12-10-2013 | 19:19 ч.
Стефан Софиянски: Бойко Атанасов премахна терора на НАП върху малките фирми
Стефан Софиянски: Бойко Атанасов премахна терора на НАП върху малките фирми
Стефан Софиянски, председател на Съюза за стопанска инициатива в интервю за Илиана Беновска, "Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Анализ на последните шест месеца в България
Това, което се случи в последните шест месеца е показателно за развитието на нашата нация. Ние бяхме свидетели на едно четиригодишно почти тоталитарно управление, което подтисна българските права и свободи, унищожи малкия и среден бизнес и доведе до една наистина много тежка ситуация в държавата. Неслучайно имаше спонтанни протести през февруари месец, които доведоха до оставката на кабинета Борисов, тъй като положението на българския гражданин стана нетърпимо - социално, икономическо и всякакво. Това, което се случи на изборите не беше никак добро за демокрацията в България, ние бяхме свидетели на една манипулация, която беше извършена и беше подменен вотът на българския гражданин. Фактът, че много от хората излязоха да протестират отново показа именно това, че беше подменен вотът и не тази форма на демокрация ние очакваме и искаме като български граждани.
Отказахте ли се от политиката?
Аз ще продължа да се занимавам с политика, но с икономическа политика, тъй като ССИ е неправителствена организация, която защитава интересите на малкия и среден бизнес.
Бюджет 2014
На парче сме обсъждали черновата на Бюджет 2014, информацията, с която разполагаме е, че има положителна неща в този бюджет има и неща, с които ние не сме съгласни и ще искаме да бъдат променени. Предстои административна реформа на база на изявлението, което финансовият министър е направил - ясно е, че ще има съкращение на държавни служители, това означава административна реформа - нещо неотложно, особено в пенсионната, здравноосигурителната система, МВР и много други служби и ведомства, където има изключително много политически назначения, не експертни, които просто нямат място - те са една непроизводителна част, която само харчи държавни средства. Тяхното установяване е въпрос на много задълбочен анализ и то ведомство по ведомство. Ние нямаме пълен достъп до информацията, много неща сме искали, но мога да кажа, че това правителство, което в момента ни управлява, наистина има една нелоша програма - въпросът е дали ще я изпълни, тъй като ние считаме, че заявленията за подкрепа на малкия и среден бизнес, за отпадане на административни тежести са много хубави пожелания - искаме да видим практическото приложение. Моите забележки към следващия бюджет са, че ако говорим за социални помощи, за фактическо оцеляване - ние сме „за", но това е краткотрайна и непродуктивна мярка. Много по-добре би било, ако правителството се фокусира върху подпомагане на малкия и среден бизнес, тъй като знаем, че в повечето държави от ЕС 80 % от заетостта е в малките и средни предприятия. Подпомагайки малкия и среден бизнес ние създаваме нови работни места, намаляваме безработицата, създаваме продукт, увеличаваме БВП, от където се плащат повече данъци и има пари за социални разходи. Това е един цикъл, които не става с магическа пръчка, но трябва да бъдат предприети действия и в тази връзка експертите на ССИ разработиха програма, бизнес модел как държавата да се фокусира върху стимулиране на малки и среден бизнес и намаляване на младежката безработица. Този бизнес модел беше представен съвсем накратко на бизнес закуската, която ССИ организира тази седмица. Нашите експерти са готови да седнат с правителството и на експертно ниво да дискутират конкретните мерки. Беше поискана среща с премиера, вчера отново имаше събиране с неправителствените организации, на което наш представител изрично е заявил нашето намерение. Премиерът е записал нашето искане, надяваме се, скоро да получим покана за среща. Освен вътрешните методи и начини за достъп до финансиране на малките и средни предприятия нашето внимание е фокусирано и върху привличането на чуждестранни инвеститори. Връщането на корпоративния данък на юридическите лица на фирмите, които разкриват нови работни места е много положителна мярка и беше в нашата програма - неслучайно в новото ръководство на ССИ влязоха представители на най-бедните региони в България - Видин, Монтана Враца и Смолян. Фокусът ще бъде върху тези райони, тъй като там наистина положението е изключително тежко.
Ще искате ли среща с четирите ПГ в НС, освен с премиера Орешарски?
Да, това е нашето намерение - да поискаме среща с всяка една от парламентарно представените партии, за да предложим нашите виждания и при гласуването на Бюджета те да бъдат оценени по достойнство.
Сдобрили ли са се Бойко Борисов и Алексей Петров?
Първо, Алексей Петров до колкото аз съм запознат, не е създател на ССИ. Г-н Петров в момента се занимава с научна работа, пише учебник по корпоративна сигурност и наскоро беше избран за президент на Балканската федерация по карате така, че цялото старо ръководство проф. Борислав Борисов, Теодор Дъчев и Явор Джиджев са декларирали готовност да помагат в случай на необходимост. Заместник-председателят на ССИ - Любомила Станиславова е била народен представител от ГЕРБ в 41 НС и е била депутат от Видин, неслучайно казах, че имаме представители от най-бедните райони на България и това няма нищо общо с Бойко Борисов и Алексей Петров. Не съм разговарял скоро нито с Борисов, нито с Петров, но не мисля, че техните взаимоотношения се отнасят към работата на ССИ, тъй като в него влизат всякакви фирми, а г-жа Станиславова, не е предложена от Борисов или назначена от Петров, а е избрана на Общо събрание на Съюза и е предложена от фирми - наши членове от района на Видин, на които тя е помагала. Въпреки, че съм против управлението на ГЕРБ, което в определени моменти беше вредно, не считам, че трябва да се поставя знак за равенство между управлението и хората, които са били част от съответната партия. Г-жа Станиславова е работила по европроекти и мисля, че ще бъде полезна на фирмите, членове на Съюза именно със своята компетентност по усвояване на евросредства, тъй като една от целите на ССИ е да осигури достъп на фирмите членове до евросредства. Цялото ръководство на ССИ в момента е изцяло ново, останаха представители на браншови организации от предишното ръководство. Членовете фирми на ССИ са 4 600 към момента, в който аз станах председател, към настоящия момент те са се увеличили, тъй като нашата програма е доста амбициозна и има интерес към самото развитие на Съюза, в рамките на последния месец в него са се вляли 6 или 7 големи браншови организации.
Как транспорирахте опита си на мениджър в управлението на ССИ?
ССИ не е бизнес организация, за това пряко не може да бъде транспориран този опит, аз наистина имах щастието да ръководя една компания, която от най-малката стана най-голямата, което значи, че са ми повярвали доста граждани и фирми, поради което в момента се увеличава изключително бързо членската маса на ССИ, тъй като в мое лице те виждат човек, който не говори празни приказки, а действа. Неслучайно започнах темата за чуждите инвестиции и нуждата от тях - изключително много съм работил в предишната ми работа с чуждестранни инвеститори. Те си тръгнаха в последните три години по няколко причини - първата е несигурността във вътрешния ред, в правосъдието и в законността на действията на държавната администрация, което най-много ги притеснява. Имал съм много разговори с чуждестранни инвеститори и те са заявявали следното: „Предпочитам да инвестирам в Германия или която и да е друга държава, където корпоративният данък е 30%, а не 10%, но ми излиза по евтино, защото когато в Германия си подадеш финансовите отчети и си плащаш 30% данък всичко приключва, а в България пристигат данъчните инспектори, отхвърлят и/или не ти признават половината разходи и накрая се оказва, че данъкът, който реално си платил не е 10%, а е 35%." Второ електронното правителство е много важно, всеки един български гражданин или стопански субект в тази държава знае, че като трябва да извади някаква служебна бележка държавната институция го препраща в пет други държавни институции, от които съответно той да се сдобие с тази бележка, за да може да му издадат трета бележка, което е абсолютно ненормално в 21 век.
НАП и новият й изпълнителен директор - Бойко Атанасов
От както Бойко Атанасов оглави НАП има промяна и тя е доста съществена. В разговорите с наши фирми членове те казват, че го е нямало този рекет, който беше упражняван. Аз лично съм завършил финанси и част от моите колеги работят в данъчната администрация и през последните четири години те ми обясняваха как на оперативки им се казва: „Отивате и налагате актове, никой да не се връща с по-малко от еди какъв си размер актове", а ако някоя от фирмите няма нарушение, това е без значение, парите се събират. Това не може да е държавна политика - това е държавен рекет. В момента не мисля, че точно това се случва, второ - връщането на ДДС, държавата беше финансирана за сметка на стопанските си обекти с ДДС и не възстановяваше на фирмите - това нещо задължително трябва да приключи, ние сме свидетели на унищожаване на фирми по този начин - изпълняваш обществена поръчка, фактурираш на държавата, след което идва време да си внесеш ДДС-то, но държавата не ти е платила, ти няма от къде да го внесеш и същата тази държава, която е некоректен партньор праща принудителното изпълнение да ти затворят фирмата. Терорът беше срещу всички, просто малките са най-уязвими, тъй като те нямат достатъчно финансов ресурс да пренасочат средства от едно перо към друго и да покрият тези дупки, които се получаваха в техните бюджети. Терор имаше и към големите фирми - организацията, която аз ръководих беше брутално нападната. Едно от предложенията, които ние направихме към НАП беше за начина на отчитане и внасяне на ДДС на реални приходи, а не на фактурирани. Надявам се да има чуваемост, това не е само наше искане, а и на по-голямата част от бизнеса. Държавата трябва да стимулира бизнеса, който да произвежда и тогава ще има достатъчно приходи, ще има излишък в бюджета, ще може да се правят и повече социални разходи, а това, което е най-важно в случая е, че държавата трябва да слуша какво и говори бизнесът.
Излизането на ССИ от НСТС
Ние все още не сме въведени в НСТС. Спечелихме на първа инстанция делото, в момента предстой и втора инстанция. Не е приключило, настоящият МС обжалва. В неформални разговори разбрах, че те са обжалвали, но те нямат правни аргументи за обжалването, тъй като по категоричен начин беше доказано на първата инстанция във ВАС, че е политическо отстраняването ни. Всеки момент очакваме насрочване на делото, но няма правни аргументи, настоящите управляващи просто не искат да имат главоболия като някой ги обвини. Не мисля, че ние ще пречим на някого, нито на синдикати, нито на работодателски организации, ако държавата се развива нормално и бизнесът има работа има място за всички организации, въпросът е по-скоро в това, което ни беше подсказано, че не биха изпуснали правната възможност да обжалват, за да бъдат обвинени после в съглашателство.
Работата в НСТС и предупрежденията за национални стачки
Аз проведох срещи с всички председатели на работодателски организации и със синдикатите и виждам изразена готовност и партниране с нас. Представители на ССИ и в момента участват в повечето комисии и комитети за наблюдение - единствено в Тристранния съвет не сме поканени, тъй като предстои възстановяване ни като национално представена работодателска организация, но моите наблюдения са, че по-трудно вървят нещата, тристранния диалог не е лесен.
Евтини пари за младите
Това е точно по повод на този план-програма, бизнес модел на ССИ, който искаме да представим на среща с премиера и да бъде обсъден от експерти. В никакъв случай не е лява мярката, това е ляво правителство, но то е принудено да работи в една тежка икономическа криза. Мярката представлява включването на общините и бизнеса в създаването и подпомагането на малкия и среден бизнес, ключова роля, в което има Българската банка за развитие чрез лихвената си политика. Този бизнес модел е работен доста време, но не е същата идея, която Алексей Петров имаше за намаляване на лихвите. Аз лично не съм привърженик на административния натиск върху стопански субекти било то и банки, има икономически. Ако се опростява част от главницата държавата ще поеме това под формата на капитализиране на Българската банка за развитие. Мисля, че това е един инструмент, който не противоречи на европейските директиви за пряко подпомагане на определени бизнеси, които забраняват подобно субсидиране, но в същото време ще доведе до намаляване на младежката безработица, разкриване на нови работни места, повишаване на БВП и повече данъци.
Конкурентноспособоността на българските продукти. Пазарът
Отивам на темата селскостопанство, което е един от приоритетите на ССИ на дейността на Съюза. Мога да кажа, че проведохме успешни разговори и привлякохме чуждестранен инвеститор - испански, много голям, който се занимава със земеделие и дори фирми, членове на ССИ, вече имат реални сделки в областта на житото. В момента те купуват жито, но разговорите с този инвеститор са да започне да инвестира пряко в земеделие в България, като подпомага малки и средни селскостопанства, да отглеждат по съвременни технологии плодове, зеленчуци и жито и съответно да бъдат конкурентноспособни, а те са готови да осигуряват и пазари. Това е пряка мярка, която сме направили. Предстоят разговори в много други сектори с чуждестранни инвеститори, които са готови да инвестират в България, неслучайно казах, че като подписахме споразумение с Израелската търговска камара беше заявен огромен интерес към инвестиране в България - в телекомуникации, сигурност, селскостопанство повтарям, тъй като за нас то е ключът към обезлюдяването на селските райони и нормалния живот в България. Това, което заяви министър Греков, че правят регистър на малките селскостопански производители с цел да ги запазят е много ценно. Ние имаме много такива членове, дори съвсем на скоро над 15 кооперации се обадиха, че искат да станат членове на ССИ, за това, че ние работим с чужди инвеститори, които са готови да инвестират в техника, семена, торове и то при ниски лихви. Искам да декларирам, че цялата наша дейност ще бъде публична и насочена в защита на българския производител завърши Стефан Софиянски в разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".
