22-03-2014 | 15:17 ч.
Иво Прокопиев: Драгомир Стойнев е в конфликт на интереси, като управлява и икономиката, и енергетиката
Иво Прокопиев: Драгомир Стойнев е в конфликт на интереси, като управлява и икономиката, и енергетиката
Илиана Беновска: Вие слушате седмичното обзорно предаване на „Радио К2" - „На шестия ден", днес в събота, 22 март, аз съм Илиана Беновска. „Радио К2"продължава ефективно да се бори за управление в името на народа и България, за идеали, законност, справедливо правосъдие, работеща икономика, силен малък и среден бизнес, наистина свободни медии, просветено гражданско общество, образована и здрава нация, конкурентна среда, политическа опозиция с полезни за обществото действия и е категорично против престъпността, корупцията, злоупотребата с власт, задкулисието в политиката и съдебната ситема, обществените манипулации, полицейщината, насилието! Темата днес: На 312 - ия ден след предсрочните парламентарни избори за 42 НС, на 294 -рия ден от кабинета „Орешарски", на 281 - ия ден от протестите с искане за оставка на правителството и нови избори, 274 дни, след като КРИБ поиска оставката на правителството на БСП и ДПС и предсрочни избори, 131 дни след скандала с Христо Бисеров, 92 дни след предявявянето на обвинения срещу Бисеров и 45 дни след създаване в 42 НС на Комисия „Бисеров, Боянските сараи и Бисер Петното", 124 дни, след като ГЕРБ и БСП - ДПС проведоха митинги в сърцето на България - Пловдив - София „За и Против", 127 дни след митинга на КНСБ срещу Бюджет 2014, 29 - ти ден, след като 42 НС прие ИК и 19 дни след, като отхвърли ветото на президента върху ИК, 2 дни, след като президентът назначи ЦИК и обяви евроизборите за 25 май, 38 дни, след като съдът върна на прокуратурата делото за бюлетините в Костинброд и 29 дни, след като съдът върна на прокуратурата делото на Цветанов за подслушването, 97 дни, след като ГЕРБ поиска оставката на председателя на ПГ на Атака Сидеров, като председател на Комисията за конфликт на интереси и борба с корупцията и 39 дни, след като Сидеров заяви, че ,май сам ще напусне поста заради неефективност на комисията и 10 дни, след като главният прокурор Цацаров повдигна обвинение на Сидеров, 68 дни, след като президентът 2002 - 2012 и създател на АБВ Първанов обяви, че е против политиката на БСП - РЪКОВОДСТВОТО и ще имат собствена евролиста, 51 дни, след като президентът на ПЕС и лидер на БСП Станишев се обърна към Първанов с думите: „Никой и нищо не може да бъде над БСП и България" и 15 дни, след като БСП отстрани Първанов, 42 дни след конгреса на БСП, 60 дни след поредния негативен доклад на ЕК по мониторинга за правосъдие и вътрешен ред и 46 дни след доклада на ЕС за корупцията, 52 дни, след като президентът Плевнелиев предложи на Народното събрание произвеждане на национален референдум с три въпроса:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?,
44 дни, след като интелектуалци и общественици учредиха в парламента Инициативен комитет за събиране на подписи в подкрепа на предложението на Плевнелиев и 12 дни, след като те внесоха подписите в НС, 46 дни, след като президентът Плевнелиев свика 3 - то заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с тема "Стратегическите приоритети на Република България в контекста на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г." и 2 дни преди следващия КСНС, 44 дни, след като ГЕРБ поиска 3 - ти вот на недоверие на кабинета Орешарски за сигурността, 40 дни след проведения по инициатива на министър - председателя Орешарски Национален форум „Правителство - Бизнес" с четири панела за дискусия: Визия за икономиката на България; Икономическа и социална политика; Регионална политика и развитие; Земеделие", 34 дни след конгреса на ГЕРБ, 21 дни след конгреса на ПЕС, на който издигнаха кандидат за председател на ЕК Мартин Шулц, 15 дни след конгреса на ЕНП, на който издигнаха кандидат за председател на ЕК Жан - Клод Юнкер, 64 дни преди изборите за ЕП, 13 дни след Путиновската,по времетраене, но не и по съдържание пресконференция „Открито управление" на премиера Орешарски, мандатоносителя Станишев и мандатокрепителя Местан, 9 дни, след като Софийския апелативен съд пусна под домешен арест Октай Енимехмедов, 8 дни, след като президентът Плевнелиев направи обръщение към НС да обобщи резултатите от разговорите си с парламентарните политически партии в рамките на традиционния месец на политическите консултации и очерта постигнатия консенсус по обсъдените приоритетни теми - доходите и заетостта; икономически растеж; справедливост, сигурност и правосъдие; работещи институции; административна реформа и електронни услуги; състояние на медийната среда; борбата с монополите; по-добра бизнес среда; подкрепа за малките и средни предприятия; енергетика, както и важни реформи на дневен ред, 7 дни след семинара на БСП „Реформи, развитие, растеж" с участието на министър - председателя и част от правителството, 8 години след налагането на Мониторинг на ЕК върху правосъдието и вътрешния ред на България, 2 дни, според последното проучване на ООН по фактора „щастие" от края на миналата година България е на 144 - то място от 156 изследвани страни. Британското издание „Икономист" дори определи родината ни през 2010 година като „най - тъжното място на света", 25 години след падането на Берлинската стена, какви действия политиците обещават на обществото, за да стане животът ни по-добър ? Задава ли се „вятър на промяната"? Или Sic transit gloria mundi - така преминава световната слава... Може ли това правителство и този парламент да успеят и как? И - има ли силна опозиция за коректив? С тази тема се обръщам към първия събеседник в студиото на „Радио К2", това е господин Иво Прокопиев, издател и предприемач, почетен консул на Канада в България, здравейте, господин Прокопиев!
Иво Прокопиев: Здравейте!
Илиана Беновска: В тази сложна координатна система, която изредих, от предсрочните парламентарни избори досега, къде е България по отношение на икономиката?
Иво Прокопиев: По отношение на икономиката бих казал, че България е доста колеблива, ако не и зле, защото това, което не успя да се постигне, е някаква ясна стратегия за преодоляване на негативните ефекти от кризата и относително ясна визия и стратегия за постигане на икономически растеж, нещо повече от това, много от достиженията, които имаше, под формата на механизми и регламенти, инвеститорско доверие в различни институции, различни договори, различни инвестиционни режими, всъщност един по един започнаха да отпадат.
Илиана Беновска: Кога ги имаше и кога ги загуби, господин Прокопиев?
Иво Прокопиев: Институционалното изграждане в България, истинското, започна през 1997 година с въвеждането на валутния борд, след това малко по малко в процеса на присъединяване към ЕС бяха изградени всички основни закони, договорни механизми, които позволиха България да стане член на съюза. Така че законовата рамка и институционалната среда в България много прилича на която и да е друга европейска държава. Въпросът е как тези институции работят, мога да кажа, че през последните два или дори три мандата на правителства в България, имаше много сериозен отстъп от независимостта и политиката в ключови регулатори.
Илиана Беновска: Не визирате вероятно незавършения мандат на БСП - ДПС, а се връщате назад - управлението на ГЕРБ, на тройната коалиция и на НДСВ, така ли?
Иво Прокопиев: Визирам края на тройната коалиция, управлението на ГЕРБ и сегашното правителство.
Илиана Беновска: Попаднах на едни бележки ваши, които много ми харесаха, Вие се опитвате да дадете отговора за мен, кой съм аз, ще прочета мъничко, на 20 - ти януари 2014 Вие пишете: „Кой съм аз? Скоро навършвам 43 години, първо си мислех, че мога да променя света, сега се опитвам само да подредя нещата около себе си, харесвам това, което правя, харесвам хората около себе си, особено семейството и близките. Все още имам енергия да вървя напред, свободен човек съм, решавам сам и не ме е срам от нищо в миналото. Мисля, че последното е важно", защо написахте тези думи?
Иво Прокопиев: Това е в блога ми, това между другото е писано доста по - рано, последният ъпдейт на блога е от януари, това е отпреди няколко години. Всяка година сменят датата на поста заради годините, които трябва да навърша, това е всъщност. Но това е вярно и вярвам в него, защото всеки, според мен, млад човек изживява един такъв ентусиазъм и илюзорно усещане, че от него зависи промяната на света, това е криза на всяка една млада възраст, изживява се, след това човек става по - зрял, разбира какво може и какво не може да бъде променено, но това не означава, че не трябва да бъдем принципни и не трябва да бъдем последователни и че не трябва да допускаме компромиси в дейността си, от които след това да ни е срам.
Илиана Беновска: Добре, нека отново да се върнем в България, в икономиката и главно в енергетиката, „харесвам това, което правя", казвате Вие за себе си, харесвате ли това, което се случва в енергетиката, откакто управлява правителството на БСП - ДПС с подкрепата на АТАКА.
Иво Прокопиев: Няма да е честно, ако само тях обвиним за събитията в енергетиката, защото тези негативни процеси, липсата на ясна политическа воля и издигането на цената на тока като свещена политическа крава, че няма значение какво се случва в сектора, тя не трябва да бъде пипана. Това нещо стана по - рано, просто управляващите продължиха да свирят на тази струна и, не мога да кажа дали умишлено, по - скоро не вярвам да е само от неразбиране, непрофесионализъм или от липса на капацитет, предизвикват може би най - сериозния хаос и дестабилизация в сектор енергетика, поне аз който си спомням от годините, когато нямаше ток, ранните години на прехода преди 20 години. Така че какъв е проблемът, проблемът е, че са смесени много роли и са смесени различни функции.
Илиана Беновска: Кой ги е смесил, можете ли да говорите малко по - конкретно, имаме министър на икономиката и енергетиката, имаме експерти, които работят доста активно от страна на БСП в парламента.
Иво Прокопиев: Вижте, министърът на икономиката и енергетиката ...
Илиана Беновска: Драгомир Стойнев.
Иво Прокопиев: Да, е в конфликт на интереси по дефиниция, защото той е министър на икономиката и като такъв трябва да защитава инвестиционната среда и интересите на всички инвеститори в България, независимо дали са частни или държавни. В същото време като министър на енергетиката той изпълнява ролята на принципал на всички държавни енергийни предприятия, която очевидно на него много по - силно му допада и откакто той е министър, той е министър на енергетиката, нещо повече, даже според мен той е главно собственик на държавните енергийни предприятия и като такъв прави своите изказвания и мотивира своите действия.
Илиана Беновска: Само за секунда, в какъв конфликт на интереси е, затова, че иска да одържави електроразпределителните дружества.
Иво Прокопиев: Не, защото не може да се поставя един легитимен интерес, в случая на държавната компания НЕК и на държавния холдинг БЕХ, срещу хиляди други също толкова легитимни интереси на частните инвеститори в енергетиката. Това от една страна, от друга страна на ДКЕВР като че ли му е възложено да провежда социалната политика в сферата на социалните помощи за енергетика. Ролята на енергийния регулатор е да даде на участниците на пазара такава регулация, която да им позволи да съществуват, да изпълняват функциите си, да имат нормална норма на печалба без работата им да застрашава по никакъв начин енергийната система. В момента всичко това, което казах, е оставено на заден план, основният приоритет на ДКЕВР е като че ли цената на тока да е ниска. А това, ако е проблем, то по никакъв начин не трябва да е проблем на икономическия министър, нито на енергийния регулатор, това е проблем на Министерството на труда и социалната политика чрез енергийните помощи, действително има лица, семейства и домакинства, които имат проблеми със сметките за ток, но проблемът не е, че цената на тока е висока, България има най - ниската цена на тока в целия ЕС, проблемът е, че икономиката не е развита, нивото на доходи е ниско и хората обективно не могат да плащат такива сметки. Но решението на този проблем с енергийните помощи е във социалната програма и директното финансово подпомагане на тези домакинства, а не в субсидирането на цялата цена и разбиването на цялата енергетика, защото по този начин всъщност, чрез изкуствено поддържане на ниски цени на тока, се субсидират най - големите потребители, най - заможните домакинства, хора, които имат най - голямо потребление на ток. В момента на ток се отопляват и плувни басейни, и какво ли не, огромни къщи, защото цената е толкова ниска, че тези, които могат да си позволят, нямат никакъв стимул да инвестират в спестяване на енергия и енергийна ефективност. Същото важи и за индустрията. Най - конкурентната европейска икономика - германската, плаща най - високите цени за ток и това не е проблем за нейната конкурентноспособност, защото те са най - енергийно ефективни. Тези неща вървят ръка за ръка, но инвестициите в енергийна ефективност и енергоспестяващи технологии са дългогодишни, изискват усилия, хиляди проекти и т.н. Изискват визия за развитие на сектора, за да може, ако една жилищна кооперация в София е изолирана, с вложени нормални технологии за спестяване на енергия, сметките за ток пак ще останат същите, с по - висока цена, но с много по - ниско потребление.
Илиана Беновска: Господин Прокопиев, в крайна сметка какво излиза, че министърът на икономиката и енергетиката и това правителство, за да изтъкнат своя приоритет социалната сфера, са готови да погазят развитието и растежа в икономиката и стратегията в енергетиката, така ли да Ви разбирам?
Иво Прокопиев: Да, за да запязат своята свещена крава - цената на тока, защото в енергийния сектор, ако гледаме общо, има приходи и разходи и когато приходите не са достатъчни, за да покриват разходите на енергийните предприятия, регулаторът трябва да увеличи цената на тока. Тази криза е предизвикана от това, че обективно има по - високи разходи в системата, поради ангажименти, които са поемани в миналото и договори, които са подписвани, разбира се има и неефективности, които, ако регулаторът успее да ги намали, би могло да няма такова увеличение на цената на тока, но не може да се казва, че по дефиниция никакво увеличение на цената на тока никога не може да има, защото по този начин казваме, че обричаме на фалит предприятията в сектора.
Илиана Беновска: Вие видяхте ли позицията на КРИБ по темата, нека да напомним, че заемахте длъжността председател на КРИБ между 2006 и 2010 година?
Иво Прокопиев: Да, видях я не само нея. В момента понеже НЕК и трите електроразпределителни дружества са огромни компании, те са само четири компании, но под тях стои верига от доставчици, подизпълнители и хиляди други фирми, които имат договори с тях за изкупуване на произведената електроенергия, така че съвсем спокойно мога да кажа, че в момента са засегнати инвестиции за може би между десет и петнайсет милиарда и интересите и работните места на десетки хиляди хора. Нормално е да има реакция не само от КРИБ, най - вече от самите инвеститори в енергетиката. Очаквам, и вероятно вече това е станало, много остра реакция от ЕК, защото този хаос и този подход политически в енергетиката, противоречи на базови ангажименти, които България е поела като страна член.
Илиана Беновска: А вярно ли е, ето ще зачета малко от позицията на КРИБ, те казват: „Още в първите дни на формирането на кабинета „Орешарски" КРИБ предупреди, че методиката за формиране на цената на тока е дълбоко погрешна и ще доведе до рязкото й повишаване, както и до неизбежен фалит на НЕК и предложи конкретен план за избягването на този сценарий". Вярна ли е хипотезата, която върви, че НЕК се води умишлено към фалит, или към декапитализаця по - скоро, за да може активите му да се обезценят и да послужат като по - евтино обезпечение по редица сделки, които министърът на икономиката и енергетиката съобщава, че ще се случват - „Южен поток", евентуален строеж на АЕЦ „Белене" с технология на „Уестингхаус", евентуално строеж на 7 - ми реактор на АЕЦ „Козлодуй"?
Иво Прокопиев: Аз също съм чувал за такива конспиративни теории, но мисля, че те са конспиративни, мисля, че в крайна сметка България не може да си позволи фалит на НЕК, защото той е много важна брънка в цялата енергийна система и няма как. НЕК е също така, това, което много хора не разбират, но НЕК е основното поделение в състава на БЕХ, който съвсем наскоро емитира огромна облигация на международните пазари. Ако нещо се случи с НЕК, моментално тази облигация на межуднародните пазари е в дефолт, това означава много лоша репутация на България като длъжник и като емитент. Отиваме съвсем близко до времената на лукановия мораториум върху изплащане на външния дълг, защото на БЕХ се гледа като на квазидържавен риск, оттам до рейтинга на държавата е само една стъпка. Така че аз смятам, че по тази причина това няма да се случи, защото има разумни хора сред управляващите, които това го разбират.
Илиана Беновска: Дали?
Иво Прокопиев: Ако изброяваме кой каква роля има, ако някой би трябвало да има ключова роля в развитието на сектор енергетика, това е енергийната комисия в парламента...
Илиана Беновска: Тя е основният генератор на промените в законите.
Иво Прокопиев: На закони и на нови регулации и на контрол върху ДКЕВР. Ако прочетете интервюто на Рамадан Аталай вчера в „Медияпул", почти няма нещо, с което аз да не съм съгласен. Тоест той е разумен, практичен...
Илиана Беновска: Да, между другото той държи най - равновесно положение.
Иво Прокопиев: Не само това, той казва нещата такива, каквито са, и грешките такива, каквито са направени, и изхода от сегашното положение такъв, какъвто трябва да бъде. Но нищо от това, което казва, не виждаме в практическите действия на МИЕ, НЕК, БЕХ и енергийния регулатор.
Илиана Беновска: Тоест има противоречие кой управлява държавата, дали законодателят или изпълнителната власт?
Иво Прокопиев: Бих казал, че има неяснота по този въпрос, много сериозна.
Илиана Беновска: А приемате ли като правомерно предложението на КРИБ, КРИБ настоява за включването на представители на национално представителни организации на работодателите в състава на ДКЕВР и дават пример с НОИ и НЗОК?
Иво Прокопиев: Да, и такава практика има от един по - предишен състав на КРИБ, когато аз бях председател, при една от газовите кризи, ако си спомняте, тогава бяха допуснати представители на синдикатите и на работодателите в одита на „Булгаргаз", тогава това даде много добър резултат. И още една идея, която е много валидна, идеята на инвеститорите в енергетиката и на Фотоволтаичната асоциация за международен борд за външен капацитет в осигуряване на технически капацитет, както за регулатора, така и за мениджмънта на БЕХ и НЕК и за осигуряване на нужния финасов ресурс за стабилизацията и преструктурирането на енергетиката от Европейската банка и Световната банка с участието на ЕК. В момента в тази криза на доверие и липса на идеи и компетентност според мен няма друг ход.
Илиана Беновска: А защо тази асоциация потърси тази седмица Бойко Борисов, бивш министър - председател и лидер на ГЕРБ, а не направи среща с правителството?
Иво Прокопиев: Аз не знам каква е причината, но според мен от страна на правителството няма голямо желание за срещи по тази тема с който и да е, което също е проблем, защото вече мащабите, икономическите измерения на тази енергийна криза са толкова големи, че трябва да ангажират и премиера и вицепремиера Бобева, това не е въпрос, който министърът на икономиката и енергетиката може сам да реши. Още повече, че той е в разкрачено положение, както казах, от една страна той е министър на всички инвеститори, от друга страна е министър на държавните предприятия в енергетиката.
Илиана Беновска: А като говорим за това какво има право да реши министърът и изпълнителната власт, преди малко забележката Ви за координацията между законодателната власт, Комисията по енергетика, и изпълнителната власт, пренасям се в Украйна. Как гледате на това, че нашият външен министър и премиерът отидоха, единият в Украйна, другият на Съвета на Европа, да изразят позиция на България без ние да имаме такава единна позиция, изработена и одобрена в парламента, защото това е принципалът на държавата, а си присвоиха правото в ролята им на изпълнителна власт, да изразяват доста и при това разнопосочни позиции?
Иво Прокопиев: Украинската криза е много тежка и много сложна с големи последствия за България и трябва да си даваме сметка, че на нито една политическа сила не й е лесно във формирането на чиста и ясна позиция поради вътрешнопартийни проблеми и евентуална загуба на част от подкрепата, която имат.
Илиана Беновска: Даже виждате, че ДПС тръгна да напуска коалицията с БСП, която не е скрепена с подпис, но е на дума, заради това, че БСП поискаха да се обсъди една обща позиция и да се изработи в Народното събрание.
Иво Прокопиев: Според мен това, което казвате, че външният министър и премиерът отиват без да имат санкцията на парламента, всъщност е функция на невъзможността парламентът да вземе такова решение в такъв срок. Може би по - късно ще бъде възможно, но в такъв срок това очевидно не е възможно.
Илиана Беновска: Трябва ли изобщо парламентът да взима решение за позицията на България, цитирам почти дословно Сергей Станишев, който каза, че никой парламент не е излязъл с такава позиция, аз в интерес на истината не съм проверила дали това е така, но предполагам, че той отговорно го заявява.
Иво Прокопиев: За малка държава, която е в периферията на Европа, като България, такива кризи са много голям риск и много голяма възможност. Рискът е да бъдем отнесени между много интереси и големите сили, като малка лодка в морето да отлетим нанякъде и да изчезнем, да си сменим външнополитическата ориентация, която в момента следваме и да загубим икономическите устои, които са ни крепили и в последните 10 - 15 години са някакъв нелош резултат, това е възможно.
Илиана Беновска: Но Вие знаете, че износът ни за Русия е 1,5%, колкото е и дефицитът ни, ние практически, ако спрем да изнасяме, ще увеличим дефицита двойно.
Иво Прокопиев: Ние нямаме сериозен износ към Русия, главно внос, то това е и плоблемът с Русия, ние имаме огромен дефицит в търговията с Русия заради вноса на енергийни носители, което е другото име на зависимостта на българската икономика от руски енергоносители.
Илиана Беновска: Точно така, ние сме абсолютно зависими от всички горива и енергоизточници.
Иво Прокопиев: Това допълинтелно усложнява вземането на ясна българска позиция, но в същото време ние няма как да не вземем позиция, защото сме членове на ЕС и НАТО, защото пред очите на всички в крайна сметка беше извършено анексиране на Крим. На държави като Германия не им е по - лесно да вземат подобни позиции, дори по - сложно, защото икономическите интереси на Германия в Русия са много по - големи и мащабни и това досега беше основната ос по която се развиваха руско - европейските отношения, точно тези много значителни икономически отношения, които има между двете страни.
Илиана Беновска: Между всичко най - важното в случая е, че сред държавите в ЕС, Германия е най - големия търговски партньор на Русия и също енергийно зависима...
Иво Прокопиев: Но не толкова, колкото България. Интересното там е, че Русия е много по - зависима от износа на енергоносители за Германия и за Европа, заради приходите от тях, отколкото обратното. Германия, макар и на малко по - висока цена, относително бързо може да превключи на внос на газ от Северно море и на втечнен газ от терминалите, с които разполага, защото има нужната инфраструктура. Българската драма, и това е политическият проблем на нашата енергийна зависимост, е, че за последните 20 години не беше направена нито една практическа стъпка към изгражаднето на инфраструктура, подписването на договорни отношения, или каквото и да е, което да намали нашата зависимост и да ни даде други опции на енергоносители. Но ако се върнем на енергийната криза, по някакъв начин според мен, както и при косовската криза...
Илиана Беновска: Сравними ли са Косово и Крим в еманципацията си?
Иво Прокопиев: Те са сравними по един аспект. Те са много сложни като краткосрочни последствия, изключително болезнени, тогава имаше бежански вълни в съседна държава и т.н., в една държава, която е била и ще остане съсед за столетия. Подобно е и сега, много е близо до нас, някак си ние сме почти следващите по тази верига, но дават нов шанс на България да се преутвърди като член на евроатлантическото семейство, като държава и общество, което споделя техните ценности.
Илиана Беновска: Но все пак къде е балансът между нашата руска връзка, народопсихологическа и икономическа, и евроориентацията ни?
Иво Прокопиев: Да търсим довършване и постигане на целите от своя проект. Не трябва да забравяме, че България е член на ЕС, но само с единия крак. България не е член на еврозоната, което икономически е най - важното членство спрямо ЕС, и България не е член на Шенген, което е политически атестат за пълната интеграция. Тоест ние сме, ама не съвсем, и докато сме такава периферия ще бъдем уязвими, както се вижда и в момента, ще бъдем уязвими икономически, ще се възстановяваме по - бавно от външните шокове и кризи и ще имаме по - малък потенциал за развитие в бъдеще. Така че тази криза, колкото и да е сложна и тежка, ако политическите ни лидери и мъже имат политическата воля, не е необходимо всичко това да се казва по този начин ясно и публично, но това бъде договорено, тя има шанс да излезе от тази криза с много дългосрочни ползи. Що се отнася до Русия, руските интереси са ясни, тях ги има, въпросът е винаги когато България стои от другата страна да е ясно какви са българските интереси, които стоят срещу руските интереси. Не е плоблем, че Русия има някакви интереси на Балканите, тя винаги е имала, не е проблем, че Русия провежда голяма част от външната си политика по линия на тези енергийни доставки и главно на газа, проблемът е, че срещу руските партньори стоят преговарящи, които не са в състояние по една или друга причина, да защитят българския икономически интерес и по - специално българския финансов интерес. Защото всички тези проекти, които Русия предлага и лобира за тях в България, са всъщност финансово неизгодни за България, това е проблемът.
Илиана Беновска: Ще скоча на друга тема, Вие сте създател и собственик на най - голямата пресгрупа, ориентирана към икономическите теми - „Икономедия". Предстоят след 64 дни евроизборите, как се работи медийно в тази среда, която очертахме, с две кризи - едната вътрешна в енергетиката, другата външна, която е за целия регион?
Иво Прокопиев: В момента медийният пазар е много тежък, защото има най - различни проблеми, като част от проблемите са обективни. Криза в старите категории медии, първо бяха печатните издания, в момента ударът е върху телевизиите и радиата. За съжаление интернет пренаписа правилата на медийната игра и има много мощни и глобални трендове, свързани с потреблението на медии и приходите от тях, просто медийният бизнес няма да е това, което беше. Това е да речем част от проблема, много значителна. Другата част от проблема са вътрешните неща и опитите на политици и големи корпоративни формирования да контролират голяма част от медиите за тяхна лична полза.
Илиана Беновска: И как гледате, можем ли да разрешим, аз за пореден път поставих любимия си въпрос - кога и как ще се разкъса тази октоподска симбиоза „власт - пари - медии - съдебна система", поставих този въпрос на „Открито управление" - путиновската както я наричам пресконференция по времетраене, на премиера Орешарски, на мандатоносителя Станишев и на мандатокрепителя Местан. Те ми отговориха: „Вижте, напишете си един закон за медиите и ние ще го приемем".
Иво Прокопиев: Няма лесен отговор на този въпрос, защото тези взаимовръзки са толкова дълбоки, силни и опасни, че не могат да бъдат пресечени с един ход и такъв ход не съществува. Трябва да се работи в две посоки, българското гражданско общество и общественото мнение вътре, за радост сме членове на ЕС, тази симбиоза, за която Вие говорите, все пак застрашава базови ценности и в крайна сметка върховенството на закона.
Илиана Беновска: И правото на всеки избирател да бъде ориентиран, а не манипулиран.
Иво Прокопиев: Вече в ЕС има процедура, която е много тежка, за ограничаване на правото на глас на страната - член при заплаха за върховенството на закона. Така че според мен развръзката в подобряването на положението с медиите трябва да се търси по тези два начина, с активност, с доказване на обратното, че независимите медии имат смисъл, че социалните мрежи имат смисъл. Колкото повече гражданска и социална активност вътре, толкова по - добре. И ако това не води до промяна, да търсим някаква подкрепа и помощ отвън.
Илиана Беновска: Без край, разговор без край направихме, без да предложим нито едно решение, но може би такова е времето.
Иво Прокопиев: Няма прости решения, специално на тази тема няма как да има нито прости, нито бързи решения.
Илиана Беновска: Вие във вашия блог казвате: „Съмнявайте се, изобретявайте, бъдете креативни. Животът е твърде кратък и както казва Стив Джобс, дори и тези, които знаят, че ще отидат в рая, не искат краят да дойде. Бързайте и живейте на пълни обороти!"
Иво Прокопиев: Това между другото в момента е много важно за поколението, което между трийсет и четиридесет, четиридесет и пет години, което е на върха на силата си, а вече пет години цикли. Ние сме напът да бъдем едно почти изцяло загубено поколение, чиято енергия ще бъде пропиляна.
Илиана Беновска: Последен въпрос и кратък отговор, тези евроизбори ще решат ли основния проблем, който стои пред България повече от 300 дни - как е структурирана властта. Най - голямата парламентарно представена партия не е във властта, двете следващи с подкрепа на третата са онези, които ни управляват. Евроизборите ще променят ли тази конфигурация според Вас?
Иво Прокопиев: Според мен не.
Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви, ще го проверим след 64 дни, както казахме остават до изборите, желая Ви приятен ден!
Иво Прокопиев: Благодаря!
Илиана Беновска: Разговаряхме с Иво Прокопиев, издател и предприемач, почетен консул на Канада в България.
