27-04-2013 | 20:43 ч.

Меглена Кунева: На журналисти-доносници не давам интервюта

Меглена Кунева: На журналисти-доносници не давам интервюта

Меглена Кунева, председател на ПП „Движение България на гражданите", водач на листата на партията в 23 МИР-София и 19 МИР-Русе, в интервю за Илиана Беновска, „Радио К2", заяви позиция по следните теми:

Кризата с подслушванията

Тази криза е бедствие, но не е природно явление. До нея се стигна стъпка по стъпка - от случая „Мишо Бирата", през лекарите от Горна Оряховица и министрите от последния кабинет до днес. Това е отвъд антиутопията, отвъд Оруел. Ние помолихме Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да присъства на нашите избори по начин, по който не присъстват и в африканска република, където има диктатура.

Всичко това се случваше при условието на една послушна интелигенция. Колко от българските интелектуалци се възмутиха, колко от тях реагираха? Нека да благодарим на тези от тях, които го направиха!

Що се отнася до политиците, напоследък те са представителна извадка на мълчанието. Това може да бъде проверено - била ли съм дори само в едно предаване на журналист-доносник от момента, в който техните имена станаха известни? Никога! Става въпрос за политическа полиция и това е моят начин да протестирам.

Напомнената от Илиана Беновска перспектива да се окаже рамо до рамо с доносници в следващия парламент, Меглена Кунева коментира така: „Не и от БДГ. Нека всеки да мете пред вратата си, за да може улицата да бъде чиста. Всички кандидати за народни представители от ДБГ са подписали документ, че не са били сътрудници на ДС".

Искам да говоря за общественото мнение, защото ако един журналист преди 1989 г. е водил интервютата като разпит и ние сме му се възхищавали, а сега, през 2013 г., охотно продължаваме да се възползваме от услугите на разпита и на манипулацията, то тогава за какво ни е всичко това? Призоваващите за лустрация дават интервюта в точно тези предавания, на журналисти-доносници! Имаме безпрецедентна консолидация на полицейските доносници. Те са хвалени, стимулирани и ухажвани от властта на ГЕРБ.

Не зная защо правителството на Иван Костов не гласува закон за лустрацията, както не зная и защо тогава се оказа, че се подслушва и главният прокурор - една практика, която днес се спестява.

Но защо не направят поне своя човешки избор, като кажат - добре, има такива хора, но ние не ги вземаме в парламентарните си групи, не използваме мръсни политически номера, стоим настрана от хора, за които е обществено известно, че са изпълнявали функции на политическа полиция? Тава не мога да разбера. Защо нямаме приличието да постъпваме по начина, по който говорим? Грешките не са невъзможни, но си признай, коментирай! Дори това не се случва, изключително услужливо. Защо? - защото г-н Борисов щял да спре БСП. Наистина ли?

Три години и половина самият ГЕРБ играеше опозиция на себе си. То е нещо като „Имам мнение, но не съм съгласен с него" - по най-добрите образци на тоталитарната държава. Първо - много съм съгласен с „Белене", но не мога да го построя, после - много не съм съгласен с „Белене", но народът да каже в референдум! Гоним т.нар. сътрудници на ДС от МВнР, но когато става въпрос за МВР, ги прегръщаме с две ръце и ги слагаме на челни места в листите. Каква е тази шизофрения?

Журналистическата етика

Нямам сериозни аргументи против констатацията, че огромната част от медиите в България изпълняват политически и икономически поръчки, без да се замислят за последиците върху държавността и правото на информиран избор на хората, но човек трябва да направи поне достъпната крачка. Какво да кажем за политиката - че ще я оставим на тези, които я обругаха и „политика" стана мръсна дума? Да кажем, че няма да ходим на лекар, защото това правителство обруга българските лекари? Полиция, учители - кажете кое е здравото място в държавата, за да отидем всички там?

Да направиш добра администрация, процедура за честни избори в съдебната система, да намериш хората, да ги стимулираш, да ги задържиш, да контролираш изпълнението на обществените поръчки, строежа на пътищата и т.н. - това е ежедневният, битов смисъл на политиката, това е работа на изпълнителна власт, на законотворци.

Интелигенцията има свръхзадачата на непрекъснатия контрол, на по-честото несъгласие - нещо, което в момента не виждам. В по-голямата си част, интелигенцията беше изключително съгласна с това управление, уви! Интелигенцията трябва да остане на една здравословна дистанция. Вие, г-жо Беновска, трябва винаги да можете да критикувате политиците, това е Вашата работна характеристика, няма как иначе!

Аз трябва да мога по задача, по призвание, защото задачата на журналиста е да търси истината и да го прави в съответствие със стандартите за морал и компетентност. Но когато такива  журналисти, медии се елиминират от правния мир, чрез икономически и други мерки на принуда, и те престанат да съществуват, колко от качествените български журналисти остават в ефира? - попита Илиана Беновска.

Ето това е задачата на политиците, само че ако няма хора като Вас и други Ваши колеги, ще потънем в удобното забвение на това, че тези проблеми съществуват - каза Меглена Кунева.