23-11-2013 | 21:49 ч.
Пламен Димитров: 42 – то Народно събрание няма доверието за пълен мандат
Пламен Димитров: 42 – то Народно събрание няма доверието за пълен мандат
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2", заяви позиции по слесните теми:
Могат ли правителството и парламентът да се справят с проблемите пред българското общество.
Пламен Димитров заяви, че оценката на КНСБ, дадена още преди повече от два месеца е, че 42 - Народно събрание няма необходимото доверие, за да завърши мандата си и тя се потвърждава и в момента. Животът на правителството ще зависи все повече от това, дали чува гласа на работеща България. Ако даде ясни знаци с промени в конкретни политики, които да дадат глътка въздух на бизнеса да започне да създава нови работни места и да движи България напред, тогава ще има по - голям шанс. Към този момент обаче няма много решения в тази област. На въпроса дали има политически пристрастия, заявявайки тези оценки, Пламен Димитров отговори, че това не е така. Той продължи, че КНСБ има прагматичния подход да казва нещата такива, каквито ги вижда. Бъркат тези, които виждат опит КНСБ да бъде включен в някакъв политически сценарий. Пламен Димитров подчерта, че никакви политици не са имали възможност да влияят върху синдикалните решения. Най - яркото доказателство за това е, че от всички страни се опитват да квалифицират действията на КНСБ по странен начин, като се започне от ляво, с обвиненията за политическа стачка и се стигне до призива на Реформаторския блок „вземете властта и ни я дайте". Пламен Димитров продължи, че в тези неща няма нищо вярно. Той изрази надеждата си правителството да предприеме мерки в ключови сектори като енергетиката, добивните сектори, преработващата промишленост и не на последно място здравеопазването. Това са нещата, които вълнуват масата от работещите българи.
Впечатлението, че донякъде правителството и парламентът са удовлетворили част от исканията на КНСБ.
Пламен Димитров заяви, че няма нищо лошо, ако синдикалните действия успяват, те затова се правят. Те не са политически, а имат конкретни цели. Той продължи, че решението за връщането на данъка върху доходите за най - бедните е директно следствие от митинга на КНСБ. Вторият важен въпрос е криминализирането на неплащането на вноските. Това е едно от ключовите искания на КНСБ. От една страна това ще донесе справедливост, а от друга ще се вкарат допълнителни средства в хазната. Ако това не се направи през следващите години ще се вдигнат данъците и осигуровките. Достъпът до пенсии от другият бич, под който работещите българи изнемогват. За две - три поколения е невъзможно да стигнат до пенсия. Замразяването на покачването на възрастта за пенсиониране и запазването на ранното пенсиониране е другият ключов въпрос, който КНСБ очаква да се реши през следващите седмици. На въпроса дали ще има нови митинги, ако не се решат тези въпроси, Пламен Димитров отговори, че през следващите седмици КНСБ ще се срещне с всички партийни лидери и министри, за да убедят всички, че тези искания са важни. Ако това не се случи до 19 - ти декември, ситуацията ще бъде оценена и ще се вземе решение за следващите действия. КНСБ обаче няма да спре със своите действия, ако няма решение на тези въпроси. Пламен Димитров подчерта, че е провел срещи както с управляващите, така и с опозицията, включително и извънпарламентарната, като Реформаторския блок и не бива да се търсят някакви конспирации в подобни стъпки.
Защо КНСБ и КТ „Подкрепа" са загубили съвместна координация.
Пламен Димитров заяви, че няма никаква новина за отношенията между него и д-р Константин Тренчев. Той продължи, че оценката за ситуацията на КНСБ и КТ „Подкрепа" е една и съща, а тя е за влошаваща се икономическа среда и липса на ключови решения. Обща е и оценката, че няма обща нагласа и готовност за ефективни национални стачни действия. Под 20 % е готовността за участие в такива действия. Пламен Димитров продължи, че на 20 - ти ноември е видял хора от КТ „Подкрепа", които са били на митинга на КНСБ. В това няма никаква сензация, защото КНСБ защитава исканията на работещите българи, независимо къде членуват.
Може ли да се каже, че Бюджет 2014 е бюджет на растежа.
Пламен Димитров заяви, че това не е така. Той продължи, че в бюджета за следващата година няма радикална промяна във философията и се върви по познати пътища с леки корекции. Самият Симеон Дянков е заявил, че новият бюджет не се различава съществено от неговия. Според президента на КНСБ е много важно да се повиши събираемостта, затова всички трябва да започнат да си плащат данъците. Ако това не се направи, няма да има нито стимулиране на растежа, нито ще има средства за социални политики. От друга страна не се използват всички инструменти, отнасящи се до преразпределението през бюджета. В тази връзка в ефективността на разходите също има критики. Ненаправените реформи също чукат на вратата и правителство с по - малко доверие има по - голям шанс да ги започне, защото няма какво да губи. Непопулярните реформи трябва да се случат. Има остра нужда от реформи в здравеопазването, стимулирането на администрацията, както и действия за стимулирането на определени сектори. Президентът на КНСБ заяви, че идеята да се направи фонд от 500 милиона лева за конкретни инвестиции като цяло е добра, но трябва да се гарантира повече прозрачност и да има грижа за тези инвестиции, така че да дават по - висока добавена стойност, в която могат да се вместят по - високи доходи. „Това не го виждаме в този бюджет", завърши Пламен Димитров разговора си с Илана Беновска в ефира на „Радио К2".
