27-11-2013 | 20:50 ч.
Беновска пита Плевнелиев: Ще станете ли флагман медиите да скъсат със зависимостите?
Беновска пита Плевнелиев: Ще станете ли флагман медиите да скъсат със зависимостите?
Беновска пита Плевнелиев: Ще станете ли флагман медиите да скъсат със зависимостите?
Илиана Беновска: Добър ден, Илиана Беновска, „Радио К2"! Господин Президент, в края на 2011 година, когато вие се явихте на първата си пресконференция след първия тур за президентски избори, аз ви призовах и помолих- разкъсайте симбиозата между пари, власт, олигарси. Днес, две години по - късно, ще ви помоля да вземем предвид и още един компонент. Нестабилната политическа обстановка в България. Тя е резултат от това, че медиите са се превърнали в предприятия, чрез които техните собственици в повечето случаи са олигарси - „Радио К2" е едно изключение - и се възползват от контактите си с властта заради това, че в момента държавата е единственият източник на пари. Икономиката не работи, Народното събрание е с мнозинство, което не отразява правилно разпределението на гласовете в България на последните парламентарни избори, Министерският съвет се опита да създаде бюджет, който има една „магическа"цифра в трите си посоки - 1,8. Тук искам да ви помоля и да ви попитам, господин Президент и уважаеми колеги, и мои съграждани, какво всъщност целим ние с тази дискусия да скъсат медиите съ зависимостите си ? Отново да преповторим познати неща, да се харесаме един друг, сами себе си да харесаме, като кажем няколко „умни" приказки и после да си отидем, и да продължаваме да тънем в същото блато на несвободни, манипулативни, слугински, олигархически медии? Има ли, наистина, обществена готовност? Вие, Господин Президент, можете ли да станете флагман, най - накрая, две години след като ви призовах, ние наистина да седнем и да кажем: Буква А - собствеността, буква Б - липса на професионализъм, буква В - разпределение на държавни средства не по почтен начин, буква С - зависисимост от властта? Кога, ние, ще успеем и да въведем единен стандарт на регулация? Имаме няколко вида медии, както в целия свят, в България. Едните са електронни, които подлежат на регулация от двата регулаторни органа, СЕМ и КРС, защото разпределят държавен честотен ресурс. Другите са печатни, които работят без закон. Никой не ограничава, нито това какво имат право да рекламират, отбелязвам го специално, защото това е част от издръжката на една медия, никой, също така, не регулира степента на морал, на компетентност и на отговорност на печатните медии към обществото. Третата група са интернет медиите, които също не подлежат на регулация. Не призовавам към натиск, даже бих казала, че може би трсъс закон и останалите медии. Но, пак питам, главният въпрос, на който аз бих искала да чуя отговор, кой най - накрая ще застане и ще направи нещо, не само разговори, а нещо ефективно? Благодаря ви!
Росен Плевнелиев: Госпожа Беновска посочи много ясно, а тя говореше за ясни и категорични проблеми - пари, власт, олигархия, нестабилност, политическа криза. Но знаете ли мен какво ме радва? Мен ме радва, че ние вече говорим за олигархия. Дали беше така преди две - три години? Дали говорихме преди две - три години къде са държавните пари, как се управляват? Нима, нямаме златния шанс точно сега, през 2013 година, да подобрим правилата, примерно, за управление на еврофондовете, по отношение на комуникационните стратегии на министерствата, а защо не и да си кажем, че начинът, по който управляваме еврофондове е същият, по който ще управляваме държавния бюджет? Каква е разликата и кой прави разликата между парите на българските данъкоплатци и тези на европейските? Ние, сме европейски данъкоплатци, следователно - еднакви правила. И точно в следващите месеци се програмират оперативните програми, точно сега преговаряме с ЕК и точно сега ние залагаме правилата, по които ще управляваме и няма нищо по - добро от това, да покажем, че сме разбрали къде са проблемите и можем да надграждаме. Защото, вярвайте ми, ние имаме много приятели в Европа, ние сме член на най - достойното семейство. Нима, трябва да си посипваме главата с пепел, когато сме постигнали най - големия приоритет на нацията? Това беше завещанието на Левски, ние, сме там, ние, сме член на достойното семейство на европейските народи! Това, обаче, означава, че трябва и да сме достойни за това членство. И, трябва да знаем, че нашите медии са такива, каквите всеки ден ги правим. България е такъв член на ЕС, какъвто ние произвеждаме. Затова, се радмам, че говорим за олигархия, радвам се, че говорим за монополи, ние виждаме, че тези теми са в дневния ред, следователно ще бъдат решени. Разбира се, няма как да не спомена моето притеснение, че когато направихме правила за управление на държавните пари и за диверсификация на държавния ресурс, така че да не може повече от 25 % да бъдат в една банка, за съжаление, към днешна дата, аз съм убеден, че нищо, или почти нищо не е свършено. И, точно след една седмица, идва краят на ноември, а в края на ноември изтичат шестте месеца и държавата трябва да излезе честно и почтено пред нацията и да каже: „ Да, приехме правила, да, спазваме ги и в рамките на тези шест месеца вижте какво стана". А, дори, въпросът да не е решен, да сме достатъчно честни, защото е ниско доверието на гражданите, именно, защото липсва откритостта.
Аз искам да благодаря за поставените въпроси, защото вие питате защо сме тук, защо си губим времето, защо отново посипваме сол в раната, отново и отново копаем надолу с ниското си самочувствие. Да, затова сме тук, за да си кажем проблемите. Ако си кажем проблемите, това е една малка част от започването на тяхното решаване. Аз съм на ваша страна. Можех лесно да се скрия зад дебелите стени на Президентството и да си отигравам медийно ситуациите. Но, аз съм, с вас, тук днес, ни,е сме честни пред нацията, всеки може да ни чуе, да ни види и за мен е важен този дебат. Той е важен, не само защото е част от европейския дебат в годината на гражданите, той не е важен само, защото ще остане в много, много, много опорни точки на много институции, аз ви го гарантирам това нещо. Включително ЕК, много посолства и много неправителствени организации, Президентството, защо не парламента и правителството. Може ли, аз, като Президент да вкарам добрите инициативи и предложения днес в опорните точки в дневния ред на правителството? Мога! Как мога да го направя? Точно след два месеца ще има месец на политическите консултации. Това е една много добра инициатива, която родихме миналата година. В месеца на политическите консултации президентът ще извика всяка една от парламентарно представените политически сили и ще ги попита: „Какви са вашите приоритети за 2014 година?". А, можем ли да помислим за закон, за допълнителни правила, за тази идея, или за другата идея. Аз не страдам от ниско самочувствие, при което да си кажа „жалко, държавата е зле и нещата не се случват". Аз страдам, когато, за съжаление, ниското самочувствие ни отклонява от целта, че въщност, да, нещата са зле, ок, имаме много работа за вършене, дайте да запретнем ръкави, кой ще свърши работата? Само заедно, недейте да очаквате месии, вече си говорихме на тази тема. Политик със сини очи на бял кон, не! И, тук, стигаме до голямата тема. Какво ни трябва? Трябва ни, разбира се, правилният приоритет, идеи и решения и разбира се, обаче и мотивацията на всеки един от нас, и, преди всичко, работещи институции. Ще стигна и до тази тема малко по - късно.
Питате ме за концентрацията на медиите, знаете ли кое застрашава националната сигурност? Неработещите институции, това застрашава националната сигурност. И, ако ние, имаме регулатори, които си вършат работата, тогава националната сигурност не е застрашена. Ако, ние, имаме КЗК, която може да разкрива концентрацията, ако ние имаме други регулатори, които са адекватни, получават информация, правят проверки и предписват, тогава всички ще спят спокойно, няма да е скрито, няма да е покрито зад втори, трети, десети. Аз искрено се надявам, че становищата на българските институции, от гледна точка на концентрацията, както за собствеността на медиите, така и за дистрибуторските канали, които се изграждат в момента, са истина. Искам ми се да вярвам, че подписите на много хора в държавната администрация са база на обективен анализ. Същевременно, ако това не е така, разбира се ние имаме проблем. Защото, вярвайте ми, че няма нито една демократична държава на планетата, която да е богата, ако няма работещи институции. Решението за България е работещи институции, включително и медиите, които сами по себе си са институции.
Разбирам, че етичният кодекс не работи в последните години. Готови ли сме да се обединим днес тук, готови ли сме да дадем едно позитивно послание на една нация с незаслужено ниско самочувствие, че промяната може да започне от всички нас? Има много и най - различни медии и е хубаво, че те са различни и всяка една отстоява своите позиции. Но могат ли всички те да се обединят около необходимостта да има един етичен кодекс? Защото беше много правилно казано, че що се отнася до етиката, то по - добре да е един и по -добре да е този, около който всички ще се обедините. Аз ще ви бъда изключително благодарен, ако вие успеете да го направите това нещо. Да, вярно е, че държавният глава няма право на законодателна инициатива, не се оплаквам, обещах на българските граждани, че не искам повече права и не искам. Но от друга гледна точка, ако постигнем консунсус около необходимостта от примерно допълнителна регулация чрез липсващия, както разбираме днес всички тук, закон за печатните медии, който да се занимава с концентрацията, който да се занимава с дистрибуцията, който да се занимава със свободата на журналиста, същевременно обаче и с клеветата. Ако ние всички тук днес решим бъдете сигурни, че постигнатият тук консенсус по тази толкова важна тема, ще отекне много силно, а Президентът ще бъде един мултипликатор на вашата собствена воля извън многократното повтаряне на проблемите да решим две неща, пък оставете институциите, включително обаче и всички заедно, и аз заедно с вас, да работим. Защото вярвам, че имаме какво и можем заедно да постигнем. Една страхотно добра идея от 2006 година, за съжаление през 2013 година е забравена, не работи, или удобно е оставена настрани - така нареченият етичен кодекс. А всъщност е необходима, очевидно волята на всички нас, за да се върнем към него. Има голяма надежда, въпреки парадоксите, за които се говореше, въпреки проблемите, има голяма надежда. Защото аз съм убеден, че всеки един от вас е дошъл тук, защото му пука. Всички ние в България знаем, че подобрението, решаването, просперитета, развитието, зависи от всеки един от нас. Ето ви една друга позитивна новина. Знаете ли колко бяха загиналите по българските пътища през 2008 година? 1160! Знаете ли колко са днес? Два пъти по - малко! Дали това е станало заради един - двама политици. Не е станало заради тях. То е станало, защото милиони българи карат по - вежливо, те станаха по - учтиви шофьори, те дават мигач. Наистина ние всички виждаме, че както се караше преди шест години, сега сме далеч по - добри, по - големи европейци, по - толерантни на пътя. Следователно милиони българи заедно спасяват на година по 600 човешки живота. Та нима това не е достойно като пример, за да разберем, че всъщност ние заедно можем и постигаме, но има и какво още много да свършим! Много ви благодаря!
Можете да чуете цялото интервю ТУК
