16-03-2011 | 17:44 ч.
Красен Станчев: АЕЦ „Белене” ще ни струва минимум 11,5 милиарда евро
Красен Станчев: АЕЦ „Белене” ще ни струва минимум 11,5 милиарда евро
Красен Станчев: АЕЦ „Белене" ще ни струва минимум 11,5 милиарда евро
„Вероятно до няколко дни ще излезем с икономическа оценка на проекта АЕЦ „Белене". Нашите изчисления засега сочат, че минималната цена на новата централа ще бъде около 11,5 милиарда евро, което ще доведе до увеличаване на разходите за ток на крайният потребител с около 50-60 %", заяви в ефира на радио К2 Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика.
Песимистичният сценарий на Станчев е кризата в Япония да се отрази на икономиката в световен мащаб, а инфлацията у нас да достигне 4%. Така при цена на проекта „Белене" от 11,5 милиарда евро, българските потребители ще заплащат по 22 стотинки на киловат, изчисляват от Института. „Това е сравнимо с онова, което в момента се плаща за соларни и вятърни енергийни източници", обясни Станчев.
Експертът сравни кризата в Страната на изгряващото слънце с международната финансова криза от 2008-2009 година. Той очаква „преориентации на инвестиционните процеси и на външното търсене". Не особено оптимистичната му прогноза е, че у нас ще продължат да поскъпват горивата, което пък ще доведе до увеличаване на цените на продуктите.
„Щетите в Япония няма да са 100 милиарда долара. Вероятно ще са няколко пъти в повече. След земетресението ще има недостиг на енергоресурси и на храни. Част от световните потоци на храни и горива ще се насочат към Япония, а това означава, че ще има по-малко достъпни стоки за останалите страни", анализира обстановката Станчев.
„Вероятно ще поскъпне кредита за подобни като АЕЦ „Белене" проекти, ще поскъпнат и осигуровките. Това означава, че ще има относително високи лихвени проценти, което в крайна сметка ще се отрази и на цената му. Цената на „Белене" в момента не включва редица разходи на правителството или на българските данъкоплатци. Цитира се цена от 6 милиарда, но няма да е такава", подчерта в ефира на радио К2 директорът на Института за пазарна икономика.
За да заработи нова централа в Белене, ще са необходими „много системни връзки", поясни икономистът. „Един блок ще изисква и други мощности, от рода на „Цанков камък". Те трябва да бъдат построени. Необходими са около 600 км далекопроводи, което ще струва около 500 милиона евро разход. Ще трябва да се построят хранилища за меки и твърди ядрени отпадъци. Вероятно ще трябва да се построи и постоянно хранилище, защото ЕС обсъжда директива, която забранява на страните-членки да изнасят отработеното гориво", коментира Красен Станчев.
„По наши сметки няма абсолютна никаква възможност нова мощност да продава своето производство на Балканите и в ЕС до 2025 година. Няма системни връзки изградени с европейската енергийна система. Балансът показва, че няма никаква необходимост и никаква възможност тази електроенергия да се продава в страната. Което означава, че първите жертви на осъществяването на проекта „Белене" ще бъдат АЕЦ „Козлодуй" и въглищните централи", посочи Станчев. В тях нямало да се доразвива производството, страната щяла изпадне в по-голяма зависимост от Русия, и в края на краищата това ще означава загуба на работни места, прогнозира икономическият експерт.
„Последната жертва" от реализацията на проекта „Белене" ще са алтернативните или възобновяемите източници. „Има подписани договори, но НЕК поради инвестиции в Белене, не е изградил системните връзки, което е негово задължение по закон. Затова тези вятърни паркове, които в момента работят, не могат да функционират на пълна мощност и имаме един друг скрит разход. Инвестицията е направена, но не може да се откупува. Така че има много негативни последици заради проекта „Белене". Не виждам никакъв плюс от него", заключи Станчев в разговор с водещата на радио К2 Силвия Стефанова.
Източник: Радио К2