27-04-2013 | 10:07 ч.
Предизборен дебат на „Радио К2” на тема: образование, млади, наука
Предизборен дебат на „Радио К2” на тема: образование, млади, наука
В предизборния дебат на „Радио К2", посветен на тема образование, млади и наука, участие взеха Ирена Соколова, кандидат за народен представител от ПП ГЕРБ в 14 ти МИР Перник, Ирена Анастасова, кандидат за народен представител от КБ в 23 - ти МИР София, Александър Несторов, кандидат за народен представител от ДПС в 23 - ти МИР, София, Доц. Иван Цеков, кандидат за народен представител от ПП „Либерален Алианс" в 24 -ти МИР София, Веселина Борисова, кандидат за народен представител от ПП Лидер в 14 - ти МИР Перник и 31 ви МИР,Ямбол, Проф. Кръстьо Петков, председател на Гражданския експертен съвет на Коалиция „ГОРДА България",кандидат за народен представител от Коалиция „Горда България" в 2 - ри МИР Бургас, Николай Радулов, кандидат за народен представител от КП СДС в 25 - ти МИР София и Д-р Николай Ванков, кандидат за народен представител от ПП Нова алтернатива в 18 - ти МИР Разград. Те изказаха позиции по следните теми: какво е състоянието на образованието в България, какво точно искаме от българското образование, финансираме ли правилно всички тези структури, какви са проблемите на науката и има ли възможности по програми от ЕС да се увеличава качеството на българската науката.
Ирена Соколова: Ирена Соколова започна с това, че е анализирала проблемите години наред и може да каже, че те са много и са наслагвани с години. От една страна ние имаме отрицателен демографски прираст и проблем да отглеждаме децата си в условия на добри отношения родител - дете. Оттук идва и казармено - приютния ни модел на образование. Според Ирена Соколова е важно да олекотим програмите на децата, да дадем повече свобода на учителите да могат да дадат своите умения и лични качества на учениците, а не просто да им преподават едни програми. Образованието трябва да възпитава умения, а не просто да дава енциклопедични познания. Като голям пробив през последните години може да се отбележи свързването на бизнеса със средните и висшите училища. Проблемът с отпадащите ученици е на цялата икономическа и социална система, в която живеем.
Ирена Анастасова: Според Ирена Анастасова, през последните двайсет и три години тя не просто е констатирала проблемите в образованието ни, но ги е и преживявала, защото дълго време е била учител, а от известно време е директор. Героят на българското образование според нея е учителят, защото въпреки че е бил неглижиран толкова време, все пак е работил. За да имаме добро образование първо трябва да имаме стратегия, учебни планове и програми, съобразени с реалностите, подходяща материална база и накрая кадри. Ние нямаме стратегия за образованието. Учебните програми са тежки и несъобразени с възрастовите особености на децата. По отношение на материално техническата база според нея най - много е направено по времето на Даниел Вълчев и тройната коалиция. Тогава обаче са били въведени делегираните бюджети, които имат редица отрицателни страни, защото ако малките училища вървят по този начин, ще загинат окончателно. За кадрите през последните години изобщо не е мислено както трябва. Проблемите на образованието изискват консенсусна политика, те не са проблеми на една отделна политическа сила. Ирена Анастасова каза, че за средното образование задача на КБ е 2014 година да се достигне финансирането от 2009 година. Друга цел е шест процента от БВП да отива за образованието. Тя изказа притеснението си от големия процент на отпаднали деца от училища и неграмотността. Все по - голям процент от българския етнос попадат в тази категория и затова този въпрос не е само проблем на ромския етнос. В програмата на КБ се предвижда и създаване на държавна агенция за контрол на качеството на образованието. По отношение на студентските стажове наистина има сериозен проблем, защото няма стимули за фирмите да взимат студенти на стаж. Това може да стане с промяна в кодекса на труда. По отношение на науката това не е само въпрос за бъдещето на БАН. Там ситуацията е много сериозна, защото една трета от бюджета им е бил орязан. КБ предвижда възстановяване на финансирането на БАН, но и начин за връзка с бизнеса и висшите учебни заведения. Когато става дума за фундаментални проучвания, държавата трябва да си изпълни задължения. По отношение на еврофондовете те наистина са много важни, но със сигурност трябва да се засили контрола върху използването им. Освен това ние непрекъснато нещо закъсняваме в сроковете.
Александър Несторов: Според Александър Несторов от гражданската листа в ДПС вярват, че младите хора са най - добрият капитал на България. Проблемите на образованието идват от там, че методът на образованието не се е променил пропорционално с развитието на обществото. Трябва съобразяване на дисциплините със съвременните изисквания на пазара на труда. Всеки подрастващ трябва да има поне базисна обща култура по отношение на човешки права, дискриминация и т.н. Съществен проблем е не само големият процент на отпаднали от училище, но и спадът на доверие в образователната система. Това обяснява и нежеланието за включване в обществения живот на младите хора. По отношение на науката, според Александър Несторов ако бизнесът сам разбере, че науката е средство за намаление на неговите разходи, той сам ще инвестира там. По отношение на евросредствата, трябва да се акцентира върху инфраструктурата в студентски град. Битовите условия там са под всякаква критика. В този аспект еврофондовете могат да изиграят съществена роля. От оперативните програми поне три или четири могат да бъдат свързани с образованието.
Веселина Борисова: Според Веселина Борисова в България нямаме ясна стратегия и концепция за развитие на българското образование. ПП Лидер иска фундаментално преразглеждане на отношението към образованието. Пари има, но те не отиват по предназначение. Инвестицията в образованието е дълготрайна и ефектът се вижда след десетина година. Управляващите обаче искат ефект веднага, а това е невъзможно. Тя определи плановете четиригодишните деца да ходят на училище като неразумни. Според Веселина Борисова важно нещо е и въвеждането на един учебник по всеки предмет и даде пример с дисциплината „човек и общество", в която в три различни учебника България е разделена на пет, шест и седем природни области. По отношение на кадрите е важно да стимулираме младите хора да застанат на учителското място. Във висшето образование е важно да се придобиват практически умения. Бизнесът трябва да се намеси по - активно и да осигурява стипендии и сам да си формира кадри. Конкретните мерки, които тя предложи са стимулиране на неформалното учене, чрез осигуряване на необходимите технологии, като електронни учебници и виртуални библиотеки и отваряне на вратите на университетите за бизнеса. С тези мерки ще се преодолее и младежката безработица.
Проф. Кръстьо Петков: Според проф. Кръстьо Петков имаме три големи проблема в образованието. Сериозна загуба на качества на българското образование, а от там и загуба на конкурентноспособност. На второ място голяма безработица сред младите квалифицирани хора. На трето място стои рязкото намаляване на инвестициите в образователната система. По отношение на голямото орязване на инвестициите, вина има не само управлението на ГЕРБ, но и предишното правителство, което е режело живи части от българската образователна система. Затова „Горда България" извежда като приоритет смяна на подхода към образованието. Пари има и ние трябва да гоним средното равнище на инвестиции, но по децентрализирани принципи. Трябват и диференцирани стимули към различните групи млади хора. Българското семейство се е нагърбило с много инвестиции да поддържа качеството на образоване на своите деца, но три четвърти от тях след това заминават в чужбина. По отношение на това какво точно искаме от образованието в България, то спорд проф. Петков за висшето образование трябва да погледнем доста прагматично и следващото правителство да направи няколко неща. Във всички вузове трябва да се въведат системи за управление на качеството на учебния процес и на крайния продукт, а именно студента. На второ място трябва да се запитаме дали висшето образование ще получават само тези, които имат пари. „Горда България" предлага да се мине към съвсем нова система от такси, при която един студент да не плаща повече от две средни заплати годишна такса. Разликата държавата трябва да додава, за да не става така, че таксите да се повишават до равнища, които повечето студенти не могат да си позволят. На второ място студентите, които завършват и почват работа, трябва да бъдат освободени за три години от данъци. Тези, които се връщат от чужбина, също трябва да бъдат освободени от данъци за три години. Проф. Петков каза, че се отнася с предпазливост към стажантската институция, тя не може да реши проблемите с безработицата. Свободните работни места в България могат да бъдат запълнени с безработните младежи. Тук агенцията по заетостта трябва да се реорганизира тотално. Затова „Горда България" предвижда прилагане на онези пазарни механизми, които ще спомогнат за раздвижване на пазара на труда. По отношение на науката според проф. Петков е важно, че сме успели да запазим целостта на БАН. Трябват обаче промени в организацията на БАН, защото тя трудно ще съществува в това си състояние. Трябва да се отделят онези звена на академията, които са полунаука, полупроизводство и да се въведе системата на конкуренцията. Трябва да се създаде и нов закон за БАН, който да гарантира на БАН, че тя ще съществува още сто години. По отножение на фондовете от ЕС там има дванайсет милиарда евро за ромите, ние трябва да вземем от този фонд за реинтеграция на тази група. Следващият програмен период една трета от парите за образование трябва да вземем от Европа, това, което няма да ни подволят обаче е пари от там да влизат в черни дупки.
Николай Радулов: Според него проблемите са много сериозни, но управляващите са направили някои наистина добри неща. Проблемът е, че четиридесет и осем процента от българските деца влизат в училище, без да знаят български език. Това е бомба със закъснител. В покрайнините на големите градове са много по - спокойни, защото учителите могат да работят съвместно с родителите, но в големите градове не е така. Ние живеем в едно старо време и децата наистина се обучават по една стара система. Трябва да се вкара компютъра и другите новости. СДС предлагат да се закупят триста хиляди таблета, които да бъдат внедрени в българските училища. Учителят трябва да стане медиатор и само да насочва децата, а те сами да развиват своето мислене. Трябва да се вкара и религиозно обучение. Голям проблем е, че в момента средната възраст на учителите в България е петдесет и две години, млади хора не влизат в системата, причината за всичко това нещо е заплащането, заплатата на един млад учител е 500 лева. От СДС предлагат до шест процента от БВП да бъде за образование, в момента е три цяло и девет. Николай Радулов покани участниците в дабата на кръгла маса след празниците, която да излезе с документ по отношение на образованието. По отношение на науката, Николай Радулов каза, че БАН е институция и не може да си представи, че тя няма да съществува. По отношение на евросредствата то според неги и сега се използват такива. Те са много полезни и трябва да продължат да подпомагат българското образование.
Николай Ванков: Според Николай Ванков по отношение на висшето образование най - големият проблем е нарушаване на връзката образование - бизнес. Този проблем може да се реши с подобряване на качеството на образование в университетите. Трябват по - тесни връзки на университетите с пазара на труда, бизнесът трябва да каже от какво има нужда. Проблем е и липсата на връзка наука - бизнес. Науката в България бълва продукция, която остава на академичните рафтове, тя не се вплита никъде в практиката. Той насочи вниманието към необходимостта от увеличаване на качеството на преподаване в университетие. Трябва да има повече интерактивност. Студентът трябва да бъде въвлечен в един разговор. Използването на мултимедия също е доста важно. Трябва да се разработят много практически казуси, студентите излизат теоретично подготвени, но когато се сблъскат с конкретен проблем, те не знаят как да реагират. Голяма част от университетите се свеждат до чисто преподаване без практически примери. Според Николай Ванков в съставянето на програмите трябва да се включи бизнесът и студентите да изразяват мнение по отношение на това, какво искат да учат. Трябва и фонд за професионална квалификация. Много важно е и създаване на държавен фонд първа работа, така ще се прекъсне изтичането на нашите кадри в чужбина. По отношение на науката според него диалогът между науката и бизнеса е доста затруднен. Повечето изследователски проекти не са във вид, готов за прилагане от бизнеса. Учените и предприемачите говорят на абсолютно различни езици. Ролята на посредник обикновено играе някаква бизнес асоциация, но повечето малки и средни предприятия срещат трудности при определяне на конкретните нужди в тази област. Еврофондовете могат да помогнат за развитие на образованието, тези средства могат да бъдат насочени например за стипендии
Иван Цеков: Според Иван Цеков когато започнем да разглеждаме въпроса за българското образование, трябва първо да поставим въпроса каква е националната стратегия за образованието. То съществува, за да се създаде определен тип личност. Забравяме обаче, че освен знание, трябват и умения и навици. В момента ние не знаем каква личност трябва да възпитаваме. При социализма в това отношение нещата са били ясни. Трябва да фиксираме кои са качествата, които трябва да формират личността сега. По принцип съществуват два типа обучение, едното е обучението за масите, което претрупва мисълта с наизустяване. Обучението за елита е евристично и води до самостоятелно мислене, вземане на решение и воля. При нас първият тип обучение за съжаление преобладава. Училището готви хората за живота. Според Иван Цеков трябва да се забрани на хабилитирани преподаватели да пишат учебници за деца. Той попита също така защо нямаме предмет семейно възпитание. Това е много важно. По отношение на висшето образование системата с тези петдесет и един вуза се е корумпирала. По отношение на науката според него държавата не е достатъчен консуматор на наука. Трябва да се очертаят няколко основни насоки в науката, които държавата да финансира. С тази пръснатост и с това преподаване на странстващи професори не могат да се подготвят научни работници. По отношение на еврофондовете те трябва да се използват по предназначение. Има обаче един сериозен въпрос и това е с малцинствата и по - точно с ромите. Този въпрос е много важен. Нещата трябва да се поставят на по - твърда основа, родители, които пращат децата си да просят, трябва да им се отнемат правата, независимо към какъв етнос принадлежат.
