща, които можем да кажем са по времето на управлението на ГЕРБ, защото да се върнем отново да се върнем към батко и братко и така нататък няма смисъл, г-н Гуцанов.

 

Клара Маринова: Благодаря. Право на дуплики най-напред г-н Гуцанов, след това г-н Хаджиев.

 

Борислав Гуцанов: На г-н Иванов само право на дуплика. Вижте, аз говоря само с цифри - фактът е заварените над 700 милиона задължения на БДЖ и ако вие бяхте останали на власт сега нямаше да има БДЖ - добре, че хората ви свалиха от власт и се радвам, че спасихме БДЖ и ако смятате, че 100 милиона е малко намаление на задълженията за по малко от една година, аз не мисля по този начин, а що се отнася до пътищата и до голямата инфраструктура, аз казах, че за мен това трябва да бъде приоритет на държавата, независимо кой и как управлява. Наистина ще инициирам тази Комисия, за да се види кога пътищата са били строени, жп кога е било строено, на какви цени на километър и да станат доста неща по-ясни на обществото, на което сме му длъжници  всички.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, чудесно! От дебата на Радио К2, от ефира на Радио К2 се роди новината за предложението да се създаде такава комисия, да се надяваме, че наистина ще се случи и ще разберем повече подробности от нея, сега право на дуплика Димитър Хаджиев.

 

Димитър Хаджиев: Чухме г-н Иванов за чудната икономика, която провела реформи и докарала БДЖ до състоянието, до което няма мърдане нито напред, нито назад, няма какво да се хвалите г-н Иванов, ясно е, че държавата не мърдаше нито напред, нито назад цялата не само БДЖ, колкото до г-н Гуцанов - сега да си мерим кой колко е построил... в крайна сметка строи се за България, аз лично не виждам какво толкова трябва да се мери, просто трябва да търсим възможно най-добрия изход, затова да създадем по-добра администрация в България.

 

Борислав Гуцанов: Нямаме разминаване за това нещо, така е.

 

Димитър Хаджиев: Не виждам смисъл да губим парламентарно време в разследване на някакви.. това е като да разследваме не знам какво.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към нов кръг въпроси. Нали приключихме с репликите и дупликите?

 

Борислав Гуцанов: Аз се извинявам, но няма да мога да продължа от тук нататък в дебата, ако не обидя, разбира се, Вас или слушателите Ви.

 

Клара Маринова: Е малко ни е тъжно, разбира се, защото Вашето присъствие предизвикваше доста оспорвани дебати, но ако чак толкова бързате...

 

Борислав Гуцанов: Добре, оставам на линия тогава.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, следващият кръг въпроси. Какви са необходимите мерки и законодателни инициативи - Ваши и на Вашите партии, за да бъде транспортът развиван, подобряван, усъвършенстван като важен отрасъл на нашата и европейската икономика, за да бъдат модерни, ефективни, иновативни информационните технологиите и съобщенията? Започваме от човека в студиото Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ.

 

Димитър Хаджиев: Доста сериозен въпрос.

 

Клара Маринова: Да, до сега всички претендирахте, че трябва да говорим в бъдеще време и за плановете, ето ви тази възможност.

 

Димитър Хаджиев: Разбира се, основните законодателни инициативи, аз не мога да говоря за основни законодателни инициативи в крайна сметка провежда се обща европейска политика, мисля, че сме се събрали за европейски дебат, колкото до българското законодателство то много трудно може да бъде променено.

 

Клара Маринова: Да де, но те в ЕП нашите депутати отиват, за да провеждат и законодателна дейност.

 

Димитър Хаджиев: Разбира се, според нас България трябва да следва собствените си интереси, включително и в промяната на европейското законодателство, а в момента това, което виждаме, че Европа смята за България е, че тя може да бъде входна точка от изток, така че специално за европейските пътища в България смятам, че можем само да искаме допълнителна рамка за финансиране на строежа на пътищата друго поне за нас не виждам какво може да бъде много важно.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Хаджиев. Отиваме към Станислав Иванов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ПП ГЕРБ, слушаме Ви, г-н Иванов.

 

Станислав Иванов: Започнатото от ГЕРБ просто трябваше да се завърши, трябваше.. като тук искам да кажа нещо, нека ме чуе и г-н Гуцанов, извинявам се, няма да започна така започнатите от ГЕРБ, започнатите проекти, които бяха стартирани по изграждане и рехабилитация на пътища, жп мрежи, пристанища и така нататък, трябва да продължат, това е политиката на България. Не трябва непрекъснато да се спират и да се търси какво е правил предишния - това не го направи ПП ГЕРБ просто защото тогава нямаше стартирани проекти поради ред причини, няма да се връщаме на тях, но започнаха проекти, започна Струма, започна Марица, завършихме Дунав мост, завършихме магистрала Люлин - това бяха приоритети в транспорта, те трябва да бъдат продължавани и да бъдат следвани, трябва се изгради цялостната пътна мрежа, така че България да стане привлекателна не само за външните инвеститори, а за да може да се развиват областите и чрез български инвестиции, не бива да се гледа толкова тесногръдо и да гоним само партийния интерес, затова моля между другото г-н Гуцанов малко дебата да го върнем на експертно ниво. Какво ще направи ПП ГЕРБ - ПП ГЕРБ ще се бори, защото тук говорим за европейски избори, ще се бори, както се бори в предишния ЕП, да бъдат пуснати всички европейски фондове, които в момента са спрени, затова да  се финансират конкретните инфраструктурни проекти, които са важни за държавата. По този начин беше финансирано софийското метро, по този начин бяха отпуснати средства за ред пътни и жп отсечки, които са изключително важни, защото европейските наши партньори очакват от нас готови проекти, не може да се говори, че България ще направи без да има готови проекти, ние знаем как да направим тези проекти, тези проекти сме ги правили, подавали и отстоявали интересите на България, благодарение на това се случиха и метрото в София, и Дунав мост, и Люлин и много други неща - това е ПП ГЕРБ знае как, може и отстоява интересите, ако се връщаме непрекъснато да си говорим, да създаваме комисии кой какво правил, ами затова има ред органи в държавата, които могат да извършат проверка, кого плаши г-н Гуцанов с това, че ще направят комисията, ще направят една поредна безсмислена комисия, която няма да направи нищо, а само ще се плюем - това е пагубното за нашата държава. Какво ще направим в Ай Ти сектора питате, ние ще продължим започнатата реформа, ще продължим да изграждаме електронното управление, ще добавим още  много материя в тази дейност, която ще улесни българските граждани, а ако някой друг от присъстващите не е съгласен с това, което говоря, нека ме обори, но това е ПП ГЕРБ - ние търсим диалога и това да се развива индустрията не само пътната, не само пътния сектор или Ай Ти, пак казвам ПП ГЕРБ беше отговорна, отстоя българските позиции в ЕП, бяха пуснати всички спрени европейски еврофондове и увеличихме усвоемостта от 0.1 % на над 50 % и платени и бенефицирани и в момента, тъй като колегите от управляващото мнозинство в момента говорят, затова че се усвоява - усвояват се благодарение на това, че ПП ГЕРБ, направи проектите, вкара ги, застъпи се за тях, защити ги и бяха отпуснати от ЕС. Всичко друго, което говорят колегите е едно дребно политическо заяждане, от което никой в момента не печели, надявам се, че всички ще се съгласите с това, благодаря ви.

 

Клара Маринова: Благодаря на г-н Иванов. Преди да дам думата на г-н Гуцанов, кратка рекламна пауза в ефира на Радио К2.

 

 

 

Клара Маринова: В ефира на „Радио К2" продължаваме дванадесетия дебат за Евроизбори 2014 -  Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство - България пътува ли КЪМ или се отдалечава ОТ Европа? И така, има думата г-н от Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, КП Коалиция за България. Г-н Иванов е помолил, да му дадем още веднъж думата, защото трябва да отива на предизборна среща...

Станислав Иванов: Не, не, с удоволствие ще изслушам г-н Гуцанов и след това, следващия въпрос ще Ви помоля

 

Клара Маринова: И след това, да, добре, г-н Иванов. Г-н Гуцанов, имате думата.

Борислав Гуцанов: Добре, благодаря. Първо, аз съм съгласен с г-н Хаджиев за неговото изказване за собствения си интерес, единствено трябва да добавим едно, за да сме максимално близко до собствения си интерес, тъй като все пак ние сме част от една обединена Европа и трябва действително да защитаваме на първо място нашите интереси, но и да се съобразяваме с дадени  други виждания на тази Европа, от която ние сме неразделна част, за което всъщност е нашият дебат по радиото. Аз няма да коментирам изказването на г-н Иванов, затова какво и как се е направило от ГЕРБ и какво е можело да се случи, ще говоря какво оттук нататък ще се направи. Първо, автомагистрала „Струма" , лот 3 Благоевград -Сандански, която стойност е на около 750 милиона евро, стартът на изпълнението е 2015 година, Видин-Монтана със стойност индикативна на около 500 милиона, 2016 година, автомагистрала „Хемус", която за жалост беше спряна като проектиране и няма да бъде високоскоростен път, а го възстановяваме като магистрала, тук има най-големи за жалост проблеми. Това, което може да бъде изградено със сигурност, ще бъде до Ловеч, малко северно от Ловеч, тъй като самата магистрала „Хемус" минава на север от Велико търново, прави една дъга и след това се включва в автомагистралата, която е изградена сега до Шумен, 4,7 км ще бъдат изработени още до края на годината и пуснати. Това е оттам, от където магистралата от Шумен до последно кръстовището, разклонът, който отива наляво за Велико търново-Търговище и направо продължава за Разград, за жалост това е най-големият проблем. Тунелът под връх Шипка има реален шанс това да се случи, за жалост стойността му е доста голяма, около 80 милиона евро, говоря за 2016 година старт на изпълнението и път Е79 Мездра-Ботевград, който е вече в изпълнение, на стойност около 150 милиона евро. Всички пари, които са заделени за програмния период, са малко над 2 милиарда, ако трябва да съм точен 2 милиарда и 80 хиляди евро, които са по „транспорт и транспортна инфраструктура" от ОП. Парите, които не достигат са около 2 милиарда български лева, т.е. това, което ние трябва да направим, е да се прецени, можем ли от бюджета на държавата, да заделяме средно по около 500 милиона на година, за да бъдат изпълнени всички необходими промени в жп инфраструктурата и в пътната инфраструктура, като в тази стойност включвам и автомагистрала „Черно море", която е изключително важна, и то не автомагистрала „Черно море" като връзка между Бургас и Варна, а това трябва да бъде една автомагистрала, която да свързва многомилионния Истанбул, над 20 милиона вече, Бургас-Варна-Констанца, защото по този начин на практика правим и коридор север-юг, т.е. това са предвидените магистрали, които ще се случат в програмния период 2014-2020 година. Това, което ние трябва да успеем да направим и аз ще настоявам пред управляващия кабинет „Орешарски", от бюджета на държавата да започнат да се заделят пари, тъй като това в голяма степен минава и в моя ресор като председател на Комисията по регионална политика, да успеем да ги намираме тези пари в бюджета, за да може най-накрая да приключим с инфраструктурата на България. защото не е въпросът за колко време ще се отиде от София до Бургас на плаж, а въпросът е колко повече стоки ще преминат през държавата ни, защото всеки един контейнер, всеки един тир, който преминава от тук, каквато и да е друга стока, това са пари за държавата, това са работни места и ние не се възползваме, това, което казах и в предходните си изказвания - ние не се възползваме от това, че 21 век е векът на високите технологии и на транспортните инфраструктури.

Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Гуцанов?

Борислав Гуцанов: С това приключвам.

Клара Маринова: Да, благодаря Ви. Г-н Иванов поиска думата, защото отива на предизборна среща, заповядайте, г-н Иванов.

Станислав Иванов: Не, не, казах Ви, че ще изслушам този кръг участници.

Клара Маринова: Добре, добре, имате право. Междувременно г-н Славчев се е самоизключил от дискусията, ние продължаваме да го търсим, но вероятно и той е на някаква предизборна среща, и затова е напуснал напусна дебата.

Станислав Иванов: Може ли, само да кажа, извинявайте, г-жо Маринова.

Клара Маринова: Да, слушам Ви.

Станислав Иванов: Ако ми позволите само, под формата може би не толкова на реплика. Г-н Гуцанов, за това говоря аз. България има няколко стратегически важни проекта, които трябва да бъдат завършени. Започнахме строителството на, довършихме моста „Дунав мост" 2, благодарение на него сега ще се случи пътят Видин-Монтана, защото иначе той беше безсмислен този път. Правим магистрала „Струма", дай Боже, да се случи, изключително тежък етап, знаете, много скъп, но изключително тежък етап от гледна точка на строителството, дори да се абстрахираме от средствата, които трябва да бъдат вложени. Това е, нека българските политици, които отидат в Европа от вашата политическа сила, да действат, както действаха политиците от ПП ГЕРБ, да отстояват интересите на страната, да се борят за спрените по ваше време фондове, защото всичко това, което в момента говорите, ще се довършва и е започнатото по времето на ПП ГЕРБ, но абстрахирайки се от всичко това, това са българските проекти, г-н Гуцанов, затова Ви помолих и в началото, дайте да говорим като експерти, да не намесваме ПП ГЕРБ още колко години ще я има и т.н. Надявам се дебатът да бъде на друга , просто явно не може да се получи в момента.

Клара Маринова: Г-н Гуцанов, ще имате възможност...

Борислав Гуцанов: Само една реплика, вижте, аз от самото начало говоря само по експертен начин, не съм споменал нито един път думата „БСП", ако след това можете, изкарайте, да видите колко пъти колегата Иванов спомена думата „ГЕРБ", моля Ви се, Вие поне сте специалист човек, недейте да Ви облъчват и Вас по такъв елементарен начин, освен това сте млад човек.

Станислав Иванов: Колега, надявам се вече да говорим като експерти.

Клара Маринова: Да изслушаме, секунда, да изслушаме и г-н Славчев. Когато се прекъсвате по телефона, имайте предвид, че слушателите това не могат да го чуят, просто загубваме само ценно ефирно време. Да изслушаме г-н Ангел Славчев, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 15-ти в листата на коалицията БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушам Ви, г-н Славчев.

Ангел Славчев: Единственото нещо, което искам да кажа,тъй като прекъсна връзката, призовавам хората да гласуват за нови, млади хора, които не са били в управлението на държавата, защото доверието на всички изчерпано към всички тези стари влъхви, които в момента се надпреварват кой е по-голям експерт, видяхме ги колко струват, видяхме ги какво направиха с държавата. Призовавам всички ваши слушатели, да дадат доверието си за млади хора, които не са били в политиката, за мъдри хора, които не са крали и не са били в политиката до момента, дайте им шанс, да се докажат. Ние сме бюлетина номер 28 и сме може би най-голямата коалиция, не може би, а най-голямата коалиция в България в момента, седим в центъра, спряхме да делим лявото и дясното, патриоти сме и се борим за България, това искам да Ви кажа. Иначе политиките в момента да си ги намерим, какво е направил БСП и ГЕРБ, аз Ви казах, в смисъл  този дебат за мен е смешен, тъй като с г-н Хаджиев можем да седнем и да обсъждаме нашите идеи и проекти за в бъдеще, но с тези партии на статуквото, които докараха държавата до това състояние, какво има да говорим повече. Направиха каквото можаха, ГЕРБ ги изгониха позорно миналата година от власт, на път сме да изгоним по същия начин и БСП, и Орешарски, така че времето ще си покаже, но тези хора трябва да излязат от управлението на държавата.

Клара Маринова: Вие приключвате в този дебат?

Ангел Славчев: Аз приключвам, да, благодаря Ви много.

Клара Маринова: Благодаря Ви, пожелавам Ви успех. И така Ангел Славчев приключва участието си дебата, приключи вече участието си в дебата. Имате възможност за реплики и дуплики още. Г-н Хаджиев.

Димитър Хаджиев: Аз имам към г-н Иванов една реплика основна, „Ние направихме. Ние, ние, ние..." .Това е работа на вътрешната администрация, чисто административно е освобождаването на всички европейски фондове и това нещо се случва въпреки вас. Спрете да бъдете само „вие", въпреки вас ще се случва, всички проекти ще се случат въпреки вас, те са просто европейски. Към г-н Гуцанов...

Клара Маринова: Секунда, г-н Иванов, има реплика и към г-н Гуцанов.

Димитър Хаджиев: Г-н Гуцанов, много основна реплика, ние искаме, да следваме основно и само българските интереси в ЕП, така, както гърците, така както го румънците. Гърците и румънците заобиколиха България от север и от юг, към Черно море и към Турция, следвайки собствените си интереси. Изобщо не се съобразиха с това, че при нас минава коридор номер 8, коридор номер 10 или незнам кой друг коридор, всички тези коридори просто не работят, защото Гърция направи Солун турската граница и Румъния отне целия трафик към Констанца с огромното си пристанище, и Констанца стана основното пристанище на Черно море за Европа, а Солун стана основното пристанище на Средиземноморието за Китай, просто...

Клара Маринова: Да, сега имате право на дуплика, най-напред г-н Иванов.

Станислав Иванов: Това, което ще кажа под формата на дуплика, е пак много кратко. Вижте, за да може България, да усвоява средства, трябва да работят фондовете. Те не са били спирани времето и какво означава това, че се случват въпреки нас, напротив, по времето на управлението на ГЕРБ, пак казвам, те бяха отново пуснати, защото преди това бяха спрени, но нека да спрем с това. Явно колегата не е в материята, в транспортната материя, затова малко така трудно напипва проблемите в това или може би неговите колеги не са го запознали добре, но вижте, пак казвам, нека се абстрахираме от това, да спорим какво точно се е случило. Нека говорим за бъдещи политици, които ще отстояват, нашите евродепутати. Аз досега не чух нищо, казах какво ще направи ПП ГЕРБ, чувам само обвинения от другите. Това ли е градивната политика, която ще следват останалите партии?

Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Иванов?

Станислав Иванов: Ако това е дебатът наистина, той става безсмислица. Благодаря Ви.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Г-н Гуцанов.

Борислав Гуцанов: Благодаря, значи първо на колегата, нека по-сериозно да прочете какво се случва в Гърция и Румъния. Нито Констанца е основното пристанище, нито пък това са причините, поради които то толкова бързо се разрасна, но аз съм готов на един по-специализиран дебат, ако иска, да говорим. За да може Варна да стане едно от водещите пристанища, затова на 30 април, само преди няколко дена, започна процедурата по проектирането на новия контейнерен и зърнен терминал, на прехвърлянето на старото пристанище, да бъде част от града. Един проект, който ще стигне може би около един милиард стойност и който ще кажа ще докара друг тип стоки, има много повече коридори, които ще могат преминат и друг тип туристи, защото изграждаме яхтен и пасажерски терминал. Изгражда се нова атракционна зона, освен това става и по друг начин износът на зърно, едно малко сравнение само ще кажа, че за миналата година пристанище Варна достигна пълният си рекорд на износ, който е имало, откакто съществува това пристанище, повече от 100 години, затова нека просто не говорим ей такива неща - „Солун,основното пристанище", ама никога не е било основното пристанище. Освен това, дайте, да не сравняваме Средиземно море с Черно море, което е затворено море, нали? Нека да сме малко по-коректни и освен това малко повече да познаваме морските транспорти коридори.  На следващо място, аз говорих много конкретно, ето единия проект, който ние го правим за пристанището, ясен и точен проект, вторият проект, който е свързан също до голяма степен и с Варна, и с Черноморието, и също транспорт, но друг вид. „Южен поток" стартираме ли го? Стартираме го. Магистралите, изредихте ли ги всички по проект , които ще се правят? Аз не чух някой друг да говори освен колегата Иванов, който потвърди, че това са приоритетите на България и се радвам се, дано това да го потвърди и в Пленарна зала, когато ги обсъждаме всичките тези материали, ако се стигне до определени гласувания, които необходим. Силно се надявам, че няма да му го припомням, а той самичък ще призове неговата група, да ги припознае като приоритети на държавата, а не отново поради една или друга причина да бъдат спирани подобни големи проекти. А на колегата, който напусна студиото, вижте, нека първо да влязат във властта, нека хората да ги допуснат до там и тогава да коментират една, втора или трета партия, защото до тук едно нещо не съм чул, което да стане и че те ще направят, само отричане на това, което има. То отричането е най-лесно, нека първо да се докажат и тогава да коментират каквото и да е. Съжалявам, че не е в студиото и затова ще представя от тук, иначе по друг начин щеше да бъде моята реплика към него.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Преминаваме към следващия кръг въпроси. Като държава от ЕС, България подкрепя ли основните принципи, по които активно работи Съюзът в областта на транспорта- задръствания, зависимост от петрола, емисии на парникови газове, инфраструктура, конкуренция? Започва Димитър Хаджиев, който е в студиото, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ, слушам Ви, г-н Хаджиев.

Димитър Хаджиев: Разбира се, че България е длъжна да подкрепя всички възможни положителни политики на ЕС, не сме против каквато и да било, въпреки че сме една от консервативните партии в ЕП, не сме против всички положителни политики, които помагат за развитието на ЕС. Подпомага се транспортът, екологията и въобще всички положителни политики по отношение на задръстванията, съжалявам, не помня всичките...

Клара Маринова: Емисиите- парниковите газове, инфраструктурна конкуренция. Добре, приключихте ли?

Димитър Хаджиев: Да.

Клара Маринова: Г-н Станислав Иванов, народен представител в 42-рото Народно Събрание, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ПП ГЕРБ.

Станислав Иванов: Извинявайте, но не чух въпроса, съжалявам.

Клара Маринова: Ще го повторя .Като държава от ЕС, България подкрепя ли основните принципи, по които активно работи Съюзът в областта на транспорта- задръствания, зависимост от петрола, емисии на парникови газове, инфраструктура, конкуренция?

Станислав Иванов: Разбира се, че подкрепя, ПП ГЕРБ е част, извинявайте, българската държава е част от ЕС, ПП ГЕРБ е член на ЕНП, така че ние се съобразяваме с европейските политики, разбира се, аз самият съм участвал в множество такива семинари, които целят изпълнението на тези политики на ЕС. Между другото тук, чисто от гледна точка на политическо заяждане, съм пък и свидетел на следните ситуации, които стъпвайки на база на тези европейски принципи като примерно ОП „Транспорт", една от осите Интермодалност на пътници и товари, от тази ос беше финансирано софийското метро, в един момент беше спряно финансирането, защото кметът на София например бил от ПП ГЕРБ, което беше пълен абсурд, но това е факт. Това по времето, когато управляваше кабинета на г-н Борисов, никога не се е случвало. Да бъдеш отговорен политик означава, наистина да следваш европейските политики, не бива да изхождаш от дребното политическо късогледство и заяждане, но това е картинката в България. Надявам се, че колегите ще могат да надмогнат това и ще разсъждават малко по-държавнически оттук нататък. Досега не са го показали, но пак казвам, пожелавам им го. Политиката на Европа е политиката на България. Политиката на Европа в транспорта е политиката на България в транспорта. Благодарение на европейската солидарност, на европейските данъкоплатци, ние усвояваме средства, по-точно ние имаме възможността, да се възползваме от усвояването на тези средства за изграждането на нашата транспортна инфраструктура, но трябва да дадем своя принос това да се осъществява прозрачно, да няма такива дребни политически заяждания, с това се обръщам към г-н Гуцанов и му го пожелавам, иначе, ако продължат, да управляват по начина, по който управляваха досега държавата в рамките на една година, ви гарантирам, че и тази програма ще бъде спряна. За какво говоря? Ако се осъществят тези промени в закона за гражданското въздухоплаване, за които говорихме, разделянето на дъщерни дружества, които те ще приватизират, ако продължат с политиката в железопътния сектор, която води до спад в момента на финансовите резултати, това всичко ще доведе до спиране на европейските средства, до невъзможност за българския транспорт бъде модернизиран. Надявам се, че те ще намерят сили във времето, в което ще управляват държавата, да променят досегашното си поведение на едни тесногледни политици, които не виждат по-далече от своите партийни интереси. Благодаря Ви.

Клара Маринова: Благодаря на Станислав Иванов. Сега отиваме към Борислав Гуцанов, народен представител в 42-рото Народно събрание, член на Комисията по транспорт, информационни технологии съобщения, Коалиция за България, заповядайте.

Борислав Гуцанов: Знаете ли, аз нямах намерение да влизам в такъв дебат, но наистина границата на търпението премина. Крадецът вика дръжте крадеца. Не ви ли е срам бе, колеги, след всичките безобразия, които направихте в тази държава в продължение на по-малко от 4 години, извинявайте, това на нищо не прилича. При положение, че ние започваме Програмния период 2014 година без нито един проект, при положение, че сте спрели пристанищата Варна и Бургас, при положение, че сте спрели „Хемус", как не ви е срам?

Клара Маринова: Значи, г-н Иванов, няколко пъти повторих, надвиквайки се в телефона, не могат слушателите, да ви чуват. Нека да се изкаже г-н Гуцанов и отново ще имате думата.

Станислав Иванов: Аз ще Ви помоля, да ме изключите от разговора.

Клара Маринова: Добре, г-н Иванов, пожелавам Ви успех на изборите. С това приключихме...

Борислав Гуцанов: При положение, че България беше изпаднала в такава тотална криза, изолация, при положение, че никой не искаше да го приеме г-н Борисов, където и да било при положение, че ние в момента се чудим как да направим Програмния период 2014-2020, защото няма нито един проект, защо трябва да се казват тези неща? Един път го споменахме, след едно голямо събиране в Боровец с министрите, но хайде да го премълчим. Сега ще го кажа в прав текст, ние бяхме изправени пред пълен колапс, това не е управление, това беше апокалипсис за държавата, съжалявам, че аз трябва да говоря по този начин, наистина прекали вече колегата, то бива, бива, ама има мярка, която никой не трябва да преминава.

Клара Маринова: Така, нека да се върнем, г-н Гуцанов, нека да се върнем на въпроса, който дадох.

Борислав Гуцанов: Естествено, вие чукате на отворена врата, няма как да не се спазват определени европейски виждания по този проблем, защото той е ясен, че трябва да бъде спазван. Да не говорим, че още в края на историята, той говори от какво ще бъде изместена идеологията, една от  тезите му е свързана с екологията и аз мисля, че тя се следва безукорно и няма как да не бъде следвана, ако искаме, да съществува по-нататък планетата ни, така че това са азбучни истини, които мисля, че няма защо да ги коментираме и не може да има дебат, но това което мен ме притеснява е, че ние не можем да стигнем до, аз призовах няколко пъти колегите, до вечни приоритети на тази държава, до създаване на комисия, която или каквото ще да е, която ще каже ясно какво точно е правилно, защото не можем да им дадем отговор на обществото, един път освен това нека не се ровим постоянно, нека да гледаме напред и когато има един вечен приоритет, той наистина да бъде следван.

Клара Маринова: Тогава аз ще Ви задам допълнителен въпрос. Как нашите български приоритети ще бъдат защитавани достойно в европейските структури в ЕП от депутатите, които ще изпратим?

Борислав Гуцанова: Към мен ли говорите?

Клара Маринова: Да, да, към Вас, г-н Иванов се върна към дебата, така че и той ще отговори.

Борислав Гуцанов:  Към мен те са длъжни, няма въобще какво да коментираме този въпрос, че трябва да защитават интересите на България, няма въобще как на съмнение да бъде поставена тази тема.

Станислав Иванов: Мога ли да дам един пример?

Клара Маринова: Да, г-н Иванов, имате думата сега.

Станислав Иванов: Благодаря, аз благодаря Ви за това, че ми давате думата, между другото, г-н Гуцанов, разберете едно, докато крещите „крадецът вика крадеца" и т. н., се връщате към онова дребно политическо късогледство, за което говорих. Спрете, гледайте мащабно  напред, гледайте за развитието на България, всичко останало можем, да си говорим всеки ден, но то не води до нищо градивно. Ето един пример искам да Ви дам, как българските евродепутати защитават българските интереси. Г-н Лулчев, тук малко ще се отклоня от транспорта, но г-н Лулчев договори средства,  които се изплащат ежегодно на България, за затворените трети и четвърти блок. Това беше направено, това е позитив за България, тя получава тези средства, това беше направено благодарение на български политик от ПП ГЕРБ и член на ЕНП, г-н Владимир Лулчев. Какво направи г-жа Мария Габриел? Договори два милиарда повече за България за селското стопанство, бяха предвидени да се финансират тютюнопроизводите, преди да се финансират животновъди. Защо пчелари? Защо сегашното правителство не успя да продължи започнатото от ГЕРБ и да довърши тези мерки, за да могат да бъдат финансирани отделно от общите плащания за единица площ? Защо това нещо не го направиха колегите от ПП БСП, членове на ПЕС? Искам още нещо да Ви кажа. Какво правят колегите от ЕП, аз бях  в предишния парламент член, с очите си видях как г-н Янаки Стоилов стана и говори против България, това го видях с очите си. Това ли е отстояване на България, на българските позиции в ЕП?

Клара Маринова: Малко излязох извън страната, но аз ще ви прекрасна.

Станислав Иванов: Да, така е, но това цялостната им политика, не защитават българските интереси, гледат собствения си интерес и те са против всички останали в България, за да могат да се съдържат на власт. Това е, съжалявам, че го казвам, но това е истината. Гласувайте за бюлетина номер 18, за ПП ГЕРБ, защото тя защитава в ЕП интересите на България.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Иванов. ние отиваме към кратка пауза след това ще има думата г-н Гуцанов. Ефира на „Радио К2" дванадесети дебат за Евроизбори 2014 -  Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство. И така, г-н Гуцанов, имате Вие думата, макар че г-н Иванов се изключи вече дебата, имате думата за дуплика, г-н Гуцанов, чуваме ли се? Очевидно връзка е прекъсната. Отиваме към следващия кръг въпроси. Какви съществени реформи трябва да се реализират, за да се постигне ефективен, интегриран и устойчив транспорт, за да станат информационните технологии и съобщенията на европейско ниво? В студиото е Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на младежката организация на ПП НФСБ. Заповядайте, г-н Хаджиев.

Димитър Хаджиев: Правителството е подготвило една платформа за европейското дигитално бъдеще на България, в която ясно е посочило посока желаните реформи. Разбира се, там има освен този документ, има и един документ на Световната банка, който показва проблемите, които България среща по пътя към дигитализацията, които са много сериозни и в този смисъл, реформите са ясно посочени, просто трябва желание от страна на администрацията, да предприеме необходимите мерки. На първо място, Европейската банка посочва като много важна, създаването на рамка за пробиване на по-голям пробиване на високоскоростния интернет в отдалечените районите и малко населените райони, например северозападна България, т.е. създаването на по-сериозна инфраструктура, което може да доведе до допълнителен икономически растеж на районите, които  са слабо населени, ще помогне за това, България да просперира, което е основната идея, разбира се, би трябвало да бъде на всяка политическа сила, но това за нас е изключително важно.За съжаление, това, което виждаме в такава подготвената програма на правителството в момента, е по-скоро конюнктурна промяна като се създава един съвет към Министерски съвет, който да се грижи за дигитализацията, но той има по-скоро формата да съветва, отколкото да има пряк контрол върху реформите, които биха могли да бъдат направени, т.е. политическият орган, който управлява системата, остава Министерският съвет. За съжаление понеже тази политика продължава и по-старата политика, която преди това съществуваше, вече похарчи около 300 милиона за дигитализация на управлението, резултатът е нулев. Тук г-н Иванов се похвали с 30 услуги, което е смешно на фона на Естония, която е изцяло дигитализирана.

Клара Маринова: Тук е моментът, тъй като останахте сам в дебата, да Ви попитам и най-интересния според мен въпрос. Няма българско правителство досега, което да не обещава непременно, да въведе мечтаното електронно правителство, то все не става, други, от новите страни членки на ЕС вече забравиха, кога са организирали своето електронно правителство, а ние все още само се надяваме. Защо, какво ни пречи, какво не ни достига, че да не можем, да се съизмерваме например с Естония в тази област? Говори Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на младежка организация на ПП НФСБ.

Димитър Хаджиев: На първо място, както вече казах, основният проблем е, че конюнктурно се извършва цялата ни дигитализация, работи се на парче, взимат се някакви решения от отделни администрации, всяка администрация прави за себе си нещо, така че дигитализиране собствената си услуга и оттам нататък няма никаква връзка между всяка отделна администрация. Ние като политическа партия ще се борим ЕП, България да създаде единно тяло, което да се грижи за организацията на дигитализацията. Дигитализацията на държавата, тъй нареченото електронно правителство, е един прост бизнес процес, който всяка американска корпорация решава горе-долу за около 3 години, те управлява дори по-големи ресурси, отколкото е електронното правителство на България и се справят за 3 години, а ние тук вече повече от 10 години не можем да се справим с тази елементарна задача, която Естония реши за 3-4 години. Целият проблем е в това, че просто се работи конюнктурно, взимат се политически решения за нещо, което по принцип е изцяло бизнес ориентирано. Би трябвало да има един орган, който е независим политически, т.е. той да е създаден изцяло на експертно ниво от хора в БАН, от хора в АйТи бизнеса, които да могат да взимат интелигентно бизнес решение, как трябва да стане дигитализация, така че да може да се организира този бизнес процес, да бъде хомогенен, тъй наречената вертикална интеграция на националната система да се случи, така че тя да работи без да има проблеми. Това нещо може да стане за 3-4 години стига, да има желание. Световната банка го е казала много ясно: „Вие имате нужда, да организирате максимално бързо високоскоростен интернет, така че да осигурите електронното правителство, за да може да създавате нови кадри, които да работят в бизнеса, защото вие имате големи зони, в които достъп до интернет няма.". И стигаме до ситуацията, в която раздаваме, с извинение за грубия израз, циганчета, които се снимат с национални герои, просто, защото, не знаят кои са, просто са необразовани.

Клара Маринова: Вие казахте, стига да има желание. Защо няма желание да се направи прословутото, така наречено електронно правителство?

Димитър Хаджиев: Много е ясно защо, източват се фондове. Много е лесно да вземеш милиони, за да свършиш някоя работа, която после при положение, че не и планирана, остава с нищото и след това някой я върши наново. Те и сега са планирали много смешни неща, има планирани 3 милиона лева до 2016 година за организиране на лидерските качества на системата на електронното правителство, 3 милиона лева за семинари ли ще ги дават, не мога да кажа за какво, на ръководните кадри за организиране на лидерските качества, още 2 милиона и 400 хиляди само за организиране, както беше написано в програмата, „организиране ясни стандарти", това, което страната администрация изисква от местните администрации, ясни форми, нещо, което така или иначе са ясно описани формите. Нужно ли е да даваме 2 и половина милиона за нещо, което вече знаем какво е точно.

Клара Маринова: Какви са плюсовете на въпросното електронно правителство, какво печели от това България, да има електронно правителство?

Димитър Хаджиев: Плюсовете са, не могат да бъдат оценени на първо място, тъй като електронизацията на администрацията изключително много облекчава връзката на нормалния човек с администрацията, т.е всякакви изисквания за документи, за плащане на данъци, всяка дребна услуга, която администрацията може да извърши за обикновения човек, тя става електронна, т.е. човек не ходи на гише, човек не се разправя с администратори, чиновници, не е нужно да си занесеш документ, между другото, това е изключително голям проблем в България, нямаме електронна система за документи. Нужно е да отидеш на всяко гише с личния си документ, хората избягват да използват дори съществуващите услуги, нужно е да си занесеш паспорта за всяко дребно нещо, това просто спира електронизацията, изключително бавно ги прави нещата. В момента правителството има план, който поне за нас не е достатъчно добър, той отново е конюнктурен. Отново е базиран на това, че правителството организира електронизацията. В момента, в който това правителство си отиде, дойде нова администрация, всичко ще започне отначало. Няма наследственост в администрирането на електронното правителство, това е основният проблем, основен за цялата държава, за администрацията, също за пътищата, железопътната инфраструктура, за цялата администрация, няма наследственост. Идва новата администрация уволнява цялата стара администрация и започваме отначало. Навремето ми се случи, да се запозная с един строителен инженер от Испания, който беше строил язовирна стена, това беше 2000 година, той ми се оплака, че вече шеста година не може да вземе акт 16 за стената, защото непрекъснато се сменят администрациите, всяка следваща не знае какво е правила предишната и той започва отначало.

Клара Маринова: А финансово как изглеждат нещата, когато една държава има електронно правителство?

Димитър Хаджиев: Два милиарда казват, че ще е минимума, който може да спести България, от въвеждането на електронното правителство, възможно е, да е повече, само загубеното време в седене и чакане на опашки е достатъчно голям.

Клара Маринова: Какви са перспективите със следващите управляващи, дори и те да са запазени сегашния кабинет след европейските избори, защото европейските избори очевидно ще дадат някакво, може би, макар и минимално разрешение на проблема или ще се стабилизира сегашният кабинет или най-вероятно ще се върви към предсрочни избори? Какви са шансовете това електронно правителство да се състои?

Димитър Хаджиев: Нулеви при сегашната ситуация, почти нулеви. просто няма администрация, която да го направи. Новата администрация ще дойде и ще започна отначало, ще вземат, ще започнат да говорят за нови политики, а това в електронизацията няма никаква политика, има само бизнес модел, избипа се един простичък бизнес модел и се работи по него, решава се какво ще се електронизира днес, какво утре, какво е нужно, за да се електронизира следващата задача, следващата задача, следващата задача.Щом в Естония могат да се справят, не виждам нас какво ни пречи при положение, че ние електронно сме по-силна държава от Естония. Между другото това е вторият основен проблем на АйТи бизнеса в България. След липсата на електронно правителство, следващият основен проблем е „изтичането" на мозъци. Нашият електронен бизнес бавно и постепенно изостава, в момента не се усеща, но слабото образование, липсата на организация, ако щете напоследък, даже трудовите на навици у младите хора, води до това, че обучаването на нов персонал, започна да отнема повече време, ако преди 5 години е отнемало 6 месеца,  за да обучиш нов човек, в момента е 9 месеца, след повече от пет години се отнема повече от година и всичко това забавя бизнеса. Ние не можем да привлечем нови хора, липсата на елементарна инфраструктура отблъсква и тези, които съществуват, предпочитат, да отидат в Полша, в Чехия, забавят бизнеса. Ние имаме много голяма нужда да започнем, да работим по инфраструктурата  последователно.

Клара Маринова: Вие споменахте образованието, подготовката на АйТи специалистите, тъй като това е най-съвременният, най-модерният сектор в икономиката в България, в Европа и по света. Какво нивото на образование в България, съизмерва ли се то със световното ниво в подготовката на кадри за този сектор?

Димитър Хаджиев: Нивото на подготовката е, за тези, които са големите градове, е повече от силно, по малките градове е повече от слабо. В европейски мащаб, около 40 %  от завършващите училища са готови, да започнат работа във АйТи фирма. В България това са едва 10%.

Клара Маринова: Каква е голямата причина, за да не може образованието, да изкарва на пазара кадри, готови за този сектор?

Димитър Хаджиев: Голямата причина е слабата подготовка. Всъщност реформата в АйТи образованието в момента е насочена към доставка на нова техника, стоварва се една техника, но няма обучение на персонала. Учителите не са достатъчно добре обучени, те не могат да обучат достатъчно добре учениците, има нужда от цялостна промяна на системата на обучение на учениците в АйТи сектора, така че да може готов ученик, както се случва в Германия, както се случва в Холандия, готов ученик от гимназията да излезе и да започне да работи във АйТи фирма.

Клара Маринова: И въпреки, че това са най-добре платените кадри, се чувства необходимост от допълнителни кадри всъщност в България в този сектор.

Димитър Хаджиев: Нуждата от добре подготвени кадри в тази сфера е голяма, работа има, хора няма.

Клара Маринова: Аз Ви благодаря за Вашето участие днес в ефира на „Радио К2". Проследихте, уважаеми слушатели, дванадесетия дебат по „Радио К2" за Евроизбори 2014 -  Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство. В дебата се включиха: Станислав Иванов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, от ПП ГЕРБ, Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, от КП Коалиция за България, Ангел Славчев, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 15-ти в листата на коалицията КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, Димитър Хаджиев, АйТи специалист, член на Младежката организация на ПП НФСБ, от ПП НФСБ. Благодаря Ви, г-н Хаджиев, Вие останахте последен. Благодарих и на останалите участници. С това завършва дванадесетият дебат по „Радио К2" за Евроизбори 2014.

 

Можете да чуете целия дебат ТУК