23-02-2011 | 14:36 ч.

Eмилия Недева: Никой не информира гражданите, когато са подслушвани неоснователно

Eмилия Недева: Никой не информира гражданите, когато са подслушвани неоснователно

Eмилия Недева: Никой не информира гражданите, когато са подслушвани неоснователно

 

Емилия Недева, експерт към „Асоциацията за европейска интеграция и права на човека" коментира по радио К2 проблемите при употребата на специални разузнавателни средства у нас. „Нишката се къса в момента, в който се взеха само палиативни мерки по изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека от 2007 година. България беше осъдена за лош закон. Целият този закон за СРС беше оценен като недобре гарантиращ правата на гражданите, тъй като контролът тогава беше изцяло в сферата на МВР, изцяло в ръцете на министъра на вътрешните работи. И гражданите нямаха никакви средства да узнаят и да се защитят", посочи Недева.

 

По думите й след 2008 година ситуацията е същата, след като няма нито един уведомен български гражданин за това, че е бил подслушван. „Така е устроен българският закон, че зависи от субективната преценка на контролиращия орган дали да уведоми гражданина. И то не във всички случаи, в които е приложено някое СРС, а само тогава, когато то е прилагано неправомерно. Което означава, че винаги когато са прилагани формално СРС-та с искане на съответен орган и разрешение на съда, независимо дали ли са резултат или не, това изключва уведомлението. Но такъв подход не съответства на европейските стандарти", подчерта експертът в ефира на радио К2.

 

„Ако гражданин е подслушван три пъти, проследяван е четири пъти, и всичко това не е дало резултат, това означава, че той трябва да бъде уведомен седем пъти от подкомисията по контрол на СРС-тата в НС за това, че спрямо него са предприети неоснователни подобни мерки, интервениращи правото му на личен живот", категорична е Недева.

 

Експертът препоръчва да се създаде независим орган за контрол, който да има ресурс да осъществява текущ контрол. „Трябва да бъдат разделени органите, които експлоатират СРС и органът, който осъществява този контрол", посочва Недева. Този орган може да е агенция или национално бюро, но да е на парламентарно подчинение и в състояние да уведоми онези граждани, които „неоснователно или безрезултатно са били обект на специални разузнавателни средства".

 

Необходимо, според Емилия Недева, е да се уточни какво точно означава национална сигурност и кога поведението на едно лице я застрашава. Така ще стане ясно допустимо ли е да се прилага СРС в ежедневния живот на даден човек. Друг проблем, който констатирала парламентарната подкомисия е, че данните от СРС-тата се унищожават доста преди да бъдат изработени веществените доказателствени средства по едно дело. А когато съдът трябва да вземе решение по конкретно дело, информацията се оказва само такава, каквато е преценено да бъде представена от съответните лица и от наблюдаващия прокурор.

 

„Трябва да се намери баланс между правото на личен живот, така че то да бъде защитено, и правото тази информация да се пази, за да може да бъде проверявана в хода на един наказателен процес", анализира Недева. В противен случай защитата няма възможност да посочи какво от събраната информация може да ползва, за да опровергае част от обвинението, която е преценило да представи под формата на веществени доказателства, обясни още експертът от „Асоциацията за европейска интеграция и права на човека".

 

Източник: Радио К2