03-05-2014 | 19:54 ч.
Шести дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Здравеопазване
Шести дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Здравеопазване, здравна реформа – По - здрав и по-обгрижван ли е европеецът от българина или обратното – аргументи, причини, мерки
Шести дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 - Здравеопазване, здравна реформа - По - здрав и по-обгрижван ли е европеецът от българина или обратното - аргументи, причини, мерки
Учатници:
ПП ГЕРБ - д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС
КП Коалиция за България - доц. д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС
КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - д-р Христо Бозов, Варна, кандидат за евродепутат
КП АБВ - доц. д-р Георги Паскалев, „Почетен ректор" на МУ, Пловдив
ПП НФСБ - проф. д-р Младен Григоров, Началник на Кардиологична клиника във Втора МБАЛ, София
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на Радио К2, добър ден, аз съм Клара Маринова, а вие сте в ефира на Радио К2 с шести дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014. Темата - Здравеопазване, здравна реформа - По - здрав и по-обгрижван ли е европеецът от българина или обратното - аргументи, причини, мерки? Участници в днешния дебат от Коалиция за България - доц. д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, добър ден, г-н Мурджев.
Красимир Мурджев: Добър ден.
Клара Маринова: От ПП ГЕРБ - д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, здравейте, д-р Дариткова.
Даниела Дариткова: Здравейте, добър ден на Вас, слушателите и събеседниците.
Клара Маринова: От КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - д-р Христо Бозов, Варна, кандидат за евродепутат, здравейте, д-р Бозов.
Христо Бозов: Здравейте, г-жо Маринова, здравейте и на слушателите на Радио К2 и на участниците в дебата.
Клара Маринова: Радвам се, че вие сте на линия, предстои след това да слушаме още кандидати за нашия дебат от КП АБВ - доц. д-р Георги Паскалев, „Почетен ректор" на МУ в Пловдив и от ПП НФСБ - проф. д-р Младен Григоров, Началник на Кардиологична клиника във Втора МБАЛ, София. Започвам с първия въпрос и уточняване на правилата за дебатите - на всеки въпрос можете да отговаряте в рамките до 5 минути, а на реплики и дуплики в рамките от 2 до 3 минути, моля ви, да спазвате този регламент сами без да ви прекъсвам, разчитам на вашата лоялност един към друг. И така в световните модели на здравеопазване се преплитат сложни системи от обществени, професионални, бизнес и лични взаимоотношения и противоречиви интереси, тяхното динамично балансиране е сложен процес, зависещ от множество конкретни научно-технически, икономически, финансови, екологични, географски и социални фактори и обстоятелства. С този увод отивам към първия въпрос - по-здрав и по-обгрижван ли е европеецът от българина или обратното - аргументи, причини, мерки? Заповядайте, доц. Мурджев. Доц. Красимир Мурджев, Коалиция за България.
Красимир Мурджев: Благодаря Ви, трябва да кажем, че всяка една здравна система наистина е предизвикателство пред всяко едно правителство и то не само в България, а в целия ЕС, дори и извън него. Нека все пак да припомним, че президентът Обама при определени ангажименти при своя избор, които така или иначе той в една или друга степен не можа да изпълни поне някои от тях, което породи известен сблъсък на интереси в САЩ по отношение на здравната система, що се отнася до Европа трябва да Ви кажа, че в нито една страна от ЕС няма пълна удовлетвореност от здравната система. Аз все пак мога да кажа, че българинът при всички случай живее по-дълго, но заедно с това едновременно боледува и повече тоест българинът е по-болен, но по дълголетен и това е нормално, с течение на възрастта се появяват други видове заболявания, но по отношение на някои показатели ние изоставаме от ЕС, например детската смъртност, която в България е някъде около 8 и половина на 100 000 население докато в Европа е значително по-ниска някъде около 4, средната смъртност в България е някъде около 14.7% при обща за ЕС около 9.7%.
Клара Маринова: Доц. Мурджиев, моля Ви да говорите в телефона, защото заглъхвате.
Красимир Мурджиев: Извинете, по отношение на болестта туберкулоза, която напоследък също нараства България показва тенденция за увеличаване на това заболяване през последните две години - някъде около 76 случая на около 100 000 души население, което е горе долу почти двойно повече от колкото в страните в ЕС, даже два пъти и половина, в някои страни е значително по-ниска, но трябва да кажем, че все пак тези слабости в здравната система зависят не само от националния, но и от международен фактор, например знаем, че при лечението на туберкулозата се използват средства от глобалния фонд, така че по отношение на социално значимите заболявания изобщо сътрудничеството между страните от ЕС е от решаващо значение. Така че на въпроса Ви конкретно наистина българинът живее по-дълго, но боледува значително повече от останалите граждани на ЕС.
Клара Маринова: Благодаря Ви, доц. Мурджев. Доц. д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС. Д-р Дариткова, чуваме ли се, заповядайте д-р Дариткова. Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС.
Даниела Дариткова: Благодаря Ви. С изнесената от доц. Мурджев статистика съм съгласна в по-голямата част с изключение на показателите по заболеваемост на туберкулоза, където България печели позитив, според мен напоследък и бележи трайна тенденция към намаляването на тази заболеваемост заболеваемост, въпреки че продължава споразумението с глобалния фонд за финансиране на ранната диагностика и лечението на мултирезистентната туберкулоза, но ако трябва да допълним статистиката, ще трябва да подчертаем и един индекс на потребителя на здравни услуги според който България трайно заема последните места в Европа през последните години тоест усещането на българския пациент за удовлетвореност от здравната система е на едно от най-ниските нива и по обективните показатели, които са заложени в тази класация България наистина не може да се похвали с големи постижения. Истината е, че системата на здравеопазване в нито една страна не може да бъде перфектна и нито една система не удовлетворява напълно гражданите и потребителите. Ясно ни е на всички, които сме професионалисти, а и на всички, които се занимаваме с политика, че икономиката е основата и на социалната политика, тоест като елемент на социалната политика здравеопазването няма как да бъде по-различно от икономическата ситуация в страната, но в същото време ефективността на мерките трябва да бъде на достатъчно високо ниво, за да може с финансовия ресурс, с който разполагаме да постигнем добри показатели за здравето на нацията, а те са такива, каквито бяха посочени от прежде говорящия. Истината е, че напоследък наистина бележим и един връх на детската смъртност в България, в последните две години сме с най-добри постижения, макар и далеч от европейските в нивата на детска смъртност, което също е стъпка напред, макар и минимална, а продължителността на живота в България се е увеличила с две години, но наистина висока остава смъртността от сърдечно-съдови заболявания и тук няма как да не направя препратка към вътрешната политика и тенденцият, която сме засилили за ограничаване на въздействието от тютюнев дим, което е един огромен позитив и приближаване до европейските стандарти на здравеопазване, което вярвам, че ще бъде поддържано и в следващите години. Европа е един добър коректив за развитието на системата за здравеопазване, макар и тя да ни дава в рамките на нашата вътрешна политика голяма свобода, факт е, че не отдавна пациентски организации написаха писмо до ЕК с възражение срещу начина, по който се реализира политика на здравеопазване в България в последните месеци и от там получихме писмо, че ще бъдем наблюдавани много внимателно така че предизвикателството към всички нас е много голямо и какви предизборни послания и обещания ще се дадат, защото в никакъв случай не трябва да се подклаждат нереалистични обещания и какво ще се предприеме като бързи и ефективни мерки в рамките на вътрешното ни законодателство и в рамките на възможностите на използване на европейските средства за финансиране на системата, за да може наистина да постигнем по-високи нива на развитие на българското здравеопазване.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Дариткова. Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС. Отиваме към д-р Христо Бозов, заповядайте д-р Бозов, кандидат за евродепутат от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушаме Ви.
Христо Бозов: Благодаря Ви. Слушах внимателно колегите и установих, че човекът в парламента загубва реална връзка с действителността. Българският пациент е много зле обгрижван и обслужван в последно време, а има една малка група от хора, които се обслужват добре и те се обслужват в елитните болници, начело с Правителствена болница, това е болница за депутати и министри и като имаш едно обслужване за себе си, за какво трябва да мислиш за другите, а тук реалността е съвсем друга, защото хората получават едно обслужване, което е свързано с безкрайно чакане, администриране в системата и крайният резултат не е добър нито за пациента, нито за лекарите, които извършваме реалната дейност в системата на здравеопазването. Защо България е с най-високи показатели на смъртност - профилактиката на социално значими заболявания изостава в нашата страна, защо ние имаме ниво на туберкулоза по-високо от другите страни, ще Ви кажа, например във Варна Противотуберкулозния диспансер е пред закриване - лекарите напускат, няма достатъчно финансиране и Варна не може да поеме Североизточния регион, защото и в Добрич и в Шумен се закриха диспансерите така че по отношение на администрирането на здравната система имаме един огромен хаос. В НЗОК работят 2500 души, представяте ли си за какво администриране става въпрос и колко трябва да чакат хората, за да получат една качествена услуга, след като тези услуги минават през всички тези хора. Министерство на здравеопазването има дирекция Здравна политика при положение, че има Национален център за обществено здраве има и дирекция Електронно здравеопазване, а ние на практика нямаме електронно здравеопазване в страната и по този начин всички тези средства, които се харчат в системата на здравеопазването остават и без добро администриране и без добър контрол. Не на последно място грижата за младите лекари в България, хората, които ще продължат развитието на системата след нас не е на необходимото ниво, неслучайно те напускат -първо, поради проблеми с тяхната специализация, второ, поради изключително ниското заплащане, което те получават. Медицинските сестри - огромен проблем, нормалното съотношение в Европа е на един лекар три медицински сестри, докато това при нас е към 1 и 4, 1 и 5 те също напускат страната, защото и при тях няма адекватност така че без разумно управление на средствата в здравеопазването, тези около 9 милиарда на година, които се въртят в системата на здравеопазването няма как ....
Даниела Дариткова: От къде толкова пари?
Клара Маринова: Ще имате възможност да направите реплики и дуплики, нека да доизслушаме д-р Бозов, слушаме Ви, д-р Бозов.
Христо Бозов: Другото, което е изключително важно е, че се дават и около 2 милиарда за лекарства като само 800 милиона са публични средства останалите средства хората си ги дават от джоба и въпреки че тези, които те дават нарастват през последните години, те на практика не получават едно добро обслужване. Затова ние се въртим в един порочен кръг, никой не смее да направи реформа, защото тя ще бъде много трудна, много тежка, а за всички, които управляват и ще управляват България е ясно, че без тази реформа няма как ние да имаме едно добро здравеопазване.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Бозов. Д-р Христо Бозов, кандидат за евродепутат от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН. Имате възможност сега да зададете своите допълнителни въпроси един към друг, да се репликирате и право на дуплика, слушам ви. Има ли желание някой да направи реплика? Д-р Дариткова, слушаме Ви.
Даниела Дариткова: Да уточня някои цифри хвърлени в пространството и звучащи доста предизвикателно. 9 милиарда е бюджетът на НОИ, в официалния бюджет на НЗОК са от около порядъка на 3 милиарда и 100 милиона лева с бюджета на министерството на здравеопазването се получават около 3 милиарда и 500 милиона лева. Смята се, че в системата на здравеопазване, заради допълнителни заплащания, наистина около 3 милиарда още се озовават средства така че общата сума е около 6 милиарда, в никакъв случай не са чак 9 милиарда лева и освен това искам да подчертая, че всички ние, които тук коментираме не сме престанали да практикуваме така че не се лекуваме в никакъв случай в Правителствена болница дори не бих я поставила на едно от водещите места като лечебно заведение в страната и познаваме много добре проблемите на здравеопазването в България, но тук по скоро би следвало да излезем от от националните проблеми, да се опитаме да ги транспонираме към европейските и се опитаме да видим по какъв начин европейските инициативи, европейските програми могат да бъдат полезни за нашето здравеопазване.
Клара Маринова: Доц. Мурджев, имате ли реплика? Слушаме Ви.
Красимир Мурджев: Аз също доста съм притеснен от тази цифра, която колегата Бозов каза за 9 милиарда и съм склонен да подкрепя д-р Дариткова, макар че по отношение за тези нерегламентирани средства по отношение на 3 милиарда за сега никой не е изтъкнал нито методика и по каква степен реално се получава тази сума, мисля, че реално това, което се говори за нерегламентрани плащания е по скоро някакъв опит да бъде компрометирано съсловието. Искам освен това също да кажа, че всъщност, ако ние наистина смятаме, че България не предлага модерно лечение тогава това е много жалко, тъй като не може да се обясни защо българските лекари, включително и в Западна Европа са много добри да практикуват. Аз смятам, че в България съществуват национални центрове и университетски болници, в които се предлага напълно адекватно и качествено лечение от висококвалифицирани кадри, които ние не бива да пренебрегваме и да си говори нещо противно на това е просто обидно за съсловието, разбира се, има значително какво може да се желае по отношение на санитарно-битовите съсловия в тези болници и въвеждането на нови технологии, но аз смятам, че в България работят прекрасни и висококвалифицирани лекари, за съжаление обаче не винаги се удава възможност те да се развиват, нито пък трудът им е адекватно заплатен, поради което се наблюдава и на практика тази икономическа миграция.
Клара Маринова: Благодаря ви, репликите бяха към д-р Бозов. Д-р Бозов, заповядайте имате думата за дуплика. Д-р Христо Бозов, кандидат за евродепутат от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН.
Христо Бозов: Разбира се, че тази цифра от 9 милиарда е приблизителна, защото не могат да се кажат колко са извънрегламентираните плащания, аз не казвам, че те преобладават в нашата система, но тази цифра, която аз съм взел от доклад на БСК, който е направен със съдействието на БЛС и работодателите в здравеопазването така че предполагам, че те точно са си свършили работата. Естествено българските лекари сме и много добри професионалисти, но условията в които работим, в никакъв случай не са както тези на европейските лекари, защото наистина ние имаме много добре развита база в университетските болници в големите градове, но какво да кажем за общинските болници, за тях не се помага в оборудването, не се извършва никаква реформа и повечето общински болници разполагат с по 4 отделения - детско, неврологично, вътрешно и някъде има хирургично - няма добра специализация в общинските болници. Затова казвам, че трябва да се направи реформа общинските болници да поемат някои функции, които са във връзка с тяхното местоположение, например болниците, които са в Родопите трябва да осигурят една добра възможност и за транспортиране на пациентите към тези големи университетски центрове, както в Родопите в Пловдив, затова националната здравна карта, която вече толкова години се мъдри, трябва най-накрая да се приключи, да се въведе и системата за електронно здравеопазване и всичко да е чисто, да може и да се управлява и да се администрира добре системата. От изключително значение е за мен да се направи един национален консенсус политиката да излезе извън здравеопазването и след като се направи този национален консенсус какво трябва да се случи със здравеопазването в България да се даде възможност на хора, които ще имат смелостта да направят реформата в продължение на няколко години да я осъществят, защото без реформа в здравеопазването аз като реаниматор мога да кажа, че здравеопазването вече е ...
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Бозов, продължаваме със следващия кръг въпроси. Кои са най-големите, актуалните проблеми в областта на здравеопазването в Европа и у нас - нерешени или незадоволително решени? Отново доц. д-р. Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС.
Красимир Мурджев: Благодаря Ви. Аз смятам, че съществува една обща група от администрирани проблеми и отчасти проблеми в здравеопазването в ЕС, включително и в България и това се отнася на първо място до ефективното управление в средствата за здравеопазване и други европейски страни имат проблем по този въпрос и разбира се, известни ограничения така че да се вместят в рамките на финансирането. На второ място това е повишаване качеството на медицинската помощ с високите очаквания на обществото и бързо въвеждане на нови технологии и това е един проблем общ за България и за останалите страни членки на ЕС, разбира се и за новите членки този проблем стои по-остро. Във всички страни от ЕС е налице дефицит в здравеопазването, наблюдаване се ясна тенденция за изтичане на кадри към страни с по-високо заплащане от една страна и поради това се наблюдава и поток от Западна Европа към САЩ, Скандинавските страни и Австралия и от друга страна от Източна Европа към западноевропейските страни. Едновременно с това този дефицит се поддържа и в интерес на истината от все по-малко желаещите млади хора да следват медицина във връзка с продължителното, тежко обучение и разбира се, поне десетината години, които са необходими за специализация - това е една обща група от въпроси, а едновременно, разбира се, с това има все още доста неща, които в България трябва да се решат в системата на здравеопазването. Това е неравномерното разпределение на лечебните заведения и болничните легла, както каза колегата Бозов, предстои въвеждане и приемане на здравна карта в следващите години, което е едно необходимо условие за урегулиране на това разпределение, голям проблем в България произтича от статута на лечебните заведения, които са регистрирани като търговски дружества, които от една страна трябва да отговарят на изискванията на търговския закон, а от друга страна играят роля със своите чисто социални функции, в България проблем е и неосигурените пациенти, за разлика от тези в ЕС имаме и огромен трудови дефицит и проблеми в спешната помощ, особено по отношение отдалечеността на отдалечени, на по-малки населени места в периферията или които са разположени в трудно достъпни райони така че на лице са и местни, локални проблеми, разбира се, нашето желание, на всички български граждани, на всички български лекари, със сигурност на пациентите е, че здравеопазването най-накрая трябва да бъде един от приоритети в политиката на ЕК и на ЕС, за съжаление до сега това не се наблюдаваше и всяка страна беше оставена да решава със собствените си ресурси и собствените си виждания натрупаните проблеми в здравеопазването.
Клара Маринова: Благодаря Ви доц. Мурджев. Доц. д-р. Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС. Д-р Дариткова следва да се произнесе по зададения въпрос. Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, заповядайте, д-р Дариткова.
Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Глобалното предизвикателство към системите на здравеопазване във всички страни е свързано със застаряването на населението и на встъплението на хроничните незаразни заболявания от тук наистина трябва да преформатират всички здравни системи и да се насочат към превенция, промоция на здравето и профилактика на усложненията от тези хронични незаразни заболявания, които са наистина един сериозен бич на съвремието. От тук нататък, разбира се, всяка една здравна система трябва да бъде свободна да решава проблемите си според регионалните специфики, но тъй като в следващия програмен период специално за България здравеопазването не е изведено в отделна програма за финансиране, ние трябваше да имаме наистина една национална стратегия, която да позволи според плана, които е заложен освен да се получават средства по другите оперативни програми. Явно наистина прозрачността в това управление не е на достатъчно ниво, защото установявам, че човек активно занимаващ се с политика като доцент Бозов не знае, че има национална здравна стратегия, която на този етап в приета в здравна Комисия и предстои да бъде разглеждана в пленарна зала би следвало тази стратегия наистина да отрази консенсуса, който е постигнат сред политическите партии, сред обществото, сред експертите, всъщност за съжаление не се получи така тя беше формално направена само за да се изпълнят сроковете, които престояха във връзка с подписването на Споразумението за партньорство с ЕК, затова и тази стратегия, според мен, ще бъде трудно реализирана, а е изключително важно наистина да се постигне консенсус, за да може независимо от вътрешното политическо управление с помощта на средствата от ЕС да има и определени стъпки на усъвършенстване на системата на здравеопазване на България, която ще актуална и адекватна на предизвикателствата на времето. Кадровите предизвикателства към системата са много сериозни, факт, че в Европа през следващите години се очаква около 20 000 човека дефицит на лекари тоест този пазар ще бъде отворен и ние трябва много сериозно да мотивираме лекарите да останат в България на фона на това сериозно предизвикателство и конкуренция, която предоставят като възможности за финансово осигуряване и кариерно развитие останалите европейски страни - така че тук усилията ни трябва да бъдат съвместни и много своевременни, защото с дефицита особено тежко се усеща наистина в отдалечените региони и той определя и начина, по който ние организираме нашата медицинска помощ, защото при дефицит на лекарите, търсиш варианти как да осигуриш с по-малко кадри, по-голям обхват медицинска помощ и в никакъв случай това не е в полза на по-доброто качество. Разбира се, наистина проблемите в следващия програмен период ще се решават на основата на това колко средства ще могат да се получат за здравеопазване, но и в този програмен период имаше достатъчно средства за усъвършенстване и подобряване материалната база, както на лечебните заведения с държавно участие в капитала - големите държавни болници така и за общински болници, имаше такава оперативна програма, болниците, които успяха да реализират с помощта на добри решения на общинския съвет и на общинските ръководства своите проекти наистина ще се похвалят с по-добра материална база, по-добро оборудване и от там ще могат да привличат повече пациенти. Трябва да се използват ефективно възможностите на ЕС, това минава наистина през национален консенсус и съгласие по отношение на развитието на здравната политика и активна работа от страна на местните ръководства и управлението на системата на здравеопазване.
Клара Маринова: Благодаря Ви. Д-р Дариткова. Д-р Дариткова следва да се произнесе по зададения въпрос. Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС.
Христо Бозов: Аз внимателно слушах моите колеги и събеседници. Това, което доктор Дариткова спомена, че не съм се запознал със здравната стратегия, много внимателно съм я прочел, тя е на сайта на министерството. Освен това се запознах и с предлаганата концепция за преструктуриране на спешната помощ, което е изключително важно, но трябва да кажа, че всички тези неща са по - скоро пожелателни, а реално нищо не се случва и затова здравната система продължава да буксува на едно място. Истината е, че ние сме в тежък демографски срив, нашата нация намалява, ние наближаваме 7 милиона, затова изключително важно е да се наблегне и на детското здравеопазване, една тема, която моите събеседници пропускат, не знам по каква причина, но трябва да кажа, че с намаляването на раждаемостта, тази висока детска смъртност, ние имаме сериозен проблем. Не се осъществяват необходимите профилактични програми при децата. Само за сведение ще кажа, че според мен е необходимо да се направят профилактични програми и срещу стреса при децата, и срещу затлъстяването, и срещу гръбначните изкривявания, неща, които се случват ежедневно с нашите деца и те живеят в един сериозен стрес. Затова ролята на министерството, на нашата общественост, е да обърне внимание на профилактиката при децата. Следващият сериозен проблем е този с увеличаването на възрастта, увеличава се броят на хората с алцхаймер и деменция, за тях грижите не са достатъчни. Необходимо е според мен и според нашата партия да се въведат специални центрове, където тези хора, когато развият такива заболявания, да бъдат като тип дневен център, те там да пребивават през деня, да не бъдат в тежест на своите близки и също така да се осъществява един адекватен медицински контрол. Съществен момент, които трябва да се направи през следващите години, е развитието на система от рехабилитационни заведения, една функция, която в много голяма степен е развите в ЕС, особено в Германия. Българите се лекуват в болниците за активно лечение, например един човек като прекара инсулт, инфаркт, лекува се 5 - 10 дена, подобрява се състоянието му, но той не е достатъчно добре излекуван. Затова трябва да продължи лечението си в някакъв друг тип болница, която да не е за активно лечение, а за рехабилитация. Там са възможностите за усвояване на средства от ЕС, за да се усвоят средства, те трябва да се планират, да се изискат от ЕС, за да се направят адекватни рехабилитационни центрове. Доцент Мурджев спомена един много важен въпрос, това е спешната помощ. Спешната помощ в България също не е добре развита в сегашното си състояние. Ние говорим за реформа на спешната помощ от много време, но реално нищо не се случва. Затова е необходимо първо да се отграничи спешната помощ от неотложната помощ. Неотложната помощ е приоритет на общопрактикуващите лекари, те да поемат неотложната помощ с кабинетите, които разкриват в един по - пълен обем, а спешната помощ да бъде така преструктурирана и направена, че да поема спешните случаи и в рамките на 20 минути на всеки гражданин на страната да се оказва необходимата спешна помощ. Тук също може да се потърси помощ от ЕС, европейски средства, защото и материалната база в спешната помощ отдавна е амортизирана.
Клара Маринова: Сега идва ред на репликите и дупликите, но доколкото разбрах доктор Бозов има ангажимент и напуска дебата, така ли е, доктор Бозов?
Христо Бозов: Не, мога да остана още няколко минути.
Клара Маринова: Добре, имате думата за реплики и дуплики.
Красимир Мурджев: Трябва да кажа, че националната здравна стратегия, която наистина беше приета от парламентарната комисия по здравеопазването и предстои гласуването й в пленарна зала, е наистина един много добър, уникален бих казал документ, който създава предпоставки за приемственост, независимо от смяната на правителствата, до 2020 година. Това е един документ, който все пак е съгласуван с ЕК и по тази причина той ще съответства и на европейските виждания за развитие на здравеопазването. Наистина това не е нещо, което можем да го решим в рамките на 3 или 6 месеца и то показва тенденция, по която трябва да се развива българското здравеопазване. Съгласен съм, че има и проблеми, но ако ние не се обединим да ги решаваме, те скоро могат да поставят здравеопазването в една много неблагоприятна среда. Относно спешната помощ, по този проблем наистина е добре да се действа според добрите европейски практики, особено при наличната инфраструктура в България. Колегата Бозов е прав, че не винаги се отличава спешната от неотложната помощ, тоест спешните от неотложните състояния. За съжаление можем да кажем, че телефон 112 не винаги може да дефинира необходимостта от спешна или неотложна помощ, което се отчита от колегите от спешната помощ наистина. Не трябва да забравяме, че през тази година трябва да започне обучението на парамедиците и лекарите асистенти, което е упоменато и в националната здравна стратегия. Благодаря!
Даниела Дариткова: Аз Ви благодаря и разбрах, че мога да отправям реплики и към двамата събеседници. Първо искам да попитам доцент Мурджев, като искам да подчертая, че Националната здравна стратегия не беше подкрепена от ПП ГЕРБ заради пожелателния й характер, липсата на конкретика и липсата на търсене на предварителен консенсус, представянето й в един завършен вид, без да е ясно кои са авторите, кои са източниците и кой наистина е изготвил тази стратегия, независимо, че е внесена от Министерството на здравеопазването. Още по - смущаващ е фактът, че на интернет страницата на Народното събрание, разбира се и в архива на парламента, се появи предложение за ратифициране на споразумение със Световната банка за развитие, което е на стойност малко повече от един милион лева, което ще направи анализ на системата и възможност за прилагане на Националната здравна стратегия в България. Значи ние в събранието още не сме гласували стратегията, защото тя е приета само на комисия, но първо ще гласуваме един договор, като ще дадем на Световната банка един милион лева, за да може тя да ни каже как да си направим системата на здравеопазване. Смятам, че това е изключително подценяване на капацитета на експертите, които съществуват в България и които наистина биха могли за далеч по - малка сума, да не кажа без пари, да напряват така, че да се постигне някаква стратегия, наистина реалистична, която да помогне системата ни да постигне друго ниво. Целият този ход на събитията, първо стратегия, която формално се приема, после плащаме едни пари, за да ни кажат чужденците как да си свършим работата, не звучи адекватно за една европейска страна. От друга страна искам да попитам и доцент Бозов как той се отнася към една много важна стратегия, която беше възприета в този програмен период и която касае детското здравеопазване, а именно деинституционализацията, защото ние там бележим значителни успехи, имаме няколко закрити детски домове, разшири се сериозно приемната грижа, децата се извеждат в приемни семейства, което се отразява изключително добре на тяхното ранно развитие и всичко това беше финансирано в този програмен период, аз се надявам да бъде финансирано и през следащия, защото има още какво да се желае относно инвестицията в ранно детско развитие и смятам, че това е една добра основа на развитието на профилактиката и изоставането и различни отклонения в нервно - психичното развитие на децата. Разбира се имаше и други инвестиции в профилактика и превенция, защото това е основното по отношение детската възраст.
Красимир Мурджев: Националната здравна стратегия беше обсъдена на няколко заседания в Комисията по здравеопазване и не мога да се съглася, че е в тесен кръг, тъй като там присъстваха и пациентски организации, и представители на съсловни организации и голяма част от предложенията бяха приети, което е и причина тя да се позабави малко и да влезе чак сега в пленарна зала, защото няколко пъти беше преработвана съобразно желанията на участниците в този диспут. Така че не мога да се съглася, че тя е била приета в много тесен кръг, даже и част от колегите от ГЕРБ отправиха препоръки, които бяха приети. Това една част от представителите на ГЕРБ в парламентарната здравна комисия не подкрепиха здравната комисия, това е въпрос на политика разбира се. По отношение на бъдещото финансиране пак искам да кажа, че има доста големи възможности за финансиране с европейски средства на българското здравеопазване в следващия програмен период, но разбира се ние трябва да се съобразяваме и с техните виждания, и с техните условия. По отношение на договора със Световната банка Вие знаете, че се предвижда допълнително финансиране на около 300 милиона евро по различни програми в българското здравеопазване и една от причините за това е, че България трябва своевременно да си приеме Национална здравна стратегия до 2020 година, така че ние изпълняваме условията на ЕС. Пак повтарям, че на този етап съществува координация между ЕК и Министерството на зравеопазването.
Христо Бозов: Смятам, че тези дебати, които водим, са изключително конструктивни и полезни и те не трябва да се водят само в предизборен период. Когато един такъв дебат за здравеопазването се води постоянно, проблемите се слагат на масата, говори се понякога макар и по - остро, но вярно, тогава ние ще имаме един резултат, обществото ще бъде запознато в по - голяма степен с проблемите в здравеопазването и ще ни помогне на нас политиците да вземем верните решения. Естествено този период, който извървя България през последните години, се случиха и някои положителни неща и съм съгласен, че деинституционализацията и приемната грижа са едно от онези неща, които дават на българина едно европейско самочувствие. Това са едни много малки стъпки в сравнение с онова, което трябваше да се извърши, необходимо е да се върши и занапред, затова един такъв дебат трябва да продължава.
Клара Маринова: Сега към нашата дискусия очаквам да се включи още един наш български лекар, с доцент Бозов приключихме, сега на негово място се включва доцент - доктор Георги Паскалев, почетен ректор на Медицинския университет в Пловдив. Аз продължавам с моите въпроси - ефективността в кавички от сменения модел на финансиране се измерва в пъти повече инвестирани обществени средства за неизвестно количество и с незадоволително качество здравни услуги. Защо абсолютно всички и медици, и пациенти са недоволни от нашето здравеопазване. Не е ли възможно да ползваме най - добрите, най - ефективните, най - модерните европейски модели?
Красимир Мурджев: Наистина в България са недоволни от здравните услуги и лекари, и пациенти. Лекарите са недоволни от недостатъчно удовлетворителните условия на труд, включително и в големите болници, и разбира се от заплащането, което е в пъти по - ниско от това на техните западноевропейски колеги, а в значителна част отстъпваме и от заплащането на тези в бившите социалистически страни в Източна Европа, включително и в Руската федерация. Но искам да наблегна на това, че здравноосигуритеният модел няма алтернатива. В почти всички европейски страни, изключвам Великобритания, където е запазен моделът на бюджетно субсидиране, бюджетно финансиране, в останалите страни този модел вече е наложен и не подлежи на дискусия неговата ефективност. Но в България бяха заложени някои порочни практики при въвеждането на модела през 2000 година. По принцип здравеопазването беше оставено да се развива на абсолютно пазарен принцип без изобщо държавата да се опитва да го регулира, в резултат на което трябва да кажем, че се нароиха много болници с неравномерно разпределение и на практика се получи свръхконцентрация на болнични заведения в големите градове и то за сметка на частните заведения. Все пак трябва да кажем, че всички тези лечебни заведения ползват публичен ресурс, който е ограничен, имам предвид бюджета на НЗОК. Друг голям порок, поне за нас като политическа сила, е функционирането на лечебните заведения като търговски дружества, в резултат на което те трябваше да извършват една основна социална функция - здравеопазването, а да работят като търговски дружества, да трупат печалба, да плащат корпоративен данък, при един ограничен публичен ресурс. На практика през тази далечна 2000 година образно казано ние пуснахме търговците в храма и цялото българско здравеопазване започна да функционира на този порочен принцип. Така че това са проблемите и ние трябва да набелязваме мерки, но те са набелязани, пак ще се върна към Националната здравна стратегия, за тяхното преодоляване. Но пак по отношение на здравноосигурителния модел, тук няма какво повече да желаем, освен въвеждането на допълнителния стълб за здравно осигуряване, както е в редица други западноевропейски държави.
Даниела Дариткова: Аз смятам категорично, че солидарният модел няма алтернатива, ние сме длъжни като страна - членка на ЕС да имаме солидарен модел, тоест да плащат всички според доходите си, а да ползват тези, които имат нужда. В този смисъл наистина със залагането на системата през 2000 година имаше значителни дефекти и то най - големият дефект беше, че се започна с 6% здравна вноска, с която се смяташе да се осигури само извънболничната помощ. Идеята беше да се осигури постепенно увеличаване на вноската, за да се покрие и болничната помощ, оттук аз не смятам, че средствата са безкрайно много. Около 4% от БВП не е стойност, с която България може да се гордее и да изпъкне сред другите европейски страни. Медицината е скъпа дейност, която непрекъснато бележи нови етапи на развитие, високотехнологичните методи на лечение ще навлизат все повече в практиката и ние ще трябва да търсим такъв модел на финансиране, който да направи разходването на средствата ефективно, тоест да има профилактика по различни програми, а когато човек се нуждае наистина от високотехнологично лечение, да не се стига до Комисията за лечение в чужбина, а да се ползва капацитета на българските лекари тук в България, който е наистина на едно много добро ниво. Аз смятам, че ефективността на системата ще може да бъде подобрена чрез допълнителното осигуряване и сега има такава възможност, само че нямаме ясно дефиниран пакет на касата и това е нещо, което не се случи по време на нашето управление, не се случи и сега, напротив, там непрекъснато се разписват нови и нови дейности и се оказва, че с тази 8% здравна вноска, която се плаща сега, едва ли не човек може да получи всичко, а в действителност се оказва, че голяма част от медицинските изделия и други лекарствени препарати не са остойностени от касата. За лекарския труд разбира се стои големия проблем, защото неговото реално остойностяване не се е случило и сега. Тези негативи и диспропорции в системата трябва да намерят своето решение, защото наистина натрупването на отрицателна енергия отвътре ще взриви рано или късно системата и всичко това трябва да бъде избегнато.
Клара Маринова: Сега към нашата дискусия се включва доцент - доктор Георги Паскалев, почетен ректор на Медицински университет Пловдив, здравейте, доктор Паскалев!
Георги Паскалев: Здравейте, госпожо Маринова!
Клара Маринова: Да Ви припомня темата, ние досега коментирахме кои са най - големите проблеми в здравеопазването в Европа и у нас и сега сме на въпроса ефективността от сменения модел на финансиране в момента се измерва в пъти повече инвестирани обществени средства за неизвестно количество и с незадоволитено качество здравни услуги. Защо абсолютно всички, и пациенти, и лекари са недоволни? Не е ли възможно да ползваме най - добрите и ефективни, най - модерните европейски модели?
Георги Паскалев: Първо искам да поздравя моите събеседници, проф. Мурджев за професурата, която скоро защити, госпожа Дариткова, едни хора, които са компетентни в сферата на здравеопазването, но нека да им припомня къде се намираме, не само последните четири години, къде се намира нашето здравеопазване през последните 24 години. На първо място искам да припомня, че по смъртност сме на 25 - то място в света. Продължителността на живота в България през последните 24 години е паднала с 3 - 4 години. Освен това всяка година имаме 30 000 нови онкологични заболявания, туберкулозата има епидемиологични размери, болестта на бедните. Дълговете на болниците са близо 500 милиона. Аз искам да попитам и проф. Мурджев, той отскоро е в управлението, и госпожа Дариткова, къде отиде този един милиард и половина от здравната каса? Можем да говорим много за ефективност, ефективността е функция на правилното разпределение на ресурса, който имаме, макар и малък, този ресурс би бил достатъчен, ако той правилно се разпределя. В момента има един дисбаланс, и той е невероятен, между това, което се върши и това, което се получава. Не е тайна източването на здравната каса, то е в резултат на виртуални пациенти, в резултат на премоделиране на някои клинични пътеки към по - високи клинични пътеки. Нереално остойностяване, по - високо остойностяване на някои изследвания, които формират заплати от типа, чуйте и нека слушателите да чуят, от рода на 50 000 - 60 000 лева на месец. Не че колегите, които го извършват, не го заслужават, но там има съмнения по отношение на това, което се извършва, дали би трябвало да се извършва, дали са правилно индицирани, или са индицирани в полза на определени цели и опредери групи лекари и специалности. Ако клиничните пътеки, които сега са заложени, слушах и госпожа Дариткова, че са недофинансирани, те че са недофинансирани да, но клиничната пътека не може да бъде фактор, който да определя заплатата. В Лисабонския договор е записано категорично - в сферата на здравеопазването търговските принципи нямат място, държавата трябва да се опита да регулира нещата по друг начин. Здравето и животът не са стока, колкото и да искаме да ги остойностим, те нямат цена. Така че основното, което трябва да стане оттук нататък, е да се преразгледат клиничните пътеки. Правилно ли е да продължаваме по клинични пътеки и дейности да отчитаме дейността на болниците. На второ място контрол - няма никакъв контрол. Там има един субективен котрол, идва един колега от НЗОК и започва - тук нямате подпис, тям нямате дата, хайде ще ви глобим и т.н. А по отношение на лимитите това е безумно, да налагаш лимит върху здравето, върху живота на болния, върху качеството на дейността, която той заслужава да получи, защото днес здравеопазването не е привилегия само на тези, които имат пари, то е право на всички, защото така е записано в нашата Конституция, така е записано и в Закона за здравето, така че нещата, на които трябва да се наблегне, са контрол, въвеждане на здравна електронна карта, която да следи, защо никой не я въвежда? 24 годиин имам чувството, че след министър Илко Семерджиев, никой не ще да прави реформи. Играем си на реформа, слагаме тежка артилерия, лека артилерия и там други, но пет министри нещо да са променили - нищо. И в момента нещата са така, нещата не вървят на добре, този проект за стратегия, който е заложен, там са заложени пет индикатора, които фиксират намаляване на смъртността в различните възрастови групи, профилактика евентуално на заболяваемостта. Не са заложени истинските показатели, които трябва да раздвижат и да подобрим демографските показатели. Това са в общи линии нещата.
Клара Маринова: Уважаеми слушатели на „Радио К2" в ефира на радиото шести дебат за Евроизбори 2014, здравеопазване, здравна реформа. Участници в този дебат: д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, - д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС и доц. д-р Георги Паскалев, „Почетен ректор" на МУ, Пловдив , представител на коалиция от партии АБВ. Приключихме с втория кръг въпроси, има ли реплики и ще последват ли дуплики? Д-р Мурджев, наистина ли сте станал професор, пък не сте ми казали?
Красимир Мурджев: Ами то беше едно събитие от преди няколко дни.
Клара Маринова: Значи съчетаваме изборите, съчетаваме с диспута и с вашата професура и оттук-нататък обръщението ми ще бъде професор Мурджев, слушаме Ви.
Красимир Мурджев: Най-напред искам да поздравя доц. Паскалев, който беше мой пряк ръководител и един от моите учители по хирургия, един достолепен човек и да го поздравя за включването му в дебата. Трябва да кажа, че тези проблеми нееднократно сме ги обсъждали с него и годините, които сме работили заедно. Наистина той е прав, аз ще се позволя само няколко корекции за това, че нищо не е правено. Има няколко стъпки,които се направиха. Това, че това правителство прекрати порочната практика за закриване на общински болници. Напротив, даже може да кажа, че се възстанови болницата в Девин и на този етап спасихме белодробна болница в Пловдив, което не е малко. Да спасим болница е една голяма стъпка за съответния район, решаващо, защото обезпечавам населението с медицинска помощ. Преминаването към диагностично свързаните групи е нещо, което отдавна се желае от съсловието. Ние чакаме да се финализира анализа за това какъв финансов ресурс ще е необходим, защото ясно е , че модела за клинични пътеки в България не се оказа особено удачен.
Клара Маринова: Д-р Дарикова, имате ли реплика?
Даниела Дариткова: С огромен респект и уважение за хабилитираните лица в този разговор и поздравления. Медицината е наука, но здравеопазването е политика, а добра политика в здравеопазването се прави на базата на постигане на широк консенсус. Именно представителите на академичната общност в медицината трябва да отстояват един много важен принцип, който гарантира еднакъв достъп на всички граждани, а именно качеството. Не да има какво да е лечение за болнична помощ, а то да осигурява еднакво качество и да отговаря на еднаквите изисквания на лечебните заведения в 21 век. Това е нещото, към което ние в предходното управление винаги сме се стремили, когато сме въвели стандартите за обслужване по отделните специалности и нивата на компетентност. Нещо, което беше заявено, че ще бъде коригирано, а на този етап няма никаква корекция от сегашното управление. Качеството на медицинската помощ е нещото, което ще е водещото в следващите години, към това трябва всички ние да се стремим. Медицинската помощ в никакъв случай не се изчерпва с лечебното заведение за болнична помощ. Лечебните заведения за болнична помощ трябва да осигуряват само около 20 % от услугите на населението, 80 % те трябва да получават адекватно, качествено, своевременно лечение и профилактика в доболничната помощ. Това е огромният проблем на нашето здравеопазване в момента, че имаме една обърната пирамида на здравната система, с много скромно представителство на доболничната помощ и широко представителство на болничната помощ, което категорично размива действията, които трябва да се извършват в едно лечебно заведение за болнична помощ и не дава възможност болниците да осигуряват високо технологична помощ на лечение и съвременно медицинско лечение, което да е на ниво и според световните стандарти.
Клара Маринова: Благодаря, д-р Дариткова! Доц. Д-р Паскалев, имате ли и Вие реплики и дуплики?
Георги Паскалев: Искам да кажа, че винаги има време да събираш камъни и да хвърляш камъни, особено по тези, които не са в управлението, но и двамата и проф. Мурджев и д-р Даритков, и аз при вас повече приликите, отколкото това, което не искаме, отколкото разликите. Какво искаме, искаме да има достъпност за всички граждани, не само за гражданите от София и Пловдив, а и за тези, които са от Ивайловград, Смолян, Девин, да има достъпност и равноставеност. Това е задължение на нашата здравна система, да се осигури досъпност, другото е достатъчност. Кличните пътеки, които сме въвели в момента не дават достатъчност. Ако дойде пациент с 2-3 заболявания, ние ще лекуваме само това, за което сме го приели по клиничната пътека. Всичко останало, което той има като заболяване, не е включено. Този проблем се решава с диагностично свързаните групи. Там ще трябва повече финанси и да се дискутира. Той не може да се реши с отделни проф. Мурджев и д-р Дарикова, там трябва обществен дебат. Напредналите държави са го решили въпроса, с пълен здравен статус и всичките неща са коригирани. По отношение на качеството на здравеопазването в България, никак не е добро. Знаете комисиите, които съществуват за изпращане в чужбина, всяка година от нашата държава изтичат едни 50 милиона в съседна Турция, специализирани болници за онкологични заболявания. В България все още нямаме такава. В нашата програма, която предлагаме като стратегия засягане поне изграждането на 1-2 специализирани онкологични болници. Онкологичните заболявания в България са много в сравнение с другите държави. Да се намали броят на хоспитализациите, няма корелация между болнична помощ, доболнична и общо практикуващи лекари. Всичко отива и се приема и хоспитализира. Знаете какво е хоспитализацията като бройка пациенти над 65 години, на 1000 човека, 456 постъпват в болница всяка година или близо 2 милиона пациенти постъпват в болници, заради влошен здравен статус. Основното е търсене на клинични пътеки и печалба от тези клинични пътеки. Българското здравеопазване може през болниците да докара целия китайски народ и да вземе парите на всички клинични пътеки. Индикациите са силно разширени, оттам започва източването. Основното неща е здравната каса, държавата, трябва да регулира тези процеси, така оставени и 20 милиарда да има бюджет в здравната каса, той няма да стигне, той ще бъде източван. Обръщам внимание на това, което е необходимо, това е майчинското и детско здравеопазване. То е оставено някак назад и се изказват хора, които не са компетентни. В парламента, от трибуната трябва да вземат отношение само лекари по отношение на здравеопазването.
Клара Маринова: Благодаря Ви! И така няма как да се върви напред и да се търси успех в преодоляването на проблемите, ако не изяснят основните причини и фактори, повлияли за изключително тежкото положение на българското здравеопазване. Освен основните причини и фактори, какви са приоритети - Ваши и на партиите и коалициите Ви за бъдещето на здравеопазването у нас, а и в ЕС, защото става дума за бъдеща работа в ЕП? Слушам Ви!
Красимир Мурджев: Право на всеки здравноосигурен гражданин е достъпът до качествена медицинска помощ. Всички страни, включително и България се нуждая от оптимизиране на системите за финансово управление. През следващите години в България трябва да се въведе 2-ри стълб на здравното осигуряване. Трябва да се мобилизира и развие системата за спешна медицинска помощ. Необходимо е въвеждане на информативна информационна система за парите от ЕС, особено във връзка с движението на гражданите и възможността да те лекуват извън България. Много е важна регионалната политика като се обърне внимание на лечебните заведения в отдалечените и трудно достъпни райони. През тази година за пръв път имаше пряко субсидиране от страна на бюджета на МЗ на 50 такива болници, като списъкът за тях беше изготвен от НСОРБ. Солидарен съм с колегите, които казаха, че трябва да се обръща специално внимание върху майчиното и детското здравеопазване. Самата здравна система трябва да се преориентира към профилактика на социално значимите заболявания. Трябва да се отдели внимание на развитието на човешките ресурси в здравеопазването и кадровият дефицит в страните членки от ЕС.
Даниела Дарикова: Въпросът трябва да бъде какво ЕС и средствата от неговите фондове за солидарност могат да допринесат за по-доброто българско здравеопазване през следващия програмен период. На първо място, смятам, че трябва да се използват средства за изграждането на тази прословута единна информационна система на касата, завършването, на която ще позволи индивидуалната здравна карта на всеки пациент, д регулира положението и позицията си в системата. Това задължително ще подобри контрола, оттам и ефективността на харчене на средства. На базата на тази информационна система, много по-лесно могат да се реализират и следващите стъпки на финансови модели в здравеопазването, защото ще имаме базата за доброто и сигурно разходване на средствата, а именно контролът. Средствата на ЕС могат да бъдат използвани за намаляване на различията между регионите, за своевременна диагностика, както в спешната помощ, така и в извън болничната помощ в различните региони на страната. Националната здравна карта трябва да стане отражение не само на моментното състояние, каквито са картите, правени досега, а да даде някаква тенденция за развитие на системата, което да бъде основано на еднаквия достъп от страна на населението. От друга страна, кадровото обезпечаване на системата на базата на фондовете, може да бъде добре обезпечено, защото и сега имаше възможност за осигуряване на допълнителни средства за специализация на българските лекари, което да ги мотивира в последствие да останат в България. Това ще бъде важен елемент, ако системата може да се разшири до медицинските сестри. Обслужването на допълнителни медицински специалисти, което може да стане на базата на еврофондовете в следващия програмен период. По отношение на застаряването и демографските проблеми на населението, по-високата хоспитализация на населението над 65-годишна възраст. Могат да бъдат използвани средствата на европейските фондове, за да се осигурят такива здравни грижи по домовете и тези пациенти да не влошават състоянието си. Всичко това ще доведе до друго ниво на българската здравна система и по-голяма удовлетвореност, както на ползващите я, така и на работещите в нея.
Георги Паскалев: Започвам оттам, където приключиха двамата събеседници преди мен, кадрите, няма качество в здравеопазването без съответно подготвени кадри, може да изредим болници, може да модернизираме, може да закупим скенери, но нямаме ли хората нищо не може да направи при тях. Европа също има проблем с кадрите, тъй като добрите специалисти от Европа също отиват в САЩ, там заплащането е по-добро. Не знам България откъде ще вземе един ден специалисти. Надявам се, че двамата представители на НС знаят какъв е възрастовия характер на лекарите, които работят в момента, над 50 и около 50 години. Има един голям дефицит на разлика в старото поколение и новото, което идва. От 9 специализации, обявени в областта на хирургията за Пловдивския регион се явиха само 9. В момента лекарят изчезва и той се замества от икономическите показатели. Ако ние продължаваме да увеличаваме заплатите с 5-10% в следващите 10 години, трябва да очакваме сега има финансов колапс, срив и девалвиране на здравеопазването, но в следващите години въобще няма да има здравеопазване. Това, което ние предлагаме е реално увеличение, съпоставимо с европейското, за да може тези хора, които са напуснали България, поради лично отношение, биха се върнали при едно по-добро заплащане. Ако средствата бъдат добре разпределени по различни специалности, не само в една или две специалности, където да формират такива заплати от 50 000 лева, мисля, че хората ще се върнат. Това е най-сериозният проблем в нашето здравеопазване. Ако ние него решим, не може да разчитаме на нищо. Второто нещо, което ние предлагаме са бакалавърските програми, навсякъде по света спешната помощ и обслужването се извършва от такъв тип специалисти, те оказват наистина ефективна помощ. За цяла Софийска област има 29 линейки, от които 18-19 не са комплектовани. Каква помощ 8 часа да стоиш и да чакаш, за да те прегледат в университетска болница. За един от артистите слушах наскоро, което е чакал 6 часа линейка. Говорим за европейска държава, където имаме претенции, че нашето здравеопазване ще бъде добро, не е добро. Искам да подскажа на двамата представители от парламента нещо, което може да се реши в регионите, където няма болници. Аз съм от Ивайловград. За да качиш един болен на линейка и да го закараш до най-близката дестинация Хасково, с инфаркт, или със спукана язва, в Хасково трябва да му подпишат само смъртния акт. На 18 км. Е Димотика, където има една много хубава и модерна болница и може да окаже цял спектър от помощ, само че трябва тези неща да се договорят, ние сме две европейски държави, този тип пациенти не са повече от 10, да бъдат обслужвани в най-близкото заведение, което е Димотика, Гърция. Друг особено тежък проблем, това са лекарствата, лекарствената политика.
Клара Маринова: След малко ще се спрем на този проблем. Ако сте приключили със зададения въпрос, реплики и дуплики?
Красимир Мурджев: Нямам повече какво да добавя.Над 30 % от лекарите в България, които практикуват са в пенсионна възраст, което показва само по себе си дефицита на кадри в България. Не може да се справим с липсата на кандидати за специалности. За педиатрия, патоанатомия, хирургия, най-атрактивни са специалностите, където заплащането е най-високо. Инвазивната кардиология. Важно е цялостното обучение и мотивация, която получават студентите по медицина във ВУЗ-овете.Но това е една европейска тенденция, навсякъде има отлив от тази професия, което е една предизвикателство към ЕК и страните-членки на ЕС.
Клара Маринова: Д-р Дариткова, имате ли допълнение, реплика, слушаме Ви.
Даниела Дариткова: Искам да спомена какво е трансгранично лечение, което е вариант за решаване на проблема, който беше изтъкнат от доц. Паскалев. Членството ни в ЕС дава и позитив след време. Европейският регламент е в Закона за здравето, според него българският пациент може да бъде лекуван в съответна европейска страна, само че с предварително разрешение на касата, първо, което е проблем и второ, ще бъде платена услугата на ниво на нашата цена на услугата. Ние знаем, че цените на дейностите и клиничните пътеки в България са доста по-ниски, отколкото в съседните европейски страни. Така, че Европа може да ни бъде полезна. Има още за какво да се борим в следващия програмен период за изравняване на цените на услугите и големия проблем е да имаме лекари във всички специалности. Голямата ножица между минималните и максималните заплати, получавани в системата на здравеопазването. Това е предизвикателство към всички политически сили и трябва да се търси решение, защото България е сериозно застрашена да остане без педиатри, анестезиолози и други специалисти, които в момента не са добре платени.
Клара Маринова: Отиваме към следващия кръг от въпроси. Във вашите изложения нееднократно се споменаваха темите относно НЗОК и лекарствената политика. Какви са проблемите там и какво е тяхното решение. Слушам ви.
Красимир Мурджев: Лекарствената политика е едно от най-сложните неща в системата на здравеопазването. Приехме една поправка в законодателството, която възпрепятстваше паралелния износ на лекарства, но проблемите по отношение на цените на лекарствените средства е по отношение на доставките за болниците. В този случай няма някаква универсална рецепта за справяне с всички тези проблеми. Трябва да се осигурят достатъчно медикаменти за рисковите групи от пациенти и тези, които са със социално значими заболявания, които се развиват бързо, прогресивно и могат да бъдат с фатален изход. В този случай е необходимо снабдяване на системата с онколекарства за онкоболните и за животозастрашаващите състояние . На този етап може да се стремим към едно унифицирано европейско законодателство, пред бъдещата ЕК това е един от основните въпроси, които трябва да реши неотложно.
Даниела Дариткова: Българското законодателство по отношение на лекарствената политика е изцяло съобразено с европейските директиви, които са транспонирани напълно коректно и детайлно и ние няма как като страна член на ЕС проявяваме своеволие в това отношение и в този смисъл ние не може да забраним паралелният износ. Той може да бъде до някаква степен наблюдаван, но в никакъв случай възпрепятстван, защото това противоречи на договорите и на свободното придвижване на стоки през границите на европейските страни. Законът, който беше приет, не беше достатъчно съвършен и може да създаде проблеми на европейско ниво.
Големият проблем на лекарствената политика в България е, че фармацевтичната индустрия, поставя еднакви цени на стоките, които произвежда за всички европейски страни, независимо от нивото на БВП. В този смисъл лекарствата за нивото на БВП и възможностите на българските граждани са скъпи. За това ние въведохме регулация на цените на лекарствените продукти, като се съобразяваме и избираме най-ниските цени от 18 други държави. Това дава възможност да се постигнат по-ниски нива стойност на лекарствените продукти за пациентите. По-важно е да се постигне покриване на нуждите на пациентите от НЗОК, защото големият проблем на българските пациенти е, че те плащат повече от джоба си за лекарства, отколкото могат да получат като се осигуряват в НЗОК. Съществуват предизвикателства и пред ЕС, защото там беше започнал един дебат да се осигурят различни цени за лекарствата за страните с различно ниво на БВП. Това не може да бъде прието еднозначно от богатите страни в Европа, но могат да се търсят още варианти за решение, защото достъпът до съвременни модерни терапии, трябва да бъде гарантирано на българските граждани, както на всички други европейски граждани. В следващите години се надявам избраните европейски депутати да защитавам тези тези, защото това ще подобри състоянието до достъп на лекарства на българските пациенти. Във вътрешен план, трябва да търсим варианти за увеличение на ползването на генерични продукти, защото това ще подобри достъпа на пациентите до лекарства и ще позволи по-ефективно да се използват средствата, които отделяме, за да могат да получават адекватни лекарства. Надявам се в следващите години да продължи да действат изискванията по отношение на безопасност на лекарствените продукти. Да се гарантира една лекарствена политика на национално ниво, която е в интерес на гражданите и намира баланса между интересите на фармацевтичната индустрия у ползващите я пациенти.
Георги Паскалев: Напълно съм съгласен с колегите, но бих добавил, че лекарствената политика е ангажимент на държавата. Намаляването на цените на лекарствата е проблемът, който вълнува всички пациенти и държавата. Тя би могла, независимо, че трябва да се подчинява на европейските изисквания, да направи по-резултатна политиката като понижи цента. Това може да стане с диференцирана ставка на ДДС за медикаменти, които плаща публичния фонд на НЗОК и тези, които са на свободния пазар. Това е нормална европейска практика. В повечето европейски страни за медикаменти, които се заплащат от публичните фондове ДДС е 0% , а за останалите не надвишават 15 %, а при нас са 20%. Разбирам, че надценка за производители и дистрибутори трябва да има, тя може да не бъде строго фиксирана. Друго, което дразни всички е, че НЗОК не провежда тръжни процедури за снабдяване с медикаменти, слушайте ми добре, това го прави МЗ. След това тези, които са спечелили търговете отиват в НЗОК и тя по закон договаря цените на отстъпка от вече определена цена и предполага много често не особено честни и регламентирани практики. Все едно аз да се договарям с теб колко ще намалиш от тази определена вече цена. Не е нормално и буди съмнение, да не кажа корупционни практики. Трябва да се прекрати НЗОК да си провежда търговете, кой с каквато цена се класира, това да бъде. Цените на лекарствата в България са много по-скъпи от тези в Турция, Гърция и т.н. и от другите европейски държави, независимо, че това са генерични лекарства. България купува едни от най-скъпите лекарства.
Клара Маринова: Реплики, дуплики? Очевидно няма.
Даниела Дариткова: Само ако ми позволите.
Клара Маринова: Да, заповядайте.
Даниела Дариткова: Останах без уточнение по механизма чрез който се плащат лекарствата.
Клара Маринова: Да, аз това исках да ви попитам.
Даниела Дариткова: В момента не се провеждат от Министерството на здравеопазването. Търговете за онкологичните лекарства се провеждат от съответните лечебни заведения, а касата заплаща нивата на медикаментите до тези, които са определени от Комисията по национален съвет по цени и реинбурсиране, при включването на съответните медикаменти в позитивната листа, т.е. не може да има индивидуални решения на различните лечебни заведения и там резултатите бяха странни, защото имаше случаи при по-големи поръчки се постига по-висока цена на продукта. Това е обект на контрол от други органи на лечебното заведение, което е търговското дружество. Но касата плаща една и съща цена. Ако лечебното заведение е постигнало на търга по-висока цена, то остава за негова сметка и то трупа допълнителни дългове. Отговорността на всеки един ръководител на лечебно заведение е да провежда адекватно обществените поръчки. Изискването и възможността за договаряне на отстъпки беше въведено, защото в България цените без ДДС на лекарствата са най-ниските в рамките на ЕС, но когато тези цени са с определен обем лекарства има възможност фирмата да даде отстъпка. Тази отстъпка на този етап обаче е само една опаковка на количество медикамент. Може да бъдат много по-гъвкави механизмите за отстъпки, това се иска от фармацевтичните фирми. Това има нужда от съответната законова промяна. За да може да се постигне достъп до лекарства, защото свръх регулирането на цените и достигането на много ниски цени на медикаменти, голяма част от лекарствените продукти се изтеглят от българския пазар и това е проблем, защото масови медикаменти се оказват в дефицит. Фирмите отказват да ги внасят, защото цената им е много ниска, а с нашите цени се съобразяват други европейски страни и така фармацевтичните фирми работят на загуба, а нашият пазар не е достатъчно голям, за да представляваме огромен интерес за тях.
Предстоят важни решения в системата на лекарствената политика, но трябва да правим добър анализ на това, което е постигнато в момента и да вървим напред, в интерес на гражданите.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Дариткова! Ролята и мястото на НЗОК е една тема, която непрекъснато присъства в дебатите на обществото, дисбаланси между обема здравни услуги в основния пакет и финансовите възможности за неговото осигуряване от касата е очевидно. Бъдещето на нашата здравна осигурителна система е неясно и фокусирано единствено върху политическото управление на средствата в касата. Къде и какво е решението? Тези дни много обстойно се дебатира и огромната финансова дупка, която вече се появила в НЗОК. Последният ми въпрос анализ на състоянието на Здравната каса в България, бъдещето на нашата здравноосигурителна система, къде и какво е решението? Порфесор д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, слушаме Ви, професоре.
Красимир Мурджев: Благодаря Ви. НЗОК е на практика най-голямата финансова институция, осигуряваща финансирането на здравеопазването, разбира се, трябва да кажа, че проблемите, които се натрупват през годините много трудно се решават за период от няколко месеца или от една година. Проблемът е, че с един ограничен ресурс, колкото и да нараства той, винаги ще се възползват определен брой лечебни заведения. България за съжаление няма никаква регулация за съответствието на финансовите възможности на НЗОК и това на договорните партньори. Ние виждаме как през последните години едновременно с увеличаване на бюджета на НЗОК се увеличава и броя на договорните партньори тоест откриват се все повече и повече болници, независимо обаче че ресурсът остава ограничен и аз смятам, че едно бъдещо въвеждане на задължителната здравна каса може да сложи ред по отношение на реда и необходимостта от разкриване на болници, особено в определени райони където се наблюдава такава свръхконцентрация. Смятам също така, че дейността на НЗОК трябва да бъде наистина обвързана с качеството на предоставените медицински дейности и в това отношение е необходим някакъв минимален контрол, по отношение на допълнителното здравно осигуряване, каквото съществува и в други европейски страни, смятам, че и то трябва да започне да се въвежда от нас, а разбира се, този модел за клинични пътеки, за който говорихме няколко пъти също би трябвало да се усъвършенства тоест се промени към диагностично свързаните групи и за сега поне до колкото чувам от специалисти от Министерство на здравеопазването може да се окаже и модел, който поглъща по-малко средства, от колкото сегашния модел на клинични пътеки, разбира се, политиката по отношение на бюджета на НЗОК е една политика, която трябва да се провежда в комплект, тъй като събираемостта на здравните вноски също остава проблем у нас, но това разбира се е компетентност на НАП. Ние всички трябва да бъдем отговорни и като граждани и като работодатели, за да разберем, че не може да се опитваме да надхитряваме системата, защото възприетия модел е солидарен и както солидарно можем да вървим надолу, така и солидарно може да катастрофираме, ако не бъдем достатъчно отговорни към тези наши задължения.
Клара Маринова: Приключихте ли, проф. Мурджев?
Красимир Мурджев: Да.
Клара Маринова: Д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС. Д-р Даниела Дариткова, готова ли сте с отговора, д-р Дариткова?
Даниела Дариткова: Да.
Клара Маринова: Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС.
Даниела Дариткова: НЗОК е основната финансираща институтция в системата на здравеопазването в България в момента. Нейното излишно сатанизиране обаче й придава други функции, които всъщност не са наистина прерогатив на касата. Всяка каса изпълнява бюджета, който и е заложен и гласуван от съответното парламентарно мнозинство. Всяка каса работи по правилата на съответния рамков договор, който се договаря между представители на касата и съсловните организации на лекари, фармацевти и дентални лекари и правилата от него са постигнати консенсусно, от друга страна основният пакет на касата се определя от Министерството на здравеопазването така че тук виждаме огромната обвързаност на всички административни структури и съсловни организации и неправителствени структури в системата на здравеопазване с дейността на касата. Касата може да изразходва ефективно средствата си само ако се завърши прословутата единна информационна на касата, имаше стъпки напред в това отношение, защото през последните години се постигна електронно отчитане на всички участници в системата на здравеопазване и последни в това се включиха денталните лекари и това е стъпка напред, защото все пак позволява някаква система на обективен контрол, но има още какво да се желае, а по отношение на настоящото състояние на финансовата институция, то е изключително тревожно. В бюджета за тази година беше заложен дефект още с гласуването му, от начало бяха приети едни средства, които категорично не бяха достатъчни, от друга страна се възприе идеята да се харчи оперативният резерв на касата още в първите месеци на годината тоест след средата на годината касата няма да разполага с никакви ресурси за допълнително финансиране на дейностите и всичко това говори наистина за едно драматично финансово състояние и ние като политическа сила бихме подкрепили категорично актуализиране бюджета на касата, което е хубаво, че е заложено във възможностите на приетия за 2014 година бюджет на НЗОК и което ще внесе успокоение сред работещите в системата, защото в момента на болниците не се плаща цялата изработена дейност и отражение на това дават от една страна недостатъчното финансиране на работещите в системата, защото те получават основни заплати и подвижна част, която е зависима от постъпленията от клинични пътеки, от друга страна, се трупат дългове на болниците и това факти, които са изнесени в публичното пространство. Категорично системата се нуждае от укрепване и на входа тоест солидарното събиране на здравни вноски да стане наистина много по-ефективно и масово и всички тези проблеми се нуждаят от законодателни промени, които наистина да доведат до стабилизиране на финансовата институция, която ние вярваме, че ще продължи да покрива един ревизиран основен пакет, а усъвършенстването на финансирането на системата ще дойде с допълнително финансиране на средства, които са над основния пакет и които ще могат да бъдат ревизирани по-различни начини в рамките на постигане на обществен консенсус по въпроса, за това как да се усъвършенства финансовият модел.
Клара Маринова: Приключихте ли, д-р Дариткова?
Даниела Дариткова: Да.
Клара Маринова: Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС и накрая доц. д-р Георги Паскалев, „Почетен ректор" на МУ, Пловдив, представител на КП АБВ. Доц. Паскалев, на линия ли сте? Очевидно има проблеми с телефона на доцент Паскалев, на края искам да ви попитам и двамата останали в дебата на Радио К2 по здравеопазването и здравната реформа да се обърнете към вашите избиратели с личните си послания защо трябва да гласуват на Евроизбори 2014? Проф. Мурджев.
Красимир Мурджев: За да може България да разчита на качествено европейско здравеопазване, за това да се гласува за листата на Коалиция за България с номер 15.
Клара Маринова: Какво ще даде гласуването в евроизборите на нашето здравеопазване и на европейското здравеопазване?
Красимир Мурджев:За нашето здравеопазване, разбира се, ще даде възможности за усъвършенстване на системата, а по отношение на европейското здравеопазване, за да стане здравеопазването приоритет на бъдещия Европейски парламент.
Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. д-р. Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС. Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, слушаме Ви, д-р Дариткова.
Даниела Дариткова: Изключително важно е да се гласува масово на тези избори, затова защото България е от доста години вече страна членка на ЕС, избираме за трети път свои представители в ЕП и трябва да знаем, че за да могат те да заявяват претенциите на България по една или друга тема трябва да могат да подчертаят какъв процент от българските граждани са ги избрали и в това отношение е изключително важно да постигнем активност на тези избори, разбира се, аз разчитам българските граждани да заложат на експертното начало и на партията, която винаги е показвала европейски пристрастия за европейско развитие на България - бюлетина номер 18 да подкрепят кандидатите на ГЕРБ, защото сред тях има и човек - д-р Андрей Ковачев, който е показал своето отношение към здравеопазването, има натрупан позитив по отношение на дейностите на пациентските организации. Смятаме, че Европа, пациентските организации, съвременният подход към системата на здравеопазване са именно коректива, който ще позволи и ние да постигнем друго ниво на здравните грижи на България.
Клара Маринова: Благодаря Ви, д-р Дариткова. Д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС. Благодаря на всички участници в днешния дебат, хубава вечер и успех на изборите. Уважаеми слушатели на Радио К2 завърши шестия дебат на Радио К2 за Евроизбори 2014 на темата Здравеопазване, здравна реформа - По - здрав и по-обгрижван ли е европеецът от българина или обратното - аргументи, причини, мерки. В днешния шести дебат се включиха доц. д-р Красимир Мурджев, народен представител от ПГ на КБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, д-р Даниела Дариткова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазването в 42-то НС, д-р Христо Бозов, Варна, кандидат за евродепутат от КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, доц. д-р Георги Паскалев, „Почетен ректор" на МУ, Пловдив, представител на КП АБВ. С това завърши нашият шести дебат, успех!
Можете да чуете цялия дебат ТУК
