30-10-2013 | 09:55 ч.
Виолина Маринова :ДСК почти нямаме средства на държавни структури в банката
Виолина Маринова :ДСК почти нямаме средства на държавни структури в банката
Виолина Маринова :ДСК почти нямаме средства на държавни структури в банката
Интервю на Илиана Беновска , създател на „Радио К2" с Виолина Маринова, изпълнителен директор на банка ДСК, мениджър на годината 2013. заместник - председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, председател на Надзорния съвет на пенсионно-осигурителна компания ДСК- Родина, както и заместник-председател на Съвета на директорите на "Банксервиз".
В качеството си на член на настоятелството на Държавен музикален театър "Стефан Македонски", София (от 2001 г.) и като председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров" (от 2000 г.) Виолина Маринова се занимава с обществено-полезна дейност. През 2001 г. г-жа Виолина Маринова получи престижния приз на фондация "Атанас Буров" за "Най-добър банкер на годината", а през 2005 г. бе удостоена от Банка ОТП с наградата „Андраш Фай" за особени заслуги в работата си в Банка ДСК, най-успешното дружество на Банка ОТП. Наградата е признание за изключителния принос на Виолина Маринова и личното й участие във финансовите успехи на Банка ДСК , и за организационната, и ръководната консолидация на Банката. През 2007 г. българският финансов седмичник "Банкер" обяви ръководителката на Банка ДСК за "Банкер на годината", а престижното британско списание Finance Central Europe я избра за "Банкер на годината в България" в пет поредни години - 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г.
На 10.09.2013г. президентът на България Росен Плевнелиев връчва орден "Стара планина" първа степен на главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова.Най-голямата държавна награда Виолина Маринова получава за своите заслуги на финансист и по повод 60-годишния й юбилей.Президентът Плевнелиев отбеляза приноса й на пионер и реформатор в превръщането на социалистическата спестовна каса в модерна банкова институция.
Илиана Беновска: Намирам се в кабинета на госпожа Виолина Маринова, добър ден госпожо Маринова и ви благодаря за интервюто!
Виолина Маринова: Добър ден на всички ваши слушатели, благодаря ви за това, че се спирате на интервю с мен по повод тазгодишната награда, която получих. Те бяха две награди всъщност, но последната е „Мениджър на годината" за 2013 година, за мен много престижна награда.
Илиана Беновска: Ние, „Радио К2", също работим активно по повод „Мениджър на годината", той е ежегоден, за шести път се проведе тази година. Той има много позитивно влияние в обществото, защото излъчва мениджърите, които успяват да извършват успешна политика със своите дружества, но все пак на територията на България в период на криза, как се случва това, госпожо Маринова?
Виолина Маринова: За мен е много престижно това списание и ще ви кажа, че излъчването на тези финалисти означава, че добре реализиралите се мениджъри в България трябва да служат като примери за всички, да знаят, че и в трудни моменти трябва да се мобилизират и да търсят пазарните ниши, да бъдат адаптивни, да бъдат гъвкави, за да успяват. Винаги е имало трудности, трудности има и ще има, но човек трябва да гледа с оптимизъм и с намерение да реши тези трудности, а не да се отчайва и да се отпуска. Така че тези ежегодни награди, които присъжда списание „Мениджър", са много съществени и много знакови и за следващото поколение, по - младите хора, които не бива да се отчайват, хора, които са с добро образование и имат потенциа, биха могли успешно да се реализират в България.
Илиана Беновска: Аз ще ви подхвърля и един друг аспект от темата, с господин Васил Мирчев, ние работим активно по темата за корпоративната социална отговорност и за ролята на големия, който трябва да подпомогне малкия. Как схващате, вие, тази си мисия и като „Мениджър на годината 2013" и като ръководител Държавна спестовна каса?
Виолина Маринова: На Банка ДСК.
Илиана Беновска: На Банка ДСК.
Виолина Маринова: Ние не само участваме в корпоративна социална отговорност в много направления, нашата майка, т.е. Банка OTП, подготвя специален отчет по корпоративна социална отговорност, както и ние, банката, изготвяме такъв отчет за събитията и мероприятията, които сме провели през всяка една година. Така, че те са много, не са едно или две, за да ги изброя, но аз разбирам нашата роля в тази насока да бъде доста значима. В зависимост, разбира се и от възможностите на банката, от нейния бюджет.
Илиана Беновска: Колко средства инвестирате в корпоративна социална отговорност?
Виолина Маринова: Ами, не ги помня наизуст, не мога да кажа веднага, но при необходимост, мога да ги извадя от отчетите. Всяка година участваме в различни направления, даже получаваме и награди. Не само с финасови, но и с нефинансови средства подпомагаме, имаме и награди в тази насока за корпоративна социална отговорност. Вече те са толкова много, да си призная не ги и помня. Ще се подготвя специално, за да ви кажа.
Илиана Беновска: Това не е толкова важно, в крайна сметка, благотворителността и помощта трябва да се извършват, може би, по - тихо, но по - ефективно в кризисни моменти.
Виолина Маринова: Ние не искаме да има публичност, не го правим, за да ни хвалят. Ние го правим, защото така сме убедени, че трябва да помагаме в зависимост от нашите възможности. Защото всяка банка, всяка фирма внимава много с разходите, които извършва, защото те след това ще бъдат пренесени върху цената на нашите продукти, което ние не бихме желали да направим. Да бъдем ефективни и в същото време много състрадателни към хората, които се нуждаят от нашато помощ.
Илиана Беновска: Преди малко лапсусът ми, като казах Държавна спестовна каса, сигурно не беше случаен, защото връщам малко назад историята. Септември месец, както съобщих, вие получихте от президента Росен Плевнелиев орден „Стара планина" първа степен и той подчерта, че отбелязва приноса ви на пионер и реформатор в превръщането на социалистическата спестовна каса в модерна банкова институция. Това е един важен момент от прословутия преход, който ние вече двайсет и четири години се опитваме да направим към пазарна икономика. В повечето области не успяваме, но в банкирането, сякаш, имаме пионерски опит, наистина.
Виолина Маринова: Аз най - добре знам за ДСК, защото съм постъпила 1971 година в ДСК, т.е. ненавършила осемнайсет години, значи четиридесет и две години работя в тази институция, участвайки в целия този живот и всички трансформации, които са се осъществявали в нея. Когато постъпих, а аз постъпих на гише, започнала съм от най - ниското стъпало и така постепенно с постоянство, труд и упоритост съм успявала да постигна. Никога не съм си мислила, че ще стигна до този пост и да ви кажа, не съм болезнено амбициозна, да си кажа, че непременно трябва да бъда началник, така са се стекли обстоятелствата. Трудна е трансформацията от една държавна институция ДСК, межд впрочем, отварям скоба, ние работехме по специфичен закон. 1998 година се прие един закон за трансформацията на Държавната спестовна каса в банка и в продължение на шест месеца ние бяхме длъжни да трансформираме тази институция в една пълнокръвна банка със всички регулации от централната банка. Това не беше никак лек процес. Освен това, ние не бяхме достатъчно ефективни, има изключително голяма численост на персонал, която не беше ефективна, с разгърната клонова мрежа. Трябваше така да преструктурираме и реформираме нашата банка, че тя да бъде ефективна, да я подготвим за приватизация, защото, в интерес на истината, аз съм работила и по времето на социализма, както казах и след това в преходния период и като държавна банка, но само мога да кажа, че държавата не е добър стопанин. Сега мога да направя разликата, частният собственик правилно дефинира целите, поставя си изискванията и контролира за тяхното изпълнение. Така, че ако всеки в България заработи като частник, независимо в каква структура работи, аз мисля, че успехите ни ще бъдат много добри.
Илиана Беновска: Аз ви благодаря за това, защото умишлено поставих и темата за пазарната икономика, вие я потвърдихте с ясен пример. Може ли да кажете тогава, преди малко направихте може би лапсус, че държавата не е добър стопанин...
Виолина Маринова: Не, не е лапсус, не е грешка, защото в края на краищата в периода 1996 година, защото аз съм започнала, както каза, от клоновата мрежа, през 1996 година. Дойдох в централното управление и до приватизацията аз бях, тогава се водехме заместник - председатели на ДСК. Може би, за седем години седем пъти се сменя управителния съвет, аз оставах в тази институция, защото все пак я познавам, мога да бъда полезна и т.н., така са се стекли обстоятелствата, така са решили. Но, нали разбирате, че не може да се гради една дългосрочна стратегия с толкова честа смяна на ръководители, които - първо: няма да коментирам качествата, те са добри професионалисти, но все пак са от различни места. Както се казва, ако човек смени къщата не знае кое къде се намира, най - малкото. Все пак,не може да градиш една дълга стратегия, която да изпълняваш, ако толкова често се сменя състава. Това е най - малкото, което искам да кажа, за това правя този извод, не е лапсус, истина е.
Илиана Беновска: И от тук един провокативен въпрос, колко държавни средства управлявате, вие, под формата на депозити и под формата на кредити, които сте раздали с грижата на добрия частен стопанин.
Виолина Маринова: Аз искам да ви кажа, че ние почти нямаме средства на държавни структури в банката, защото се явяваме на конкурси. Ние не подаваме оферти, с които да спечелим - на всяка цена. Ние си правим много добре сметка кое е полезно за банката, за нашата институция, в никакъв случай не подаваме такива оферти, за да се класираме. Ние имаме достатъчно средства, достатъчно е ликвидна институцията. В момента, според мен, всички банки са ликвидни в България, поне средно, което виждам на ниво на банковата система. Кредити на държавни структури ние нямаме, ние имаме само на частни структури, частни фирми, малки и средни предприятия, микропредприятия и основно граждани. Защото, в исторически план ДСК, е ритейл банкинг, занимава се с банкиране на дребно, така че по - голямата част от портфейла ни е в този сегмент.
Илиана Беновска: Аз мисля, че и за нашите слушатели, като ваши потенциални клиенти би било интересно да разработим тематично, ако и вие имате желание, какви продукти предлагате вие. Споменахте един много чувствителен сектор, малки и средни предприятия.
Виолина Маринова: Да, всички банки в момента се стремим към този сегмент - малки и средни предприятия, защото това е най - чувствителният сегмент, фирмите, които нямат достатъчно буфери и когато настъпи кризата през 2008 година това бяха първите фирми, които започнаха да изпитват затруднения и да фалират, защото нямат достатъчно буфери, за да поемат тези проблеми, които възникнаха. Стремим се да подготвим продукти, стремим се да подобрим обслужването на тези клиенти, така че да разберат материята, продуктите, включваме се и в някои програми, които са международни. Сега, в момента, доста дълго време се борехме да ни включат в програма Джереми, лихвените нива там са по - малки, защото ресурса не е местен. Опитваме се с всички средства, по всякакъв начин да предложим онова, което би било добро за клиента, за да се оживи икономиката. Защото, аз, преди малко споделих, че ние имаме много достатъчна ликвидност. Ние имаме средно дневно около 25 % ликвидни средства, които, забележете, са безлихвени. Защото, ние, банките това, което набираме като средства 10 % от тях ги държим като минимален задължителен резерв, който е абсолютно безлихвем. В момента, ликвидните ни средства трябва да бъдат 10 % ежедневно по изискване на БНБ. Ние, обаче, по стечение на обстоятелствата, не можем да не приемаме депозити от клиентите, които желаят да внасят такива, и имаме висока ликвидност. Тоест, трябва да търсим финансиране на фирми. Не можем да бъдем упрекнати, че понеже нямаме средства, не ги финансираме. Не, ние имаме средства и ги финансираме и лихвените нива в момента са по - ниски от онези, които бяха преди кризата. Според мен, причината, за да не тръгнат хората да развиват някакви проекти се корени в несигурната среда. Това е моето лично убеждение, като човек, без да искам никого да ангажирам. Но, хората се страхуват да правят инвестиции, не знаят какво ги очаква. Това се отнася за фирмите, за малкия и среден бизнес, това се отнася и за гражданите.
Илиана Беновска: Вие говорите почти като политик, но, наистина, това е темата за несигурната среда, която и в политически и в правен аспект е много важна и именно по тази причина, както малките и средни предприятия, а и големите - защо не, така и големите инвеститори трудно влизат в България. Вие, обслужвате ли някой от чуждестранните ни инвеститори?
Виолина Маринова: Не, не обслужваме. Но, трябва да ви кажа кой инвеститор ще дойде в България, когато често се сменя законодателството? Според мен, никой няма да инвестира средства, ако няма някаква сигурност, някаква стабилност. Поне контактите, които имаме с чужди партньори в различни направления, те не са клиенти, но имаме такива взаимоотношения, всеки иска да има абсолютна сигурност, да има някаква стабилност в законодателната рамка. Когато бяхме държавна банка ние контактувахме със Шпаркасе в Германия, много дълго време имахме сътрудничество с тях, даже сме говорили за някои промени в законодателството, но това беше в годините назад. Трябва да ви кажа, че техният закон за жилищните кредити не беше променян сто години с една буква. Значи те, за да направят инвестиции в друга държава, трябва да са абсолютно сигурни, защото влагат средства в тази държава и трябва да са сигурни, че в обозримото бъдеще няма да има промени. Това е една от причините, разбира се. Причините са много, аз не съм политик, аз съм банкер, аз виждам това в числа. Когато гледам бизнеса и виждам, че примерно малки и средни предприятия внасят в депозити или разплащателни сметки означава, че те не желаят да финансират. Когато имат нужда от финансиране, те нямат такива средства, това означава, че те не развиват някаква дейност. Това са такива индикации, които ги наблюдаваме през баланса на банката. Разбира се, може би, не е такова положението само при нас, можем да видим и ръста в икономиката, може да видим и колко са решителни фирмите да правят нови проекти. Междуфирмената задлъжнялост също е един проблем. Искам да подчертая, че кризата ни научи да бъдем малко по - внимателни, това не бива да се подценява. Били сме на приливи и отливи, това е нормално, има една цикличност, ту даваме кредити, ту не даваме. В началото ни упрекнаха, че не даваме кредити, ние се юрнахме да даваем кредити и толкова се юрнахме, че 2008 година, когато настъпиха първите сигнали за кризата, ние се уплашихме и съвсем затегнахме кредитирането. Сега сме внимателни, не сме толкова строги и взискателни, но все пак внимаваме какъв проект ще се развива, ще бъде ли успешен и това е полезно и за самия клиент. Защото, по някой път, чертаейки розови облаци, между другото, когато настъпи кризата, дойдоха клиенти лично да благодарят, че не сме им разрешили допълнително увеличаване на тяхната експозиция, защото щяха съвсем да закъсат. Тоест, ние пазим и техните интереси, ние не сме ипотекарни къщи, ние нито разбираме от продажба на недвижими имоти, машини, съоръжения - просто, искаме те да си изплащат онова задължение, което ние сме им предоставили. Това е основната наша идея. Защото, тези пари не са наши, те са на нашите вложители. Може ли 80 % от тримилионната ни маса са вложители, останалите са кредитополучатели или длъжници в момента? Аз съм длъжна да защитавам интересите и на едната група клиенти, и на другата.
Илиана Беновска: При тази висока степен на ликвидност, за която говорите вече няколко пъти в това интервю, гожпожо Маринова, и темата, която въвеждате в момента - за оценката на риска, колко са лошите кредити при вас , процентно?
Виолина Маринова: Около 18 % са извънредовни. Но, трябва да ви кажа, че ние сме много добре регулирани и имаме голямо покритие. По наредбите на БНБ и класификацията на рисковите експозиции, ние формираме провизии, така че да имаме буфери, ако, не дай Боже, това нещо се промени. Надявам се да не се промени, нещата са управляеми. Ако в общественото пространство се възпитават хората да обслужват своите задължения - защото аз деля клиентите на две групи, едни, които имат възможност, но не плащат и други, които нямат възможност, но плащат. Нали, има разлика. Тоест, хората, които имат по - малки финасови възможности си обслужват задълженията, независимо от трудностите, които изпитват за разлика от другите, които имат възможност, но намират пролуки - било в законодателството, било в други форми, за да избегнат плащането на задълженията си. Но, това трябва да се знае, че се плаща от клиентите, които са редовни.
Илиана Беновска: В общественото пространство също се дискутира широко и активно една друга тема - за това как лошите банки отнемат единствените жилища на добрите кредитополучатели. Аз само ще ви кажа един пример, вие сигурно го знаете. Има в Америка една тенденция много банки, когато един кредитополучател изпадне в неплатежоспособност около година банката да проявява търпимост към него, не му взима къщата и колата, не оставят децата му на улицата, докато той си намери примерно, ако си е изгубил работата, същата по ниво или друга. Статистиката - около 75 % успяват при това добро отношение на банките да си намерят работа, която е с по - високо възнаграждение от тази , която са загубили. 15 % си намират на същото равнище и само 5% не си намират работа. Толерантността на банката в рамките на една година, не зная колко струва това или колко би струвало.
Виолина Маринова: Аз твърдя, че нашата банка е достатъчно търпелива и изчаква. Имаме клиенти, които не са плащали не триста и шейсет дни, а седемстотин дни, ние пишем писма, ние ги информираме, ние ги търсим на адрес преди да тръгнем към принудително изпълнение. Аз, до колкото имам информация в цялата банкова система ,не са повече от хиляда случаите, в които се пристъпва към продажба на такъв имот, но много се спекулира по тази тема. Има най - различни случаи, разбира се, всеки случай е индивидуален. Аз мога да коментирам, тука в нашата банка, специално, ние имаме специално звено, което се занимава с жалбите на нашите клиенти и ние ги гледаме една по една. Не мога да сложа под общ знаменател нито един от случаите. Имаме цяла дирекция, която се занимава с проблемните ни кредити. Те са различни, многообразието е голямо. Някои хора имат, самите те, желание да продадат това жилище, защото искат да се отърват от това бреме, което им тежи. Други се крият, както обясних и преди малко, не е толкова лесна и самата реализация, искам да ви кажа. Ако някой познава добре този процес ще разбере, че не може, примерно днес, аз да искам да продам това жилище и утре съм го продал. Това е просто невъзможно, има публични продани - пет на брой, които се провеждат и не се явява купувач, и при всяка следваща публична продан цената се променя. И, за това се получават едни такива проблемни търкания - лошите банки го продават на ниска цена имота, не,той се продава, защото законодателно така е регламентирано. Ние не бихме искали да се продава на по - ниска стойност от пазарната, защото пазарната стойност днес е една, а когато сме кредитирали е била друга. Не е толкова лесен този процес и казвам, в Америка е така, дай Боже и в България да има добро...
Илиана Беновска: Със закон.
Виолина Маринова: Да, точно това щях да кажа, да има добро законодателно уреждане на този въпрос. В интерес на истината не е приета още директивата за ипотечния кредит от ЕК, но предстои да бъде приета. До колкото знам има такива текстове, които регламентират - ако се договори банката с клиента днес, когато от днес нататък, когато кредитирам, че ние ще се удовлетворим в подходях момент, когато клиентът ни съобщи, с това жилище, ние трябва да го знаем в първия момент. Защото, тогава се прави оценка на това жилище с амортизацията тридесет години напред, прави се сконто на пазарната стойност, определя се ликвидационен период след тридесет години и едва тогава се кредитира. Това означава, обаче, че когато се придобива едно жилище, клиетът трябва да има достатъчно и собствени средства, не само заеми.
Илиана Беновска: Много добре защитихте тезата, сигурна съм, че ще имате и много опоненти, но като, аз преди малко преплетох, че говорите като политик, защото знаете -и по Маркс и по Ленин, икономиката и политиката вървят ръка за ръка. Не може без добро законодателство да се осъществява една добра, в случая говорим за банкова дейност и да се създава добра икономика. Но, драстичният случай, не мога да го отмина, с офицера, който уби ваш колега в Бургас, той трябва да бъде обяснен по същия разбираем начин, по който току -що обяснихте за кредитите. Вие, като заместник - председател на управителния съвет на Асоциацията на българските банки, и това може би е ваша мисия.
Виолина Маринова: Аз веднага ще ви обясня. Този клиент има кредит в една от банките в България. Този кредит е лош кредит, за да се предприемат съдебни действия най - малко триста и шесет дни са изчакани, за да се предприемат такива действия. Не мога да кажа конкретика, защото трябва да видя самата документация в тази банка, нямам такива правомощия. Но, този кредит, след като е класифициран, като лош и не се плаща - бихте ли казала как ще допусна да увелича тази експозиция, случаят е точно такъв. Клиентът иска допълнителен кредит, с който да увеличи тази експозиция и той е класифициран като загуба. Как ще му увеличат експозицията? Аз не мога да кажа защо и при какви обстоятелста е пристъпил към насилие и към убийство в случая, защото това е нечовешко поведение. Не съм запозната с характера на този човек и въобще и не искам да бъда запозната, но, за да предприемеш такива действия, в края на краищата, би могло, този клиент на време да отиде в банката, да разговаря с дирекция проблемни кредити, или каквото и да е управление там, намира се решение, когато има взаимност. Когато отидеш и обясниш какви са ти проблемите и защо не можеш да плащаш - какво предлагаш ти. Предлагаш да ти го разсрочим, предлагаш да плащаш само лихви определен период. Той е бил кредит на фирма, би могъл да плаща в периода, в който е затрудснен само лихвите и в последствие, когато неговата дейност се оживи, тогава да плаща главница. Но да се увеличава експозиция при един лош кредит, това е все едно да дадете едни пари на заем, лични пари да не ви бъдат върнати и след това да дойде същият човек да ви иска още един заем. Вие, бихте ли ги дали? Това е съвсем нормално действие от страна на банкера. Жалкото е, че човекът вече не е между живите, нашата колежка.
Илиана Беновска: Да ви попитам, сега актуалната тема ще бъде бюджет 2014, поглеждали ли сте го?
Виолина Маринова: Не съм го поглеждала да си призная, знам само макрочислата, очаква се ръст 1,8 %. Дали ще бъде такъв ръстът, аз съм реалист, не вярвам, но дай Боже. Трябва да бъдем оптимисти, да го вярваме.
Илиана Беновска: И дефицит 1.8 %.
Виолина Маринова: И дефицит 1.8 %, да, това означава, че има допълнително задлъжняване.
Илиана Беновска: Ще се емитира допълнителен заем.
Виолина Маринова: Сигурно ще се емитира, аз не знам детайли от бюджета, за да правя коментари. Доколкото знам, ще трябва да се плаща и външен дълг края на 2014 или началото на 2015 ако не ме лъже паметта. Това означава, че трябва да се пусне такава емисия. Не зная в какви направления, чуваме това, което се коментира в социалните дейности, образование, но не съм го чела и не мога да бъда полезна, ще бъда хаотична.
Илиана Беновска: И последен въпрос, отново връщам разговора в началото$ Мениджър на годината 2013.Хрумвало ли ви е да се занимавате и с просветителска дейност в тази област, да направите няколко курса, лекции пред български мениджъри. Всичко това, което казахте току - що да бъде ситематизирано и хората да получат един по - разбираем, не само теоретичен, учебникарски опит.
Виолина Маринова: Не съм мислила по този въпрос, аз съм председател на управителния съвет на фондация "Атанас Буров" . Дейността на фондацията е точно такава, разбира се, не за мениджъри, а за студенти, които учат икономически и правни дисциплини. Ние спонсорираме деца, които имат потенциал, но нямат финансови възвожности с ежемесечни стипендии в периода на обучение, след първата година, когато покажат някакъв успех, все пак. Не , все пак, а трябва да имат много добър успех. Имаме изисквания, провеждаме и събеседване и т.н. Интересът не е малък, но ние нямаме и големи възможности, ние нямаме числен състав във фондация „Буров", само един човек работи, всички останали работим на обществени начала. Тези деца, освен, че учат в университетите, всяка година им правим и лятно училище и там преподавателите са им практиците - банкери, от финансовата област, било то от Комисията за финансов надзор, т.е. застрахователен, пенсионен бизнес, така че те да усетят от практиците и да съчетаят теорията с практиката. Разбира се, практиката се учи на място, ако трябва да съм откровена. Не съм мислила по този въпрос, интересен е, опитвам се поне в моята банка, никога не съм се щадяла да споделя моите знания с когото и да било от банката, защото банката ще бъде силна, ако в нея работят грамотни хора и имат желание да научат. Не само да наливаме в едан каца без дъно, а наливайки знания те да ги поемат и да продължават напред, защото те са нашето бъдеще.
Илиана Беновска: Въпросът ми беше по - скоро към корпоративната обществена отговорност, защото сега в България започна да се развива тази тема от новото правителство - връзката между образование и практика. Всъщност, пренасям на територията на вашите клиенти, т.е. ако вашите потенциални кредитополучатели от малкия и средния бизнес или дори физически лица чуят внимателно, разберат това, което вие ще им кажете, защото знаете, че личният контакт и личните препоръки са много по - силни ще бъдат по успешни.
Виолина Маринова: Да, можем да направим такова нещо, особено в областта на малките и средни предприятия, с удоволствие ще го организираме с колегите.
Илиана Беновска: Аз много ви благодаря за това интервю, желая ви успех, разговаряхме с госпожа Виолина Маринова!
