20-07-2013 | 20:06 ч.

Иво Атанасов: Кои са истинските медийни собственици трябва да е ясно, чрез закон

Иво Атанасов: Кои са истинските медийни собственици трябва да е ясно, чрез закон

Иво Атанасов, член на СЕМ, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Каква е мотивацията му да влезе в този орган.

    Иво Атанасов заяви, че през всичките си мандати като депутат е участвал в работата на медийната комисия и цялото законодателство в тази област е минало през ръцете му, като съветник на президента е давал мнение дали да се обнародват законите в областта на медиите или да се наложи вето. Така че няма съмнения в неговата експертност, нещо, което е потвърдила и комисията. Иво Атанасов продължи, че това, че определени среди се опитват да внушават, че не е подходящ, защото е бил в политиката, не е редно. Забраната в закона към членовете на СЕМ е да участват в изборни органи на политически партии на ръководни длъжности. Той продължи, че не са много хората в БСП, които са показали индивидуално поведение през годините и са действали по собствено убеждение и гарантира за себе си, че ще действа така и занапред.

Самият акт на избиране на членовете на СЕМ от Народното събрание  или  Президента не бележи ли кандидатите политически, а не експертно.

    Иво Атанасов каза, че би могло да бъде така, ако избиращите органи изхождат от политически съображения, а не експертно. Според него независимостта се осигурява по два пътя. Веднъж назначени, членовете на СЕМ не могат да бъдат отзовавани, т.е. те не зависят от избралата ги институция. Второто нещо е ротацията, което води до разминаване между актуалната политическа власт и това кой от каква квота е избран. За съжаление този принцип на ротацията се нарушава от всяко ново политическо мнозинство чрез различни методи. Единственото изключение е било през 2005 година , но този добър пример на тройната коалиция не е бил последван.

Как ще се получи яснота кой е реалният собственик в електронните медии.

   Според Иво Атанасов за да дават европейски продукт, нашите закони трябва да бъдат по - твърди от европейските. Имаме Закон за защита на конкуренцията, според който монопол има когато притежаваш повече от една трета от даден пазар. Видимо никой на медийния пазар не притежава повече от една трета. Това обаче е заблуждаващо, защото законодателните техники дават възможност да се стигне до правния субект, който се води собственик на една или друга медия. Няма обаче как да се стигне до физическите лица, които стоят зад официалния собственик на дадена медия. Би трябвало да има такава законова промяна, която да дава такава възможност да се стигне до физическото лице. Една инициатива на законодателя в тази посока би помогнала да се стигне до такава яснота. Според Иво Атанасов затова има нужда от изцяло нов Закон за радиото и телевизията. Такъв закон трябва и за медийните услуги, защото технологиите се развиват много бързо и всичко това трябва да се обхване от регулацията, за да има правила.

Проблемът със съдържателния контрол.

    Иво Атанасов заяви, че този проблем не може да се реши само със слагането на червена точка на екрана. Порнографията по принцип е забранена, независимо от часовия пояс. Включването на порнографско съдържание нарушава закона за радиотелевизионна дейност. СЕМ не може да подрежда програмите на операторите, но може да санкционира. Една от сферите, от които трябва да се предпазват децата са рекламите, които са предназначени за деца, такива, в които участват деца, но продуктът е за възрастни. Това е било основна тема и по време на изслушването в пленарна зала. СЕМ има практика в това отношение, налагал е санкции, ако е необходимо дори трябва да се стига до крайната мярка, каквато е отнемането на лиценз.

Какви усилия ще положи СЕМ, за да се спре манипулацията от ефира и хората да получават обективна информация.

   Според Иво Атанасов в общесвото ни има една нагласа, че щом нещо е казано по телевизията или радиото, значи е истина. Това вероятно е рефлекс от времето преди промените. Медиите обаче биват два вида, обществени и търговски. Обществените са задължени да дават различни гледни точки в едно предаване, докато търговските медии функционират, за да извличат печалба. На предложението на Илиана Беновска търговските медии да декларират какви политически позиции поддържат, Иво Атанасов отговори, че това е същността на проблема и продължи, че в Западна Европа има и леви и десни медии, но всеки знае, че те са такива, докато при нас това не се знае. Медиите имат право да имат определена политическа нагласа, въпросът е да се знае. Иво Атанасов продължи, че независимостта на медията се изразява в това зрителят и слушателят да знаят за нейните зависимости. У нас само телевизиите „Алфа" и „Скат" са открито партийни, останалите се обявяват за независими, но отстояват дадени позиции. Иво Атанасов каза, че вероятно регулацията ще се разширява по обхват и  по отношение на търговските медии, защото самите медии имат интерес от регулация, за да може конкуренцията да бъде лоялна и по този начин да се оценява качеството, а не сензационните похвати. Същевременно регулацията трябва да се съчетава със саморегулацията, защото саморегулацията е за предпочитане пред регулацията. Саморегулацията е въпрос на ценности, а регулацията на принуда. В България вече има Национален съвет за саморегулация и Национален съвет за журналистическа етика, които разглеждат отделни случаи и вземат решения.

Разработването на правила за евросредствата и разпределянето им сред медиите.

    Иво Атанасов заяви, че тепърва ще навлиза в това, което прави СЕМ за разпределянето на тези евросубсидии и ще се запознава какво е правено досега. На призива на Илиана Беновска да се разработят ясни правила, защото монополистите на пазара прибират огромната част от евросредствата, Иво Атанасов отговори, че това наистина е важен въпрос и ще призове своите колеги да се работи по него.

Предстоящият избор на директор на Националната телевизия, изпълнява ли тя функциите си и кой наблюдава профила й.

    Иво Атанасов заяви, че в понеделник започват изслушванията. Той продължи, че функциите на телевизията трябва по добре да бъдат дефинирани в Закона за радиото и телевизията, защото сега са представени по възможно най - общ начин, за да може и отчетът да бъде по - конкретен. СЕМ е органът, който наблюдава дали БНТ изпълнява своите обществени функции, затова и тя получава държавна субсидия, затова и времето й за реклами е доста по - малко от това на търговските медии. На забележката на Илиана Беновска, че Националната телевизия получава скъпи реклами поради статута си, Иво Атанасов отговори, че ще може да отговори на този въпрос, когато се запознае с отчетите.

Проблемът с нефункционирането на фонда за радио и телевизия и възможната роля, която може да изиграе той по отношение на профила на медиите.

    Иво Атанасов каза, че идеята при приемането на закона през 1997 година е била търговски медии, които в програмата си изпълняват обществени функции, да могат да кандидатстват от този фонд. Той обаче не функционира, защото един от лостовете да постъпват приходи в него, а именно радиотелевизионната такса, не функционира. Било е прието тя да се заплаща на базата на притежаването на електромер. Самата такса не е голяма, но тогава е било преценено, че общата данъчна тежест е много голяма и тази такса може да се окаже капката, която да прелее чашата. Иво Атанасов продължи, че идеята да има такава такса е била свързана с постановката, че ако парите за медиите се дават от държавния бюджет, това ще направи медиите по - независими, отколкото ако имаме този начин на финансиране, когато се събира радиотелевизионната такса от населението, постъпва във фонд „Радио и телевизия" и оттам вече се кандидатства за получаването на субсидия. „Този механизъм обаче така и не може да заработи и това е една от темите, по която трябва да мислят законодателите дали да отлагаме във времето създаването на този фонд или да се намери друг начин на финансиране" завърши Иво Атанасов разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".