20-02-2013 | 22:47 ч.

Михаил Миков: Антисистемното поведение на Борисов даде отровни плодове

Михаил Миков: Антисистемното поведение на Борисов даде отровни плодове

Заместник-председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков в интервю за Илиана Беновска, „Радио К2", заяви позиции по следните теми: 

 

Рисковете за гражданския мир

Всички отговорни политически сили трябва да призоват гражданите към спокойствие и да се погрижат за изхода от създалата се криза - криза правителствена, превърнала се в политическа, която, както виждаме,  се очертава като една всеобща криза, обхващаща улиците на цялата страна; към здрав разум и връщане към конституционно установения ред, в който действат институциите.

 

Ролята на президента

Много важна е ролята на президента в тази обстановка и колкото повече той мълчи, в очакване събитията да предложат решение на проблемите, толкова повече политическата ситуация ще излиза от контрола на институциите, на политиците и ще се търкаля по улиците. Противопоставянето на хора с различни политически пристрастия е най-лошото, което може да се случи и на страната, и на всеки гражданин поотделно.

 

Властовият континуитет

Министърът на вътрешните работи в оставка носи пряка отговорност за това, което се случва по улиците на България, за реда и спокойствието - както в София, така и в цялата страна. Никой не може да бяга от тази отговорност преди да е освободен. Във властта има континуитет и всяка нормална държава трябва да държи на този континуитет, на конституционните средства за излизане от такъв тип политически кризи, а всеки отговорен политик и даже гражданин трябва да има грижата това да не се превръща в масови безредици и, смея да употребя този позабравен термин, гражданска война. Фактът на нееднократната му употреба през последното денонощие е атестат за мястото, на което се намира България в ХХI век. Няма цена за спокойствието, здравето и живота на гражданите, така че отговорността тук е пряка и никой не може да избяга от нея. Това е отговорност, на първо място, на правителството. Трябва да бъдат взети всички мерки - и на политическо, и на институционално равнище - за едно по-голямо спокойствие.

 

Политическият ход на Борисов

Взето под напора на събитията, решението за оставка на правителството дава на ГЕРБ някакви шансове за оставане на политическата сцена. Всяка ескалация, надъхване на гражданите за силово отстояване на позиции може да доведе до непредвидими последици.

 

Опасността от манипулация на изборите

Никой закон не може да гарантира собственото си спазване. Конституцията предвижда служебен кабинет именно затова - за да не бъде кабинет на нито една политическа сила. Всяка политическа сила, най-вече ГЕРБ, доколкото президентът е избран от тази партия, трябва да се въздържа да направи удобен за нея служебен кабинет, за да може той да изпълни основната си конституционна функция. Тук е изключително важна ролята на президента, като държавник, който може да надскочи тесния партиен интерес, който го е довел до тази позиция. Оттук насетне отговорността пада изцяло върху плещите на президента. Той би трябвало да направи такъв служебен кабинет, който да даде усещане на стотиците хиляди по улиците на България и на основните политически сили, че през двумесечния си мандат наистина ще изпълни най-важните си задачи. Най-важната сред тях е гарантирането и провеждането на честни избори. Това, а не намаляване на общественото напрежение, е предписаната от Конституцията рамка на служебния кабинет. Освен президентска, това е отговорност и на хората, които ще влязат в този кабинет. Ако те проявяват някакви политически пристрастия, ако има и най-малки намеци за политическа ангажираност, то това ще задълбочи проблемите, а няма да ги реши.

 

Развоят на протестите

Не смея да прогнозирам развоя на протеста, защото причините за него са много дълбоки. Те са свързани с бедността, с мизерията, усещането за несправедливост, с нагласата, че политиците не работят в интерес на гражданите, които са ги избрали, а в свой собствен интерес. Тепърва трябва да има доказване чия позиция отстоява интересите на гражданите, а не тясно партийни или корпоративни интереси. Другият голям въпрос е, доколко и служебният кабинет може да работи в тази посока и особено промяната, на която ще е способно сформираното след изборите правителство - нормативна, на първо място, на привилегированата ситуация на монополите в България.

 

Отровните плодове на антисистемното поведение

Освен за механизмите и институциите на политическата система, случващото се е огромно изпитание за хората по върховете на политическите партии, в държавните институции, с разписана от Конституцията отговорност към подобни ситуации. Пренасянето на разговора за това, от което се нуждае България, на политическа плоскост предстои. Антисистемният подход на демонстриращите има своите корени в отношението на това правителство към представителната демокрация, към парламента като широко представителна институция, възникнала в бурното време между 1989 и 1990 година. Вземете мажоритарните мандати: така корпоративният вот би могло да бъде концентриран и политическото представителство да бъде фрагментирано и сведено до групи по интереси - може би някой има интерес от това. Априорното отхвърляне и омаскаряване на партиите е част от наследството на Борисов. Неговата „антисистемност" разбиваше авторитета на парламента. Спомняте си как наричаше народните представители „безделници", как отказваше да посещава парламента дори когато биваше приеман държавният бюджет или се правеха персонални или структурни промени в кабинета. Това антисистемно отношение дава своите отровни плодове днес, и то в няколко посоки: веднъж като обществена нагласа и втори път - като парализа на конституционно установени институции, които в много страни  функционират нормално.