08-04-2014 | 11:41 ч.
проф.Васил Стефанов: Стефан Данаилов като влезе в политиката коректно не ангажира Народния театър
проф.Васил Стефанов: Стефан Данаилов като влезе в политиката коректно не ангажира Народния театър
Разговор на Илиана Беновска, „Радио К2", с проф. Васил Стефанов, театровед.
Илиана Беновска: Вие слушате „На 6-ия ден ", седмичното обзорно предаване по „Радио К2", днес на 5-ти април, аз съм Илиана Беновска и казвам с удоволствие добър ден на следващия гост в студиото, а това е проф. Васил Стефанов, театровед. Добър ден, професоре.
проф. Васил Стефанов: Добър ден.
Илиана Беновска: Добре дошъл и хайде да поговорим малко за духа, духовността, изкуството, онези позабравени в днешно време стойности, а и много малко третирани от нас, журналистите, напоследък.
проф. Васил Стефанов: Удоволствие е такъв разговор.
Илиана Беновска: Конкретният повод да Ви поканя е Вашата нова книга: Васил Стефанов, „Народният театър като съдба. Дописан дневник" сте озаглавили с това подзаглавие. Нека да напомня на уважаемите слушатели, че Вие бяхте на два пъти директор на Народния театър и оставихте своя отпечатък. Първият път беше между 1990-1999 година и вторият път беше между 2003-2008 година. Защо, проф. Стефанов, решихте на напишете този дописан дневник за Народния театър като Ваша съдба?
проф. Стефанов: Написал съм този дневник не, за да го публикувам някога, написал съм го за себе си като...
Илиана Беновска: Ама това сте го писали през тези дни и години, всеки ден.
проф. Стефанов: Да, това е истински дневник. Това не е съчинение, което специално по някакъв случай съм го направил. Това е реален дневник, в който са се описали някои от основните събития, които са се случили по време на моето първо директорство в Народния театър, т.е. в периода между 1990 и 1999 година.
Илиана Беновска: By the way 1999 година по политически причини ли бяхте сменен?
проф. Стефанов:Не, не мисля, че имаше политически причини, въпреки че моята оставка беше в някакъв смисъл предизвикана. Поводът беше един нереално нисък бюджет на театъра, тогава се боравеше в онова време с милиони и в бюджета липсваха между 200 и 300 милиона, които нямахме от къде да ги намерим и след неколкократни опита на най-високо ниво в министерството да обясня какво е състоянието на театъра, без да получа...
Илиана Беновска: Кой беше министърът тогава, Елка...
проф. Стефанов: Не, тогава беше Ема Москова.
Илиана Беновска: Ема Москова, аз пък Елка. Точно за нея исках да питам.
проф. Стефанов: По времето на нейното министерство подадох оставка като жест на отчаяние, че съм поставен в ъгъла и, разбира се, след моята оставка и след като се намериха заместници на моето място, намериха и парите.
Илиана Беновска: Вие сте човек, който се занимава с анализ и с писане, умеете да наблюдавате нещата и да намирате техния смисъл. Тази книга, като я прочете някой, какво искате да разберат хората? Вашата история лична ли, историята на знаковия театър Народния театър във време на промени или...
проф. Стефанов: По-скоро второто. Въпреки че това е дневник.
Илиана Беновска: То едното е преплетено с другото.
проф. Стефанов: Разбира се, защото дневникът е едно описание на историята на театъра, видяна през очите на директора, така или иначе това е нещо субективно. От друга страна реших да публикувам този дневника просто, защото периода 1990-1999 година беше много динамичен и за самия Народен театър, и въобще за развитието на театъра ни, и в тази динамика сума ти факти останаха или недочути, или просто незабелязани.
Илиана Беновска: Или просто игнорирани.
проф. Стефанов: И някои направо игнорирани. Но в един подобен дневник читателят ще научи неща, които няма и откъде да научиь, защото те са буквално от кухнята на театъра и дори, бих казал, от кухнята на директора. Просто директорът знае някои неща повече от другите в театъра, това е нормално, той е човекът, който стои начело и събира в себе си цялата информация, но мисля, че този, който има желание така да прочете с добро чувство този дневник, ще види една върволица от събития, които са причинно-следствено свързани и по този начин ще разбере някои от случващите се събития в живота на Народния театъра, и някои от моите управленски ходове.
Илиана Беновска: Хайде да Ви попитам, проф. Стефанов, така. Кое е най-вълнуващото за Вас събитие, което Ви се е случило в този период разделен на две, както казахме, 1990-1999 и 2003-2008 година като директор на Народния театър? Какво Ви хрумва сега в момента, като Ви зададох въпроса? Какво си представихте?
проф. Стефанов: Няма никакво колебание, че най-драматичното събитие в тези девет години за мен беше...
Илиана Беновска: Щастливо с драматично в едно ли е?
проф. Стефанов: Моля?
Илиана Беновска: Казах щастливо, а Вие драматично. Добре, разкажете драматичното събитие, а после ще кажете драматичното.
проф. Стефанов: Драматичното събитие е т.нар. пенсиониране на най-големите звезди на Народния театър.
Илиана Беновска: Знаех си.
проф. Стефанов: А най-щастливото ми събитие...
Илиана Беновска: Чакайте малко, довършете за драматичното. Защо беше драматично? Не трябва ли тези хора да си отидат, да отстъпят място на по-млади и да бъдат поканвани от време на време, когато е нужно да бъдат на сцената или е убийствено за тях. Целият им живот е минал и да им кажеш - дотук беше, вече си ненужен, живей, нямаш значение.
проф. Стефанов: Вижте, в онова време, когато всичко това се случваше, аз нямах много възможност да разсъждавам надълго по тези неща. Случваха се събития, които се опитвах да контролирам, въпреки че самото пенсиониране ставаше не по моя инициатива, а то беше ...
Илиана Беновска: За кого говорим? За кои имена говорим?
проф. Стефанов: Говорим за Славка Славова, за Георги Георгиев - Гец, Георги Черкелов...
Илиана Беновска: Част от тях покойници вече?
проф. Стефанов: Повечето от тях, за съжаление, са покойници. И Виолета Бахчеванова, една актриса, за която и до ден днешен съжалявам, че нямаше как да отделя от групата, защото тя формално попадаше в зоната на пенсионирането, беше малко прескочила границата оттатък.
Илиана Беновска: Та не ми отговорихте на въпроса. Какво му беше драматичното? Не е ли редно те да отстъпят на младите?
проф. Стефанов: Да.
Илиана Беновска: Или е изключително жестоко на тези хора да им отрежеш пъпната връв и да ги оставиш на доизживяване?
проф. Стефанов: Днес порядките в театъра много са се променили. До ден днешен актьори, които отдавна пенсионирани, продължават да играят в театрите и никой не забелязва дали те са в щата на театъра или не са в щата на театъра.
Илиана Беновска: Да, вече нахлу принципът на поканата, на гастрола, на договарянето.
проф. Стефанов: Дори голяма част от актьорите предпочитат да работят на хонорар като гастрольори, вместо на постоянна щатна заплата от театъра.
Илиана Беновска: Общо взето така е и по света.
проф. Стефанов: Но по онова време, говора за 1992 година и то началото на 1992 година, тези хора, на които първо им отнеха званието на народен артист, после трябваше да им кажат - излезте от театъра. Аз им предложих на всички договори, граждански договори, за да си играят ролите. Те категорично ми отказаха с, за мен разбираемо, с аргумента : „Това е под нашето достойнство, това е нашият дом, аз го напускам и повече няма да стъпя в него.". Това беше едно разбираемо огорчение, така или иначе това бяха хора, които бяха творили на тази сцена 20-30 години
Илиана Беновска: Е, това са емблематични актьори, които са оставили зад гърба си великолепни, разтърсващи роли.
проф. Стефанов: Това беше драматичното. Аз не мога да кажа и до ден днешен, че не съм съжалявал за това, което се случи, но от друга страна...
Илиана Беновска: А как Вие можехте да се противопоставите всъщност?
проф. Стефанов: Всъщност в този дневник е описано...
Илиана Беновска: Вие описвате цялата борба вътрешна.
проф. Стефанов: Описано е зигзагът на това събитие, защото то е зигзагообразно.
Илиана Беновска: Как започва?
проф. Стефанов: Започва с това, че по силата на едно постановление, вече кой номер не мога да си спомня, на Министерския съвет, аз трябваше да освободя всички подлежащи на пенсиониране.
Илиана Беновска: Скоба, подлежат ли на пенсиониране творците, учените, хората, които не възрастта определя тяхното можене?
проф. Стефанов: Тогава, като възникна този въпрос и от страна на Съюза на артистите, и от страна на самите засегнати, се роди идеята да правят постъпки за вмъкване в това постановление на някакво допълнение, което да извади пред скоба творците просто, защото наистина логиката те да бъдат третирани като обикновени чиновници е несъстоятелна, абсолютно.
Илиана Беновска: Те ли са машинописките, чиито пръсти са станали неподвижни, извинявам се за сравнението, да не ми се обиди някой, са станали неподвижни и не могат да пишат?
проф. Стефанов: Правиха, правеха усилия, но правителството беше неотстъпчиво и такова изключение не са направили.
Илиана Беновска: И оттук изводът, Вие не може да не сте си го направил и сте длъжен да го кажете, властта мисли ли за духовността, за традициите, за чувствата?
проф. Стефанов: Мислите ли, че, задавайки ми този въпрос, аз мога да отговоря с „да"?
Илиана Беновска: Не.
проф. Стефанов: Естествено, че властта мисли за себе си. Властта, преди всичко, мисли основно за самосъхраняването си.
Илиана Беновска: А защо? Не е ли задължение на по-силния да бъде по-благороден?
проф. Стефанов: Не, тук, според мен, такава формула изключва категорията политика. В политиката понятието „силен", в политиката...
Илиана Беновска: Е как, извинявайте, но когато дойде СДС на власт, аз лично мога да Ви кажа и Вие няма да отречете, изведнъж избуяха из подмолите едни наши актьори, говоря за 1990 година първите избори, и започнаха да идват по студията, аз лично съм работила по първата кампания, да записват с едни страшни лисичи гласове разни клипове с неподходящи физиономии. Казвам Ви го като режисьор.
проф. Стефанов: Честно казано, аз бях така залисан с моите вътрешни проблеми, че погледът ми навън беше много инцидентен и това, за което говорите аз нямам никакви впечатления.
Илиана Беновска: Жестоко е да делиш хората на изкуството, творците, на наши и ваши. И да се търси компенсация за това, че предишните наши са били „on the top", а сегашните наши трябва да станат и те.
проф. Стефанов: Ако мога да си припиша някаква заслуга по време на моето директорство и то е, че аз не допуснах в Народния театър, за разлика от много други театри, да влезе политиката помежду ни. Казах на всички : „С политиката до входа на театъра. В театъра политика няма!".И се радвам, че всички колеги го разбраха, не само творците, но и многобройният състав на техническите служби. Всички, защото естествено е, че между тях имаше разноцветни политически...
Илиана Беновска: Много от знаковите актьори на Народния театър се ангажираха през различни периоди с различни политически партии.
проф. Стефанов: Знам. Наши актьори се явиха на избори като представители на една или друга партия, това ми е известно, но в театъра и дори, да Ви призная, лично с мен нито един от тези хора не е водил политически разговори.
Илиана Беновска: Стефан Данаилов, един от знаковите актьори на Народния театър, един от най-видните представители на БСП, кандидат за президент, за вицепрезидент, министър на културата. Как се разбирахте с него?
проф. Стефанов: Това е вярно, но, не правя никакви комплименти на Стефан Данаилов, но за негова чест той беше първият актьор от Народния театър, който излезе от състава му и мина на свободна практика вероятно, за да развърже ръцете си за тази политическа дейност, за която Вие говорите, но така или иначе той престана да бъде вътрешен член на театъра. Той се превърна в нещо като сателит и всъщност той играеше сравнително малко на нашата сцена, той играеше на сезон по една-две роли, не повече. Говорейки за това време, радвам се, че Народния театър поне се опази от тези тогава разрушителни политически страсти.
Илиана Беновска: Каква беше Вашата роля в това? Вие как намерихте златното сечение? С подборът на подходящия репертоар ли? С уравновесяването на натоварването ли? Защото има и неромантика в правенето на театър.
проф. Стефанов: Разбира се, че има неромантика.
Илиана Беновска: Даже тя е много по-дълга и голяма част от процеса.
проф. Стефанов: Театърът е един вид производство, много специфично, но то е производство, то има начало, има и край, между началото и края ...
Илиана Беновска: Използваш дори себе си и собствения си интелект, и емоции като оръдие на труда.
проф. Стефанов: Това е така, но мисля, че за разлика от част от другите театри, не мога да кажа голяма част, но не мога дори да преценя колко голяма част, но в другите театри сваляха директори и гонеха актьори и т.н. Това нещо в Народния театър не стана и мисля, че една от причините поне, ако не е единствената е, че театърът, когато аз влязох, съзнаваше, че е в тежка криза и, че задача на всички е спасение на театъра, собственото им спасение по този начин. Така, че всички някак си се обединихме без да се уговаряме около желанието да върнем Народния театър на челното място, което той заслужава просто, защото, когато аз влязох в театъра вече посещението на театъра беше спаднало до 100-200 зрители в един салон с 800 места. Празният театрален салон е една от най-тъжните гледки.
Илиана Беновска: Страшно е.
проф. Стефанов: Особено разкъсваща е тази гледка за сърцето на актьора, да не говорим и на директора, който като види празния салон знае, че...
Илиана Беновска: Да, тук освен за чувства говорим и за икономика, защото този актьор, тези режисьори, този сценичен персонал и всички останали трябва да получават достойни възнаграждения за онова, което дават на тези 100 души, които би трябвало да бъдат 800. Сега да се върнем към въпроса ми отначало. А кое беше най-щастливото събитие, което си спомняте в този период, нека отново го разделя на две, ако Вие искате ми кажете две събития, 1990-1999 година и 2003-2008 година?
проф. Стефанов: Едно от най-щастливите събития, трудно е да ги измеря, но в същата 1992 година, когато се случиха тези драматични събития, на 23-ти май в театъра на армията бях извикан, за да получа наградата, тогавашната награда „Аскер", за най-добър спектакъл на сезона.
Илиана Беновска: Кой беше той?
проф. Стефанов: Това беше „Лоренцачо", постановка на Маргарита Младенова и как да Ви кажа, това беше най-щастливият миг, защото той дойде като потвърждение на онова, което бих искал да направя като промяна в театъра и то беше отговор на всичко, което се изсипа върху мен след пенсионирането на тези големи актьори. Аз бях щастлив за това, че някой и то не кой да е, а хора от нашата гилдия, един театър и то конкурентен театър призна, че Народния театър произвежда в момента най-доброто, което може да види зрителят. Бях щастлив наистина.
Илиана Беновска: Народният театър е второто място, където сте бил най-дълго време. Първото място, но то е друго, то е съпътствало всичко това, е да бъдете научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН.
проф. Стефанов: Да, тридесет години съм бил там.
Илиана Беновска: Но то е друго. Народният театър е бил най-дългото място, на което сте бил. Как живеете без Народния театър от 2008 година? И живеете ли изобщо без него?
проф. Стефанов: Аз веднъж живях около три години между 1999 и 2003 година и живях така без Народния театър, че бях решил, че повече няма да се връщам. За мен беше свършено. И връщането ми стана къде инцидентно, къде неочаквано за самия мен.
Илиана Беновска: Къде, може би, поради нужда?
проф. Стефанов: Да, вторият път малко като пожарна команда трябваше да вляза в театъра, но казвам това, за да Ви обясня, защо чак така драматично не преживях втората си и окончателна раздяла с Народния театър. Колегите ме изпратиха с много хубаво чувство, като приятели се разделихме и до ден днешен се срещаме като приятели. Радвам се, че в тези общо 15 години, които съм бил в театъра , аз съм оставил повече приятели там, което така за директор не е лошо. А това, че сега живея различно...
Илиана Беновска: Е, като се събуждате сутрин, не Ви ли потегли да тръгнете нататък?
проф. Стефанов: Въпрос на тренинг е, аз вече съм пет години вън от театъра, след пет години раздяла вече дори и да се върна към предишния ритъм на живот, сигурно ще ми бъде трудно.
Илиана Беновска: А следите ли постановките, процесите?
проф. Стефанов: Да, имах си аз, разбира се, но не само на Народния театър, аз ходя на театър просто, защото аз съм театровед, театрален критик по професия и това ми е професионален рефлекс, който ми е запазен, аз гледам театър.
Илиана Беновска: Като ходите на театър, аз да Ви питам, защото да си призная, много лошо, не ходя хич напоследък, какво виждате, проф. Стефанов, защо ходят хората на театър и има ли ренесанс в отношението към театъра?
проф. Стефанов: Това е един много добър въпрос, но и в същото време много сложен въпрос. Той и затова е добър, защото той не е едносричен, на него не можеш да отговориш с „да" или с „не".
Илиана Беновска: Годен сте да ми отговорите. Благодаря Ви.
проф. Стефанов: Аз дори се опасявам, че не съм в състояние накратко да Ви отговоря или дори цялостно и комплексно да не Ви отговоря, но, вижте, Вие сте също човек професионално пристрастен към театъра и знаете, че театърът е съставен от две неща - от сцена и зала зрителна.
Илиана Беновска: И нека да добавим, и там е истинското пряко общуване. Едно е да седна аз да си гледам един филм, да ям и да говоря по телефона, да го спирам, да го пускам. Друго е ти на сцената да ме покориш.
проф. Стефанов: Това е чудото на театъра и театърът трябва да осъзнае, че той е незаменим точно в тази си част, че той се осъществява на една ръка разстояние от зрителя и това докосване физическо, явно докосване е незаменимо. Там нито телевизия, нито кино или каквото и да е друго.
Илиана Беновска: И в реалността две души се срещат, н а актьора и на зрителя.
проф. Стефанов: Да, но става дума, че публиката първо, която аз заварих в 90-та година, когато влязох, беше една. Тя започваше да реве силно, защото първо се занимаваше с театъра на улицата, който беше много по-интересен, после тя бавно обедняваше.
Илиана Беновска: И други проблеми ги обхванаха хората.
проф. Стефанов: И други проблеми, да. В един момент, трябва да Ви кажа, че ние събирахме в салона на някои представления по-малко от 80 души и трябваше да отлагаме представления, което беше така най-неприятното за мен като решение, но ги отлагахме. След две години мъки да върнем публиката, тя изведнъж се върна.
Илиана Беновска: Вашия анализ защо?
проф. Стефанов: Тя се върна на спектаклите на Сашо Морфов, които бяха зрелищни спектакли...
Илиана Беновска: Силно емоционални, силно заредени.
проф. Стефанов: Различно от всичко, което преди Народният театър правеше. И ,ако до този момент театърът се мъчеше по навик, още от предишните години, да възпитава, да дава идеи, да говори за живота...
Илиана Беновска: Да назидава понякога.
проф. Стефанов: Да назидава понякога особено, когато не стига талантът за другото. Изведнъж театърът изостави тази си мисия и се превърна в театър на забавление. И новата публика започна да идва в театъра главно, за да се забавлява. Това беше млада публика предимно, която се киска шумно, тя се държи като на рок концерт, защото навиците й са такива, тя друго не е виждала.
Илиана Беновска: Може би пък така възприемат нещата, право на емоция, макар че има правила и етикет в театъра.
проф. Стефанов: Моля Ви се, ние откривахме, след посещението на някоя по-шумна група от млади хора, бутилки от концентрат, така че те започнаха да се държат наистина...
Илиана Беновска: Т.е. белезите на времето проникнаха в театъра, в залата.
проф. Стефанов: За това говоря. Става въпрос за една публика, която вече и да й играеш сериозна драматургия, да й предлагаш някакъв трагичен, драматичен спектакъл, тя няма да го поиска. Тя ще продължи да търси нещо, на което да се смее, нещо, което да я забавлява. И не само Народният театър, целият ни театър тръгна към забавното.
Илиана Беновска: А днес как е?
проф. Стефанов: Е, там е работата, че увличайки се по забавното, защото, каквото и да говорим, спектаклите на Сашо Морфов, този тип спектакли, бяха забавни, но бяха чудесни. И те бяха качествени, това беше художество, високо художество. За съжаление по нататък и то е някак си естествено, когато желанието на всички стане да се забавляват, между тези всички има поне половината, които могат да се опитват да забавляват, но не умеят да забавляват и тогава вече качеството рязко пада. Днес нашият театър, за съжаление, в големия си процент продължава да бъде забавен театър. Театър, който иска да забавлява публиката, което не е чак толкова осъдително, но аз се тревожа по-скоро от желанието на театъра ни да се хареса на публиката и то да се направи така, че тя да го хареса. Аз мисля, че добрият театър е такъв, какъвто той смята, че трябва да бъде, а публиката, ако го хареса, да дойде и да го хареса, ако не го харесва.
Илиана Беновска: Говорим за това, за което аз често говоря в медиите, че изкуството има за цел не само да се харесва, но и възпитава, и са създава стандарти.
проф. Стефанов:Изкуството трябва да кара хората да мислят, дори и като се забавляват, да мислят.
Илиана Беновска: Не само сетивно.
проф. Стефанов: Точно. Първосигналното въздействие на спектакъла „ха-ха-ха", защото е много смешно, защото някой е казал някоя нецензурна дума или се е направил на палячо, или прави евтинии, защото и по телевизията доста...
Илиана Беновска: А как политиката влияе на театъра? Ето това, което говорите, аз ще Ви го кажа за политиката, защото аз повече от 25 години се занимавам с политическа журналистика, напускайки режисурата и наблюдавам точно така, девалвация на ораторското майсторство, девалвация на идеите, девалвация дори на сценичните, ако мога така да се изразя, форми на проявление на политиката. И оттам това няма начин да не рефлектира веднага и на изкуството.
проф. Стефанов: Вижте, според мин това, което вие казахте за забавляването и за зрелището, в политиката започна да се прави зрелище и главно скандали, това ме потиска, защото животът ни, аз мога да кажа, че живея вече като обикновен човек, като всички останали и, разбира се, гледам телевизия, не заспивам пред телевизора, нито прекарвам с часове пред екрана, следя новините и някои политически предавания, коментари и т.н. Ако не всеки ден, през ден у нас гръмват скандали.
Илиана Беновска: Меко казано. Гръмват убийства, гръмват престъпления.
проф. Стефанов: Разбира се, че гръмват и престъпления. Сега аз като човек, който гледа отстрани...
Илиана Беновска:Парламентът прилича на тези театри, спектакли, извинявайте, че Ви прекъснах, където някой се направил на шут, някоя нецензурна дума, в Парламента се разменят такива думи, жестове, обиди и това сякаш се възприема от нас вече като обичайно.
проф. Стефанов: Вижте, сега аз вече Ви говоря малко като театрал. Все пак убийства стават, стават всякакви други нередни неща, от които избухват скандали, но аз пак ще попитам, това ли е проблемът ни на България, на българския народ, на нас българите, дето тук не знам колко сме останали 7 или 8 милиона?
Илиана Беновска: След 100 години няма да има живи българи, не знам дали разбрахте последните статистики.
проф. Стефанов: Децата ни си тръгнаха в чужбина, за да си търсят късмета. Ние останахме тук не знам какво да търсим.
Илиана Беновска: Всеки час осем души напускат пределите на страната.
проф. Стефанов: Четох я тази статистика. Тя е тревожна, но за мен, пак Ви казвам, въпросът е скандал един, втори, трети, който гръмва и така заглушава, и се заплесваме всички в този скандал, това ли е всъщност проблемът на българите или тези скандали целят всъщност да отклонят вниманието на българите от другите проблеми, които остават дълбоко нерешени, които са много трудни за решаване, но докога ще се прави тази маскировка? Шумните скандали да лъжат, интереса и вниманието да ни го залъгват, а да остават под това онова, от което зависи животът ни.
Илиана Беновска: Ето, аз сега ще Ви дам пример от днешното предаване. Вчера не знам дали видяхте, че имаше протест на журналисти „Да се ядосаме днес, утре може да е късно". Това беше пред Министерство на вътрешните работи и беше, по принцип, срещу натиска върху свободата на словото, но заради Генка Шекерова, чиято кола за кой ли път й взривяват, това беше конкретният повод. Сега преди малко, преди Вие да дойдете, разговаряхме с Венелин Петков, директор на новини, актуални предавания и спорт на БТВ, знаете го, и се обърнахме двете медии, БТВ и „Радио К2", към вътрешния министър Цветлин Йовчев и главния секретар Светлозар Лазаров, да си представят концепциите. Хайде да го пренесем на театрална почва. Мога ли аз да тръгна, да дойда при Вас и да Ви кажа -„ Проф. Стефанов, искам да правя спектакъл." И Вие да не ми кажете - „Беновска, дай си пиесата, да ти видя драматургията на какво основание ще направиш ти този спектакъл." Така ние не видяхме, не само те, не видяхме нито една концепция, на нито един министър защо той, примерно, идва тук да се бори с престъпността или какво, защо и как ще работи министърът на икономиката, създава ли работни места, Златанова дали ще възтанови върховенство на закона и как. Не е ли редно ние наистина да поискаме от тях това и да видим изпълнява ли се? Защото не можеш ти да се качиш на върха на държавата без пиесата си в ръка, казано условно, без концепцията си и да ни правиш спектакъл.
проф. Стефанов: Вижте, ако пренесем нещата така, да правим аналогии с театъра, Вие, ако дойдете да ми предложите дадена пиеса, която аз ще одобря. Аз ще Ви кажа кога започвате да работите и кога ще видя готов вашия спектакъл, който искате да направите. И когато говорите за концепция, коцепцията не е просто някаква идея, хвърлена в пространството, това е разчет на реализацията на тази идея.
Илиана Беновска: Какво, кога, къде и как.
проф. Стефанов: Поне в театъра се работи така, иначе нищо не можеш да очакваш. Така няма как да стане.
Илиана Беновска: Какво правите Вие сега?
проф. Стефанов: Продължавам да пиша дневника си.
Илиана Беновска: Наистина? Този дописан дневник, Народният театър като съдба, продължава до Вашето пенсиониране ли?
проф. Стефанов: Не, свършва в деня, в който за втори път стъпвам на длъжността.
Илиана Беновска: Аха, „така започна моето второ директорство" това е първа част значи, това е 1990-1999 година.
проф. Стефанов: Този дневник е дописан просто, защото в личния ми живот се случиха тъжни неща, почина жена ми и тогава беше невъзможно да водя дневник, хич не ми беше до водене на дневник и се отвори една голяма дупка, която се наложи да запуша със спомен за онова, което се е случвало, за да бъда честен съм написал дописан. Дневникът ми е дописан в този пасаж, който е бяло поле в дневника.
Илиана Беновска: А ще напишете ли втора част, за втория си период?
проф. Стефанов: Тя е написана.
Илиана Беновска: Да, извинявайте. Ще я издадете ли?
проф. Стефанов: Тя е готова. Вижте, днес човек, за да види нещо отпечатано, трябва да събере пари, за да си плати.
Илиана Беновска: Сам ли си го издадохте?
проф. Стефанов: Да. Това е осмата ми книга, това е първата от тези осем книги, за която трябваше да си платя лично и разбирам, че това не се прави, за да се прережат...
Илиана Беновска: Какво искате да кажете ,че всичките Ви книги сте ги платили Вие през 1965 година?
проф. Стефанов: Не, напротив. Това е пръв път. Всички други книги, някои от първите ми книги съм печелил пари, които съм ги издал. За разлика от сега, когато човек трябва наистина, в края на краищата, ако не е графоман ще каже, че това нещо може да остане по-нататък.
Илиана Беновска: Не е така. Човек трябва да сподели това, което има да каже.
проф. Стефанов: Много добре Ви разбирам, но все пак това всичко е свързано в зависимост и от финансовите възможност, Слава Богу, аз намерих един добър издадел, който не ми одра кожата.
Илиана Беновска: Следващата книга, като решите да я издавате, аз мисля, че нашите слушатели ще бъдат наистина съпричастни, ще съберем ние пари, ако не Ви е „too much".
проф. Стефанов: О, благодаря Ви. Следващата книга е редно да бъде продължението на това, което ще излезе, но аз искам все пак, за начало, да видя какъв отзвук ще получи този вид литература, който е много особено писане.
Илиана Беновска: Коя е най-важната мисъл, която цените тук или най-важната за Вас в този дневник? Помните ли?
проф. Стефанов: Много е трудно въобще най най най...
Илиана Беновска: Ще Ви дам пример, докато помислите малко. На мен често, не знам защо, ми се налага да напомням първите две изречения на „Анна Каренина" на Лев Николаевич Толстой...
проф. Стефанов: Те са прочути.
Илиана Беновска: Да, но не ги повтарям, защото са прочути, а защото са верни и приложими. Помните ги, нали?
проф. Стефанов: Помня ги, да, въпреки че ,честно казано, не съм много сигурен, че съм съгласен с това.
Илиана Беновска: То е друго, но е житейски вярно. Нека ги припомним на нашите слушатели Първото изречение беше: „Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно семейство е нещастно по своему."
проф. Стефанов: Чудесно е казано.
Илиана Беновска: И оттам нататък започва историята.
проф. Стефанов: Въпреки че, аз се питам, дали и щастливите семейства понякога не са щастливи по своему?
Илиана Беновска: То е друго. Ние можем да философстваме тук, но универсализмът на това заявление горе-долу е приложимо. Сега ще Ви кажа къде например. Нали всички щастливи филми, всички филми, които показват американския начин на живот, има една руса жена, един малко трениран мъж, две-три дечица, басейнче, дворче, една кола, две коли и така всичко започва прекрасно. И после какво се случва.
проф. Стефанов: Никой не помни тези филми, гледаш ги и ги забравяш веднага.
Илиана Беновска: Не, не сте прав. Много хора се подвеждат по този модел и си казват - „това трябва да е моделът на моя живот!". Обаче, ако един опитен драматург и режисьор после показва какво има под завивката, под обвивката. Така че... Добре, ще представите ли този дописан дневник някъде и кога?
проф. Стефанов: Вече съм уговорил и съм обявил, че на 9-ти април, идващата сряда, в 18 часа в Камерната зала на Сатиричния театър ще представя лично аз книгата си пред тези, които се отзоват на поканата ми, а те са главно мои приятели, на които държа, приятели главно от тях от театъра, на които държа да дам тази книга, защото голяма част от тях, четейки книгата ще преживеят това време, през което сме били заедно и сме се мъчели да правим театър.
Илиана Беновска: Добре, за финал да поканя нашите слушатели. Повтарям, уважаеми слушатели, които сте умни, просветени. На 9-ти април, в 18 часа в Камерната зала на Сатиричния театър, проф. Васил Стефанов, директор на Народния театър два мандата, ще представи своята първа част от дописания си дневник за Народния театър като съдба. Моля, да заповядате. Какво ще ни кажете за финал?
проф. Стефанов: Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да говоря на Вашия микрофон.
Илиана Беновска: Винаги сте добре дошъл!
проф. Стефанов: Благодаря Ви за хубавия и смислен разговор, който ми предложихте.
Илиана Беновска: Събеседникът диктува нивото.
проф. Стефанов: Тези, които са чули поканата, радвам се, ако те се отзоват.
Илиана Беновска: Още веднъж Ви благодаря аз за това участие. Изключително ме разведрихте и пречистихте след шестчасовия политически маратон, от 9 часа сме тук и мисля, че не само мен, а и слушателите, дадохте малко просветление и кураж, и ни върнахте към по-задълбоченото мислене.
проф. Стефанов: Дай Боже да е така!
Илиана Беновска: Не знам, дано да е така. Още веднъж Ви благодаря.