25-04-2013 | 10:13 ч.

Предизборен дебат на „Радио К2” на тема: Здравеопазване и здравна реформа

Предизборен дебат на „Радио К2” на тема: Здравеопазване и здравна реформа

В осмия дебат на „Радио К2", посветен на здравеопазването и здравната реформа, участие взеха д-р Таня Андреева, кандидат за народен представител от КБ в 25 МИР-София, д-р Кирил Лозанов, кандидат за народен представител от ПП „Либерален Алианс" в 3 МИР, Варна, Ивелина Алексиева, кандидат за народен представител от Гражданска листа „Модерна България" в 14 МИР, Перник, д-р Мариана Кирилова, кандидат за народен представител от Коалиция „Горда България" в 4 МИР-Велико Търново, д-р Николай Брънзалов, кандидат за народен представител от КП СДС в 24 МИР-София и д-р Веселин Иванов, кандидат за народен представител от ПП „Нова алтернатива" в 11 МИР-Ловеч и 25 МИР-София

В доминиращия в света модел на здравеопазване се преплитат сложни система от обществени, професионални, бизнес и лични взаимоотношения и противоречиви интереси. Тяхното динамично балансиране е сложен процес, зависещ от множество конкретни научно-технически, икономически, екологични, географски и социални фактори и обстоятелства. В анализите, проектирането на законодателството, организацията, функционирането и контрола върху здравните дейности част от тях съзнателно или несъзнателно се изпускат или подценяват, а други - надценяват, което води до съществени и многобройни пропуски и слабости в здравното законодателството, финансирането, организацията, информационното и кадрово обслужване и функционирането на здравната система като цяло.

 

Д-р Кирил Лозанов: По темата за най-големите, актуални и неотложни проблеми, натрупани през последните 23 г., нерешени или решени незадоволително, д-р Кирил Лозанов каза, че нерешени остават фундаменталният въпрос в здравеопазването - кой пие и кой плаща, т.е. осигуряващите и ползващите се тази услуга, и правилата за добрата лекарска практика. БСП беше четири години в държавното управление и не вдигна парите, давани за осигуровка на държавните служители, обърна се д-р Кирил Лозанов към д-р Таня Андреева. Трябва да има правила за добра лекарска практика, условие за което е връщането на съсловната организация, като структура със специалисти, с експерти, които да могат да съставят правилата на добрата лекарска практика. Това е неизгодно на управляващите - и на Тройната коалиция, и на ГЕРБ, защото при такова условие, държавата ще бъде длъжна да осигури държавните болници със структури, които да изпълняват тези правила. Това е сериозен ресурс, който обаче няма да може да бъде откраднат. По темата за финансирането, д-р Кирил Лозанов отбеляза, че е необходимо повишаване на бюджетните средства за здравеопазване и на здравната вноска, защото 8% от най-ниската заплата в Европа не може да осигури качествено здравеопазване. Д-р Кирил Лозанов подчерта и необходимостта от максимално добро оборудване на болниците, които приемат по спешност, и общинско дофинансиране на болници, които не се справят с финансовата си дейност. След неподписването на престъплението Рамков договор, станаха ясни „калинките" в БЛС: тези, които не бяха пред Новотел „Пловдив". По отношение на лекарсвената политика д-р Кирил Лозанов каза, че въпросът е сложен, защото става въпрос за чист бизнес. Не са точно лекарите хората, които трябва да го обсъждат.

 

Д-р Веселин Иванов: Като най-голям проблем д-р Веселин Иванов вижда одържавяването на НЗОК и наложеното на цялото здравеопазване политическо управление. Не чухме платформата на нито един от двамата управители на НЗОК, избрани по време на мандата на ГЕРБ. Второ, НЗОК беше лишена от договорното начало, и трето, елиминиран беше принципът на солидарност. Има проблеми по финансирането на медицинските дейности както в извън, така и в болничната помощ, поради това, че бяха нарушени редица принципи, заложени още при създаването на НЗОК със Закона за здравното осигуряване през 2000 г. До 2003 г. касата е работила според разписаните правила. От 2003 година обаче с въвеждането на болничната помощ касата е тръгнал надолу, като от тогава, до 2012 здравеопазването е вървяло стремглаво надолу. Към 2010 е имало непропорционално разпределение на средства към определени болници. Според д-р Веселин Иванов при създаването на касата е било замислено и  доброволно осигуряване, но то е било въведено по един лош начин и не е намерило реализация. Ако тръгнем към демонополизация то това в следващите 3-4 години е невъзможно да се случи. Според него ГЕРБ са направили най - големите поразии в здравеопазването. В нашите условия здравноосигурителната вноска не може да бъде повече от 8 процента. Не е възможно и парите за здравеопазване да станат 6 процента от БВП. Би следвало също така всеки, който отиде в доболничната помощ да получава безплатна такава, но това не се случва. Във всяко от лечебните заведения за болнична помощ е редно да бъде въведена информационна система, проследяваща развитието на пациента от входа на болницата до изписването му. Нито едно от заведенията, въвели тази система, нямат задължения към държавата - за разлика от другите, където лисва какъвто и да било контрол. Законодателната промяна е свързана с връщането на всички дейности, прехвърлени от държавата в НЗОК. Държавата трябва да поеме ангажимент към тяхното изпълнение и заплащане в реални, а не в измислени стойности. Деполитизиране на НЗОК и връщането на истинското управление на касата: Общо събрание, Управителен и Контролен съвети, чрез промяна в Закона за здравното осигуряване. Изключително важна законодателна дейност е създаването на Закон за защита на пациентите и законодателно прецизиране на работата на Комисията за лечение на български граждани в чужбина в МЗ. Според д-р Веселин Иванов лекарствената политика не е реална и истинска, защото няма упражняване на контрол. Той предложи намаляване на цените чрез оценка на цената на производителя и доставчика на едро и дребно. Има и ДДС върху лекарствата, но при това състояние на държавата не е възможно той да се намали. Договарянето на лекарствата трябва да става само от НЗОК.

 

Д-р Таня Андреева: Според д-р Таня Андреева първият проблем е този с недовършената реформа в здравеопазването, спряла на ниво разделяне на доболнична от болнична помощ. Следващите - необезпечаването на  достатъчен брой лечебни заведения в страната, особено в отдалечените места в страната, и изключително слабо развитата система на спешната помощ, неправилното разходване на публичните средства за здравеопазване и работата на практически одържавения монополист НЗОК, която създава правилата за работа и заедно с това се самопроверява и контролира. Според нея практиката за въвеждането на лимити е изключително порочна. Крайно време е да няма лимити за нищо и да се въведе електронна здравна карта и така пациентите да контролират лекарите.  Трябва най - накрая да се направи и здравната карта на България. Много важен въпрос, който стои пред всички парламентарни партии е как да се реши въпроса с неосигурените лица. Дейностите, които държавата трябва да заплаща, трябва да се върнат в министерствата - и фонда за репродукция и ваксинациите и психичноболните и онкоболните. Трябва да сме коректни  и да кажем, че социално слабите и здравно неосигурените се покриват от различни фондове. Когато в болниците има социално слаби пациенти, то болниците с писма си комуникират със социалните служби. По отношение на здравно неосигурените лица, то този проблем е откакто съществува здравната каса и не е коректно вината да се прехвърля на тройната коалиция. Никога не е имало сто процента здравноосигурени. Хората не плащат здравните си осигуровки по няколко причини и първата е, че безработицата е станала огромна. На второ място пациентите имат все по - големи изисквания и искат да виждат качество и добро отношение. Сринало се е доверието между лекари и пациенти. Големите беди в здравеопазването са се случили през последните четири години. Освен изработването на здравната карта, в най-спешен порядък КБ предлага държавно финансиране на общински болници в отдалечени и трудно достъпни райони, като в тези райони е задължително да има добре развита спешна помощ, екипи от областни и по-големи болници да може да дават дежурства в тези райони, разпределение на публичните средства на принципа на равнопоставеността и реалната конкуренция, профилактични програми, субсидирани от държавата и по европроекти, промяна в режима за разкриване на нови болници и специализация на младите лекари, стартираща при започването на работа. По отношение на лекарствената политика КБ предлага откриване на аптеки само от фармацевти. Лимитиране на брой аптеки, които могат да бъдат открити от един фармацевт. Това е свързано и с аптечна здравна карта, защото фармацевтите са част от здравеопазването, а не са просто бизнесмени. Последното предложене е свързано с разбиване на монополите във всяка сферата.

Д-р Николай Брънзалов: Д-р Николай Брънзалов подчерта, че реформата на здравната система е невъзможна в условието на монопол. Основна точка в програмата на СДС е сриването на монопола на НЗОК. Как? Както бяха направени частни пенсионни фондове, така ще се направят и частни здравноосигурителни фондове. Никой в НЗОК не дава пет стотинки за здравето на българския народ. Всеки българин трябва да знае с колко собствени средства разполага за своето и на роднини по първа линия лечение. Доброто събиране на здравноосигурителни вноски не се постига с данъчно бреме, а със събираемост. За да има събираемост и фондовете да се пълнят, са необходими добър среден и дребен бизнес. За да има пари за здравеопазване хората трябва да са платежоспособни. Целият резерв на здравната каса е взет и прехвърлен на друго място и никой не обяснява къде са отишли тези пари. Що се отнася до спешната помощ, то според д-р Брънзалов тя е задължение на държавата и на правителството. Тя не трябва да бъде финансирана от здравната каса. Трябва да се търси генерална промяна в тази система. В отговор на въпроса за първите законодателни стъпки в XLII Народно събрание, за да може да бъде постигнат консенсус по реформата в здравеопазването за следващите поне десет години, д-р Николай Брънзалов посочи опита за сваляне на монопола на НЗОК и предоставянето на шанс и на други каси. Проблемът с новодипломираните лекари е тежък. Трето, да уважаваме институциите в държавата: да се върне договорното начало при подписването на рамков договор между НЗОК и БЛС и реално договаряне с участие на пациентски организации, упоменати на публични места, и пациентите да търсят от тях своите права. По отношение на лекарствената политика д-р Брънзалов заяви, че СДС е против монополите и е за тотален контрол по вертикалата на цялата система.

Ивелина Алексиева: Бивайки не-лекар, Ивелина Алексиева определи себе си като „потърпевш - не от лекарите, а от системата". Гражданска листа „Модерна България" счита, че е недопустимо вноските за здраве да запълват дупки в бюджета или да бъдат източвани от олигархични кръгове - с многократно покачване на цени на лекарства, - както и за административния лукс на монополиста в системата. Въпросът е и къде отиват тези пари, как се харчат - дали за произвеждане на здраве, за профилактика, за осигуряване на достъпно и качествено медицинско обслужване, така че да имаме своевременно излекувани хора на разумна цена? Експертите на „Модерна България" са изчислили, че двестате милиона за партийни субсидии и стоте милиона за подслушване биха могли съвсем спокойно да отидат за увеличение два пъти за лимитите за изследвания. Според статистиката тенденциите са на нарастване на разходите за издръжка на системата. Има дупки, през които изтичат пари и затова трябва да е ясно къде отива всеки лев в здравеопазването. Наистина е бил зададен въпроса къде са двата милиарда от резедрва на касата и консттитуционният съд е решил, че тяхното прехвърляне е противоконституционно, но никой не ги е върнал. По отношение на проблема със здравнонеосигурените лица, то според Ивелина Алексиева здравна вноска не се плаща, защото хората не виждат здравната грижа да отива при тях. Концепцията в света е здравната грижа да отива при хората. Ивелина Алексиева се съгласи с необходимостта от обществен консенсус по темата за реформата в здравеопазването и увери, че Гражданска листа „Модерна България" ще работи за запушване на пробойните в системата, т.е. пълна прозрачност на разходите, с промени в Закона за здравното осигуряване, за въвеждането на ясно изпълнително и контролни звена към НЗОК и за акцент върху профилактичните програми. „Модерна България" е за спешни мерки за връщане на доверието в здравната каса, намаляване на административния произвол на касата и прозрачност. Постоянно развитие на компетентността на лекарите. По отношение на лекарствената политика, то според нея такава в България няма. Трябва да се въведат ясни гаранции за това, че един производител няма да бъде търговец на едро с лекарства. Когато лекарствената политика стане бизнес, олигархическите интереси стават доста сериозни. Трябва да стане прозрачен процеса на договаряне. Трябва да се знае от гражданите защо касата преговаря за едно лекарство, а не за друго. В момента системата е изключително непрозрачна.

Д-р Мариана Кирилова: Д-р Мариана Кирилова посочи, че най-належащо е отделянето на НЗОК от МФ и възстановяването на диалога и договорното начало.  Достъпната за всеки гражданин качествена медицинска услуга е приоритет за Коалиция „ГОРДа България". Коалицията ще държи на нормалните условия за развитие на общинските болници и чрез спиране на излишните плащания, ще осигури ресурс за профилактичен преглед на всеки пациент. Коалиция „ГОРДа България" е за реформа, но основното - необходимо е да бъде приета единна здравна стратегия, съобразена с Европейската стратегия 2020, каза д-р Мариана Кирилова и към това добави възстановяването на диалога, договореността с БЛС. Д-р Мариана Кирилова подчерта значимостта на човешкия ресурс и във връзка с това - оптимизиране на Наредбата за специализация. Коалиция „ГОРДа България" ще инициира единна здравна стратегия - широко консенсусна, приета от пациентски и съсловни организации, - по която да бъдат направени наредбите; силна Спешна помощ: от десет години няма образование за фелдшери, а те можеше да поемат трудните райони, където няма лекари.