08-06-2013 | 18:15 ч.

Васил Василев: Към премиера Орешарски публикувах десет съвета като работодател

Васил Василев: Към премиера Орешарски публикувах десет съвета като работодател

Васил Василев, основател на Съюза на работодателите, в интервю за Илиана Беновска, „Радио К2", заяви позиция по следните теми: 

Оценката за правителството на Пламен Орешарски

Оценката би дошла по-скоро от това, как той ще се справи с някои проблеми. Публикувах десет, чисто практически, съвета за това, което следва да бъде направено от министър-председателя, за да реши някои от много сложните проблеми на държавата: намаляването на безработицата, ефикасното подпомагане на селскостопанските производители, намаляването на кражбите от обществените поръчки и прекъсването на тази система, съдействието на външната политика на българските производители (а не да се прави, че няма нищо общо с тях), осигуряването на пари за културата - чисто практически неща, следствие на големия ми опит в стопанството и на погледа ми върху развитието на държавата през последните 30-40 години.

Това са неща, които ще оформят мнението ми за това правителство. Засега, както към всяко ново правителство, то е добронамерено, благосклонно, с интерес.

В ЕС има около 1,3-1,4 млн. свободни работни места. Ако правителството, особено МТСП, направи някои стъпки, може да запълва с по около 50 хил. души тази дупка в европейския трудов пазар, като създаде условия за тяхното квалифициране. Търсят се 14 хил. медицински сестри, около 40 хил. шофьори на камиони, около 60 хил. строителни работници и т.н. Една много бързоприложима мярка с помощта на средствата от европейските програми. Какво се получаваше досега? Парите бяха разпределяни на фирми, които нямат нищо общо с подготовката на кадри за производството. Раздавани са по 200-300 хил. лв. на фирми като Фондация „Глобална инициатива в психиатрията", още толкова - на софийския крематориум, на някаква фирма, която е трябвало да обучи 40 чиновници как да събират отпадъчната хартия, срещу което е получила 300 хил. лв.

Вероятността за ограничаване на лошите практики

По-вероятно е новото правителство да прави същото като предишните, но не бива да се изключва възможността, то да се опита да отвори нова страница. Има средства, с които това недоверие може много бързо да се стопи. Пример за това са обществените поръчки, където, всеизвестно е, се краде най-много. Гордиевият възел би могло да се разсече, ако всички обществени поръчки влязат в Интернет. И не само обществените поръчки, но и резултатът от тях - кой и с какво е спечелил? Всякакви анекси и преди всичко плащането трябва да бъдат в Интернет. Трябва да се направи дори и тази стъпка - плащане по обществена поръчка, колкото и нищожно да е то, да не може да бъде извършено докато не бъде публикувано в Интернет. Наложително е да падне т.нар. търговска тайна, зад която се крият разбойниците. Не може да има тайна при харченето на обществени пари. Една обществена поръчка спокойно и много по-безпристрастно може да бъде организирана от Българската търговско-промишлена палата, която има клонове в цялата страна и арбитражни съдилища. Това ще коства много по-малко обществени средства, отколкото всички тези тръжни комисии, заседания, бавене на обществените поръчки и т.н. Ако сегашното правителство и парламентарно мнозинство искат да излязат от омагьосания кръг, публичността е един от пътищата, за да вдъхнат у хората надежда, че са решили да сложат край на практиката на крадене.

Нивото на доходите и събираемостта на данъците

Министър-председателят трябва да заложи незабавно на развитието на българското производство. Икономическият национализъм е абсолютно задължителен, необходим в момента, не за да се привилегироват българските производители, а да се намалят, по които те биват мачкани. Ще дам примери в това отношение от областта на земеделието и животновъдството. Един гръцки фермер получава за своята крава 500 евро, българският - 200, за една овца - 70 евро, българският -20. Един полски производител на яйца получава 12 евроцента субсидия за яйце, докато българинът с усилие продава на веригите своите яйца по 15-16 ст. Да не говорим за доматите, за говеждото, за всички други сектори от производството, в които българският производител е смачкан, и то от собствената си държава! Как да се реши този въпрос? Разбира се, че първата стъпка на правителството е да поиска (и то има всички основания за това) от Брюксел, субсидиите да бъдат изравнени. Не може един румънски фермер да получава 9 евроцента субсидия за 1 л мляко, а българският да не взема нищо. И до момента, в който тези субсидии бъдат изравнени - защото това е процес, който може да продължи доста дълго, - да бъдат наложени такси, които да бъдат еквивалентни на субсидията, която получава даден продукт, когато влиза в България. В това не би следвало да има нищо страшно. Ето как е решен въпросът във Франция, за да не се каже, че има протекционизъм: един супермаркет не може да изкупува продукти, произведени в радиус по-голям от 180 км. Това се обяснява с отделян при транспортирането на тези продукти въглероден двуокис, „който е голям проблем на човечеството..." и пр. По този начин французите са намерили ефикасна, благовидна и защитима мярка, за да защитят собственото си производство. В България не съм чувал дори за намерения в тази посока. Ако сегашното правителство поеме по този път, ще вдъхне огромна доза надежда на производителите, както селскостопански, така и индустриални, които изнемогват поради фиктивния, контрабандния, субсидирания и т.н. абсолютно противопоказен на нашите икономически интереси внос.

Отмяната на забраната за пушене на обществени места

Отмяната на забраната за пушене на обществени места е нецивилизована стъпка, характерна не за ЕС и за развитите страни, а по-скоро за общества, южно от нас. Щатът Калифорния забрани пушенето на плажа, във Франция предстои забрана на електронните цигари, Русия забрани пушенето на обществени места. Докато в целия свят се вземат радикални мерки срещу пушенето, в България става точно обратното. Тезата за новите работни места, които ще бъдат създадени, е вярна, но с уточнение за мястото - не толкова в заведенията, колкото в раковите болници. Да напомним, че жертвите на рака на белите дробове в България са около 12 хил. годишно. Да вървим в посока, обратна на световната тенденция, ми се струва ретроградно.

Защо тогава не спрем производството на цигари? - попита Илиана Беновска.

Не можем да спрем производството и вноса на цигари, защото не живеем на Марс. За забрана на консумацията и производството не може да ес говори. Какво значение има забраната на наркотици, след като наркотици се ползват, но все пак не се рекламират по начина, по който това се прави с цигарите? Така че, нещата би следвало да вървят в посока ограничаване на възможностите. В Америка пушат 13-15% от хората, а в България - 40-50%. Културата трудно може да дойде по естествен път, ако не се покаже добрия пример, до масово отказване от тютюнопушене по пътя на самосъзнанието няма да се стигне скоро. Затова в САЩ, в ЕС, в Австралия пушенето се ограничава все повече и повече. Забраните присъстват непрекъснато в живота на хората и ако не са преки, са поне косвени, но така или иначе, ограничават свободата на действие на хората, така че и този въпрос, с пушенето, може да се разглежда по този начин: който иска, пуши, но така, че да не вреди на здравето на останалите. А освен това, по-далечната цел, предполагаме, е по-никакъв начин да не се стимулират неща, които са доказано вредни за обществото.