22-03-2014 | 21:58 ч.

Константин Стаменов: Дестабилизацията в енергетиката ще е негативна за индустрията

Константин Стаменов: Дестабилизацията в енергетиката ще е негативна за индустрията

Интервю на Илиана Беновска с Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), колективен член на КРИБ

  

ТЕМА : На  312 -ия ден след предсрочните парламентарни избори за 42 НС, на 294-рия  ден от  кабинета „Орешарски",

на 281-ия ден от протестите с искане за оставка на правителството и нови избори, 274 дни, след като КРИБ поиска оставката на правителството на БСП и ДПС и предсрочни избори ,

131 дни след скандала с Христо Бисеров  ,

92 дни след предявявянето на обвинения срещу Бисеров и 45 дни след създаване в 42 НС на Комисия „Бисеров, Боянските сараи и Бисер Петното",

124 дни, след  като ГЕРБ и БСП-ДПС проведоха митинги в сърцето на България -  Пловдив- София „ За и Против",

127 дни след митинга на КНСБ срещу Бюджет 2014 ,

29-ти ден, след като 42 НС прие ИК и 19 дни след , като отхвърли ветото на президента върху ИК,

2 дни след ,като президентът на значи ЦИК и обяви евроизборите за 25 май,

38 дни, след като съдът върна на прокуратурата  делото за бюлетините в Костинброд и 29 дни, след като съдът върна на прокуратурата  делото на Цветанов за подслушването, 97 дни, след като ГЕРБ поиска оставката на председателя на ПГ на Атака Сидеров, като председател на Комисията за конфликт на интереси и борба с корупцията и 39 дни, след като Сидеров заяви ,че ,май, сам ще напусне поста заради неефективност на комисията  и  10 дни, след като главният прокурор Цацаров повдигна обвинение  на Сидеров,

68 дни, след като президентът 2002-2012 и създател на АБВ Първанов обяви,че е против политиката на БСП-РЪКОВОДСТВОТО и ще имат собствена евролиста, 51 дни ,след като президентът на ПЕС и лидер на БСП Станишев се обърна към Първанов с думите: „Никой и нищо не може да бъде над БСП и България" и 15 дни, след като БСП отстрани  Първанов,

42 дни след на конгреса на БСП,

60 дни след поредния негативен доклад на ЕК по мониторинга за правосъдие и вътрешен ред и  46 дни след доклада на ЕС за корупцията,

52 дни, след като  президентът Плевнелиев  предложа на Народното събрание произвеждане на национален референдум с три въпроса:

 1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

2.Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

3.Подкрепяте ли  да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  ,

 

44 дни, след като интелектуалци и общественици учредиха в парламента Инициативен комитет за събиране на подписи в подкрепа на предложението на Плевнелиев и 12 дни след ,като те внесоха подписите в НС,

46 дни, след  като президентът Плевнелиев свика 3-то заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с тема "Стратегическите приоритети на Република България в контекста на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г." и 2 дни преди следващия КСНС,

44 дни, след като ГЕРБ поиска 3-ти вот на недоверие на кабинета  Орешарски за сигурността , 40 дни след проведения по инициатива на министър-председателя  Орешарски Национален форум „Правителство-Бизнес" с четири панела за  дискусия: Визия за икономиката на България; Икономическа и социална политика; Регионална политика и развитие; Земеделие",

34 дни след конгреса на ГЕРБ,

21 дни след конгреса на ПЕС, на който издигнаха кандидат за председател на ЕК Мартин Шулц,

15 дни след конгреса на ЕНП, на който издигнаха кандидат за председател на ЕК Жан-Клод Юнкер,

64 дни  преди изборите за ЕП, 

13 дни след Путиновската ,по времетраене, но не и по съдържание пресконференция „Открито управление"  на премиера Орешарски , мандатоносителя Станишев и мандатокрепителя Местан,

9 дни, след като Софийския апелативен съд пусна под домешен арест Октай Енимехмедов,

 8 ден, след като президентът Плевнелиев направи обръщение към НС да обобщи резултатите от разговорите си с парламентарните политически партии в рамките на традиционния месец на политическите консултации и  очерта постигнатия консенсус по обсъдените приоритетни теми - доходите и заетостта; икономически растеж; справедливост, сигурност и правосъдие; работещи институции; административна реформа и електронни услуги; състояние на медийната среда; борбата с монополите; по-добра бизнес среда; подкрепа за малките и средни предприятия; енергетика, както и важни реформи на дневен ред,

7 дни след семинара на БСП  „Реформи, развитие, растеж"  с участието на министър-председателя и част от правителството,

8 години след налагането на Мониторинг на ЕК върху правосъдието и вътрешния ред на България,

2 дни, според последното проучване на ООН по фактора "щастие" от края на миналата година България е на 144-то място от 156 изследвани страни. Британското издание "Икономист" дори определи родината ни през 2010 година като "най-тъжното място на света",

25 години след падането на Берлинската стена,какви  действия  политиците обещават на обществото, за да стане животът ни по-добър ?

Задава ли  се „вятър на промяната"?  Или  Sic transit gloria mundi  - така преминава световната слава...

Може ли  това правителство и този парламент да успеят и как? И - има ли силна опозиция за коректив?

 

 

Илиана Беновска: Добър ден!

 

Константин Стаменов: Добър ден!

Илиана Беновска: Темата по която искам да говори са цените на тока и разиграващите се юридически фантазии за одържавяване на ЕРП-тата(както ги нарекох на ПКФ на БСП). Тази седмица вие от българската Федерация на индустриалните енергийни консуматори се обърнахте официално със заявление до премиера и до мин. на МИЕ, и призовахте за по-голяма институционална устойчивост в сектора. Какво искахте да кажете?

Константин Стаменов: Аз не мога да говоря от името на Конфедерацията, това е решение на УС. Да, имаше такова изявление, да ние сме членове на КРИБ, но аз ще говоря като представител на едрата индустрия. Ние сме апелирали винаги, да се търсят устойчиви решения в сектора, защото всички знаят, че енергетиката не може да съществува без индустрия и обратното. За да бъда по-конкретен, ще се върна на миналогодишните решения на правителството, когато ситуацията беше много сложна. Някои от тези решения бяха удачни и в посока устойчивост.. Някои не бяха, веднага давам пример- това, което се направи с студения резерв, да бъде по-пазарно определен, а не да се заплаща просто така. Един студен резерв, който не винаги ни е необходим, беше едно чудесно решение. Това, което се направи с намаляване на таксите на износ на ел.енергия, като временна мярка беше удачно, но през зимата трябваше да бъде отменена. Когато изнасяте ел.енергия на по-добри условия, отколкото я продавате вътре, това е директна загуба на конкурентоспособност на българската индустрия, това е износ на работни места. Миналата година август месец, решението беше, за да има повече работа за миньорите. Миналата година лятото консумацията беше спаднала драматично, работеха предимно ВЕИ и нямаше работа за конвенционалните ел.производители, каквито са АЕЦ Козлодуй И ТЕЦ Марица-Изток 2.

В момента водим разговори с г-н Стойнев за създаване на работна група, за търсене на решения, които да подпомогнат и индустрията и да са в помощ на енергетиката. От това лято очаквам да се повтори сценария от миналата година, когато отново няма да има работа за конвенционалните ел.производители, свито потребление през лятото. Отново ще работят предимно ВЕИ, но дори и те не са доволни, защото и за тях няма достатъчно работа, в резултата на падналото потребление.

Илиана Беновска: Вашата Федерация, какъв БВП произвежда, ориентировачно?

Константин Стаменов: Приходите в предприятията, които представлявам са от порядъка на 10 млд. лв.

Ако работи българската индустрия с ел.енергията произведена в България, тя създава добавена стойност, която остава в България. Ако изнасяме ел.енергия, която е суровина половината от нея се произвежда с вносни горива, дори и това няма токова значение. Тя си просто суровина. Ефекта за българската икономика- пример през 2011 когато беше бума за износ на ток от България, бяха регистрирани приходи от порядъка на 800 млн лева. Оставям темата, къде са отишли и че най-големия ефект от тях е бил за търговците посредници изнесли енергията. Сравнете 800млн. с 10 млд. лв завъртени в България, платени данъци(предприятията, които представлявам са от 1-ви клас инвеститори и са от тези, които си плащат заплатите на 100%, плащат си всички данъци и т.н. Няма неплатени сметки, няма забавени плащания). Ако питате електропроизводителите АЕЦ Козлодуй И ТЕЦ Марица-Изток 2 те ще ви кажат, че ние сме най-железните им платци и има формираме печалбата. Както и да смятате 800 млн. лв за 2-3 компании или 10 млд, които се въртят в България, плаща се ДДС и т.н.- просто няма място за сравнение!

Илиана Беновска: Вчера загатнахте, по друг повод, но аз ще го конкретизирам. Като член на ръководството на Стомана Перник имахте среща с лидера на БСП и ПЕС Станишев, който беше на посещение в Перник. В прессъобщението на БСП по повода се цитира, че ръководството е поставило въпроса за цената на тока. Станиешев е отговорил- "търсим решение, за да подобряваме възможностите на потребителите за ел. енергия, които са и големи, индустриални", цитирам буквално, каквото и да означава това изречение. Вие казахте, че има създадена работна група към мин. На МИЕ, с когото разговаряте, но кога ще се приключи този диалог с големите потребители, участва ли в него и НЕК и НСО? Подготвя ли се някакъв по цялостен модел на ценообразуването?

Константин Стаменов: В тази посока предлагаме решения, вече споменах, износа на ел. енергия трябва да се случва при равни условия, при които се продава в България. Когато предприятие от България отиде да си купи ток от свободния пазар, то трябва да знае, че условията за износ са същите, при които ще се изнесе. Друго, което интересно предложение- през нощта в с-мата на електроенергетиката, товарът пада на половината. Нощно време ел. производителя работи с половин мощност. Ние предлагаме в тези часове на свободния пазар да се оформят продукти като нощна ел.енергия, което изчезна или им силни деформации и липсва като продукт на свободния пазар. Другото, което предлагаме и също беше харесано. Потребителите в разговорите с ЕРП-та, оператор, МИЕ, ДКЕВР да бъдат ползвани като резерв за системата. Онези предприятия, които са подходящи на системния оператор да бъдат ползвани като бързи балансиращи мощности. Дизайнът на ел. система последните години се промени. Вече в с-мата има значителни мощности от производители ВЕИ, които са силно непредсказуеми, а ие нямаме такива бързи генериращи мощности, които да бъдат изключени и включени и да балансират системата. Такива мощности могат да бъдат газови централи, каквито нямаме или потребителите, каквито са европейските практики. Предстоят разговори, целта е да се опитаме, така заяви мин. Стойнев за следващото голямо договаряне, когато сключват годишните договори между индустрията и ел.производителите, да бъдат готови тези продукти.

Илиана Беновска: Практически нещата опрат до това, че не се ли урегулира целия пазар, конкукурентоспособността на предприятията влизащи във Федерацията практически ще се намали!

Константин Стаменов: Точно така, в последните години, практически има свиване на потреблението и трябва да се търсят механизми, свиването да спре. Това са работни места, едно такова на индустрията съответства на 4-5 в съпътстващи и обслужващи отрасли.

Илиана Беновска: Станишев също е заявил вчера, че на следващото заседание на Енергийната комисия в НС ще бъдат поканени представители на ДКЕВР за да се обсъдят проблемите и да има предвидимост в решенията на регулатора в тази област- цитирам буквално прессъобщението. Можете ли да кажете повече подробности, какво точно ще се случи, какво разговаряхте със Станишев, още повече, че Декларацията на КРИБ по този повод, те напомнят, че настояват за включване на представители на национално представените организации на работодателите в състава на ДКЕВР, по примера на НОЙ и НЗОК. Вероятно визират представители на БФИЕК?

Константин Стаменов: Не отдавна апелираме в състава на регулатора да има представители на индустрията и то има своята логика. Когато се формират енергийните политики, би следвало да има и мнението на индустрията.

В състава на ДКЕВР ще се обсъждат износа на ел.енергия, повече продукция на пазара, които трябва да се прецени как ще се отразят на регулираната част на пазара. Нямаме някакви скрити теми да дискутираме, това е.

Илиана Беновска: Не искам да кажа, че криете, а искам да внесем повече яснота!

Константин Стаменов: Коментирахме големите дружества в енергетиката, самите ел.производители трябва да участват в правенето на политиките и да се търси начин да се излезе от тази ситуация, защото по-нататъшно свиване на потреблението не е в интерес нито на енергетиката, нито на индустрията.

Илиана Беновска: Сигурно сте чували, конспиративната теория, че се цели НЕК да бъде фалирана или по-скоро да бъде декапитализирана за да може да послужи като по-низко стойностно обезпечение на различни проекти, които само се споменават- 7-ми блок в Козлодуй, Белене, Южен поток. Как това би рефлектирало в/у вас големите потребители?

Константин Стаменов: НЕК няма голямо влияние вече в индустрията, тя има друга роля- дестабилизирането на енергетиката, понеже е голям субект. Това би се отразило негативно и на индустрията. Точно за това е Декларацията на КРИБ, ние сме излизали с такива апели още миналата есен. Да се търсят общи положения в енергетиката- когато имаме огромно производство от ВЕИ, имаме дългосрочни договори с американски централи, проекти като Цанков камък, които тежат на енергетиката, трябва да се намери начин или да се отлагат плащанията към тези субекти или разсрочено плащане. При ВЕИ да се дадът зелени сертификати. Онези решения, които биха били максимално близки до базара. Пазарно определяне на цените в енергетиката.

Илиана Беновска: Виждате ли ясна визия в правителството за създаване на стратегия в енергетиката и правили ли сте конкретни предложения не само от философията на потребители и големите енергийни консуматори, а по отношение на по-далак хоризонт?

Константин Стаменов: В никакъв случай не искам да правя политически изявления или да давам оценка на правителството. Разбира се че сме правили предложения. Коментирано е нееднократно- при ВЕИ решенията, които са облечени в правила не са устойчиви. Примерно такса пренос и достъп до преносната мрежа, която години наред заплащат потребителите, трябва да се заплаща от всички производители. Не само възобновяеми, но и конвенционални. Представете си трамвая и ние сме казали, че всички ватмани ще се возят без билетче. Няма такъв филм, всички производители, след като ползват мрежата, би трябвало да заплащат пренос и достъп, т.е. да бъдат таксувани. По този начин, всеки които предизвиква разходи в мрежата трябва да си плати. Както големите потребители заплащат санкция, която се нарича реактивна енергия, която връщаме в системата, когато пускаме големите съоръжения. В резултат на това предложение ще има малко поскъпване на ел.енергия на конвенционалните производители, но ще паднат цените за пренос и достъп, т.е. не би следвало потребителите да усетят тази пр

омяна като цена. Това ще позволи на системата да предизвика ВЕИ (най-много разходи) да бъдат санкционирани законно и да няма защо взимате от този, а не от онзи.

Илиана Беновска: Благодаря за този разговор, темата ще търпи развитие, ако нямата против да държим връзка?

Константин Стаменов: Благодаря и аз!