05-05-2014 | 10:08 ч.
Осми дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 - Околна среда и води - България е „природна перла" в Европа, но успява ли да пази и развива даденостите ни?
Осми дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 - Околна среда и води - България е „природна перла" в Европа, но успява ли да пази и развива даденостите ни?
Участници:
ПП ГЕРБ - Ивелина Василева, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите
КП КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - Борис Цветков, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водитеКП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,
ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат на 3-то място в листата на коалицията
КП АБВ - доц. д-р Апостол Апостолов, изследовател по морски и сладководни аквакултури, кандидат за евродепутат на 15-то място в листата на коалицията
ПП НФСБ - Силвия Трендафилова, член на НПС на ПП НФСБ, кандидат за евродепутат на 4-то място в партийната листа
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на „Радио К2", здравейте, аз съм Клара Маринова и днес вие слушате осми дебат за Евроизбори 2014, осми дебат - Околна среда и води. В студиото на „Радио К2" са моите гости - КП КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - Борис Цветков, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите, и Силвия Трендафилова, член на НПС на ПП НФСБ, кандидат за евродепутат на 4-то място в партийната листа. На телефоните са: ПП ГЕРБ - Ивелина Василева, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите, Рада Коджабашева от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат на 3-то място в листата на коалицията и доц. д-р Апостол Апостолов, КП АБВ- изследовател по морски и сладководни аквакултури, кандидат за евродепутат на 15-то място в листата на коалицията. Добър ден, добре дошли на моите гости в студиото и на събеседниците по телефоните, здравейте. Започваме нашия осми дебат, дебатът по околна среда и води, и веднага бързам да кажа, че ЕС има едни от най-високите екологични стандарти в света, разработени в продължение на десетилетия, стандартите са високи, не знам зали всички ги изпълняват. Политиката за околната среда помага за опазването на природното богатство за Европа, насърчава предприятията да направят икономиката на ЕС по-екологична, по-чиста, да предпазва здравето на хората и благоденствието на тези, които живеят в рамките на ЕС. И аз веднага бързам с първия въпрос- България е „природна перла" в Европа, но успява ли да пази и развива своите дадености? Започваме с моите събеседници от студиото и след това към телефоните. Да започнем с дамата Силвия Трендафилова, член на НПС на ПП НФСБ, кандидат за евродепутат на 4-то място в партийната листа, заповядайте, г-жо Трендафилова.
Силвия Трендафилова: Добър ден и на Вас, и на слушателите на „Радио К2". За съжаление според последния доклад на Европейската комисия за нарушение на европейското право за 2012 година, най-много нарушения имаме в областта на околната среда. Текат процедури срещу България и при наказание ще пращаме огромни санкции до отстраняването на проблема. И понеже Вашият въпрос беше: България е „перла" и е изключително богата на природни ресурси, дали успяваме, да ги съхраним и да ги развиваме? Категорично не и аз бих искала, да дам конкретни примери, радиото е софийско, вашата аудитория е предимно софийска...
Клара Маринова: Имаме много широка аудитория и в провинцията, защото радиото е онлайн в интернет, така че имаме много слушатели и в провинцията, но дайте своя пример, явно ще бъде за София.
Силвия Трендафилова: За София ще бъде и то с конкретни места. Първият пример, който бих искала да дам, е Банкя. Банкя, който всички знаем, че дълги години беше балнеолечебен курорт, курортен център. В момента не само, че не развива своите природни богатства и не се оползотворява това голямо богатство на минерални води, които има, нещо повече - те се и рушат. Има едно гражданско сдружение „Банкя", което направи поредица от протести и обществени обсъждания, във връзка с наложеното инвестиционно намерение, сградата на Централната минерална баня в Банкя, която е паметник на културата, която е построена 1911 година, която е успяла да преживее и се е съхранила през четири войни - Първа балканска, Втора балканска, двете Световни войни и е оцеляла. Сега предстои едно инвестиционно намерение, за което лобира, смело мога да кажа, лобира кметът на район Банкя и Столичната община, инвестиционно намерение за предоставяне на концесия на Централната минерална баня в Банкя. Извинявайте, но е престъпление в широкия, във философския смисъл на думата, в хуманния, дето се казва „по вода ходим, жадни стоим". Не може хората, през дворовете им буквално да минава минералната вода, те да не могат да се възползват от нея. Защо се предоставят на концесия? Много е странно, когато общината иска, да се отърве от своята общинска собственост, когато няма компетентността да я управлява, както е записано в закона- „съгласно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин", тя се отървава от общинската собственост, когато я отдава на концесия на трето лице за максималния срок, разбира се, и така облагодетелства един концесионер. Защо хората от Банкя да нямат достъп до лечебните свойства на минералната вода, защо да ходят във Велинград, защо да ходят в Хисар? Защо да не се развива балнеотуризъм в Банкя, както е било преди много години? Централната минерална баня затваря врати през 2000 година. Четиринадесет години тя седи затворена, в момента е в окаяно състояние. Отделен въпрос е, че тя е паметник на културата, а София има претенциите за културна столица на Европа. В същото окаяно състояние са и сградите на Централните минерални бани в Овча купел, в същото окаяно състояние е и сградата на Банята в Горна Баня. Тези селища изгубиха своя курортен облик и за съжаление, жителите им са лишени от поминък. Защо софиянци трябва да пътуват до Велинград и до Хисар? Защо общината да не си стопанисва обектите, които са общинска собственост и защо да не печели от това, и всички ние да се възползваме от лечебните свойства на лечебната вода.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Нека да припомня регламента. Регламентът е на всеки въпрос ви моля, за се вмествате в пет минути и при това вие да си следите дължината на отговора, за да не ви прекъсвам, имате право на реплики и дуплики в рамките на две минути. На същия въпрос - България е „природна перла" в Европа, но успява ли обаче да пази, да съхранява и развива своите дадености? От студиото, Борис Цветков, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите, КП КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, заповядайте.
Борис Цветков: Добър ден и от мен на Вашите слушатели. Наистина България е „природната перла" на Европа, например България е най-богатата страна на подземни води. По време на нашето управление през 2006 година приехме закон, гарантиращ опазването на подземните води. Той регламентира добиването, концесионирането и защитата на всички подземни ресурси и води, предвиждащ задължителна регистрация на всички водоземни съоръжения. За нас, БСП, това е дългогодишен приоритет, да се опазват подземните богатства и водата, то е най-важното, разбира се, от всички богатства и сме последователни в защитата на интересите на обществото. Водата за човека и за Земята е като кръвта за организма на човека. През 2006 година също така се регламентира и заустването на всички отпадни води, т.е. по закон стана недопустимо изливането на каквито и да е отпадни, и непречистени води. Разбира се, трябва много контрол от страна на РИОСВ и Басейновата дирекция. Понеже стана въпрос в предишното изказване за още два важни въпроса. Първият, за законодателството и за проблеми с европейските институции. Като цяло нашето законодателство към момента е синхронизирано и няма сериозни открити проблеми. Да, имаше няколко наказателни процедури, но една след друга ги преодоляваме с необходими законодателни промени, такъв пример, наскоро приехме промени и в Закона за климата, с който избегнахме и излязохме такава процедура. Обаче наистина е вярно, че има проблем със спазването на нормите и необходимите ресурси са огромни, особено за държави като България, за да осигури спазването на регламентите. Трябват огромни ресурси да изграждане на ВиК, за управление на отпадъци, за опазване на въздуха и т.н. Вторият ми коментар по предишното изказване е за водата и за София. Концесията за водата в редица европейски градове и в частност в София, са огромен проблем. Оказва се, че не само н България хората са излъгани. Няма привлечен какъвто и да е собствен капитал на концесионера или някакво тяхно „ноу-хау". Илюстрация за това, което казвам, са високите загуби и собствените им отчети. Има драстично увеличение на цената в нарушение на първоначалния договор, има неизпълнени ангажименти за изграждане и поддръжка на ВиК мрежата. Най-нахално концесионерът твърди, че загубите на вода я опреснявали, представете си. Въпреки намаления брой проби, има данни за отклонение на нормите, което засега не е фатално за здравето на хората, обаче е сигнал за продължаващи проблеми с качеството. В обобщение, при изграден от общество язовир, т.е. огромна част от инвестициите и основната част от мрежата, имаме концесионер, който не може и не изгражда оставащата ВиК мрежа, малкото, което прави е бавно и със средства или на клиентите, или на европейските фондове. Не се подобрява качеството и обхват, загубите са рекордни, вдигане на цени постоянно се изисква и се искат увеличения, затова искахме провеждане на местен референдум за прекратяване на концесията, искане, което подкрепиха десетки хиляди граждани. Съответно и 16 общински съветника внесохме такова искане и аз съм благодарен, че на двама от другите участници в студиото в нашия дебат, получихме подкрепа. Това бяха и като на журналист, на Силвия Трендафилова, и от Ангел Джамбазки, който е представител и мисля, че е в листата на друг наш участник в дебата, т.е...
Силвия Трендафилова: Само, ако позволите, г-н Цветков, винаги сме подкрепяли инициативи, които са в обществен интерес, защото за НФСБ общественият интерес стои над личния и над партийния интерес.
Борис Цветков: За което съм благодарен.
Клара Маринова: Ще имате възможност, да си направите реплики и дуплики след това. Да не се прекъсваме.
Борис Цветков: Проблемът е, че тази борба не стигна докрай, въпреки че още се води. Въпреки това искане на десетки хиляди столичани и на 16 общински съветника, подкрепата на много журналисти, и медии, се оказа, че СОС, който е доминиран от, знаете коя партия, радвам се, че и те участват в дебата, отхвърли това искане, незаконосъобразно и немотивирано. Аз лично, от името и на 16-те човека, заведох дело, и го спечелих в Административния съд в София-град, с много простото искане, хората в столицата също да имат право на своя референдум. Такива имаха в Горна малина и спряха една концесия за инертни материали, такива имаха морските общини. Защо столичани, които са една огромна част от българските граждани, да нямат право на своя първи референдум? Между другото, въпреки това решение на съда, СОС отново го отхвърли и сега пак се води дело, и въпросът още не е решен, така че рано или късно борбата ще доведе до първия столичен референдум.
Клара Маринова: Благодаря на Борис Цветков. Отиваме към нашите събеседници на телефоните. Ивелина Василева, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите, от ПП ГЕРБ, здравейте, г-жо Василева.
Ивелина Василева: Здравейте, добър ден, на Вас и на Вашите слушатели.
Клара Маринова: Припомням въпроса, България е „природна перла" в Европа, но успява ли да опази и развива своите богатства?
Ивелина Василева: Безспорно е така и аз ще подкрепя мнението, изразено от преждеговорящите, че България е „перла" по отношение на природните дадености и богатства. Знаете, че от гледна точка на мрежата Натура за защитени зони, България е една от двете водещи страни, заедно със Словенияq 30,4 % от територията на държаната ни е част от мрежата Натура за запазване на местообитания и диви птици. Освен това, както стана ясно, ние разполагаме и с безценно богатство от гледна точка на воден ресурс, както повърхностни, така и подземни водоизточници, и минерални води, и не само, изключително богато биоразнообразие, гори. Знаете, усилията на България са насочени в това, да се спазва законодателството на ЕС, който, самата Вие споменахте, че е изключително стриктно, има повече от 200 регламента и директиви, които касаят опазването на околната среда. От гледна точка на усилията на ЕС, да се прилага политика по ефективно използване на ресурсите, отново бих казала, че европейските държави са водещи в световен мащаб и не само, по отношение на климата отново пионерско поведение, от гледна точка на усилията, да се приложат всички мерки, така че да не се допуска драстично оглушаване на климата и съответно вредните влияния на околната среда, и здравето на хората. Аз бих се съгласила с това, че България се справя успешно, що се отнася да транспониране на екологичното законодателство. Разбира се, предизвикателствата не са малко, както стана ясно има и стартирали наказателни процедури, но законодателната уредба в достатъчна степен подсигурява спазването и прилагането на европейското законодателство. Сега, основните проблеми, бих казала, че касаят прилагането. Прилагането е свързано с усилия, както на публичните власти, на централната администрация, на местните администрации, така и на всеки отделен гражданин. В това отношение е необходимо, да се работи постоянно, настъпателно и устойчиво, за да постигнем желаните резултати. Прилагането на екологичното законодателство носи поредица от ползи, Вие сама упоменахте част от тях, те са свързани с подобряването на стандарт на живот, разбира се, съхраняването на природата, но и дават безброй много шансове за развитието на нови технологии, което от своя страна пък би довело до благосъстояние на населението, но прилагането на това законодателство изисква освен усилия, изисква и огромен финансов ресурс. ЕС, чрез своя механизъм за солидарност, осигурява подкрепа на държавата, за да се справя с тези предизвикателства, предимно от гледна точка на изграждането на необходимата екологична инфраструктура. Знаете, че оперативна програма „Околна среда" е основният финансов инструмент, който е наличен, за да подпомогне държавата ни, да приведе в съответствие с изискванията своите системи, свързани основно с опазването на водите, опазване на почвите чрез изграждане на съоръжение за третиране на отпадъците и опазване на въздуха. До колко и дали се справя, аз лично имам притеснения, особено към настоящия момент, когато знаете, че ОП „Околна среда" е в голям риск, редица проекти са във фаза на активно изпълнение, а плащанията по тази програма са спрени от ноември месец миналата година, т.е. необходими са наистина мащабни усилия и обединяването на всички около тази, бих казала, национална кауза, да се възстановят плащанията по програмата, за да може да продължи инвестиционният процес, така че да се подпомогнат общините, да се подпомогнат гражданите и да живеят в по-добра среда. По отношение на тезите, които бяха изказани, свързани с използване на минералните ресурси, безспорно това е изцяло в синхрон с политиката за устойчивост и политиката за ефективно използване на ресурсите. Що се отнася до методите за оползотворяването на този ресурс, аз не смятам, че е порочна практиката да се обедини частен и публичен ресурс, за да може по най-удачния начин да се ползват ресурсите. Това, че има лоши примери, включително и цитираният от колегата с концесионирането на „Софийска вода", което се случи доста назад във времето, началото на века, не означава, че не могат да бъдат намерени удачни начини, така че наистина да се извлекат максималните ползи за хората. Колегата от НФСБ сама упомена, че примерно за банята в Банкя, тя е затворена от 2002 година, ако се намери удачен начин, защо да не се даде наистина възможност на хората да я ползват, въвличането на частен капитал не означава ограничаване на достъпа до този ресурс, т.е. държавата трябва да намери най-гъвкавите възможности и варианти, за да изпълни целите и за опазване на околната среда, и за осигуряване на по-добър начин на живот.
Клара Маринова: Да, приключихте, нали?
Ивелина Василева: Да, благодаря.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Продължаваме с телефоните, Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат на 3-то място в листата на коалицията КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН. Здравейте, г-жо Коджабашева, и заповядайте с Вашия отговор.
Рада Коджабашева: Здравейте, г-жо Маринова, аз няма как да не се присъединя към мнението на колегите, че България наистина е една „перла", бих казала, не само в Европа, но това са вече моите български пристрастия. Изключително е важно, да се запази екологията в нашата малка територия и трябва да организираме усилията си не само около водите, които 73 % от ОП „Околна среда" са насочени, но според мен, трябва да обърнем малко повече внимание в един друг аспект, а той е именно усвояване на боклука. Може би сте ме чували нееднократно, да казвам, че колко е важна за нас икономиката на боклука, че според мен е необходимо да се направи един скок в научно развойната дейност, относно от гладна точка на преработка и рециклиране на отпадъците, така че да имаме един вторичен ресурс. Понеже аз съм икономист, никога не съм взимала участие в управлението на държавата, никога не съм участвала, в която и да е власт, и си давам сметка, че България много трудно би могла, да има конкретни предимства в области, в които другите са ни изпреварили, например телекомуникационните технологии. Затова, за мен би било изключително интересно и мисля, че перспективно важно за България, да се акцентира върху научно развойна дейност като областта за усвояването на боклука и България да се опита, да заеме тази ниша, и да развива едни технологии, и производства именно в една такава гледна точка. Това е заложено все пак в ОП „Околна среда", макар и не с достатъчно големи суми, макар и не с достатъчно голям акцент, но на мен би ми се искало, там да има разговор, да има действия. Другото, което бих искала, да подчертая, от гледна точка на вида на България като „екологична перла", горе-долу унищожаването на семенния и животински генофонд в страната, за мен това е пагубно и като един човек, който не приема навлизането на ГМО продукти, мисля, че също така трябва, да акцентираме върху възможността генофондът на семенния и животински, на старият генофонд да бъде защитен. Нещо, което искам да кажа е, че г-жа Ивелина Василева много правилно отбеляза, че е необходим много спешен национален консенсус, относно с решаване на проблема със спиране на плащанията по ОП „Околна среда" и може би това трябва, да бъде началото на едни експертни срещи, работа за просперитета на хората.
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Коджабашева. И доц. д-р Апостол Апостолов, изследовател по морски и сладководни аквакултури, кандидат за евродепутат на 15-то място в листата на КП АБВ. Здравейте, доц. Апостолов, слушаме Ви и Вас.
Апостол Апостолов: Добър ден, на Вас и на Вашите събеседници, на Вашите слушатели. Аз се присъединявам към колегите в студиото, за всичко, което казаха, но аз бих желал, да разгледам този въпрос малко от друг ъгъл, от стопанска гледна точка. Когато говорим за водите, не трябва да забравяме, че това е извор на живота, когато говорим за водите, не трябва да забравяме, че това са басейните, които ни дават една много ценна белтъчна храна. Техническата революция през изминатия век ни даде много предимства в съвременната цивилизация, но тя създаде и много проблеми по отношение на опазване на околната среда и на водоемите, на повърхностните и на подземните води. Производствата, които експлоатираха и получаваха различни продукти, отделяха и много вредни вещества, които се заустваха директно в повърхностните водоеми, било река, езеро или директно в морето. Тук не трябва да забравяме и през последните години това свръх застрояване, което се извършваше по крайбрежието на Черно море, липсата на пречиствателни съоръжения Много от нашите населени места, с по-голямо население, нямаха пречиствателни съоръжения и заустването ставаше също в най-близките водоеми или дерета, и всичко това се концентрираше в повърхностните води, и оттам отиваше в по-големите водоеми, язовири или морето. Ако в миналото ние имахме, например около 22 вида стопански видове риби, които имаха промишлен риболов, днес имаме само един вид, който се лови в промишлени мащаби и това е цацата, най.популярната риба, която имаме днеска. Освен това трябва да кажем, че свръх химизацията, която имаше в селското стопанство, доведе до много голямо замърсяване на подземните води и на повърхностните води, и акумулирането в по-големите води, което предизвиква коренна промяна върху животинския и растителния свят. И затова сега изискванията, които има ЕК и ЕС за изграждане на пречиствателни съоръжения, са изключително важни, за да може да опазваме това природно богатство, което има България. Ние все още имаме дадености, които не ги експлоатираме достатъчно добре. Имаме изкуствени водоеми, водохранилища, които могат да бъдат обект на една нова стопанска дейност, това са аквакултурите, сладководните аквакултури, както и в нашето крайбрежие, в заливити могат да се отглеждат и други видове, полезни за развитието на морските аквакултури. В това отношение, България е подпомогната от програмите за рибарство и аквакултури и средства, които се отпускат за развитието на тази стопанска дейност, която има пряк икономически ефект върху населението на районите, в които се развива тази дейност. От друга страна, това има един положителен ефект върху възстановяването на биоразнообразието на водните басейни и, разбира се, опазването на околната среда. Това, което е необходимо, да се направи при нас сега, е да се сведе бюрокрацията до минимум, при приемането и одобряването на проектите, да се изплащат редовно и на време вложените от проектите средства от европейските фондове и, разбира се, бюрокрацията е тази, която спъва в момента развитието на тази дейност, а България, че е „перлата", това е неоспорим факт, ние имаме дадености за развитието на този нов стопански обект и да се развива една дейност, стопанска, която ще разкрие и нови работни места, и ще има един положителен ефект върху опазването на околната среда, и най-вече на нашите природни водни ресурси.
Клара Маринова: Приключихте ли, доц. Апостолов?
Апостол Апостолов: Да.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Сега ще имате възможност за реплики и дуплики по първия кръг въпроси, но преди това кратка рекламна пауза.
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на „Радио К2", аз съм Клара Маринова, а Вие сте с 8-мия дебат на „Радио К2" за Евроизбори 2014. Темата днес: „Околна среда и води". Участници: ПП ГЕРБ - Ивелина Василева, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите, КП КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - Борис Цветков, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат на 3-то място в листата на коалицията, КП АБВ - доц. д-р Апостол Апостолов, изследовател по морски и сладководни аквакултури, кандидат за евродепутат на 15-то място в листата на коалицията, ПП НФСБ - Силвия Трендафилова, член на НПС на ПП НФСБ, кандидат за евродепутат на 4-то място в партийната листа. Уважаеми събеседници, имате възможност сега за своите реплики и дуплики, припомням Ви, че трябва да се ограничите в рамките на 2 минути, за да имаме възможност да засегнем повече въпроси. Реплика, Силвия Трендафилова, заповядайте.
Силвия Трендафилова: Аз искам да попитам представителя на ГЕРБ г-жа Ивелина Василева, няколко мандата кметовете на ГЕРБ управляват София, конкретно ако може да отговори, защото в нейното включване не чух конкретика. Какви усилия положихте за възстановяването на Централните минерални бани в Банкя, Овча Купел, Горна баня и за възраждането на балнеотуризма и защо не взехте предвид множеството протести на жителите на Банкя и предоставената подписка от 3000 души против инвестиционното намерение за предоставяне на концесия на Централната минерална баня в Банкя? Втори въпрос, Вашият лидер Бойко Борисов през 2009 година направи първа копка на завода за боклук и от 2012 година той трябваше да функционира, дори тогава обеща, че ще бъдат ангажирани над 150 човека от Кремиковци, които да работят в интегрираната система за битови отпадъци, на кратко заводът за боклук, до ден-днешен завод за боклук нямаме, хората от Суходол направиха поредица от протести, доказаха пряката връзка между сметището в Суходол и повишаване на онко и белодробните заболявания в района на Суходол и съседните столични райони, и само едно уточнение, казахте, че не е порочна практиката с отдаване на концесии, напротив, оказа се, че концесия в България е мръсна дума и е синоним на пълзяща приватизация в последствие. Примерът е Централен минерален плаж в Банкя, който беше даден на концесия и хората в Банкя са без плаж.
Клара Маринова: Благодаря, г-жо Василева, чуваме ли се? Заповядайте за дуплика.
Ивелина Василева: Да. По отношение на използването на минералните води, знаете, че България е изключително благословена от гледна точка на наличието на голям брой находища на минерални води повече от 200. За жалост, не се използва достатъчно удачно не повече от 12 % от наличните минерални води се ползват за различни цели - бутилиране, балнеотуризъм, балнеолечение за ползване от населението. Що се отнася до това какво сме направили ние, през 2011 година предприехме промяна в Закона за водите, с който дадохме възможност на общините, чиято територия се намират находищата на минерални води да имат правото да поемат тяхното управление. Какво беше логиката зад това? Тази законодателна промяна касае извори и находища, където ресурсът не се ползва в достатъчна степен. Повече от 51 % от ресурса не се ползва. 65 находища бяха заявени за ползване и управление от страна на общините като целта е чрез това да се подпомогнат местните икономически дейности в общините, гражданите да се ползват от ресурса, например да изградят оранжерии, където биха могли да се ползват термалните води или да направят някакви комплекси за балнео и спа туризъм. Това беше един шанс, който бе посрещнат от общините с голямо удовлетворение, защото дава възможност за допълнителни приходи в общинските бюджети. В резултат от това и на територията на Столична община бяха предприети редици инициативи. Столична община пое управлението на находищата на нейна територия и оттам насетне има развитие в желанието на Столична община да предостави възможност този ресурс да се оползотворява в максимална степен. Относно подписката явно е била отправена към Столичен общински съвет и аз нямам информация и не бих могла да отговоря. Смятам, че гражданите на населеното място в диалог с местната власт да намерят най-удачното решение. Що се отнася до втория въпрос...
Клара Маринова: Само Ви моля за краткост, г-жо Василева.
Ивелина Василева: Да, ще се постарая. Бих казала, че информацията, с която борави колегата не е съвсем актуализирана, тъй като миналата година влезе в експлоатация част от съоръжението т.нар. „интегрирана система за отпадъците на територията на Столична община", беше изградено депото и инсталацията за компостиране на отпадъци. Обемът на отпадъците, които се третират там е 45 000 тона годишно, това е част от интегрираната система за управление на отпадъците. По отношение на завода, неговото изграждане вече е възложено и е в процес на работа. Бих се казала, че е един от най-значимите проекти, които се финансират със средства от ОП „Околна среда". Връщам се към риска, който стои със страшна сила, ако не се възстановят плащанията, това подлага на риск и проекта. С утвърждаването на този проект ЕК беше благосклонна към държавата ни, оцени усилията, които се полагат и стопира наказателната процедура във връзка с управлението на отпадъците в Столична община.
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Василева. Още реплики, дуплики има ли? Благодаря ви за първия кръг въпроси. Вторият кръг въпроси са свързани със законодателството на ЕС за околната среда, която защитава нашето общо природно богатство на континента и в отделните държави. Например, водата, земята, качеството на въздуха. Какво още е необходимо да се реализира на европейско ниво, за да се съхрани природата на нашия континент и държава? Започваме отново от студиото със Силвия Трендафилова, член на НПС на ПП НФСБ, кандидат за евродепутат на 4-то място в партийната листа.
Силвия Трендафилова: Първо, ако разрешите да каже, че не съм удовлетворена от отговорите, които получих от госпожа Ивелина Василева, по простата причина, че те бяха конкретни. Те бяха в духа, философията, всеобщата връзка на нещата, пожелателни неща без разбера аз и слушателите на „Радио К2" какви конкретни усилия е положила общината за възстановяването на Централните минерални бани в Банкя, Овча купел и Горна баня и защо първото нещо, за което общината се сеща е отдаването на концесия, както тя обясни, че е част от интегрираната система за битови отпадъци е изградена. Аз не питам за част, питам за цялото. Г-н Борисов направи 2009 година първа копка и пое ангажимент, че 2012 година ще заработи заводът, сега сме 2014, г-жа Фандъкова подписа договора и каза 2015. Само, че софиянци това по никакъв начин не прави средата по-благоприятна за целия този период, да не говорим за жителите на Суходол. Но, както и да е, не чухме конкретни отговори по въпроса във връзка с европейското законодателство какво още трябва да се направи. То е достатъчно ясно, трябва да се синхронизира напълно с българското законодателството и България да го прилага. В момента тече отново на територията на Столична община един проект за реконструкция на територията около Руски паметник. Гражданските организации реагираха много остро, защото дилемата е асфалт или паваж. Дилемата е Столична община да замени естествената паважна настилка в това пространство с асфалт. Гражданските организации, които са привърженици на запазването на паважната настилка, са се обърнали, по простата причина, че това е исторически паметник и трябва да се запази като такъв. Те са се обърнали към еврокомисаря по околната среда и водите Янез Поточник за съдействие за запазването на естествената паважна настилка. Янез Поточник от 2012 година призовава за спешни мерки за ограничаване на запечатване на почвата с асфалт, тъй като „така се унищожава необратима земята, дърветата позволяват на дъждовната вода да попива бързо между процепите, докато асфалтът е непропусклива и запечатваща земята настилка, което го прави неприемлив за градовете". Ясно, че магистралите не могат да са с паваж, те са с асфалт. Но тенденцията в градовете на Европа е да се запази паважната настилка. Нагорещената асфалтова настилка увеличава неимоверно много градския парников ефект. Има и специален термин за това, който е значително по-високите температури в големите градове, дължащи се на човешките дейности. В асфалта е силно токсичното вещество битом, което е изключително канцерогенно и вредно за гражданите. Получили са хората отговора на Янез Поточник, подкрепя ги в своите усилия. Въпросът е Столична община да се съобрази с мнението на гражданите, становището на комисар Поточник и да се запази естествената екологична паважна настилка, вместо да се запечатва земята с асфалт.
Борис Цветков: Аз само мога да се присъединя към отговора на колегата Силвия Трендафилова, дори с още по-тревожен пример. И аз като народен представител получих обръщението на активните граждани на София от различни райони с тяхната молба да се запазят паважните настилки. Аз ги подкрепям и се радвам, че са били достатъчно активни да пратят и на европейския комисар тяхната петиция и искане. Защо да ходим чак до Руски паметник, като тук сме на улица „Сан Стефано" в „радио К2", може само на 100 метра оттук да видим цирка на усвояване на български пари в „Докторската градинка". Там има изкоренени храсти, което е най-малкото. Има изпочупени и изкоренени дървета, защото като му се обели кората или му е счупен клонът, или близо до стъблото, то най-малкото ще преболедува, а да не кажем, че може и да изсъхне. Ужким, щеше да се връща старият вид. Лее се бетон и се запечатва. Абсолютно недопустимо и смешно е да се сменя паваж по централните градски улици, където се очаква хората да се разхождат, а не да гонят високи скорости и да се състезават. Но в „Докторската градина" освен, че се лее бетон и се асфалтира, вижте снимки в Интернет има и водно огледало, в което се оглежда може би управленската немощ на кмета на София и мнозинството общински съветнци, защото хората се подиграват, че там трябва да се завъждат и риби. На току-що с корупционно много средства ремонтирана градина да има 20-30 см. Вода на току-що асфалтирана алея е смешно и грозно.
Връщайки се на конкретния въпрос, наистина европейските директиви, отчитайки всички особености на страните, са една добра база. Ние от една страна като цяло нямаме проблеми със синхронизирането на законодателството. Подчертавам, че основният проблем на България като страна последна в много класации, е ресурсът. Когато някой от името на нас всички е поел ангажимент след еди коя си година в България и Европа да няма за нас лошо нещо, възниква въпросът как в оставащите 10 месеца ние всички ще го направим. Виждаме, че където има ресурси те не идват в държавата. Аз като представител на БСП и всички ние видяхме изтичането на много подземни ресурси с експлоатацията, грубо казано източването на подземните богатства, докато не всички са по темата, например злато и т.н. Например, за водите оказва, че при толкова много минерални води сегашното законодателство ако Вие сте спечелили концесия за 10 единици води при възможни 100, а Вие ползвате само 3 от тях, според вас поне, досега никой не го е проверявал и вие си плащате тези 3 единици от тях. Останалите 97 единици в България никой не може да ги ползва. Това нормално ли е. За това предложихме преглед на всички концесионни договори, тук не говоря само за преглед на концесионните води, а именно дали не ги стопанисват офшорни компании. Където ги стопанисват офшорни компании, държавата трябва да въведе политика или предоговаряне или увеличаване на държавния и общинския дял. Особено за ценен за обществото ресурс - минерална вода, злато, метали, мед, от приходите да има ползва за обществото. Второ, пълна проверка дали вие си използвате точно полето на концесията или леко 2-3-5 км. наляво или надясно. Оказват се фрапантни нарушения на всички такива концесионери. Следващ въпрос, като ползвате това поле на концесията, не засягате ли „Натура 2000", защото гражданина не може да си отглежда по съответен начин културицата и нивицата, защото трябва да спаси това европейско законодателство, а някакъв магнат се оказва, че може да прави каквото си иска в България. Няма как да стане. Следващото нещо, конкретно за водите, е внесохме с колеги от други политически сили законопроект, с който ако мине сега на 1-во и 2-ро четене, даваме право в един извор минерален да има право повече от един ползвател. Аз мога да подкрепя колегата Трендафилова, че наистина в България концесионирането, отдаването на такива дългосрочни договори е лоша дума и това се вижда навсякъде. Като се види от къпалнята „Мария Луиза", която дадено с публично-частно партньорство и затворена, през „Софийска вода", през боклука сега пак е частен. Общините и държавата, както в много европейски градове трябва да поемат по-голяма и водеща роля в тези общински функции.
Ивелина Василева: Аз бих искала да се върна към въпроса, който зададохте какво още е необходимо да се направи по отношение на развитие на законодателството в сферата на отпадъците и опазване на околната среда в европейски мащаб. Питането ви касе европейската нормативна база.
Клара Маринова: Точно така, защото отиваме към европейски избори и трябва да знаем какво ще правят нашите представители в ЕП.
Ивелина Василева: Това, което в момента тече като активен дебат в ЕС, касае в сферата на климата, бих засегнала третия енергиен пакет и поставянето на нови по-амбициозни цели за достигане от държавите членки от 2030 година. Целите касаят постигането на по-висока енергийна ефективност и редуциране на емисиите на въглероден двуокис, съответно намаляване на негативното въздействие и промените върху климата върху околната среда. Между държавите членки предстои разглеждане в ЕП е това допълнение в директивата за оценките на въздействие върху околната среда. Независимо, че тази директива в България се прилага от 2007 година, тя е доста стара, тя е от 1978 година и има нужда от актуализиране и модернизиране, което да отразява реалностите и целта на развитие на законодателството, касаещо всички компоненти на околната среда. Предложенията касаят ОВОС от гледна точка на природата и биологичното разнообразие, т.е. по-ясно комбиниране въздействието на анализи, които касаят води, почви и друго, така и ОВОС върху местообитанията и защитените видове. Тази директива ще инкорпорира и въздействието на конкретни инвестиционни проекти върху състоянието на климата, с други думи вече се инкорпорира и климата. Законодателството непрекъснато се усъвършенства и допълва. Това има отношение и към технологиите, наскоро разглеждахме Закона за химическите вещества и смеси, което отразява промяна в законодателството за биоцидите. Но онова, което се формулира и на европейско ниво като констатация и препоръка върху държавите членки е да се концентрират върху прилагането на законодателството. Законодателството дава достатъчно добра основа, за да се постигне максимума чрез полагането на съответните усилия. Това заключение се съдържа и в седмата програма по опазване на околната среда и в пътната карта. Дават се отстъпки на държавите членки, които полагат усилия за привеждане на това в съответствие. Тук мога да спомена усилията на държавата. Чрез поредица от проекти се инвестира в изграждането на пречиствателни съоръжения и мрежи за отвеждането на отпадните води, а държавите членки получават оценка за това, че продължават да полагат усилия. В този смисъл смятам, че това върху, което трябва да се работи е прилагането на законодателството. Необходимо е да бъде усъвършенстване в настоящия период и управление е да се полагат повече усилия, да има ефективна работа на взаимодействие с местните власти от гледна точка на прилагането на законодателството в сферата на околната среда и реализирането на инвестиционните проекти. Липсва като, че ли желанието за активна работа в тази посока. Резултатите не са удовлетворителни. Това е тежка задача. Това е задача, която е с дългосрочен хоризонт. Искам да изтъкна разочарованието си по отношение на липсата на напредък на реформата във ВиК сектора. Колегите пространно коментираха ВиК сектора, но не упоменаха, че към този момент няма нито една стъпка в посока напредък и реализиране на тази важна реформа във ВиК сектора.
Клара Маринова: Благодаря Ви. И Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат на 3-то място в листата на коалицията. Г-жо Коджабашева, явно има проблем с връзката с връзката с Рада Коджабашева. Дайте да пуснем рекламата и след това ще потърсим г-жа Коджабашева. Рекламна пауза.
Клара Маринова: Какво още е необходимо да се реализира на европейски ниво за да се съхрани природата на нашия континент и в нашата страна? Г-жа Коджабашева, слушаме Ви?
Рада Коджабашева: Моето впечатление е, че последните 25 години не се предприемат мерки по стратегически план, а по-скоро по вятъра на масовото удовлетворение. Това рефлектира и върху проблемите с околната среда. Вижда се, че няма корелация и координация между отделните политики и власти, което в допълнение задълбочава проблема.
Относно водите, колегата от БСП каза, че нашите коалиционни партньори са подкрепили искане за референдум за преразглеждане на концесията на Софийска вода. Ние бихме искали да се преразглеждат повечето концесии, в нашата страна, от гледна точка на тяхната целесъобразност, от гледна точка на опазване на околната среда и не само.
За да бъде съхранена природата е изключително важно да се изходи от гледната точка, че ресурса е ограничен. Правейки икономически ръст, ние трябва да го базираме на качество, а не количество. Количеството предполага употреба на ресурси, които не са достатъчни. Има необходимост от силен акцент върху законодателството за рециклиране на вторичния ресурс- разделно събиране на отпадъци, заводите за боклук и т.н.
Бизнеса е затормозен от много гледни точки и едва ли има достатъчно възможност да обръща внимание екологическото производство. По ОП „Околна среда" има възможност да се работи върху промяна на начина по който се събират таксите за битови отпадъци. На база не на оценка имотите, а на базата на реалната консумация. Това е важно, за да може да се освободи ресурс и възможности, времеви и интелектуални за развитие на бизнеса в по-екологична насока.
За да опазим околната среда е необходимо да се направи стратегия, която касае природата и човека, който влияе по неблагоприятен за нея и за нас начин.
Клара Маринова: Благодаря Ви, реплики и дуплики? Г-жо Трендафилова?
Силвия Трендафилова: Моята реплика е по-скоро към всички, събеседници, които включихте. С перфектното усвояване на бюрократичната реторика, т.е. много форма и малко съдържание, проблемите няма да се решат. За да се решат проблемите, на първо място трябва да ги дефинираме, аз не чух нито един от участниците да дефинира конкретни проблеми.
Строежите на депа за отпадъци е Ямбол, Джерман и Баня, при които не се спазват европейските изисквания и се замърсява околната среда. Мините в Челопеч и Крумов град, също огромен бич за околната среда. Самите оценки за въздействие върху околната среда са пълни с грешки и нарушения, защото е ясно, че няма начин тези земи да имат положителен ОВОС.
За всички тези проблеми, сигнализира нашия евродепутат от НФСБ Слави Бинев и благодарение на неговия сигнал, изпълнителният директор на дъщерните дружества на „Дънди прешъс" Алекс Нестор, беше отстранен от длъжност. В град Златица, разтоварителницата за токсични вещества се намира в непосредствена близост до самото селище. Според закона, трябва да бъде минимум 1 км. от населеното място.
Ски зоната в Банско- концесионера се е разширил около 2 пъти над разрешената площ на концесията. Фирмата е застроила, изсякла и отнела от природата повече от 650 декара от дадените й по концесионен договор- 995 декара. Това са конкретни проблеми, липса на канализация по черноморието, пречиствателни станции- всичко се излизва във водата, чудим се защо има летни вируси и защо има кожни обриви!
Нека дефинираме тези проблеми и да започнем с приоритетите, а не да си говорим в бюрократичната реторика- черноморието, мините, сметищата!
Клара Маринова: Благодаря Ви, иска ли някой да отговори на тази реплика?
Рада Коджабашева: Аз бих казала, че съм доволна да чуя някои конкретни проблеми, сигурна съм, че не се ограничават само в тези примери. Наясно съм, че конкретиката е повече от необходима и това се случва и на конкретните места, при конкретните обстоятелства!
Клара Маринова: Благодаря Ви! Отиваме към следващ кръг въпроси, преуспяващите икономики на утрешния ден, ще бъдат тези, които използват най-ефективно ограничените природни ресурси. Европейската политика за околна среда се опитва да създаде условия, чрез които да се насърчават отделните лица и предприятията да използват по-внимателно ресурсите в продължение на целия им жизнен цикъл. Тук се поставят няколко основни цели, върху които вероятно ще се спрете вие. Какво означава на практика, ресурсно ефективна, екологична икономика? Започваме със Силвия Трендафилова!
Силвия Трендафилова: Това означава да не се противопоставят икономика и социална политика на екология и опазване на околна среда. Да се намери баланса така, че да бъде максимално защитена природата, защото позволете ми да цитирам Марк Твен, които казва "купувайте земя, тя вече не се произвежда"! Този баланс може да се намери, да трудно е, но може! От НФСБ не приемаме поставянето на 35 % от територията на България в Натура 2000- при 7 %, 10, 12 или 15 % за европейските държави. Считаме, че това до голяма степен утежнява развитието на стопанската дейност. И без друго изоставените планински и полупланински райони тънат в нищета и бедност. 12-15% от територията е достатъчно да влезе в Натура 2000, 35 % е висок процент.
Екоинституциите трябва да следят ежечасно, вредните емисии на големите промишлени замърсители като Лкойл Нефтохим, като ТЕЦ Марица Изток и циментовите заводи. Държавата трябва да следи екарисажите по области като спешна мярка срещу риска от опасни епидемии. Това са мерките, които ние предлагаме и които са заложени в програмата на НФСБ, в раздел "околна среда"!
Клара Маринова: Благодаря Ви, доц. д-р Апостол Апостолов, изследовател по морски и сладководни аквакултури, кандидат за евродепутат на 15-то място в листата на коалицията си е изключил телефона, така че явно е прекратил участието си в нашия дебат! Г-н Цветков?
Борис Цветков: Както казах по-рано в дебата, България първо не е най-малката в европейското семейство, второ, не е и най-бедната, въпреки, че са ни ограничени ресурсите. Ние като КБ с номер 15 в бюлетината, действаме да се направи преглед на всички ресурси, как се използват. Това касае и подземните руди и злато, цветни метали- по които не сме на задни места, а напротив, по добив сме на едно от челните места. Същото трябва да се направи за водите и т.н. При ясен преглед да се установи, български, европейски или частни дружества стопанисват тези ресурси. Ако се окаже, че стотици милиони левове е официалната печалба на тези дружества, от които те плащат 10 % данък в България- примерно при 300 млн. на една от компаниите, те плащат 30 млн. данък, това е ползата за българското общество. Отделно таксата е под 1 лев, 1 на 100, което означава около 3 млн. Има разни спонсорства на дадената община, факт са те и се правят детски площадки или градинки-те са до 1-2 млн. За 35 млн. се изразява ползването на тази концесия, чийто официален приход е 300 млн, а не е ясно дали е честно деклариран. Това е ресурс от подземно богатство, което изтича от страната. Спазва ли се трудовото законодателство там, договори, осигуровки, защото се сещате, че като общество поемаме на всеки български гражданин в беда, здравните и другите грижи.
Следващото нещо е замърсяването на съответните поречия и водосборни басейни- Натура 2000. Вие сте прави да искате повече или по-малко, но и сега съществуващите норми трябва да се спазват. Когато се окаже, че всички щети са за сметка българското общество, а ползите са на фирма, която в редица случаи се оказва не публична, прикрита през Кипър или друга офшорна зона, не е ясен собственика и там изтича ресурса... За да се използват ефективно ресурсите трябва да е ясна фактологията, всички да се обединим като общество- леви, десни няма значение. Искаме ли България да използва ефективно ресурсите и обществото да има полза, трябва да няма партия, която да е против. Да се преразгледат, ако се налага с преговори, по демократичен начин, защото някои са за 15 години концесии.
Много фрапантен пример, за да отговоря на призива на г-жа Трендафилова е София. Столицата на България, над милионен град, наблизо е планина- парк Витоша. (В София за последните 20 години няма застроен нито един нов парк, напротив има презастрояване. Продължават да се издават разрешения за строежи в градинки и зелени площадки в паркове. )Стигаме до Витоша и виждаме, че там има опасни съоръжения, има липса на какъвто и да е транспортен достъп, за милионен град- огромни възможности за всякакъв вид спорт, разходки, туризъм. Удобно, но абсолютно неизползваемо. Специалисти доказаха, че дори гората е заболява.
Равносметката, каква е? Усвоени евросредства по няколко проекта, но никакъв видим резултат и абсолютна невъзможност на хората за да използват малкото свободно време за пълноценен отдих сред природата.
Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към Ивелина Василева, народен представител в 42-то НС, член на Комисията по околната среда и водите!
Ивелина Василева: Вашият въпрос беше зададен във връзка с концепцията на така наречената "зелена икономика". Това е нещо към което държавите членки на ЕС се стремят и което е заложено в редица програмни и стратегически документи. Беше коментирано, че е необходимо разработването на стратегия. Аз бих казала, че има малко стратегически документи във всеки един от секторите, касаещ опазването на почви, води и въздух. А и не само, за развитие на нови технологии, иновации в сферата на опазването на околната среда, прилагането на принципите на "зелената икономика", чрез създаването на зелени работни места, провеждане на зелени обществени поръчки, поредица от инициативи, свързани с разбирането и концепцията, че ресурсите действително са ограничени и ние трябва да ги оползотворяваме така, че да ги съхраним и за бъдещото поколение по най-ефективния възможен начин. В този смисъл, предприятията, производителите е необходимо да съобразяват своето производство с необходимостта от икономично отношение спрямо природни ресурси, води, отпадъци и енергия. Това е свързано с редица теми, които бяха засегнати от събеседниците, води, отпадъци, производствен цикъл, който трябва да доведе до по-малко количество отпадъци да бъде депонирано, а останалото да бъде извличано като полезни компоненти и повторно използвано. В законодателството това е налично, включително в националното законодателство през 2012 година направим изцяло нов Закон за управление на отпадъците с принципите, конкретни цели- 50% от битовите отпадъци да бъдат отклонявани преди да отидат на депо. Към 2020 година 70% от строителните отпадъци да бъдат използвани повторно в строителството и производството, за да се постигнат по-добри резултати и ефективност, което рефлектира върху икономическата ефективност.
По предложението за ограничаване на зоните по Натура 2000, предвид това, че на тях не могат да се развиват икономически дейности, аз бих искала за пореден път да разясня, че защитена зона и зона в мрежата на Натура, по никакъв начин не означава забрана. Това може да означава ограничение, за конкретни икономически дейности, но не и абсолютна забрана. С други думи, земята или вида, които се опазват е необходимо да бъдат съхранявани, което не означава, че не могат да бъдат развити икономически.
По отношение на концесиите, аз мисля, че малко се отместихме от разговора ни, защото ние коментираме политики за опазване на околната среда, а тук се навлиза в друга сфера на законодателството, вероятно и колегите имат интерес в тази сфера.
Аз за пореден път искам да засегна темата свързана с ОП Околна среда, която като финансов инструмент, разполагащ с ресурс от 3 млд. и половина, дава възможности за развитие на всички тези споменати инициативи- пречиствателни станции, регионални отпадни системи, въвеждане на нови екотехнологии, провеждане на информационни кампании, да се стимулира населението да има повече грижа за опазване на природата и събиране и сепариране на отпадъците. Това е ресурс, който е наличен в държавата и видно не се управлява достатъчно добре, по тази причина ОП Околна среда зацикли. Не виждам достатъчно адекватен напредък по разработването на новата програма за 2014-2020, която дава още по-широки възможности, предвид това, че е изцяло съобразена със Стратегията 2020 и с всички стратегически документи, които упоменах. Цели се постигането на конкретни индикатори и цели. Бих искала да чуя коментара на събеседниците ви, благодаря! За начина по който се използва и управлява програмата към момента от настоящото управление и как се програмира новата ОП?
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Василева! Сега Рада Коджабашева!
Рада Коджабашева: Ресурсно-ефективна и екологична икономика за мен е свързана с потребителското отношение върху, което трябва да се работи. То да бъде организирано върху ограничеността на ресурсите и второ, трябва да бъде свързано със спазване на закона. Неспазването на законите е цялостен проблем в България, защото такива има- няма наказани, няма добри възможности за уважение на закона в тази страна и не разбирам защо. Тук се съгласявам, че е необходимо обединение на всички политически сили именно в този смисъл- спазване на законодателствата! От там нататък ресурсно-ефективна и екологична икономика отново е свързана с икономика на база на качеството, от гледна точка на митническата политика(също обща за ЕС), трябва да има мерки за да бъдат конкурентоспособни местните производители
Можете да чуете целия дебат ТУК
