23-03-2013 | 22:22 ч.

Явор Нотев: „Атака“ е за върховенството на закона, за да успее България

Явор Нотев: „Атака“ е за върховенството на закона, за да успее България

Явор Нотев, народен представител от „Атака" в XLI Народно събрание, в интервю за Илиана Беновска, „Радио К2", заяви позиция по следните теми:

 

Парламентарните перспективи на „Атака"

„Атака" е фокусирана върху варианта, в който идеите на партията за преодоляване на актуалните проблеми да бъдат формулирани и поднесени на общественото внимание и оценка, каквато представляват изборите. Последните седмици изведоха на преден план въпроси, най-непосредствено относими към оцеляването на българските граждани, които са предмет на партийната програма на „Атака" още от 2005 г. (известните 20 точки).

Изявил съм готовност да бъда включен в листите на „Атака", но доколкото те не са формално изготвяни, нямам право на повече конкретика. В рамките на това, което се опитваме да кажем на хората в тази кампания, моят ангажимент е свързан с ясното поставяне на въпросите в областта на правосъдието - законотворчество и прилагане на законите и ефективност на съдебната система.

 

Резултатите от Мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК

Самият факт на удължаването на мониторинга и белязаният от очакването на следващия доклад живот на съдебната ни система, означава, че резултати няма. Принос към това състояние на нещата има и начинът, по който този мониторинг е организиран и по който в България пребивават европейски чиновници, които не могат или не желаят да вникнат в дълбочината на проблема и като че ли не търсят решаването на тези проблеми в обозримо бъдеще. Управляващите в рамките на XLI Народно събрание, в лицето на ГЕРБ, бяха усвоили една позиция, която, очевидно, удовлетворяваше и двете страни - и наблюдавани, и наблюдатели. Реагираше се към момента, когато от страна на наблюдателите имаше съответно искане, инициатива - във връзка с изготвянето на окончателния доклад или с текущ проблем. Наблюдаваните, от своя страна, бяха свикнали да поднасят проблема по начин, позволяващ преодоляването му на средно чиновническо ниво, с пожелания, послания и обещания, което, разбира се, не можеше да доведе до ясен резултат. Такава беше атмосферата, в която се развиха тези отношения, и затова дори този тежък инструмент - продължаващото наблюдение в сферата на националната сигурност и правосъдието - се оказа безрезултатен.

 

Характеристиката на съдебната система

Намеренията на македонското разследване да повдигне обвинения срещу съдията но делото „Октопод" Румяна Ченалова би трябвало да се коментират в контекста на особеностите с Република Македония и възможността, всичко, което е предмет на македонското разследване, да бъде употребявано и за други цели. Не съм запознат със случващото се, но се надявам да не се стигне до изводи, че един български съдия е замесен в подобно нещо, защото случаите, които така или иначе изцапаха лицето на българската магистратура, са предостатъчно много.

В „Атака" мислим по конкретни предложения, и то не в плоскостта на промяна на Конституцията, на приети и действащи в момента кодекси (ГПК, АПК, НПК), за които винаги се намират коментари, че това са относително нови основополагащи нормативни актове, че всичко е свързано с изключително сериозни и задълбочени изследвания и промени, реформа и т.н. - нещо, което ни отпраща в далечното бъдеще, за да не кажем в безвремието, защото тази реформа не се състои вече години наред.

Предложенията на „Атака" за избор на магистрати е свързан с възможността за отзоваването, свалянето им от този пиедестал, на който стоят с презумпцията за несменяемост, след изтичането на определен мандат. Идеите ни, приложими в рамките на процесуалните закони, са свързани с преодоляване на сегашната практика, например отмяна на третата инстанция по делата по ГПК. Отпадането на този филтър ще доведе до проверка на съдебните актове по места, защото в последните години, докато действаше тази норма, се създаде една местна, взаимно несвързана и несъответстваща помежду си практика за решаване на едни и същи казуси, което минира доверието на хората, снема отговорността за единна съдебна практика и еднакво прилагане на закона от Върховния касационен съд, Гражданска колегия, който трябва да бъде висшият орган и да налага практика, която съответства на волята  и духа на закона, което не се случва. В крайна сметка, в името на бързината на производството беше постигнат един много сериозен компромис със справедливостта и правилността на съдебните решения, т.е. щетите от тези последици са несравнимо по-тежки от евентуалното забавяне на съдебния процес. Казвам „евентуално", защото нито аз, нито мои практикуващи колеги-юристи сме сигурни, че по този начин процесът се ускорява и че се постига нещо по-различно освен една разнообразна практика на съда и невъзможност да се проследят мотивите на даден съдебен състав, за да стигне до решение, коренно различно от постановеното по аналогичен казус в друг съдебен район.

 

„Частната" ГДБОП

Участието ми в Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществяваше предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение и председателстването  й на ротационен принцип превърна темата за подслушването в личен проблем. Председателствах тази комисия точно по времето на скандала „Мишо Бирата". Знаете какъв интерес предизвика той, в какви условия и атмосфера протекоха разследванията на ръководената от мен подкомисия. С помощта на всички нейни членове изнесохме факти и обстоятелства, които трябваше да застанат в основата на последващи решения за коригиране на управленския модел в тази сфера: намаляване на разходите за СРС и абсолютно коректен контрол на използването им, вкл. Добиването и съхраняването на резултатите. Нищо от това не остана след смяната на председателството, да не говоря за последните месеци, когато начело на подкомисията застана представител на ГЕРБ. Не се провеждаха заседания, дори за нуждите на някаква отчетност, не се влизаше в дълбочината на проблемите, поетите от управляващите ангажименти за внасяне на законови промени във връзка с констатациите, направени и внесени в доклад на подкомисията по случая „Мишо Бирата", потънаха в нечии архиви и нищо от това не се случи.

Този случай даваше повод да се изясни картината на използването на СРС и отказът да бъде следван установеният в закона ред да бъде считан за престъпление: нерегламентираното проследяване, заснемане и подслушване е престъпление спрямо конкретната личност, за което в НК има съответен текст.

Обратно - когато всичко е направено в името на защитата на националната сигурност или за разкриване на определено престъпление от кръга на изброените в НПК, всеки би могъл и би трябвало да знае дали е бил обект на прилагане на СРС. Това всъщност не е въведено, като ясна система, и затова съм скептичен в успеха на опита да разберем какъв точно е случаят с т.нар. „частна ГДБОП" - и на питането за това, дали Вие, г-жо Беновска, и Ваши колеги, сте били подслушвани.