16-11-2013 | 19:48 ч.

Таня Андреева: Качеството на лечението не е обвързано с плащането на НЗОК

Таня Андреева: Качеството на лечението не е обвързано с плащането на НЗОК

Д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването в интервю за Илиана Беновска, "Радио К2", заяви позиции по следните теми:

 

Грижим ли се здрава нация?

Това е най-важният въпрос - да се правят промени, да се поставят приоритети, по които да се работи така че действително нацията да е по-здрава. Разговорите само в цифри по своята същност не са разговори за здравеопазване в контекста на това хората да имат качествена профилактика, качествена превенция на заболяванията и в крайна сметка да живеят по-качествен живот в по-добро здраве, именно поради тази причина, ние си поставихме основни цели и политики, които ще провеждаме, тъй като вчера един от водещите специалисти в репродуктивната медицина каза „ Много е хубаво да имаме консенсус по политически цели например влизането ни в Шенген, но проблемът с българското здравеопазване е, че трябва да има кой да влезе в Шенген". В този смисъл са изключителни спешни и неотложни промените, които трябва да се направят в спешната помощ, да се продължи реформата в болничната помощ, държавата да поеме своите ангажименти за дейностите, за които по закон трябва да отговаря, а не да бъдат, както в последните години, да бъдат прехвърляни като ангажимент на здравната каса и на социално осигурените - имам предвид репродуктивния фонд, ваксините, диализата, интензивните грижи - много работа ни чака през този мандат.

Плащането и неплащането на здравни осигуровки?

В последните години доверието в системата беше разбито - всички си спомняме как се говореше за лекарите като за врагове на пациентите, абсолютно безпардонно се изказваха случаи - медицински казуси преди още да бъде доказано има или няма лекарска грешка - това неминуемо рефлектира върху доверието в системата и върху това, че пациентите могат да получат най-доброто, попадайки в лечебно заведение. От друга страна трябва да има ясно регламентирана нормативна наредба, по която на всички да е ясно, че касата работи със здравни вноски, медицинската дейност на лечебните заведения се разплаща от здравни вноски така че винаги ще има проблем с финансирането, ако много хора не внасят здравни вноски. Тези хора, трябва да знаят, че когато не са осигурени ще им се наложи да плащат за медицинската дейност, която се оказва в лечебните заведения било то за диагностика, за терапия, за консултации - това са реалностите. 

Как хората да добият увереност, че ще получат квалифицирана и отговорна здравна помощ ?

Аз мога да кажа, че в България компетентността на лекарите е на много високо ниво, факт е, че те се търсят и в чужбина и това създава кадрови проблем, защото те непрекъснато заминават, за да работят в онези държави, в които уж повече се вярва, а всъщност българската медицина е на много добро ниво, това, което може би, ни липсва е контролът, както контрол на разходване на средства, така и пациентите да знаят, че се провежда контрол и върху медицинската дейност. Не случайно в България има създадени стандарти за всяка една от медицинските специалности, които стандарти абсолютно отговарят на западните и световните. От тази гледна точка, пациентите трябва да бъдат спокойни, това, което според мен притеснява пациентите е, че в нашата страна много често се налага да доплащат в лечебните заведения за дейност, която там е извършена и всъщност основното предизвикателство в следващата година, две, три, ще бъде да намалим този % на доплащане, защото на всички ни е ясно, че България е една бедна държава и голяма част от хората не могат да си позволят това доплащане.

Защо една клинична пътека струва 150 лева, а друга 15 000 лева?

Защото медицинските дейности са различни. Във всяка една процедура влиза различна апаратура, различни консумативи - всичко това определя цената. Първо, всички сме съгласни с това, че клиничните пътеки не са адекватно оценени, но в крайна сметка оценяването на клиничните пътеки не се извършва от министъра на здравеопазването, а се прави от група, в която има различни представители - национални консултанти, специалисти в съответната област, които определят цената на клиничните пътеки.

Обвързани ли са плащанията на здравната каса с ефективността на лечението?

Все още не. Критериите, които в момента се разработват, по които ще бъде правена и здравната карта ще включват и това - комплексност на услугата, ефективност на услугата и успеваемост, защото днес няма никакъв механизъм, който да контролира всичко това.

Защо едни лекари получават официално 50 пъти повече от други?

Искам да изясня две неща. Първо, болниците са търговски дружества - всяка една болница има % на заплати, които се определят от Съвета на директорите на тези болници и разбира се, тези болници са тези с повече пациенти, повече приходи, които работят на печалба са абсолютно в правото си да си определят и по-високи заплати като основни заплати. Отделно в лечебните заведения има плащания като потребителска такса, избор на екип, на някои места ВИП стаи и т.н., които също формират приходната част на бюджета на лечебните заведения, но само Съветът на директорите има право да вземе решение по какъв начин тези приходи да бъдат разпределени, затова има лечебни заведения, в които колегите получават по-високи заплати и други, които за съжаление не са добре платени. 

Трябва ли лечебните заведения да са търговски дружества?

Това е една много голяма тема, по пътя на болниците като търговски дружества има своите плюсове и своите минуси. Те бяха направени такива, когато беше създадена здравната каса, създавайки и конкуренция и промяна на вида на заплащането. Според мен връщането назад към тази ситуация би било грешка, защото в крайна сметка навсякъде по света лечебните заведения се финансират по такъв начин и съществуват в конкурентна среда. Така е, никъде по света няма минимална работна заплата от 340 лв. и това е една от задачите - да се борим за по-добро и адекватно заплащане за труда, който полага всеки един от екипа - и лекари и сестри, но това ще е процес, който ще изисква малко повече време и ще бъде резултат от реформата в болничната помощ и въвеждането на правилата, при които системата ще продължи да функционира.

Защо доходите на джи-пи -тата не са обвързани с квалификацията и с качествата на медицинската услуга?

Аз мисля, че това не е така. Джи-пи-тата имат квалификация, голяма част от тях имат и друга медицинска специалност и в крайна сметка изборът на пациентите на джи-пи-то е показател за това, колко едно джи-пи е квалифицирано и е до каква степен е качеството на медицинската услуга - тези, които не са добри нямат и пациенти или са много малко. Така че аз смятам, че системата е добре развита, защото в крайна сметка пациентите директно избират своя лекар. Инвалидизирането може да бъде проследено, рехоспитализациите могат да бъдат проследени, добрият резултат от дадена терапия може да бъде проследен - има такива статистики - в медицината винаги резултатът е ясен.

Защо лекари, работещи в държавни болници практикуват и частно - това пазарна икономика ли е?

Не, това не е пазарна икономика. Аз съм категорична в своето мнение, радвам се, че и БЛС е на същото становище, че в бъдеще касата трябва да сключи договори само с едното работно място на лекарите, т.е. един трудов договор - един договор с касата, за да няма това прехвърляне от едно лечебно заведение в друго, да има свръххоспитализация, защото лекарите водят пациентите със себе си - това ще бъде част от изчистването на порочни практики и създаване на по-чиста среда. Това е практика във всички специалности и навсякъде по света (лекари, работещи в големите държавни болници отвеждат пациентите в частните клиники, за да им правят преглед там срещу индивидуално заплащане), но аз отново ще кажа, че никой не принуждава пациентите да правят това, пациентът има свободен избор къде и от кого да бъде наблюдаван.

Здравната карта

В момента се обсъжда методиката, предстои в началото на месец декември да започне същинската част върху работата по картите и до края на месец март ще бъде завършена, след което ще бъде обсъдена на Обществен съвет в МЗ и следва процедурата здравна комисия, МС и НС. Нашата амбиция е тя да има задължителен характер. Ползата от това ще бъде основно за пациентите на пазара и като възможност за сключване на договори - здравната каса ще има системни заведения, които осигуряват комплексно качество на медицинската услуга, ще бъдат коригирани дискомфорти на пазара в здравния сектор, например броят на леглата в Перник или в Ловеч е колкото броят на леглата в София - това не е реално и няма как касата да заплаща за всички тези легла при положение, че е невъзможно да приемат толкова пациенти, колкото биха били в София.

Допустимо ли е да се рекламират болнични заведения?

Смятам, че в здравната система, в сектора ни хората нямат достатъчно информация в кое лечебно заведение какъв тип услуга могат да получат - като диагностика и като лечение. Аз това не го приемам като реклама, а като информация и смятам, че такава информация е необходима, за да могат пациентите да бъдат по-добре ориентирани.

По Закона за здравеопазването болничните заведения нямат право на реклама

Не знам за такъв текст в Закона за лечебните заведения, разбира се, ще го проверя, защото аз не съм юрист, но при положение, че болниците са търговски дружества в пазарни условия, тъй като те работят не само по Закона за лечебните заведения, но и по търговския закон, според мен всяка болница има право да рекламира на своите пациенти какъв вид услуги предлага.

Покана за обществен дебат по отношение на това кой има правоспособност за извършване на пластични корекции?

Разбира се, с удоволствие бих участвала в такава дискусия, но тук искам да кажа, че пластичните корекции са изцяло медицинска дейност, която се извършва в лечебните заведения, затова има ясно разписан медицински стандарт, така че относно всички подобни салони, които споменахте, които не отговарят на стандарта и на изискването по закон - трябва да бъдат сезирани съответните органи, за да вземат мерки. Така е, това е част от медицинската и здравната култура на нацията - да, приемам, ще участвам завърши Таня Андреева в разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".