07-01-2018 | 20:29 ч.
Програма за неделя, 7 януари 2018 г. Водeщ: Гергана Лазарова
Програма за неделя, 7 януари 2018 г. Водeщ: Гергана Лазарова
РАДИО К2 Програма за неделя, 7 януари 2018 г.
Водeщ: Гергана Лазарова
Директно от мястото на събитието: Илиана Беновска
Тонрежисьор: Асен Младенов
Радиото се излъчва на 93,9 FM в столицата
и онлайн на адрес www.radiok2.bg
телефонът за въпроси и мнения на слушателите е 0035929461718
„Радио К2" продължава ефективно да се бори за управление в името на народа и България, за идеали, законност, справедливо правосъдие, работеща икономика, силен малък и среден бизнес, наистина свободни медии, просветено гражданско общество, образована и здрава нация, конкурентна среда, политическа опозиция с полезни за обществото действия и е категорично против престъпността, корупцията, злоупотребата с власт, задкулисието в политиката и съдебната система, обществените манипулации, полицейщината, насилието.
Новини на всеки 30 минути от 9.00
Радио К2 - директно от мястото на събитието
9.10 - Брифинг на Бойко Борисов, министър - председател на РБ и Вежди Рашидов, председател на парламентарната Комисия по култура и медии преди откриване на реставрирания български православен храм „Свети Стефан" в Истанбул - директно от мястото на събитието (Истанбул, Турция) - Илиана Беновска
Радио К2 - директно от мястото на събитието
9.15 - Министър-председателят Бойко Борисов ще открие реставрирания български православен храм „Свети Стефан" в Истанбул утре, 7 януари. На официалната церемония ще присъства и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
В официалната делегация, придружаваща премиера Бойко Борисов, са Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Неофит, главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на културата Боил Банов, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на земеделието, храните и горите Румен Поражанов и депутати.
Българската желязна църква „Св. Стефан" в Истанбул, е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Тя е осветена на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Уникалната постройка от метал, проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур, е била изработена в Австрия от металургичната фирма "Вагнер", а елементите на конструкцията са пренесени с железница и са тежали около 500 тона. Били са сглобени на място. Дължината на църквата е 32,50 метра, а ширината - 12,50 метра.
Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности започнаха през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно -историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.
За реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири /приблизително 3,5 млн. евро/, от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро. Отделно от това от 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.
Програма:
10.15 ч. /9.15 ч. бг/ - тържествен молебен
11.00 ч. /10 ч. бг/ - тържествена церемония
12.30 /11.30 ч. бг/ - отпътуване за Екзархийския дом
Справка за строително-ремонтните и реставрационни дейности на църквата „Свети Стефан" в гр. Истанбул
Българската желязна църква „Св. Стефан" в Истанбул, е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Тя е осветена на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева. Издигането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.
Уникалната постройка от метал, проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур, е била изработена в Австрия от металургичната фирма "Вагнер", а елементите на конструкцията са пренесени с железница и са тежали около 500 тона. Били са сглобени на място. Дължината на църквата е 32,50 метра, а ширината - 12,50 метра.
Строително-ремонтни и реставрационни дейности:
Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата „Свети Стефан" в гр. Истанбул бяха извършени в рамките на 7 години, съвместно от Истанбулска голяма община, Областната управа на град Истанбул и „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия" в гр. Истанбул. Собствеността върху църквата беше възстановена от турската държава на „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия" в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. От момента на възстановяването на собствеността на храма започнаха опити за неговото цялостно ремонтиране и запазване на първоначалния му вид.
Предприетите действия са в резултат и на Споразумениeто между Министерство на културата на двете страни по Програма за сътрудничество в опазване на недвижимото културно наследство, подписана за периода 2002-2003 г.
Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности започнаха през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно -историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.
Ремонтът започна турската фирма „Артун иншаат", която спечели обявеният търг от Истанбулска голяма община с участието само на турски фирми. Извършени са мащабни укрепителни дейности в основата на църквата. Фирмата работи по обекта в периода 2011-2014 г.
От 2014 г. ремонтните дейности и реставрацията се извършват от друга турска фирма „Таш япъ" спечелила новия търг, обявен от Истанбулска голяма община. Главният архитект на проекта по реставрацията е г-жа Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.
Финансовите средства за ремонта се осигуряват преимуществено от турската държава и конкретно от Истанбулска голяма община, Областна администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове строително-ремонтните дейности са спирани на няколко пъти в рамките на месеци и впоследствие отново възстановявани. От 2014 г. финансирането е поето изцяло от Истанбулска голяма община с конкретната намеса на тогавашния областен управител на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията беше осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
За реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири /приблизително 3,5 млн. евро/, от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро. Отделно от това от 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.
Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж, както и са реставрирани всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата.
Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие.
Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните в храма видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е изградена и нова битова сграда, в източната част на двора със санитарни възли и малък кухненски бокс.Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.
Понастоящем българската православна общност в Истанбул наброява около 500 души. Тя е концентрирана предимно в Истанбул.
През годините, българската общност е създала различни дружества, които са развивали дейности от нейно име и в нейна полза. Пример в това отношение е учреденото през 1910 г. благотворително дружество „Радост".
През 2015 г. бе създадено българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий" по инициатива на генералното консулство. То се превърна в основен двигател и събирателен център за дейността на общността.- директно от мястото на събитието (Истанбул, Турция) - Илияна Беновска
Обръщение на „Радио К2" и „Беновска пита
Скъпи приятели, екипът на „Радио К2" и „Беновска пита" Ви посвещаваме стихотворението на Пабло Неруда "Умира бавно този..."
Умира бавно този...който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този...който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този...който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този...който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този...който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.
Не умирай бавно... Живей днес! Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!
Аз съм Беновска. И питам. Защото задачата на журналиста е да търси истинските отговори на трудните въпроси.
Радио К2 пита Калоян Паргов, председател на ГС на БСП-София: Жив ли е примерът на Христо Ботев днес? Аргументирано ли е президентското вето върху антикорупционния закон? Нужни ли са нови законодателни промени и реформи за ефективна борба с корупцията? България ще посрещне евролидерите с протести срещу изграждането на втори лифт в Банско. Каква е Вашата прогноза, ще се огъне ли правителството под натиска на протестиращите?
Радио К2 пита Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната: Как гласувахте за Истанбулската конвенция? Трябва ли България да я приеме?
Радио К2 пита Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на съвета на ЕС 2018 г.: Ще има ли повече младежко участие по време на европредседателството? Ще се отдели ли повече време за млaди хора и студенти да покажат и изявят тeхни възгледи? Сътрудничеството ни със Западните Балкани с какво основно би допринесла за Европа? Защо се споменава, че това е мисия невъзможна и какво би попречило на Западните Балкани да се присъединят? Една от основните теми по време на европредседателството ще е бюджетът на Европейския Съюз, заради Брекзит. Ще се намали ли той според Вас или няма да има проблем с него, тъй като Великобритания е поела ангажимент да си заплаща всичко до края на 2020 г.?
Радио К2 пита Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщения: Как гласувахте за Истанбулската конвенция? Трябва ли България да подкрепи Истанбулската конвенция, след като тя е отхвълена от Словакия, Унгария, Хърватска, Латвия?
Радио К2 пита Йорданка Фандъкова, кмет на София: Трябва ли България да подкрепи Истанбулската конвенция, след като тя е отхвълена от Словакия, Унгария, Хърватска, Латвия? Предстои да се приеме бюджетът на София - кои са най-важните политики, заложени в него?
Радио К2 пита Калоян Паргов, председател на ГС на БСП-София за Освобождението на София, за предстоящата визита на Путин в България, за европредседателството, за Балканската политика на премиера Борисов, за Истанбулската конвенция, кога ще има пленум на БСП, за вота на недоверие, за Коледното послание на Доган.
Радио К2 пита Георги Свиленски, зам.-председател на ПГ на БСП за България за Освобождението на София, за предстоящата визита на Путин в България, за европредседателството, за Балканската политика на премиера Борисов, за Истанбулската конвенция, кога ще има пленум на БСП, за вота на недоверие, за Коледното послание на Доган.
Радио К2 пита Йорданка Фандъкова, кмет на град София: Бяхте споменали, че реконструкцията от участъка на източната дъга на околовръстния път и бъдещите два от южната дъга са една от най-важните мерки за подобряване чистотата на въздуха. Как вървят нещата с източната тангента, тъй като бяхте заявили, че ще е сложно с отчуждителният процес?
Радио К2 пита Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи: Истанбулската конвенция отваря ли врата за признаване на третия пол, както твърдят ВМРО? Разделено ли е правителството по тази тема? Патриотите още ли са против? Словакия, Унгария, Хърватска, Латвия са против конвенцията. Игнорирана ли е Турция от програмата на европредседателството, както се посочва в турски вестник? Искана ли е среща на високо ниво от президента на Турция Ердоган и има ли отказ от наша страна?
